Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Статия 2

Тривиумът в Писанието

Това е продължение на бележките направени в Глава 4. Количеството материал, което може да се покрие тук, лесно може да запълни цяла книга. Трябва да се задоволим да ограничим себе си до кратко обобщение, което засяга принципните теми.

ТРИВИУМ НА СПОСОБНОСТИТЕ

Думите познание, разбиране и мъдрост съответстват на изрази в Писанието, които като цяло обхващат умствените способности или способности за учене. Тези изрази не са използвани в Писанието за да описват три отделни и разграничени раздела без взаимодействие или застъпване между тях. Те описват три допълващи се способности, които действат и се развиват заедно.

ОСНОВЕН РЕЧНИКОВ ЗАПАС

Въпреки че има много еврейски и гръцки думи и изрази, които могат да изобразят понятията познание, разбиране и мъдрост, има основен речников запас, който доста закономерно обхваща тези три понятия.

Еврейски речник

По-долу е поместен основният еврейски речник. За незапознатите с еврейския сме дали в квадратни скоби транскрипция от еврейски и в кръгли скоби номерата от Strong's Exhaustive Concordance, следвани от номерата от Theological Wordbook of the Old Testament. (В българския превод сме променили малко транскрипцията за да бъде разбираема за българските читатели; ударените срички са обозначени с главни букви; бел. ред.)

ПОЗНАНИЕ

דַּעַת [DAH-ath] (1847; 848c)
    = познание, придобито чрез сетивата.

יָדַע [ya-DAH] (3045; 848)
    = познавам, правя да познава, възприемам, разпознавам.

יְדַע [yed-AH (арамейски)] (3046; 2765)
    = познавам, правя да познава.

מדַּע [mad-DAH] (4093; 848g)
    = познание, мисъл, хранилище на познание (= ум).

מַנְדַּע [man-DAH (арамейски)] (4486; 2765a)
    = познание, способност за познание (аналогична на гр. γνῶσος).

РАЗБИРАНЕ

בִּין [biyn] (995; 239)
    = различавам, разграничавам, разбирам, обмислям.

בִּינָה [biy-NAH] (998; 239b)
    = разбиране, проницателност, различаване – способност за преценка отвъд простото събиране на информация.

בִּינָה [biy-NAH] (999; 2627)
    = разбиране, различаване.

שָׂכַל [sa-KHAL] (7919; 2263, 2264)
    = благоразумен съм, обмислям, предпазлив съм, действам предпазливо, имам прозрение, схващам – почти синоним с biyn, но докато biyn различава между неща, sa-khal различава между по-сложни наредби.

שְׂכַל [sekh-AL] (7920; 3009)
    = обмислям, размишлявам.

שֵׂכֶל [SEI-khel] (7922; 2263a)
    = благоразумие, проницателност, разбиране.

שָׂכְלְתָנוּ [sokh-leth-a-NU (арамейски)] (7924; 3009a)
    = проницателност, разбиране.

תְּבוּנָה [teb-u-NAH] (8394; 239c)
    = действие или способност на разбиране, прозрение, преценка.

МЪДРОСТ

חַכִּים [kha-KIYM (арамейски)] (2445; 2729a)
    = мъдър, мъдрец.

חָכַם [kha-KHAM] (2449; 647)
    = мъдър съм, правя мъдър, уча на мъдрост, показвам мъдрост – с производните, това е най-често използваната дума за описване на разум, често се използва като обобщаващо понятие, което включва в себе си познанието и разбирането, простиращо се до идеята за вещо умение, опитно занаятчийство, експертен съвет, опитен практичен съвет.

חָכָם [kha-KHAM] (2450; 647b)
    = мъдър, разумен, умел, хитър, умен, учен.

חָכְמָה [khokh-MAH] (2451; 647a)
    = етична или религиозна мъдрост, практическо или техническо умение.

חָכְמָה [khakh-MAH (арамейски)] (2452; 2729b)
    = мъдрост.

חָכְמָה [khokh-MAH] (2454; 647a)
    = мъдрост.

Гръцки речник

По-долу е поместен основният гръцки речник. За незапознатите с гръцкия сме дали в квадратни скоби транскрипция от гръцки и в кръгли скоби номерата от Strong's Exhaustive Concordance. (В българския превод сме променили малко транскрипцията за да бъде разбираема за българските читатели; ударените срички са обозначени с главни букви; бел. ред.)

ПОЗНАНИЕ

ἀναγνωρίζομαι [an-ag-no-RI-zo-mai] (319)
    = познавам (се), разпознавам.

γινώσκω [gi-NO-sko] (1097)
    = придобивам познание, узнавам, запознавам се, възприемам.

γνωρίζω [gno-RI-zo] (1107)
    = правя нещо познато, страдателен залог: ставам познат, бивам разпознат (ранен гръцки: придобивам подробно познание за нещо).

γνῶσις [GNO-sis] (1108)
    = действие на познаване, общо познание, или конкретно познание – разширено, напреднало, зряло познание.

γνώστης [GNO-steis] (1109)
    = познавач, който има познание.

γνωστός [gno-STOS] (1110)
    = (добре) познат, забележителен.

διαγινόσκω [di-a-gi-NO-sko] (1231)
    = познавам изцяло, изучавам точно, установявам точно; в правото: изследвам с цел вземане на решение.

διαγνωρίζω [di-a-gno-RI-zo] (1232)
    = правя познат изцяло, разказвам навсякъде (в дадена област), разгласявам.

ἐπιγινώσκω [e-pi-gi-NO-sko] (1921)
    = разпознавам (конкретен белег), разпознавам идентичност; запознавам се напълно с; признавам.

ἐπίγνωσις [e-PI-gno-sis] (1922)
    = пълно – правилно – познание (на дадено нещо), разпознаване, преценка, признаване.

ἐπίσταμαι [e-PI-sta-mai] (1987)
    = поставям (ума си) върху, съсредоточавам вниманието си върху, схващам; запознавам се, познавам.

ἐπιστη´μων [e-pi-STEI-mon] (1990)
    = притежаващ познание на експерт, опитен, разумен.

ἴσημι [I-sei-mi] (2467)
    = знам.

РАЗБИРАНЕ

ἀσύνετος [a-SU-ne-tos] (801)
    = без разбиране, не невеж – но глупав, неспособен да разсъждава, непроницателен.

διάνοια [di-A-noi-a] (1271)
    = дълбока мисъл, разум, използване на разума за разбиране, процес на разсъждаване, разбиране.

δυσνόητος [dus-NO-ei-tos] (1425)
    = труден за разбиране.

νοιέω [noi-E-o] (3539)
    = използвам разум, разбирам, обмислям, размишлявам.

νοῦς [NOUS] (3563)
    = ум, способност за разсъждаване, разбиране; значение.

σύνεσις [SU-ne-sis] (4907)
    = (умствено) сглобяване, разум, разбиране.

συνετός [su-ne-TOS] (4908)
    = (умствено) сглобен, благоразумен, интелигентен.

συνίημι [su-NI-ei-mi] (4920)
    = (умствено) сглобявам, схващам, разбирам.

φρη´ν [FREIN] (5424)
    = (диафрагмата, сърцето, чувствата, чувствителното естество), разум, разбиране.

φρονέω [fro-NE-o] (5426)
    = използвам ума, имам обмислено мнение, умствено разположен съм към нещо, заинтересуван съм, загрижен съм.

φρόνησις [FRO-nei-sis] (5428)
    = умствена дейност, проницателност, благоразумие, мъдрост.

φρόνιμος [FRO-ni-mos] (5429)
    = благоразумен, осъзнаващ интересите си, предпазлив.

φρονίμως [fro-NI-mos] (5430)
    = благоразумно, мъдро.

МЪДРОСТ

σοφία [so-FI-a] (4678)
    = всеобхватна проницателност, практическа мъдрост.

σοφίζω [so-FI-zo] (4679)
    = правя мъдър; съставям (правдоподобни) аргументи.

σοφός [so-FOS] (4680)
    = мъдър, вещ.

ТЕКСТОВЕ, КЪДЕТО ОСНОВНИЯТ РЕЧНИК НА ТРИВИУМА СЕ СРЕЩА НА ЕДНО МЯСТО

По-долу сме изброили всички текстове в обхват от три стиха, където е използвана поне една еврейска или гръцка дума за всяка от трите категории: познание, разбиране и мъдрост. Номерата от Strong’s са сложени в скоби след всяка дума, следвани от буква, която я определя като:

П за познание.

Р за разбиране.

М за мъдрост.

Макар че не всеки текст, който сме намерили е задължително поучителен, ние все пак бяхме изчерпателни. Включили сме части от контекста, когато е изглеждало уместно. Редактирали сме няколко текста, които включват Тривиума, но без видима връзка между стиховете. Поместили сме кратки коментари след избрани текстове.

Моля отбележете: ограничили сме нашето търсене до текстове с всички три категории. Ако трябваше да търсим текстове само с две от понятията – познание и разбиране, разбиране и мъдрост, или познание и мъдрост – щеше да има много повече текстове за разглеждане.

Прочее, нека потърси Фараон умен [995-Р] и мъдър [2450-М] човек и нека го постави над Египетската земя. . . . Тогава Фараон каза на Иосиф: Понеже Бог ти откри [3045-П] всичко това, няма никой толкова умен [995-Р] и мъдър [2450-М], колкото си ти. — Битие 41:33, 39

и изпълних го с Божия дух, в мъдрост [2451-М], в разум [8394-Р], в знание [1847-П] и във всякакво изкуство; — Изход 31:3

и го изпълни с Божия дух в мъдрост [2451-М], разум [8394-Р], знание [1847-П] и всякакво изкусно работене, — Изход 35:31

Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост [2451-М] и разум [8394-Р], за да знае [3045-П] да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.— Изход 36:1

Коментар: Напълно способният работник трябва да има мъдрост, разбиране и знание. Ср. 1 Коринтяни 12:7, 8; 2 Тимотей 3:16, 17.

Изберете измежду племената си мъже мъдри [2450-М], разумни [995-Р] и познати [3045-П]; и аз ще ги поставя началници над вас. . . . Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри [2450-М] и познати [3045-П] мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви. – Второзаконие 1:13, 15

Коментар: Мъжете трябва да имат пълни интелектуални способности за водачество.

Той бе син на една вдовица от Нефталимовото племе, а баща му беше тирянин, който работеше мед; и той бе твърде изкусен [2451-М], разумен [8394-Р], вещ [1847-П] да изработва всякаква медна работа. И така, той дойде при цар Соломона та му изработи всичката му работа. – 3 Царе 7:14

Рече още Хирам: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, създател на небето и на земята, Който даде на цар Давида мъдър [2450-М] син, надарен [3045-П] с остроумие [7922-Р] и разум [998-Р], който да построи дом на Господа и царска къща. Сега, прочее, пращам ти човек изкусен [2450-М] и разумен [998-Р], майстора си Хирам, син на една жена от Давидовите дъщери и на баща тирянин, изкусен [3045-П] и да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърва, и мораво, синьо, висон и червено, тоже да прави всякакви ваяни работи и да изработва всякакво измишление каквото му се внуши, за да работи той заедно с твоите изкусни [2450-М] хора и с изкусните [2450-М] хора промислени от господаря ми баща ти Давида.— 2 Летописи 2:12-14

Коментар: Добрите работници притежават напълно развита интелигентност.

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта [2451-М]? Що знаеш [3045-П] ти, което ние не знаем [3045-П]? Що разбираш [995-Р] ти, което няма у нас? – Йов 15:8-9

Но мъдростта [2451-М], где ще се намери? И где е мястото на разума [998-Р]? Човекът не познава [3045-П] цената й; и тя не се намира в земята на живите – Йов 28:12-13

Аз рекох: Дните нека говорят, и многото години нека учат [3045-П] мъдрост [2451-М]. Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява [995-Р]. Не че човеците са велики [2449-М], за това ще са и мъдри, нито че са стари, за това ще разбират [995-Р] правосъдието. – Йов 32:7-9

То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш [3045-П]. Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър [2450-М] човек, който ме слуша, ще каже: Иов говори без знание [1847-П], и думите му са лишени от мъдрост [7919-Р]. – Йов 34:33-35

Записани за да познае [3045-П] някой мъдрост [2451-М] и поука, за да разбере [995-Р] благоразумни думи [998-Р], за да приеме поука за мъдро постъпване [7919-Р], в правда, съдба и справедливост, за да се даде остроумие на простите, знание [1847-М] и разсъждение на младежа, за да слуша мъдрият [2450-М] и да стане по-мъдър и за да достигне разумният [995-Р] здрави начала, за да се разбират [995-Р] притча и иносказание, изреченията на мъдрите [2450-М] и гатанките им. Страх от Господа е начало на мъдростта [1847-П]; но безумните презират мъдростта [2451-М] и поуката. Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си, защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, и огърлица около шията ти. — Притчи 1:2-9

Коментар: От тези примери, е ясно, че Тривиумът очевидно е много тясно свързан и взаимосвързан.

Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта [2451-М], и приклониш сърцето си към размишление [8394-Р]; ако призоваваш знанието [998-Р] и викаш към разума [8394-Р]; ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - ще разумееш [995-Р] страха Господен и ще намериш познание [1847-П] за Бога. Защото Господ дава мъдрост [2451-М]; от устата Му иде знание [1847-П] и разум; Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. Тогава ще разумееш [995-Р] правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. Кога мъдрост [2451-М] влезе в сърцето ти, и знанието [1847-П] бъде приятно на душата ти, тогава разсъдливостта ще те брани, разумът [8394-Р] ще те варди – Притчи 2:1-11

Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум [998-Р]. Във всичките си пътища познавай [3045-П] Него, и Той ще оправи твоите пътеки. Не се смятай за мъдрец [2450-М]; бой се от Господа и бягай от злото: – Притчи 3:5-7

Господ с премъдрост [2451-М] основа земята, с разум [8394-Р] утвърди небесата; чрез Неговата премъдрост [1847-П] се разтварят бездните и облаците ръсят роса. – Притчи 3:19, 20

Мъдрите [2450-М] ще наследят слава, а глупците безславие. Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум [998-Р] да се научите [3045-П] – Притчи 3:35-4:1

Синко, внимавай на мъдростта ми [2451-М] и дай ухо към разума ми [8394-Р], за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание [1847-П] – Притчи 5:1, 2

Нали премъдростта [2451-М] вика? И нали разумът [8394-Р] издига гласа си? Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища; тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата: Към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас! Научете се, неразумни, на благоразумие [995-Р], и глупци на разум [995-Р]. Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумния [995-Р] и справедливи за ония, които са придобили знание [1847-П]. Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание [1847-П], нежели отбор злато; защото мъдростта [2451-М] е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея. Аз, премъдростта [2451-М], живея с разума и диря разсъдъчно знание [1847-П] – Притчи 8:1-12

Коментар: Наставлението понякога е свързвано с познанието, а други случаи с разбирането. Тук то е свързано и с двете. В последния стих е ясно разграничен всеки член на Тривиума.

Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия [2450-М], и той ще те обикне, дай съвет на мъдрия [2450-М], и той ще бъде още по-мъдър [2449-М]; научи [3045-П] праведния, и той повече ще напредне в знание. Начало на мъдростта [2451-М] е страхът Господен, и познаването [1847-П] на Святия е разум [998-Р]; защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот. (Синко!) Ако си мъдър [2449-М], мъдър си [2449-М] за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. – Притчи 9:8-12

В устата на разумния [995-Р] има мъдрост [2451-М], а за гърба на глупеца пръчка. Мъдрите [2450-М] спазват знанието [1847-П], а устата на глупеца са близка гибел. – Притчи 10:13, 14

Коментар: Забележете взаимовръзката: Разбирането води до мъдрост в говорене. Мъдростта натрупва познание.

Учението на мъдрия [2450-М] е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. Добрият [7922-Р] разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток. Всеки благоразумен работи със знание [1847-П], а глупавият изтъква глупост. – Притчи 13:14-17

Разпътник търси мъдрост [2451-М], и не намира; а за разумен [995-Р] знанието [1847-П] е леко. Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш [3045-П] разумни [1847-П] уста. Мъдростта [2451-М] на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. – Притчи 14:6-8

Коментар: Знанието е лесно за този, който разбира. Мъдростта на благоразумния е да разбира.

Мъдростта [2451-М] почива в сърцето на разумния [995-Р], а изсред глупавите се обажда [3045-П]. – Притчи 14:33

Коментар: Тъй като мъдростта е върховната цел, тя е в сърцето на разбирането.

Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите [2450-М]. На разумен [995-Р] сърцето знание [1847-П] търси, а на глупци устата с глупост се хранят. – Притчи 15:12, 14

Коментар: Тъй като познанието е същностно важно, то също е в сърцето на разбирането.

Разумният [3045-П] е въздържан в думите си, и благоразумният [8394-Р] е хладнокръвен. И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър [2450-М], и който затваря устата си – благоразумен [995-Р]. – Притчи 17:27, 28

Коментар: Който притежава мъдрост винаги има пълна мяра разбиране и познание, така че от еврейска гледна точка те са почти синоними.

Сърцето на разумния [995-Р] придобива знание [995-Р], и ухото на мъдрите [2450-М] търси знание [1847-П]. – Притчи 18:15

Когато наказват кощунника, простият става мъдър [2449-М]; и когато мъдрия [2450-М] вразумяват [7919-Р], той придобива знание [1847-П]. Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие. – Притчи 21:11, 12

С мъдрост [2451-М] се къща урежда и с разум [8394-Р] се укрепва, и с вещина [1847-П] нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот. – Притчи 24:3, 4

Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме [3045-П] това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае [3045-П]? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му. Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти: такова е за душата ти и познанието [3045-П] на мъдростта [2451-М]. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена. – Притчи 24:12-14

Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум [998-Р] човешки, не се научих и на мъдрост [2451-М], нито имам знанията [3045-П] на светиите. Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли [3045-П]? – Притчи 30:2-4

Коментар: Разграничава се между научаване на мъдрост и придобиване на познание.

Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание [1847-П], ни мъдрост [2451-М]. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри [2450-М] – хляб, нито на разумни [995-П] – богатство, нито на изкусни [3045-П] – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях. Защото човек си не знае [3045-П] времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях. – Еклисиаст 9:10-12

Коментар: Няма размишление [разсъждение-разбиране], нито познание, нито мъдрост в гроба.

Които казват: Нека бърза, нека ускори делото Си, за да го видим; и нека приближи и дойде възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем [3045-П]! . . . Горко на ония, които са мъдри [2450-М] в своите очи, и които са разумни [995-Р] пред себе си! – Исая 5:19, 21

И ще израсне пръчка из Иесевия пън, и отрасъл из корените му ще носи плод; И духът Господен ще почива на него, дух на мъдрост [2451-М] и разум [998-Р], дух на съвет и на сила, дух на знание [1847-П] и на страх от Господа; – Исая 11:1, 2

И дават книгата ономува, който не знае [3045-П] да чете, и казват: “прочети я”; и той отговаря: “не зная да чета [3045-П].” И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди; то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта [2451-М] на мъдреците му [2450-М] ще загине, и разум [998-Р] у разумните му [995-Р] не ще има. Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае [3045-П]? Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира [995-Р]? – Исая 29:12-16

Коментар: Когато нанася осъждение, Бог прави водачите на народа да изгубят всякакъв разум – мъдрост, разбиране и познание.

Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава [3045-П]: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък [995-Р]: те са умни [2450-М] за зло, ала не умеят [3045-П] да вършат добро. – Еремия 4:22

И ще ги пръсна между народи, които не познаваха [3045-П] ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя. Тъй казва Господ Саваот: потърсете [995-Р] и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи [2450-М] жени в тая работа. – Еремия 9:16, 17

Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър [2450-М] с мъдростта си [2451-М], да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си. Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира [2451-М] и знае [3045-П], че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ. – Еремия 9:23, 24

Коментар: Мъдрият човек разбира и знае.

Момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни [7919-Р] за всякаква наука [2451-М], разбиращи [995-Р] науки [4093-П] и разумни [1847-П] и сръчни [3045-П] да служат в царските палати, и да ги научи на халдейски книги и език. – Данаил 1:4

Коментар: Забележете взаимодействието: Разбиране в мъдрост; разумни в познание и разбиране.

И дарува Бог на четиримата тия момци знание [4093-П] и разбиране [7919-Р] всяка книга и мъдрост [2451-М], а на Даниила дарува още да разбира [995-Р] и всякакви видения и сънища. – Данаил 1:17

Коментар: Познанието е разграничено от разбирането и от мъдростта.

И рече Даниил: “да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост [2452-М] и сила; Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост [2452-М] на мъдри [2445-М] и знание [4486-П] на разумни [999-Р]; Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае [3046-П], що е в мрака, и светлината живее с Него. Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост [2452-М] и сила и ми откри [3046-П] онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри [3046-П] делото на царя.” – Данаил 2: 20-23

В царството ти има мъж, в когото е Духът на Святия Бог; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум [7924-Р] и мъдрост [2452-М], като мъдростта [2452-М] на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите – сам баща ти, царят, защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание [4486-П] и разум [7924-Р], способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила – и той ще обясни значението.” Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: “ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми – царят – доведе от Иудея? Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум [7924-Р], и висока мъдрост [2452-М] се намира в тебе. Ето, доведоха ми мъдреци [2445-М] и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят [3046-П], какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят. А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш [3046-П], какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник.” – Данаил 5:11-16

Коментар: Светлината представлява духовното познание. Разбирането е тълкуването. Мъдростта е развързване на възли.

Кой е мъдър [2450-М] та да разбере [995-Р] тия неща? Кой е разумен [995-Р] та да ги познае [3045-П]? Защото пътищата Господни са прави, и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях. – Осия 14:9

Коментар: Забележете постепенното развитие: Мъдрите ще разберат; разбиращите ще знаят.

В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите [4680-М] и разумните [4908-Р], а си го открил на младенците. . . . Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава [1921-П] Сина; нито познава [1921-П] някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. – Матей 11:25, 27

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите [4680-М] и разумните [4908-Р], а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае [1097-П] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. – Лука 10:21, 22

Понеже, това, което е възможно да се знае [1110-П] за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо [3539-Р] чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха [1097-П] Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им [801-Р] сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри [4680-М], те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. – Римляни 1:19-23

Коментар: Езичниците първо губят познанието си за Божиите факти, след това своето разбиране за Божието естество и накрая обръщат своята мъдрост в безумие и се покланят на творението.

О колко дълбоко е богатството на премъдростта [4678-М] и знанието [1108-П] на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, “Кой е познал [1097-П] ума [3563-Р] на Господа, или, кой Му е бил съветник?” – Римляни 11:33, 34

Коментар: „Мъдростта и познанието” означава, че те могат да бъдат разграничени.

Понеже е писано: “Ще унищожа мъдростта [4678-М] на мъдрите [4680-М], и разума [4907-Р] на разумните [4908-Р] ще отхвърля.” Где е мъдрият [4680-М]? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост [4678-М]? Защото, понеже в Божията мъдра наредба [4678-М] светът с мъдростта си [4678-М] не позна [1097-П] Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. – 1 Коринтяни 1:19-21

Коментар: Мъдростта и разбирането са ясно разграничени.

Която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост [4678-М] и разумение [5428-Р], като ни е открил [1107-П] тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си – Ефесяни 1:8, 9

Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост [4678-М] и на откровение, за да Го познаете [1922-П], и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете [1271-Р], каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство – Ефесяни 1:17, 18

Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието [1922-П] на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост [4678-М] и проумяване [4907-Р], за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването [1922-П] на Бога – Колосяни 1:9, 10

Коментар: Всичките три способности са ясно разграничени.

За да се утешат сърцата им, та свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване [4907-Р], да познаят [1922-П] тайната Божия, сиреч, Христа, в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта [4678-М] и на знанието [1108-П]. – Колосяни 2:2, 3

Коментар: Да бъдем свързани в духовния Тривиум носи утеха.

ТЕКСТОВЕ, КЪДЕТО СЕ СРЕЩА ИДЕЯТА НА ТРИВИУМА

Цитатите по-горе се състоят от текстове, в които Тривиумът е съвсем очевиден. Има още много, в които Тривиумът е скрит (под повърхността). Има много текстове, в които се среща идеята на Тривиума, но не и конкретните думи. Търсенето на такива текстове не е толкова лесно. По-долу сме изброили много текстове, в които сме открили идеята за познание, разбиране и мъдрост, макар и не точните думи. Вмъкнали сме главните букви П, Р и М в скоби след мястото, където сме открили идеята за всеки предмет. Поместили сме кратки коментари в скоби след избрани текстове. Разгледайте следващите примери.

Купувай истината и не я продавай, също и мъдростта [М], поуката [П] и разума [Р]. – Притчи 23:23

Кой е упътил Духа Господен, или като съветник [М] Негов Го е научил [П]? С кого се е съветвал [М] Той, и кой Го е вразумил [Р] и Го е научил пътя на правосъдието [Р], и Му е предал [П] знание [П], и Му е показал [П] пътя на разума [Р]? – Исая 40:13, 14

Коментар: Сравнете това с Римляни 11:33, 34 по-горе.

. . . И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше [П] и ги запитваше [Р]. И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му [Р]. . . . А Исус напредваше в мъдрост [М], в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. – Лука 2:46, 47, 52

Коментар: Тук са споменати и трите нива на детското развитие. Исус “слушаше” законоучителите. Това включва ниво на познание за събиране на информация. Но Той също “им задаваше въпроси,” което е нивото на разбиране, защото Той “разбираше и отговаряше.” Притежавайки познание и разбиране, “Исус напредваше в мъдрост,” което представлява нивото на мъдрост, в което Той правеше практическо приложение, което Му даваше благоволение “пред Бога и хората.”

. . . Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум [М], помрачени в разума [Р], и странни на живота от Бога поради невежеството [П], което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им [П]; . . . да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда [М] и светост [Р] на истината [П]. – Ефесяни 4:17, 18, 23, 24

И сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал – Колосяни 3:10

Коментар: Езичниците ходят в глупава “суета,” което е липса на мъдрост, “помрачен разум,” което е липса на разбиране, и в “невежество” със “закоравяване на сърцата им,” което е липса на познание. Християните трябва да са обновени в знание (Колосяни) и обновени по Божия образ в истина, святост и правда (Ефесяни). Нашето мнение е, че това съответства на Тривиума: Познаване на истината, разбиране да ходим в святост и мъдрост да вършим правда. Истината е правилно познание, преодоляване на невежеството. Святостта е правилно разбиране, да се отклоняваме от злото. Правдата е правилна мъдрост, да действаме в страх от Господа.

Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост [М] учете се [П] и увещавайте се [Р] с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си. – Колосяни 3:16

Коментар: Църквата практикува Тривиума в своето служение с песни: поучавайки в познание, увещавайки за разбиране, правейки Христовата мъдрост да се вселява богато в нея.

И че от детинство знаеш свещените писания [П], които могат да те направят мъдър [М] за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено [П] и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата [Р]; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело [М]. – 2 Тимотей 3:15-17

Коментар: Образованието на Христовите деца е да следват Тривиума: Започват с вдъхновеното Писание в нивото на познание; продължат с учение, порицание, поправление и наставление в нивото на разбиране; завършат с пълно подготвяне за всяко добро дело в нивото на мъдрост.

НЯКОЛКО КРАТКИ НАБЛЮДЕНИЯ

И в Стария, и в Новия Завети има описание на три способности на ума – познание, разбиране и мъдрост. Като Личностите от Триединството – Баща, Син и Святи Дух – те са тясно свързани и рядко се появяват в един и същ ред. Могат да се различат определенията и взаимовръзките между трите способности.

  1. Познанието е придобиване или събиране на информация, разпознаване или възприемане на нещата. Познанието е най-добро когато е подробно, точно и изчерпателно, даващо пълно запознаване с фактите.

  2. Разбирането отива отвъд обикновеното събиране на информация. Разбирането използва познанието за да разграничава нещата, да разглежда и размишлява върху естеството на нещата, да разсъждава и да разпознава реда на нещата, да класифицира и подрежда нещата, да вниква в нещата.

  3. Мъдростта отива отвъд простото разграничаване на нещата. Мъдростта използва познанието и разбирането за да разпознава истинската, най-добрата или най-ценната употреба на нещата. Мъдростта е опитна, умела, хитра, умна относно практичното използване на нещата. Мъдростта е цялостна проницателност, която дава разумен съвет.

Думата Бог понякога се използва за да обозначава само Бог Баща, но също се използва и като обобщаващо название за всички три Личности на Божеството: Баща, Син и Святи Дух. Мъдростта е многообразна, многоцветна или разноцветна.

Така че на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога – Ефесяни 3:10

Мъдростта също се използва и като обобщаващо название за трите способности: познание, разбиране и мъдрост. Мъдростта е първата или най-висшата от способностите, разбирането е втората, но нито една от тях не може да бъде придобита без познанието.

Ако призовеш благоразумието, и издигнеш гласа си към разума, ако го потърсиш като сребро, и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога. . . . Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, и при всичко, що си придобил, придобивай разум. – Притчи 2:3-5; 4:7

Разбира се, мъдростта никога не може да действа без другите две способности.

Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум. – Притчи 2:6

Когато Бог влага Своята мъдрост в човека, тя идва първо като познание на мъдростта, след това като разбиране на мъдростта и накрая като мъдрост на мъдростта.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти. . . . – Притчи 24:14

Страх от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. – Притчи 1:7

Страх от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Светия е разум. – Притчи 9:10

Детето има детинска мъдрост – цялата му мъдрост всъщност е на неговия баща, когато то се покорява на наставленията на баща си. Зрелият човек има своя собствена мъдрост, защото е развил всички способности на мъдростта.

Първо, има начално обучение, при което се подготвят всички системи на детето. Има начална способност за познание, разбиране и мъдрост у детето, но те се развиват в последователен ред. Затова първоначалното познание е много непосредствено.

Вторият етап на познанието е по-сложен. Познанието на детето се развива първо под познанието, разбирането и мъдростта на родителите. Детето научава познание – факти и правила – но познанието се подбира и преподава по мъдър и разбиращ начин от неговите родители. Детето зависи от мъдростта и разбирането на своите родители, докато постепенно се научава да разчита на своето собствено натрупващо се познание.

След това, докато познанието на детето продължава да се развива, неговото разбиране започва да се развива под разбирането и мъдростта на родителите. Детето научава разбиране – закономерности и връзки – но разбирането се подбира и преподава по мъдър и разбиращ начин от неговите родители. Детето зависи от мъдростта на своите родители, докато постепенно се научава да разчита на своите собствени натрупващи се познание и разбиране.

След това, докато познанието и разбирането на детето продължават да се развиват, неговата мъдрост започва да се развива под ръководството на неговите родители.

Накрая детето – сега доближаващо пълнолетие, като всичките му три способности са развити – завършва своето пълно развитие, като се изпълва с мъдрост за своя бъдещ живот. То узрява в своята способност да взема отговорни решения, за които ще бъде държано отговорно. Неговата съвест е узряла.

Детето става нефункционално, когато основни части не са правилно развити. Докато не се развият правилно – ако някога се развият – детето ще продължи да се развива нефункционално.

Човек не може да отрече същността на своето естество без в края на краищата да унищожи сам себе си. По форма гръцките и римските модели за образование се съгласяват с основното устройство на човешките способности. Те или са развили Тривиума от древните форми, които са оцелели от потопа чрез Ной, или са били наложени от самото естество на нещата, за да се съобразят с формата. Но когато са изпълнили тази форма със своето силно покварено и извратено съдържание, са станали по-опасни от обикновено, защото са станали по-ефективни в размножаването на своята поквара. Като християни ние трябва да си върнем формата, да я почистим и да я изпълним с истината.

Съдържание


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева