Статия 5

Образованието на свещениците

Следното са избрани цитати от Образованието на свещениците (819 от Хр.) от Рабан Мавър, Схоластик (учител по риторика) в манастира в Фулда. Той поставя риториката преди логиката, докато ние предпочитаме да поставяме риториката след логиката.

Първото от свободните изкуства е Граматика, второто Риторика, третото Диалектиката [Логиката]. . . .

. . . Граматиката е източникът и основата на свободните изкуства. Тя трябва да бъде преподавана във всяко християнско училище, тъй като чрез нея се достига изкуството на правилното писане и говорене. . . . Как би се научил човек да познава воденето на беседа, предимствата на преобразния език, законите на словообразуването и правилните форми на думите, ако не се е запознал с изкуството на граматиката?

. . . Чрез риториката всичко се доказва като вярно или невярно. Кой би имал смелостта да твърди, че защитниците на истината трябва да застанат невъоръжени пред лъжата, така че онези, които се осмеляват да излагат лъжливи аргументи, да знаят как чрез своето говорене да спечелят одобрението и съчувствието на слушателите, а от друга страна, приятелите на истината да не могат да го направят; онези да знаят как да представят заблуда кратко, ясно и с вид на истина, а другите, обратно, да обличат истината в такова изложение, че слушането да стане товар, схващането на истината тегота, и вярата в истината невъзможна?

. . . Диалектиката [логиката] е науката за разбирането, която ни подготвя за изследвания и определения, за обяснения, и за разграничаване на истинното от лъжливата. Тя е науката на науките. Тя учи как да учим другите; учи на самото учене; в нея разумът отбелязва и изявява себе си в своето естество, усилия и дейности; само тя е способна на познание; тя не само желае, но и може да води другите до познание; нейните заключения ни водят до разбиране на нашето естество и на нашия произход; чрез нея разбираме произхода и действието на доброто, на Твореца и на творението; тя ни учи да откриваме истината и да изобличаваме лъжата; учи ни да правим умозаключения; показва ни какво е основателно в един аргумент и какво не е; учи ни да разпознаваме кое е противно на естеството на нещата; учи ни да разграничаваме в спора истинното, вероятното и напълно лъжливото; чрез тази наука сме способни да изследваме всичко в дълбочина, да определяме със сигурност неговата природа и да го обсъждаме с благоразумие. Затова [християните] трябва да разбират това превъзходно изкуство и непрекъснато да разсъждават над неговите закони, за да бъдат способни проницателно да пронизват лукавщината на лъжците и да опровергават техните пагубни заблуди.

. . . Когато тези, които се наричат философи, изразяват в своите изложения или в своите трудове някоя истина, която е в съгласие с нашата вяра, не трябва да се отнасяме към нея плахо, а да я вземем по-скоро като от нейни незаконни притежатели и да я приложим за наша употреба.