Статия 6

Металогикон на Йоан от Солзбъри:
Защита на Тривиума от дванадесети век

Това е труд на латински език завършен през 1159. Заглавието, Металогикон, е изкуствено съставено от гръцките думи мета (= от страна на) и логикон (= разсъждение), използвано тук в широкия смисъл на наука за словесно изразяване обхващаща науките на Тривиума: Граматика, Диалектика (или Логика) и Риторика. Този труд е умело обобщение и убедителен аргумент в защита на образователния метод познат като Тривиум.

Какво е красноречието, ако не способността да кажем по подходящ начин това, което нашият ум иска да изрази? Като такова, то осветява и известен смисъл разгласява това, което иначе ще е скрито във вътрешността на човешкото съзнание. Не всеки, който говори, нито дори този, който казва каквото иска по определен начин, е красноречив. Красноречив е само този, който се изразява правилно и ефективно, според намерението си. . . . Който може с лекота и правилност словесно да изрази своите умствени схващания, е красноречив.

. . . Аз самият не знам въобще как нещо би могло да бъде като цяло от по-голяма полза: по-полезно за придобиване на богатство, по-надеждно за спечелване на благоволение, по-подходящо за спечелване на слава, от красноречието. Нищо или поне почти нищо не може да бъде предпочитано пред този дар на естеството и благодатта. Казват, че свободните изкуства са били станали толкова ефективни сред нашите предшественици, които са ги изучавали прилежно, че са им давали способност да разбират всичко, което четат, издигали са тяхното разбиране за всички неща и са им давали способност да разплитат възлите на всички проблеми възможни за разрешаване. Онези, на които системата на Тривиума е разкрила значението на всички думи, или правилата на Квадривиума са открили тайните на цялата природа, нямат нужда от помощта на учител за да разбират значението на книгите и да намират отговори на въпросите. . . . Граматиката е науката за правилно говорене и писане, началната точка на всички свободни науки.

Граматиката е люлката на цялата философия, и тъй да се каже първата кърмачка на цялото изучаване на буквите. . . . Този раздел, който преподава езика, е първата от науките помагащи на онези, които се стремят да напредват в мъдрост. . . . Ясно е, че граматиката не се ограничава само до един предмет. По-скоро граматиката подготвя ума да разбира всичко, което може да бъде научено с думи. Следователно, всеки може да разбере до каква степен всички други науки зависят от граматиката. . . . Защото граматиката ни подготвя и да приемаме, и да предаваме познание. . . . Кой би я изключил от началото на философията освен онзи, който мисли, че философстването не изисква разбиране на казаното или писаното? Така онези, които искат да премахнат или осъдят граматиката, в действителност се опитват да твърдят, че слепите и глухите са по-годни за философски изучавания от онези, които чрез дара на природата са получили и все още се наслаждават на жизнеността на своите сетива. . . . Сенека винаги има нещо да каже. И така, той смята, че свободните науки не правят човека добър. Съгласен съм с него, но мисля, че същото важи и за другите науки. Знанието възгордява; само любовта прави човека добър. . . . Тези, които са просто философи, не са добри хора. . . . Както Квинтилиан отбелязва, тези науки вредят не на които преминават през тях, но само на които са затънали в тях.” Главните помощни средства на философското изучаване а приложението на добродетелта са четене, учене, размишляване и непрестанно прилагане . . . вършенето на добри дела, за да не се разгневи Господ и да не отнеме това, което той като че ли притежава.

В своя по-тесен смисъл логиката е науката на аргументираното разсъждаване, което дава здрава основа за цялото действие на благоразумието. . . . Логиката се упражнява в изследване на истината. . . . Благоразумието се състои изцяло от вникване в истината. . . . Благоразумието е коренът на всички добродетели. Ако този корен е отсечен, то другите добродетели ще изсъхнат и ще умрат от жажда. . . . Който разбира истината е мъдър, който я обича е добър, който нарежда живота си според нея е щастлив [Притчи 3:18]. . . . Не е възможно някой, който търси и приема истината с цялото си сърце да остане просяк и слуга на суетата. Точно както граматиката . . . се занимава с начините да казваме нещата, диалектиката [=логиката] се занимава с това, което е казано. Докато граматиката изследва главно думи, които изразяват значения, диалектиката изследва значения, изразени чрез думи. . . . Силата на думата се състои в нейното значение. Без него тя е празна, безполезна и (така да се каже) мъртва. Точно както душата оживотворява тялото, така и значението (в известен смисъл) вдъхва живот на думата. Онези, чиито думи нямат смисъл по-скоро “удрят във въздуха,” [1 Коринтяни 9:26] отколкото говорят.