Статия 9

За християнското учение,
от Августин

Голяма част от трактата на св. Августин “За християнското учение” е защита на християнското обучение по граматика, логика и риторика. Особено Книга II, параграф 23 върху граматиката, параграфи 48-53 върху логиката, параграфи 54, 55 и повечето от Книга IV върху риториката. Ето някои извадки.

“Науката за разсъждението е от голяма полза при изследването и разкриването на всякакви въпроси, които се появяват в Писанието, но в използването на която трябва да се пазим от любовта към препиране и детинската суетност да впримчим противника.” (II, 48)

Августин разглежда аргумента на Павел в 1 Коринтяни 15:12-20, че ако няма възкресение от мъртвите, тогава и Христос не е възкръснал, тогава нашето проповядване е напразно, тогава ние сме лъжесвидетели, тогава вашата вяра е напразна, тогава вие сте все още в греховете си, тогава умрелите в Христа са загинали. “Но всички тези лъжливи заключения следват логично от възгледа на онези, които казват, че няма възкресение от мъртвите. Тъй като тези заключения биват опровергани като лъжливи, следва, че тъй като биха били верни ако мъртвите не възкръсваха, следователно ще има възкресение от мъртвите. И тъй като логични заключения могат да се извлекат не само от верни, но и от лъжливи предпоставки, законите на логичното разсъждаване могат лесно да се научат в училищата. . . . Но верността на предпоставките трябва да бъде изследвана в святите книги. . . .” (II, 49)

“. . . Валидността на логическите твърдения не е нещо измислено от хората, а е наблюдавано и отбелязвано от тях. . . . Тя съществува вечно в причината на нещата и води своето начало от Бога. Защото както човекът, който разказва за реда на събитията, не е сам създал този ред; . . . и както онзи, който показва звездите и техните движения, не показва нещо, което той или някой друг човек е наредил; по същия начин, онзи, който казва, ‘Когато следствието е грешно, предпоставката също трябва да е грешна,’ казва това, което е напълно вярно; но не го е направил той така, той само показва, че е така. И именно върху това правило се развива разсъждението на апостол Павел. Защото предпоставката е, ‘Няма възкресение от мъртвите. . . .’ . . . неизбежното следствие е ‘Тогава Христос не е възкръснал.’ Но това следствие е грешно, защото Христос е възкръснал; следователно предпоставката също е грешна. . . . Затова заключаваме, че има възкресение от мъртвите. . . . Следователно това правило, че когато следствието се премахне, предпоставката също трябва да се премахне, не е направено от човек, но само е показано от него. А това правило говори за валидността на разсъждението, а не за истинността на твърдението.” (II, 50)