| Назад | Напред |
Глава І
ЗА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ1. Макар че прозрението идващо от природата и делата на сътворението и провидението до такава степен разкриват добротата, мъдростта и силата на Бога, че за хората не остава никакво извинение1, все пак те не са достатъчни, за да ни дадат онова познание за Бога и Неговата воля, което е необходимо за спасението ни2. Затова на Господ бе угодно при различни случаи и по многообразни начини да дава откровение за Себе Си и да изявява волята Си пред Своята Църква3. След това, за по-доброто запазване и разпространяване на истината, както и за по-сигурното утвърждаване и по-голямата подкрепа на Църквата срещу покварата на плътта и злонамереността на Сатана и на света, Господ представи изцяло същото откровение в писмен вид4, което придава най-голяма значимост на Свещеното Писание5. Тези първоначални начини за разкриване на Божията воля пред вярващите вече са прекратени6.
1 Римл. 2:14-15; 1:19-20; Пс. 19:1-4; виж Римл. 1:32; 2:1 / 2 Йоан 17:3; I Кор. 1:21; 2:13-14 / 3 Евр. 1:1-2 / 4 Лука 1:3-4; Римл. 15:4; Мат. 4:4,7,10; Ис. 8:20 / 5 II Тим.3:15; II Петър 1:19 / 6 Йоан 20:31; I Кор. 14:37; I Йоан 5:13; I Кор. 10:11; Евр. 1:1-2; 2:2-4
2. Свещеното Писание или записаното Божие Слово се състои от всички книги на Стария и Новия Завет, а те са следните:
С т а р З а в е т Битие III Царе Еклисиаст Авдий Изход IV Царе Песен на песните Йона Левит I Летописи Исайя Михей Числа II Летописи Йеремия Наум Второзаконие Ездра Плачът на Йеремия Авакум Исус Навиев Неемия Йезекиил Софония Съдии Естир Даниил Агей Рут Йов Осия Захария I Царе Псалми Йоил Малахия II Царе Притчи Амос
Н о в З а в е т Евангелие от Матей Ефесяни Евреи Евангелие от Марк Филипяни Яков Евангелие от Лука Колосяни I Петър Евангелие от Йоан I Солунци II Петър Деяния на апостолите II Солунци I Йоан Римляни I Тимотей II Йоан I Коринтяни II Тимотей III Йоан II Коринтяни Тит Юда Галатяни Филимон Откровение
Всички те са вдъхновени от Бога, за да ни ръководят във вярата и живота ни1.
1 Лука 16:29,31; 24:27,44; II Тим. 3:15-16; Йоан 5:46-47
3. Книгите, които се наричат общо Апокрифи, не са дадени по божествено откровение, затова не са част от канона на Писанието и следователно нямат никакъв авторитет в Божията Църква, нито трябва да се ползват с някакво по-различно одобрение или пък да се възприемат различно от другите книги, създадени от хора1.
1 Откр. 22:18-19; Римл. 3:2; II Петър 1:21
4. Авторитетът на Свещеното Писание, въз основа на който ние трябва да вярваме в него и да му се подчиняваме, не зависи от свидетелството на даден човек или Църква, а произтича изцяло от Бога (който е самата истина), неговия Автор. Следователно трябва да приемаме Писанието, защото то е Слово на Бога1.
1 II Петър 1:19-20; II Тим. 3:16; I Йоан 5:9; I Сол. 2:13; Откр. 1:1-2
5. Свидетелството на Църквата може да ни подтикне и накара да ценим по-високо и да се отнасяме с повече почит към Свещеното Писание1. Божественият характер на съдържанието, ефективността на учението, величественият стил, съгласуваността на всички части, всеобхватността му като цяло (за което трябва да отдадем цялата слава на Бога), пълната картина, която се дава на единствения възможен път за спасението на човека, многото други несравними достойнства, както и цялостното му съвършенство – това са факти, чрез които Писанието само дава неизброими доказателства, че е Божие Слово. Но независимо от това, пълната ни убеденост и увереност в непогрешимата му истина и божествения му авторитет произтича от действието на Святия Дух, свидетелстващ в сърцата ни чрез Словото2.
1 I Тим. 3:15 / 2 I Кор. 2:9-10; Евр. 4:12; Йоан 10:35; Ис. 55:11; виж Римл. 11:36; Пс. 19:7-11; виж II Тим. 3:15; I Кор. 2:4-5; I Сол. 1:5; I Йоан 2:20,27; виж Ис. 59:21
6. Пълното учение на Бога относно всичко, необходимо за Неговата собствена прослава, за спасението, вярата и живота на човека, е или ясно изразено в Писанието, или може да бъде изведено от него като логично и необходимо следствие. Нищо и никога не трябва да се добавя към Писанието – било то чрез нови откровения от Духа или чрез човешки предания1. Вътрешното просветление от Божия Дух е необходимо за спасителното разбиране на нещата разкрити в Словото2, въпреки че има известни обстоятелства, свързани с поклонението пред Бога и с управлението на Църквата, от общата практика на някои хора и общества, които трябва да се уреждат посредством прозрението идващо от природата, и просветления християнски разум, в съответствие с общите правила в Словото, които винаги трябва да спазваме3.
1 II Тим. 3:16-17; Гал. 1:8-9; II Сол. 2:2 / 2 Йоан 6:45; I Кор. 2:12,14-15; Еф. 1:18; виж II Кор. 4:6 / 3 I Кор. 11:13-14; 14:26,40
7. Не всичко в Писанието е еднакво ясно, нито еднакво разбираемо за всеки човек1. Независимо от това, нещата които трябва да знаем, да вярваме и практикуваме във връзка със спасението, са толкова ясно изразени и разкрити на едно или друго място в Писанието, че не само учените, но и неуките, използвайки правилно естествените средства, могат да ги разберат в достатъчна степен2.
1 II Петър 3:16 / 2 Пс. 119:105,130; Втор. 29:29; 30:10-14; Деян. 17:11
8. Старият Завет в оригинала на еврейски (родният език на Божия народ в миналото) и Новият Завет в оригинала на гръцки (езикът, най-добре познат сред различните народи по онова време), които са вдъхновени непосредствено от Бога и благодарение на целенасочената Му грижа и провидение, са запазени чисти през всички векове и следователно са автентични1. Така че, при всички религиозни противоречия Църквата трябва да се позовава на тях като на най-висш авторитет2. Но тъй като тези езици в оригиналите не са познати на всички вярващи, а те имат право на достъп и интерес към Писанието и заповед в страх от Бога да го четат и изследват3, Библията трябва да се превежда на езика на всеки народ, до който достига4. По този начин Словото на Бога ще може да се вселява изобилно във всички и хората ще могат да Му се покланят по подобаващ начин5 и като черпят търпение и утеха от Писанието ще живеят с надежда6.
1 Мат. 5:18; Пс. 119:89 / 2 Ис. 8:20; Мат. 15:3,6; Деян. 15:15; виж Лука 16:31 / 3 Йоан 5:39; Деян. 17:11; Откр. 1:3; виж II Тим. 3:14-15 / 4 Мат. 28:19-20; виж I Кор. 14:6; Марк 15:34 / 5 Кол. 3:16; виж Изх. 20:4-6; Мат. 15:7-9 / 6 Римл. 15:4
9. Непогрешимото правило за тълкуване на Писанието е самото Писание. Следователно, когато възникне въпрос относно истинския и цялостен смисъл на даден пасаж (като има не много а само един смисъл), той трябва да се изследва и разбира с помощта на други пасажи от Писанието, където същата истина е изразена по-ясно1.
1 Деян. 15:15; Йоан 4:46; виж II Петър 1:20-21
10. Святият Дух говорещ в Писанието1 е върховният Съдия – чрез Него трябва да се разрешават всички религиозни разногласия и да се претеглят и оценяват всички решения на църковни събори, мненията на древни автори, човешки учения и претенции за водителство от Духа – единствено в Неговата присъда трябва да намираме удовлетворение.
1 Мат. 22:29,31; Деян. 28:25; виж I Йоан 4:1-6
Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997