| Назад | Напред |
Глава VII
ЗА ЗАВЕТА, КОЙТО БОГ СКЛЮЧВА С ЧОВЕКА1. Дистанцията между Бога и Неговите творения е толкова голяма, че макар разумните създания да Му дължат покорност като на техен Творец, те никога не биха могли да имат някакви заслуги пред Него за получаването на благословение и награда, ако Бог не беше проявил доброволно определено принизяване, каквото Той благоволи да изрази под формата на Завет1.
1 Ис. 40:13-17; Йов 9:32-33; Пс. 113:5-6; Йов 22:2-3; 35:7-8; Лука 17:10; Деян. 17:24-25
2. Първият Завет сключен с човека бе Завет на дела1. Там при условие на съвършено и лично послушание2 бе обещан живот на Адам и чрез него на потомството му3.
1 Бит. 2:16-17; Ос. 6:7; Гал. 3:12 / 2 Бит. 2:17; Гал. 3:10 / 3 Бит. 3:22; Римл. 10:5; 5:12-14; виж 5:15-20
3. След грехопадението човекът стана неспособен да живее според този Завет, затова Господ благоволи да сключи втори Завет1 с него, известен като Завет на благодат. Тук Бог предлага безвъзмездно на грешниците живот и спасение чрез Исус Христос, като изисква от тях да вярват в Него, за да бъдат спасени2, и обещава на всички, предопределени за вечен живот, да даде Своя Свят Дух, Който да ги направи да желаят да вярват и да са способни да повярват3.
1 Гал. 3:21; Римл. 3:20-21; 8:3; Бит. 3:15; виж Ис. 42:6 / 2 Йоан 3:16; Римл. 10:6,9; Откр. 22:17 / 3 Деян. 13:48; Йез. 36:26-27; Йоан 6:37,44-45; I Кор. 12:3
4. За този Завет на благодат понякога в Писанието се говори като за завещание – във връзка със смъртта на Исус Христос, Завещателя, и с вечното наследство, към което спадат всички неща, завещани на потомството1.
1 Евр. 9:15-17
5. Този Завет се изпълняваше различно във времето на Закона и във времето на благовестието1. Под Закона Заветът се изпълняваше чрез обещания, пророчества, жертвоприношения, обрязване, чрез пасхалното агне и други преобрази и заповеди, предадени на юдейския народ, като всички те бяха прототипи на идващия Христос2. За онова време тези преобрази и заповеди бяха достатъчни и резултатни, благодарение на действието на Духа, за наставляване на избраните и съграждане у тях на вяра в обещания Месия3, чрез Когото греховете им се опрощаваха напълно и те получаваха вечно спасение. Той се нарича Стария Завет4.
1 II Кор. 3:6-9 / 2 Евр. 8-10 гл.; Римл. 4:11; Кол. 2:11-12; I Кор. 5:7 / 3 I Кор. 10:1-4; Евр. 11:13; Йоан 8:56 / 4 Гал. 3:7-9,14; Пс. 32:1-2,5
6. Във времето на благовестието, когато Христос (неговата същност)1 е изявен, разпоредбите, чрез които този Завет се изпълнява, са проповядване на Словото и отслужване на тайнствата водно Кръщение и Господна вечеря2. Макар и по-малко на брой, макар и отслужвани с повече простота и по-малко видимо великолепие, те отразяват Завета по-пълно, свидетелстват за него по-явно и са духовно по-резултатни3, при това по отношение на всички народи, както евреи, така и езичници4. Той се нарича Новия Завет5. Следователно не съществуват два Завета по благодат, различни по съдържание, а има един-единствен Завет, осъществяван по различен начин6.
1 Кол. 2:17 / 2 I Кор. 1:21; Мат. 28:19-20; I Кор. 11:23-25 / 3 Евр. 12:22-24; II Кор. 3:9-11; Йер. 31:33-34 / 4 Лука 2:32; Деян. 10:34; Еф. 2:15-19 / 5 Лука 22:20 / 6 Гал. 3:8-9,14,16; Римл. 3:21-22,30; 4:3,6-8; виж Бит. 15:6; Пс. 32:1-2; Римл. 4:16-17,23-24; Евр. 4:2; виж Римл. 10:6-10; I Кор. 10:3-4
Предишна глава | Съдържание | Следваща глава превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997