| Назад | Напред |


Глава XVIII
ЗА УВЕРЕНОСТТА В БЛАГОДАТТА И СПАСЕНИЕТО

1. Лицемерите, както и други хора, които не са новородени, могат да се самозалъгват напразно с измамни надежди и дръзка самонадеяност, че се ползват с Божията благосклонност и че са спасени1 – тези техни надежди ще бъдат попарени2. Но онези, които вярват истински в Господ Исус и искрено Го обичат, като се стараят да живеят с изцяло чиста съвест пред Него, могат в този живот да бъдат напълно уверени, че са в състояние на благодат3, и могат да се радват в надеждата си за Божията прослава – надежда, в която те никога няма да бъдат посрамени4.

1 Мих. 3:11; Втор. 29:19; Йоан 8:41 / 2 Ам. 9:10; Мат. 7:22-23 / 3 I Йоан 5:13; 2:3; 3:14,18-19,21,24 / 4 Римл. 5:2,5

2. Тази увереност не е просто мнение, изградено върху предположения и вероятности, основани на измамна надежда1; тя е непогрешимата увереност на вярата, основаваща се върху божествената истина за обещанията за спасение2, вътрешните доказателства на благодатните дарове, за които са дадени тези обещания3, както и върху потвърждението на Духа на осиновение, свидетелстващ заедно с нашия дух, че сме Божии чеда4 – този Дух е залогът на нашето наследство, чрез Него ние сме запечатани за деня на изкуплението5.

1 Евр. 6:11,19 / 2 Евр. 6:17-18 / 3 II Петър 1:4-11; I Йоан 2:3; 3:14; II Кор. 1:12 / 4 Римл. 8:15-16 / 5 Еф. 1:13-14; 4:30; II Кор. 1:21-22

3. Тази непогрешима увереност не е неразривно свързана със същността на вярата, затова истинският вярващ може да чака дълго и да се сблъсква с много трудности преди да я постигне1. Но тъй като Духът дава способността да се познаят даровете от Бога, за вярващия е възможно, без свръхестествено откровение, като използва правилно обикновените средства, да достигне до такава увереност2. Следователно задължение на всеки е да се старае докрай да затвърждава своето призоваване и своя избор3, така че да израства в мир и радост в Святия Дух, в любов и благодарност към Бога, в сила и бодрост при изпълнението на своя дълг за послушание – това са същинските плодове на тази увереност4; толкова далеч е тя от възможността да направи хората склонни към разпуснатост5.

1 I Йоан 5:13 / 2 I Кор. 2:12; I Йоан 4:13; Евр. 6:11-12; Еф. 3:17-18 / 3II Петър 1:10 / 4 Римл. 5:1-2,5; 14:17; 15:13; Еф. 1:3-4; Пс. 4:6-7; 119:32 / 5 I Йоан 2:1-2; Римл. 6:1-2; Тит 2:11-12,14; II Кор. 7:1; Римл. 8:1,12; I Йоан 3:2-3; Пс. 130:4; I Йоан 1:6-7

4. Увереността на истинските вярващи в спасението може по различни начини да бъде разколебавана, намалявана или временно да изчезне – поради небрежност да я опазваме; поради извършване на някакъв изключителен грях, нараняващ съвестта и оскърбяващ Духа; поради внезапно или особено силно изкушение, поради отдръпване на светлината на Божието присъствие като се стигне дори до страх от Бога и живот в тъмнина, без каквато и да било светлина1. Но въпреки това истински вярващите никога не са лишени до такава степен от Божия зародиш и живота на вяра, от любовта на Христос и на братята, от искреност в сърцето си и съзнание за дълг, без които не би било възможно своевременно, чрез въздействието на Духа, тази увереност да бъде съживена2 – тъкмо тя ги подкрепя да не изпаднат в пълно отчаяние3.

1 Пс. 51:8,12,14; Еф. 4:30-31; Пс. 77:1-10; 31:22; срв. Мат. 26:69-72 и Лука 22:31-34 / 2 I Йоан 3:9; Лука 22:32; Пс. 51:8,12; виж 73:15 / 3 Мих. 7:7-9; Йер. 32:40; Ис. 54:7-14; II Кор. 4:8-10



Предишна глава | Съдържание | Следваща глава

превод Copyright © Издателство Нов Човек, 1997