О. Единственият Изкупител на избраните от Бога е Господ Исус Христос, вечният Син на Бога, Който стана човек. Той беше и продължава да бъде Бог и човек, като притежава две напълно различни естества, но свързани в една Личност, завинаги.

ПОНЕДЕЛНИК

В старозаветните времена земята е била много важна за хората, тъй като повечето хора са били земеделци. Земеделецът трябва да има земя, за да работи. Но понякога някой човек обедняваше дотолкова, че трябваше да продаде земята си. В старозаветните времена член от семейството, наречен изкупител, можеше да изкупи обратно земята на бедния и да му я върне. Изкупителят плащаше цената за да откупи нещо за някого, който първоначално го е притежавал.

Исус е Изкупителят на Божиите хора. Божиите хора винаги са принадлежали на Него, но грехът ги е отделял от Него, така че не са можели да се наричат Божии хора. Със Своята кръв Исус плати голямата цена, за да откупи Своите хора за Този, на Когото те наистина принадлежат. Прочетете какво се пее в небето за Исус в Откровение 5:9.

ВТОРНИК

Дали Исус Христос започна Своя живот, когато се роди в един обор? Дали животът Му започна когато започна да расте в утробата на Мария? Библията ни казва, че Исус е Божият Син. Тъй като е Бог, Неговият живот никога не е започвал. Той винаги е живял. Божият Син е съществувал много преди да дойде на земята като човек, много преди да е имало земя. Михей 5:2 е известно пророчество. Стотици години преди раждането на Исус то разказва точно в кой малък град ще се роди Божият обещан Цар. Прочетете този стих, за да видите какво казва за произхода (или началото) на обещания Божий Владетел. Йоан 1:1-2 говори за Исус Христос като за „Словото.” Прочетете го, за да разберете колко дълго е съществувал Той.

СРЯДА

Исус не винаги е бил човек, но винаги е бил Бог. Той ограничи Себе си в много отношения, когато стана човек и заживя на земята, но никога не е преставал да бъде Бог. Писанието ни дава много чудесни имена за Исус. Едно от тях е “Емануил,” което означава “Бог с нас” (Мат. 1:23).

През целия си живот Исус прави неща, които го представяха като Бог. Той показа, че е Създателят, когато заповяда на бурята и тя Му се подчини. Той показа, че знае всичко, когато отговаряше на мисълта на някой човек преди той да я изрече. Исус доказа, че има всяка власт, когато изцеляваше хората и когато бесовете Му се покоряваха. Показа, че е свят, като живя целия Си живот без да съгреши. Исус най-ясно показа, че е Бог, когато възкръсна от мъртвите. Чрез собствената Си сила като Бог Исус се върна към живота след като е умрял. Никой друг не е правил това, защото никой друг не е Бог. Прочетете Римляни 1:3-4.

ЧЕТВЪРТЪК

Исус винаги е съществувал като Бог. В един конкретен ден в историята Той също стана човек. Взе човешко тяло и душа и започна да расте в жена, избрана да бъде Негова майка. Като всяко друго човешко същество растеше в тялото на Своята майка девет месеца и се роди точно както всички хора се раждат. Исус растеше като малко дете и стана юноша, след това възрастен, както всички хора.

Когато четем как изпрати Своите ученици за храна, защото е гладен, или как спи по време на голяма буря, защото е изморен, разбираме, че Той е човек точно като нас. Когато четем, че желае Неговите ученици да останат будни заедно с Него, за да бъдат с Него, когато се чувства самотен, виждаме, че Той имаше човешки чувства като нас. Единственото, в което Исус се различаваше от нас като човешко същество живеещо на земята, е това, че Той никога не съгреши. Той често беше изкушаван като нас, но тъй като е Бог, не може да греши. Прочетете Евреи 4:14-15.

ПЕТЪК

Веднъж като Божият Син прие човешко естество и човешко тяло, Той никога не е преставал – и никога няма да престане – да е човек. Исус винаги и напълно е Бог, и Той винаги и напълно е човек. Той все още има Своето човешко естество и тяло в небето и винаги ще ги има. Докато живееше на земята Исус също беше напълно Бог и винаги напълно човек. Като Бог Той знаеше всичко. Като човек порастваше в мъдрост. Тъй като Исус е Бог, Той притежава всяка власт. Тъй като е човек, Той се изморяваше, огладняваше и отслабваше. Като Бог Исус е вечен и непроменим. Като човек Той се роди, порасна и умря.

Може да не е възможно да разберем напълно как една личност може да бъде Бог и човек едновременно, но за нас е много важно да вярваме в това. Трябва да го вярваме, защото Библията го поучава. Исус не би могъл да ни спаси от греха, ако не е едновременно Бог и човек.

Някои хора учат, че Исус е бил само човек – много добър човек, но нищо повече. Ако Исус беше само човек, Неговата смърт нямаше да има достатъчна стойност, за да плати за греховете на други хора. Тъй като е Бог, когато умря на мястото на Своите хора, Неговата смърт можеше да плати за всички техни грехове.

Някои хора казват, че Исус е Бог, Който ни е посетил, но не и истинско човешко същество като нас. Бог не може да умре; ако Исус не беше човек, Той нямаше да може да умре за нашите грехове. Само Бог, Който е станал човек, може да бъде Спасител за грешни човешки същества. Прочетете Филипяни 2:5-11.

СЪБОТА

Тъй като Исус е едновременно Бог и човек, Той може да бъде наш Изкупител. Тъй като е човек, Той можеше да умре, плащайки цената за да ни откупи. Тъй като е Бог, Неговата смърт имаше достатъчно стойност, за да плати за греховете на Неговите хора. Тъй като Исус е единствената личност, която е едновременно Бог и човек, само Исус може да бъде наш Изкупител.

Библията ни казва, че Исус е също наш посредник. Посредник е някой, който застава между двама души, които са ядосани един на друг, и им помага да преодолеят своите несъгласия. Исус е посредникът между Бога и хората, защото Той е едновременно Бог и човек. Само Той може да бъде наш посредник. Той е единственият, Който може да ни измие от нашия грях, така че грехът вече не пречи на Бога да ни приеме. Исус е единственият, Който можеше да умре за нас, понасяйки целия Божий гняв за нашия грях, така че Бог вече да не ни се гневи. Много хора днес казват, че Исус е един от многото начини да познаят Бога. Това не е вярно. Той е единственият посредник между грешните хора и святия Бог. Исус е единственият Изкупител. Прочетете 1 Тимотей 2:5-6.