О. В Първата Заповед ни се забранява да отричаме Бога или да не се покланяме и да не прославяме истинния Бог като Бог и като свой Бог. В нея също ни се забранява да отдаваме на някой или на нещо друго поклонението и прославата, които подобават единствено на Него.

ПОНЕДЕЛНИК

Когато нещо е забранено, то не е позволено. Всяка от Десетте Заповеди изисква определени неща (казва, че трябва да ги правим) и забранява други неща (казва, че тези неща не са позволени). Заповедта да нямаме други богове освен Бога забранява няколко неща.

Първо, Бог забранява на хората да Го отричат. Да отричаме Бога означава да казваме, че Той не съществува. Човекът, който казва, че няма Бог, се нарича атеист. Атеистите често твърдят, че не вярват в Бога, защото никой не може да докаже, че Той съществува. Това ги прави да звучат научно и умно. Бог има да каже нещо за хората, които Го отричат. Как Бог нарича атеиста? Прочетете Псалм 14:1, за да видите.

ВТОРНИК

Някои хора, като атеистите, отричат, че въобще има бог. Много хора казват, че има Бог, и дори твърдят, че вярват в Исус, но живеят като че ли няма Бог. Много хора ходят на църква в неделя, но останалите дни от седмицата живеят без да се съобразяват какво Бог иска от тях. Те не търсят в Божието Слово това, което Бог изисква от тях. Не прекарват време в молитва, търсейки Неговата помощ да Му се покоряват. Тези хора живеят както си искат. Като ги наблюдаваш, няма никога да разбереш, че някога са чували за Бога.

Когато животът ни не се различава от живота на съседите ни, когато не прекарваме повече време в молитва или не четем Библията повече отколкото нехристияните, ние отричаме Бога с живота си. Бог описва такива хора на много места в Библията и обещава да ги съди. Прочетете Исая 29:13.

СРЯДА

Първата заповед забранява отричането на Бога или заявяването с устата или с живота ни, че Той не съществува. Тя също забранява да не се покланяме на Бога. С други думи, не ни е позволено да не се покланяме на Бога. Повечето хора гледат на поклонението като на нещо, което могат да изберат да направят когато им е удобно. Много хора въобще не ходят на църква. Дори сред хората, които ходят на църква, ако се събудят уморени и им се иска отново да заспят, или ако имат да ходят някъде, или да вършат нещо в неделя сутрин, ще изберат да направят това, вместо да присъстват на поклонение. Повечето от нас като че ли мислят, че няма нищо лошо в това. Църквата е нещо, което хората могат да посещават когато им харесва, но са свободни да избират. Това не е което Бог казва в Своето Слово. На много места в Писанието ни се заповядва да се събираме редовно с Божиите хора, за да се покланяме на Бога и да се учим от Неговото Слово. Поклонението не е избор. Бог ни заповядва да Му се покланяме и ни забранява да не го правим. Прочетете Евреи 10:25.

ЧЕТВЪРТЪК

Заповедта “Да нямаш други богове освен Мене” прави грях да не отдаваме на Бога поклонението и славата, които заслужава. Прочетете 1 Летописи 16:23-29. Този текст казва, че на Божието име се дължи слава. Когато нещо се дължи на някого, то е дълг към него. Когато дължа книга на библиотеката, аз трябва да я върна в библиотеката. Книгата принадлежи на библиотеката и аз им я дължа. Когато получавам сметка за нещо, което съм купил, на сметката пише, “Дължимо плащане.” Това означава, че дължа определена сума и трябва да я платя. Славата и поклонението са дължими към Бога. Ние, Неговите създания, дължим поклонение и слава на Него. Както отговорът на този въпрос от катехизиса казва, единствено Бог заслужава поклонение и слава, защото Той е единственият истинен Бог.

ПЕТЪК

В първата заповед се забранява да отричаме Бога. В нея се забранява да не отдаваме на Бога славата и поклонението, които Му дължим като единствен истинен Бог и наш Бог. И в нея се забранява да отдаваме поклонение или слава на нещо или някой друг. Бог ни е създал да се покланяме. Ние сме различни от всички други творения по земята, защото можем да познаваме Бога, и защото имаме вградена нужда да се покланяме. Разбира се, Бог е възнамерявал да се покланяме на Него, единственият достоен за поклонение. Тъй като хората са грешни, те избират да не се покоряват на Бога и да не Му се покланят. Тъй като са създадени да се покланят, ако не се покланят на Бога, ще намерят нещо друго, на което да се покланят и което да прославят.

Апостол Павел поучаваше, че всички хора знаят, че има Бог, защото могат да видят това, което е направил и защото имат съвест. Според Павел, какво не правят хората? Прочетете Римляни 1:21. Прочетете стихове 22-23, за да видите за какво заменят Божията слава. Прочетете стих 25. За какво хората заменят Божията истина? На какво се покланят и на какво служат вместо на Създателя?

СЪБОТА

Всички знаем, че е грешно да се покланяме и да се молим на идол, или на луната, или на друго човешко същество. Може да вярваме, че спазваме тази първа заповед, защото не правим нито едно от тези неща. За да сме сигурни, че спазваме първата заповед, “Да нямаш други богове освен Мене,” трябва да си зададем един въпрос. Отделя ли ме нещо от дължимото поклонение и прославяне на Бога?

Например, някой ученик може да се притеснява, че децата в класа няма да имат високо мнение за него, ако им покаже, че се интересува от Библията или че проявява към учителя дължимото уважение. Така, без всъщност да изглежда бунтовен, той не отговаря на учителя достатъчно бързо, и не позволява никой да го види с Библия. Мненията на другите хора са бог за него пред истинния Бог. Друг човек може да знае, че трябва да прекарва повече време в четене на своята Библия и в молитва, но е много зает. Минава ден след ден и той просто не намира време за молитва или за Божието Слово. Направил е удобството си и желанията и нежеланията бог пред истинния Бог.

Когато Исус Навиев поведе израилтяните към Обещаната земя, той ги предизвика да избират дали да служат с цяло сърце на единствения, истинен Бог, или да служат на боговете на народите около тях. Прочетете Исус Навиев 24:14-18. Ние сме изправени пред същото предизвикателство. Навсякъде около нас хората са направили богове от самите себе си, от забавленията, от вещите. Ще служим ли първо на тези богове, отдавайки на истинния Бог каквото остане? Или ще се подчиняваме на Божията заповед и няма да имаме други богове освен Него?