Стар Мийд, Възпитаване на сърцата, обучение на умовете

 

В.50. КАКВО СЕ ИЗИСКВА ОТ НАС ВЪВ ВТОРАТА ЗАПОВЕД?

О. Във Втората Заповед от нас се изисква да приемаме, изпълняваме с почит и пазим в чистота и цялост всички наставления относно поклонението, както Бог ги е постановил в Словото Си.


ПОНЕДЕЛНИК

Когато Бог изведе израилтяните от Египет, Той им даде Своя закон. Можем да разделим закона, който Бог им даде, на три вида закон. Гражданският закон даваше правила конкретно за старозаветния народ на Израел. Моралният закон казва на Божиите хора как да се държат. Дори сега, хиляди години след като Бог го е дал и Исус Христос е дошъл, Бог все още изисква от Своите хора да спазват моралния закон. Другият закон е церемониалният закон. Церемониалният закон съдържа дълги списъци с правила за неща като как да се принасят жертви, каква жертва да се принася и с какво да са облечени свещениците. Този закон беше образ на това какво Исус ще направи, когато дойде. Той щеше да бъде най-великият Първосвещеник, водещ Своите хора право в Божието присъствие. Той щеше да е съвършената жертва, Която да отмахне греха завинаги. Всички подробности на церемониалния закон бяха просто образи на Исус.

Сега, след като Исус е дошъл, нямаме повече нужда от образите. Ние познаваме истинския Първосвещеник и истинската жертва, които Бог промисли. Прочетете Евреи 10:1, 10. Частите в Библията, които ни казват за церемониалния закон, все още ни дават добър образ на това, което Исус направи. Затова все още трябва да ги четем, но няма нужда вече да спазваме тази част от закона. Моралният закон, обаче, все още се отнася за нас и трябва да му се покоряваме. Това важи както за нас, които живеем след като Исус е дошъл, така и за онези, които са живели когато е бил писан.

ВТОРНИК

Веднъж една жена попита Исус как да се покланя на Бога. Тя се чудеше къде да се покланя. Беше загрижена за церемониалната част на закона. Отговорът на Исус й изясни, че след като Той е дошъл, церемониалната част от закона няма значение. Самото поклонение, обаче, все още е важно. То ще бъде толкова важно за Бога, че Той ще търси хора, които да Му се покланят правилно. Тези, които Му се покланят правилно, казва Исус, ще Му се покланят с дух и истина.

Ако искаме да се покланяме на Бога по начин, който Той приема, трябва да Му се покланяме според истината, която ни е казал в Своето Слово, не според собствените ни идеи. Исус каза, че поклонниците на Бога трябва да Му се покланят с дух и истина. Да се покланяме на Бога както ние смятаме за най-добре, а не както Бог ни казва да се покланяме, означава въобще да не Му се покланяме. Прочетете Йоан 4:23-24.

СРЯДА

Бог е установил в Своето Слово наредби (или правила) за вярата и поклонението. Той иска да Му се покланяме и иска да правим точно определени неща, когато Му се покланяме. Бог изисква Неговите хора да се събират редовно за поклонение. Когато правят това, изисква от тях заедно да четат Неговото Слово и да слушат, докато Неговото Слово се проповядва. Иска да хваления към Него. Иска да се молят заедно. Бог също изисква от Своите хора да си спомнят смъртта на Господа за тях чрез Господната вечеря и да бъдат кръстени в църквата. Тези, които наистина принадлежат на Господа, ще приемат тези Негови изисквания. Ще се радват да участват в тези неща. Тези, които принадлежат на Бога, ще искат да бъдат с хората на Господа в Господния ден. Ще искат да пеят хваление към Него и да слушат поучението на Неговото Слово, дори когато не винаги разбират всичко. Ако винаги смятате ходенето на църква в неделя за неприятно, трябва да се запитате дали наистина сте един от Неговите хора. Прочетете Псалм 122:1.

ЧЕТВЪРТЪК

Бог иска да “изпълняваме с почит” изискванията, които ни е дал за поклонението. Това означава, че не просто правим това, което Бог изисква от нас, когато се покланяме, но го правим с почит към Него. Дължим на Бога много по-голямо уважение, отколкото дължим на нашите родители или на други хора с власт. Почитта, която дължим към Бога, е толкова специална, че има специално название: благоговение. Трябва да показваме благоговение към Бога. Благоговението означава толкова голяма почит, че всъщност е вид страх. Това е страх да не направиш нещо, което би оскърбило Бога.

Когато се покланяме с благоговение, ще бъдем сериозни в нашето поклонение. Благоговейният поклонник не говори, не се смее, не танцува по време на поклонението. Той не позволява умът му да се разсейва с всякакви други неща. Благоговейният поклонник участва възможно най-пълноценно в службата на поклонение. На хората днес им харесва да мислят за Бог като за “Големия Приятел.” Тези, които забравят колко по-велик е Бог от нас, няма да се покланят с благоговение. Въпреки че Исус дойде да ни направи Божии деца, Той все още изисква от нас да се покланяме на Бога с благоговение. Прочетете Псалм 5:7.

ПЕТЪК

Бог изисква Неговите хора да “пазят в чистота и цялост” наредбите, които е дал за поклонението. Това означава да внимаваме винаги да се покланяме както Бог ни е заповядал. С времето хората стават небрежни и да забравят какво Бог е заповядал. Могат да спрат да правят нещата, които Бог е казал, че трябва да правят и да започнат да добавят към своето поклонение неща, които Бог не иска. Новият Завет казва на пасторите и църковни ръководители да проповядват и да поучават това, което Бог е заповядал. Той също предупреждава, че хората – дори в църквите – ще искат да вярват на своите собствени идеи и няма да искат да слушат това, което Бог казва че е истина.

Някои църкви казват, че се покланят на Бога, но в своето поклонение вършат неща, които Бог не е заповядал в Словото Си. Хората могат да допуснат нещата, които харесват да правят, да заменят тези, които Бог е заповядал, например слушането на Неговото Слово. Винаги помнете, че целта на поклонението не е да се забавляваме, а да се покоряваме и да почитаме Бога. Трябва да внимаваме да се покланяме на Бога така, както Той изисква от нас в Своето Слово. Прочетете 2 Тимотей 4:1-3.

СЪБОТА

Надав и Авиуд бяха свещеници, които решиха да се покланят на Бога по свой си начин вместо според наредбите, които Той е дал. Свещениците трябваше да кадят тамян за Господа. Тамянът е вид прах, който мирише добре като гори. Част от поклонението към Бога в Стария Завет беше изгарянето на тамян като принос към Него. Бог беше дал на Мойсей много точни наставления как да приготвя тамяна. Свещениците можеха да използват само определен вид тамян в поклонението. Надав и Авиуд принесоха различен тамян от този, за който Бог беше казал. Прочетете Левит 10:1-3.

Бог настоява онези, които Му се покланят, да признават Неговата святост. Той иска да Му се покланяме с благоговение. Настоява хората, които идват да Му се покланят, да Го почитат както заслужава да бъде почитан. Това включва да Му се покланят според Неговите наставления, а не според човешки възгледи.


Предишен въпрос | Съдържание | Следващ въпрос


* * * * *
Starr Meade, Training Hearts, Teaching Minds
Copyright © 2000 Starr Meade
превод Copyright © 2004 Юлияна Матеева