О. В Шестата Заповед се забранява несправедливото отнемане на нашия собствен живот или на живота на ближния ни, както и всякакви други дейности, водещи до самоубийство или убийство.

ПОНЕДЕЛНИК

Когато шестата заповед забранява убийството, тя не забранява единствено самото дело на убийство. Тя също забранява отношението, което води към убийство. Бог е абсолютно свят. Той мрази греха под всякаква форма. Грехът да мразим някого в сърцето си и да задържаме злоба срещу този човек, вместо да му простим, е в Божиите очи друг начин на нарушаване на шестата заповед. Прочетете Левит 19:16-18. Исус ни каза, че гневът спрямо някого или обидите ни правят виновни пред Бога. (Мат. 5:21-22).

ВТОРНИК

Убийството е действие, което Бог забранява. Омразата и задържането на злоба са отношения, които Бог забранява. Омразата към някого обикновено започва с гняв за нещо, което човекът е направил, а ние не харесваме. Този вид гняв е егоистичен, следователно грешен. Днес хората учат, че трябва да се стремим да изпитваме достатъчно гняв, когато някой съгреши спрямо нас, и трябва да го изразяваме свободно. Няма да сме здрави, казват те, ако не го правим. Хора, които са били наранени, биват насърчавани да продължат да мислят и да говорят за това, което ги е наранило, и постоянно да запазват чувството на гняв.

Библията учи точно обратното. Когато хората ни нараняват (а те ще го направят), трябва да им простим и да продължим живота си. Псалм 37 говори за нечестивите хора, които нараняват другите. Този псалм ни казва, че дори с такива хора трябва да се доверим на Бога да се погрижи за нас и да ги съди както е правилно. Псалмът ни казва няколко пъти да не “се измъчваме” за злото, което тези хора вършат. Да се измъчваш за нещо означава да продължаваш да мислиш за него и да позволиш да продължава да те тормози. Когато се измъчваме за нещо, което някой друг е направил, за да ни нарани, ние подхранваме гнева си и му позволяваме да расте. Той бързо ще се превърне в омраза. Бог забранява гнева и омразата, а не само убийството. Прочетете Псалм 37:7-9.

СРЯДА

“Пръчките и камъните могат да строшат костите ми, но дума никога не може да ме нарани.” Понякога хората казват това, за да се опитат да успокоят някого, който е бил наранен от грубите думи на някого. Няма значение колко сте възрастен, вероятно осъзнавате, че тази малка поговорка не е вярна. Няма съмнение, че поне веднъж в живота ви някой ви е казал нещо, което ви е наранило много лошо. Божието Слово не се съгласява с тази поговорка, че думите не са способни да нараняват. Прочетете Притчи 12:18. Можем да убием някого с меч и така да нарушим заповедта да не убиваме. Но също можем да пронижем някого с нашите думи и така да нарушим заповедта. Понякога човек, който мрази друг, може да излъже за него нарочно или да го обиди, с цел да го нарани.

Думите в този стих са “необмислени думи,” думи, които не са целенасочено зли, но думи, които просто са невнимателни. Може би не сме имали намерение да нараним някого като се шегуваме по начин, който го наранява. Може би не сме възнамерявали да го нараним като сме разпространили каквото сме чули за него, което той не би искал другите да знаят. Лесно е да бъдем неразумни с думите си. Казваме каквото ни се иска, без да помислим за нараняването, което можем да причиним. Можем да бъдем по-внимателни с думите си, ако разсъдим, че това, което казваме, може да е форма на “скрито убийство,” чрез което нараняваме другите.

ЧЕТВЪРТЪК

Тази заповед не само забранява отношението на омраза и гняв, защото са началото на убийството, тя също забранява отношението на безразличие. Да си безразличен означава да не си заинтересуван, да не те е грижа. Има много хора, които се нуждаят от храна или подслон и нямат пари да си купят това, от което се нуждаят. Техните нужди са толкова големи, че ще умрат, ако някой не им помогне. Когато знаем за такива хора и когато имаме достатъчно пари, за да им помогнем, тази заповед ни забранява да сме безразлични. Забранява ни да сме незаинтересовани и да пренебрегваме такива хора. Йов каза, че когато е знаел за някого в нужда, му е помагал, защото е знаел, че ако не му помогне, ще съгреши против Бога. Прочетете Йов 31:16-23.

ПЕТЪК

Понякога си мислим, че докато не нараняваме никого, сме угодни на Бога. Бог изисква от нас повече от просто да не правим нещо, което може да се счете за грях. Бог изисква през цялото време да правим това, което е правилно. Когато ни заповядва да не убиваме, Той също ни заповядва да не правим други неща, които биха наранили някого. Когато ни заповядва да не правим това, което ще нарани другите, Той също ни заповядва да правим това, което ще им помогне. Исус учи, че един от начините, по които можем да разпознаем хората, които Му принадлежат, е, че те са заети с дела, с които посрещат нуждите на другите. Също ни казва, че когато правим това, сякаш сме го направили на Него. Прочетете Матей 25:31-46.

СЪБОТА

Шестата заповед ни казва да не убиваме и да не мразим, да не се гневим или да задържаме злоба, и да не казваме или да правим нещо, което би наранило някого по някакъв начин. Тя ни призовава да простим, да сме благи и състрадателни, да споделяме това, което имаме, и да вършим неща, които са добри за другите. Ако правим това, което естествено искаме да правим, ще се опитваме усилено да спазваме тази заповед, но единствено към приятелите си и тези, които ни обичат. Когато стане въпрос за нашите врагове или хора, които са ни наранили, не искаме да им помагаме и да споделяме с тях. Може да не искаме действително да ги убием, но мислим, че имаме правото да сме им разгневени или да задържаме в паметта си злото, което са направили. Но Исус ни казва, че ако спазваме тази заповед само към приятелите си, не я спазваме така, както Бог иска от нас. Прочетете Матей 5:43-48.