О. Осмата заповед гласи: Не кради.

ПОНЕДЕЛНИК

Първите четири от Десетте Заповеди ни казват как да се отнасяме спрямо Бога. Те ни предупреждават да не крадем от Бога. Когато не Му отдаваме поклонението, което Му дължим или го даваме на някой или на нещо друго, ние крадем от Бога. Последните шест от Десетте Заповеди ни казват как да се отнасяме спрямо другите хора. Тази осма заповед специално ни предупреждава за кражбата от други човешки същества. Дължим на Бога почитание, поклонение и покорство. Да не Му дадем това, което Му дължим, означава да крадем от Него. Дължим на хората уважение, защото са създадени по Божия образ. Един начин, по който показваме уважение към хората, е като зачитаме нещата, които им принадлежат. Също дължим любов на хората, защото Бог ни е заповядал да обичаме другите. Един начин да показваме любов към другите е като им помагаме да имат това, от което се нуждаят. Прочетете Римляни 13:7-8.

ВТОРНИК

Бог ни заповядва да обичаме другите. Той ни казва, че когато показваме любов към другите, спазваме закона. Понякога може да се чудим как да обичаме някого. Можем да попитаме себе си: Какво бих искал някой да направи за мен, ако бях на мястото на този човек? Исус каза, че да правим на другите това, което искаме те да направят на нас, обобщава цялото Божие поучение как да се отнасяме към другите. Прочетете Матей 7:12. Не бихме искали някой да отнеме нещо, което ни принадлежи, или да вземе назаем нещо наше и никога да не ни го върне. Няма да ни хареса, ако платим на някого да свърши за нас някаква работа, а той да я свърши небрежно и да има нужда да бъде направена отново. Затова не трябва да правим някое от тези неща на някой друг. Но ще ни хареса някой да сподели храната си с нас, ако нямахме никаква храна. Ако изгубим нещо ценно и някой го намери и ни го върне, ще ни направи щастливи. Това са нещата, които трябва да правим за другите. Когато правим за другите това, което искаме да правят за нас, изпълняваме заповедта да не крадем.

СРЯДА

За заповедта да не крадем важи същото, както и за другите заповеди. Бог не е удовлетворен просто от това какво правим или не правим. Иска отношението ни да бъде правилно. Може никога да не вземем нещо, което не ни принадлежи, но това не означава, че сме спазили тази заповед. Тази заповед забранява алчността. Алчността е да не сме задоволени от това, което имаме, и да искаме повече. Прочетете 1 Тимотей 6:6-10. Апостол Павел пише тези стихове. Той казва, че когато искат да забогатеят, хората падат в изкушение и правят това, което е грешно. Предупреждава ни, че когато обичаме парите (или нещата, които парите могат да купят), ще съгрешим и ще влезем в проблеми. Отношението на алчност – да искаме все повече – ще ни накара да вземем това, което не ни принадлежи, защото го искаме толкова силно.

ЧЕТВЪРТЪК

Един начин да се предпазим от алчност е да разберем какво наистина ни прави богати. Повечето хора мислят, че ако имат достатъчно пари, ще бъдат щастливи. Повечето хора мислят, че “достатъчно пари” е просто малко повече от това, което имат сега – без значение колко имат. Мислим, че да сме богати означава да имаме парите да правим каквото искаме. Да сме богати означава да имаме голяма къща и хубава кола. Означава да имаме най-добрите дрехи и да купуваме неща, които ни харесват. Можем да отидем на чудесна ваканция или да правим вълнуващи неща, ако сме богати. И повечето хора мислят, че ако имат всички тези неща, ще бъдат богати и щастливи.

Прочетете Притчи 10:22, за да видите какво наистина прави един човек богат или състоятелен. Ще сме доволни от това, което имаме, когато научим кои неща са наистина ценни. Парите и вещите не траят дълго. Ние сме наистина богати, когато имаме нещата, които траят вечно. Само Бог може да ни даде тези богатства. Ако положим нашата вяра в Господ Исус Христос да ни даде духовни богатства, като мир с Бога и дом в небето завинаги, ние сме наистина богати. Дори ако нямаме много пари или много вещи докато живеем на тази земя, имаме благословението на Господа, което ни носи богатство.

ПЕТЪК

Противоположното на алчността е задоволството. Алчността е отношение, което Бог не ни позволява да имаме, когато ни заповядва да не крадем. Задоволството е отношение, което Той иска да имаме. Задоволството означава да сме удовлетворени и благодарни за това, което имаме, без да позволяваме това, което нямаме, да го развали. Божиите деца могат да бъдат доволни от това, което имат, защото Бог им е обещал да им даде всичко, от което се нуждаят. Ако трябва да се справяме без нещо, от което мислим, че се нуждаем, това е така, защото Бог знае, че вместо това се нуждаем от нещо друго. И докато продължаваме без него, Бог ще ни даде силата, от която се нуждаем, за да Му се доверим. Прочетете Филипяни 4:11-13.

СЪБОТА

Друга причина, поради която можем да сме доволни от това, което имаме, е, че знаем, че Бог управлява всичко. Когато изучавахме Въпрос 7 от този катехизис, научихме, че Бог “предопределя всичко, което се случва.” Нищо не може да стане без Бог да е планирал да стане. Каквито и да са обстоятелствата около нас – дали имаме много или съвсем малко – те са точно каквито Бог ги е избрал за нас. Тъй като знаем, че Бог ни обича и че има всяка мъдрост, знаем, че обстоятелствата, които е избрал, са най-доброто за нас. Можем да сме доволни с това, което имаме, защото то е което Бог ни е дал. Йов беше богат човек със щастливо семейство. Имаше много благословения и благодареше на Бога за тях. Дори, когато децата му бяха убити и загуби всичките си притежания и богатства, той все още беше доволен. Знаеше, че, тъй като Бог е Който му е дал всичко, така и Бог е Който му отне всичко. Прочетете какво каза той в Йов 1:20-21.