О. Животворното покаяние е спасителна благодат, чрез която грешникът осъзнавайки напълно своята греховност и Божията милост в Христос, със скръб и омраза към греховете си се отвръща от тях и се обръща към Бога, решен изцяло да положи усилия за ново послушание.

ПОНЕДЕЛНИК

За да прости греховете ни, Бог изисква от нас вяра в Христос и животворно покаяние. Не можем да продължаваме в греха си сякаш той няма значение, и да очакваме Бог да ни прости. Истинското покаяние е необходима част от спасението от Божия гняв към греха ни. Не е достатъчно просто да кажем, че вярваме в Исус, или да вдигнем ръката си, когато някой попита кой иска да “приеме Христос.” Исус дойде като Спасител от греха. Трябва дълбоко да съжаляваме за греха си и да искаме с цялото си сърце да се отвърнем от него към Бога. Иначе нашата вяра не е в Христос като Спасител от греха. Покаянието за греха и вярата в Христос като Спасител от греха винаги вървят заедно. Това покаяние се нарича “животворно покаяние.” Когато се покаем, съжаляваме и скърбим за греха си. Обикновено скръбта и съжалението ни карат да се чувстваме зле за малко и след това продължаваме. Покаянието е скръб, която носи живот, защото ни кара да се отвърнем от греха и да се обърнем към Христос, за да бъде простен този грях. Прочетете 2 Коринтяни 7:9-10.

ВТОРНИК

Покаянието е спасителна благодат. То е нещо, което Бог дава на Своите хора. От само себе си не бихме се покаяли от греха си. Сърцата ни са грешни и обичат да са грешни. Библията ни казва, че сърцата на всички хора са като камък. Те въобще не скърбят заради греха. Преди някой да се покае, той трябва да получи ново сърце. Бог обещава, че ще даде нови сърца на Своите хора. Прочетете Езекил 36:26-27. Както вярата в Христос, покаянието не е нещо, с което можем да се справим сами. Както вярата в Христос, покаянието се изисква от Бога за спасението. И както вярата в Христос, покаянието е дар, който Бог дава на тези, които е избрал да бъдат Негови хора. Прочетете Деяния 11:18.

СРЯДА

Този въпрос от катехизиса ни казва, че когато един грешник се покайва, той ще “скърби за греха си и ще го мрази.” Да скърбим за греховете означава да чувстваме тъга и мъка, че сме ги извършили. Понякога хората осъзнават, че не са били толкова добри, колкото трябва, и се чувстват засрамени какво ще си помислят другите. Това не е покаяние. Когато се покаем, съжаляваме не защото сме опозорили себе си чрез лошите си действия, но че сме опозорили Бога. Понякога хората осъзнават, че са извършили нещо погрешно и съвестта им ги кара да се чувстват зле. Тогава съжаляват, защото се чувстват виновни. Когато наистина се покаем, не сме тъжни защото сме наранили собствените си чувства или съвест, а защото това, което сме направили, е наранило Христос. Когато се покаем, започваме да мразим греховете си. Същите неща, на които преди сме се наслаждавали толкова много, сега са ни омразни и отвратителни. Гледаме и на себе си с омраза и отвращение, защото сме извършили неща, които Бог мрази. Прочетете Исая 64:5-7.

ЧЕТВЪРТЪК

За да се покае, човек трябва да разбира колко е грешен. Трябва да е обезпокоен за греха, за да се отвърне от него. Преди да може да се покае, човек също трябва да разбере колко милостив и простителен е Бог. Това ще го накара да се обърне към Бога. Прочетете Псалм 51:1-2. Отговорът на този въпрос от катехизиса казва, че човек трябва да разбира “милостта на Бога в Христос.” Бог ни предлага Своята милост само в Христос. Ако някой мисли, че всичко, което трябва да направи, за да бъде опростен, е просто да се почувства зле че е съгрешил или да каже на Бог “съжалявам,” греши. Вярата ни трябва да бъде в Христос като Този, Който е понесъл наказанието заради греха ни. Това е единственият начин Бог да ни прости. Бог е свят и справедлив и никога не прощава грях, който не е бил наказан. Той ни предлага милост и простителност само защото Христос е бил наказан заради греха ни.

ПЕТЪК

Покаянието е повече от чувство. Юда се почувства зле за това че предаде Исус на враговете Му. Почувства се толкова зле, че се самоуби. Но Юда не се покая. Не се отвърна от греха си и не се обърна към Бога. Когато човек се покае, той мрази греха си и никога повече не иска да го извършва. Когато се покае, човек се обръща към Бога, молейки за Неговата милост и простителност. Човекът, който наистина се покае, иска да започне да се покорява. Всички тези неща са част от отвръщането от греха и от обръщането към Бога. Прочетете Исая 55:6-7.

СЪБОТА

Краят на отговора на този въпрос от катехизиса ни казва, че истинското покаяние включва „цялостно решение и полагане на усилия за ново послушание.” Няма да е покаяние, ако кажем, че съжаляваме, но възнамеряваме да се върнем веднага към греха си. Човекът, на когото Бог е дал променено сърце, не желае повече да греши. Сега той иска да се покорява на Бога. Няма да е способен да се покорява съвършено на Бога, защото все още е грешник. Но ще има Божия Святи Дух, Който ще живее в него и ще го кара да желае да се покорява и ще го прави способен да се покорява. Затова го наричаме “ново покорство.” Преди човек да има Божия Дух вътре в себе си, той не може да угоди на Бога. Човек, който наистина се покайва и се обръща към Христос с вяра, ще желае да се покорява на Бога и ще се опитва усърдно с помощта на Святия Дух да го направи. Прочетете 1 Йоан 2:3-6.