О. Началото на Господната молитва (Татко наш, Който Си на небесата) ни учи да се приближаваме към Бога с напълно свято благоговение и доверие, както деца към баща си, който е способен и готов да ни помогне. То също ни учи, че трябва да се молим за другите и заедно с тях.

ПОНЕДЕЛНИК

Повечето бащи обичат децата си. Те се гордеят с децата си и искат най-доброто за тях. Естествено е за бащите да обичат децата си, защото децата им са част от тях. Тъй като ги обичат, те искат да им дадат добри неща. Когато някой осинови дете, той избира да стане баща на дете, което няма баща. Този баща избира да бъде човекът, който ще плаща за всичко, от което детето се нуждае. Ще се грижи, обича и защитава това дете, докато то порасне. Осиновяването на дете, което не е негово, е много любяща постъпка за един баща. Когато осиновеното дете отиде при баща си, за да му поиска нещо, от което се нуждае, може да бъде сигурно, че баща му ще го чуе. Той от начало е показал, че го обича, като първо го е осиновил.

Бог избра да бъде Баща на Своя народ. Той ни осинови. Избра да бъде единствения, Който винаги ще ни обича, ще ни защитава и ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Исус ни учи да мислим за Бога като за любящ Баща. Учи ни да го наричаме, “Отче наш.” Когато идваме при Бога в молитва, можем да сме сигурни, че Той ще ни чуе, защото Той е нашия Баща, Който ни обича. Прочетете Римляни 8:15-16.

ВТОРНИК

Когато едно егоистично, непочтително дете дойде при своя баща, то иска да му бъде обърнато внимание веднага. Ако бащата говори с някой друг, такова дете не е достатъчно учтиво, за да почака преди да каже нещо. То крещи на баща си, може би дори го дърпа или го удря, за да привлече вниманието му. Това дете не моли за това, което иска; то настоява грубо. Погрешно е детето да се отнася към своя баща по този начин. То трябва да уважава баща си и майка си. Децата трябва да говорят учтиво с родителите си и да им показват уважение. Когато идваме при Бога с молитвите си, можем да дойдем свободно, както деца идват при своя баща. Обаче, както почтителните деца идват при баща си, така и ние трябва да говорим с Бога по начин, който Го почита. Когато се молим, молитвите ни не трябва да звучат сякаш мислим, че можем да заповядваме на Бога. Вместо това трябва почтително да молим Бога за това, от което се нуждаем. Прочетете Малахия 1:6.

СРЯДА

Когато едно разглезено дете дойде при своя баща, то знае точно какво иска и няма да се съгласи на нещо друго. Ако бащата не му даде каквото то иска, детето ще плаче и ще крещи ядосано. Ще се опита да накара баща си да му го даде. Мъдрото и покорно дете няма да действа по този начин. Мъдрото дете знае, че баща му е по-мъдър от него. Ще му каже от какво се нуждае и ще се довери на баща си да направи това, което е най-добро за него. Ако баща му каже, че не може да има каквото иска, ще приеме това без да се оплаква. Когато се молим на Бога като наш Баща, не трябва да сме като разглезени деца. Трябва да представим на Бога нуждите си в молитва и да Му се доверим да ни даде това, от което се нуждаем. Ако не ни даде това, от което ние си мислим, че се нуждаем, няма да се оплакваме. Вместо това ще приемем това, което Той ни дава и ще бъдем доволни. Прочетете Псалм 131.

ЧЕТВЪРТЪК

Първите думи на Исус в Господната молитва, “Отче наш,” ни учат, че можем свободно да отидем при Бога както децата отиват при своите бащи. Тези първи думи също ни напомнят, че идваме при небесен Баща, а не обикновен баща. Нашият Баща, Бог, е „в небето.” Той е нашият Баща, така че можем да дойдем с увереност. В същото време има голямо разстояние между нас и нашия небесен Баща, така че трябва да идваме също със страхопочитание. Бог е на небето, а ние сме на земята. Той е велик, царствен и свят Бог, докато ние сме грешни творения. Нашето отношение в молитва трябва да бъде не само с уважение, но също и с благоговение. Прочетете Еклисиаст 5:2.

ПЕТЪК

Когато децата отиват при човешки баща с нуждите си, той може да е груб, нелюбящ баща, който не се интересува от нуждите на децата си. Може да е способен да посрещне техните нужди, но да не иска да го направи. Нашият небесен Баща не постъпва по този начин. Знаем, че Бог желае да дава на нас, Неговите деца, това, от което се нуждаем. Ние сме сигурни в това, защото вече ни е дал това, което е най-ценно за Него, Неговия собствен Син. Прочетете Римляни 8:32.

Когато децата отиват при човешки баща с нуждите си, бащата може да иска да им даде това, което искат от него, но да не може да го направи. Те могат да искат нещо, което Той няма. Или могат да искат от Него да направи нещо, което е много трудно за него. Знаем, че нищо не е твърде трудно за нашия небесен Баща. Той не само е способен да направи всичко, което поискаме от Него, но е способен да направи и повече, отколкото бихме могли да си представим. Прочетете Ефесяни 3:20-21.

СЪБОТА

Тези уводни думи от Господната молитва ни учат, че можем уверено да дойдем при Бога, защото е наш Баща. Учат ни, че трябва да идваме с благоговение при Него, защото Той е наш Бог. Тези първи думи ни учат и още едно нещо. Исус каза, че трябва да наричаме Бога “Татко наш, Който си на небесата.” Ако мислим само за себе си, бихме казали “Татко мой.” Ще кажем “Татко наш,” ако мислим и за другите. Много хора вярват, че поклонението и молитвата са лични неща. Те вярват, че не се нуждаят от църкви и от други хора. Мислят, че могат да се покланят и да се молят сами и да бъдат угодни на Бога. Тази представа не идва от Библията. Когато Господ Исус спасява някого, Той го спасява като част от църквата Си. Той изисква от нас да се покланяме и да се молим заедно. Изисква от нас да се молим с други вярващи и да се молим за други вярващи. Прочетете Ефесяни 6:18.