О. Заключението на Господната молитва (защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете) ни учи да търсим насърчение в молитвите си единствено от Бога и да Го хвалим, признавайки, че царството, силата и славата принадлежат на Него. За да покажем, че искаме да бъдем чути и че имаме увереността, че сме чути, казваме Амин.

ПОНЕДЕЛНИК

Божиите хора трябва да бъдат насърчени да се молят. Те могат да бъдат сигурни, че са призовани да дойдат при Бога и да поискат нещата, от които се нуждаят. Божиите деца могат да бъдат смели и да искат дори неща, които изглеждат невъзможни. Обаче, има само една причина, заради която Божиите хора могат да бъдат толкова уверени, когато се молят. Причината, заради която християните могат да бъдат насърчени да се молят, не е защото са били добри и са угодили на Бога. Бог не слуша и не отговаря на молитвите, защото хората заслужават това. Той слуша и отговаря на молитвите заради Себе Си. Божиите хора могат да бъдат насърчени да се молят, защото знаят какъв е Бог. Бог иска Неговите хора да бъдат способни да се молят към Него. Чрез Своя Син Бог е направил възможност хората да идват при Него в молитва. Когато Божиите хора идват в името на Божия Син, те могат да бъдат сигурни, че ще бъдат приети. Прочетете Данаил 9:18.

ВТОРНИК

Заключението на Господната молитва ни напомня Кой е Бог. Напомня ни, че можем да се молим пред Него с увереност, защото Той е способен и готов да отговаря на молитвите ни. Господната молитва ни напомня, че царството принадлежи на Бога. Той е Цар над всичко. Управлява всички неща и може да направи каквото Му е угодно с цялото създание. Можем да се молим волята Му да бъде изпълнена и греховете ни да бъдат простени. Можем да се молим Бог да ни пази от греха и за ежедневния си хляб. Бог може да ни даде всички тези неща, защото Той управлява всичко. Бог може да работи всяка подробност да стане така, че молитвите ни да бъдат отговорени, ако знае, че отговорите са най-доброто за нас. Господната молитва ни напомня, че силата принадлежи на Бога. Цялата власт е Негова. Може да прави каквото иска, така че можем да бъдем сигурни, че може да направи каквото искаме от Него. Прочетете Ефесяни 3:20-21.

СРЯДА

Бог не само е способен да отговаря на молитвите ни, Той желае да направи това, което е най-добро за нас. Ако цялата сила принадлежеше на Бога, но Той не се интересуваше от Своите хора, не би отговорил на молитвите им. Но заключението на Господната молитва ни напомня, че цялата слава принадлежи на Бога. Той е славен в Своята доброта и се наслаждава да дава на тези, които обича. Той е славен във верността Си и винаги ще направи това, което е най-добро за Неговите хора. Когато молим Бога в молитва за това, от което се нуждаем, можем да бъдем насърчени, защото знаем, че нашият славен Бог ще направи или това, за което Го молим, или нещо дори по-добро. Знаем, че Той желае да благослови Своите хора. Прочетете Матей 7:7-11.

ЧЕТВЪРТЪК

Молитвата не е само да искаме неща от Бога. В нея ние също Му благодарим за това, което ни е дал и Му отдаваме хвала. Лесно е да си спомним да се молим, когато има нещо, което искаме много силно. Не е лесно да си спомним да благодарим на Бога за отговора, когато ни го изпраща. Библията ни казва, че когато се молим, трябва да съчетаем прошенията си с благодарение за това, което Бог е направил за нас. Прочетете Филипяни 4:6-7.

ПЕТЪК

Заключението на Господната молитва ни учи, че можем да сме насърчени да се молим, защото царството, силата и славата принадлежат на Бога. Знаем, че Той може и ще ни чуе и ще отговори на нашите молитви. Тези заключителни думи са също думи на хвала и ни напомнят да отдаваме благодарности, когато се молим. Когато се молим, трябва да хвалим Бога, защото Той е Господар над всичко. Трябва да Го хвалим, защото е всемогъщ и може да направи всичко, което Му е угодно. Той заслужава хвала и защото славата Му е толкова велика. Заключението на Господната молитва ни напомня да отиваме при Бога не само заради това, което можем да получим, но и за да Му отдаваме слава. Прочетете 1 Летописи 29:10-13.

СЪБОТА

В края на Господната молитва, както в края на всяка молитва, казваме, “Амин.” “Амин” означава “Да бъде,” или “Ще бъде така.” Като казваме “Амин,” всъщност казваме, че сме уверени, че Бог ще чуе и ще отговори на нашите молитви. Библията ни разказва разказа за Анна, която отчаяно искаше дете. Тя не можеше да има деца. Това толкова я натъжаваше, че често плачеше и не ядеше. Всеки, който я познаваше, можеше да каже колко угрижена беше. Един ден тя отиде в Скинията и се молеше дълго и усърдно Бог да й даде дете. Илий, свещеникът, който служеше в храма, я насърчи да вярва, че Бог я е чул. Отговорът на Анна показва нейната увереност, че Бог ще отговори на молитвата й. Прочетете 1 Царе 1:17-18.