Част I

ВЪРХОВЕНСТВОТО: БОЖИЕ ИЛИ ЧОВЕШКО

Въведение към Част I

Кой е владетел над историята, човекът или Бог? Това беше голямото изкушетие на Сатана в градината: “ще бъдете като богове” (Бит. 3:5). Ева реши, че би могла да изпита Божието слово чрез експеримент. Тя щеше да наруши Божия закон и да види дали щеше да умре същия ден, както Бог беше обещал. Тя, “неутралният наблюдател,” щеше да определи кой беше прав, Бог или Сатана.

Проблемът беше, че изпитвайки Божието Слово, тя нарушаваше Божието Слово. Тя поставяше себе си като независим участник в един космически експеримент. Но Бог каза, че Той управлява. Той щеше да определи хода на събитията, ако тя или нейният съпруг нарушат Неговото слово. Беше ясно: Той е или владетел, или лъжец. Сатана изкуши човека, внушавайки му, че човекът управлява вместо Бога. Вярвайки, че човекът управлява голямото космическо изпитание на Божието слово и след това действувайки в рамките на тази вяра, човечеството изпадна в грях.

Божието Слово изпитва Божието Слово. Божието Слово е авторитетът, а не човешките жалки опити. Това е мястото, откъдето трябва да започне християнинът: с властта на откритото Божие Слово, Библията. Ако това не е неговата начална точка, тогава той е в грях, следвайки стария грях на Адам и Ева. Човекът, който издига своята предполагаемо неутрална логика или своите експериментални техники над суверенното слово на Бога, е извършил огромен грях. Ние не изпитваме Бога с нашата така наречена логика; Божието Слово изпитва нашата логика.

Имайки това предвид, разгледайте следващите 25 библейски въпроса. Те всички се занимават с въпроса: Бог абсолютен владетел ли е на Своето създание или по някакъв начин владетел е човекът? Хуманистите искат да ни убедят, че единствено човекът е владетел, дотолково, доколкото всяка съзнателна сила е владетел. Както ще видите, когато четете следващите 25 въпроса, Библията поучава, че Бог и само Бог е абсолютен и върховен владетел. Но има много християни, които не могат да решат между това, което Библията поучава и което хуманистите поучават. Те не искат да заемат каквато и да е позиция.

Библията не поучава средна позиция. (Това е моето твърдение.) Готови ли сте да видите какво поучава Библията по този предмет? Готови ли сте да изпитате моето твърдение, като си зададете 25 въпроса и после потърсите библейски отговори?

Въпрос 1

Не мразеше ли Бог неродения Исав?

“Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече й се: “По-големият ще слугува на по-малкия”; както е писано “Якова възлюбих, а Исава намразих" (Рим. 9:11-13).

Бог предрече на Ревека бъдещето на нейните двама сина. Исав щеше да служи на Яков. Павел е ясен: Бог произнесе тази присъда срещу Исав – по-големия брат, преди двамата сина да бяха родени или да са направили някакво зло.

Текстът означава точно това, което казва, ето защо той затруднява толкова много християни. Те скачат към грешно заключение: “Исав никога нямаше шанс да докаже себе си. И все пак се казва, че Бог го намрази. Това не е справедливо от страна на Бога. Бог е справедлив, така че текстът не може да означава това, което казва. Той трябва да означава нещо друго.”

Павел знаеше, че хората щяха да си кажат точно това, затова веднага задава риторичен въпрос, който има смисъл единствено ако Божията омраза към Исав започна преди Исав да беше направил добро или зло: “И тъй какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!” Тогава Павел продължава да говори за Фараона от книгата Изход по подобен начин (Въпрос 2).

Павел цитира Мал. 1:2-4. В стих 3 четем, че Бог дори осъди всички от Исавовите наследници, Едом: “А Исава намразих и направих горите му да запустеят. . . .”

Вероятен отговор

“Бог всъщност не осъди Исав преди някой от синовете да бъде роден. Той осъди Исав, защото Той предвиди злите дела, които Исав щеше да извърши по-късно. Така че Бог не е несправедлив. Исав пропадна поради собствените си зли дела.”

Моят отговор: Но текстът е ясен. Бог осъди Исав преди да беше сторил нещо зло. Текстът не споменава бъдещите дела на Исав. Въпросът е: всички хора са осъдени автоматично преди да са родени. Това е, което учението за първоначалния грях означава. Исав беше син на бунтовния Адам, точно както и всички нас, и следователно беше по рождение зъл и омразен на Бога, точно както и всички ние, преди да беше сторил нещо морално или неморално. Забележителният факт е не че Бог намрази Исав. Забележителният факт е, че Бог възлюби Яков!

Не каза ли Бог на Ревека, че по-големият ще служи на по-малкия? Можеше ли Исав да е живял добър живот и да промени това обещание? Исак мислеше така и беше готов да даде благословението на Исав (Бит. 27:4). Но Исак сгреши: Бог направи възможно за Яков да получи благословението въпреки действието на непокорство на баща му (Бит. 27:6-29).

Беше ли Исав безпомощен? Да. Беше ли неизбежно Яков да получи благословението? Това е, което Бог каза на Ревека (Бит. 25:23). Можеше ли тя да разчита на Божието обещание? Абсолютно. Имаше ли Исав шанс да преодолее Божието обещание? Никакъв шанс. Въпрос: Има ли някакъв смисъл думата “шанс” в Божия план?

За допълнително изучаване: Пс. 5:5; 11:5; Рим. 11:7-10; Еф.2:3; Евр. 12:16-17

Въпрос 2

Можеше ли Фараонът да се покае?

“Защото писанието казва на Фараона: “Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят” (Рим. 9:17).

Издигна ли Бог Фараона заради неправилна цел? Или възвеличаването на Неговата собствена слава беше достатъчна причина за издигането на Фараона? Но ако Той издигна Фараона поради тази причина, тогава как би могъл Фараонът да преодолее Божието намерение, чрез покаяние и позволение на евреите да напуснат Египет в мир?

Преди Мойсей да започне своята мисия към народа на Израел, Бог обеща, че ще закорави сърцето на Фараона. “Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет . . .” (Изх. 7:3-4).

Бог действително закорави сърцето на Фараона, за да може “да положи ръката Си” – да осъди – Египет. Това е, което Той каза на Мойсей относно Своя план доста преди първия сблъсък на Мойсей с Фараона. Можеше ли Фараонът да преодолее Божието закоравяване на сърцето си? Как? “Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той накъдето иска го обръща” (Пр. 21:1). Резултат: “Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Мойсея” (Изх. 9:12). Библията е ясна: Фараонът беше под върховния контрол на Бога.

Вероятен отговор

“Но Библията казва, че Фараонът закорави своето собствено сърце (Изх. 8:15, 32). Не трябва да обвиняваме Бога за това закоравяване на сърцето на Фараона. Фараонът упражняваше своята свободна воля. Бог го осъди заради неговите собствени грехове.”

Моят отговор: Библията несъмнено казва, че Фараонът закорави своето сърце. Той беше отговорен морален извършител. Но това не отговаря на първоначалния въпрос, а именно, можеше ли Фараонът да се покае? Можеше ли да смекчи сърцето си, въпреки Бога?

“Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона, защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ (Изх. 10:1-2).

Ако Фараонът се беше покаял за греховете си и беше освободил евреите, как би могло да се изпълни Божието Слово? Можем ли изобщо да кажем, че волята на грешен човек (или дори на праведен човек) може да надделее срещу изявеното намерение на Бога?

И ако Той постъпи така с Фараона, защо не и с други бунтовници?

За допълнително изучаване: Изх. 4:21; 7:13,22; 9:12,35; 14:8; Ис. 6:10; 63:17.

Въпрос 3

Прави ли абсолютното Божие
предопределение Бог несправедлив?

“На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?" (Рим. 9:19).

Павел беше специалист по логика. Той знаеше точно какво обърканите (или бунтовни) хора ще се запитат, след като е описал закоравяването на сърцето на Фараона от Бога. Човекът, който не желае да приеме истината на Павловите думи, ще отвърне: “Ти казваш, че Бог не прояви честно безпристрастно отношение. Фараонът би могъл да се покае. Но Бог не му позволи да се покае. Какъв Бог е това? Казваш, че Той е всемогъщ. Тогава Той не е справедлив. Кой би могъл да противостои на волята на всемогъщ Бог? Но такъв Бог не е Бог на етиката, защото Той ограничава човешкото етично поведение. Аз не вярвам в твоя Бог. С други думи, Павле, ти си представил неправилно Бога. Ти свидетелствуваш грешно срещу Него. Бог или е праведен, или е върховен предопределящ Бог. Но Той не може да бъде и двете. Аз предпочитам да вярвам в праведен Бог, Който допуска човешка независима свободна воля. По-добре свят на възможностите, отколкото предопределен свят.”

Отговорът на Павел на такава логика е възмутителен за автономните хора: “Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?” (Рим. 9:20-21). Накратко, замълчи, оплаквателю! Бог е върховен. Не издигай логически парадокс: “праведност срещу всемогъщество.”

Вероятен отговор

“Върховенството на Бога всъщност не означава предопределение. То означава, че Той е могъщ, но в Своята милост. Той оставя на хората място за свободен избор, така че по никакъв начин Бог не е авторът на греха. На хората са дадени свободна воля и свободен избор. Той е справедлив, защото доброволно ограничава собствената Си тотална власт.”

Моят отговор: Тогава какво е значението на израза, “съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел” (ст. 22)? Какво е съд направен от грънчар за – с намерение – погибел? Ако той не е направен с намерение, случаен ли е? Но Павел говори за две категории съдове, като двата вида са направени за съответните цели. Слушайте предупреждението на Исая към онези теолози, които противопостават върховенството на Бога срещу справедливостта на Бога:

“Горко на онзи който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на Този, който й дава образ: Що правиш...? (Ис. 45:9).

Някои въпроси не трябва да бъдат задавани. Един от тях е този: “Ако Бог е всемогъщ, как може да бъде справедлив в съденето на хора за техните грехове?” Още един: “Ако човек е морално отговорен, как може Бог да предопредели всички събития?” Отговорът на Павел: “Замълчи!”

Изпитай своето посвещение към Библията. Опитваш ли се да съдиш истината на Библията чрез своята си логика? Не се ли подчиняваш на думите на Павел?

За допълнително изучаване: Йов 9:12-15; 33:12-13; Ис. 29:16

Въпрос 4

Ако ние не можем да изработим
нашето ВЛИЗАНЕ в спасение,
как можем да изработим
нашето ИЗЛИЗАНЕ?

“Защото казва на Моисей: “Ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост.” (Рим. 9:15-16).

Ние не можем да изработим нашето влизане в спасението. Тове е учението за благодатта. Но е необходимо да бъде зададен въпросът: Можем ли да изработим нашето излизане от спасението?

Ако Бог казва, че ще има милост към някого, как може този човек да избегне Божията молист? Как може волята на Бога да бъде осуетена от бунтовен човек? Ако кажем, че бунтовен човек може да отхвърли Божията милост, не казваме ли, че този човек може да разруши плана и провидението на Бога?

Контекстът на думите на Павел е вече познат: въпросът за Божията омраза. Исав беше намразен от Бога преди да беше роден. Фараонът беше поразен от Бога, за да бъде изявена Божията сила. Тогава читателите на Павел биха могли да попитат: “Да речем ли, че има неправда у Бога?” (Рим. 9:14). Отговорът на Павел: “Да не бъде!” Бог може да излее Своя гняв върху всеки, който Той избере да порази, и човекът, който е нечестив съд, не можи да стори нищо за това.

Имайки това като свой основен аргумент, Павел тогава променя променя темата. Божията милост е толкова непреодолима, колкото е и Неговият гняв. Както предметът на гнева Му не може да избяга, така и предметът на милостта Му не може да избяга. Какво друго би могло да означава неговото твърдение?

Вероятен отговор

“Но Павел всъщност не твърди, че Божият гняв е неизбежен, така че той не може да твърди, че Божията милост е неизбежна. Хората имат свободен избор: да продължат да бъдат предмети на гнева Му или не. Съдът за гняв и почтеният съд могат да разменят местата си. Това е въпрос на човешки избор, а не предопределено от Бога решение.”

Моят отговор: Какво казва текстът? Той казва, че Бог намрази Исав преди да бе направил добро или зло. Той също казва, че Бог възлючи Яков, преди Яков даб е направил добро или зло. Те не бяха още родени, а Бог вече беше решил кой е почтен съд и кой е съд за нечестие. И от това решение Бог никога не се отклони.

А Фараонът? Павел ни казва съвсем ясно какъв бе Фараонът – съд за нечестие. Той не можеше да стане почтен съд повече, отколкото Мойсей можеше да стане съд за нечестие. Бог показа милост към Яков и Мойсей. Те не можеха да избягат. Божията воля е непреодолима.

Смисълът в думите на Павел относно съдовете за нечестие е същият, който е в основата на думите му относно почтените съдове. Онези, които са почтени съдове, са толкова в безопасност, колкото онези, които са съдове за нечестие, са обречени. Не желанието ни или тичането ни определят положението ни. Определя го Божието решение.

Разбираш ли сега защо никога не си чувал проповед върху Рим. 9 гл.?

За допълнително изучаване: Пс. 115:3; Ис. 14:27; Ез. 37:1-14; Дан. 4:35; Деян. 13:48; Еф. 2:4-6.

Въпрос 5

Как може Бог да ГАРАНТИРА
добро за Своите хора, без да е
ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ добро?

“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Рим. 8:28).

Всичко? Означава ли това всяко отделно нещо? Така казва текстът.

Да разгледаме приложенията на това обещание. То означава, че целият живот на новородения човек е под гаранцията на Бога. Всяко действие, всяко решение има значение. Дори злите дела вършат своята част – част, която работи заедно с всички други. Цялото е осигурено; следователно, частите трябва да бъдат също така осигурени. Но ако частите са осигурени предварително, за да се свържат заедно в едно цяло, не означава ли това предопределение? Как по друг начин Бог може да гарантира резултата от “всички неща”? Какво казва следващият стих?

“Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.”

Би ли могъл Христос да стане първородният между малцина братя? Между никакви братя? Бог казва не. Христос беше първородният между много братя. Бог е предопределил тяхното присъствие, във времето и във вечността. Може ли някой човек – дори отделният, чието обръщане е било предопределено – да анулира Божията гаранция? Как?

Вероятен отговор

“Когато Бог казва “предопределя,” Той всъщност има предвид “предузнава.” Бог знае предварително кой ще Го приеме или отхвърли (или ще приеме Неговата благодат и после по-късно ще отстъпи от благодатта) и Той гарантира възможността на всички неща да работят заедно за добро. Но всъщност Той не гарантира добро. Той само предузнава възможността за добро.”

Моят отговор: Текстът е ясен. Всичко съдействува за добро. Не някои неща – всички. Освен ако употребата на думата не казва нещо друго, ние трябва да приемем думата сезиозно.

Тогава Павел повдига въпроса за предопределението. Това следва неговата дискусия за “всичко.” Колко по-ясен може да бъде? Бог гарантира всички неща, защото Той предопределя всички неща да са от полза за Неговите последователи. Да, Павел казва, че Бог “предузна” Своите последователи, но след това казва, че Бог предопределя. Какво означава предопределя? Не казва ли Павел, че това означава гарантирането на всички неща (събития) да съвпадат в цялостния план на Бога? Неговата гаранция има смисъл само в разбирането за безгранимността на Неговата върховна власт да накара всички неща да се случат по начин, който произвежда добро за онези, които са избрани съгласно Неговото намерение.

Предузнаване и предопределение вървят заедно, казва Павел. Не може да имаш едното без другото. Може ли някой да покаже как библейското определение за предузнаване отрича предопределението?

Ако “предопределение” означава “предузнаване,” защо Павел употребява и двете думи в едно и също изречение?

За допълнително изучаване: Дан. 2:20-21; 5:25-31; Мат. 11:27; 20:15; 22-14; Лк. 10:22

Въпрос 6

Как можем да избегнем Божията любов?

“А които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” (Рим. 8:30-31).

Редът за спасение е достатъчно ясен. След като Бог предназначи един човек за вечни благословения, няма избягване. Няма избягване от гнева за онези, които не са предопределени, призовани, оправдани и прославени. Няма избягване от благословението за тези, които са. Това е учението на Павел за избора.

Този текст е Божието уверение за победа на Неговите хора. Какъв по-славен възглас има от, “Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” Сатана ще победи ли Бога? Може ли той по някакъв начин да победи Бога? Ако на Сатана е казано, че има възможност да побеждава Бога в някои случаи, тогава няма никакъв начин за Бога напълно да гарантира на Своите последователи цялостна победа. Цялото, в края на краищата, е направено от части. Ако Сатана може да откъсне един от Божиите избрани хора от пътя към вечния живот, тогава той може да откъсне всички. Тогава Христос е оставен сам със Себе Си; първородният, потенциално, на никакви братя. Но това е нещо, което Павел отрича в Рим. 8:29! Как може Сатана да преодолее решението на Бога да новороди някого?

Но тогава противното трябва да е вярно: тъй като Бог гарантира цялостната победа, Той също гарантира индивидуалните победи.

Вероятен отговор

“Бог ограничава възможността на сатанинските победи в отделни случаи. На Сатана е позволено да има успех в отделянето на някои от Божиите избрани хора от Божията любов, но не всеки. Разбира се, Бог може да е гарантирал, че всички новородени хора постоянствуват до края, но Той оставя отворена възможност за някои да загинат.”

Моят отговор: Текстът е ясен. Павел конкретно твърди, че няма никаква сила на земята или на небето, която може успешно да се противопостави на Божията избираща благодат. Какво друго означават тези стихове? Какъв смисъл могат да имат, ако не означават това?

Ако Бог оставя отворена възможността за някои хора да избаднат от благодатта, тогава как може да гарантира, че всички други са в безопасност? Осигурена ли е Неговата предопределяща благодат поне за някои хора? Иска ли някой да твърди, че Бог взема приблизителен брой хора от Своите избрани, които не могат да изпаднат от благодат, но не и конкретните хора? Как тогава Бог може да твърди, че всички неща работят за добро на онези определени хора, които са призовани съгласно Неговото намерение? Всичко съдействува за добро в живота на кои хора? Ако Той не определя кои хора са избрани, тогава как може да гарантира конкретните подробности на пълното благословение за всички избрани Негови хора? Дали Бог потвърждава Своята любов към някакъв брой неопределени хора, а не към конкретни хора? Бог обича брой хора?

Ако Сатана може да отдели един човек от Божията благодат, защо да не може да отдели всеки? В състояние ли е автономният човек да решава?

За допълнително изучаване: Йн. 6:37-39; 13:18; 15:16,19; 17:2,6,9.

Въпрос 7

Ako можем да “изпаднем от благодат,"
не е ли Христовото ходатайство
неефективно?

“Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъди? Христос Исус ли, Който умря и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?” (Рим. 8:33-34).

Думата “избран” означава избран от Бога. Ако Бог прави този избор, може ли Сатана да го унищожи, работейки чрез бунтовно сърце? Как? Как може избран човек да има бунтовно сърце, след като е спасен чрез Божията благодат? Самата идея за новорождение не е ли основана върху промяната на човешкото сърце от Бога?

Когато веднъж човекът е избран, може ли Сатана да отправи успешно обвинение против него – обвинение, което ще склони Бога да предаде този човек на Сатана? Ако ние допускаме този начин на мислене, не твърдим ли, че Христовата смърт и възкресение не са всемогъщи? Липсва ли нещо от силата или властта в Христовите смърт и възкресение?

Нещо повече, Павел казва, че Христос ходатайствува пред Бога Баща за нас. Присъствието от дясната страна на Бога не е ли потвърждение на пълната Му власт – властта, която Той каза, че притежава след възкресението Си (Мат. 28:18)? Ако Христос ходатайствува за Своите избрани, под съмнение ли са Неговите молитви и доводи? Има ли някаква вероятност Бог да не послуша Сина Си и да не отговори на Христовата молба? Не вярва ли Бог Баща в отсъждането на Сина Си? Помисли за това.

Вероятен отговор

“Значението на “избран” не е каквото ти мислиш. Да бъдеш избран означава, че само имаш шанс за вечен живот, след като Христос те новороди. Нищо не е сигурно, обаче. Когато Бог казва: “Кой ще осъди,” Той не смята, че новороден човек не може да реши да стане неновороден и от това да се самоосъди. Новороден човек има винаги свободата на избор да се самоосъди, извършвайки грях.”

Моят отговор: С други думи, аз съм достатъчно силен да осъдя себе си, въпреки че Христос ходатайствува за мен пред Бога Баща. Моята сила е толкова голяма, че аз мога да превъзмогна Божия избор и Христовото ходатайство. Бог ми дава тази сила, разбира се, но аз наистина я притежавам. И следователно Сатана може да ме изкуши по същия начин, по който изкуши Адам и Ева. Той може да се позове на моята независимост – дадена ми от Бога ограничена независимост – за да ме накара да се самоосъдя. Чрез това може да ме отдели от Божия избор. Ходатайството на Христос пак пропада.

Защо Бог не уважава молитвите на Сина Си? Христовите молитви половинчати ли са? Не са ли те смислени, искрени молитви, за да запазят Неговите избрани от немилост? Ако Сатана има власт да промени Божия избор за Неговите хора, при наличието на Христовата ходатайствена молитва, тогава какво доверие могат да имат християните в техните собствени молитви? Ако независим човек може да надделее Христовите молитви, тогава Сатана не е ли победил Христос? Сатана не е ли разрушил силата на молитвата?

За допълнително изучаване: Йн. 10:28-30; Рим. 11:2; 5:7; II Сол. 2:13

Въпрос 8

ПО-МАЛКО от победители ли сме?

“Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? (Защото, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден. Считани сме като овце за клане”) Не; във всичко това ставаме повече от победители, чрез Този, Който ни е възлюбил." (Рим. 8:35-37).

Можем ли да изпаднем от благодат? Ние без никакво съмнение ще бъдем изкупени; през изпитания, беди, гонение, оскъдица, голота, опасност или меч. Можете да разберете защо Павел написа този текст към църквата в Рим. Но какъв е неговият отговор на въпроса? Не! Във всички тези неща ние сме повече от победители.

Ето го отново: всички тези неща. Отново, всички неща съдействуват ли за добро на тези, които са били призвани съгласно Божието намерение? Да, те със сигурност съдействуват. Но как Бог може да гарантира това? Кат може Той да гарантира тази победа, ако е запазил за човека и за Сатана области на възможен бунт, чрез който Негови избрани могат да станат етични бунтовници, проклети от Бога? В края на краищата възможността може да стане действителност. Това означава “възможност.”

Отиването в ада ли е това, което Бог възнамерява да направи, когато обещава на Своите хора добро? Много особен смисъл на “добро”! Но ако те не могат да отидат в ада, тогава те са наистина избрани, наистина им е гарантирана победата. Те могат да бъдат преследвани, но не и отделени от Божията любов. Ако Божиите избрани могат да загинат, къде е тогава Божията победа?

Вероятен отговор

“Всъщност въпросът на Павел не е такъв, какъвто изглежда. Той изглежда риторичен, но не е. Той само изглежда, че казва, че нищо не може да ни отдели от Божията любов. Всъщност ние можем сами да се отделим от Божията любов. Освен това под “ние” той има предвид неопределени хора, макар и може би определения брой хора. След като умрем, тогава никой не може да ни отдели – онези от нас, които в действителност не са се отделили преди да умрат – от Божията любов.”

Моят отговор: Как може някой да бъде заплашен след смъртта с изпитания, беди, гонения и така нататък. Разбира се, починалите християни са спасени от отделянето от Божията любов чрез тези заплахи. Те не са заплашени повече. Но Павел говори за неотделяне от Божията любов по време на земния живот, когато тези заплахи са реални. Тогава кои са тези “ние” на земята, за които той говори?

Това “ние” не се ли отнася за всички новородени хора, всички, които са защитени от отделяне от Божията любов преди да умрат физически? Кой от “нас” може да отпадне? Ако “ние” не означава това, защо Павел споменава всички тези изпитания и скърби?

Също, защо употребява нещо, което е очевидно риторичен аргумент – “Кой може да ни отдели от Божията любов?” – ако всъщност вярва, че някой може? Как би могъл учител по библейска логика да използва неправилно думи по този начин? Как може избран човек да отпадне от благодатта?

За допълнително четене: Ер. 32:40; Йн. 5:24; 10:27; Фил. 1:6; I Сол. 5:9,23-24; II Сол. 3:3; I Пет. 1:4-5,9.

Въпрос 9

Не създава ли Бог “съдове
приготвени за погибел”?

“А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял за да изяви богатството на Славата Си над съдовете предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава...?" (Рим.9:22-23).

Павел противопоставя два вида съдове, някои приготвени за погибел и някои за милост. Той използва подобен контраст в стих 21 – съдове за почтена и съдове за непочтена употреба. Той също така описва Бога като грънчар, създател на съдове. Но съдовете се оформят от техния създател (в тях се влага предназначение от техния създател). Означава ли това, че Бог всъщност предназначава хора като съдове, които да бъдат изпълнени с Неговия гняв?

Ние знаем, че съдовете за милост бяха “отнапред приготвени за слава.” Той търпи съдовете за гняв, казва Павел, не за да ги спаси, но за да покаже Своята слава на съдовете за милост. Следователно, съдовете за гняв имат предназначение в Божия план за спасение. Той приготви един вид съдове преди началото на времената: съдове за милост. А другият вид?

Можем ли да говорим за Бога, създателя на съдове за милост, без да говорим за Бога, създателя на съдове за гняв? Павел говори и за двамата. Той посочва, че единият вид (за гняв) съществува само за да демонстрира Божията милост към другия вид. Ако Той предопределя някои хора за спасение, как другите могат да избегнат гнева?

Вероятен отговор

“Употребените от Павел думи “грънчар” и “съд” са преносни. Той в действителност не смята да изразява идеята за майстор занаятчия, изливащ живи съдове. Така, Павел не смята, че Бог наистина оформя някои специални “съдове,” т.е. хора, да получат или милостта Му, или гнева Му. Съд е просто вид форма; хората решават кой вид желаят да станат. Бог предлага на всеки човек този избор.”

Моят отговор: Да, употребените от Павел думи “грънчар” и “съд” са преносни, символични – изрази на речта. Но какво точно се очаква от тези изрази да ни изразят символично? Знаем, че Бог е Създателят. Не сочи ли това към аналогията с грънчаря? И ако аналогията с грънчаря е уместна, тогава не трябва ли да смятаме себе си и всички хора като съдове? И ако ние сме съдове, не сме ли предназначени съдове? Няма ли всеки от нас роля, която да играе в Божията космическа драма? Сатана я има, защо не и също така конкретни хора? Сатана и конкретни разбунтували се ангели са конкретни същества, за които адът беше конкретно приготвен (Мат. 25:41). Защо не и конкретни разбунтували се хора?

Бог не изпраща “форми” в ада; Той изпраща конкретни хора там. Павел каза, че Бог приготви Своите избрани хора да бъдат съдове за милост, и че Той търпи съдове за гняв (като Фараона), за да изяви силата Си. Грешеше ли Павел? Ако той не грешеше, тогава какво всъщност е съд за гняв, приготвен за погибел? Потенциално празно понятие?

За допълнително изучаване:Бит. 15:16; Ис. 10:5-15

Въпрос 10

Кога Бог реши да ни даде вечен живот?

“Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля." (Еф. 1:4-5).

“Преди създанието на света” Бог действително ни е избрал. Той имаше цел: да бъдем святи и без недостатък пред Него.

А осиновяването? Осинови ли ни Бог защото вече бяхме станали святи и без недостатък? Очевидно не. Тогава защо въобще ни осинови? За да ни съобрази с волята Си. Тогава защо не осиновява всеки? Защо остава някой извън Божието семейство? Можем единствено да отговорим: “Защото Той избра така.”

Всички хора са създадени. Адам беше създаден Божий син; такива са всички хора. Но Адам се разбунтува. Беше изгонен от градината от Бога – лишен от наследство. Бог трябва да осинови синове, ако някои са предназначени за спасение. Той ги променя етично. Но кога Той решава да направи това? Веднага след като човек се покае? Павел казва, че ние бяхме предопределени за осиновяване преди създаването на света. Бяхме предопределени, което означава определени предварително. И какво беше нашето предназначение? Първо, етично състояние: етично съобразяване с Бога. Второ, място: небе, и после възстановената земя. Ако Бог е постановил предназначението ни преди създанието на света, как някой човек може да каже на Бога “Не отивам”?

Вероятен отговор

“Това, което Павел мисли, е, че като едно цяло Църквата беше предопределена за осиновяване. Бог постанови Своята агенция за осиновяване преди началото на времената. Но кои ще приемат осиновяване, се решава от сирачетата. Бог предопредели цялата Църква; Той не предопредели отделни членове на Църквата.”

Моят отговор: Честно казано, как Бог беше така сигурен, че някой ще приеме предложението Му за осиновяване? Фараонът не го направи. Юда не го направи. Хитлер и Сталин не го направиха. Ако Савел от Тарс беше вървял по същия път, не би имало никога апостол Павел. И така, как Бог предопредели Църквата за осиновяване, без да предопредели определени отделни членове? Как Бог гарантира бъдещото съществуване на цялото, без да гарантира бъдещото съществуване на частите?

Беше ли Яков осиновен? Очевидно. Кога? Преди създанието на света. Беше ли осиновен заради негови добри качества? Не, той беше осиновен преди да беше роден. Павел прави всичко това неизбежно ясно в Рим. 9 гл.

А Исав? Той беше ли осиновен? Очевидно не. Защо не? Защо не можа да се запише да приеме Божието универсално предложение за осиновяване? Защото Бог избра да не го осинови. Без Божия личен избор за един човек – Неговата декларация, че “Този човек е мое осиновено дете” – няма осиновяване. Но след като веднъж тази декларация е направена, как може човек да “обезсинови” себе си?

За допълнително изучаване: Пс. 33:11; Ис. 46:10; Мат. 25:34; Рим. 9:11-16; II Tим. 1:9; Отк. 17:8.

Въпрос 11

Не е ли напълно гарантирано
небесното ни наследство?

“В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това, според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля" (Еф. 1:11).

Кои са “ние”? Павел пишеше за някого. Той каза, че ние “станахме наследство.” Включи себе си сред тази избрана група. Впрочем, това трябва да е била група, състояща се от конкретни отделни хора, а именно, християни, които повярваха на Павлавата послание за Божието спасение на Неговите хора.

Той каза изрично, “станахме наследство.” Наследството вече е било отделено настрана. Вярно е, че Бог не го е връчил официално. Обаче Той е предплатил за него. Според израза на Павел, Бог ни е предложил залог. Той казва на читателите, на които пише: “бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, да бъдете за похвала на Неговата слава” (ст. 13, 14).

Лъже ли ни Святият Дух на обещанието? Предлага ли ни Той (включително и на Павел) предплата на духовни благословения, които Той няма да може да изпълни, защото “ние” по-късно се отделяме от семейството, в което сме били осиновени? Можем ли да уповаваме на Него или не? Ако не, защо Павел Го нарича Дух на обещание? Защо не “Дух на възможностите”? Божието обещание “може би” ли е? Святият Дух е “Дух на Може Би”?

Вероятен отговор

“Текстът говори за “наследство, което е предопределено,” но това означава единствено, че предопределеното наследство никога не ще бъде отстранено като възможност за хората да го постигнат чрез вяра в Христа. Него винаги ще го има въобще, но то не е предопределено да бъде така за всеки конкретен човек, който е възможно да се новороди в някоя точка от времето. Той може да изпадне от благодатта и така да изгуби наследството си.”

Моят отговор: Предплатата е обещание. На кого е дадено това обещание? На “нас,” казва Павел. Това ясно означава членовете на Христовото духовно тяло, невидимата църква.

Ако Бог дава на човека духовна предплата – гаранция за бъдещо плащане на осиновения син – как Той може някога да анулира това обещание? Ако обещанието е зависимо от човека, тогава по какъв начин наследството е предопределено? Как могат Бог или човекът да бъдат сигурни, че на смъртните си легла всички християни няма да се отвърнат от Бога и да отхвърлят положението си на осиновени Божии деца? Ако човек може да отпадне от благодатта, защо това да не може да се случи? Накратко, кое гарантира, че това няма да се случи? Сърцето на човека? Колко надеждно е сърцето на човека (Ер. 17:9)?

Бог похабява ли предплатата за предопределеното наследство на хора, които ще отхвърлят предложеното от Него осиновяване? Не е ли осиновяването на хората Му точно толкова сигурно, като че ли е предопределено?

Ако това не е значението на осиновяване, какво означава “предопределение”?

За допълнително изучаване: Пр. 28:26; Як. 2:5; I Пет. 1:4.

Въпрос 12

Не са ли предопределени добрите ни дела?

“Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Еф. 2:10).

Тези думи са по-малко познати от ония, които ги предшествуват: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Еф. 2:8-10). Редът на спасението е следният: 1) по Божията благодат; 2) чрез вяра; 3) за предопределени добри дела.

Думите “отнапред е наредил” са съществени. Наредено от кого? От Бога. Кога? Отнапред. Отново откриваме, че посланието на Павел към Ефеската църква фокусира върху това, което Бог е направил преди началото на времената. Неговото слово е сигурно и спасението им е сигурно.

Бог не просто предопределя моментя на човешкото спасение във времето и на земята. Той също предопределя човешкия отговор на това спасение: добрите дела. Тъй като хората са възнаградени от гледна точка на своите дела (1 Кор. 3), Бог установява наследството на хората преди сътворението на света. Те ще извършат на земята предписаните им роли съгласно решението на Бога.

Ако това е неточно тълкуване, тогава какво е това, което Бог е наредил предварително? Просто възможности? Можем ли да бъдем спасени по благодат чрез вяра, и тогава да не правим нищо освен лоши дела? Тогава нямаше да сме християни (1 Йоан 1:3-6).

Вероятен отговор

“Това, което Бог нарежда, е живот на добри дела, който християните имат възможността да живеят. Той постановява предварително възможностите въобще, но от хората зависи да ги превърнат в конкретни реалности.”

Моят отговор: Павел се връща към своята тема за Бога като майстор занаятчия. “Ние сме Негово творение.” Лошо творение? Счупени съдове? Ненадеждни изпълнители? Злепоставящи името Му? Хора, които ще приемат Божието име като осиновени членове на Неговото семейство, и тогава ще излязат навън и ще грешат постоянно?

На какво основание Бог може да бъде уверен, че Неговите хора ще вървят в добрите дела, в който Той е наредил предварително да вървят, ако не може (или няма) да осигури каквото е наредил да става във всеки отделен случай? Какво добро е голата възможност за действие в един свят, който е в основата си неконтролиран от Бога и случаен в изхода на събитията? Какво добро са Божиите предварително наредени общи възможности в свят, ръководен от сърцата и умовете на конкретни индивиди – особено личности, които могат да отпаднат от благодатта, ако откажат да предпочетат Божиите “предопределени възможности” за вършене на добри дела?

Съдействуват ли всички неща за добро на тези, които са призовани съгласно Неговото намерение (Рим. 8:28)? Не е ли възможно това обещание именно защото Бог вече е наредил добрите ни дела?

Бог напълно ли е зависим от нашите независими добри дела за да направи всички неща да съдействуват за добро? Как би отговорил хуманистът на този въпрос?

За допълнително четене: I Кор. 12:3; Кол. 3:12; I Пет. 1:2; II Пет. 1:3-10.

Въпрос 13

Не скри ли Исус умишлено Своето послание,
за да не се покаят някои хора?

“Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено” (Мат. 13:10-11).

Учениците не винаги разбираха притчите на Исус. Те трябваше да отидат при Него за тълкуване. Попитаха Го за това, че ако те се нуждаеха от тълкуване, колко повече множествата, които се събираха да Го слушат само от време на време, се нуждаят от тълкуване? Защо Той не говореше по-разбираемо?

Ако Неговата цел беше да предаде посланието Си ясно и на голяма публика, тогава учениците имаха право. Те трябва да са предполагали, че Исус искаше да общува с по-широка публика. Исас им каза, че, точно обратното, Неговото послание не беше за множествата от евреи, които идваха да Го слушат. Неговото послание беше елитарно послание, поне на този етап от служението Му.

“Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие: а който няма, от него ще се отнеме и това, което има" (Мт. 13:12).

Но не се ли нуждаеха тези хора от ясното послание за спасение? Безспорно, точно както Юда и Фараонът се нуждаеха. Не нуждата е това, което определя човешкия отговор на благовестието.

Вероятен отговор

“Исус знаеше, че тези хора не бяха готови за завършено изложение на Неговото послание. Те трябваше да бъдат хранени с лъжичка. Той възнамеряваше рано или късно да представи ясно изложение на Своите духовни истини, но служението Му бе прекъснато преждевременно от ръзпъването. Неговото намерение бе да въведе всички хора в тайните на вярата.”

Моят отговор: Това, което Исус каза, не беше, че Той възнамерява по-късно да им даде по-добра картина на благовестието. Това, което Той каза, беше, че на множествата не им е дадена възможността да знаят тайните на царството. Не каза нищо за по-ясно говорене към тях по-късно. Напротив, Той определено каза, че Той възнамерява те да загинат:

“Защото сърцето на тия люде е задебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха: Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля” (Мат. 13:15).

Означава ли това, че Исус направи най-доброто, което можа, за да задържи тези хора от покаяние, да скрие тайните на благовестието от тях? Ако не означава това, какво друго би могло да означава?

И още повече, защо Исус говореше с притчи, които дори учениците не можеха да разберат?

За допълнително изучаване: Мат.11:25-27; Мк.4:11-12; Лк.8:10; 10:21-22; Йн.12:39-40.

Въпрос 14

Можеше ли Юда да откаже да предаде Исус?

“Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!" (Лк. 22:21,22).

Юда трябваше да изиграе определена роля в Божията космическа драма, точно както и Фараонът. Текстът е конкретен: 1) нямаше никакъв друг начин за Исус да умре, освен чрез предателство; и 2) горко на този човек, чието деяние на предаване беше отдавна определено.

Очевидно е, че разпъването беше в Божието намерение преди сътворението на света. На каква друга основа би могъл Бог да е избрал да изкупи онези грешници, които Той е бил предопределил за осиновяване (Еф. 1:4-5)? Разпъването не беше случайно събитие. То трябваше да се случи. Единствено на основата на разпъването на човечеството бе позволено да съществува след бонта на Адам. Без разпъването, в деня, в който Адам яде от плода, той щеше да е умрял физически така, както умря духовно.

Ако човек има свободна воля, защо това действие на Юда беше неизбежно? Защо не можеше той да е решил да не предаде Исус? Защото разпъването беше предопределено. Някой трябваше да предаде Исус. Някой трябваше да съгреши против Бога по този начин. Горко на човека, чрез когото Христос беше предаден, обаче някой трябваше да го направи, обяви Исус. Исус знаеше кой ще бъде той. Той нямаше да бъде някой от другите ученици. Юда ще бъде държан отговорен през вечността, но нямаше изход. Христос трябваше да умре както беше планирано.

Вероятен отговор

“Да, Исус трябваше да умре. Той каза, че трябваше да бъде предаден. Той знаеше, че Юда щеше да го направи. Но би могло да бъде някой друг. Нямаше нужда да бъде Юда. Това беше решение на Юда и той е напълно отговорен. Той не бе определен от Бога да извърши постъпката.”

Моят отговор: Ако Исус трябваше да умре чрез предаване, тогава някой трябваше да го направи. Някой трябваше да носи последствията за това върховно деяние на бунт. Това беше Юда. Неизбежно горко за него.

Защо Юда? Защото Бог беше определил така. Юда беше определен и то не от безличната съдба. Юда беше грешник, крадец (Йоан 12:6). Той беше определен – самоопределен, да – но определен също от решението на Бога – да изпълни злия си план.

Някой трябваше да го направи. Някой трябваше да понесе последствията. Защо Юда? Защо не Юда? Божият план не е неопределен. Не беше, че една личност въобще трябваше да го направи; един определен човек трябваше да го направи. Действията на бунт се извършват от хора. Те не са празни кутии, които са оставени отворени за всеки, който си иска, да влезе случайно. Предопределението не е направено в личностен вакуум. Никъде в Библията не се казва: “Бог е определил, че определено събитие ще се случи, но напълно случайно е кой ще извърши деянието.” Всяко дадено събитие е част от определена мозайка: всяка част съвпада.

Ако всяко събитие в историята не беше предопределено, Божият план нямаше да бъде цялостен. Историята щеше да стане случайна.

За допълнително изучаване: Мат. 18:7; 26:24; Мк. 14:21.

Въпрос 15

Не прославят ли и злите хора Бога?

“Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия за деня на злото” (Пр. 16:4).

Псалмистът прогласява: “Всички Твои творения ще Те хвалят, Господи” (Пс. 145:10). Цялото творение свидетелствува за Неговата власт и величие. Бог не изкушава хората да вършат зло; изкушават ги собствените им страсти (Як. 1:13-14). Но тези действия не намаляват Божията слава. Бог прави злите хора за Себе Си, не за да ги спаси, а за да изяви Своята върховна власт над тях и техния грях. Както Фараона, злите хора са съдени и когато те са съдени, Божието име се прославя.

Бог ли създаде злите хора? Разбира се; Бог е Създателят. Прави ли Бог хората зли? Не; Той мрази злото. Създава ли Той злите хора според Своето непоклатимо и напълно неизбежно решение? Как иначе? Случайни ли ги създаде? Зли ли са те само поради някаква случайност – безлична случайност, която Бог не контролира и не е в състояние да обхване изцяло? (Накои протестантски теолози всъщност казват, че Бог не знае напълно бъдещето и това Негово незнание е основата на човешката свободна воля и морална отговорност.)

Злият ден за злите е денят на крайния съд. Бог ги е създал за този ден, точно както създаде и Сатана: “Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41). Огънят наистина беше предназначен за тях. Не бяха ли те, като съдове за гняв, също предназначени за това?

Вероятен отговор

“Бог се прославя чрез Неговото наказание на всеки грях и дори на грешниците. Въпреки това, Бог не е начинател на греха. Да се каже, че Бог създава зли хора е също като да се каже, че Бог е начинател на греха. Текстът означава само, че Бог се прославя въпреки злите хора.”

Моят отговор: Така ли казва текстът? Не казва ли, че Бог е Създателят, Който създава всяко нещо за Себе Си? Внушава ли, че грехът е резултат от “космическа случайност,” над която Бог няма контрол, или е избрал да не упражнява никакъв контрол – събитие, което осуети Неговия план за времената? Успя ли Сатана в осуетяването на Божия план? Или ще твърдим, че Бог няма изчерпателен план за времената? И ако твърдим това, на какви категорични библейски стихове ще се позовем, за да докажем твърдението си?

Използваме ли човешка логика – “Бог не е начинател на греха и следователно грехът не беше никога част от Божия план” – за да отхвърлим това, което текстът казва? Използваме ли човешка логика – “грехът не би могъл да бъде част от Божия план, освен ако Бог е начинател на греха” – да покажем, че Сатана и неговите последователи самостоятелно преодоляват Божиите надежди и план за времената? Не сме ли въздигнали Сатана в състояние на “почти Бог” във власт – същество, което може и има възможност да продължава да осуетява Божия план? Не се ли скриваме в логика от поучението на Библията? Можем ли да уповаваме на логика противна на откровението?

За допълнително изучаване: Бит. 45:8; 50:20; Съд. 14:4; Пс. 76:10; Ис. 45:7; Ам. 3:6; Деян. 3:18; Рим. 8:28; 11:36.

Въпрос 16

Може ли Сатана да се покае и да бъде спасен?

“Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели” (Мат. 25:41).

Възможно ли е демони, осъдени за ада, да получат някога вечен живот? Не. Съдържанието на ада ще бъде хвърлено в огненото езеро в деня на съда. “И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро” (Откр. 20:14-15).

Ако адът беше приготвен отдавна да държи Сатана и неговите ангели, как тогава те могат да избягат? Все едно да кажем, че Божието царство е също така несигурно, въпреки че също беше приготвено от Бога: “Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Елате вие благословени от Баща Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Мат. 25:34). Всяко място беше приготвено от Бога за конкретни създания.

Не е ли Сатана живо създание? Не може ли да чувствува болка? Не е ли адът вечен ужас за Сатана и неговите демонични ангели? Защо Бог ги осъди неизбежно на вечни мъки? Ако признаем, че присъдата на Сатана е съвсем сигурна, тогава казваме, че Сатана няма никакъв “шанс” да бъде спасен. Ако признаем, че той и ангелските му последователи са неизбежно осъдени, защо е толкова смущаващо да кажем, че човешките му последователи са също така неизбежно осъдени? Несправедлив ли е Бог към Сатана и последователите му?

Вероятен отговор

“Сатана и последователите му са вече в ада. Докато хората живеят, те могат да избягнат това наказание. Сатана не може да избегне присъдата днес, както грешникът също няма да може, след като умре.”

Моят отговор: Всичко това е вярно, но съвсем не на място. Въпросът е: Можеше ли Сатана да се покае след бунта си? На човека е дадена възможност да се покае след бунта си, но на Сатана? Библията никога дори не намеква за такава възможност. Несправедлив ли е Бог в отказа Си да даде на Сатана “шанс” след неговия бунт? Чули ли сте някога някой християнин да ви казва това?

Бог предлага благовестието на паднали хора, но отделени от предшествуващо новорождение, те не могат да отговорят с вяра (Въпрос 19). Така че каква е разликата в действителност? Предложение за спасение, което не може да бъде прието от никой бунтовен човек, който Бог е решил да не новороди, не е по-различно в своите вечни последствия от вечно наказание без предложение за спасение.

Проблемът тук е Божието правосъдие. Несправедлив ли е Бог в отношението Си към Сатана и неговите ангелски последователи? Ако не, как някой може законно да твърди, че Бог е несправедлив в проклинането на всеки етичен бунтовник, който Той е решил да не новороди? Проблемът тук е справедливостта в осъждането на всеки бунтовник неизбежно на вечно наказание без предшествуващата възможност за покаяние. Ако такова неминуемо осъждение е напълно оправдано в случая със Сатана, защо да не е така в случая с човешките бунтовници?

И ако това е несправедливо в случая със сатанинските човешки последователи, не трябва ли да допуснем, че това е също така несправедливо от страна на Бога в случая със Сатана. Сатана би харесал този аргумент!

За допълнително изучаване: Деян. 5:31; 11:18; II Тим. 2:25-26.

Въпрос 17

Не са ли хората определени предварително
за вечен живот?

“Защото така ни заповяда Господ казвайки: “Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята”. И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот” (Деян. 13:47-48).

Текстът е ясен. Имаше езичници, които чуха проповедта на Павел и Варнава. Някои бяха определени за вечен живот, а други не. “И повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.” Не би могло да бъде по-ясно. В благовестието за спасение повярваха нито един по-малко, отколкото са били определени за вечен живот, и нито един повече. Всички, които: съотношение “едно към едно.”

Съществува ли случайна страна на спасението? Съществуват ли някакви хора, избрани от Бога да достигнат положението на осиновени синове и после осуетяващи Божия избор или чрез отказ да повярват в благовестието отначало, или като повярват, че обръщат и после отпадат от вярата? Има ли други, които не са определени за вечен живот, но някак си, чрез Божията благодат (и все пак не по Неговия план), повярват в посланието и приемат спасението? С други думи, има ли библейско свидетелство, което показва, че съотношението между тези определени за спасение, и тези, които го постигат, не е едно към едно? Това, което е описано в Деян. 13:48, случайно ли е само по себе си – отделно събитие, което не е олицетворение на Божия план за спасение? Накратко, има ли несъответствие между определените и тези, които в действителност са се обърнали?

Вероятен отговор

“Гръцката дума, преведена като “определен,” е преведена неправилно. Тя всъщност означава нещо като “предразположен към.” Има само склонност към спасение. Не съществува съотношение “едно към едно” между определените от Бога хора да бъдат спасени – каквото, във всеки случай, Бог не прави – и човешкия отговор.”

Моят отговор: Опитайте се да намерите някой превод на Библията, който не използва “определен” или някаква разновидност на “определен.” American Standart Version казва “определен.” Revised Standart Version казва "определен.” New English Bible казва “определен, предназначен.” New American Standart казва “назначен.” New International Version казва "назначен.” Глаголът е в страдателен залог.

Има ли някаква причина да вярваме, че това, което е описано в Деяния на апостолите, историята на разпространението на благовестието в най-ранните дни, не трябва да бъде считано като образец на ефекта на благовестието въобще? Има ли някаква причина да вярваме, че свидетелството на Лука за опита на ранната църква, по никакъв начин не е сравнимо с църковния опит през историята? По каква библейска причина в своя разказ за обръщането на езичниците в Антиохия Лука ще вкарва информация за Божията наредба за тези които се спасяват, ако такава информация е исторически уникална – еднократно събитие, което не може да бъде прието за универсално? Ако допуснем, че разказът на Лука не описва универсален феномен, не казваме ли, че Бог е променил начина на спасение? Ще дръзнем ли да го кажем?

За допълнително изучаване: Рим. 11:2; I Кор. 1:27-31; II Тим. 2:10

Въпрос 18

Не принуждава ли Бог хората
да повярват в Исус?

“Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йн. 6:44).

Контекстът изяснява, че тук Исус говореше за вечен живот. Той не говореше за общ призив към всички хора да чуят благовестието. Той говореше за това как Бог привлича хора етично толкова близо до Исус, че ще бъдат възкресени в последния ден. С други думи, Той говореше за спасение.

Гръцката дума, преведена тук като “привличам,” би могла да се преведе като “изтеглям, дърпам.” (Може да бъде преведена също “притеглям”). Но значението е същото, която и от трите думи да се използва, за да покаже значението на гръцки: Бог Баща довежда човека до вяра в Христос.

Не каза ли Исус, че “Аз съм пътят, истината и живота; никой не идва при Отец, освен чрез Мен” (Йоан 14:6)? Да, каза. Така че, ако приемем думите Му на сериозно, трябва да приемем обратна връзка: Бог Баща сам може да доведе хора до спасителна вяра в Своя Син, но отделно от Сина никой човек не идва етично при Бога Баща.

Може ли някой да повярва в Бога без предшествуващо принудително действие – привличане – от страна на Бащата. Ако Бог Баща откаже да привлече човека при Христос, може ли някой да постигне спасение? Не, казва Библията: “Никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Бащата” (Йоан 6:65).

Вероятен отговор

“Бог Баща участвува в спасението, но Той е само отчасти активен. Той води невярващия към Христос, но не го дърпа към Христос. Тази дума е твърде силна. Това е по-скоро леко притегляне. Той просто запознава хората със Сина Си. От този момент нататък, те трябва да решават.”

Моят отговор: Защо Исус употреби дума, която означава издърпване? Ако това беше единственият стих в Библията, който показва активно Божие предопределение в човешкото спасение, тогава би могла да се приеме употребата на по-мека, по-малко активна дума за превод на понятието. Но това е още един пример за Божията активна роля в спасението, от една страна, и изключването, от друга. Ако Той отхвърля неспасен човек – ако отказва да го привлече към Сина Си – тогава няма надежда за този човек. След бунта на Адам изключването е автоматично!

Исус каза: “Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас” (Йоан 15:16). Това действие на свободен избор не е човешко, а Божие. Можем ли законно да говорим едновременно за човешка свободна воля и Божия свободна воля? Как? Ако Исус казва, че Той ни избира, а хората не Го избират, тогава свободното действуващо лице е Бог, Който определя хората и ги избира, а не човекът. Когато Бог Баща избира онези, които ще служат на Неговия Син, как те могат да отхвърлят това задължение? Ако Бог Баща ги е определил да служат на Сина Му, как може човекът да откаже да служи? Хората са привлечени в служение с любов.

За допълнително изучаване: Вт. 30:6; Ез. 36:26-27; Йн. 1:13; 3:3-8; Еф. 2:1, 5; Кол. 2:13.

Въпрос 19

Не ни ли избра Бог много преди
ние да го приемем?

“А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, защото Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината; за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос” (II Сол.2:13-14).

Първо, Бог избира даден човек за Своя собственост. Той прави това “отначало,” което означава най-малко от началото на времето, преди създанието на света. От човека не се иска съвет за това решение на Бога. Това е напълно активно решение от страна на Бога, тъй като в началото съществуваше само Бог. Къде беше човешкият отговор в дните преди създаването на човека?

Второ, Бог призовава хора да повярват в Сина Му, Исус Христос. Той призовава хора чрез посланието на благовестието. Това става във времето и на земята. Това е Божието историческо и лично потвърждение на избора, който Той направи отначало. Бог, не човекът, е свободното действуващо лице в новорождението. Исус каза:

“Вие не избрахте Мен, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви бъде” (Йн. 15:16).

Вероятен отговор

“Павел пише към църквата в Солун, не към конкретни индивиди. Писмото му също беше насочено към църквата в историята като цяло, не към конкретни индивиди. Бог избра Църквата като множество за спасение. Това не означава, че някой определен човек беше наистина избран от Бога от начало.”

Моят отговор: Ако Бог избира Църквата като цяло, защо беше уверен, че въобще ще има Църква? Ако Той не избра отделни личности да изпълнят тази невидима църква, тогава Той избра кутия – потенциално празна кутия. Всъщност това беше предсказуемо празна кутия, защото Той би трябвало да разчита на сърцата на неновородени, бунтовни хора да изберат Него, за да изпълнят Църквата като цяло. Но неновородените хора не приемат духовните неща (Въпрос 20).

Неновородените хора избират ли Христос? Христос определено каза, че Той избра Своите последователи; те не Го избраха. Той “последователи въобще” ли избра, а не конкретни последователи? Неговите “последователи въобще” ли Го избраха? Как “последователи въобще” правят нещо? Конкретните хора вземат решения, а не организациите въобще. Хората избират или отказват да избират и са нъзнаградени или проклети от Бога в зависимост от техните решения; “институции въобще,” отделно от конкретни членове, не съществуват. Във всеки случай никой не избра Него; Той избра хора – хората, които Той възлюби. Текстът е ясен: братята, които бяха “възлюбени от Бога,” бяха избрани от Бога “отначало.”

За допълнително изучаване: Рим. 9:6-26; I Пет. 1:1-2; 2:9-10.

Въпрос 20

Как може неновороден човек
да приеме Христос ?

“Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.” (I Кор. 2:14).

Текстът е ясен. “Естественият човек,” което означава неновороденият човек, не приема нещата от Духа. Всички такива теми се смятат от него за глупост. “А ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за гърците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост” (1 Кор. 1:23-24). Неновороденият човек отказва да повярва в такива “глупости.”

Контрастът е между естествения човек и призвания човек, т.е. новородения човек. Защо един човек смята благовестието за глупост, а друг признава властта на Исус Христос? Посланието е същото. Има само едно обяснение: всеки човек тълкува посланието различно. Кое определя всяко тълкуване? Не са ли презумпциите на всеки човек за истинското естество на вселената: Бог, човек и закон? Естественият човек приема, че благовестието е глупост.

Ако естественият човек тълкува благовестието като глупост, как може той да бъде обърнат към вяра в Христос? Чрез благодат (Еф. 2:8). Той първо е новороден от Бога; тогава приема благовестието. Бог трябва да го новороди – действие на върховна благодат – за да стане “неестествен” човек, способен на спасителна вяра.

Вероятен отговор

“Библията казва “Който иска, нека дойде.” Всеки, който поиска, може да дойде при Христос. Дали упражнява спасетилна вяра или не, е действие на свободна воля от негова страна, а не решена от Бога благодат. Естественият човек вижда истината достатъчно добре, за да вземе самостоятелно решение.”

Моят отговор: Само като забележка, Библията не казва “Който иска, нека дойде,” макар Откр. 22:17 да казва нещо подобно. Въпросът все още се нуждае от отговор: може ли неновороден човек да поиска да дойде при Христос? “Свободна” ли е неговата воля, т.е. независима ли е?

Какво казва 1 Кор. 2:14? Дава ли Павел някакво основание да вярваме, че неновороденият човек е способен на правилно тълкуване на посланието на благовестието и тогава да отговори с вяра на предложението за спасение. Може ли неновороден човек да го направи? Може ли неновороден грък? Текстът казва, не.

Както “призваният юдеин,” така и “призваният грък” могат да изтълкуват посланието правилно. Каква е разликата в отговора при “естествения” и при “призвания”? Божията изборна благодат. Бог е избрал накои преди създанието на света (Еф. 1:4). А други не е избрал. “И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще, закоравява” (Рим. 9:18). Това е Божие решение, не човешко, тъй като естественият човек не може да приеме дуповните неща. Ние първо сме спасени чрез Божията върховна благодат и незабавно след това приемаме Христос. Изкупените хора вярват чрез благодат (Деян. 18:27). Без изборна благодат хората не могат да повярват.

За допълнително изучаване: Йн. 6:44; 8:34; 10:26; Рим. 3:10-12; 6:20; 8:7-8; Еф. 4:17-19; II Тим. 2:25-26; Тит 3:3.

Въпрос 21

Можеха ли властите да действуват
праведно и да освободят Исус?

“Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат с езичниците и с израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал, да извърши всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.” (Деян. 4:27-28).

Тази молитва на първите апостоли пред главните свещеници и старейшини беше отправена открито към Бога. Те потвърдиха чрез тази молитва върховенството на Бога на Библията над всекидневните дела. Това бе напомняне към ръководителите, че са под Божията власт и не могат да направят нищо за да осуетят Неговите решения, дори когато си мислят, че са победили Неговите решения и Неговите хора.

Ръководителите освободиха Варава, не Христос. Тълпата крещеше “Дай ни Варава” и Пилат го направи. Промениха ли те Божия план за времената? Едва ли; те решиха да разпънат Христос, преломният момент на времената. Този преломен момент е бил предопределен преди създанието на света.

Нещо подобно се случи на Йосиф, когато братята му го продадоха в робство. Той спаси живота им от гладна смърт години по-късно. Каза им: “Вие наистина намислихте зло против мен; но Бог го промисли за добро” (Бит. 50:20). Бог предопределя доброто; хората планират зло; но историческото събитие е същото. Най-великото добро и най-великото зло – кръста – беше предопределено.

Вероятен отговор

"Бог наистина предопредели личните решения на хората, които водеха пряко, но не неизбежно, към разпъването. Разпъването като събитие беше неизбежно, но не и събитията, които доведоха до него. Конкретните решения, взети от властите, бяха направени със съвършено свободна воля; Бог не ги е предопределил. Единствено общото събитие беше предопределено, а не конкретните решения на хората, които водеха пряко към главното събитие."

Моят отговор: Ако събитията, водещи до конкретно събитие, не са предопределени, но самото събитие е – до самия ден – тогава как Бог беше сигурен, че предопределеното събитие щеше наистина да стане като резултат от решенията на водачите. Ако те имаха възможност да освободят Исус, как тогава разпъването беше неизбежно?

Текстът, обаче, е по-конкретен: Ирод, Понтийски Пилат, езичниците и евреите бяха всички събрани заедно, “За да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.” Не само разпъването беше предопределено; предопределени бяха решенията на хората, които бяха събрани в Ерусалим тази седмица. “Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници” (Деян. 2:23). Събитията, водещи пряко към разпъването, бяха също толкова предопределени, колкото и самото разпъване. Как едно събитие може да бъде определено, но не и действията водещи до него? Щеше ли Бог да разчита на самостоятелната роля на хората за основа на най-важното събитие в историята?

За допълнително изучаване: Йн. 7:30; 8:20; 19:11; Отк. 13:8; 17:8.

Въпрос 22

Не е ли Божията благодат непреодолима?

“Който ни е спасил и призовал със Своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена на нас в Христос Исус преди вечните времена” (II Тим. 1:9).

Божието намерение беше да създаде хора призовани чрез Неговото име. Тези хора имат свято призвание, т.е. определена от Бога задача да покорят земята – да упражняват господство в Неговото има под Неговата власт, както преди крайния съд, така и след това (Бит. 1:27-28).

Тази задача беше в Божия план преди Той да създаде света. Бунтът на човека също беше нещо, което Бог знаеше, и беше част от този план. Следователно, казва Павел, Бог даде на Своите хора благодат в Исус Христос преди създанието. Думите на Павел са съвсем ясни.

Ако Бог даде на Своите хора лбагодат преди началото на времената, как може някой предназначен за благодат човек да избегне тази благодат? Не говорим ли за непреодолима благодат? Може ли човек да осуети Божията цел? Може ли някой човек да отхвърли този конкретен призив за спасение, чрез използването на нещо, наречено “свободна воля”? Ако е така, тогава какво се получава с Божието намерение да избира хора, които да Му служат в свято призвание?

Упражняването на вяра човешко дело ли е? Това не може да бъде дело. Павел не казва ли конкретно, че Бог избира Своите хора не върху основата на техните дела, а чрез Своята благодат? Не е ли спасителната вяра непреодолим дар?

Вероятен отговор

“Бог предопределя Църквата като цяло да повярва в Христос и да носи своето свято призвание. Но Бог никога не предопределя отделни членове. Най-много да е предопределил конкретен брой вярващи с течение на времето, но ги избра чрез предузнаване дали щяха да упражняват вяра в Христос. Хората могат да отхвърлят предложението за спасение. Бог не ги насилва да повярват.”

Моят отговор: Целта на Бога е да отдели от падналото човечество остатък, Неговите хора. Те трябва да имат свято призвание, определено от Бога. Но за да постигне Своите цели, Бог трябва да определи призванието на всеки човек. Той е планирал да постигне определени цели, много от които бяха обявени от Бога на Неговите хира във формата на пророчества. Бог няма ли да следи пророчествата Му да се изпълняват? Бог не е ли направил Неговите пророчества да се изпълняват?

Библията не казва, че Бог предопредели група въобще без да предопредели конкретни членове. Библията говори единствено за дадената ни от Бога благодат в Христа, независимо от делата, които извършваме. Как може да говорим за дело на вяра или дело на неверие като основание за спасение или проклятие? Същността не е ли Божията върховна благодат? Ние сме спасени по благодат чрез вяра (дар от Бога), не по дела.

Ако човек е спасен чрез свое собствено самостоятелно дело на вяра, тогава лъжата на Сатана е вярна: човекът е отчасти независим; станал е малък бог.

За допълнително изучаване: II Цар. 8:58; Ер. 31:3; Йн. 8:36,42; Еф. 2:1-10; II Кор. 4:6; Тит 3:5-6.

Въпрос 23

Не е ли Божията воля абсолютно върховна?

“Пред Него всички земни жители се считат за нищо; по волята си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?“ (Дан. 4:35).

Върховенството на Бога е потвърдено навсякъде в Библията. Въпросът е: Бог оттегля ли се доброволно от милиони събития, особено събитието на спасението, а също така и от всички зли дела на хората, и по този начин прехвърля контрола над тези исторически събития на хора или ангели? Отказва ли се Той от Своята позиция на тотално могъща власт, за да отвори области на чиста свобода за хората? Изпълнява ли Той Своята воля чрез намеса в историята само от време на време?

В Евр. 1:3 четем за Христос, който държи всичко чрез Своято могъщо Слово. Всичко? Той е “над всички, чрез всички и във всички” (Еф. 4:6). Бог говори чрез Исая: “Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно” (Ис. 46:9-10).

Колко могъщо е Божието Слово? “Така ще бъде Словото Ми, което излиза от устата Ми; не ще се върне при Мен празно, но ще извърши волята Ми; и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Ис. 55:11). Изчерпателно!

Вероятен отговор

“Бог пророкува за бъдещето и събитията стават. Но между пророкуваните събития Бог оставя на хората свобода да вземат свои собствени решения. Тези събития не водят неизбежно до пророкуваното събитие, иначе те би трябвало да са неизбежни. Вместо това, Бог се намесва от време на време, за да приведе човешките събития в линия със Своите конкретни цели.”

Моят отговор: Не може ли събитията да бъдат двустранни: 1) Божия цел и 2) човешка цел? Не може ли едно и също събитие да е продукт на Божия върховен план и все пак да включва човешко отговорно решение? Не може ли хората да планират зло, а Бог да доведе добро чрез него? Не може ли едно събитие да бъде предопределено от Бога и все пак да бъде предмет на човешка отговорност? Ако не, тогава защо Христовото разпъване беше благословение от Бога и в същото време зло дело от страна на бунтовните хора?

Ако Божието провидение поддържа цялото създание, не трябва ли християните да са уверени, че всичко съдействува за доброто на тези, които са призовани съгласно Неговото намерение? Не трябва ли да почиват уверено в абсолютното върховенство на Бога? Защо да твърдим, че повечето събития са решени единствено от хората, а не от Бога? Вижте Ханаан: “Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израил на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Мойсей” (Ис. Нав. 11:20).

За допълнително изучаване: Бит. 41:32; III Цар. 22:28,34; Пс. 24:1; 47:7-8; 103:19; Пр. 16:33; 21:1; Ис. 45:7; 46:10-11; Пл. Ер. 3:37-38.

Въпрос 24

Не е ли вярата в Христос дар от Бога?

“А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; с кротост да убеждава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.” (II Тим 2:24-26).

Бог дава на хората покаяние. Павел не би могъл да бъде по-ясен. Вярата, чрез която Божията благодат идва, е сама по себе си част от Божията благодат. Тя не е автономно дело, което неновороденият човек принася пред Бога, за да получи спасение. Тя наистина е дар от Бога. Яков писа: “Всяко добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Як. 1:17). Спасението не е изключение. То цялото е Божия благодаò.

Ето защо ние можем законно да се молим за обръщането на другите. Бог е в състояние да изпълни това молитвено искане. Да, трябва да добавим: “Ако е волята Ти, Господи.” И да имаме предвид, че Неговата воля е решаваща, а не волята на човека, за когото се молим.

“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е нужно за живота и благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Пет. 1:3). Всичко, което е нужно за живота и благочестието? Дори спасение? Да!

Вероятен отговор

“Ако упражняването на вяра е просто автоматичен отговор на Божието предложение за спасение, тогава “спасение само чрез вяра” е безсмислено. Спасението тогава щеше да бъде “по благодат чрез благодат,” вместо “по благодат чрез вяра.” Вярата е различна от благодатта; човек е отговорен да отговори на Божието предложение за спасение. Той трябва сам да избира.”

Моят отговор: Вярата дело ли е или дар? Ако е дело – нещо правено лично от човека, което той принася пред Бога, за да получи спасение – тогава оправдаваме ли се чрез дела? Ако това е дар, тогава изразът “по благодат чрез вяра” означава, че Бог започва предложението, но после дава възможност на човека да отговори. Естественият човек трябва първо да стане духовен човек, така че да може да разбере и отговори с вяра на посланието – послание, което е глупост за неновородения (1 Кор. 2:14-15). Тогава той отговаря с вяра. Думите “чрез вяра” просто сочат към човешкия отговор предопределен от Бога, неизбежен отговор – на Божието предложение.

Ако това тълкуване е неправилно, тогава какво да правим с думите на Павел към Тимотей? Той писа също на Тит: “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух” (Тит 3:5). Правилно ли е да гледаме на вярата така, като че ли е “дело на праведност”? ние ли изработваме пътя си към небето? Не трябва ли да приемем сериозно думите на Библията и да потвърдим, че самата вяра е дар от Бога така сигурно, както и благодатта?

За допълнително изучаване: Мат. 16:16-17; Йн. 6:44-45; Деян. 5:31; 11:18; 18:27; Еф. 2:8-9; Фил. 1:29; Евр. 12:2; II Пет.1:1.

Въпрос 25

За всички хора ли умря Христос?

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йн. 3:16).

Вече зададохме въпроса относно “който поиска,” който е разновидност на “който повярва” (Въпрос 20). Въпросът засяга проблема за способността на неновородения човек да дойде до спасителна вяра в Христос, ако естественият човек не приема духовните неща (1 Кор. 2:14).

За да разберете Йоан 3:16, трябва да сте схванали предишните въпроси в тази книга. Какво е “светът,” който Бог възлюбва? “Всички хора въобще”? Тогава защо Той презря Исав и обеща да го прокълне преди Исав да бе направил добро или зло? Защо Христовите ходатайствени молитви обръщат някои, но не всички? Ако Той се моли всички хора да бъдат спасени, а някои се противят и загиват, може ли да кажем, че Христовите молитви са резултатни? Действуват ли те наистина? Или резултатите са случайни?

Бог обича цялото създание. Той го поддържа във всеки момент. Това е учението за провидението. Той го поддържаше и след като Адам се разбунтува. Защо? Той обеща да доведе смърт за Адам, но все пак позволи на света да продължи. Запази го заради още неродените избрани. Запази го заради Исус Христос, Неговия въплътен Син, Който дойде да умре за Неговите избрани. Бог обича Своето създание; Той не обича всички хора извън тяхното отношение към Исус Христос.

Вероятен отговор

“Исус умря за цялото човечество. Някои приемат, а други отказват, но Той умря за да могат всички хора да опитат възможността да бъдат спасени от ада. Това е значението на “света.” Това означава “всички хора.” Бог довежда света на съд. Той не е спасен, хората са спасени.”

Моят отговор: Всички добри неща, които получаваме, са дар от Бога (Як. 1:17). Животът такъв дар ли е? Тогава той е дар от Бога. Заслужават ли дарове неправедните хора? Не, те заслужават смърт. Получават ли добри дарове? Да, получават. Бог им дава дарове заради избраните, така че животът да може да преуспява чрез сътрудничеството между избраните и неновородените. Той също така им дава дарове, за да натрупа допълнително жар върху главите им, когато не отговарят с вяра – причината, която Павел ни дава, за да се отнасяме с грешниците благоприлично (Рим. 12:20). Прочетете го!

Бог изпраща дъжд еднакво на грешниците и на светиите (Мат. 5:45). Това може да се нарече Божията обща благодат. Тя е обща за всички хора. Но това не казва нищо за Божията специална благодат към отделни грешници, които Бог е избрал да новороди по благодат. Фактът, че Бог дава незаслужени, неспасяващи дарове на всички хора, по никакъв начин не доказва, че някой може да отговори на също така незаслуженото предложение за спасение. Двата вида благодат – общата и специалната – са възможни единствено заради Христовото дело. Така всички хора се възползват общо от Христовата смърт, но само Христовите избрани се възползват вечно (виж Въпрос 75).

За допълнително изучаване: Мат. 20:28; Йн. 6:37-39; 10:11,15,26; Деян. 20:28; Еф. 1:4-7; 5:25-27; Евр. 5:9.

Приложение към Част 1:
Исторически изповеди на вярата

Вашите преподаватели биха могли да поемат следния подход, когато започнете да им задавате тези въпроси, или когато им покажете тази книга. Те може да кажат: “Този материал е еретически. Само шепа хора в историята на църквата някога са вярвали такива неща за върховната власт на Бога. Това, което съм ви поучавал, е това, което повечето християни винаги са вярвали почти 2000 години.”

Този отговор е неправилен. Напротив, това което големите теологически ръководители на църквата са прогласявали е, че Бог, и само Бог е върховен владетел на Своето създание, и следователно Бог предопределя хората за небето или ада. Човек е морално безсилен да приеме Божието спасение, освен ако Бог конкретно го упълномощи да повярва в Христос. Това определено е било учението на Св. Августин, и той е написал пространна критика слещу човека, който е поучавал противното, еретикът Пелагий. Може да прочетете неговите анализи в том 5 на The Nicene and Post-Nicene Fathers, редактирана от Philip Schaff (Grand Rapids, Michigan Eerdmans Publishing Co.): Saint Augustine's Anti-Pelagian Works. Това е било също учението на Мартин Лутер. Може да прочетете неговата унищожителна критика на хуманиста Еразъм, който твърдял както Пелагий, че човек има свободна воля да приеме или отхвърли благовестието. Отговорът на Лутер е озаглавен Робството на волята (1525). Това е един от най-важните документи на протестантската Реформация. Той все още е в печат.

Това определено е било вярването на Чарлс. Х. Спърджън, великият баптистки проповедник от края на 19 век. Той проповядва прочута проповед върху “Изборът,” основана върху II Солунци 2:13-14, която е препечатана в неговия New Park Street Pulpit, Vol. 1. Неговата позиция е обобщена в книгата на Йейн Мъри, The Forgotten Spurgeon (Carlisle, Pennsylvania: Banner of Truth Trust). Но проверете дали получавате оригиналните текстове или копия на оригиналите. През 50-те години “цензурирани” издания на съчиненията на Спърджън бяха отпечатани от безскрупулен фундаменталистки ръководител, който умишлено премахна всички текстове за предопределението от преработените проповеди на Спърджън (и призна, че го е направил в писмо, което аз лично съм видял). И както казах, имало е умишлени усилия от страна на много преподаватели да заблудят студентите по отношение на определени доктрини на вярата.

Аз съм подбрал съответни изявления на няколко църковни течения, за да докажа моето твърдение: Епископалното (Англиканското), Баптиското, Конгрешанското, Лутеранското, Реформисткото и Презвитерианското. Всеки, който ви казва, че върховната власт на Бога не е била основното вярване на ортодоксалните християни през вековете е или лъжец, или неосведомен за това, което казва, или дефинира “ортодоксални” различно от това, което историческите изповеди на вяра са поучавали. Във всеки случай църковната история застава срещу него. Ще застане ли срещу теб също?

Баптистка изповед на вярата Глава III - За Божиите декрети 1. Бог е (Ис. 56:10; Еф. 1:11; Евр. 6:17; Рим. 9:15,18) постановил в Себе Си, от вечността, според най-мъдрия и свят съвет на Своята Собствена воля, свободно и непроменимо, всичко, което става; като все пак нито е Бог авторът на греха (Як. 1:13; I Йн. 1:5), нито има каквото и да е общение с него; нито пък се налага насилие над волята на създанието, нито при това са отнети свободата или смисъла на второстепенните фактори, но по-скоро (Деян. 4:27-28; Йн. 19:11) са установени; в което се проявява Неговата мъдрост в управлението на всичко, и Неговата мощ и вярност (Чис. 23:19; Еф. 1:3-5) в изпълнението на Неговия декрет. 2. Макар, че Бог знае това, което може или би могло да се случи при всички (Деян. 15:18) предполагаеми условия; все пак, не може да се каже, че Той не е заповядал нещо, само защото го е видял като бъдеще или като нещо, което би могло да се случи при тези условия. 3. По Божия декрет, за изява на Неговата слава, (I Тим. 5:21; Мат. 25:41) някои хора и ангели са предопределени за вечен живот чрез Исус Христос, за (Еф. 1:5,6) похвала на Неговата славна благодат; други са оставени да действуват в греха си за своето (Рим. 9:22,23; Юда 4) справедливо осъждане, за похвала на Неговата славна справедливост. 4. Тези ангели и хора така предопределени и предназначени, са конкретно и непроменимо сътворени; и техният (II Тим. 2:19; Йн 23:18) брой е така определен и окончателен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален. 5. Онези човеци (Еф. 1:4,9,11; Рим. 8:30; II Тим. 1:9; I Сол. 5:9), които са предопределени за живот, Бог, преди създанието на света, според Своята вечна и неотменима цел и тайния съвет и благото намерение на волята Си, е избрал в Христа за вечна слава, единствено от чиста благодат и любов; (Рим. 19:13,16; Еф. 2:5,12) без какво да е друго нещо в създанието като условие или причина за това. 6. Както Бог е назначил избраните за слава, така е, според вечното и свободно намерение на Своята воля, предопределил (I Пет. 1:2; II Сол. 2:13) всички съответни пътища, по които тези, които са избрани, бивайки отпаднали в Адам (I Сол. 5:9,10), са изкупени в Христа, ефективно (Рим. 8:30; II Сол. 2:13) призвани към вяра в Христа, чрез Неговия дух, действуващ в съответното време, оправдани, осиновени, осветени и пазени в Неговата мощ чрез вяра (I Пет. 1:6) за спасение; нито кои да е други са изкупени от Христа, или ефективно призвани, оправдани, осиновени, осветени и спасени, освен единствено избраните (Йн. 10:26; 17:9; 6:64). 7. Учението за тази велика тайна за предопределението трябва да се поучава с особено благоразумие и грижа, така че хората, служещи на Божията воля, открита в Неговото слово и произвеждащи покорство към нея, да могат, от сигурността на своето призвание, да бъдат уверени за своето (I Сол. 1:4,5; II Пет. 1:10) вечно избиране; така че това учение да дава причина (Еф. 1:6; Рим. 11:33) за хваление, благоговение и възхищение пред Бога и (Рим. 11:5,6,20) за смирение, усърдие и изобилна (Лк. 10:20) утеха за всички, които искрено се покоряват на благовестието. Глава IХ - За свободната воля 1. Бог е надарил човешката воля с онази естествена свобода и власт да действува по избор, който е (Мат. 17:12; Як. 1:14; Вт. 30:19) нито принуден, нито по някаква естествена необходимост определен да върши добро или зло. 2. Човекът, в състоянието си на невинност, е имал свобода и власт да желае това (Екл. 7:29), което е добро и угодно на Бога; но все пак (Бит. 3:6) е бил променим, така е можел да отпадне от него. 3. Човекът, чрез падането си в състояние на грях, напълно е изгубил (Рим. 5:6; 8:7) всяка способност да желае какво да е духовно добро, съпътстващо спасението; така че, като естествен човек, бивайки напълно враждебен на това добро и (Еф. 2:1,5) мъртъв в греха, не е способен, чрез своята собствена сила, да (Тит 3:3-5; Йн. 6:44) да се обърне или да се приготви за него. 4. Когато Бог обръща грешника и го привежда в състояние на благодат, (Кол. 1:13; Йн. 8:36) Той го освобождава от неговото естествено робство под греха и единствено чрез Своята благодат му дава способност (Фил. 2:13) свободно да желае и да върши това, което е духовно добро; като все пак, по причина на неговите (Рим. 7:15,18,19,21,23) остатъчни пороци той не върши и не желае съвършено това, което е добро, но също желае това, което е зло. 5. Човешката воля е става (Еф. 4:13) съвършено и непроменимо свободна единствено към Бога само в състоянието на слава. Глава Х - За ефективното призвание 1. За онези, които Бог е предопределил за живот, Му е било угодно, в назначеното и приетото от Него време, да ги призове ефективно (Рим. 8:30; 11:7; Еф. 1:10,11; II Сол. 2:13,14) чрез Своето слово и Дух, от онова състояние на грях и смърт, в което те са по природа, към благодат и спасение (Еф. 1:1-6) чрез Исуса Христа; просвещавайки умовете им, духовно и спасително, за да (Деян. 26:18; Еф. 1:17,18) разберат Божиите неща; премахвайки техните (Езек. 36:26) сърца от камък и давайки им сърца от плът; обновявайки тяхната воля и чрез Своята всемогъща власт определяйки ги (Вт. 30:6; Езек. 36:27; Еф. 1:19) на това, което е добро, и ефективно привличайки ги към Исус Христос; като все пак те идват (Пс. 110:3) свободно, направени да го желаят чрез Неговата благодат. 2. Това ефективно призвание е резултат единствено от Божията свободна и специална благодат (II Тим. 1:9; Еф. 2:8), не от какво да е нещо в самия човек, нито от каква да е власт или сила в създанието, съдействуваща с Неговата специална благодат (I Кор. 2:14; Еф. 2:5; Йн. 5:25), като създанието е напълно пасивно, и, бивайки разбудено и обновено от Святия Дух, по този начин придобива способност да отговори на този призив и да приеме благодатта, която е предложена и изразена в него, с не по-малка (Еф. 1:19,20) власт от тази, която възкреси Христа от мъртвите. 3. Избраните младенци, починали в детството, са (Йн. 3:3,5,6) новородени и спасени от Христос чрез Духа; Който работи когато, където и (Йн. 3:8) както Му е угодно; така също са и всички останали избрани, които са неспособни да бъдат външно призвани чрез служението на словото. 4. Другите, неизбраните, макар че може да са призвани чрез служението на словото (Мат. 13:20,21; 22:14; Евр. 6:4,5) и може да имат някои общи проявления на Духа, но да не са ефективно привлечени от Отца, те нито ще, нито могат наистина (Йн. 6:44,45,65; I 2:24,25) да дойдат при Христа и следователно не могат да бъдат спасени; много по-малко могат хората, които не приемат християнската религия, (Деян. 4:12; Йн. 4:22; Йн. 17:3) да бъдат спасени; колкото и усърдни са да подредят живота си според естествената светлина и закона на тази религия, която изповядват. Лондонска Изповед, 1689 * * * Следователно, не е новина това, което аз проповядвам; не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези здрави стари учения, наречени галено Калвинизъм, но които със сигурност и наистина са откритата истина от Бога в Христа Исуса. С тази истина аз се отправям назад в миналото и, докато вървя, виждам баща след баща, изповедник след изповедник, мъченик след мъченик, посрещащи ме, за да ми стиснат ръката. Ако бях пелагианец, т.е. вярващ в доктрината за свободната воля, щях с векове да вървя напълно сам. Тук или там някой еретик с не много почтен характер може да се появи и да ме нарече брат. Но приемайки тези неща да бъдат стандарт на моята вяра, аз виждам земята на древните населена с мои братя - виждам множества, които изповядват същото, което и аз изповядвам, и признават, че това е религията на Божията Църква. Чарлз Спърджън The New Park Street Pulpit, Vol. I (1856) * * * Няма такова нещо да проповядваме Христа и Него разпнат, без да проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е само галеното му име; Калвинизмът е благовестието и нищо друго. Аз не вярвам, че можем да проповядваме благовестието, ако не проповядваме оправдание чрез вяра без дела; ако не проповядваме върховенството на Бога в Неговата повеля на благодатта; ако не издигнем избиращата, непроменима, вечна, неотменима, покоряваща любов на Йеова; нито мисля, че можем да проповядваме благовестието, ако не го основем на специалното и конкретно изкупление на Неговите избрани и избрания народ, който Христос изстрада на кръста; нито мога да възприема благовестие, което оставя светиите да отпаднат, след като са били призвани, и изпраща Божиите деца да горят в огъня на проклятието, след като веднъж са повярвали в Исус Христос. От такова благовестие се отвращавам. Чарлз Спърджън Автобиография (1897) * * * Конгрешанска изповед на вярата Глава 3 - За Божия вечен декрет 1. Бог, от вечността, според най-мъдрия и свят съвет на Своята Собствена воля, свободно и непроменимо е определил всичко, което става; като все пак нито е Бог авторът на греха, нито пък се налага насилие над волята на създанията, нито са отнети свободата или смисъла на второстепенните фактори, но по-скоро са установени. 2. Макар, че Бог знае това, което може или би могло да се случи при всички предполагаеми условия; все пак, не може да се каже, че Той не е заповядал нещо, само защото го е видял като бъдеще или като нещо, което би могло да се случи при тези условия. 3. По Божия декрет, за изява на Неговата слава, някои хора и ангели са предопределени на вечен живот, а други предопределени на вечна смърт. 4. Тези ангели и хора, така предопределени и предназначени, са конкретно и непроменимо сътворени и техният брой е така определен и окончателен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален. 5. Тези от хората, които са предопределени за живот, Бог, преди създанието на света, според Своето вечно и непроменимо намерение и тайния съвет и благото намерение на Своята воля, е избрал в Христа за вечна слава, единствено в резултат на Своята свободна благодат и любов, без каквото и да било предвиждане за вяра или добри дела или устояване в тях или какво да е друго нещо в създанието, като условия или причини за избора, и всичко за похвала на Неговата славна благодат. 6. Както Бог е назначил избраните за слава, така според вечното и свободно намерение на Своята воля е предопределил всички пътища за това. Поради което тези, които са избрани, бивайки паднали в Адам, са изкупени в Христа, ефективно призвани към вяра в Христа чрез Духа, действуващ в съответното време, оправдани, осиновени, осветени и пазени чрез Неговата мощ чрез вяра за спасение. Нито кои да е други са изкупени в Христа или ефективно призвани, оправдани, осиновени, осветени и спасени, освен избраните. 7. За останалите от хората на Бога Му е било угодно, според неизследимия съвет на Неговата Собствена воля, по който Той дава или отнема милост, както Му е угодно, за слава на Неговата върховна власт над Неговите създания, да ги предназначи и определи за немилост и гняв за техния грях, за похвала на Неговата славна справедливост. 8. Учението за тази велика тайна на предопределението трябва да се поучава с особено благоразумие и грижа, та хората, служещи на Божията воля и показващи покорство към нея, да могат, от сигурността на тяхното ефективно призвание, да бъдат уверени за своето вечно избиране. Така това учение трябва да води към хваление, благоговение и възхищение пред Бога и към смирение, усърдие и изобилна утеха за всички, които искрено се покоряват на благовестието. Глава 9 - За свободната воля 1. Бог е надарил човешката воля с тази естествена свобода и власт да действува по избор, който е нито принуден, нито по каква да е абсолютна необходимост или естество определен да върши добро или зло. 2. Човекът в своето състояние на невинност е имал свободата и властта да желае и да върши това, което е добро и благоугодно на Бога; но все пак е променлив, така че може да изпадне от него. 3. Човекът, със своето падение в състояние на грях, напълно е загубил своята способност да желае какво да е духовно добро, съпътстващо спасението; така че като естествен човек е напълно враждебен на това добро и, мъртъв в греха, не е способен чрез своята собствена сила да се обърне, или да се приготви за него. 4. Когато Бог обръща грешника и го привежда в състояние на благодат, Той го освобождава от неговото естествено робство под греха и чрез тази благодат единствено му дава способност да желае и да върши това, което е духовно добро; като при това, поради остатъчни пороци, той не върши съвършено, нито желае само това, което е добро, но също желае това, което е зло. 5. Човешката воля става съвършено и непроменимо свободна да върши само добро единствено в състоянието на слава. Глава 10 - За ефективното призвание 1. Всички тези, които Бог е предопределил за живот, и само тях, било Му е угодно, в Неговото назначено и благоприятно време, ефективно да призове чрез Своето Слово и Дух, от това състояние на грях и смърт, в което те са по естество, към благодат и спасение чрез Исус Христос; просвещавайки умовете им духовно и спасително, за да разберат Божиите неща, премахвайки тяхното сърце от камък и давайки им сърце от плът; и ефективно привличайки ги към Исус Христос; Като при това, те идват свободно, направени да го желаят чрез Неговата благодат. 2. Този ефективен призив е резултат единствено от Божията свободна и специална благодат, не от какво да е предвидяно нещо в човека, който е напълно пасивен, докато не бъде събуден и обновен от Святия Дух, така получавайки способност да отговори на този призив и да приеме благодатта, предложена и изразена в него. 3. Избраните младенци, починали в детството, биват новородени и спасени от Христа, който действува когато, където и както Му е угодно: така са и всички други избрани, които са неспособни да бъдат външно призвани чрез служението на Словото. 4. Другите, неизбраните, макар че може да са призвани чрез служението на Словото и може да имат някакви общи проявления на Духа, но все пак не са ефективно привлечени от Отца, те нито идват, нито могат да дойдат при Христа и следователно не могат да бъдат спасени; много по-малко могат хората, неизповядващи християнската религия, да бъдат спасени по какъвто и да е друг начин, колкото и да са усърдни да подреждат живота си според естествената светлина и закона на религията, която изповядват; и да се твърди и поддържа, че те могат, е гибелно и достойно за отвращение. Савойска Изповед на Вярата, 1658 * * * Епископална (Англиканска) изповед на вярата Х. За свободната воля Състоянието на човека след падението на Адам е такова, че той не може сам да се обърне и да се приготви, чрез своя собствена естествена сила и добри дела, за вяра и призвание в Бога. Поради което ние нямаме власт да вършим добри дела, угодни и приемливи за Бога, без Божията благодат чрез Христа да ни води, за да имаме добро желание, и да работи с нас, когато имаме това добро желание. ХVII. За предопределението и избора Предопределението за Живот е вечното намерение на Бога, чрез което (отпреди създанието на света) Той завинаги е повелил по Своя таен за нас съвет, да освободи от проклятие и осъждение тези от хората, които е избрал в Христа, и да ги доведе чрез Христа до вечно спасение, като съдове направени за почит. Поради което, тези, които са надарени с такъв величествен дар от Бога, са призвани по Божието намерение чрез Неговия Дух, действуващ в съответното време: Те по Благодат се покоряват на призива: Безусловно са оправдани: Направени са Божии синове чрез осиновяване:Съобразени са с образа на Неговия единороден Син Исус Христос: прилежават благочестиво в добри дела, и накрая, по Божията милост, достигат до вечно блаженство . . . Благочестивият размисъл за Предопределението и нашето Избиране в Христа е изпълнен със сладка, приятна и неизразима утеха за благочестивите хора, тъй като те чувствуват в себе си работата на Христовия Дух, умъртвяващ делата на плътта и техните телесни части и извисяващ ума им към високите и небесни неща, както и защото той величествено установява и потвърждава радостта им в Христа от вярата им във вечното Спасение и горещо разпалва тяхната любов към Бога. Тридесет и девет клаузи, 1563 * * * Лутеранска изповед на вярата Следователно, фундаментално е необходимо и полезно за християните да знаят, че Бог не предузнава нищо случайно, но че Той предвижда, възнамерява и върши всичко съгласно Своята непроменима, вечна и непогрешима воля. Главната и единствена утеха на християнина във всяко нещастие лежи в знанието, че Бог не лъже, но прави всички неща да станат неотменимо и че Неговата воля не може да бъде възпрепятствувана, променена или забавена. Бог със сигурност е обещал Своята благодат на смирените: тоест, на тези, които ридаят и са се отчаяли от себе си. Но човек не може да бъде докрай смирен, докато не осъзнае, че неговото спасение е недостижимо далеч от неговите собствени сили, съвети, усилия, желания и дела и зависи абсолютно от волята, съвета, удоволствието и делото на Друг - самия Бог. Докато той е уверен, че може да направи дори най-малък принос към своето спасение, той остава самоуверен и не е докрай отчаян от себе си и следователно не е смирен пред Бога; и планира за себе си (или поне се надява и копнее за) положение, случай, дело, които ще му доведат крайното спасение. Но този, който е вън от съмнение, че неговата съдба зависи единствено от Божията воля, се е отчаял напълно от себе си, не избира нищо за себе си, но чака Бог да работи в него; и такъв човек е много близо до благодатта за неговото спасение. Мартин Лутер, 1525 * * * Презвитерианска изповед на вярата Глава III - За Божия вечен декрет I. Бог, от началото на вечността, по най-мъдрия и свят съвет на Своята воля, свободно и непроменимо е наредил всичко, което става: все пак, нито е Бог авторът на греха, нито се налага насилие над волята на създанията, нито са отнети свободата и смисъла на второстепенните фактори, но по-скоро са установени. II. Макар че Бог знае всичко, което може или би могло да се случи при всички предполагаеми условия; все пак не може да се каже, че Той не е наредил нещо само защото го е видял като бъдеще или като нещо, което ще се случи при тези условия. III. По Божията наредба, за изява на Неговата слава, някои хора и ангели са предназначени за вечен живот, а други предопределени за вечна смърт. IV. Тези ангели и хора, така предопределени и предназначени, са конкретно и непроменимо сътворени; и техният брой е толкова определен и окончателен, че не може да бъде нито увеличен, нито намален. V. Тези от хората, които са предопределени за живот, Бог, преди създанието на света, според Своето вечно и непроменимо намерение и тайния съвет и благото намерение на Своята воля, е избрал в Христа за вечна слава, в резултат единствено от свободна благодат и любов, без каквото и да било предвиждане за вяра или добри дела, или устояване в тях, или каквото и дабило друго нещо в създанието, като условия или причини за това; и всичко за похвала на Неговата славна благодат. VI. Бог, като е назначил избраните за слава, така, според вечното и свободно намерение на Своята воля, е предопределил всички пътища за това. Поради това, тези, които са избрани, бивайки паднали в Адам, са изкупени чрез Христа; ефективно призвани към вяра в Христа чрез Неговия Дух, работещ в съответното време; оправдани, осиновени, осветени и пазени от Неговата мощ чрез вяра за спасение. Нито кои да е други са изкупени в Христа, ефективно призвани, оправдани, осиновени, осветени и спасени, но само избраните. VII. За останалите от хората, било е угодно на Бога, според неизследимия съвет на Неговата воля, по който Той дава или отнема милост, както Му е угодно, за слава на Неговата върховна власт над Неговите създания, да ги изостави и да ги определи на немилост и гняв за техния грях, за похвала на Неговата славна справедливост. VIII. Учението за тази велика тайна на предопределението трябва да се поучава със специално благоразумие и грижа, та хората, служещи на Божията воля, открита в Неговото слово и показващи покорство, да могат, от сигурността на своето ефективно призвание, да бъдат уверени в своето вечно избиране. Така това учение трябва да дава повод за хваление, благоговение и възхищение пред Бога и за смирение, усърдие и изобилна утеха за всички, които искрено се покоряват на благовестието. Глава IХ - За свободната воля I. Бог е надарил човешката воля с тази естествена свобода, че тя е нито принудена, нито по някаква абсолютна необходимост по естество определена за добро или зло. II. Човекът, в своето състояние на невинност, е имал свободата и властта да желае и да върши това, което е добро и благоугодно на Бога; но все пак променимо, така че той е можел да отпадне. III. Човекът, чрез своето падение в състояние на грях, напълно е изгубил всяка способност да желае какво да е духовно добро, съпътствуващо спасението; така че, като естествен човек, бивайки напълно враждебен на това добро и мъртъв в греха, не е способен, чрез своята собствена сила, да се обърне или да се приготви за него. IV. Когато Бог обръща грешника и го привежда в състояние на благодат, Той го освобождава от неговото естествено робство под греха и единствено по Своята благодат му дава способност свободно да желае и да върши това, което е духовно добро; и все пак, по причина на остатъчен порок, той не върши съвършено, нито желае само това, което е добро, но също желае това, което е зло. V. Човешката воля става съвършено и непроменимо свободна да върши само добро единствено в състоянието на слава. Глава Х - За ефективното призвание I. Всички тези, които Бог е предопределил за живот, и само тях, било Му е угодно, в назначеното и благоприятно за Него време, ефективно да призове, чрез Своето слово и Дух, от това състояние на грях и смърт, в което те са по естество, към благодат и спасение в Исуса Христа; просвещавайки умовете им духовно и спасително, за да разберат Божиите неща; премахвайки тяхното сърце от камък и давайки им сърце от плът; обновявайки техните желания и чрез Своята всемогъща власт определяйки ги на това, което е добро; и ефективно привличайки ги към Исус Христос; като при това те идват свободно, направени да го желаят чрез Неговата благодат. II. Този ефективен призив е резултат единствено от Божията свободна и специална благодат, не от какво да е нещо, предвидено в човека; който е напълно пасивен, докато, събуден и обновен от Святия Дух, получи способност да отговори на този призив и да приеме благодатта, предложена и изразена в него. III. Избраните младенци, починали в детството, са новородени и спасени в Христос чрез Духа, Който работи когато, където и както Му е угодно. Така са и всички останали избрани, които са неспособни да бъдат външно призвани чрез служението на словото. IV. Другите, неизбраните, макар че може да са призвани чрез служението на словото и може да имат някакви общи проявления на Духа, все пак никога истински не идват при Христа и следователно не могат да бъдат спасени: много по-малко могат хората, които не изповядват християнската религия по какъвто и да е друг начин, колкото и да са усърдни да подредят живота си съгласно естествената светлина и закона на религията, която изповядват; и да се твърди и поддържа, че могат, е гибелно и достойно за отвращение. Уестминстърска изповед на вярата, 1646 * * * Реформистка изповед на вярата ХV. За първоначалния грях Ние вярваме, че, чрез непокорството на Адам, първоначалният грях се разпростря по цялото човечество; което е тление над цялата природа и наследствена болест, с която и самите деца са заразени още в утробата на майка си и която произвежда в човека всякакъв вид грях, на който се явява корен; и следователно е толкова противен и омразен в Божия поглед, че е достатъчен за осъждане на цялото човечество. Нито по някакъв начин бива премахнат или унищожен в кръщението; тъй като грехът винаги извира от този скръбен извор, както вода от фонтан; въпреки това, той не се вменява на Божиите деца за осъждане, но чрез Неговата благодат и милост им е простен. Не за да могат да почиват сигурно в греха, но усещането на това разложение трябва да прави вярващите често да въздишат, желаейки да бъдат избавени от това тяло на смъртта. Поради което ние отхвърляме грешката на пелагианците, които твърдят, че грехът произтича само от подражание. ХVI. За вечния избор Ние вярваме, че цялото потомство на Адам изпадна така в проклятие и унищожение чрез греха на нашите прародители, и Бог тогава изяви Себе Си такъв, какъвто е; тоест, милостив и справедлив: Милостив, защото избавя и запазва oт това проклятие всички, които Той, в Своя вечен и непроменим съвет на висша благост, е избрал в Христа Исуса, нашия Господ, без да гледа на техните дела: Справедлив, оставяйки другите в падението и проклятието, в което сами са влезли. Белгийска изповед, 1561

Препоръчано четиво
(звездичката показва най-изявените творби)

*Boettner, Loraine. The Reformed Doctrine of Predestination. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, (1957) 1963.

Boyce, James P. Abstract of Systematic Theology (1887). North Pompano Baptist Church, 1101 N.E. 33rd St., Pompano Beach, FL 33064. (50% отстъпка, ако споменете 75 Bible Questions.)

Calvin, John. Concerning the Eternal Predestination of God. London: James Clark & Co., 1961.

Cheeseman, John, et al. The Grace of God in the Gospel. London: Banner of Truth, 1972.

*Clark, Gordon H. Biblical Predestination. Nutley, N.J.: Presbyterian and Reformed, 1969.

Girardeau, John. Calvinism and Evangelical Arminianism. Box 1094, Harrisonburg, VA: Sprinkle Publications, 1984.

Gill, John. The Cause of God and Truth. Grand Rapids: Sovereign Grace Publishers, 1971. (Баптистки теолог от края на 17 век).

Haldane, Robert. An Exposition of the Epistle to the Romans. Reprint edition; Marshallton, DE: National Foundation for Christian Education, 1970. (от началото на 19 век).

Hodge, Charles. Commentary on the Epistle to the Romans. Reprint edition; Grand Rapids: Eerdmans, 1950. (от края на 19 век).

Kuyper, Abraham. Lectures on Calvinism. Grand Rapids: Eerdmans, (1898) 1931.

*Luther Martin. The Bondage of the Will. Westwood, N.J.: Fleming H. Revell, (1525) 1957.

Mell P. H. A Southern Baptist Looks at Predestination. (от края на 19 век). North Pompano Baptist Church. (50% отстъпка, ако споменете 75 Bible Questions).

Murray, John. The Epistle to the Romans. Grand Rapids: Eerdmans, 1965.

_______. The Imputation of Adam's Sin. Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1977.

_______. Redemption - Accomplished and Applied. Grand Rapids: Eerdmans, 1955.

North, Gary. Unconditional Surrender: God's Program for Victory. 3rd edition; Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1988, Part I.

Owen, John. The Death of Death in the Death of Christ. Reprint edition; London: Banner of Truth, 1959. (от средата на 17 век).

Packer, J. I. Evangelism and the Sovereignty of God. Chicago: InterVarsity Press, 1961. (Англикански теолог)

Pink, Arthur. The Sovereigntu of God. London: Banner of Truth, 1961. (Баптистки теолог)

Robertson, Norvelle. Church Members' Handbook of Theology. Box 1094, Harrisonburg, VA: Sprinkle Pubs., (1874). (Южнобаптистки теолог)

Shedd, W. G. T. Dogmatic Theology. Reprint edition; Nashville: Thomas Nelson Sons. (от края на 19 век)

*Steele, David N., and Curtis C. Thomas. The Five Points of Calvinism: Defined, Defended, Documented. Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1963.

Van Til, Cornelius. Christianity and Barthianism. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1962.

_______. A Christian Theory of Knowledge. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1969.

_______. The Defense of the Faith. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1967.

_______. An Introduction to Systematic Theology. Phillipsburg, NJ: Presbyterian & Reformed, 1978.

_______. Psychology of Religion. Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1971.

Warfield, Benjamin B. Calvin and Augustine. Reprint edition; Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1971.

_______. The Plan of Salvation. Reprint edition; Grand Rapids: Eerdmans, 1955.

Част I

ВЪРХОВЕНСТВОТО: БОЖИЕ ИЛИ ЧОВЕШКО

Не мразеше ли Бог неродения Исав?

Вероятен отговор

Можеше ли Фараонът да се покае?

Вероятен отговор

Прави ли абсолютното Божиепредопределение Бог несправедлив?

Вероятен отговор

Ако ние не можем да изработимнашето ВЛИЗАНЕ в спасение, как можем да изработимнашето ИЗЛИЗАНЕ?

Вероятен отговор

Как може Бог да ГАРАНТИРАдобро за Своите хора, без да еПРЕДОПРЕДЕЛИЛ добро?

Вероятен отговор

Как можем да избегнем Божията любов?

Вероятен отговор

Ako можем да “изпаднем от благодат,"не е ли Христовото ходатайствонеефективно?

Вероятен отговор

ПО-МАЛКО от победители ли сме?

Вероятен отговор

Не създава ли Бог “съдовеприготвени за погибел”?

Вероятен отговор

Кога Бог реши да ни даде вечен живот?

Вероятен отговор

Не е ли напълно гарантиранонебесното ни наследство?

Вероятен отговор

Не са ли предопределени добрите ни дела?

Вероятен отговор

Не скри ли Исус умишлено Своето послание,за да не се покаят някои хора?

Вероятен отговор

Можеше ли Юда да откаже да предаде Исус?

Вероятен отговор

Не прославят ли и злите хора Бога?

Вероятен отговор

Може ли Сатана да се покае и да бъде спасен?

Вероятен отговор

Не са ли хората определени предварителноза вечен живот?

Вероятен отговор

Не принуждава ли Бог хоратада повярват в Исус?

Вероятен отговор

Не ни ли избра Бог много прединие да го приемем?

Вероятен отговор

Как може неновороден човекда приеме Христос ?

Вероятен отговор

Можеха ли властите да действуватправедно и да освободят Исус?

Вероятен отговор

Не е ли Божията благодат непреодолима?

Вероятен отговор

Не е ли Божията воля абсолютно върховна?

Вероятен отговор

Не е ли вярата в Христос дар от Бога?

Вероятен отговор

За всички хора ли умря Христос?

Вероятен отговор

Приложение към Част 1: Исторически изповеди на вярата

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

* * *

Препоръчано четиво (звездичката показва най-изявените творби)

Прави ли абсолютното Божие
предопределение Бог несправедлив?

Ако ние не можем да изработим
нашето ВЛИЗАНЕ в спасение,
как можем да изработим
нашето ИЗЛИЗАНЕ?

Как може Бог да ГАРАНТИРА
добро за Своите хора, без да е
ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ добро?

Ako можем да “изпаднем от благодат,"
не е ли Христовото ходатайство
неефективно?

Не създава ли Бог “съдове
приготвени за погибел”?

Не е ли напълно гарантирано
небесното ни наследство?

Не скри ли Исус умишлено Своето послание,
за да не се покаят някои хора?

Не са ли хората определени предварително
за вечен живот?

Не принуждава ли Бог хората
да повярват в Исус?

Не ни ли избра Бог много преди
ние да го приемем?

Как може неновороден човек
да приеме Христос ?

Можеха ли властите да действуват
праведно и да освободят Исус?

Приложение към Част 1:
Исторически изповеди на вярата

Препоръчано четиво
(звездичката показва най-изявените творби)