|
| |||||||
Част II
ЗАКОНЪТ: БОЖИЙ ИЛИ ЧОВЕШКИ
Въведение към Част II
Въпросът за Божия закон е бил спорен в протестантските кръгове в продължение на повече от век. Повечето християни днес вярват, че законите в Стария Завет вече не са задължителни. Това не винаги е било схващането на християните. Пуританите от Нова Англия основават своите колонии конкретно на основата на своето схващане за продължаващата валидност на Божиите закони. Определено, християните са потвърдили своята вяра в т.нар. морални Божии закони. Но в края на 19 век в определени фундаменталистки кръгове хората започват да изоставят всяка вяра в продължаващата валидност на старозаветния закон. Всъщност, много изявени пастори и теолози в действителност казват, че е незаконно да се проповядват Десетте Заповеди в новозаветните времена. Един такъв пастор е презвитерианският ръководител от 50-те години Доналд Дж. Барнхауз.
Дава ли ни Новият Завет такова учение за закона? Новият Завет изоставя ли старозаветния закон? Това е, с което тази част на книгата се занимава.
Нека да ви задам един въпрос. Когато чуете думите, “принципите на Библията” или “моралните поучения на Библията,” не си ли помисляте инстинктивно, “законите на Библията”? Ако принципите са задължителни, те не са ли закони? Много християнски учители ви мамят, като си играят с думите. Те твърдят, че “ние не сме под закон,” а се опитват да застанат срещу нечестието прогласявайки валидността на съвкупност от библейски принципи. Но какви конкретно са тези принципи? Къде можем да ги открием, ако не в Библията? Как можем да дефинираме “нечестие,” ако отхвърляме идеята, че Божиите закони все още са задължителни?
Ако отхвърлим Божиите дефиниции за неморалност, не ставаме ли така хуманисти, въвеждайки наши собствени дефиниции за неморално поведение? Една от най-важните страни на светския хуманизъм не е ли опитът да замени Божиите закони с човешки закони? Накратко, как може някой успешно да се бори срещу светския хуманизъм, ако вече е приел презумпциите на етиката на хуманизма, а именно, че Божиите закони в Стария Завет вече не са задължителни?
Аз предлагам следния принцип на библейско тълкуване (или херменевтика), защото смятам, че той е възприет от Павел в неговите послания. Първо, трябва да заявим, че всички открити Божии закони са винаги задължителни по принцип, защото те отразяват Неговия непроменлив морален характер. Второ, трябва да признаем, че приложенията на някои от Божиите закони са били променени от Бога в резултат на Христовата смърт и възкресение. Например, моралната необходимост от кръвно покритие за греха е винаги задължителна, но вече не жертвуваме животни, защото Христовата жертва е зад нас исторически. Трето, трябва да заявим, че ако Новият Завет не заявява изрично, че предишното приложение на все още морално задължителен закон е било променено от Бога, ние трябва да го зачитаме в старозаветната му форма. Ако не сте съгласни с този подход, разгледайте следващите 25 въпроса.
Още първият въпрос е “костелив орех.” Той ще шокира някои хора. Но той още в началото показва моята позиция: ако Новият Завет е единственото ръководство на християнина за морално поведение, ние сме в голям морален проблем. Имаме нужда и от Стария Завет.
Въпрос 26
Не е ли неморално за хората да правят
секс с животни?"И с никое животно да не се съвъкупиш та да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно за да се съвъкупи с него; това е мръсота" (Лев. 18:23)
Кой християнин не би потвърдил неморалността на такова действие? Защо въобще да го включваме в тази книга? Просто Новият Завет не споменава содомията. Това е старозаветна забрана. Така възниква въпросът: Старозаветният закон все още ли е морално и правно задължителен за членовата на църквата?
Има много християни, които казват, че старозаветните закони вече не важат за християните, освен когато Новият Завет е потвърдил конкретен старозаветен закон. Но Новият Завет не споменава тази старозаветна забрана. Трябва ли да решим, че този проблем е морално “отворен въпрос”? Но Бог казва, че содомията изисква смъртно наказание: “Всеки скотоложник непременно да се умъртви” (Изх. 22:19).
От друга страна, ако приемем принципа на библейско тълкуване, че всички старозаветни закони са все още напълно задължителни за християните, освен ако някой новозаветен текст ни е освободил от задължението, тогава можем да кажем с увереност, че такова действие е “мерзост.” “Не се осквернявайте с ни едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас. Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си.” (Лев. 18:24, 25).
Вероятен отговор
“Всеки знае, че такова действие е неморално. Новозаветните автори са предположили, че християните ще знает това. Светлината на изкупената мъдрост показва това на всички християни. Духът няма да води християните да вършат такива неща. Ние сме морално обвързани, не законово обвързани, да се подчиняваме на тази забрана.”
Моят отговор: Длъжни сме да се покоряваме на този закон само защото това е практика, призната от всички хора за зло? Тя определено не е била смятана за зло от ханаанците. И ако християните спечелят политическо влияние, не трябва ли да обявят такива практики за незаконни, за да не трябва земята да избълва цялото население?
Обвързани ли сме от този закон? Ако да, защо? Защото е “логичен”? логичен за кого? По какъв стандарт? Или защото “всички праведни хора знаят да не вършат такива неща”? Но как определяме праведността без забраната?
Ако сме обвързани от този закон, защо да не сме обвързани от всички старозаветни закони? Можем ли да се женим за сестрите си или братята си, или за чичовците си или лелите си? Старият Завет забранява такива бракове (Лев. 18:6-18); Новият Завет не ги забранява. Ако Божието Слово не е авторитет, както Новият, така и Старият Завет, тогава кое е? Временният морал на някоя временна нация или църква? Временният морал на човечеството? Как можем да разбираме кое е добро и зло, ако изключваме старозаветните законови предписания? Как можем да избегнем “ситуационната етика” на хуманизма? Как може нацията ни да избегне Божия съд?
За допълнително изучаване: Лев. 22:31-33; Мат. 5:17-20; 23:23; Рим. 8:3, 4
Въпрос 27
Как можем да обичаме Бога,
а да пренебрегваме Божия закон?“И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: познавам Го, но не пази заповедите Му, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена.” (I Йн. 2:3-5).
Проблемът, с който Йоан се занимава, е себепознанието. Как християнинът знае, че е “в Христа” като изкупен човек? Отговорът на Йоан е Божия закон. Не е чрез емоционализъм, или еднократна изповед на вяра, или способност да говорим на непознат език, или способност да изгонваме демони в името на Исус. А чрез нашето придържане към заповедите на Христос.
Ще възникне въпросът: Заповедите на Христос различни ли са от старозаветните закони? За да отговорим на този съществено важен въпрос, трябва да си зададем някои предварителни въпроси. Първо, има ли морална разлика между Бог Баща и Бог Син? Второ, Христос подчини ли Своята воля на волята на Баща Си? Трето, моралното състояние на грешните или изкупените хора различно ли е по принцип в Новия Завет от това в Стария Завет? Четвърто, моралните проблеми пред хората днес фундаментално различни ли са от тези пред старозаветните хора? Пето, социалните и икономическите проблеми фундаментално различни ли са? (Цифрите без съмнение са по-големи – повече хора, по-големи градове, повече благосъстояние – но проблемите различни ли са?)
Вероятен отговор
“Смъртта и възкресението на Христос освободиха хората от робството на старозаветния закон. Старозаветните постановления са мъртва буква днес. Само законите, обявени от Христос и новозаветните автори, са морално задължителни, но не и по отношение на гражданското право.”
Моят отговор: Защо новозаветните автори, особено Йоан, но също и Павел, продължават да се връщат към темата за Божиите заповеди като морални показатели? Защо посочват към нуждата на всеки човек от стандарт за оценка на неговото духовно състояние? Защо вярват, че моралното положение пред Бога се изявява във външното изпълнение на Божиите заповеди? Защо Христос и особено Йоан твърдят, че вътрешният живот трябва да се оценява чрез вънщното съобразяване с Божия закон? Къде можем да намерим Божия закон?
Те разбират, че това, което човек прави, е в тясна връзка с това, което той наистина вярва. Христос критикуваше фарисеите за това, че не дават на родителите си пари, защото казват, че трябва да ги дадат на Бога. “Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума” (Мат. 15:6). “Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемерци! Защото давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща от закона – правосъдието, милостта и вярността; но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате” (Мат. 23:23). Той критикуваше тяхното лицемерие, а не старозаветния закон.
За допълнително изучаване: Изх. 20:6; Вт. 6:5; 7:9; 10:12; Дан. 9:4; Мат. 22:37; Йн. 14:15,21; I Йн 5:3.
Въпрос 28
Изповядването на вяра достатъчно ли е,
или делата ни също имат значение?"Не всеки, който Ми казва, Господи! Господи! ще влезе в небесното царство; но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата" (Мат. 7:21).
“Да изговаряш напразно Господнето име” не означава само да кълнеш. То означава също невярващият да прогласява Божието име, докато извършва дела, които впечатляват хората, а не Бога. Фарисеите даваха милостиня публично, така че всички хора да ги видят. “Те са получили своята награда,” каза саркастично Христос – техния престиж сред хората, а също и крайния съд. Седемте сина на Скева се опитаха да изгонват демони в Исусовото име и демонът скочи върху тях и ги изгони от къщата, голи и ранени (Деян. 19:13-17).
<Исус знаеше какво ще направят духовните измамници. “В оня ден мнозина ще Ми рекат, Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя, Аз никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Мат. 7:22, 23).
<Как може човек да изпита себе си или другиго, за да определи дали е духовен измамник? “Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове; а лошото дърво дава лоши плодове.” (Мат. 7:15-17).
Вероятен отговор
“Исус говореше за духовните дарби на Духа, а не за детайлите на старозаветния закон. Без любов и милост и желание да прощаваш на хората всички човешки дела не означават нищо (1 Кор. 13).”
Моят отговор: Но кои са “духовните дарби”? Те не са само невидими дарби, защото Христос говори за видими плодове. Това са действия, които могат да се оценят по някакъв стандарт. Въпросът е: По кой стандарт?
Обратното на дарбите на Духа са злите плодове. Злите дела са наречени “дела на плътта” от Павел. Кои са те? “А делата на плътта са явни, които са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания, и тям подобни” (Гал. 5:19-21). Това са дела на беззаконие.
“А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива няма закон” (Гал. 5:22, 23). Това означава, че има закон против другите дела – не задължително държавен закон, но Божий закон. Конкретното естество на злите дела изяснява позицията на Павел: правете това, и няма да влезете в небето (Гал. 5:21). Следователно, нашият стандарт за морална оценка е Божият закон. Както Христос предупреди: “Пазете се от лъжливите пророци.” Те ще ви учат да не обръщате внимание на Божия закон.
За допълнително изучаване: Пс. 19:7-11; 105:129-130; Пр. 6:23; Ис. 8:20.
Въпрос 29
Ако хората не се подчиняват на
Божия закон, спасени ли са?"Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво да било добро дело" (Тит 1:16).
Порочността нормално се определя въз основа на отказа от вяра в Христовата божественост, смърт, възкресение, второ идване и вечно господство. Порочният човек е този, който отхвърля необходимостта от заместително изкупление пред Бога за греха. Но тук Павел свързва порочността и беззаконието. Човек, който върши зли дела, свидетелствува за своето състояние на етичен бунтовник, който не обича Бога и не е бил новороден от Божията благодат. Вършенето на зли дела е равнозначно на отричането на Исус Христос. И все пак тези порочни хора изповядват Христос с устата си.
В Откр. 3:1 четем: “До ангела на Сардийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте звезди, Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.” Това е новозаветно учение.
Езекиил извика към Бога против израилтяните от своето време: “Те идват при теб, както идват хората, та седят при теб както Мои хора, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.” (Езек. 33:31). Истинската изповед на вяра е това, което казваш и правиш, не само това, което казваш. Начинът ти на живот трябва да е съобразен с твоята изповед.
Вероятен отговор
“Цялото това говорене за вършене на добри дела е заблудително. Павел казва отново и отново, че сме оправдани чрез вяра, не чрез дела. Това, което спасява човека, е неговата изповед на вяра, а не вършенето на добри дела.”
Моят отговор: Яков казва: “Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа вярата от делата си. Ти вярваш, че има един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче, искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра, отделена от дела, е безплодна?” (Як. 2:17-20).
Би ли могло да бъде по-ясно? Вярата не е просто съвкупност от интелектуални схващания относно Божието естество. И бесовете знаят, че има един Бог, но са определени на вечно наказание. Така са и устно изповядващите, вършещи зло членове на Църквата. Вярата е начин на живот – начин на живот, който има външни изявления в човешките действия. Яков изяснява това: той оценява хората по техните дела, защото делата свидетелствуват за конкретния характер на тяхната вяра. Накратко, истинската изповед на вяра не може да бъде отделена от библейски основани, библейски оценени дела.
Изкуплението е етично. Етиката и вярата са неизбежно свързани. Ако това, което човек прави, противоречи на това, което казва, това, което прави, представлява неговата изповед на вяра. Неговите дела разкриват неговия бог. Вашите дела също свидетелствуват за вашия Бог. По кой стандарт оценявате законността на вашите действия?
За допълнително изучаване: II Кор. 5:15; Тит 2:14; 3:8; Як. 2:14-26.
Въпрос 30
Вярно ли е, че сме "веднъж спасени,
завинаги спасени"?"От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да се яви, че те всички не са от нас" (I Йн. 2:19).
Тестът дали един човек е в Христа или се самозаблуждава, е неговото устояване във вярата. Хората понякога се самозаблуждават за своята християнска вяра. Павел говори за Именей и Александър, чиято вяра претърпя провал (1 Тим. 1:19, 20). Той отново споменава Именей като еретик (2 Тим. 2:17). Димас беше съработник на Павел (Филим. 24). Но Павел по-късно говори за Димас като човек, който “ме остави, като обикна сегащния свят; той отиде в Солун” (2 Тим. 4:10). Той само си е мислил, че е спасен.
Един известен текст, занимаващ се с хора, които веднъж изповядват вяра в Христос, но по-късно отхвърлят вярата, е Исусовата притча за четирите почви: край пътя, на камъните, сред тръните и добрата почва. Само добрата почва произвежда постоянно изобилие (Мат. 13:3-8). Посланието е едно и също: благовестието на Божието царство. Тези, които чуват посланието, не отговарят по един и същи начин. В случая край пътя човекът въобще не отговаря. В следващите два случая хората реагират временно, а след това тяхната (неспасителна) вяра умира (Мат. 13:19-23). Все пак в тези случаи има първоначално посвещение, докато стане горещо или се натрупат грижи (заблудата на богатствата: ст. 22).
Вероятен отговор
“Библията е ясна: веднъж като направиш изповед на вяра, Бог зачита тази изповед (Рим. 10:9, 10). Ако човек направи тази изповед на вяра в Христа, той е завинаги запечатан със Святия Дух.”
Моят отговор: Павел писа в Рим. 10 гл., че трябва да изповядаме Христа и да повярваме в сърцата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите. Проблем: Какво става, ако престанем да Го изповядваме или да вярваме, че Бог Го е възкресил от мъртвите? Какво става, ако чрез нашите публични действия на грях или нашата публична изповед на вяра отхвърлим Христос и Неговото благовестие? Тогава обещанието повече не важи. Никога не сме имали истинска спасителна вяра.
“Веднъж спасен, завинаги спасен” е доста точно. Но дали “спасен” е същото като “направих изповед на вяра преди 23 години, когато бях млад и глупав, и в която повече не вярвам”? Някои тълкуватели твърдят погрешно, че “Веднъж изповядано, завинаги притежавано.” Няма нищо в Библията, което да поддържа такова тълкуване. Димас изповяда веднъж. И Именей го направи. Това не ги ползва. Всъщност, то им нанесе по-голяма вреда, защото им беше дадено много, а “комуто много е дадено, много и ще се изисква от него” (Лука 12:48). Хората понякога променят изповедите си.
Как знаем дали още вярваме в Христос? Исус каза: “Който има Моите заповеди и ги пази, той ме обича.” (Йоан 14:21). Ние проверяваме нашата вяра чрез Неговите заповеди.
За допълнително изучаване: Йн. 15:10; I Йн. 2:3,4; Фил. 2:12,13; Кол. 1:22,23; Евр. 3:12-14; 6:4-12; 10:26-39.
Въпрос 31
Как можем точно да определим греха,
ако отричаме Божия закон?"Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие" (I Йн. 3:4).
Малко вероятно е някой християнин да иска да твърди, че новозаветните автори са искали да насърчат греха. В цялата Библия се среща предупреждението срещу грешни помисли и поведение, от Битие до Откровение. Но неизбежно възниква въпросът: Какво точно представлява грехът? Първото послание на Йоан се съсредоточава върху този въпрос. Малко проповеди се проповядват върху това послание.
В центъра на всяка библейска дискусия за греха е въпросът за библейския закон. (Всъщност, в самия център на дискусията за основите на коя да е цивилизация е въпросът за някаква форма на закон.) Какво е взаимоотношението между библейското определение за греха и библейския закон?
Хората трябва да вършат добри дела и да избягват злите дела. Но как християните трябва да дефинират греха? Как да открият кое действие или мисъл са грешни и кои са добри? Яков казва: “Прочее, ако някой знае да прави добро, и не го прави, грях е нему” (Як. 4:17). Но това все още не отговаря на въпроса: Кое е добро? По кой стандарт определяме кое е добро?
Какъв друг отговор може да има за християнина? Нашият стандарт е библейският закон. Къде другаде можем да открием законен стандарт? В човешката логика? В антихристиянските религии? В нашите чувства? Защо да търсим къде да е другаде, а не в Стария и Новия Завет?
Вероятен отговор
“Да се опитаме да наложим библейския закон на хората би означавало установяване на теокрация. Всички знаем какво означава това! Това би било тирания. Ние сме под благодат, не под закон.”
Моят отговор: Точно обратното, ние сме под държавния закон на някой друг бог. Христос го изясни: няма неутралност. Законът е неизбежна реалност. Въпросът никога не е “със закон или без закон”; въпросът е чий закон. Ето защо Христос казва: “Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мен; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” (Мат. 11:29-30). Христос никога не е предлагал на Своите последователи свят без иго. Такъв свят не съществува. Той предложи на Своите последователи по-добро иго, по-леко иго. Ако не носим Христовото иго, то носим дяволското иго.
Христос отправи предизвикателство към традиционните, легалистични тълкувания на фарисеите и книжниците. Той каза: “Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората; а сами те не искат нито с пръста си да ги помръднат.” (Мат. 23:4). Но Христос никога не отправи предизвикателство към валидността на старозаветния закон. В края на краищата, Той го написа! Обратното на традиционния, хуманистичен закон на фарисеите е Божият закон. “Защото ето какво е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” (1 Йоан 5:3). Учил ли ви е някой, че Божиите заповези са тежки?
За допълнително изучаване: Пс. 119:2-3, 9-11; Ис. 51:7; Дан. 9:11; Мк. 7:1-23.
Въпрос 32
Отговаря ли Бог на молитвите на закононарушителите?
"...и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, що е угодно пред Него" (I Йн. 3:22).
Молитвеният живот на християнина е много важна страна от неговия всекидневен живот в Бога. Дори и да го пренебрегва, той пак е много важен. Така че е разбираемо християните да изследват Библията, за да открият какво Бог има да каже за молитвата. Това, което казва, не винаги се обсъжда от библейските учители.
Помислете върху думите на Соломон: “Който отклонява ухото си от слушане на закона, на такъв самата му молитва е мерзост.” (Пр. 28:9). Това означава ли, че на хората, които нарушават библейския закон, молитвите им няма да бъдат чути от Бога? Той чува, когато хората се молят; физически Той не е глух. Но Той слуша с “глухи уши” всички такива молитви. “Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Пс. 66:18). Бог пренебрегва такива молитви.
Жертвите в Стария Завет бяха форма на молитва: вик към Бога да прости на хората за техните грехове. Но жертви без покорство са като молитва без покорство. Бог не ги зачита. “Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни.” (1 Царе 15:22). Накратко, “Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа” (Пр. 15:8). Бог заявява това многократно (Ер. 7:22-23; Мих. 6:6-8).
Вероятен отговор
“Смешно е да се твърди, че Бог не чува молитвата на християнин, който повече не се подчинява на законите на Стария Завет. Вече не принасяме телци и овни, за да умилостивяваме Бога. Тези закони не се прилагат вече. Нито пък държавните закони на Израел. Бог чува нашите молитви и го прави от 2000 години.”
Моят отговор: Външните проявления на някои от старозаветните закони вече не са същите. Не жертвуваме животни. Но Посланието към Евреите обяснява защо не го правим: Старозаветната жертвена система сочеше към Христовата крайна жертва, така че вече не е валидна. Но жертвата все още важи: Христовата, а след това нашата лична, жива жертва (Рим. 12:1). Бог не премахна жертвата; Той премахна временния жертвен ритуал.
Отговаря ли Бог на молитви на християни, които категорично отхвърлят учението за задължителността на всички старозаветни закони, които не са били изрично отхвърлени в Новия Завет? Да, отговаря. Но това не отрича ли учението на Библията? Въобще не. Исус Христос ходатайствува постоянно за нас пред Божия престол (Рим. 8:33-34). И Святият Дух ходатайствува (Рим. 8:26). Исус Христос изпълни всички условия на Божия закон (Мат. 5:17-18), така че Бог зачита Неговите молитви за нас, дори когато ние съгрешаваме и не изпълняваме Неговите закони. Това означава ли, че трябва да останем в греха? Да не бъде! (Рим. 6:1-2).
Така че ако искате да получавате все повече отговори на вашите молитви, започнете да се покорявате на Божиите закони.
За допълнително изучаване: Пр. 15:29; 21:27; Ис.1:10-15; Ам. 5:21-24; Йн. 9:31; Як. 4:3.
Въпрос 33
Обичаме ли наистина братята си,
ако не се покоряваме на Божия закон?"Всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога; и всеки, който люби Оногова, Който е родил, люби и родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди" (I Йн. 5:1-2).
Аргументите на Йоан не стават ясни веднага. Трябва да помислим за това, което той казва. Първо, ако вярваме в Исус, ние сме родени от Бога. Но как знаем дали наистина вярваме в Исус – вярваме в Него в спасителен смисъл? Защото сме родени (т.е. родени отново или родени отгоре [Йоан 3:3]) от Бога. Трето, и други са родени от Бога. Четвърто, трябва да обичаме Божиите деца като братя, ако считаме себе си за осиновени (етични, новородени) Божии синове.
Но какво означава “любов”? Топли чувства? Понякога. Лична привързаност към другите? Понякога. Вяра в другите? Понякога. Но какво трябва да означава винаги? Коя е определящата характеристика на любовта? Йоан ни казва: пазенето на Божиите заповеди.
Павел ни казва точно същото нещо. “Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате; защото, който обича другиго, изпълнява закона.” (Рим. 13:8). Павел казва, че ако сме направили всичко, което можем, за да зачитаме интересите на другия, изпълнили сме закона. Но как знаем неговите интереси? По кой стандарт можем правилно да оценим тези интереси? Отново се връщаме към въпроса за библейския закон. Ако той не е нашият стандарт, кое е?
Вероятен отговор
“Да обичаш другия означава да имаш правилни взаимоотношения с този човек. Няма нищо общо с библейския закон, ако имаш предвид старозаветния закон. Личните взаимоотношения са това, което има значение, а не убиващите подробности на старозаветния закон.”
Моят отговор: Ако Старият Завет беше толкова “убийствено ограничителен,” да видим Рим. 13:8. Там се забранява всякакъв личен дълг. Но Второзаконие 15 гл. позволява 7-годишен дълг в критични случаи. Кое е по-ограничително? (А критикуващият 100% ли избягва да влиза в дългове?)
Личните взаимоотношения са били също толкова важни в старозаветната епоха, както са и днес. Ето защо Бог даде Своя закон. Бог даде на старозаветните вярващи библейския закон, за да намали външния грях, по този начин намалявайки споровете. Старозаветният закон също напомняше на хората за вътрешния грях и отсъствието на лични заслуги – нуждата от заместителна кръвна жертва.
Важният за наблюдение факт е Павловото обяснение какво означава “любовта като изпълнение на закона.” То означава старозаветния закон: “Понеже Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не пожелавай; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: “Да обичаш ближния си както себе си.” Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта изпълнява закона.” (Рим. 13:9-10). Ако наистина обичате братята си християни, ще нарушавате ли съзнателно Божиите закони по отношение на личните взаимоотношения?
За допълнително четене: Лев. 19:18; Мат. 22:39; Йн. 13:34-35; I Йн. 4:20-21; Гал. 5:14; Як. 2:8.
Въпрос 34
Как можем да разпознаем кой е християнин,
ако пренебрегваме Божия закон?"По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си" (I Йн. 3:10).
Йоан свързва неразделно вършенето на правда и любовта към брата християнин. Можем да разпознаем християните и сатанистите чрез Божиите стандарти за правда.
Възникват незабавно два въпроса. Първо, кои са конкретните детайли на праведността, по които можем да разпознаем другите християни? Второ, какво означава “да обичаш брата си”?
Вече разгледахме значението на библейската любов. Тя означава да вършим правда, както е определена от библейския закон (Въпрос 33). Така, когато Йоан насочва нашето внимание към правдата като определителна характеристика за християнина, той насочва нашето внимание към библейския закон.
Понякога праведността не включва отношения с братя християни. Това унищожава ли смисъла на Йоановото послание? Въобще не. Да вършиш правда означава да правиш на другите както би искал те да правят на теб. Това правило управлява всички наши взаимоотношения с другите, християни или нехристияни. Така че “да вършиш правда” означава да зачиташ конкретните изисквания на Божия закон. Ако не зачитаме Божия закон, се отделяме от Божието семейство. Тогава се присъединяваме към Сатана.
Вероятен отговор
“Християните са водени от Святия Дух. Духът лично ги води в отношенията им с другите, вярващи и невярващи. Водителството на Святия Дух е от съществена важност. Той е източникът на правда и любов. Старият Завет няма нищо общо с водителството от Духа.”
Моят отговор: “Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.” (1 Йоан 4:1). Това е същността на нещата. Трябва да изпитваме духовете.
Как “изпитваме духовете”? Дали знаем дали Святият Дух е Който говори? Има други духове – Старият Завет ги нарича познати духове – които шепнат в умовете на хората. Ние изпитваме духовете по същия начин, по който изпитваме пророците – чрез Божия закон. Във Второзаконие 13 гл. Бог предупреждава хората да не слушат никой пророк, съновидец или чудодеец, ако призовава Божия народ да се покланя на друг бог (Вт. 13:1-3). Незабавно след това четем: “Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани. А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа Вашия Бог.” (Вт. 13:4-5). Ние използваме Божия закон да изпитваме духовете. Ако изоставим Божия закон, как ще изпитваме това, което мислим, че е водителство от Духа? Божият Святи Дух няма да ни каже да не се покоряваме на Божия закон? Но несвятите хора ще ни кажат.
За допълнително изучаване: Изх. 19:5-6; Пс. 1:2; 40:8; 119:35,47,72,92,97; Ер. 31:33; Евр. 8:10; Откр. 22:14.
Въпрос 35
Как можем да разберем
дали сме "мъртви към греха,"
ако пренебрегваме Божия закон?"Тогава какво! Да речем ли: нека останем в греха за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?" (Рим. 6:1-2).
Павел твърди в Рим. 5 гл., че чрез греха на един човек, Адам, грехът влезе в света, и чрез този грях – смъртта (Рим. 5:12). Без закон, грях не се вменява на човека (ст. 13), казва Павел, но тъй като смъртта царува от Адам до Мойсей (ст. 14), ние знаем, че законът е съществувал и е бил задължителен. Бог даде на хората закона, та да може човешкото непокорство “да изобилствува” и следователно Божията благодат да може да изобилствува още повече (ст. 20). С други думи, законът посочва смъртоносното естество на нашия грях. Нашият грях е във всяка област на живота, в цялата същност на нашето естество. Следователно, Божяит цакон е всеобхватен, за да ни разкрие точно колко зли сме във всички области на живота.
Трябва ли тогава да грешим, та благодатта да изобилствува? Не! Християните са мъртви към греха. Павел казва, че познанието на греха го е убило, и законът му донесе това необходимо знание (Рим. 7:9-11). Тогава Христос го възкреси от мъртвите.
Ние не смеем да живеем в грях, казва той (Рим. 6:2). Но как да разберем кога живеем в грях? По същия начин, по който знаем, че преди, като неновородени хора, сме били мъртви в греха: чрез Божия закон. Ние сме мъртви към греха, защото сега можем да избегнем неговото смъртоносно въздействие.
Вероятен отговор
“Като се връщаме към страха от старозаветния закон, ние се поставяме под робството на закона. Законът трябва да ни разкрие греха, за да можем да уповаем на Христа. Веднъж като уповаем на Него, ние сме освободени от всякакво изискване да се покоряваме на старозаветния закон.”
Моят отговор: Библейският закон създава страх от Божия краен съд в тези, които погиват. Той не е предназначен да създава този вид страх в новородените. Ние сме мъртви към греха чрез Христовата благодат. Ние не можем да умрем от “втората смърт” на вечното наказание (Откр. 20:14). Така че Божият закон не е ужас за нас!
Законът е етичен прожектор. Той разкрива тъмните дела на злите хора, които предпочитат тъмнината пред светлината (Йоан 3:19). Но той не е заплаха за Христовите изкупени, защото този прожектор ни дава възможност да вървим по пътя на правдата. Както ограничението на скоростта, което е заплаха за безразсъдните водачи, но е източник на безопасност за другите водачи и за пешеходците, така е и библейският закон. Ние трябва да спазваме ограниченията на скоростта, защото сме добри водачи, които се грижат за безопасността на всеки. Така трябва да се покоряваме на Божия закон.
Тези, които критикуват библейския закон, биха ли ни насърчили да се движим с автомобилите си възможно най-бързо, когато ни се прииска? Ако не, тогава защо ни казват да пренебрегнем конкретните изисквания на библейския закон? Как можем да живеем морално без Божиите морални инструкции? Не действува ли Божият закон аналогично на ограничение на скоростта, за да запази нас и тези около нас? Трябва ли да отхвърлим защитата?
За допълнително изучаване: Вт.4:1-2; 12:32; Пс.37:30-31; Екл.12:13-14; I Кор.6:9-11; Гал.5
Въпрос 36
Как можем "да вървим в нов живот",
ако не се покоряваме на Божия закон?"Затова, чрез кръщението ние и се погребахме с Него да участвуваме в смърт, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот" (Рим. 6:4).
Нашата духовна смърт с Христос в кръщението е това, което ни прави мъртви към греха. Грехът убива чрез закона. За човека няма бягство от смъртта. Той или умира вечно, в резултат от действието на греха в неговия живот, или старият неетичен Адам умира в Христовата смърт. Смъртта е неизбежна реалност. Няма начин да се избегне това последствие от престъплението на Адам. Бог каза на Адам, че със сигурност ще умре, ако се разбунтува. Бог не излъга; Сатана излъга, когато отхвърли Божието предупреждение. Ние сме родени етично мъртви. Последиците от тази “физически жива смърт” са нашата окончателна физическа смърт и вечният съд.
“Новият живот,” за който Павел говори, е морално новорождение. Ние живеем етично угоден живот пред Бога сега, защото Бог гледа живота на Своя Син и вменява (декларира юридически) Христовата праведност на нас. Така че можем да ходим пред Бога като живи създания, които не са обречени на вечно унищожение.
Трябва ли да ходим както преди, претендирайки, че този свят не е управляван от Божия закон, претендирайки, че сме етично живи в нашата етична автономия, вършещи каквото ни е угодно? Не. Трябва да ходим в пътя на правдата. Въпрос: Как знаем във всеки момент дали сме на този път? Божият закон!
Вероятен отговор
“Думите ‘нов живот’ се отнасят за живот, който повече не е ръководен от загриженост за конкретните подробности на старозаветния закон. Старозаветният закон няма нищо общо с Христовите заповеди. Ние ходим свободни, защото ходим без загриженост за Божия закон.”
Моят отговор: Ние ходим свободни без страх от вечна смърт, която произлиза от нашия грях и ни е била открита от Божия закон. Но означава ли това, че сме свободни, защото повече няма нужда да съобразяваме нашите мисли и поведение с изискванията на Божия закон? Напротив, ние сме свободни, защото Божият закон е в нашите сърца и ние постепенно дисциплинираме себе си според изискванията на Божия закон и нашето праведно поведение става все по-естествено.
Това е новозаветно учение. Цитирайки Ер. 31:33, авторът на Посланието към евреите пише: “Защото ето завета, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им, и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои хора” (Евр. 8:10). Той е толкова загрижен да разберем, че това пророчество се изпълнява в Църквата, че го повтаря по-долу (Евр. 10:16). Законът не е над нас като някакъв ужесан меч; Законът е в нас като наша съвест. Но има библейски учители, които настояват, че законът не е в, нито над членовете на Църквата. Тогава какво има предвид авторът на Посланието към Евреите? Трябва ли да вярваме, че това, което е в нашите сърца, е беззаконието?
За допълнително изучаване: Езек. 11:19; Мат. 5:17-20; 7:15-27; 15:1-9; 23:23; Рим. 8:4.
Въпрос 37
Как можем да спрем да "служим на греха",
ако не се покоряваме на Божия закон?"Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха" (Рим. 6:6-7).
“Старият човек” е моралното състояние на неновородения човек като духовен наследник на нашия баща, Адам (Рим. 5:12). Това състояние е премахнато от нас, когато сме спасени по благодат. Спасението е това, което ни освобождава от греха. Павел ни казва да съблечем “стария човек, който тлее по измамителните страсти; и да се паднавявате от Духа във вашия ум, и да се облечете с новия човек, създаден от Бога в правдата и святостта, коита са от истината.” (Еф. 2:22-24). И отново, новороденият човек се е облякъл “в новия човек, който се подновява за знание по образа на Този, Който го е създал.” (Кол. 3:10).
Какво има предвид Павел с “подновява за знание”? Има ли предвид, че имаме по-малко знание от светиите в Стария Завет относно праведното поведение? Въобще не. Имаме по-добро знание от тях: това е целият смисъл на Посланието към Ефесяните (особено 3 гл.). Имаме по-добро откровение. Как може някой сериозно да твърди, че с по-голямото знание идва намалена отговорност? Как може някой сериозни да твърди, че с идването на Новия Завет новородените хора трябва да обръщат по-малко внимание на Божия закон и многото му приложения в нашия живот? Ние сме мъртви към греха. Защо да се страхуваме от закона?
Вероятен отговор
“Да бъдеш освободен от греха означава да бъдеш освободен от конкретните подробности на старозаветния закон. Сега сме възрастни; Бог не ни следи, за да ни назаква за всяко наше престъпване на Неговия закон. Сега можем да се покоряваме на Духа.”
Моят отговор: Казва ли ни Святият Дух да вършим неща, които са забранени от старозаветния закон? Ако е така, беше ли законът несъвършен? Вместо това не трябва ли да твърдим, че Святият Дух ни казва да се покоряваме на закона изцяло, освен когато конкретно приложение на закона е променено от конкретно откровение в Новия Завет? Ако Новият Завет не ни казва конкретно за различно приложение – например, вяра в миналата Христова смърт и възкресение (Евр.) вместо вяра в заклани животни като свидетелство за нашата вяра в бъдещата жертва на Месията (Ис. 53 гл.) – как можем да уповаваме на нашите сърца да ни водят, ако нямаме закона като инструкция? Ако нашите сърца не са дисциплинирани от закона и следователно нашите действия не са дисциплинирани от закона, как разбираме кога сме угодни на Бога? Чрез “добри чувства” относно действията ни? Тогава как се различаваме от съвременните езичници, които казват, “Ако чувствуваш, че е добро, прави го”?
Зрелите, отговорни, самодисциплинирани възрастни не изоставят праведните поучения на своите родители, когато напуснат дома им. По-скоро те прилагат това, което са научили. Те пазят законите, които техните родители са им дали като деца, но ги пазят като възрастни, а не като деца.
За допълнително четене: Вт. 10:12-13; Пс. 119:1-16; Езек. 18:1-32; Мих. 6:8.
Въпрос 38
Тъй като Божият закон не може да ни убие,
то не би ли ни помогнал да живеем?"Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него" (Рим. 6:8-9).
Христос нямаше защо да умира, защото Неговият живот беше безгрешен. Въприке това Той умря, та ние да не умрем вследствие на нашия грешен живот. Когато гаварим за смърт, ние говорим за втората смърт (Откр. 20:14). Ние все още умираме физически, което сочи назад към нашия грешен произход, а също към нашето продължаващо морално непокорство като нарушители на Божия закон.
Ние ще живеем с Него, в света след смъртта. Той беше възкресен от физическата смърт; така и ние ще бъдем възкресени от физическата смърт (1 Кор. 15 гл.). Грехът води до смърт – физическа смърт, а след това втората смърт на вечното наказание. Тъй като грехът по принцип не царува над нас, то и втората смърт не царува над нас. Така, Павел писа (не за физическата смърт, а за втората смърт): “О, смърт, де ти е победата? О, смърт, де ти е жилото?” (1 Кор. 15:55).
Ако смъртта повече не царува над нас по принцип, то заплахата от наказание за нашите престъпления по закон повече не царува над нас по принцип. Заплахата от земно наказание, да. Бог все още ни наказва за нашите грехове (Евр. 12:5-7). Заплахата от физическа смърт, да. Последствията от Адамовото престъпление са все още с нас. Но не и втората смърт.
Вероятен отговор
“Тъй като сме мъртви в Христа, не можем да умрем от втората смърт. Така, повече не сме задължени да зачитаме старозаветния закон. Христос плати цената. Ние живеем като свободни хора – свободни от товара на закона!”
Моят отговор: Да, Христос плати цената. Смъртното наказание, което грехът ни наложи – смъртно наказание, изявено чрез закона (но не и създадено от него) – е премахнато. Нашият Баща на небето е наказал Христос вместо нас. Ние сме осиновени морално в новороденото Божие семейство. Вече не сме лишени от наследство синове. Но трябва ли осиновените синове да се обърнат и да нарушат самите закони, които изявяваха тяхното положение като лишени от наследство синове?
Трябва да зачитаме старозаветния закон, дори вече да не се страхуваме от неговите последствия след възкресението. Най-малко, защото знаем за неговите последствия преди възкресението. Има земни благословения, свързани с покорството към закона, и земни проклятия, свързани с престъпването му (Вт. 28 гл.). Но далеч по-важно, Бог написа тези закони и Бащата осъди Сина Си за това, че ние сме ги престъпили.
В Първото послание на Йоан четем, че възможността ни да изпитваме нашето спасение – макар и не основата на нашето спасение – е основана на съществуването на Христовите заповеди. Павловите думи не противоречат на Йоановите. Павел зачита закона като инструкция за лично поведение, както и Йоан. А вие? Ако не, защо?
За допълнително изучаване: I Йн. 1:6-7; 2:3-6; 3:4,10,22-24; 5:2-3.
Въпрос 39
Как може грехът все още да "царува" в нас,
ако се покоряваме на Божия закон?"Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти" (Рим. 6:11-12).
Павел ни предупреждава да не позволяваме на греха да царува в нашите смъртни тела. Очевидно грехът не може да царува над нашето духовно естество, което е изкупено, и което ще отиде при Бога при смъртта ни. Това естество ще бъде свързано след възкресението със съвършени, свободни от тление тела (1 Кор. 15:42-44). Но нашите смъртни тела все още са предмет на грях. Никога не забравяйте, “Духът е бодър, а тялото е немощно.” (Мат. 26:41).
Как разбираме кога сме изправени пред грешно изкушение? Как различаваме изкушението от възможността? Още веднъж се връщаме към вековния въпрос: По кой стандарт? Павел ни казва, че нашите смъртни тела са все още под царуването на греха. Той ни предупреждава за тази заплаха. “Неговите страсти” са все още с нас. С други думи, ако повече не сме под царуването на греха по принцип заради Христовата смърт и възкресение, защо да си позволяваме да бъдем управлявани от греха в плътта?
Отговорът е ясен: не трябва да позволяваме на нашите смъртни тела да бъдат управлявани от греха. Трябва да дисциплинираме себе си да избягваме греха. Но кой е нашият критерий за грешно поведение, ако не е Божият Закон? Стандартите на хуманизма?
Вероятен отговор
“Начинът, по който избягваме управлението на греха в нашите смъртни тела, е да разчитаме на Святия Дух да ни води в пътеките на правдата. Не трябва да се връщаме към подробностите на старозаветния закон.”
Моят отговор: Отново се връщаме към задачата да изпитваме духовете, за да видим дали са от Бога. Ако това, което вярваме, че е Божият Дух, ни казва да вършим нещо обратно на откритото, написано Божие Слово, защо трябва да вярваме, че духът, говорещ на съвестта ни, е Святият Дух? Сатанистите също чуват духове. Моралните бунтовници вършат това, което е правилно в тахните очи, но е мезрост пред Бога. Но как да разберем кое е мерзост пред Бога? И ако не знаем как да разберем, не се ли връщаме към моралния релативизъм, проклятието на съвременното хуманистично общество? Кое ще разграничи нашите действия от действията на противниците на Бога? Божият Дух ли царува в нас?
Как можем да разчитаме на някаква интуиция да ни води, когато интуицията е забележително ненадеждна, освен ако е подкрепена от подробно познание за Божия всеобхватен закон? Как можем да уповаваме на нашата съвест, освен ако е подкрепена от подробно познание за Божия всеобхватен закон? Хората биват изхвърляни от училище за четене на нечисти книги. Какво е “нечиста книга,” списанието Плейбой или тази книга? (Ние знаем кое причинява повече проблеми за училищните администратори! Подсказване: То няма картинки.) Как можем да извършваме праведно отсъждане за добро и зло, ако отхвърляме Божиите стандарти за праведност?
За допълнително изучаване: Изх. 20; Вт. 11:1-32; 28:15-68; Пс. 119:17-32.
Въпрос 40
Тези, които не се покоряват на Божия закон,
не са ли "оръдия на неправдата"?"Нито представяйте частите си като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и частите си на Бога като оръдия на правдата" (Рим. 6:13).
Ние трябва да представяме себе си на Бога “като оживели от мъртвите.” Защо? защото наистина сме оживели от мъртвите! Ние сме етично живи и освободени от ужаса на втората смърт. Но ако сме етично живи, тогава трябва да не действуваме като тези, които са етично мъртви. Да “представяме себе си на Бога” е същото като да действуваме съобразно Божия закон. Ние трябва да бъдем подражатели на Христовата съвършена човешка природа. Той последва Божия закон; така трябва и ние да правим.
Ако това не е истина, тогава какво може да означава изразът “оръдия на неправдата”? Това не означава ли неновородени тела и умове? Павел не противопоставя ли тези управлявани от греха оръдия с оръдията на правдата? Трябва ли християните да ходят в същите пътеки на неправдата като грешниците? Когато казва “членове,” Павял няма ли предвид нашите мисли и действия, тъй като те отразяват състоянието на душата на всеки човек? Накратко, добрият плод н есе ли произвежда от добри растения?
Ако грехът вече не царува в нашите безсмъртни души във втората смърт, защо трябва той да царува в нашите членове, т.е. нашите смъртни тела? Не е ли това, което Павел пита в Рим. 6 гл.? Не се ли нуждаем от Божия закон да ни каже дали издържаме Божието изпитание?
Вероятен отговор
“Ние представяме себе си на Бога, когато Го обичаме и когато обичаме Неговите хора. Ние се молим към Него и реагираме на Неговите отговори на нашите молитви. Това няма нищо общо със старозаветния закон.”
Моят отговор: Павел изяснява в Рим. 13:10, любовта означава изпълнение на предписанията на закона. “Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.” Но как знаем подробно кое върши или не върши зло на ближния, ако не чрез Божия закон? Кой друг стандарт е толкова надежден, колкото и Божието открито слово? Ако се отделим от конкретните подробности на Божия старозаветен закон, освен когато имаме изрично свидетелство от новозаветен автор за всяка промяна, какво ще сложим на негово място? По кой стандарт?
Нашите духовни тела трябва да разкриват нашето духовно състояние пред Бога. Ако сме новородени, не трябва ли нашите видими действия, както и нашите мисли, да са съобразени с Неговите вечни стандарти за праведност (Мат. 5:28)? Ако сме защитени от втората смърт, не трябва ли нашите смъртни тела да свидетелствуват на другите за Божията благодат в даряването на тази защита? Не трябва ли нашите действия да сочат към живота отвъд гроба, вместо към смъртта отвъд гроба? Не трябва ли да има някаква етична примественост между нашия живот сега и живота ни отвъд гроба? Не трябва ли да растем в зрялост, докато ставаме по-възрастни? Трябва ли да станем беззаконници? Как Павел определя беззаконието?
За допълнително изучаване: Изх. 21; Вт. 6:1-9, 16-25; 29:1-29; Пс. 119:33-56.
Въпрос 41
Какво означава "под благодат,
не под закон"?"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат" (Рим. 6:14).
Трябва ли да се опитваме да разглеждаме този стих без да разгледаме предхождащите стихове в Рим. 6 гл.? Очевидно не. И все пак има много, много библейски учители, които се опитват да правят точно това. Те виждат в Павловите думи това, което те биха желали той да е казал. Павел е бил логичен човек. Той е изграждал аргументите си стъпка по стъпка. Това, което предшествува Павловия извод, е съществено за разбирането на този извод.
Грехът не владее над нашите души. Това е констатация на факт, описание на нашето естество като изкупени хора. Павел твърди това в целия текст (6:2, 4, 6-7). Но грехът може да владее над нашите смъртни тела; той все още е заплаха за нашите свидетелства (6:6, 11-13). Той казва, “та да не робуваме вече на греха” (6:6). Схванахте ли? Да не робуваме. Това е морална заповед, а не описание на нашето изкупено естество. Това е “трябва,” а не “е.”
Как може Павел да каже, че не сме под закон, ако иска да зачитаме закона във всекидневната ни обхода в Бога? Защото иска да знаем, че не сме под осъждението на закона. Ние не сме под проклятието, което е над нарушителите на завета. Не трябва да се страхуваме от Божия закон, защото той повече не ни осъжда на втората смърт, както е било преди Христос да ни изкупи. Вместо това вече сме под благодат, за да вършим добри дела (Еф. 2:8-10).
Вероятен отговор
“Човек не може да бъде в един и същи момент под закон и не под закон. Той е или едното, или другото. Тук Бог противопоставя благодатта и закона. Ние сме под благодат, а не под закон. Законът е мъртва буква за нас.”
Моят отговор: Не законът е мъртва буква за нас. По-скоро ние сме мъртва буква за закона. Ние сме умрели етично като нарушители на завета, за да можем да живеем етично като пазители на завета. Законът повече не ни осъжда като новородени хора, на които е вменена съвършената Христова праведност. Но нашето оправдание (Божият юридически декрет “невинен”) не е същото като нашето прогресивно освещение, докато бягаме в състезанието, воюваме доброто войнствуване и се спускаме към прицелната точка за наградата на Божието отгоре призвание (Филип. 3:14). Ние получаваме оправданието в момента на нашето спасение, но това не ни освобождава от изработване на нашето спасение със страх и трепет (Филип. 2:12) – не в страх от изгубване на нашето оправдание, но в страх да не би да не постигнем всичко, което Бог би имал за нас да постигнем. (Предупреждение: Внимавайте да не противопоставяте Божието предопределение и нашата лична отговорност по отношение или на оправданието, или на прогресивното освещение. Павел казва, че такава логика е нечестива: Рим. 9:20-23). Ние зачитаме закона, защото той не може да ни убие.
<Ако децата порастнат твърде големи, за да бъдат наказвани, трябва ли да станат по-бунтовни, или трябва да са съзрели, показващи по-голямо уважение? Ако ние, като зрели християни, сме свободни от наказанието на закона, не трябва ли да сме готови да му се покоряваме от благодарност?
За допълнително изучаване: Изх. 22; Лев. 18; Вт. 7:9-13; Пс. 119:57-80.
Въпрос 42
Свободни ли сме
да пренебрегваме Божия закон,
ако сме "под благодат"?“Тогава какво? Да грешим ли защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушността, която докарва правда?” (Рим. 6:15-16).
Може ли човек да служи на двама господари? Може ли човек да служи на Бога и на мамона? Не (Мат. 6:24). Може ли човек да носи Христовото иго и дяволското? Не (Мат. 11:29-30). Павел тук само следва Христовите поучения за двата царства, на Христос и на Сатана. Всяко има свой законов ред, съдилища и санкции, и обещания. Избираш да служиш на едното или на другото.
Как да разбереш на кого служиш? Чрез твоето покорство. Но покорство на какво? На закони. Правила и постановления. Ние пеем “Напред, християнски воини,” но дали наистина вярваме в тази армия? Виждали ли ста някаго армия без устави? Без йерархия? Без главнокомандуващ?
Тук Павел отправя предупреждение. Разбери на кого служиш, като видиш на чии закони се подчиняваш. Това е същото предупреждение, дадено ни в 1 Йоан. Но има библейски учители, които пренебрегват това предупреждение. Те говорят като че ли изкупеният народ може да служи на Христос без да се покорява на Божия закон – не като средство за оправдание, а като средство за прогресивно освещение, и двете подарени чрез Божията благодат.
Вероятен отговор
“Да кажеш не хората, че са под благодат, а не под закон, не означава да им кажеш да грешат. То е да им изявиш библейската истина. Не можеш да бъдеш под благодат и все още да бъдеш под закон. Това са радикално различни състояния.”
Моят отговор: Не можеш да бъдеш под закон като средство за оправдание. Бог няма да те обяви за “невинен” в Своя съд на основа на твоите дела. Да бъдеш под закон като основа на твоето оправдание означава да загинеш в греховете си. А относно твоето проглесивно освещение? А относно обходата ти в Бога? Не се ли надяваш и молиш, че тази морална обхода ще се подобрява с течение на времето? Но ако се надяваш и молиш за това, как ще разбереш дали е отговорено на твоята молитва?
Това не е подвеждащ въпрос. Ако основаваш изпитването на твоята обхода с Бога на твоите чувства, тогава се облягаш на тънка тръстика. Телесната химия или промените в способността да се наслаждаваш на живота не са Божиите критерии. Има хора, които отиват в ада, които казват (и очевидно е истина), че се чувствуват превъзходно. Голиат със сигурност имаше прогресивно, самоуверено отношение със “силата на позитивното мислене.” Имаше го и Йезавел.
Не е ли изпитването на твоята обхода в Бога откритият от закона плод на твоята вяра? “Какъв плод, прочее, имахте от ония неща? Неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. . . . защото заплатата за груха е смърт” (Рим. 6:21, 23).
Ако търсите Божия плод, трябва да се стремите да се покорявате на Божия закон. Това е новозаветното учение.
За допълнително изучаване: Пс. 50:16; Мат. 7:21-23; Лк. 6:46; Як. 1:22; II Тим. 2:19.
Въпрос 43
Християнският "нов дух"
противоположен ли е на Божия закон?"Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха в нашите части, за а принасяме плод, който докарва смърт; но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква" (Рим. 7:5-6).
Ако разчитаме на нашите дела за спасението си, Божият закон само ни посочва нашия грях и увеличава вината ни. Той ни убива. Той ни обвързва като с верига. Въпреки това веригите са полезни оръдия. В края на краищата Сатана е вързан с някаква духовна верига (Откр. 20:1) – или ще бъде, казват някои библейски учители. Веригата може да се използува да върже злите хора като затворници или да спусне котва, за да запази кораба от дрейф.
По какъв начин сме освободени от закона? Като предполагаема основа за нашето спасение (оправдание). Законът повече не ни довежда втората смърт. Повече не ни обвързва. Сега служим на Бога “по нов дух, а не по старата буква.” Но забележете внимателно: противопоставянето не е между “буквата на закона” и “духа на закона.” То е между новия дух и старата буква на закона. Казва ли Павел, че няма нищо ново за нас в буквата на закона, открито от Божия Дух? Разбира се, не. Това е, което той поучава: ние сме направени нови, Божиите стандарти не са нови.
Вероятен отговор
“Когато следваме Божия Дух, няма нужда да зачитаме подробностите – буквата – на старозаветния закон. За Бога има значение нашето “правилно отношение,” а не конкретните подробности на закона.”
Моят отговор: Не се ли изискваше от старозаветните хора също да имат “правилно отношение” и към Бога, и към човека? “Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от теб. Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог.” (Мих. 6:8). Много са тълкували неправилно това изискване, затова Михей и другите пророци е трябвало да дойдат и да им припомнят за Божиите морални изисквания към тях. Какво беше посланието на пророците? Бог изисква и двете: жертви и правилно отношени, но правилното отношение беше по-важно от подробностите на ритуалите. (Най-добрият пример за това е молитвата на Езекия за нечистите хора, които искаха да празнуват Пасхата; Бог отговори на тази молитва и ги оправда [2 Лет. 29:17-21]).
Павел казва, че трябва “да служим в нов дух.” Въпросът е: Как разбираме кога служим покорно? Отговорът е очевиден: Божият закон ни казва какво трябва да правим. Но когато се покоряваме на конкретните условия на закона, нашето отношение трябва да бъде на радост, не на скръб. Ние служим като свободни, изкупени от Христовата пролята кръв, не като слуги, уловени от убиващата сила на Божия закон. Буквата на закона трябва да ни донесе радост.
За допълнително изучаване: Изх. 23:1-13; Лев. 19; Вт. 30:1-20; Пс. 119:81-104.
Въпрос 44
"Плътски" ли е Божият закон,
или е свят, праведен и добър?"Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха" (Рим. 7:14).
Павел води своите читатели през сложни разсъждения. Той казва, че самото съществуване на Божия закон е изявило присъствието на греха на него и на цялото човечество. Първоначално той е бил предназначен да даде на човечеството по-пълен, по-производителен живот, но Адам и Ева злоупотребиха с Божията заповед. “И намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.” (Рим. 7:10). Това не е било Божия грешка; това е било грешка на Павел. Неговият грях го унищожи. “Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея” (ст. 11). Павловият извод е безпогрешно ясен: “Така че законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра” (ст. 12).
Законът не може да бъде отъждествяван с греха; по-скоро, той се противопоставя на греха. “Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но не бих познал греха освен чрез закона; защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: “Не пожелавай!” (Рим. 7:7). Не законът е враг на Павел, а грехът. “Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, така че чрез заповедта грехът да стане много грешен” (ст. 13).
Въпрос: Защо толкова много вярващи в Библията християни днес не признават Божия закон като средство за разпознаване на греха?
Вероятен отговор
“Божият закон беше духовен за периода на Стария Завет, но да го смятаме за морално задължителен за християните в новозаветната епоха е да го направим плътски. На хората днес им е даден духът на живота, а не духът на робството.”
Моят отговор: Верните светии в Стария Завет преживяха ли освобождаване от моралното робство на греха? Да. Поставят ли се те все още под старозаветния закон като морално ръководство? Павел казва, че се е поставил, но законът го е убил. Защо? Защото още не е бил новороден. Дори в състоянието си на новороден той вижда война между своя изкупен дух и своите грешни страсти, наречени “плътта.” Има два закона воюващи в него: Божия закон и закона на греха. “Но в частите си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (ст. 23). Той вика, “кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (ст. 24). Тогава отговаря на въпроса ми – въпрос, който противопоставя двата закона в живота му: “Благодаря Богу! Чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон” (ст. 25).
Има ли два различни закона? Субективно, да. Обективно, не. Павловият “стар човек” все още е убиван от присъдата на Божия закон. Но на обновения му ум е даден живот чрез същия този закон.
Ако искаме да подчиним “стария човек” в живота си, трябва да използваме Божия закон, както Павел направи. Няма друг начин.
За допълнително изучаване: Пс. 119:21; I Йн. 3:14; Рим. 3:20; 4:15; 5:13.
Въпрос 45
Как можем да "ходим по Дух",
ако не се покоряваме на Божия Закон?"Сега, прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта" (Рим. 8:1-2).
Павел твърди, че законът е инструмента, чрез който грехът го убива. Но тук той също казва, че законът е инструмента, чрез който Духът го връща в Божия свят път. Когато е бил етичен бунтовник, законът е дал повод на неговия враг, греха, да го убие. Но веднъж обърнат чрез благодатта, този същият закон му даде светлина, за да освети пътя на правдата. Променил ли се е законът? Павел не казва това. Точно обратното, той показва как той самият се е променил, не Божяит закон. Бог променя грешниците, не Своя закон.
Павел твърди, че плътта е толкова слаба, че законът не прави разликата достатъчно ясна, така че той не е разбрал напълно противоречието между греха и праведността, между духовната смърт и духовния живот. Трябваше Христос да дойде, за да направи ясно радикалното противоречие между грешната плът и съвършената плът. (Предупреждение: не съвършената божественост, а съвършената плът – съвършената човешка природа.) “Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух” (Рим. 8:3-4).
Вероятен отговор
“Противоречието, за което Павел говори, е между “закон” и “благодат.” То не е някакво хипотетично противоречие между отговора на падналия човек на Божия закон и отговора на изкупения човек на същия този закон. Законът ни проклина, а Духът ни дава живот. Трябва да следваме Божия Дух, а не Божия закон.”
Моят отговор: Ако противоречието не е между конкретните подробности на Божия закон и антибиблейския закон (антиномия), защо Павел няколко пъти ни казва, че законът е свят и добър? Защо Бог би изоставил едно свято и добро нещо? Защото Божият закон позволява на греха да убие грешния човек? Но Павел се радва в смъртта на грешния човек, стария Адам, който възприема етиката на бунта. Какъв чудесен благовестителски инструмент е Божият закон: той прогресивно убива този стар Адам.
Законът не само служи като убиец на стария Адам. Съчетан с благовестието на спасението, той дава сила на хората да живеят праведно. Същият закон, който сочи към старата смърт в края на човешкия живот и го предупреждава да се махне от широкия път на погибелта, сочи също и към тесния път, водещ към Божия съд. По принцип, Бог вече е произнесъл присъдата на Своите хора: “Невинен!” Това е смисълът на оправданието. Но преди публично да обяви тази присъда в деня на крайния съд, ние трябва да вървим в пътя на правдата, предписан от закона: проглесивно освещение. Бог първо ни обявява за праведни (оправдание); след това изработва прилагането на нашата вяра чрез Божия закон.
За допълнително изучаване: Лев. 20:8; Вт. 6:25; 24:13; Пс. 119:105-128.
Въпрос 46
"Копнежът на плътта" не е ли копнеж,
който се противопоставя на Божия закон?"Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога" (Рим. 8:6-8).
Виждаме същото противоречие, което личи в предишните стихове: копнежът на плътския ум срещу духовния ум. Плътският копнеж се противопоставя на Бога и Неговата воля. Той не може да се покорява на Божия закон, затова тези, които са неновородени, не могат да угодят на Бога. Това е друга форма на Павловото противоречие между естествения човек и духовния човек. Естественият човек не приема нещата от Духа (1 Кор. 2:14).
Каква е характерната черта на плътския копнеж? Той отказва да се покори на Божия закон. Неновородените хора вършат делата на плътта, а тези, които са духовни, вършат делата на Духа (Рим. 8:5). Какви са делата на плътта? Това са действия, които нарушават Божия закон. Павел каза, че това го осъди пред Бога. “Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша” (Рим. 7:19).
Какво противопоставя Павел на това състояние? Покорството на Божия закон: “Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон” (Рим. 7:22). Това е Божият закон, написан в сърцето на новородения човек. (Евр. 8:7-10).
Вероятен отговор
"Тези, които са новородени, вършат праведни действия естествено, защото естеството им е променено. Те нямат нужда да изучават старозаветния закон, за да им казва какво да правят. Те го знаят инстинктивно. Божият Дух ги води в живота, стъпка по стъпка."
Моят отговор: Ще води ли Божият Дух изкупените хора да вършат неща противоположни на Божия открит закон? Не е ли една от проверките, които трябва да правим при вземане на решения, откровението на Бога за Неговия закон? Как разбираме откъде сме взели тази или онази идея? Дали идеята не е възникнала в нашите плътски умове, които са все още във война с нашите духовни умове, както беше при Павел? Или от някакъв демоничен източник? Или от самия Бог? Ние изпитваме мислите си чрез Божия закон.
Павел казва на друго място: “Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината” (2 Тим. 2:15). Защо да се старае, ако имаме закона написан в сърцата ни? Защото той е написан първоначално в нашите сърца – вложен в момента на нашето новорождение чрез първоначално освещение (Христовата праведност вложена в нас) – но не е приложен в нашия живот, докато не изследваме Божия закон и започнем да изработваме приложенията му. Ние познаваме също и Бога, но това не означава, че трябва да спрем да изучаваме Библията в търсене на по-добро разбиране. Трябва да я изучаваме дори повече!
Християните имат ново естество по принцип. Това естество трябва да се изработва в историята. Божият закон ни помага да изработваме нашето ново естество в историята.
За допълнително изучаване: Лев. 20; 26; Пс. 119:129-152.
Въпрос 47
Как можем да "умъртвяваме плътта,"
ако не се покоряваме на Божия закон?"Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове" (Рим. 8:13-14).
Павел противопоставя два различни ума: плътския и духовния. Когато четем “плът,” трябва да го тълкуваме по съответния начин. Това не означава, че Павел е някакъв материалистически детерминист. Той нямаше предвид, че нашите решения са резултат от химически процеси или че телата ни контролират умовете ни. Той имаше предвид, че има два воюващи принципа на тълкуване: плътта и духа. Същото противопоставяне присъствуваше и в Едемската градина.
Когато човек е неновороден, неговите опити да живее правилно съобразно Божия закон трябва да пропаднат. Войната на плътския му ум срещу Божия закон го предава на смърт. Грехът го пленява, казва Павел. Но новороденият човек прогресивно побеждава похотите на плътта. Как? Чрез силата на Святия Дух – Духът действува, за да му помогне да приложи принципите на библейския закон във всяка област от живота.
Това, което Павел описва, е война. Войната означава конфликт. Войната също означава дисциплина съобразно някакви правила. Плътският ум има своите правила: презирай Бога и Неговия закон. Духовният ум има своите правила: почитай Бога и Неговия закон. Ние следваме “Духа на истината,” който ни води във всяка истина (Йоан 16:13). Духът нарича ли Божия закон (на който е съавтор) лъжа?
Вероятен отговор
“Ние умъртвяваме делата на плътта, като не вършим зли дела. Духът ни казва кое е грешно и след това ни дава сила да избягваме греха. (1 Кор. 10:13). Като обръщаме внимание на подробностите на старозаветния закон, ние отново ставаме плътски, покорявайки себе си на закон, който убива.”
Моят отговор: Какво твърди Павел? Не че Божият закон убива новородения, а че позволява на греха да убие неправедния. Той нарича Божия закон свят, праведен и добър (Рим. 7:12). Как може нещо написано от Бога, обявено за съвършено (Пс. 19:7) и описано от Павел като свято, праведно и добро, да бъде път назад към господството на плътския ум? Точно обратното, Павел го описва като средство за покоряване на злите дела на плътта, но средство, което може да се използва успешно само от новородени хора. Божият закон е нашата инструкция, която ни казва постепенната програма за християнски самоконтрол: Божията програма за прогресивно лично освещение.
Павел нарича Святия Дух “Дух на осиновение” (Рим. 8:15). Това е библейското учение за моралното осиновение. Всички хора са Божии синове като част от Божието създание (Деян. 17:26) – лишени от наследство синове в резултат от греха на Адам. Но християните са осиновени синове. “Самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии деца” (Рим. 8:16). Как изпитваме този Дух? Божият закон.
И все пак има библейски учители, които ни казват, че Божият закон вече не е валиден тест за духовете. Учудващо!
За допълнително изучаване: Пс. 119:153-176; I Кор. 9:24-27; Кол. 3:1-10; Тит 2:11-12.
Въпрос 48
Павел не вярваше ли,
че конкретните подробности на
Божия закон все още важат?"Защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужава заплатата си" (I Тим. 5:18).
Вт. 25:4 се занимава с отношението към воловете, използвани на полето. Това е един от най-незначителните закони в Стария Завет. Въпреки това Павел го цитира, за да покаже моралната необходимост от плащане на служителите и презвитерите за тяхната служба (1 Тим. 5:17). Нещо толкова важно, като финансовата подкрепа за служението на проповядване и управление беше включено от Павел в този “незначителен” старозаветен закон.
Този закон е казусно приложение на общия принцип на справедливост или честност в Библията. Той е конкретно приложение на принципа, “Прави на другите както би желал да правят на теб.” Но Павел цитира Второзаконие, а не Исусовото “златно правило.”
Старозаветният закон ни дава както общите принципи, които ние наричаме Десетте Заповеди, така и конкретните приложения, които юристите наричат казусни закони. Конкретните подробности на закона никога не са били предназначени да бъдат отделени от общите принципи на справедливост или честност. “Духът” на закона се вижда в общите принципи на справедливостта; “буквата” на закона се вижда в конкретните примери. Бог изисква и двете.
Защо Павел цитира като морално обвързващ един “незначителен” библейски закон? Защото законът никога не е бил предназначен да бъде незначителен! Той е незначителен за нас, но не и за Бога (и за воловете).
Вероятен отговор
“Павел използва това незначително правило само като пример. Той нямаше предвид, че винаги ще бъде неморално да не се дава на воловете да ядат зърното на полето. Така е с всички старозаветни закони: те са само морални примери.”
Моят отговор: Напълно вярно: те наистина са морални примери. Въпрос: зачитаме ли един морален пример, ако нарушаваме неговите изрични условия? Зачитаме ли този пример, ако обвързваме устата на воловете? Не е ли по-вероятно общият принцип да изглежда незначителен за умовете на грешните хора, отколкото изричните примери? Изричните примери не ни ли съсредоточават върху истинския смисъл на общите принципи на справедливостта? Ако затворим очите си за конкретните подробности на примера, как бихме били сигурни, че зачитаме общия принцип в други случаи? В края на краищата, точно за това Павел предупреди Тимотей: християни, които не желаеха да подкрепят служението на църковните ръководители.
Ние нарушаваме общия принцип, когато нарушаваме подробностите. Така нареченият “морален пример” е морално валиден точно защото е морално задължителен. Ако не е морално задължителен, как би могъл да е морален пример? Как ще почитаме духа на закона докато нарушаваме конкретния пример? Ако общият принцип е задължителен, не са ли и примерите задължителни? И ако примерите не са задължителни, кое ще предпази хората от нечестиво тълкуване?
Отново трябва да зададем този съществен въпрос: По кой стандарт?
За допълнително изучаване: Мк. 10:37; Деян. 23:1-5; Як. 2:9-11; I Кор. 9:9-10; 14:34; II Кор. 6:16-18; 13:1; Гал. 5:14; Еф. 6:1-3.
Въпрос 49
Как можем да отделим "моралния закон"
от Божиите закони?"Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство" (Мат. 5:17-19).
Исус е много ясен: Божият закон е единно цяло. Най-малката еврейска буква, “йота” или “йод,” ще остане, “докле премине небето и земята.” Старозаветните небе и земя преминаха с идването на Новия Завет. Но Исус продължи, казвайки, че в новозаветното небесно царство ние сме велики само ако вършим всички заповеди, до най-малката. Християните трябва да спазват, в известен смисъл, целия закон.
Въпросът е този: Задължителни ли са все още всички старозаветни закони в техните подробности? Не, ако Христовият живот, смърт и възкресение са променили приложението на даден закон. Но всички старозаветни закони са морални закони. Исус не разграничаваше “морални закони” от “церемониални закони.” Ние понякога откриваме конкретно новозаветно учение, че някой старозаветен закон трябва да се спазва по различен начин в новозаветната епоха. Но никога не можем да изоставим кой да е старозаветен закон по принцип.
Вероятен отговор
“Исус изпълни изискванията на всички Божии старозаветни закони. Повече няма нужда да ги спазваме, защото те са изпълнени. Те са преминали. Трябва да спазваме само духа на моралния закон, а не подробностите.”
Моят отговор: Въпросът е: Как да определим “духа” на “моралния закон”? Освен когато имаме конкретни новозаветни инструкции за изисквани промени в приложението на конкретен закон, смеем ли да не се покорим на кой да е Божий закон? Тъй като целият Божий закон е морален закон, не трябва да различаваме един закон от друг на основата на лъжливо разграничение: “морален закон” срещу “церемониален закон.”
Да, Христос съвършено изпълни изискванията на закона. Но той не каза, че законът ще премине, но че небето и земята ще преминат преди законът да премине. Така че защо християните трябва да вярват, че някой старозаветен закон е преминал (“умрял”) заради Христовото земно служение? Как могат християните основателно да вярват, че Христовият съвършен живот по някакъв начин е унищожил кой да е от Божиите закони? (Помнете: променено приложение не е същото като унищожаване.) Исус не каза ли конкретно, че който поучава такова учение, ще бъде “най-малък в небесното царство”? Не приемате ли сериозно това предупреждение?
Ако не сте съгласен, трябва да прочетете Глава 2 от книгата на Грег Бансен, Theonomy in Christian Ethics. Веднага. Колкото по-скоро я прочете и вашият учител, толкова по-добре. Задайте му въпроси.
За допълнително изучаване: Ис.Нав. 22:5; Пс. 93:5; 111:7-8; 119:152,160; Лк. 16:17; Як. 2:10; II Тим. 3:16-17; Евр. 12:14; Откр. 22:14.
Въпрос 50
Вярата в Христос не утвърждава ли
Божия закон?"Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона" (Рим. 3:31).
Павел не би могъл да направи своята позиция по-ясна от това. Въпреки това, има милиони вярващи в Библията християни, които поучават, че Павел е бил враждебен към старозаветния закон като морална инструкция за етично действие. Те поучават, че Павел се противопоставя на Божия закон, препоръчвайки на негово място някакъв мистичен съюз със Святия Дух – съюз, който не трябва да се изпитва от християнина според конкретните предписания на библейския закон. Те отказват да приемат, че Божият закон изпитва всички духове.
Какво би чогъл да има предвид Павел с израза “Но утвърждаваме закона”? Не е ли каквото Исус каза в Мат. 5:17 – че дойде не да разруши закона, но да го изпълни (или утвърди)? Защо съвременните проповедници са толкова враждебни към думите на Павел и Исус? Да не би да е защото не желаят да приемат лекия товар на Исусовото морално иго и вместо това вярват, че могат да носят по-добро иго от Неговото?
Вярата не разваля Божия закон. Божията благодат дава способност на новородения човек да започне да използва Божия закон като средство за господство: първо, в своя собствен живот; второ, във външните си взаимоотношения с другите; и трето, в постепенното изграждане на Божието царство във времето и на земята и, в последствия, след смъртта и след възкресението. Законът е проклятие за грешника и благословение за нас.
Вероятен отговор
“Когато Павел казва, че "ние утвърждаваме закона,” той няма предвид за този свят. Той говори за хилядагодишното царство, след като на християните бъдат дадени съвършени тела и повече не са подвластни на смърт, и когато ще управляват цялата земя – все още непреобразена и дори необърната към вяра в Христа – с желязна тояга.”
Моят отговор: Павел пише към новозаветните християни, живеещи в Рим. Ако това не е “векът на Църквата,” то какво е? Той даде на църквата в Рим урок по библейския закон. Каза им конкретно, че ние утвърждаваме закона. Кого имаше предвид? Очевидно “ние” означава християните живеещи по Павлово време, изработващи спасението си със страх и трепет (Фил. 2:12). “Ние” не означава хората, които предполагаемо ще царуват с Христа в съвършени тела след едно възкресение, но преди друго възкресение хиляда години по-късно. “Ние” означава онези хора, които наричат себе си християни и са съвременници на християните, живеещи в Рим по Павлово време.
Ако говорим проповеди (или слушаме проповеди без поне умствена съпротива), които се опитват да “развалят закона,” тогава ние сме в морален бунт, не Павел. Ние отхвърляме моралното изискване да утвърждаваме закона. Ние сме във война с Исус Христос. Ще бъдем наказани. Следователно трябва да променим отношението си към Божия закон: “Защото дойде времето да се започне съда от Божието домочадие; и ако първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” (1 Пет. 4:17).
За допълнително изучаване: Лев. 22:31-33; Мат. 5:17-20; 23:23; Рим. 8:3-4.
Препоръчано четиво
(звездичката показва най-изявените творби)Adams, Jay E. Competent to Counsel. Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1970.
Bahnsen, Greg L. By This Standard. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985.
*________. Theonomy in Christian Ethics. Nutley, NJ: Craig Press, (1977) 1984. Тази книга ще опустоши вашите антиномистки учители. Те не могат да й отговорят.
Bolton, Samuel. The True Bounds of Christian Freedom. Reprint edition; London: Banner of Truth, 1964. (17-ти век)
Chantry, Walter. Today's Gospel: Authentic or Synthetic? Edinburgh: Banner of Truth, 1970.
*Jordan, James B. The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984
Kaiser, Walter C. Toward Old Testament Ethics. Grand Rapids: Zondervan, 1983.
Kevan, Ernest F. The Grace of Law: A Study of Puritan Theology. Grand Rapids: Baker (1963) 1983.
Lauxstermann, E. M. The Believer's Delight. Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1975.
Murray, John. Principles of Conduct: Aspects of Biblical Ethics. Grand Rapids: Eerdmans, 1957.
North, Gary. Moses and Pharaoh. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985.
________. The Sinai Strategy. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986.
________. Tools of Dominion. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1988.
________. The Dominion Covenant: Genesis. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1982.
________. Unconditional Surrender: God's Program for Victory. 3rd edition; Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1988.
________, ed. The Journal of Christian Reconstruction, Vol. II, No. 2: Symposium on Biblical Law. (Това списание се публикува от Chalcedon Foundation, P.O. Box 158, Vallecito, CA 95251.)
________, ed. The Journal of Christian Reconstruction, Vol. V, No. 1: Symposium on Politics.
Rushdoony, Rousas John. By What Standard? Tyler, TX: Thoburn Press, (1959) 1983.
*________. The Institutes of Biblical Law. Nutley, NJ: Craig Press, 1973. Тази книга ще ви покаже точно колко жизнено важен библейският закон е и е бил в западната цивилизация.
________. Politics of Guilt and Pity. Fairfax, VA: Thoburn Press, 1978.
Vos, J. G. The Separated Life. Philadelphia: Great Commission Publications, n.d.
Williamson, G. I. Wine in the Bible and the Church. Phillipsburg, NJ: Pilgrim Publishing Co., 1976.
| Copyright © 1988 Gary North превод Copyright © 1997 Божидар Маринов |