Част III

ЦАРСТВОТО: БОЖИЕ ИЛИ ЧОВЕШКО

Въведение към Част III

Исус каза, "от плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:20). Ако това правило важи за всеки човек в моралния му живот, не важи ли също и за обществата? Общество, съставено напълно от християни, които лично се покоряват на Божиите закони, не би ли изглеждало много по-различно от общество, изпълнено с хуманисти, които отхвърлят Божия закон? Отговорът би трябвало да е очевиден. Но явно не е очевиден, защото има много християнски ръководители, които открито твърдят, че няма такова нещо като основани на Библията стандарти за новозаветно християнско общество, християнска култура или християнско какво да е (освен църква). Едва когато Христос дойде лично да царува хиляда години на земята преди крайния съд ще видим установено библейско общество (те вярват в милениума, с други думи). Но този период на мир и просперитет ще бъде управляван от теократична бюрокрация – централизирано правителство начело с Исус, управляващ като тотален диктатор. Това няма да бъде свят, дошъл в резултат от силата на Христовото благовестие, а само като резултат от Христовата лична власт като Бог, управляващ на земята. (Накратко, те не вярват в силата на самото благовестие да преобразява обществата.)

Има някои християнски ръководители, които твърдят, че наистина има библейски стандарти за всяка област от живота, но че тези стандарти винаги ще бъдат отхвърлени от обществото. Никога няма да има достатъчен брой християни, които да съставят истинско християнско общество и следователно тези стандарти никога няма да се приложат преди Христовото второ идване в края на времената. (Те не вярват в милениума, с други думи.) Царството на хуманистичния човек ще тържествува.

Кое схващане е правилно? Никое.

Това, което Библията поучава е, че Божието царство, макар и несъвършено, ще бъде установено на земята преди връщането на Христос. Това царство ще бъде институционално видимо. То ще получи сила по благодат, защото голям брой хора ще се обърнат към вяра в Христа, макар и да не е нужно всеки да се обърне, за да се установи това видимо царство. То ще бъде белязано от управлението на Божия закон. То няма да бъде централизирана командна авторитарна система над хората, които се противопоставят на Христовото управление, защото по-голямата част от населението доброволно ще се подчини на управлението на Христовите принципи във всяка област на техния живот.

Това ще стане преди Христос да се върне физически, за да извърши крайния съд. Помнете, житото и плевелите растат заедно на нивата до деня на крайния съд (Мат. 13:24-30, 36-43). Така че ще има милениум на мир. Ще има управление на Христовия закон на земята преди крайния съд. Има изрични библейски стандарти за за християнско общество, както и за християнски индивиди. Накратко, наистина има надежда. Нашите добри дела днес ще допринесат за Христовото царство.

Хуманистите отричат всичко това. Те вярват, че поученията на Библията ще стават все по-маловажни. Твърде много християни се съгласяват с хуманистите. Следователно, те са в теологически и интелектуален компромис. Библията казва, че благовестието ще победи, че в края на краищата ще завземе всички институции. Ако смятате, че не съм прав за това, прочетете следващите 25 въпроса.

Въпрос 51

Тези, които се покоряват на Божия закон,
не са ли "солта на земята"?

"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората" (Мат. 5:13).

Солта се използва, за да направи храната по-вкусна. Тя е също и консервант, но Исус използва метафората на вкуса.

Солта е позната по целия свят като ценен ресурс. Тя дори е служила като пари в някои общества, защото е делима, лесно разпознаваема, дълготрайна, преносима и оскъдна (поне в първобитните общества). Но без нейния вкус за какво би била полезна? Би служила само като забавител на растежа. Ето защо победоносните войски в древните цивилизации са посипвали със сол завладените градове: да ги "посолят," така че нищо да не може да расте там в бъдещето (Съд. 9:45).

Християните трябва да подобряват света по същия начин, по който солта подобрява вкуса на иначе блудкавите, безвкусни ястия. Как трябва да го правят? Със своите добри дела, които са в центъра на вниманието на този пасаж (Мат. 5:16). Премахнете добрите дела на християнина и той не е по-добър от безвкусната сол в очите на света.

Как да разберем кои са добрите дела? Връщаме се към познатия вече въпрос: По кой стандарт? И отговаряме с познатия вече отговор: библейския закон. Ние използваме откровението на Бога за Неговия характер и нашите стандарти за действие, за да служим като сол на земята.

Вероятен отговор

“Вярно е, че добрите ни дела ни правят сол в очите на хората. Но да се опитаме да налагаме библейския закон на всички хора би ни направило по-лоши от безвкусни в очите на хората. Те биха ни избълвали и изхвърлили нас и нашето послание. Твърде многото сол има отвратителен вкус; тя може дори да те убие."

Моят отговор: Колко сол е твърде много? Нашите вкусови рецептори ни казват. Но вкусовете могат да се променят. Оставени ли сме на милостта на противните на Бога, противните на закона вкусови рецептори на невярващия свят? Трябва ли те да ни казват колко от библейския закон искат? Те ли са най-добрите съдии за това колко сол е добра за тях и за обществото?

Библията ни дава нашия стандарт. Тя ни казва, че трябва да използваме Божия закон, за да определим какво ние лично трябва да правим. Трябва да я уважаваме. Но защо да е толкова ненадеждна в другите области? Защо Божият закон да се "посипва със сол" от християните, които отказват да го почитат? Защо Божият закон да не управлява всекиго?

Ние започваме с добри дела в нашия собствен живот. Печелим доверието на противния на Бога свят. Но нашата цел е пълно посоляване. Трябва да посолим всички институции на света с вкуса на Божия закон, във времето и на земята. Ние увеличаваме апетита на хората към вкуса на солта като се държим почтено. Тогава, с течение на времето, можем да разширим Божието царство, като посоляваме цялото общество.

И ако откажем, не сме ли сол, която е обезсоляла?

За допълнително изучаване: Пс. 2:7-9; 22:27-31; 72; Мат. 28:19-20; Откр. 2:26-27.

Въпрос 52

Не трябва ли "градът на хълма"
да бъде пример за света?

"Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи" (Мат. 5:14-15).

Основното послание на Христос към нас в този пасаж е, че трябва да бъдем пример за праведност в света. Тази светлина трябва да бъде както индивидуална, така и колективна: в църквата и навсякъде, където християните упражняват власт в някоя институция.

Евангелската функция на "града на хълма" съответствува на евангелската функция на старозаветното общество.

Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик, че да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йеова нашият Бог всеки път, когато Го призоваваме? (Вт. 4:5-7).

Библейският закон е самата основа на Божията цивилизация.

Вероятен отговор

“Град на хълма" може да звучи като че ли представлява цяла цивилизация, но е само преобраз за начина, по който управляваме нашите църкви. Ние трябва да бъдем добри примери като Христово тяло. Но този пасаж въобще няма приложение в обществото. Ние не сме град, както беше Израил: отделен от другите градове. Ние сме примесени в обществото като цяло.”

Моят отговор: "Народите" продължават да съществуват отделно до последните дни. Относно небесния град, който е новият Ерусалим, "И народите ще ходят по неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща." (Откр. 21:24). Като развиваме християнските общества към този ден, не служим ли като светлина на всички народи във всеки случай, когато благовестието има формиращо влияние върху някоя нация? Не трябва ли да се борим да създадем общество, което ще свети морално пред другите народи, така както се опитваме да го правим в нашите семейства, църкви и нашия бизнес?

Очевидно, този пасаж важи и за индивиди, и за групи от християни. Въпреки това много библейски учители прекарват произволно една черта до политиката и казват, "Дотук, и нито крачка по-нататък, Исусе. Твоето слово не се отнася за тази област от живота. Да, от Израил се изискваше да свети и Израил имаше по-малка светлина от тази, която ние имаме, защото Ти дойде. Но християните имат по-малко отговорност!"

Благочестивото общество пред очите на езичниците е било важна част от благовестието в Стария Завет. Защо не и днес?

За допълнително изучаване: Пс. 86:9; 87; Ис. 2:2-4; 60:1-9; Фил. 2:15; I Пет. 2:9-12.

Въпрос 53

Трябва ли да ограничим областите,
които ще осветим с нашата "светлина"?

"Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата" (Мат. 5:16).

Тези думи на Исус се повтарят в I Пет. 2:12: "да живеете благоприятно между езичниците, така че, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела."

Смисълът на думите на Петър и на Павел е, че добрите дела, извършвани от новородените хора, могат да променят обществото. Хората, които виждат, че Божието слово има положително въздействие в моралния живот на другите, ще бъдат вдъхновени да прославят Бога, дори и да не са вярващи. Неновородените хора, въпреки положението си на нарушители на завета, все пак нормално имат достатъчно познание за добро и зло, за да предпочитат съседите им да вършат спрямо тях добро.

Благовестието има полезно въздействие вън от самата общност на вярващите. Защо? Защото благовестието се занимава с моралния живот в реалния свят. Въпрос: Трябва ли християните да твърдят, че това добро въздействие е ограничено единствено в семейството и църквата? А в квартала? А в образованието? А в деловите отношения? Но ако благовестието има положително въздействие в тези области на личната отговорност, какво да кажем за другите? Какво да кажем за политиката, правото и мениджмънта? Можем ли законно да изключим коя да е област от участие в светлината?

Вероятен отговор

"Християните са отговорни пред Бога за поведението си в техния личен живот. Те не са отговорни за институциите на този свят, които са изключително собственост на Сатана. Безполезно е да опитваме обществени реформи чрез добър пример. Сатана притежава този свят."

Моят отговор: Защо тогава нашата светлина трябва да свети? Просто като свидетелство да доведе бунтовните хора до спасителна вяра? Ако това свидетелство е успешно и много бивши езичници приемат господството на Христос в своя живот, тогава какво? Трябва ли да им кажем да напуснат постовете си във властта? Трябва ли да им кажем, че те повече не са отговорни за правилното упражняване на тази власт, след като вече не са слуги на Сатана? Трябва ли да напуснат работата си? Или трябва да им кажем да изследват Божието слово за морални и институционални инструкции за благочестиво упражняване на властта?

Светлината на благовестието не осветява ли всяка област от живота? Следователно, не сме ли отговорни индивидуално пред Бога да упражняваме господство над нашите лични области на отговорно вземане на решения? Но как ще упражняваме тази отговорност? По кои правила? По кой стандарт?

Божият открит закон ни дава инструкции в областите на икономиката, държавната власт, историята и образованието. Защо да пренебрегваме закона Му, когато се намираме на отговорни постове? Защо да не направим най-доброто, което можем, за да се приложат Неговите закони?

За допълнително изучаване: Вт. 10:14; Пс. 24:1; Мат. 28:18; Еф. 1:20-22; Фил. 2:9-10.

Въпрос 54

Как могат християните да бъдат
възкресени преди милениума?

"Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жътва ще река на жътварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми" (Мат. 13:28-30).

Исусовата притча за житото и плевелите ни показва какво можем да очакваме в историята. Исус обясни, че дяволът е посял плевелите в нивата, която е света. Жътвата е свършекът на света. Жътварите са ангелите (13:38-39). И така, няма преломен момент в историята – няма събиране на вярващите при Бога – преди свършека на света. Няма "тайно грабване," което става в началото на милениума или седем години преди милениума. Няма преломно събитие между сегашното време и второто идване на Христос в крайния съд. Плевелите, т.е. злите хора, биват събрани първи от нивата (света), а не християните.

Има растеж към погибел (плевелите) и растеж към крайна победа (житото). И двата етични лагера са в процес на съзряване. Никоя страна не е отрязана от историята преди края на времето. Има приемственост между нашите дела сега и в милениалната епоха.

Вероятен отговор

"Не трябва да разбираме тази притча като пълно описание на историята. Тя само показва, че ще има добро и зло до деня на съда."

Моят отговор: Забележителното в притчата е колко силно собственикът на нивата се противопоставя на идеята за премахването на плевелите от житото. Идеята е да се премахнат плевелите от нивата, казват слугите му. Не, поправя ги господарят, трябва да защитим житото. Ако се опитате преждевременно да изкорените плевелите, ще изкорените и част от житото. Нека плевелите и житото се развият до пълна зрялост и тогава тогава жътварите (ангелите) могат първо да съберат плевелите и да ги изгорят, оставяйки житото незасегнато.

Това, което дори не се разглежда в притчата, е идеята, че житото трябва да се премахне от нивата, оставяйки плевелите да растат без конкуренция! Слугите не са толкова глупави да предложат плевелите да получат изгодата да се грижат за тях в нивата, а възможността за съзряване да бъде отнета от изкорененото жито. Но точно това тълкуване се проповядва от много библейски учители. Те поучават, че християните ще бъдат премахнати чудодейно от "нивата" (света), а плевелите ще продължат да растат. Накратко, солта ще се премахне – градът на хълма, светлината, която свети на хората. Моралното свидетелство на Църквата ще изчезне. Исусовата притча напълно отхвърля такива поучения!

Ако Исус поучава това, защо християните отказват да го повярват?

За допълнително изучаване: Дан. 12:2; Мат. 25:31-32; Йн. 5:27-29; 6:39-40, 44, 54; 11:24; Деян. 24:15; Откр. 20:13.

Въпрос 55

Не расте ли Божието царство бавно,
докато изпълни земята?

"Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват под клончетата му" (Мат. 13:31-32).

Какво искаше да покаже Исус? Просто: докато изграждаме Божието царство, във времето и на земята, не трябва да очакваме големи чудодейни скокове. Трябва да очакваме процес на съзряване. Докато растем във вяра и познание, ще виждаме повече и повече от Христовото влияние в света. Исус каза на учениците, че не трябва да очакват някакъв голям катаклизъм да ги превърне във внушителна армия за една нощ. Не, царството е като малко синапово семе, което расте, за да придобие влияние по-късно. Започвайки от малкото, Църквата ще постигне успех с течение на времето.

Процесът на биологичен растеж е белязан от продължителност. Той е бавен. Той е относително постоянен. Не е еднообразен през всички периоди, разбира се. Някои периоди са белязани от по-голяма или по-малка скорост в развитието. Но учениците бяха предупредени да не очакват внезапен успех.

В същото време, бяха предупредени да не очакват някакъв постоянен застой. Синаповото семе, в края на краищата, расте до такава големина, че осигурява подслон за птиците. То устоява.

Вероятен отговор

"Синаповото семе е меко растение. То наистина расте от съвсем малко. Но то не е дъб. Не е като тревата. Нито покрива земята, нито покрива небето. То постига успех само в сравнение със своето малко начало.”

Моят отговор: Целият смисъл на тази притча е, че сравнителният растеж на синаповото растение е забележителен. То започва така невероятно малко, а расте пропорционално до огромен размер. Христос не сравняваше синаповото дърво с дъбовете; Той го сравняваше с малкото му семе. Той обърна внимание на огромното несъответствие между семето и съзрялото възрастно дърво.

Така е и с Божието царство. То започна много малко – малка секта в малък народ в средата на масивна империя. Но, с течение на времето, Църквата и нейното влияние нарастнаха. (Христос не отъждествява царството с Църквата; Църквата е само една от страните на царството.) Влиянието на християните в много области е нарастнало. Това влияние не е било еднообразно през всеки век. Някои векове са били епохи на обществено отстъпление на християните. (Нашата епоха е точно такъв период.) Въпреки това, синаповото дърво не е изкоренено. Бог го държи в земята, растящо във влияние и, в края на краищата, осигуряващо подслон за другите. Божието царство ще нараства като растение, до пълна зрялост.

Няма период на "изкоренено синапово дърво," в който на земята остават само злодейците, за да съзряват в своя грях. Имат продължителност на развитието, и за доброто, и за злото.

За допълнително изучаване: Ер. 31:31-34; Езек. 47:1-12; Мих. 4:1-4; Ав. 2:14; Аг. 2:7-9.

Въпрос 56

"Квас" не означава ли победа?

"Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото" (Мат. 13:33).

Най-напред, нека съвършено да си изясним едно нещо: "Квас" не означава "грях." Бог изискваше квасен хляб за една важна старозаветна жертва, благодарствената примирителна жертва (Лев. 7:13). Безквасният хляб се изискваше за Пасхата, като символ на отделянето на Израил от извратения морален квас на Египет. Но, пристигнали в обещаната земя, от тях се изискваше да принасят квасен хляб пред Бога. На празника на Петдесятница те трябваше да пекат квасни хлябове като принос за първи плодове (Лев. 23:17). Това беше квасът на етичната зрялост, най-добрият хляб на земята. Ако отъждествим "квас" със "зло," ще поставим под въпрос решението на Бога да изисква символ на зло в благодарствената жертва към Него. Квасният принос беше характеристика на Петдесятница, денят на радостта.

Какво е квасът? Той е мая. Малко от нея се слага в тестото, преди да се опече. Тя кара тестото да бухне. Произвежда мек, пълен хляб. Квасът е символ на растеж, на зрялост или развитие. Може да се отнася и за злото, и за правдата. Трябва да оставим стария, извратен квас (I Кор. 5:6-8). Но царството е като квас: растежът е в основата му.

Вероятен отговор

"Да, царството расте. То расте духовно. Тези, които са част от Църквата наистина съзряват с течение на времето. То това не означава нищо за влиянието на царството в историята. То не замества дяволския извратен квасен хляб."

Моят отговор: Безспорно, предпоставката за растежа на Божието царство е етичното съзряване на Неговите хора с течение на времето. Но това не е просто растеж в рамките на един човешки живот. Това е растеж в историята. Тази притча е като предхождащите притчи. Нейната тема е историята на света.

Това, което расте, е специфично християнска цивилизация. Притчите не описват духовното развитие само на един индивид. Фокусът е върху колективната общност, царството. Царството се състои от всички християни. То не е ограничено до институционалната църква; то включва църквата. То включва семейства, училища, нации и всички институции – където се прилагат Христовото благовестие и библейският закон, а именно, по цялата земя. Всички хора се нуждаят от спасителната сила на Христос. Следователно, всички техни взаимоотношения и институции се нуждаят от спасителната сила на Христовото благовестие. Когато християните изработват приложението на своята вяра с течение на времето, царството продължава да се развива. Божието царство преди възкресението никога нe премахва напълно земното царство на Сатана, но ще победи по-голямата част от него.

Целият хляб ще бъде заквасен; окончателната зрялост идва в деня на съда. какво означава "целият хляб," ако не целия свят?

За допълнително изучаване: Пс. 89; 102:13-22; 138:4-5; Ис. 11:9; 42:1-10.

Въпрос 57

Не започна ли Христовото царство
преди възкресението?

"Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас" (Мат. 12:28).

Паралелният текст в Лука е дори по-интересен: "Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас." (Лк. 11:20). Исус изгонваше бесовете, обявявайки по този начин идването на Неговото царство. Апостолите притежаваха същата способност, демонстрирайки продължаващата власт на Божието царство над Неговия враг, Сатана.

Царството започна с демонстрация на духовна власт. Но духовната власт има приложения в обществото. Тя означава намаляване на властта и влиянието на Сатана, както в случая с повярвалите Ефески магьосници, които събраха книгите си и ги изгориха, като общата стойност на книгите беше 50000 сребърника (Деян. 19:19) – огромна сума през първи век от Христа (Юда предаде Исус за 30 сребърника). "Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение." (Деян. 19:20). Ударението върху преодоляването, върху побеждаването, е в основата на книгата Деяния на апостолите.

Първите апостоли нахлуваха в царството на Сатана. Сатана сега заема земята незаконно. Върху нас е отговорността да изхвърлим неговите демони от хората и да изхвърлим неговото влияние от обществото. Може да не изглежда да има много хора, обладани от демони, но общества, обладани от демони има навсякъде. Там, където по каква да е причина Божието слово се отхвърля като правилен начи на живот, задължително има някаква форма на демонично влияние.

Вероятен отговор

"Царството започна със служението на Исус. Но това царство беше прекъснато от разпъването Му. Царството, което действува днес, е само духовно царство, а не външното, обществено царство, което беше пророкувано в Стария Завет.”

Моят отговор: Ако царството е дошло, както Исус каза, тогава как би могло да бъде прекъснато от разпъването? В целия Нов Завет за царството се говори с принципите на кваса: растеж, зрялост, разширяване. Няма никакво споменаване за възможни внезапни прекъсвания, нито като резултат от Христовото разпъване, нито заради някакво преломно прекъсване преди завръщането на Христос да установи хилядагодишното царство. Това, което Исус винаги описва, е царство, белязано с продължителност.

Какво трябва да правим като членове на Неговото царство? Трябва да проповядваме благовестието и да изявяваме плодовете на правдата. Трябва да служим като сол в безвкусна епоха, като светлина в мрачна епоха и като посланици на нарастващо царство. Ако вършим тези неща добре, и ако Бог реши, че времето е назряло, защо нашите усилия да не произведат видимо, обществено значимо преобразуване, общество след общество? Ние очакваме приемането на благовестието да преобрази първобитните племена в джунглата. Толкова ли сме извратени от материалистичния хуманизъм, че не можем да видим какви промени са възможни в нашата цивилизация? Не се ли нуждаят съвременните хуманистични нации от библейско преобразуване, колкото и първобитните общества? Не може ли благовестието да работи и в нашите общества?

За допълнително изучаване: Мат. 3:2; 4:17; 10:7; 12:28; 16:28; Мк. 1:15.

Въпрос 58

Не беше ли Сатана изхвърлен от небето
по време на Исусовото земно служение?

"Сега е съдба на тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изхвърлен вън. И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при себе си. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре" (Йн. 12:31-33).

Сега: времето е ясно. Сатана понесе огромно поражение на кръста. Той беше изхвърлен от небето дори преди възкресението, но не преди раждането на Христос. Той все още можеше да дойде пред Бога и да обвини Йов в Стария Завет. Повече не: "И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението и силата, и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник; защото се свали клеветника на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог." (Откр. 12:10).

Исус изпрати 70 ученици да поучават. "И седемдесетте се върнаха с радост, и казваха, Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица." (Лк. 10:17-18). Един значителен преход започна когато Исус започна да изгонва демони и учениците Му последваха примера Му. "Истина ви казвам, Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче, по-малкия в небесното царство е по-голям от него." (Мат. 11:11). Не по-велик морално, но по-велик в преобразяваща обществото сила. Христовото царство дойде в голяма сила.

Вероятен отговор

"Сатана беше изхвърлен от небето в известен смисъл, както Библията казва, в Исусовите дни. Нещата се промениха, след като Исус започна да изгонва демоните. Но това не доказва нищо за продължаващото нарастване на Божието царство на земята преди Христос да се върне физически и да се намеси за установяването на земно царство."

Моят отговор: Сатана беше свободен да се скита извън Израил преди Христовото служение. Той контролираше цялата земя като наемател. Той спечели този контрол от Адам, когато Адам се постави заветно под Сатана. Но сега вторият Адам дойде да отправи предизвикателство към претенциите на Сатана за целия свят. Когато демонстрира идването на Своето царство, изгонвайки демони, Христос в същото време прогласяваше поражението на Сатана и идването на Неговото световно царство. От този момент нататък Сатана мина в отбрана. Той все още е.

Христос обяви Своя "нов световен ред." Това беше нов ред, основан на етичното съобразяване с Божия закон. Първо, Христос се покори на закон и беше разпнат като съвършена човешка жертва за греха на Адам. Второ, учениците Му спечелиха власт под Бога да проповядват благовестието и да изгонват демони. Те също побеждаваха според придържането си към Божия закон – Исусовите заповеди. Божието царство все още напредва, там, където Христовият народ проповядва спасение и покорство към Божия закон. Точно това означава изразът "цялата Божия воля." Отхвърлете Божия закон, и имате само частична воля.

За допълнително четене: Мат. 12:28-29; Лк. 10:17-20; Йн. 12:31-32; 16:11; Кол. 2:15; Евр. 2:14; I Йн. 3:8.

Въпрос 59

Не е ли вярата прогресивно производителна,
докато християните спечелят?

"И като се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече, Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. Господарят му рече, Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си" (Мат. 25:20-21).

Притчата за талантите илюстрира същността на положителната обратна връзка в Божието царство. Бог ни дава вътрешни и външни благословения, заслужени само чрез Христовото дело. Трябва да умножаваме тези дарове, във времето и на земята. Самата дума за нашите умения – "таланти" – произхожда от тази притча. Талантът в библейските времена е бил единица за тегло, обикновено отнасяща се за злато или сребро.

Човекът, на когото Бог даде пет таланта, спечели 100% върху тях. Същото направи и човекът, на когото бяха дадени два таланта (25:22). Той също е похвален от господаря си. (Това трябва да ни предпази от социалистическата реторика на "равното начало" или "равните възможности." Бог дава неравни дарове във всяка област от живота. От значение е само как ги умножаваме за Негова слава.) Третият човек беше страхлив и зарови монетата си. Неговата заплата беше съдът: господарят накара слугите си да вземат монетата от слугите си и да я дадат на човека, който сега имаше десет. Бог награждава тези, които работят.

Вероятен отговор

"Притчата за талантите се отнася само за духовните дарби. Тя няма нищо общо със земния капитал. Исус има предвид само, че човек трябва да умножава духовния си капитал, предимно чрез довеждане на хора до вяра в Христа."

Моят отговор: Повечето от Исусовите притчи бяха на земеделска или парична тема. Те бяха "наръчни притчи." Той не говореше на масите на езика на теологичните диспути. Говореше им на разбираем за тях език.

Притчата за талантите безспорно поучава, че без значение какво умение или дарба си получил от Бога, от теб се изисква да го използваш добре. То трябва да донесе положителна норма на печалба (Мат. 25:27). За това ще отговаряш в съдния ден. Периодът на отговорно действие преди завръщането на Господа трябва да бъде изкупен. Той трябва да бъде производителен, във всякакъв смисъл. Хората трябва да придобиват умения да упражняват благоразумие. В края на краищата, кой получи таланта на осъдения? Човекът, на когото бе дадена най-голяма отговорност и спечели 100% върху своята "инвестиция." На когото много се дава, от него много се очаква (Лк. 12:47-48). Когато милиони християни изпълняват различни видове услуги, капиталовата база на Църквата се умножава. Това носи богатство и влияние с течение на времето. Но много християни отхвърлят Христовото учение за преобразуващ обществото християнски труд, защото нямат увереност в своите таланти или в Божия закон.

За допълнително изучаване: Лев. 26:3; Вт. 8:18; 15:6; 28:1-14; Пс. 67:6; Пр. 3:33; 10:22; Ис. 47:17-19; Мк. 10:29-30; I Тим. 4:8.

Въпрос 60

Как може Сатана да управлява света,
ако властта произхожда от правдата?

"Блажени кротките; защото те ще наследят земята" (Мат. 5:5).

Кои са кротките? Тези, които са кротки пред Бога. Не тези, които са кротки пред Сатана. Също не и тези, които морално слаби. Те признават своята пълна зависимост от Бога и нуждата си да се покоряват на Неговото открито слово. Но признават, че точно тази кротост и покорство довеждат крайната победа, във времето и на земята.

Коя е арената на конфликта? Земята. Кога става тази драма? Преди края на времето. Каква е наградата в конфликта? Контролът над земята. Разбира се, повече от това, защото какво ползва човека, ако спечели цялата земя, а изгуби душата си (Мк. 8:36,37)? Но е трудно да избегнем смисъла на този стих: наследяването на земята е стимулът, предложен от Исус.

Религията на Сатана е религия на властта. Сатана гледа на целия конфликт като борба за власт. Бог вижда борбата като етична. Чие име почитаме, човешкото или Божието? Това е основният етичен въпрос. "Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог." (Пс. 20:7). "Никой цар не се избавя чрез многочислена войска; Силен мъж не се отървава чрез голямо юначество. Безполезен е конят за избавление, и чрез голямата си сила не може да избави." (Пс. 33:16-17).

Вероятен отговор

"Кроткият човек не търси власт. Не се опитва да господарува над другите. Той върши кротко своите си дела, без да изисква нещо от другите. Той наследява цялата земя незабавно след като Исус се завърне, за да установи своето земно управление."

Моят отговор: Може ли господин Християнска Миловидност да се научи за една нощ как да управлява бизнес, да командва армия, да ръководи Конгреса, да бъде президент на университет, да бъде председател на изследователска лаборатория, да поеме отговорността за ръководството на инвестиционен тръст от 300 милиона долара, да бъде редактор на вестник, или коя да от хилядите други задачи, изискващи силово ръководство? Не е ли развиването на ръководни умения дългосрочен процес?

Въпросът е: Пред кого човекът ще бъде кротък? Ако е кротък пред Бога, Бог казва, че той ще наследи земята. Ако е уверен в бунта си срещу Бога, ще загуби и земята, и душата си. Сатана не беше кротък пред Бога; той ще загине под Божия съд. Кротостта е неизбежна реалност. Внъпросът не е "кротост срещу увереност." Въпросът е кротост пред кого или какво?

Кротостта е прогресивна. Ние се учим да смиряваме себе си пред Господа. Ние се учим да съобразяваме мечтите си и действията си пред Бога. Но тъй като кротостта е прогресивна, наследяването на земята също е прогресивно. Самодисциплината носи власт. Но тази власт не трябва да се ограничава до институционалната църква. Тя е всеобхващаща власт, защото въздействието на благовестието е всеобхватно.

За допълнително изучаване: Пс. 37; 110; Ис. 45:8-25; 49:5-12.

Въпрос 61

Християните няма ли да смажат Сатана?

"А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас" (Рим. 16:20).

Павел писа на църквата в Рим, че скоро ще видят Сатана смазан под нозете им. Очевидно Павел говореше преобразно. Те нямаше като група колективно да стъпят на главата на физическа змия. Те щяха да започнат участието си в колективно, общоцърковно събаряне на царството на Сатана. Това беше пореден етап в изпълнението на онова важно пророчество към Сатана: "Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата."(Бит. 3:15).

Войната между Христос и Сатана е етична. Когато двете армии се срещнат на бойното поле, християните имат достъп до съществено важното учебно пособие за етична война: Библията. Това дава на Христовите сили превъзхождащо потенциално предимство. Проблемът възниква, когато Неговите войски откажат да зачитат конкретните заповеди в Божия план за етичната битка. Неговите хора непрекъснато биват изтиквани от полето, защото губят в престрелките. Защо губят? Защото отхвърлят изричните поучения на Бога за Него самия, човека, закона, църквата, семейството, държавната власт и всички други области на отговорност, с които Библията се занимава. Но църквата в Рим можеше да бъде уверена. Те знаеха, че ще постигнат победата.

Вероятен отговор

"Нараняването на главата на Сатана е духовно нараняване. Божиите хора не завладяват видимото царство на Сатана. Те наистина побеждават неговите изкушения за тях като индивиди. Но това няма нищо общо с обществените явления."

Моят отговор: Ако можем да победим индивидуалните изкушения на Сатана, как го правим? Придържайки се към Божия закон и разчитайки на Неговота благодат. Но ако постепенно се поставяме под дисциплината на Божия закон като индивиди, а също и като членове на Божията институционална църква, защо тази постепенна победа над Сатана да спре на вратите на нашите домове и нашите църкви? Какво ни пречи да доведем по-голяма част от света под Негово господство чрез разширяване на нашите отговорности като индивиди и като членове на църквата? Защо да не можем да постигнем същия успех извън дома и църквата? Например в образованието? Например в други области на живота? Защо Божият закон, съчетан с Божията благодат, да не може постепенно да освети ("да отдели" чрез етично съобразяване с Бога) цялото общество? Има ли нещо в Библията, което ни казва, че това, което работи за нас като индивиди и членове на църкви, неизменно ще претърпи неуспех, когато се приложи от вярващи мъже и жени в другите институции? Нима християните са компетентни в дома и църквата, но неизбежно некомпетентни навсякъде другаде? Защо християните трябва да страдат от комплекс за обществена непълноценност? Безсилно ли е нашето благовестие?

За допълнително изучаване: Рим. 8:37; Еф. 6:10-13; Як. 4:7; I Пет. 5:8-9; I Йн. 4:4; 5:4.

Въпрос 62

Кое би могло да прекъсне
господството на Христа?

"Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по Дни; и доведоха го пред Него. И нему се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството му е царство, което няма да се разруши" (Дан. 7:13-14).

Кой получава това вечно царство? Очевидно, Исус Христос. Това вероятно става при влизането Му в небето след смъртта Му на кръстта (Лк. 23:43), защото Той заяви на учениците Си след възкресението, но преди възнесението: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат. 28:18).

Какво става с това господство? Още ли е в сила? Неговите закони постоянни ли са по време на Христовото царуване, до завръщането Му в деня на крайния съд? Видяхме по-горе в тази книга, че Христос каза, че Неговите заповеди са задължителни завинаги. Но ако те все още са задължителни и хората постигат успех или провал въз основа на тях, можем ли законно да вярваме, че можем да изоставим посвещението си към Неговите заповеди и разширяването на видимото върховенство на Неговото управление? Не можем ли да свържем спада на влиянието на църквата в западното общество след 1870 с изоставянето на Божия закон?

Вероятен отговор

"Христовото вечно господство се явява на три етапа: 1) небесното царство, което Христос обяви по време на Своето служение, и което започна първоначално след възкресението и трая до Петдесятница (Деян. 2), 50 дена след възнесението (Деян. 1); 2) епохата на Църквата (Божието царство), от Петдесятница до грабването; и 3) Съживяването на небесното царство, по време на 1000-годишното лично царуване на Христос. Старозаветният закон е задължителен само в първия и третия етап. Той не произвежда господство във втория етап, епохата на Църквата."

Моят отговор: Ако така наречената "епоха на Църквата" е наистина период, през който библейският закон е неприложим, и ако наистина е "големите скоби," непознати за старозаветните пророци и установени от Бога само защото Израил отхвърли Христос като Месия, тогава какво стана с първото царство? Ако небесното царство (Матея) не е същото като Божието царство в другите евангелия, нима Христос получи две отделни царства, второто, което започна в Деян. 8 гл. (или 28 гл.), и другото, което беше дадено след смъртта Му, но отложено с над 1900 години след като юдеите отхвърлиха Христовото управление и започна епохата на Църквата? Как едно вечно царство бива прекъснато 50 дни след основаването си (Петдесятница: Деян. 2)?

Защо притчите в Мат. 13 гл. описват прогресивна продължителност на развитието, ако има толкова много прекъсвания? Защо "законите за растежа" на житото в една епоха да са безполезни за житото в друга епоха? А възможно ли е днешната липса на растеж да се дължи на изоставянето на Божия закон от християните?

За допълнително четене: Лк. 9:27; 10:9-11; 11:20;17:21; 21:31; 22:29.

Въпрос 63

Не е ли Христовото царство в този свят?

"Исус отговори: Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от тоя свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството Ми не е от тука" (Йн. 18:36).

Ето един пасаж, често тълкуван неправилно. Пилат пита Исус: "Че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мене. Какво си сторил? (Йн. 18:35). Христос отговаряше на намека на Пилат, че е суверен над Христос, защото е представител на Рим, който от своя страна е суверен над Израил. Намекът е, че Христос е просто поредният политически или религиозен размирник, който трябва да застане пред съда на Римската власт.

Не е така, отговори Христос. Той не отрече, че има царство; напротив, Той го потвърди. Неговият отговор не потвърди претенциите на Пилат за неоспорима власт над Христос. Христовото царство не е от този свят. Какво означава това? Че Неговото царство не произхожда от този свят. "От" означава място на произход и/или център на власт. Христос не каза, че Неговото царство не е на този свят; Той каза, че то не е от този свят. Накратко, Христос заяви, че Пилат няма върховната власт над Него само защото Рим има временна видима мощ над Израил.

Забележете също и думата "сега": "сега царството Ми не е от тука." Но това не казва нищо за деня на съда, или дори за деня на Неговото възкресение.

Вероятен отговор

"Христовото царство не произхожда от този свят. В момента на разпъването Той нямаше земни поддръжници, които биха се борили за Него. Но в Своето хилядагодишно царство, когато се яви физически да управлява с желязна тояга, Неговото царство ще бъде от този свят – връзка между небето и земята. Но днес, в епохата на Църквата, Неговото царство не е от този свят, така че от нас не се изисква да се борим, за да защитаваме Него и Неговата репутация. Не трябва да се опитваме да построим християнско царство."

Моят отговор: Въпросът, който се нуждае от отговор, е: Кога е било, е или ще бъде премахнато "сега" от изречението на Христос? Кога Той ще може да обяви, че царството Му сега е от този свят, защото мястото на неговия произход – небето, е слязло на земята? Очевидно, това ще бъде след крайния съд. Но може ли да стане и преди това? Или не е ли станало вече?

Исус обяви на последната вечеря: "Затова, както Моят Отец завеща царство на Мене, и Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена." (Лк. 22:29-30). Той обяви след Своето възкресение, "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." (Мат. 28:18). Къде? На небето и на земята. Ето я връзката. Сега Неговото царство е от този свят. Сега Неговите последователи се борят за Неговата чест, защото служат на възкресен Господар, Който е демонстрирал Своята власт над смъртта. Неговото царство сега е видимо в този свят чрез Неговите хора.

За допълнително изучаване: Рим. 14:17; Кол. 1:13; 4:11; I Сол. 2:12; Евр.12:28; Откр. 1:5,6

Въпрос 64

Новият Завет не поучава ли
че християните са могъщи?

"...и да просвети очите на сърцето ви за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – според действуването на могъщата Негова мощ" (Еф. 1:18-19).

Христос даде сила на Своята църква. Той също ни даде и огромно наследство. Защо не го виждаме? Защото сме слепи за Божието слово. Христос не ни е дал пълното наследство, защото светът все още е в грях, и ние също, но на нас ни е дадена предплата, която Павел нарича "залог" няколко изречения по-горе (ст.14). Ние трябва да познаем величието на Неговата мощ и на нашето наследство, във времето и на земята, прогресивно изработвайки спасението си със страх и трепет. Колко голяма е мощта на Христос? Бог Му даде власт, "когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." (ст.20-23). Ако това не е всемогъща власт, кое е? Като членове на Църквата, ние сме ръководени от Господаря на всяка власт, Който победи на Голгота.

Вероятен отговор

"Христос притежава всяка власт вследствие от победата Му над Сатана при възкресението. Църквата, обаче, няма как да получи тази власт във времето и на земята. Христос дава на Църквата власт над втората смърт. Дава й свещенодействията. Но Той запазва за Себе Си властта, която Църквата няма да може да използва до Второто идване."

Моят отговор: Защо Павел обсъжда толкова нашироко такава всемогъща власт, наследството и Христовата предплата към нас, ако Бог е избрал никога да не даде на Христовия народ видимата, земна власт, съизмерима (разбира се, не и идентична) с властта, която даде на Христос, главата на Църквата? Ефесяни 1 гл. разглежда Божието предопределение за всеки член на Неговата Църква, величието на Божията мощ и богатство, Христос, главата на Църквата и Христовото всеобхватно господство над цялото създание в Неговата съвършена човешка същност (Той получи тази власт в Своята божествена същност преди възкресението). Къде е нашето господство?

Ако Църквата е Неговото тяло, "пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички", защо е така жалка и непълна? Нима царството е обречено завинаги да бъде слабо в сравнение с войските на Сатана? Защо тази величествена мощ, която по принцип е дадена на Църквата от началото, да е неспособна да стане видима, във времето и на земята? Не са ли християните просто пренебрегнали Божия закон? Накратко, защо толкова много християни отказват да упражняват властта, дадена от благовестието? Защо им липсва вяра?

За допълнително изучаване: I Кор. 4:20; II Тим. 1:7; Откр. 1:6; 2:26-28; 5:10.

Въпрос 65

Не трябва ли християните да съдят?

"Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако прочее вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малки работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи!" (I Кор. 6:2-3).

Павел предупреждава Коринтската църква да не влизат в съдебни спорове един с друг пред езическите съдии. Каза да поставят църковни съдилища за тази цел. С други думи, те имаха нужда от обучение в решаването на законови спорове. Означава ли това, че християните трябва винаги да ограничават своите отсъждания до църковните съдилища?

Ако означава това, защо Павел говори за съдене на света и на ангелите? Ако християните трябва да ограничат себе си само процесите в църковните съдилища, как ще придобият мъдрост, за да могат да съдят света? Какво означава "да съдиш света"?

Целият свят е под властта на Исус Христос (Мат. 28:18). Той постепенно го довежда под Своята видима власт чрез разпространението на благовестието. Колкото повече хора изповядват вяра в Него и се стремят всеповече да управляват своите действия според библейския закон, толкова повече се разширява Неговото царство. Ставайки все по-умели в съденето на нашите лични дела, а след това в съденето на делата на другите християни в църковните съдилища, ние придобиваме необходимия опит за съдене на делата извън институционалната църква.

Вероятен отговор

"Християните нямат власт, право и нужда да съдят делата на другите хора. Библията казва ясно, "Не съдете, за да не бъдете съдени." Не е наша задача да установяваме теокрация."

Моят отговор: "Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1). Но Павел каза, че ние ще съдим. Как можем да разрешим това явно противоречие? Като вземем предвид следващия стих: "Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери." (7:2). Следователно, ако човек желае да се постави под властта на Божието царство, той трябва да бъде готов да съди греха и да бъде съден по библейския закон. Ако желае тази облага, той трябва да съди според библейския закон, защото с какъвто закон съди другите, с такъв ще бъде съден. Следователно, да се въздържаш от съдене според библейския закон означава да се поставиш под управлението на някаква друга законова система. Трябва да използваме библейския закон.

Християните в съвременния свят са възприели конкурентна законова структура. Те отказват да съдят себе си, лично или като църкви, според Божия закон. Изоставили са съдилищата на езическите съдии. Не са се усъвършенствували в налагането на гражданското право. Резултатът? Мразещите Бога езичници налагата своите закони над християните. Християните днес са съдени по враждебна законова структура. Това ще продължи докато те не превземат институциите на властта. Или ние ще съдим злото, или злите хора ще съдят нас.

За допълнително изучаване: Изх. 23:1-8; Пс. 119:34, 53, 66, 73, 97-104, 130, 163; Пр. 17:15; Дан. 7:22; Зах. 8:16; Йн. 7:24; Фил. 1:9-11.

Въпрос 66

Защо да не трябва християните да стават
управители и да налагат Божия закон?

"Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли прочее да се не боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за гнева спрямо този, който върши зло" (Рим. 13:3-4).

Бог е определил институцията на държавната власт като монополистична агенция, която налага физически санкции срещу злотворците. Управителят е Неговият служител на възмездието. Държавната власт е неизбежна реалност. Въпросът никога не е с държавна власт или без държавна власт. Той винаги е какъв вид държавна власт. Чистата анархия не е възможна. Някой или някаква институция винаги ще носи меча на физическото наказание.

От държавната власт не се очаква да прави хората добри. Тя не е източник на новорождение. Тя е служител. Следователно, нейната задача е да възпира определен вид публични зли дела на всички хора, новородени и неновородени. Нейната задача е да бъде страх за тези, които биха вършили зли дела.

Как държавната власт трябва да определя наказуемите публични зли дела? По кой стандарт? Очевидно, по Божия открит закон. Кои граждани са най-добре подготвени да правят това? Хуманистите? Или християните?

Вероятен отговор

"Павел каза, че християните не трябва да търсят възмездие (Рим. 12:19). Следователно, отговорността на християните е да се покоряват на държавната власт, а не да се стремят да я превземат. Християните нямат отговорност да носят меча на възмездието."

Моят отговор: Павел пише няколко реда по-горе: "Не си отмъстявайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." (Рим. 12:19). Първоначално Библията не е била разделена на глави. Следователно, тези думи ни дават правилната основа за тълкуване на пасажа, занимаващ се с владетеля.

Възмездието принадлежи на Бога. Владетелят е назначеният от Бога агент за възмездие. Следователно, който служи като управител, изпълнява функция, която е забранена за индивиди, действуващи сами за себе си. На отделните граждани не им е позволено да "вземат закона в ръцете си." Но пасажът не споменава никаква забрана за християните да вземат закона в Божиите ръце, като Негови законни представители. Няма нито една дума срещу християните, служещи като управители. Точно обратното, целият пасаж намеква, че трябва да се борим да подобрим налагането на гражданския закон, като се борим да подобрим всички граждански закони да се съобразят с конкретните подробности на библейския закон. Това би довело до прогресивното освещение на държавната власт. Налагането на Божия граждански закон не би ли било подобрение? Не би ли демонстрирало Божието царство?

За допълнително изучаване: Лев. 19:15; Вт. 4:5-8; 17:18-20; Пс. 2:10-12; 101:5-8; Пр. 14:34; 16:12.

Въпрос 67

Не изисква ли Библията апелативен съд?

"Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. И готови сме да накажем всяка непослушност, щом стане пълна вашата послушност" (II Кор. 10:5-6).

В ход е прогресивно освещение на създанието, от сърцето до обществото като цяло. Първо, има новорождение, когато приемем ума на Христа (I Кор. 2:16). Събаряме злите и суетни помисли, които се противопоставят на познанието, което Бог ни дава за Себе Си. Това поставя нашите основни схващания върху откровението на Библията. След това, пленяваме нашите мисли да се покоряват на Христа. Това е интелектуална самодисциплина и критерият за нейния успех е Библията.

Постигнали това в нашия личен живот, прилагаме нашата мъдрост в другите области: дома, църквата, училището, бизнеса и държавното управление. "Готови сме да накажем всяка непослушност, щом стане пълна вашата послушност." Когато презвитерите на Коринтската църква най-сетне решат да наложат библейския закон, тогава могат да поканят Павел и други ръководители да послужат като външни съдии в случаите, когато непокорството все още преобладава сред недисциплинираните членове. Църковното освещение е прогресивно: докато хората дисциплинират себе си, могат да поканят благочестиви съдии за по-сериозните проблеми.

Вероятен отговор

"Това няма нищо общо с управлението на църквата, нито с държавното или с кой да е друг вид управление. Павел говори само за управлението на Святия Дух в Църквата."

Моят отговор: Павел започва този параграф с думите, "Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости." (ст.4). Това, което той казва, е точно обратното на това, което съвременните библейски учители казват. Духовното оръжие е мощно, не плътското. Нашите съвременни учители са твърде заслепени от религията на силата на езичниците. Слабата религия е религията на силата.

Първо, новорождение. След това, интелектуална дисциплина на основата на Библията. След това, готовност на църковните ръководители лично да се покоряват на закона (Мат. 7:1-2) и да го наложат в Църквата. Тогава Бог предвижда апелативен съд, с по-висши съдии, които са готови да подкрепят местните ръководители в налагането на библейския закон. Ето така Христовото царство се увеличава в Църквата. Но не е по-различно в коя да е друга управленческа структура. Тази йерархична система на апелативни съдилища е което Мойсей наложи на Израил (Изх. 18).

Там, където християните се стремят да разберат Божия закон и са съгласни да се съобразят с него, те са готови да упражняват господство във всяка област от живота. Този процес започва в местната църква, но Бог никога не е възнамерявал да го ограничи там завинаги.

За допълнително изучаване: Бит. 12:3; 49:10; Пс. 46:10; 65:2; 66:4; Зах. 8:20-23; 14:8,9,16; Мал. 1:11.

Въпрос 68

Няма ли възкресението да бъде
след милениума?

"Но всеки на свой ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия които са Негови. Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила" (I Кор. 15:23-24).

Първите плодове се принасяха на Петдесятница в Стария Завет. Те са първите плодове, принесени от труда на всеки човек. Христос беше не само Пасхата, но и Първия плод. Той беше първия принос. Ние ще сме следващия. Нашето възкресение е осигурено.

Притчата за житото и плевелите ни казва, че постепенността на развитието е характерна за Божието царство. Няма разделяне на житото и плевелите до свършека на времето. Този пасаж ни казва, че има само едно възкресение след Христовото: нашето възкресение. "Тогава ще бъде краят."

Тези, които вярват в 1000-годишно лично, физическо царуване на Христос на земята, трябва да твърдят, че "тогава" покрива поне 1000 години (а може би 1007). Те го казват, за да накарат тяхната система за тълкуване на пророчествата да работи. Но никога не бихте обозначили 1000 години с "тогава," ако прочетете само този пасаж. Ние ще бъдем възкресени, и тогава идва крайният съд, свършекът на времето. Това идва след като Исус е съборил всички противници. Как ще го направи? Чрез Своя народ, който упражнява господство.

Вероятен отговор

"Неспособността на Църквата да упражнява власт без Исусовото физическо присъствие на земята е очевидна. Няма прогрес в обществото. Нещата се влошават. Те непрекъснато са се влошавали от I век досега. Христос няма да срази враговете Си чрез нас."

Моят отговор: "За всичко имам сила чрез Този, Който ме подкрепява." (Фил. 4:13). Ако Павел има сила за всичко чрез Христос, тогава кое пречи на Христовата Църква да разшири Христовото управление на земята, действувайки под Божия завет за господство (Бит. 1:27-28; 9:1-7)? Нима Павел се опитваше да ни заблуди относно духовната сила на Бога? Нима искаше да загубим вяра във властта, дадена ни от Святия Дух, съчетан с Божия закон?

Очевидно историята на Църквата има периоди на възход и на падение. Но днес сме далеч по-добре, отколкото през I век. Всеки може да си позволи собствена печатна Библия. Имаме историята на изповедите на вяра, която ни показва къде възникват неправилни тълкувания и как Църквата се е справяла с тях. Имаме комуникационни спътници. Имаме по-голямо богатство на глава от населението, резултат (първоначално) от протестантската трудова етика. Имаме повече отговорности, разбира се, но очевидно имаме повече влияние и власт. А това, което липсва, може да се постигне, ако и когато се върнем към вярата във всеобхватната сила на благовестието. Ако отричаме, че принципите на Божието царство могат да променят света, не казваме ли с това, че тези принципи са обществено безсилни?

За допълнително изучаване: Ис. 56:3-8; 59:19-21; 62:1-12; 66:7-23; Зах. 14:20-21.

Въпрос 69

Няма ли хората да живеят по-дълго
с напредването на Божието царство?

"Защото Той трябва да царува додето положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, ще бъде унищожена." (I Кор. 15:25-26).

Притчата за житото и плевелите набляга на постепенноста. Така е и с другите притчи за царството в Мат. 13 гл. Но можем ли да вярваме в постепенността - прогресивното освещение - в областта на биологията? Да, смъртта ще бъде победена веднъж завинаги в края на времето. Но това е радикално преломно събитие. Ако очакваме прогресивно освещение обществено, икономически и т.н., като Божие благословение за налагането на Неговия закон, не трябва ли също да очакваме да видим постепенно удължаване на продължителността на човешкия живот, като свидетелство ("залог") за приближаващата победа над смъртта? Библейската етика и дългия живот не са ли свързани?

"Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог." (Изх. 20:12). Павел цитира този пасаж и отбелязва, че това е първата заповед с обещание (Еф. 6:2). Този закон и обещанието все още важат.

Ще стане ли повсеместен дългият живот в резултат от разширението на Божието царство? Това е, което Исая пророкува: "Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да е е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде считан за проклет." (Ис. 65:20). Библейската етика и дългият живот наистина са свързани.

Вероятен отговор

"Тази голяма продължителност на живота е продукт от Христовата чудодейна намеса през милениалното царуване. Това царуване е персонално и физическо и изисква от нас да вярваме в преломно събитие в царството: второто идване на Христос и възкресението на вярващите."

Моят отговор: Намаляването на продължителността на живота от Ной до Исус Навиев, от над 900 години до 70 (средно), продължи няколко века. Това не беше преломно събитие. То беше постепенен процес. Следователно, когато Библията обещава увеличаване на продължителността на живота преди крайния съд (Исая говори за живи грешници и смърт през този период), тя пророкува постепенно връщане към това, което хората са имали преди потопа. Защо да не вярваме в постепенността?

Ако Исая ни казва да вярваме в постепенното удължаване на живота в резултат от увеличаването на моралната самодисциплина под Бога и управлението на човешките институции по Божия закон, защо да е трудно да повярваме в нещо "дребно," като икономически растеж, или технорогично развитие, или повече справедливост в управлението, или намаляване на войните? Ако самото тяло на човека може и ще изпита постепенно увеличаване на продължителността на живота, защо не и постепенно изцеляване на другите страни на човешкия живот - неща, които изглеждат далеч по-възможни за промяна от продължителността на живота? Земната победа наближава!

Защо толкова много християни проповядват земно поражение?

За допълнително изучаване: Изх. 20:12; Вт. 5:16; Пс. 91:16; Пр. 3:2; Еф. 6:3.

Въпрос 70

Христовото царство не се ли разширява
с течение на времето?

". . . да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята" (Мат. 6:10).

Ние трябва да се молим Божието царство да дойде. Но Христос каза на учениците Си, че щом Той изгонва демони, това означава, че царството вече е дошло (Лк. 11:20). Тогава защо да се молим, "да дойде Твоето царство".

Трябва да разбираме библейската триада: първоначално, прогресивно и окончателно. Бог ни дава първоначално освещение когато сме новородени - вменява ни Христовата праведност. Ние изработваме приложенията на това първоначално освещение през целия си живот (Фил. 2:12). Тогава, в деня на съда, получаваме нашето окончателно, съвършено освещение, което ни е било подарено по принцип в момента на нашето повярване.

Царството дойде и окончателното царство ще дойде. Междувременно, ние като християни трябва да изработваме исторически приложенията на това, което Бог ни е дал първоначално с Христовото служение - първоначално, прогресивно (исторически) и окончателно.

Как оценяваме успеха на нашите усилия да развиваме принципите на Христовото царство, преди крайния съд? Като сравняваме Божия закон с това, което сме изградили, използвайки Божия закон. Ето защо Христос също изискваше да се молим, "да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята." Божието царство не се характеризира с Христовото физическо присъствие на земята за 1000 години; Неговото царство се характеризира с нашето прогресивно прилагане на Божия закон на земята.

Вероятен отговор

“Тази молитва беше молитва на светиите в небесното царство, т.е. Юдейското царство. Тя не е за църковните членове, които принадлежат на Божието царство, съвършено различна епоха на царството.”

Моят отговор: "Да дойде Твоето царство." Колко царства? Едно царство. Така трябва да се молим за неговото пълно историческо развитие - пълната изява на Божията воля, упражнена на земята от Неговите хора. Молитвата е морална. Тя се отнася за закона, който е Божията воля за тези, които живеят на земята.

Въпреки това, Божието царство се изявява и в сила. Ние не търсим силата сама за себе си; ние се молим Божията воля да се наложи на земята, както е на небето. Но Христос обяви Своята пълна власт на небето и на земята. Неговата власт се основава на Неговото изпълнение на изискванията на Божия закон. Накратко, Той получи пълна власт, защото се съобрази напълно с Божиите етични изисквания за човечеството. Неговата съвършена човешка същност Му даде съвършена власт.

Като съобразяваме себе си все повече с Неговата воля, ние също увеличаваме и своята власт, защото Бог увеличава властта ни над човешките дела. Когато Неговите хора търсят Божията воля на земята и дисциплинират себе си и тези, които са под тяхната законна власт според критериите на библейския закон, трябва да очакваме да видим прогресивни благословения и прогресивна отговорност, вътрешни и външни, лични и обществени (Вт. 28:1-14).

За допълнително изучаване: Дан. 2:34-35,44-45; 7:13-27; Ам. 9:11-13; Рим. 11:11-32.

Въпрос 71

Не иска ли Бог Неговите "наследници"
да наследят всичко?

"Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра" (Рим. 4:13).

На Авраам му беше дадено обещание: че ще наследи света, чрез потомството си. Ще види името си установено по целия свят. "Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни семейства." (Бит. 12:3). Но Павел каза, че това обещание е осигурено чрез вярата на Авраам.

Вярват ли християните в това обещание? Те вярват, че ще бъдат възкресени. Така, те ще станат наследници. Но Авраам видя изпълнението на това обещание по друг начин. Бог му каза, че потомството му ще се умножи астрономически, и че наследниците му ще наследят цялата Ханаанска земя (Бит. 15:5-7). Чрез вяра той прие това обещание (Бит. 15:6). Но това щеше да бъде видимо разширяване. Бог даде обещанието на езика на мерките - всъщност, отвъд всяка мярка (Бит. 16:10), като небесните звезди и морския пясък.

Авраам не очакваше изпълнение изведнъж. То не можеше да стане така. Първо, нуждаеше се от наследник. Едва тогава можеше да очаква изпълнение на обещанието. Той очакваше постепенен и непрекъснат растеж с течение на времето. Защо съвременните християни толкова често очакват победа едва след смъртта или възкресението?

Вероятен отговор

"Павел промени центъра на обещанието. Днес от значение е духовното наследство. Не трябва да очакваме прогресивен демографски растеж сред християните, нито прогресивен икономически растеж сред християнските нации. Трябва да очакваме само увеличено духовно разбиране и лична самодисциплина сред християните."

Моят отговор: Авраам очакваше всички тези неща. Той знаеше за самодисциплината. Той беше глава на голямо домочадие. Беше успешен военен стратег. Неговата вяра му се вмени за правда. Не беше първобитен жител на пустинята. Той беше образован, мъдър човек. Но той очакваше икономическият растеж и демографският растеж да придружават растежа на духовното разбиране в неговите наследници. Защо? Защото Бог изрази обещанието чрез външни благословения. Бог каза същото на Мойсей и на Израилевия народ (Вт. 28:1-14).

Защо личната самодисциплина, честните делови отношения, разбирането за истинската природа на човека, спестовността, ориентацията към бъдещето, Божиите дарби, достъпът до Библията, редовното проповядване, редовния десятък, шест вместо пет работни дни всяка седмица, спазването на съботата, заветните бракове и опитът във възпитаването на голяма челяд да не доведат до икономически растеж, интелектуален растеж и прогресивно разширяване на личната и заветна отговорност и господство? Отговорете. Бързо.

За допълнително изучаване: Лев. 26:3-13; Вт. 28:1-14; Ис.Нав.1:7-8; Пс. 1:1-3; 119:1,2, 165

Въпрос 72

Пророците не предвидяха ли
епохата на Църквата?

"И всичките пророци от Самуила и насетне, колкото са говорили, и те са известили за тия дни" (Деян. 3:24).

Петър беше доста конкретен: всичките пророци от Самуил насетне предсказаха епохата на Църквата. Това означава, че Бог даде откровение на старозаветните вярващи за великата епоха на благовестието на Исус Христос. Петър, при създаването на Църквата, се отнесе към тези старозаветни пророчества.

Диспенсационалистите ни казват, че епохата на Църквата е била "големите скоби" за старозаветните пророци, че те не са знаели нищо за нея. Но ето Петър казва на своите еврейски слушатели точно обратното. В този пасаж той ги осъжда за убийството на Господа. Той им казва, че са морално отговорни че не са успели да познаят в служението на Исус изпълнението на пророчеството. Забележете също, че той говори за "тия дни" като времето, в което старозаветните пророчества са изпълнени.

Доктрината за "големите скоби" - че нашата епоха на Църквата не е била планирана от началото от Бога или дори предсказана от Бога чрез Неговите пророци - е лъжлива доктрина. Но това е може би най-важната от всички доктрини на диспенсационалистичната система. Как тогава да подкрепяме традиционната диспенсационалистична система? Да се надяваме, че чудесните пророчества за бъдеща победа на земята ще бъдат изпълнени както са обещани, в епохата на Църквата!

Вероятен отговор

"Петър проповядва в преходна епоха. Той още проповядваше Израилевото царство. Ако Израил се беше покаял като нация, Христос незабавно щеше да се върне, за да установи хилядагодишното царство."

Моят отговор: Да, това беше преходен период. Ерусалим още не беше унищожен. Ето защо Петър и авторът на Посланието към Евреите говорят за "края на тия дни" (Евр. 1:2). Но те също свързват "тия дни" с тяхната епоха, т.е. нашата епоха, т.е. епохата на Църквата, т.е. епохата на царството.

Христос обеща, че в това поколение ще видят Ерусалим обсаден и завзет от враговете им (Лк. 21:20-24). Това не беше пророчество за някакъв бъдещ Ерусалим, защото паралелният стих в Мат. 24 гл. предупреждава: "Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това." (Мат. 24:34). Той вече им беше казал, че царството ще бъде отнето от тях и ще бъде дадено - не може би ще бъде отнето, а ще бъде: "Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му." (Мат. 21:43). Това беше пророчество. Нима Исус сгреши? Не; нямаше възможност Израил да продължи както преди до крайния съд, без идването на епохата на Църквата. Петър отправяше предложението за спасение към юдеите в епохата на Църквата.

След като Ерусалим беше осъден през 70 г. от Хр., "последните дни", за които апостолите говореха, завършиха. Преходът свърши. Но епохата на Църквата (епохата на царството) действаше 40 години преди 70 г. от Хр.

За допълнително изучаване: Мат. 12:28; 16:28; I Пет. 2:9; Рим. 14:17; Кол. 1:13; I Сол. 2:12; Евр. 12:28; Откр. 1:6.

Въпрос 73

Давид не предвидя ли
епохата на Църквата?

"Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие." И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник" (Деян. 2:34-36).

Петър нарича Давид "пророк" (Деян. 2:30). "И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да Го постави на престола му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление." (Деян. 2:30,31). Петър прогласява Христовото Господство на юдеите, призовавайки ги към покаяние. Той го направи точно след като посочи езиците на Петдесятница като изпълнение на Иоиловото пророчество.

Може ли да бъде по-ясно? Петър вярваше, че предложението за покаяние към юдеите беше все още валидно (както и ние днес вярваме) и че ще трябва да влязат в Църквата на Исус Христос, която е започнала онази сутрин (Което и ние днес казваме). Епохата на Църквата безспорно започна онази сутрин. Рожденият ден на Църквата беше сутринта на Петдесятница! Но ето го Петър, прогласяващ Христос като Спасител и Господ на юдеите. След това ги призова към покаяние (Деян. 2:38-40). Той ги призова да се присъединят към Църквата на Исус Христос!

Вероятен отговор

"Добре, тогава, Църквата трябва да е започнала след Деян. 2 гл. Може би е започнала в Деян. 9 гл., когато беше призован Павел. Или в Деян. 28 гл., когато Павел престана да проповядва пряко към юдеите. Но Израилевите пророци никога не са предвиждали Църквата."

Моят отговор: Това винаги е бил отговорът на "ултрадиспенсационалистите," някои от които датират Църквата от Деян. 9 гл., а други от Деян. 28 гл. Те виждат несъстоятелната позиция, която диспенсационалистите се опитват да защитават. Виждат, че пророчествата, цитирани от Петър в Деян. 2 гл., са изпълнени на Петдесятница, и затова твърдят, Петдесятница няма нищо общо с епохата на Църквата, "големите скоби," които никой старозаветен пророк не е предсказал. Петдесятница била станала в юдейската диспенсация.

"Последните дни" са станали в юдейската диспенсация, която застъпва "тия дни", епохата на Църквата. Правилният отговор вече би трябвало да е ясен. Пророците на Стария Завет гледаха напред към Църквата и пророкуваха за нея. Пророчеството продължава да се изпълнява в нашата епоха, епохата на Църквата, т.е. "епохата на царството."

Но ако "часовникът на пророчеството е спрял" при Христовото възнесение, то нито едно пророчество не се е изпълнило след това и, следователно, всяка диспенсационалистична книга, която твърди, че някое събитие след Христовото възнесение е изпълнение на пророчество, е напълно несъвместима с тази най-важна от всички диспенсационалистични доктрини.

За допълнително изучаване: Деян. 2:16; 13:32-48; 15:14-19; Рим. 9:32-33; Евр. 8:6-12.

Въпрос 74

Мойсей не предвидя ли
епохата на Църквата?

"Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили" (I Пет. 2:9-10).

Петър писа това на езичници, които никога не са били част от Божия избран народ. Пророчеството за царското свещенство е от Изх. 19:5,6: "Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните."

Ето едно забележително изпълнение на пророчество. Бог обещава на израилтяните, че ще станат царство свещеници, ако се подчиняват на закона Му. Сега Петър казва на езичниците, че са наследниците на това пророчество, дългоочакваното изпълнение на пророчеството. Изпълнението на това старозаветно пророчество става (и все още продължава) в епохата на Църквата. Проблемът за диспенсационалиста, отново, е да обясни как в епохата на Църквата се изпълнява едно много конкретно старозаветно пророчество, ако Църквата не е била пророкувана.

Вероятен отговор

"Имаше две църкви в прехода между Стария Завет и Новия Завет. Едната беше Юдейската църквата, на която служеше Петър, а другата беше Църквата, Христовото тяло, на която служеше Павел. Петър пише това послание към Юдейската църква, не към Езическата църква на Големите Скоби."

Моят отговор: Това е отговорът на ултрадиспенсационалистите, които датират Църквата, т.е. Езическата църква, непредвидяна в Стария Завет, с идването на Павловото служение. Те прогласяват две църкви, една Юдейска и една Езическа, съответствуващи на две различни царства, Юдейското небесно царство и Езическото Божие царство.

А нима Христос е женен за две невясти? И Църквата, и Израил са наречени Божията невяста в Библията. Нима Христос е двуженец?

Традиционният диспенсационалист ще отговори по друг начин на този въпрос. Той вероятно ще се върне към познатата стара тема, "преходната епоха." Това е изпълнено пророчество в епохата на Църквата, но това още не е била епохата на Църквата за Юдеите. Но на кого пише Петър? Той се обръща към хора, които никога не са били Божий народ. Това пророчество трябва да се отнася за езичниците. Така че епохата на Църквата беше позната в Стария Завет! Следователно, ключовият аргумент на диспенсационализма - Църквата като "големи скоби" - не е вярно. Дали не сте били също така заблудени и относно други учения?

За допълнително изучаване: Деян. 7:38; Рим. 2:28-29; 10:19; 11:17-21; I Кор. 10:4; Гал. 3:8-9,14,29; Фил. 3:2-3; Евр. 12:22-23.

Въпрос 75

Няма ли два вида спасение?

"Понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите" (I Тим. 4:10).

Христос е Спасител на всички хора. Думите са ясни. Това означава ли универсално спасение? Никой ли няма да отиде в ада? Това е погрешното вярване на т.нар. "универсалисти."

Тогава какво означават думите? Те означават, че има два вида спасение: общо и специално. Има, следователно, два вида благодат: обща и специална. Общата благодат се отнася за самия земен живот и ползите свързани със земния живот. Специалната благодат се отнася за упражняването на спасителна вяра, което възможно само поради върховната Божия благодат.

В английския думата "спасявам" е свързана с думата "салве.” Салве е лечебно масло. Това е много добро описание на Христовото дело на Голгота. Христос изцели цялата вселена чрез Своята смърт. Заради това Бог не унищожи света в деня, когато Адам се разбунтува. Това салве изцелява някои човешки души и цялото човешко обкръжение.

Ето защо Христовото спасение е всеобхватно. То засяга всичко, защото е предназначено да изцелява всичко прогресивно и окончателно в деня на съда. Ето защо покорството пред Божия закон води до дългосрочен растеж и прогрес. Ние живеем в подредена вселена - подредена според етичния характер на Бога.

Вероятен отговор

“Исус умря, за да спасява души. Не умря, за да спасява цивилизации или да дава сила на хората си да изграждат цивилизация. Божието царство е вътрешно, не външно. Достатъчно е ако християнинът успее да подреди собствения си живот, да оставим настрана света. Така че това е, което трябва да правим: да оставим настрана света."

Моят отговор: Когато Библията казва, че Христос е спасител на всички хора, особено на тези, които вярват, това може да означава две неща. Първо, Христос спасява всички хора от ада, но дава специални благословения на тези, които приемат Христос през живота си. Второ, би могло да означава, че има два вида спасение, едното, което изцелява цялата земна природа (като възпира Бога да не унищожи всичко в гнева Си) и другото, което изцелява душите на някои хора. Ако примемем първия възглед, губи се смисълът на Христовите поучения за вечния съд. Остава ни само вторият възглед.

Защо вярваме, че може да има прогрес, във времето и на земята, преди крайния съд? Не защото Христос ще се върне обратно, за да грабне Своите светии и да установи хилядагодишно царство. Ще има грабване, но то ще бъде в деня на крайния съд (I Кор. 15:23-24). Ние вярваме в постепенното изцеляване на света, защото Христос умря за този свят. Смъртта Му не е била напразно.

Ако Христос умря, за да спаси душите на всички хора, но все пак много ще загинат, тогава смъртта Му беше отчасти напразна. Но Той не умря, за да спаси душите на всички хора.

За допълнително изучаване: Чис. 14:21; Пс. 22:27-31; 72:19; Ис. 11:9; 27:6; Зах. 14:9; Евр. 8:11

Препоръчано четиво
(звездичката показва най-изявените творби)

*Alexander, J. A. The Prophecies of Isaiah. Reprint edition; Grand Rapids: Zondervan, 1953. (от средата на 19-ти век)

________. The Psalms Translated and Explained. Grand Rapids: Baker, 1975.

*Allis, Oswald T. Prophecy and the Church. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1945. Това е най-изчерпателната критика на диспенсационализма, написана от постмилениалист, често погрешно смятан за амилениалист.

*Boettner, Loraine. The Millenium. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1957. По-успешен в критиката си на диспенсационализма, отколкото в описанието на постмилениализма. Неточно описание на амилениализма.

Brown, David. Christ's Second Coming: Will It Be Premillenial? Reprint edition; Grand Rapids: Baker,1983. (Същият Браун от Jamison, Fawcett & Brown; средата на 19-ти век)

*Campbell, Roderick. Israel and the New Covenant. Reprint edition; Tyler, TX: Geneva Divinity School Press, (1954) 1981. Вероятно най-добрата еднотомна екзегетическа обосновка на постмилениализма.

*Chilton, David. Paradise Restored. Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1984.

________. The Days of Vengeance. Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1987.

________. The Great Tribulation. Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1987.

Custance, Arthur. The Seed of the Woman. P.O. Box 291, Brockville, Ontario, Canada K6V 5V5. Превъзходна по въпроса за продължителноста на живота.

Hodge, A. A. Evangelical Theology. Edinburgh: Banner of Truth, 1976, chapters 12-14.

de Jong, J. A. As the Waters Cover the Sea: Millenial expectations in the rise of Anglo-American missions, 1640-1810. Kampen, Netherlands: J. H. Kok, 1970.

*Kik, J. Marcellus. An Eschatology of Victory. Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1971.

McPherson, Dave. The Great Rapture Hoax. 91 Lytle Rd, Fletcher, NC: New Puritan Library, 1983. Пост-триб диспенсационалист разгласява на всеослушание кой всъщност въвежда грабване преди голямата скръб - и това не е бил Дж. Н. Дарби.

________. The Incredible Cover-Up. P.O. Box 4130, Medford, OR: Omega Publications, 1980. Повече доказателства за истинския произход на доктрината за грабване преди голямата скръб.

Moore, T. V. A Commentary on Haggai, Zechariah and Malachi. Edinburgh: Banner of Truth, 1960.

Murray, Iain. The Puritan Hope: A Study in Revival and the Interpretation of Prophecy. London: Banner of Truth, 1971.

North, Gary. Backward, Christian Soldiers? Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984. По-скоро практическа, отколкото екзегетическа.

________. Dominion and Common Grace. Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987.

________. Unconditional Surrender: God's Program for Victory. 3rd edition; Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1988. Part III.

________, ed. The Journal of Christian Reconstruction, Vol. III, No. 2: Symposium on the Millenium. (Публикува се от Chalcedon Foundation, P.O. Box 158, Vallecito, CA 95251.)

________, ed. The Journal of Christian Reconstruction, Vol. VIII, No. 1: Symposium on Social Action.

________, ed. Christianity & Civilization, No. 3: The Tactics of Christian Resistance.

Rose, Tom, and Robert Metcalf. The Coming Victory. Memphis: Christian Studies Center, 1980.

Rushdoony, Rousas John. God's Plan for Victory: The Meaning of Postmillenialism. Tyler, TX: Thoburn Press, 1980.

________. Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation. Tyler, TX: Thoburn Press, 1978.

Terry, Milton S. Biblical Hermeneutics. Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1984.

Warfield, Benjamin B. Biblical and Theological Studies. Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1968.

* Wilson, Dwight. Armageddon Now! - The Premilenarian Response to Russia and Israel Since 1917. Grand Rapids: Baker Book House, 1977. Удоволствие е да я четеш. Напълно погрешни, ексцентрични предсказания за 60 години напред от религиозни ръководители, които са напълно уверени в предвижданията си.

Част III

ЦАРСТВОТО: БОЖИЕ ИЛИ ЧОВЕШКО

Тези, които се покоряват на Божия закон,не са ли "солта на земята"?

Вероятен отговор

Не трябва ли "градът на хълма"да бъде пример за света?

Вероятен отговор

Трябва ли да ограничим областите,които ще осветим с нашата "светлина"?

Вероятен отговор

Как могат християните да бъдатвъзкресени преди милениума?

Вероятен отговор

Не расте ли Божието царство бавно,докато изпълни земята?

Вероятен отговор

"Квас" не означава ли победа?

Вероятен отговор

Не започна ли Христовото царствопреди възкресението?

Вероятен отговор

Не беше ли Сатана изхвърлен от небетопо време на Исусовото земно служение?

Вероятен отговор

Не е ли вярата прогресивно производителна,докато християните спечелят?

Вероятен отговор

Как може Сатана да управлява света,ако властта произхожда от правдата?

Вероятен отговор

Християните няма ли да смажат Сатана?

Вероятен отговор

Кое би могло да прекъснегосподството на Христа?

Вероятен отговор

Не е ли Христовото царство в този свят?

Вероятен отговор

Новият Завет не поучава личе християните са могъщи?

Вероятен отговор

Не трябва ли християните да съдят?

Вероятен отговор

Защо да не трябва християните да ставатуправители и да налагат Божия закон?

Вероятен отговор

Не изисква ли Библията апелативен съд?

Вероятен отговор

Няма ли възкресението да бъдеслед милениума?

Вероятен отговор

Няма ли хората да живеят по-дългос напредването на Божието царство?

Вероятен отговор

Христовото царство не се ли разширявас течение на времето?

Вероятен отговор

Не иска ли Бог Неговите "наследници"да наследят всичко?

Вероятен отговор

Пророците не предвидяха лиепохата на Църквата?

Вероятен отговор

Давид не предвидя лиепохата на Църквата?

Вероятен отговор

Мойсей не предвидя лиепохата на Църквата?

Вероятен отговор

Няма ли два вида спасение?

Вероятен отговор

Препоръчано четиво (звездичката показва най-изявените творби)

Тези, които се покоряват на Божия закон,
не са ли "солта на земята"?

Не трябва ли "градът на хълма"
да бъде пример за света?

Трябва ли да ограничим областите,
които ще осветим с нашата "светлина"?

Как могат християните да бъдат
възкресени преди милениума?

Не расте ли Божието царство бавно,
докато изпълни земята?

Не започна ли Христовото царство
преди възкресението?

Не беше ли Сатана изхвърлен от небето
по време на Исусовото земно служение?

Не е ли вярата прогресивно производителна,
докато християните спечелят?

Как може Сатана да управлява света,
ако властта произхожда от правдата?

Кое би могло да прекъсне
господството на Христа?

Новият Завет не поучава ли
че християните са могъщи?

Защо да не трябва християните да стават
управители и да налагат Божия закон?

Няма ли възкресението да бъде
след милениума?

Няма ли хората да живеят по-дълго
с напредването на Божието царство?

Христовото царство не се ли разширява
с течение на времето?

Не иска ли Бог Неговите "наследници"
да наследят всичко?

Пророците не предвидяха ли
епохата на Църквата?

Давид не предвидя ли
епохата на Църквата?

Мойсей не предвидя ли
епохата на Църквата?

Препоръчано четиво
(звездичката показва най-изявените творби)