Безусловна капитулация
Резюме
Съдържание
Предговор
Въведение към Част I
Бог
Човекът
Законът
Времето
Обобщение на Част I
Въведение към Част II
Семейството
Църквата
Държавата
Икономиката
Обобщение на Част II
Въведение към Част III
Божието Царство
Стратегия за господство
Обобщение на Част III
Заключение

   

Безусловна капитулация
  Home    от Гари Норт  

 

8

ИКОНОМИКАТА

Думата “икономика” произлиза от гръцката дума oikonomia, което означава управление. Тя идва от две други гръцки думи, oikos, домочадие, и nomos, закон. В този ограничен смисъл икономика е управление на дома. Oikonomos е настойник (Лука 2:2-4). Oikonomia също се нарича Божието обучение на Неговите хора, както е в 1 Тимотей 1:4, където преводът King James я превежда като “назидание.” (В българския превод на Библията думата се превежда като “наредба.”) “Нито да обръщаш внимание на басни и на безкрайни родословия, които помагат повече за спорове, а не за Божията наредба чрез вяра.”

Настойникът е управител на ресурсите на собственика. Той е отговорен пред своя работодател за всички активи, които управлява. Това е библейското учение за настойничеството. “Господня е земята и всичко, което е в нея, вселената, и тия, които живеят в нея” (Псалм 24:1). “Но кой съм аз, и кои са хората ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе” (1 Летописи 29:14). Хората са назначени Божии представители на земята, но Исусовите притчи за настойничеството показват, че истинският собственик няма да отлага завинаги Своето изискване за пълен отчет от страна на Своите настойници (Лука 12:42-48; 16:1-8). Всъщност, притчата ни дава най-важното и най-ясното наставление в Библията относно Божия краен съд и неговите вечни последствия и тя полага фундаменталния принцип: на този, на когото много е дадено, от него много се очаква. “Но ако оня слуга рече в сърцето си, Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие, и да се опива, то господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И оня слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. А оня, който не е знаел, и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се изисква от него; и комуто много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:45-48).

Това учение за пълната лична отговорност пред Бога е съществено за нашето разбиране на библейското послание за спасението. Всички хора са грешници. Никой грешник не може да стои пред Бога сам и да очаква да оцелее от Божия вечен гняв. Без Исус Христос като нисотел ангреха на човека, тоест изкупител на човека (човек, който изкупва друг човек от робство), никой човек не може да оцелее.

Разгледайте себе си. Прочели сте дотук тази книга. Имате повече познание за Божия план за спасението, да не говорим за подчинения план за осъждението на човека, отколкото повечето хора някога са имали. Не толкова много хора някога са чели цяла книга за делото на Христос и неговите последствия в този свят. Вие сте далеч по-отговорен пред Бога сега, отколкото преди да вземете тази малка книга. Ще трябва да давате отчет за вашия отговор на информацията в тази книга. Също ще трябва да давате отчет пред Бога за управлението на всички ваши финансови активи от този момент нататък, според посланието в тази книга. Няма избавление от това. Сега имате информацията и вашата лична, неизбежна задача за останалата част от вашия живот е да изработвате приложенията на своята вяра според информацията, която тази книга ви дава, със страх и трепет (Филипяни 2:12).

 

Права на собственост

Библията казва, че Бог притежава цялото създание, включително и всички души във вселената. Той предполага и Той разполага. Никой не може да противостои на Неговата воля. Но човекът, който е направен по Божия образ в самото си същество, е назначен за Божий настойник. Всеки човек е economos , или икономист. Всеки човек взема решения относно ресурсите под негово управление. Той избира какво да прави с тези активи. Той казва “да” на едно възможно използване на всеки отделен актив и “не” на всички останали активи. Ние сме отговорни за всяко отделно решение, което вземаме, а това включва и нашите икономически решения.

Всички икономически ресурси са неизбежно личностни. Живеем във вселена на космически персонализъм. Не съществуват безличностни исторически сили, управляващи нашите решения. Светът е управляван от един личностен Бог. Всички активи трябва да бъдат персонално притежавани, защото Бог притежава всички тях. Той може да възложи контрола над един актив на даден човек, или на дадено семейство, или на даден екип от държавната власт, но в решенията за разпределяне на всяко ниво участвуват хора, включително и в колективните административни единици.

Бог е едновременно един и много. Той е Триединство. Следователно, отговорността може да бъде едновременно индивидуалистична и корпоративна. Бог държи индивидите отговорни за Своите закони, но Той също държи цели общества отговорни, което е причината Той да изтреби ханаанците. Чистият колективист, който вярва, че всяка собственост трябва да бъде колективно притежавана, че държавата или партията трябва да притежават всички оскъдни икономически ресурси, отрича една страна на отражението в човека на самото естество на Бога, индивидуализма. В същото време, чистият анархист или индивидуалист, който отрича законността на държавата като управител на собственост, също отрича една важна характеристика на човешкото общество, колектива, дащото той също отрича една страна на Божието естество, колективното споделяне на отговорността за вземане на решенията. Въпросът за всеки икономически ред е къде е правилният баланс. Какво е правилното разпределение на отговорността между държавата и индивида, или сред колективите като семейството, църквата и корпоративния бизнес и индивидуалните икономически участници?

Ние имаме нужда от библейското откровение, което да ни ръководи. Това трябва да бъде първият принцип на християнската икономика. Хората ще разчитат на свидетелството на Бога за Него самия и Неговото обществено създание или ще разчитат на своите собствени бунтовни фантазии, своите собствени идеи за това къде би трябвало да бъде балансът.

Това, което трябва да започнем, е Божието върховенство. Той е собственик на цялото създание. Второ, всяка собственост трябва да бъде личностна. Трето, всички хора са напълно отговорни за своите икономически (и всякакви други) решения. Четвърто, както научаваме от Битие 3:17-19, земята е проклета. Сега тя поизвежда тръни и бодили, за да пречи на настойничеството на човека, което е настойничество за господство. Накратко, Бог е наложил оскъдност.

Какво е оскъдност? Най-доброто определение, до което икономистите са достигнали, е това: “При нулева цена има по-голямо търсене за една икономическа стока, отколкото е предлагането на тази стока.” Въздухът не е икономическа стока в повечето случаи. При нулева цена има повече предлагане, отколкото търсене за него. Това не важи в случай с подводница под водата, или на върха на висока планина, или в бутилките на гърба на водолаз. Това също не важи за хладен въздух през лятото или за топъл въздух през зимата. Не важи и за чист въздух в град, пълен със замърсяване на въздуха или в селска област, пълна с прах. Но в повечето случаи, за да останеш жив, не е нужно да слагаш цена на въздуха. Няма нужда да разпределяме въздуха на купувача, предложил най-голяма цена. Такава стока не е икономическа стока. Тя може да е полезна. Тя дори може да поддържа живота. Но тя не е икономическа стока. Тя не е предмет на човешки избор. Тя не е ресурс, който изисква човешко решение за своето разпределяне.

Това изглежда достатъчно просто, но ще бъдете изненадани колко много хора никога не са мислили за това и колко много други са достигнали до определения, които очевидно са глупави. Най-влиятелният икономист на 20-ти век е Джон Мейнард Кейнс и в заключителните бележки (глава 24) на своята най-влиятелна книга, Обща теория на заетостта, лихвата и парите (1936), той заявява: “Собственикът на капитал може да добива лихва защото капиталът е оскъден. Но макар да има съществени основания за оскъдността на земята, няма съществени основания за оскъдността на капитала.” Но капиталът е просто съчетание от човека на земя (за която той признава, че по своето естество е оскъдна) и труд (включително интелектуален труд) във времето. Но ако един аспект на капитала е оскъден – поне един, макар че в реалността всичките три са оскъдни – тогава капиталът неизбежно трябва също да бъде оскъден. Кейнс е бил логик; той е знаел това. Иконо-мистите са изследователи на оскъдността; те знаят това. Как тогава Кейнс е могъл да каже това? Защото неговата хуманистична система е била защита на държавата като спасител, държавата като месия, държавата като магьосник. Както той казва на същата страница, “все още ще бъде възможно обществените спестявания чрез посредничеството на държавата да бъдат поддържани на ниво, което ще позволи растежа на капитала до нивото, на което той вече ще престане да бъде оскъден.” Той е знаел много добре какво казва.

Това е вечната тема на всички социалисти и комунисти: създанието не е под постоянно проклятие. Природата е естествено изобилна, но човешките институции възпират тази естествена производителност. Ако само унищожим частната собственост, ще можем отново да живеем (както нашите древни предци са живели) в комунизъм на пълно изобилие. Това е комунистическата версия на Едем, връщането към златния век и, в случая с марксизма, връщане, започнато чрез проливане на кръв и революция – теологията на човешката и обществена жертва като алтернатива на Христовата жертва. Те очакват новорождението на човека и новорождението на природата чрез установяване на колективно притежаване на собствеността. Човекът ще се новороди чрез изкореняване на сегашните обществени и политически институции. Това е древна ерес, произлизаща от фестивалите на хаоса на древния свят, където годишните фестивали на нарушаване на закона е трябвало да върнат живота в обществото. Тези фестивали са служели като символи на бъдещата революция на хаоса, която в крайна сметка е щяла да върне обществото в изгубения Златен Век. (Марди Грас в Съединените Щати и Карнавалът на Карибите са фестивали, които са остатъци от старите фестивали на хаоса.) Налагането на Божия открит законов ред не е това, чрез което социалистическите революционери възнамеряват прогресивно да доведат господство над земята и прогресивно да намалят (макар и никога напълно да премахнат) последствията от Божието проклятие върху създанието. Премахването на Божия законов ред, идващата революция срещу всички “буржоазни” институции е това, чрез което марксистите вярват, че ще премахнат оскъдността в природата. Социалистите може и да отхвърлят използването на насилие, но те очакват увеличаването на собствеността на държавата да доведе пълно изобилие. Те разчитат на разширяването на държавната власт и на премахването на частната собственост да доведат рая. Държавата, като най-висшия и най-могъщия представител на човека на земята, става източник на лично новорождение и обществена трансформация. Накратко, държавата става съвременния бог. В древния свят на езичеството държавата е била смятана за връзката между небето и земята. Съвременните езичници официално отричат съществуването на богове, но тъй като те отричат съществуването на каква да е върховна власт над държавата, последствията са точно същите: държавата става за човека единствен възможен бог, ходещ по земята.

В библейското откровение, върховният собственик е Бог. Той постановява законите за управление, по които отговорните хора, както като индивиди, така и като членове на колективни общности, трябва да разпределят ресурсите на своя работодател, Бога. Поради постоянната склонност на човека да издига себе си в положение на крайно върховенство над създанието, Библията постоянно децентрализира отговорността. По библейския закон държавата е драстично ограничена. Тя обявява Божия закон, налага Божия закон и отсъжда споровете между хората според Божия закон чрез йерархична система на апелативни съдилища. Но нейната функция, както вече видяхме, е почти напълно негативна по своите приложения. Държавата не е активна страна. Тя е по-скоро съдия. Тя дава институционалната подкрепа за запазването на мира; и хората, действуващи като отговорни настойници, както като индивиди, така и като членове на доброволни колективни сдружения, разпределят оскъдните средства за производство.

 

Дисциплина

Вече сигурно можете да отгатнете какво ще кажа. Главната позитивна форма на дисциплина в Божия законов ред е самодисциплината. Това важи за семейството, институционалната църква и държавата. То важи и за икономиката. Индивидуалният работник е този, който трябва да упражнява господство. Той е призван на своята работа от Бога. Ето защо наричаме работата на един човек негово призвание. Човекът в крайна сметка е подчинен на Бога. Ето защо заповедта на Павел е централната заповед за всяка икономическа дейност: “. . .изработвайте спасението си със страх и трепет” (Филипяни 2:12б).

Към това подчинение на Бога, което също съществува в семейството, институционалната църква и държавното управление, икономиката прибавя междинни нива на отговорност. Както другите главни човешки институции, в нея има човешка йерархия, която от своя страна отразява йерархията на самото Триединство в Божиите взаимоотношения със света. Като работници ние имаме различни задачи. В света има разделение на труда, точно както има разделение на труда и в другите области на човешкото съществуване. А където има разделение на труда, там трябва да има и йерархичен ред, тъй като всеки работник е отговорен за своята работа. Той трябва да отговаря пред някого на земята, а също и пред Бога. Когато един човек твърди, че в своята длъжност той отговаря само пред Бога и пред никой друг човек или институция, той претендира за божественост в историята. Както учението за божественото право на кралете, с което се е злоупотребявало в ранния съвременен период на европейската история, учението за властта без посредници между Бога и човека е утвърждаване на независимостта на индивида от земно осъждение, утвърждаване на личната автономия, утвърждаване на антиномизма (тоест, анти-закон). Това означава, че индивидът е свободен да се бунтува против всяка власт и срещу цялата власт, във времето и на земята, в името на неговата самостоятелна преданост към Бога. Това означава, че индивидът не трябва да отговаря пред някого преди смъртта си. Това означава, че той е цар на земята, защото никой човек не стои над него в Божието име, на когото да трябва да дава отчет. Когато срещнем това учение – срещу семей-ството, срещу институционалната църква, или срещу държавното управление – откриваме беззаконие, арогантност и мирис на революция, ако учението се прогласява от индивиди. Ако учението се използва от определена институция, тогава откриваме тирания, произвол и централизация, защото управителят или управителите на тази институция казват, че те, като представители на тази институция, са над критиките от други хора или институции. Такова твърдение също е претенция за божественост в историята. Ортодоксалното християнство отхвърля учението за земната власт без посредници, независимо дали е използвана от анархистични индивиди или стремящи се към власт институции. Здравото учение отхвърля “божественото право” на всичко и на всеки, във времето и на земята, освен на Исус Христос, който смири Себе Си пред Бога и пред човека, за да хвърли мост през етичната бездна между Бога и човека. Христос държи монопола на божественото право.

Една от най-големите трудности в описването на действията на свободния пазар е видимата анархия в пазарните отношения. Защитниците на пазарния ред като цяло не са постигнали успех в опита си да обяснят на хората защо такава видимо анархистична система трябва въобще да притежава някакъв ред. Защитниците всъщност не са успели да убедят хората, че пазарната система е система. Социалистите и икономическите интервенционисти постоянно искат държавата да ръководи икономиката, тъй като изглежда, че няма служеща на човека система за дисциплина в пазарните отношения.

Въпреки това, за да действува една система, трябва да има дисциплина. Знаем, че свободният пазар съпътствува най-големия растеж на човешкото икономическо благосъстояние в записаната история на човечеството. Защитниците на свободния пазар твърдят, че този ред на свободния пазар е произвел просперитета; социалистите отричат това твърдение, но те трябва да признаят, че икономиките на свободния пазар преживяват просперитет в течение на времето. Така че е незаконно да се твърди, че в пазарните отношения няма дисциплина. Свободният пазар не би оцелял в продължение на два века, ако нямаше нито институционална дисциплина, нито йерархия.

Това, което откриваме на свободния пазар, е двупосочна йерархия. Тъй като това е истинска двупосочна система, хората наблягат прекалено много на едната страна или на другата. Има низходяща йерархия , от собственика на ориентиран към печалба бизнес към потребителя. Но също има възходяща йерархия, от собственика към неговите мениджъри и към отдела по продажбите. Човекът по средата е мениджърът. Той трябва да превежда сигналите, изпращани към него от потребителите чрез продавачите, така че собствениците или централните мениджъри да могат да правят точни оценки за пазарното търсене. В същото време, той трябва да предаде желанията на централните мениджъри към продавачите, рекламните агенти или към отдела по изследвания и развитие.

Социалистите наблягат на властта на големите корпорации да определят какво ще произвеждат и след това да манипулират потребителя, принуждавайки го да купи това, което те са произвели. Икономистите на свободния пазар наблягат на върховенството на потребителя и на неспособността на централните мениджъри да принудят потребителя да купи каквото и да е. Те обикновено омаловажават силата на съвременната корпорация. Кой е прав?

Никой не е абсолютно прав във всеки случай. Има монополи, които могат, за известно време, да наложат своята воля на потребителите. Те могат да поставят високи цени за своите продукти или услуги и потребителите смятат, че трябва да плащат. Разбира се, тогава потребителите трябва да ограничат своите покупки на други стоки и услуги. Това означава, че другите корпорации губят своя бизнес. Те започват да излизат от бизнеса. Капиталът се пренасочва да служи на желанията на тези жора, които са постигнали монопол.

Защитниците на пазара посочват, че в почти всички известни случаи на монопол, държавата е създател на монопола. Държавата използва заплахата от насилие да държи конкурентите вън от пазара. Държавата определя разрешителни, или мита, или вносни квоти, или специални заеми, или други форми на подпомагане на определени големи компании и в крайна сметка потребителят плаща данък на тези големи компании. Данъкът се налага от тези фирми чрез насилието на държавата. Изборът на потребителя е ограничен по закон и така продавачът, който има монопол, може да извлича цена, която да е по-висока, отколкото пазарът би позволил, ако държаваат беше позволила отворена конкуренция.

Нека разгледаме професионалните съюзи. Как профсъюзите “защитават работниците” от “експлоатацията” на собствениците? Как биха могли да увеличат дяла от произведеното, което отива в работната сила? В края на краищата, ако някой, който продава услуга на купувач на тази услуга, започне да иска повече пари, отколкото купувачът иска да плати, купувачът не би ли отишъл някъде другаде за по-евтина услуга? Така че как биха се справили профсъюзите с това нещо?

То наистина е просто. Те искат от държавата да обяви извън закона конкурентни работници да предлагат своите услуги на бизнесмени, които купуват работна сила. Или, по-точно, държавата обявява за незаконно купувач на работна сила да предлага да купи работна сила на цена по-ниска от нивото на надницата, произволно определено от профсъюза. Съюзът може да извлича по-високи цени за своите услуги за своите членове, но само като ограничи членството и като прави незаконно други работници, които не са членове на профсъюза, да продават своите услуги. Профсъюзът облагодетелствува своите членове за сметка на хората, които не са членове.

Това, което поддръжниците на профсъюзите никога, никога не признават, е, че профсъюзите осигуряват огромни субсидии за бизнесмените, които работят в несиндикализираните сектори в икономиката. Виждате ли, всички онези работници, които биха искали да продават своите услуги на бизнесмените в синдикализирания сектор, сега ще трябва да търсят работа в несиндикализираните сектори. Те всъщност не искат да работят там, тъй като всъщност искат да работят в синдикализирания сектор поради по-високата заплата или по-добрите работни условия. Но профсъюзите са уредили държавата да ги гони оттам. Бизнесмените в синдикализираните сектори нямат право да ги наемат. Така че те трябва да продават своите услуги на бизнесмените несиндикализираните сектори. Така тези бизнесмени могат да дават по-ниски заплати на тези работници, тъй като другите бизнесмени, които са в несиндикализираните сектори, нямат право да наемат тези “излишни” работници. На техните конкуренти – купувачите на трудови услуги в синдикализираните сектори– не им позволено от държавата да се конкурират за трудови услуги на отворения, свободен пазар.

Каква е икономическата база на всички профсъюзи? Експлоатацията. Профсъюзите се съюзяват с държавата. Те прокарват закон, който облагодетелствува техните членове за сметка на другите работници – мнозинството от работниците – които не са членове на профсъюзи. Те експлоатират другите работници, а също експлоатират тези бизнесмени, които биха наели тези други работници, но по закон им е забранено да го правят. И непрякият резултат е преразпределението на благосъстоянието към бизнесмените в несиндикализираните сектори от икономиката. Експлоататорите са държавата, профсъюзите и (непряко) бизнесмените в несиндикализираните сектори. Експлоатираните са работниците, които не са членове на профсъюзи, които сега трябва да търсят да продават своите услуги на бизнесмени, коити плащат по-малки заплати; също експлоатирани са тези потенциални купувачи на работна сила, които са принудени да плащат по-високи от пазарните надници на членовете на профсъюзите. Мнозинството от работниците са експлоатирани от малцинството от работниците и, непряко, от мнозинството от фирмите, които наемат работници, но все още не са синдикализирани. В Съединените Щати, например, само 25% от всички работници са в профсъюзи, цифра, която е останала непроменена в продължение на десетилетия. Това означава, че до 75% от работната сила е експлоатирана. Тези 75%, които могат да гласуват, продължават да гласуват против своята собствена свобода, своя собствен интерес, поради своята завист срещу “големия бизнес” и невежеството си относно икономическите причина и следствие. Завист плюс невежество е катастрофално уравнение в политическия живот.

Означава ли това, че всички профсъюзи са неморални? През 20-ти век, да, точно това означава. Обаче, теоретично могат да съществуват професионални съюзи, които наистина да помагат на работниците, без да използват насилието на държавата, за да експлоатират конкурентните работници – мнозинството от работниците. Профсъюзите могат да служат като информационни центрове, информирайки своите членове за по-добри възможности за работа в други заводи или на други места. Това би насочвало работната сила на тези пазари, на които се дава най-високо заплащане. Нещо повече, професионалните съюзи могат да служат като доброволни благотворителни общества, помагащи на членовете, които са в бедствие. Но в съвременния свят, където държавата се използва от групи със специални интереси за експлоатиране на мнозинството, задължителният професионален съюз е един от най-големитне престъпници. Съвременното синдикално движение безспорно е категорично неморално. Християните не трябва да стигат до никакъв друг извод. Онези, които стигат до друг извод, са обладани от завист, или са обладани от невежество, или и от двете. Или по-лошо, те може би са членове на задължителни профсъюзи, които съзнателно “подхранват” системата.

Къде е дисциплината на пазара? В портфейлите на потребителите. Ако потребителите откажат да купят от даден продавач, този продавач губи приходи. Ако продавачът продължи да предлага стоки или услуги на цени, които купувачите не желаят да платят, той в крайна сметка ще банкрутира. Тази заплаха от банкрут, или поне от снижени продажби, е което държи бизнесмена нащрек за желанията на потребителите. Той трябва да подчини своите оценки за това какво потребителите би трябвало да искат на оценките на потребителите, които ежедневно казват на бизнесмените какво искат. Пазарът е безмилостен. Потребителите са върховната власт. Те решават какво да купят, от кого и на какви условия. Бизнесмените могат да работят, за да убедят потребителите да купят това, което те продават, но това е само надежда. Потребителят взема крайното решение. Той е отговорният участник.

Разбира се, всеки потребител е едновременно и купувач, и продавач. Производителят купува пари, докато потребителят купува стоки или услуги. Човек отива на работа, за да “купи пари,” така че по-късно да купи стоки и услуги. Ние работим, за да станем бъдещи купувачи. Ние продаваме своите ресурси, за да купим ресурсите на други хора. Системата е взаимно йерархична. Зависи дали влизаме на пазара за да купуваме пари (като продавачи на стоки) или да купуваме стоки (като продавачи на пари).

Всяка страна в сделката е законно суверенна. Никой не е задължен да купува или продава. Всеки човек е напълно отговорен за своите действия. Всеки човек е настойник пред Бога над ресурсите, включително своите интелектуални и трудови умения, под своята власт. Той има суверенна власт над разполагането с неговите си стоки и услуги. Той може да ги използва за себе си, или да ги подари, или да ги търгува, или да ги даде под наем. Негова отговорност е да вземе това решение. това, което ние останалите имаме право да правим, е да се обърнем към него с оферти. “Дай ги на мен! Дай миги под наем! Продай ми ги! Моля те. Ще ти предложа невероятна сделка. . . !” И дори когато някой откаже да ни слуша, той си понася последствията. Той губи стоките, парите или услугите, които бихме му осигурили само ако търгуваше с нас или продаваше на нас. Или той губи добрите усещания, които би могъл да има, ако ни беше дал тези стоки. Той понася разходите от своите решения. Той също жъне ползите (ако има такива).

Това, което пазарът ни позволява да правим, е да вземаме наши собствени решения за разпределянето на нашите ресурси. Ние търсим ползи. Ние плащаме разходите. Ние правим оценката на разходи спрямо ползи. Ние сме отговорни пред Бога и хората за нашите лични икономически решения. Духът на пазарната система е тази лична оценка на разходите и ползите. Човекът, който е морално отговорен пред Бога за настойничеството над Божиите стоки (включително и животът на човека) е същият човек, който жъне ползите от всяко решение, докато понася разходите от това решение.

Свободният пазар е най-забележителната институция, която хората някога са създавали за извършване на точни оценки на разходите. Исторически нищо друго не е било създавано, което дори да го наподобява. Това е много важно, като се има предвид предупреждението на Исус за извършването на точни оценки за разходите. “Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я завърши? Да не би, като положи основа, а не може да завърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват, Тоя човек почна да гради, но не може да я завърши” (Лука 14:28-30). Исус показваше духовен принцип. Той предупреди хората да отчитат разходите по ученичеството, което е основната тема на Лука 14. Той, обаче, илюстрира Своето предупреждение чрез ситуация, която е позната на Неговите слушатели, а именно, строителен проект. Човекът свършва парите (ресурсите) преди да завърши проекта. Той оценява ползите, но пропуска да оцени точно разходите. Хората не трябва да правят тази грешка в духовните дела, нито пък трябва да я правят в икономическите дела.

Свободният пазар налага сурова дисциплина на разходите във всяка дейност. Няма избавление от това. Всеки човек трябва да прави непрекъснати оценки на разходите и ползите. Всеки човек трябва да отчита колективните оферти на всички конкурентни продавачи, когато продава, и всички конкурентни купувачи, когато купува. Това е фундаментален принцип на развития свободен пазар: купувачи се конкурират срещу купувачи, докато продавачи се конкурират срещу продавачи. Само в онези относително редки случаи (поне на развития пазар), където единичен продавач на стоки или услуги (купувач на пари) среща единичен купувач на стоки или услуги (продавач на пари) откриваме конкуренция между двамата. Конкуренцията е основана на сравнителното познание за пазара (конкурентните купувачи за купувача или конкурентните продавачи за продавача) и една от страните може да знае повече. Или конкуренцията е основана на конкуриращи се търговски умения, като купувачът размахва парите си пред продавача, а продавачът размахва стоките или услугите си пред купувача. Но колкото по-широк е пазарът – колкото повече продавачи се конкурират срещу продавачи и повече купувачи се конкурират срещу купувачи – толкова по-малко са случаите, където купувачи се конкурират пряко срещу подавачи. Продавачите поставят относително непроменими цени и след това казват “Вземи го или го остави.” Тогава потребителите решават какво да правят.

Ние обикновено мислим за потребителите като потребители на стоки и услуги (продавачи на пари) и мислим за продавачите като продавачи на стоки и услуги (купувачи на пари). В такава рамка дисциплината е действието на наддаването. Купувачите и потенциалните кпувачи наддават паричните цени за онези неща, които ги интересуват. Продавачите на такива неща също са в наддаването и те се конкурират като предлагат по-ниски цени. Когато купувачите закупят всички стоки, които продавачите искат да продадат на определена цена – когато няма допълнителни продавачи или купувачи – казваме, че пазарът е установил равновесна цена. Именно търсенето на тази равновесна цена от всички потенциални купувачи и всички потенциални продавачи е това, което съставлява дисциплината на пазара. Това е самата същност на пазарния процес. Това винаги е несигурно търсене.

Нека вземем един много прост пример. Да кажем, че притежавате театър. Купувате таланта на даден изпълнител или на даден филм и след това се опитвате да продадете местата в театъра. Надявате се да направите повече пари от продажбата на места, отколкото ви е струвало, за да наемете изпълнителя, да платите сметката за електричеството, на наемете уредници или портиери, които да късат билетите, и да платите за рекламата. Достатъчно ли е просто? Добре. Ето го сега големият въпрос: Каква трябва да бъде продажната цена на всеки билет? Продавачът на билети иска най-големия възможен приход. Това прави ли го експлоататор? Едва ли. Той просто иска да компенсира разходите за постановката, включително възвръщаемост за рисковете, които е поел. Той всъщност не е сигурен каква точно е правилната цена. Това е нещо, което толкова малко критици на свободния пазар разбират. Продавачът не може да бъде сигурен. Към какво трябва да се стреми той? Това също е просто. Той иска да сложи такава цена на всяко място, че вечерта на представлението всяко място да е заето и да няма никой, който още да чака за билет. Ако той може да си представи “равновесната цена” на местата в неговия театър за тази постановка, той ще направи своя максимален приход.

Дисциплината на пазара е безмилостна. Потребителите очакват продавачите да правят точни оценки за това какво те ще бъдат готови да платят за стоките и услугите. Предприемачите (прогностиците), които искат да служат на желанията на потребителите, трябва да оценяват какво потребителите ще искат в бъдещето, какво ще струва да се достави това нещо в техните ръце, какво те ще бъдат готови да платят за тези стоки и услуги и какво ще остане за самите предприемачи след като всички разходи са платени. Бъдещето е несигурно. Библията ни предупреждава за това. Човекът не може да знае всичко съвършено. Той не може да познава съвършено бъдещето. Но той трябва да борави с бъдещето на основата на своето познание и своите ресурси днес. Хората трябва да отчитат разходите за постигане на целите в бъдещето. И това, което всички ние знаем, е, че ние, както и другите, постоянно правим грешки, когато се опитваме да оценяваме бъдещите разходи и бъдещите ползи.

Ние сме настойници. Ние не трябва да прахосваме ресурсите, поверени ни от нашия Господар. Трябва да увеличаваме стойността на активите, които са под нашето управление, както Исус ни предупреди в притчата за талантите. Исус каза, че Божието царство е като човек, който планира пътуване в далечна страна, и който избира няколко слуги според техните различни способности и дава на всеки от тях няколко монети. Един човек получава пет монети, друг две, а друг само една (Матея 25:15-16). Тази притча абсолютно отрича идеята за равенството във възможностите, ако чрез това учение имаме предвид равни начални позиции в състезанието на живота, защото хората имат различни умения и различна начална капиталова база. Толкова влиятелна е тази притча в Западната мисъл, че говорим за талантите на един човек, когато всъщност имаме предвид неговите умения, но талантът в притчата е монета: началният капитал, а не началните умения на всеки настойник. (“Талантът” е бил единица за тегло в древния свят, използвана за претегляне на монети.) При своето завръщане господарят вика всеки един да даде отчет за своето настойничество. Той очаква всеки настойник да е увеличил броя на талантите, които притежава (Матея 25:20-23). Уменията на всекичовек са различни, началният капитал е различен и крайните възнаграждения са различни. Единственото равенство в притчата е равенството на закона, под който действува всеки настойник. Никой не може да избегне крайния отчетен ден. Всъщност, самото понятие “отчетен ден” означава ден, в който се дава сметка, последния отчет.

Тук откриваме познаните теми в цялата Библия: върховенството на Бога, Който е Създател и следователно собственик; възлагането на господството на индивидуалните хора, за което те са напълно отговорни; осигуряването на ресурси, включително най-важния от всички ресурси, времето; техните опити да увеличат своите активи като белег за тяхното успешно господство; и ден на крайния съд, когато Господарят се връща в сила, за да съди работата на всеки човек. И именно свободният пазар, като система за извършване на точни оценки на разходите и ползите, чрез своята система на свободно променящи се парични цени и открита конкуренция, дава на човека жизненоважен инструмент за господство. Това е отчетната система на човека. Тя дисциплинира всеки човек, принуждавайки го да поддържа точни записи и да прави точни прогнози. Свободният пазар ни дава взаимна дисциплина, защото всички ние сме едновременно производители и потребители. Има йерархия, като потребителите имат суверенна власт над поверените им активи. Съществува система на върховенство на потребителя, която разбира се е система на възложено върховенство от Бога, което се подразбира от даването на ресурси на Неговите хора и дори на Неговите врагове, във времето и на земята. В същото време разделението на труда е довело до създаването на организации на производство, в които управители и подчинени работят заедно, за да задоволят потребителското търсене. Фабриката е йерархия, докато пазарът е система на взаимна дисциплина. Но фабриката, отдел продажби и корпоративният мениджмънт трябва да се подчинят на пазара, ако искат бизнесът им да преуспява, освен ако мениджмънтът съумее да убеди държавата да се намеси и да защити фирмата от върховенството на потребителя, като постави върховенството на държавата и бюрократичното върховенство на мястото на върховенството на потребителя.

 

Интервенция

Никоя земна институция не е абсолютно върховна. Трябва да разберем този принцип, ако искаме да разберем възгледа на Библията за Бога, човека, закона и човешките институции. Следователно, свободният пазар не е абсолютно върховен. Има области на законна намеса от държавата. вече видяхме една от тях: карантина в случая с проказата (Левит 13 и 14). Друга област е правото на държавното управление да постановява стандарти за минимална безопасност. В древния Израел израилтяните трябваше да поставят осигурителни перила на всички нови домове, изграждани в земята в Ханаан (но не и на домовете, които са принадлежали на ханаанците), защото по онова време плоските покриви са били използвани за приемане на гости (Второзаконие 22:8). Съдилищата също са приписвали пълна отговорност за щети на човек, който е разпалвал огън на своята собственост, който след това се е разпростирал върху собствеността на съседа (Изход 22:5-6). Това, по логическо следствие, би включило и други типове щети, като замърсяване на въздуха или шумово замърсяване. С други думи, държавата може да се намеси и да забрани определени типове дейности, които ощетяват невинни странични лица, макар че такива дейности позволяват на производителите да произвеждат по-евтино. Има определени видове разходи, които могат да се прехвърлят на други хора (дим, шум и т.н.), които не са облагодетелсвувани. Тогава разходите се повишават, но обагодетелствуваните (производителите) не понасят всички тези допълнителни разходи. Уравнението на разходите и ползите, което индивидуалният производител трябва да решава като настойник пред Бога (и като ориентиран към печалба участник) става неравенство: производителят (продавач на стоки) става напълно облагодетелствуван, но той прехвърля някои от своите разходи по производството на невинните странични лица. Държавата е упълномощена да се намеси и да оцени разходите, налагайки тези допълнителни разходи върху потенциалния ползвател на производствения процес, а именно, производителя-продавач. Следователно държавата може да действува, за да намали тези “странични ефекти,” като изисква реституция от страна на виновника към жертвите. Така заплахата от извършване на реституция увеличава вероятността производителите да понасят по-голяма част от общите производствени разходи.

Просто е невъзможно да се състави библейска защита за общество без държавна власт. Никога не е възможно да се състави валидна защита за “християнския” анархизъм, както не може да се състави валидна защита за “християнския” социализъм. Но едно внимателно прочитане на Библията разкрива, че държавата е основно институция за установяването на Божията справедливост чрез съдилищата. На пазара трябва да се наложат принципите на библейския закон: реституция, предотвратяване на насилието, предотвратяване на измамата (лъжливи теглилки и мерки: Левит 19:36), национална отбрана, налагане на закона, налагане на изпълнението на договорите (включително брачните договори). Библията отхвърля социалистическата утопия за грижливата държава. Описанието на Библията е далеч по-близо до традиционния идеал на свободния пазар за държавата-страж.

Държавата трябва да предотвратява моралното зло. Старият Завет е доста ясен по този въпрос. Забранени са сексуалните отклонения: хомосексуални деяния (Левит 20:13), проституция (Левит 19:29), содомия (Изход 22:19), прелюбодейство (Левит 20:10) и кръвосмешение (Левит 20:11). Държавата не създава добри хора чрез налагането на такива закони; тя просто предотвратява злите деяния между съзнателни, но отклонили се пълнолетни. Тези закони защитават семейството и Божията святост изисква държавата да налага такива закони. Анархистът не би позволил на държавата да накаже пълнолетен хомосексуалист, който си купува сексуални удоволствия от 8-годишни момчета в замяна за хероин. Онези, които провъзгласяват общество без държава, било то в името на Христос или в името на логиката, са принудени от логиката на своята позиция да стигнат точно до това заключение. Християнинът не трябва да приема това заключение. Чистият анархизъм (анархо-капитализъм) е небиблейски.

Защо държавата трябва да забранява сексуални действия между съзнателни пълнолетни? Кой е ощетен? Ощетени са външните участници. Ощетени са невинните странични лица. Защо и как? Защото Бог обещава видимо, външно, национално осъждение върху цели общества, които нарушават Неговите морални закони. Анархистът приема, че няма Бог или че Бог няма да нанесе осъждение на едно цяло общество поради арогантния и публичен сексуален бунт на някои членове на това общество. Библията конкретно ни казва, че Бог е нанасял, нанася и ще нанася осъждение върху сексуално извратените общества и че белегът на уважението на едно общество към Бога – страха на хората от Бога – е държавата да бъде упълномощена да наказва сексуалния разврат.

Очевидно, такива действия трябва да бъдат публични действия. Библията не учи, че тайните деяния на малцинството от гражданите ще доведат Божието осъждение върху народа. Библията не упълномощава армия от следователи, които да разбиват врати и да нахлуват в спалните. “Държавата-страж” на Библията не дава на бюрократите толкова много икономически ресурси. Те не могат да си позволят да наемат такава постоянна армия от следователи. Но ако деянията са публични и очевидни, ако другите членове на семейството призоват властите да възпрат греха, или ако свидетелството за грях бъде представено на законовите длъжностни лица в нормалния процес на разследването, тогава държават трябва да се справи с престъплението. Дори ако механизмът на свободния пазар произвежда печалба за производителите на морално зло, държавата е упълномощена да го забрани. Пазарът не е абсолютно върховен. Не трябва да защитаваме идеята за “божественото право на свободния пазар.” Библията ни казва, че има ограничения върху пазара, както и върху всяка друга човешка институция. Но тя също ни казва, че тези ограничения не са толкова много, както съвременните социалисти биха искали да вярваме.

Също е интересно да отбележим, че Джон Мейнард Кейнс, най-влиятелният икономист на 20-ти век и защитник на нарастващата икономическа интервенция на държавата, е бил хомосексуалист. Неговите сътрудници в британската така наречена Група Блумсбъри са били забележителни сексуално извратени хора. Той обаче е ценял свободния пазар поне в едно отношение: заради възможността да пътува до Тунис на хомосексуални екскурзии със своите приятели, където те са купували услуги от местни момчета. Кейнс е бил извратен в повече области отколкото просто икономическата теория. (За подробно документирано изследване на Групата Блумсбъри, виж двутомната биография от Майкъл Холройд на един от най-изявените членове на групата, Lytton Strachey: The Years of Achievement, 1910-1932 [1968].) Кейнс е бил привърженик на държавната намеса в икономическото производство но не и в сексуалния морал. Библията ни дава точно обратната перспектива.

 

Икономическото развитие

Второзаконие 8 и 28 полагат фундаменталния принцип на една растяща икономика. Този принцип е прост: съобразяване с Божиите закони от индивидите, а също и от държавата. Благотворителността трябва да бъде доброволна; бедността трябва да се премахва постепенно чрез нарастване на благосъстоянието на глава от населението. Икономическият аргумент за създаване на социална държава е унищожен, тъй като нарастващото лично благосъстояние в цялото заветно общество е достатъчно, за да облекчи главните причини за бедността. Винаги ще има бедност, каза Христос. Бедните винаги ще бъдат с нас (Матея 26:11). По-скоро въпросът е: Каква ще бъде относителната бедност между праведните общества и неправедните общества? Бедният човек в едно праведно общество ще се наслаждава на по-големи видими благословения от тези в бедните, изостанали общества. Средствата, налични за благотворителни дарения също са по-големи в напреднали икономики.

Знаем, че не можем да очакваме икономически растеж завинаги. В една ограничена вселена нищо не може да расте вечно. В края на краищата, ако четирите милиарда човека в света през 1980 се възпроизвеждат така, че общото население се увеличава с 1% на година в продължение на хиляда години, през 2980 ще има 83 трилиона души. Очевидно, това няма да стане. Но самият факт, че Бог обещава съставен икономически растеж на Своите хора в отговор на тяхното покорство към Неговия закон показва, че ние живеем в свят, който ще има край. Не можем да очакваме да имаме вечен икономически растеж. Библията казва, че ще имаме съставен икономически растеж в отговор на нашата вярност. Следователно, можем да си направим извода, че ако сме верни, ще имаме икономически растеж и това сочи към деня на съда, който ще прекрати времето.

Защитниците на нулевия демографски растеж и на нулевия икономически растеж са хуманисти, които искат да вярват, че няма да има ден на съда. Те осъзнават, че живеем в свят на ограничени ресурси и не искат да признаят, че времето е много ограничено. Така че те заключават очевидното: не можем да се надяваме да имаме вечно съста-вен икономически растеж. Но това е погрешното заключение. Вместо да изискват държавата да прекрати всякакъв икономически растеж, те трябва да искат Бог да прекрати времето на човека на тази проклета земя. Те трябва да искат новото небе и новата земя (Исая 65; Откровение 12, 22).

Библията ни призовава да се стремим към икономически растеж. Дългосрочният икономически растеж е знак за Божието благословение върху Неговите хора. Наистина, не трябва да се стремим към растежа сам по себе си. “Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матея 6:33). Всичко това: ето го обещанието за икономически растеж и просперитет в отговор на заветната вярност. То също включва големи семейства, тъй като и болестите, и спонтанните аборти ще бъдат премахнати (Изход 23:25-26), големите семейства са препоръчани (Псалм 127:3-5) и е обещан дълъг живот (Изход 20:12). Ако имате висока раждаемост, децата остават живи и хората живеят по-дълго, ще имате масивен демографски взрив. Демографският взрив е средство за господство. Ще имаме както нарастващо благосъстояние на глава от населението, така и бързо нарастващ брой хора. Това, разбира се, не може да продължава вечно. То стига до деня, когато хората се разбунтуват против Бога или когато дойде Денят на Съда. Бързият растеж е благословение от Бога, което сочи към нашето окончателно освобождение от греха и робството.

Икономическият растеж идва в общества, които отговорят на Божия призив за покаяние. Това не означава, че всеки един изкупен човек ще стане богат или че всички грешници ще фалират. Това, което то означава, е, че като общо явление, онези, които живеят под управлението на Божия законов ред, ще просперират, и че тези, които живеят в общества, които са в бунт против Бога, няма да просперират. Дългосрочният икономически растеж за един цял народ е знак за Божието благословение. Дългосрочната бедност за един цял народ е знак за Божия гняв. Разбира се, в преходния етап между вярността и арогантността богатите общества могат да продължат да имат външен икономически растеж. Откриваме това във Второзаконие 8:10-17. Едно бунтовно общество може да бъде подмамено към пълно унищожение чрез своите видими благословения. Но дългосрочната бедност винаги е знак за Божието проклятие. Така наречените неразвити общества са неразвити, защото те са социалистически, демонични и проклети. Всеки опит да се хвърля вината за неразвития свят върху просперитета на Запада е абсолютно погрешен. Това е старото марксистко и социалистическо мислене. То сляпо отказва да осъзнае Божия гняв върху демоничните, тиранични и социалистически племенни общества. Има твърде много книги, писани от привидно християнски учени, които всъщност са явно социалисти и марксисти, криещи се зад няколко библейски стиха, извадени от контекста, които се опитва да накарат християните да се чувствуват виновни за своя просперитет пред бедността на “Третия Свят.” Всъщност, Библията ни казва, че гражданите на Третия Свят трябва да се чувствуват виновни, да паднат на коленете си и да се покаят за своите безбожни, бунтовни, социалистически деяния. Те трябва да се чувствуват виновни, защото те са виновни, индивидуално и колективно. Както Бог предупреди израилтяните: “Но ако забравиш Господа твоя Бог, и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ви днес, че съвсем ще бъдете изтребени. Ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва от пред вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог” (Второзаконие 8:19-20).

Манипулирането чрез вина от заблудени, или в някои случаи от безскрупулни учени, трябва да се смята за това, каквото всъщност е. Кръвта на Исус Христос е премахнала нашата вина. Нашето спазване на библейския закон, с неговото изискване за десятъка, е достатъчно да премахне силата на професионалните манипулатори чрез вина. Това е една причина даването на десятък да е толкова важно за царството: то премахва психологическата власт, която “християнските” социалисти имат над съвременното християнство, особено над християните, които са се подчинили интелектуално на социалистическия, марксистки и кейнсиански социализъм на съвременния университет.

Призивът за “икономическа справедливост,” тоест социалистически програми за преразпределение на благосъстояние, като правителствата на Запада финансират социалистическите тирании на Третия Свят, е капан. Той е лъжа. Той обвинява Запада за поколенията и дори хилядолетията на ивзратено нечестие от страна на покланящите се на демони племена на Третия Свят. Когато социалистическо-марксисткото правителство на Зимбабве (биша Родезия) издигна окултните доктори на позиция на власт през лятото на 1980, тези ръководители помогнаха да се затвърди обречеността на Зимбабве. Не трябва да се заблуждаваме относно това кой е отговорен за липсата на икономически растеж в Третия Свят. Те са отговорни. Тяхната безнадеждна бедност е икономическа справедливост: Божията икономическа справедливост. Той обещава същата бедност за всички народи, които се бунтуват против Него. Бедността е точно това, което те заслужават.

Израел изпращаше ли чуждестранна помощ на ханаанците? Трябваше ли Израел да чувствува вина поради това, че жителите на Ерихон загубиха къщите си? Бог каза ли на Израел, че народът трябва да бъде облаган с данъци, особено богатите, така че Израел да започне програма за международна чуждестранна помощ? Но християните, които би трябвало по-добре да знаят това, поглъщат тази социалистическа пропаганда, защото група социалисти, маршируващи под знамето на Христос, пишат книги, с които им казват, че те са виновни и че имаме нужда от повече социализъм, повече конфискационно данъчно облагане и повече междудържавни схеми за чуждестранна помощ. Християните, които изпадат в тази глупост, са безпомощни да се защитят, защото просто не знаят какво Библията казва за икономиката, бедността и месианската социалистическа държава. Те биват лесно манипулирани, защото са съзнателно невежи.

Хората не искат да вярват, че има връзка между моралния бунт и икономическите кризи. Дори икономистите на свободния пазар отказват да признаят такава възможност. Почти всички съвременни икономисти, например, гледат на Голямата Депресия през 30-те години и заключават, че капитализмът е провал, че се е срутил и че е необходима държавна интервенция, за да се спаси капиталистическата система. Но кое предшествуваше Голямата Депресия? “Бурните двадесет,” с техния разврат, моралния бунт, разпадането на семейството, революционното изкуство, хуманизма, присмеха към християнството. В целия Запад народите се обърнаха от Бога към човека като източник на просперитет. Човекът не можеше да бъде спрян. Той беше на пътя към Лесната улица. Той стана цар.

Освен това съществуваха масивните военновременни дългове от Първата Световна война. Всички народи влязоха в огромни дългове, за да финансират войната. Централните банки отпечатаха милиарди долари, фунтове, франкове или марки, за да финансират войната. Инфлацията стана обичайно явление в Запада, когато войната започна. Изоставен беше златният стандарт. Навсякъде се раздаваха кредити. Пазарната спекула стана повсеместна – рационален, макар и опасен, отговор на инфлационната политика на държавата. След това, когато инфлационната политика доведе, както тя винаги прави, до фалити, банкрути, затваряне на банките и депресия, различните правителства се намесиха, за да прокарат мита, законодателно фиксирани цени (когато всъщност цените трябва да падат, за да се изчисти пазарът от непродадените стоки), и фиксирани заплати (когато запатите трябваше да падат, за да се изчисти трудовият пазар от безработните). Хората все повече губеха надежда. Песимизмът обхвана капиталистическата система, именно защото хората се поклониха на мамона, обезцениха паричните единици на своите страни и направиха дълговете обичаен начин на живот. Това грешка на капитализма ли беше? Или това беше грешка на военновременните икономики, вътрешната парична инфлация, арогантността на човека и моралния бунт против Бога? И нещо повече, дали съвременната хуманистична държава се оказа по-способна да реши икономическите проблеми, отколкото хуманистичния свободен пазар? Дали пазарът сам по себе си е провал, или хуманистите, които купуват и продават на този пазар, финансирайки системата със създадени от правителството декретни пари?

 

Заключение

Библията учи, че чрез слугуване на хората човек става ръководител. Исус каза на Своите ученици: “И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина” (Матея 20:27-28). Темата за страдащия слуга, който по-късно тържествува, който служи вярно и след това успява икономически, е позната тема в Библията. Яков служи на своя беззаконен чичо, Лаван, при трудни условия, но след това стана богат (Битие 31:1, 36-42). Йосиф служи вярно в дома на Потифар, само за да бъде хвърлен в затвора за лъжливи обвинения (Битие 39). Но от затвора Йосиф израстна до положение на втори по власт над целия Египет (Битие 41:38-43). Давид служи вярно на цар Саул, във война (1 Царе 17) и в мир (1 Царе 16:15-23). Но Саул отново и отново нападаше Давид и се опитваше да го убие (1 Царе 18:10-11; 19:10; 23:7-8,15). Саул трябваше да признае, че Давид му е служил вярно и че Давид е по-праведен от него (1 Царе 24:17-19). Саул също осъзна какво е спечелило слугуването за самия Давид: “И сега, ето, познавам, че наистина ти ще станеш цар,и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка” (1 Царе 24:20). Давид стана цар. Слугуването води до успешно господство.

Пазарът насърчава хората да служат на своите ближни, ако искат да увеличават своето благосъстояние. Всеки човек е изправен пред пазарното търсене. Потребителите непрекъснато наддават един срещу друг, за да купят това, което искат. Тези сигнали във формата на цени казват на потенциалните производители какви са разходите по всяка дейност. Те казват на предприемачите, че има налични потенциални печалби за онези, които успешно прогнозират бъдещото търсене и които осъзнаят възможността за печеливши продажби, която конкурентните предприемачи пропуснат да осъзнаят. Ето откъде идват печалбите. Предприемачите, които смятат, че виждат възможност за бъдещи продажби към потребителите, отиват на пазарите за ресурси и купуват оскъдни икономически ресурси – суровини, капитално оборудване, работна сила, и т.н. – на ниски цени. Цените на тези ресурси са ниски, защото другите предприемачи не са видяли потенциала за бъдещи продажби към потребителите. Така че предприемачите купуват ниско и продават високо, но не за сметка на потребителите. Те продават на потребителите стоките, които потребителите искат, на цени, които потребителите са готови да платят. Печалбата идва от другите предприемачи, които пропускат да видят възможността, и следователно са се колебали по-рано дали да закупят ресурсите. Потребителите са облагодетелствувани. В края на краищата какво би станало, ако и този предприемач не беше видял какво потребителите биха искали да купят в бъдещето? Тогава потребителите биха били принудени да избират от дори по-малко от тези сега търсени продукти. На потребителите се помага; печалбата идва от способността на успешния предприемач да прогнозира желанията на потребителите и след това да организира производството ефективно и печелившо.

Накратко, печелившите настойници на пазара са верните слуги. Няма нужда те да бъдат страдащи слуги. Може би те правят постоянни печалби чрез постоянната си способност да предвиждат бъдещето. В края на краищата, това е начинът, по който Йосиф беше способен да послужи на Фараона: той знаеше бъдещото състояние на търсенето и предлагането. Но той беше получил Божието откровение, което го информира за идващите изобилни жътви и последвалите ги седем гладни години (Битие 41). Той познаваше бъдещето и даде мъдър съвет на Фараона за това как да се възползва от пресдказаните бъдещи условия. Но вие и аз не сме като Йосиф. Вие и аз не познаваме така съвършено бъдещето. Вие и аз трябва да носим рисковете на несигурността – непознатото бъдеще, с което всички ние трябва да се срещаме по един или по друг начин, докато все още дишаме и вземаме решения.

Това, което свободният пазар прави, е да установи тясна връзка между личните разходи и личните ползи. Той също установява система за парични изчисления, чрез която можем да правим по-точни оценки на приходите и разходите това, което пазарът прави, е да провежда най-добрите усилия на всеки в предвиждането на бъдещето и резултатът е днешното състояние на цените. Това, което пазарът прави, е да принуждава всеки човек да понася разходите от своите собствени усилия. Той изкоренява онези, които прахосват оскъдните икономически ресурси, които не служат на потребителите с най-малък разход на ресурси. Това, което пазарът прави, е да осигурява лична свобода за всеки човек да изработва своето призвание пред Бога със страх и трепет. Това, което пазарът е произвел, е най-голямото производство на стоки и услуги в историята на човечеството.

Въпреки това пазарът е презиран от социалистите, марксистите и другите защитници на спасението чрез държавна намеса. Те се покланят на държавата. Те гледат на съсредоточената власт на месианската държава като единствената надежда на човечеството за справедливост. Те отхвърлят идеята, че личната икономическа свобода е сред най-важните свободи, които един политически ред може да предложи на своите граждани. Те призовават за още повече интервенции, още повече регулиране от централното правителство. И някои от тях го правят в името на Исус. Те заключават, че Исус иска от нас да установим тотален държавен ред, защото в света има несправедливост. Заключение: държавата е източник на справедливост, единственото средство за поправяне на злините, произведени от пазара. Какъв е резултатът по целия свят? Нарастваща тотална държавна власт и нарастващ поток от възмущение, завист и революции. Бог не е за подиграване. Целият свят е изправен пред серия от потенциални икономически катастрофи.

Пазарът осигурява дисциплина: взаимна дисциплина на купувачите и продавачите, като купувачи се конкурират срещу купувачи и продавачи се конкурират срещу продавачи. Той също дава мярка за успех за вярното служение към потребителите: печалбата. Той дава йерархична изпълнителна система, с потребителите на върха, съобщаващи своите желания на средния и висш менджмънт, като купуват или отказват да купуват от дадена компания. Висшите мениджъри казват на по-нисшите мениджъри какво да правят като цяло, макар и не в подробности, а средните мениджъри трябва да провеждат тези общи инструкции. Тогава потребителите могат да гласуват за или против продуктите.

Пазарът не може да бъде по-добър от своите потребители. Ако те искат зли неща, пазарът ще им ги осигурява ефективно. Този пазар не трябва да бъде автономен. Просто защото продаването на даден продукт или услуга може да произведе печалба, не означава че държавата трябва да позволява той да бъде продаван без заплаха от наказание. Но за повечето от нашите нужди, през по-голямата част от времето, пазарът предлага най-съвършеното обвързващо средство, познато на човека, система, която позволява на производителите и потребителите да координират своите индивидуални планове чрез системата на конкурентни цени. Хармонията на човечеството се насърчава чрез конкуренцията, произвеждана от свободния пазар. Като служи на своите собсвени интереси, ориентираният към печалби производител трябва да се стерми към благото надругите. Ето го Исусовото златно правило в действие: прави на другите това, както би искал другите да правят на теб (Матея 7:12). И чудесната особеност на свободния пазар е тази: ако го направиш добре, можеш да направиш много добра печалба. Можеш да преуспееш, като правиш добро.

Икономиката не е управление в смисъла, в който са управление семейството, църквата и държавата. тя не може законно да принуди хората да полагат себезадължаваща клетва, в която хората призовават Божието осъждение върху себе си, ако излъжат. Въпреки това, може би най-важната характеристика на свободния пазар в последните десетилетия на 20-ти век е тази: неговият успех прави излишна месианската държава. Когато доходите на хората растат и тяхната лична отговорност се увеличава, увеличават се и техните възможности за избор, те имат още по-малко основание да призовават бога на държавата да ги спасява, закриля и да поема цялата отговорност заради тях. Пазарът оставя сатанинския човек с още по-малко извинение. За хората на господството той осигурява икономическата рамка за дългосрочен икономически растеж и дългосрочно обществено господство. Социалистите ще се провалят значително, когато социалистическата система парализира производителните, ориентирани към господство производители. И когато това стане интелектуалните защитници на тоталната държава ще бъдат окончателно разкрити като такива, каквито наистина са, а именно, защитници на икономиката на Сатана.





Unconditional Surrender
Copyright © 1994 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов