Безусловна капитулация
Резюме
Съдържание
Предговор
Въведение към Част I
Бог
Човекът
Законът
Времето
Обобщение на Част I
Въведение към Част II
Семейството
Църквата
Държавата
Икономиката
Обобщение на Част II
Въведение към Част III
Божието Царство
Стратегия за господство
Обобщение на Част III
Заключение

   

Безусловна капитулация
  Home    от Гари Норт  

 

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ЧАСТ ІІ

Ако християнството ни дава уникален възглед за същностните основи на обществото – Бог, човека и закона – тогава трябва да очакваме да видим важни разлики между възгледа за обществените институции на християнството и възгледа на конкурентните религии за тези същите институции. Трябва да очакваме да видим тези институции построени върху различни философски основи. Трябва също да видим големи разлики в ефективността на тези институции, в зависимост от това дали се намират в християнско общество или в езическо общество.

Една от най-важните характеристики на християнската обществена теория, или поне на протестантската обществена теория, е отсъствието на каква да е напълно върховна човешка институция. Никоя институция няма крайна власт, защото никоя човешка институция не е свободна от разрушителните последствия от греха. Само Исус Христос може да притежава пълно върховенство във времето и на земята. Единствено Исус Христос е връзката между човека и Бога. Неговото открито слово, Библията, е крайната власт за човека, а не изявленията на комитети, бюрократи или религиозни ръководители.

Бог е източникът на обществения ред. Конкретно, това е Святият Дух, който е изпратен да утешава Църквата (Йоана 16:7). Святият Дух дойде да води хората във всяка истина: “А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, ще говори, и ще ви извести за идните неща” (Йоана 16:13). А ние знаем, че “където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17б). Божията върховна власт над създанието е тази, която държи всички неща, и ние знаем, че установената връзка между Божия закон и видимите благословения гарантира запазването на обществения ред за онези общества, които се стремят да се съобразят с открития законов ред на Бога.

Следователно библейската обществена теория утвърждава произвеждащите ред следствия от децентрализираната система на конкуриращи се, но идеално сътрудничещи си институции. Никоя институция сама по себе си не трябва да произвежда този обществен ред. Всъщност, никоя институция сама по себе си не може да го произведе, тъй като съсредоточаването на власт, свързано с такъв опит, е саморазрушително и в пълно противоречие с библейския обществен ред. Свободата и редът се постигат едва когато хората в обществото се стремят да преустроят всичките си обществени институции според инструкциите, показани в Библията.

Когато видим обществена теория, която заявява валидността на пирамидална структура на институциите, с няколко институции долу и една-единствена институция на върха, ние виждаме обществото на Сатана. Пирамидалната структура, и в обществената теория, и в архитектурата е основна за езическата античност. Това е също господствуващата обществена теория на съвременния социализъм и на комунизма. Тя поставя хората в основата на пирамидата, а държавата на върха.

Библията заявява съществуването на много върховенства, много институции, които носят законна власт. Човешките институции притежават законно върховенство, но всяко такова върховенство е ограничено и  възложено. Единствено Бог притежава абсолютно върховенство. Всеки опит от някоя институция да изисква крайната власт е демоничен. Всички институции са под Бога и са управлявани от Божия закон. Никоя институция сама по себе си не може да изисква крайна власт над всички други.

Това, което Библията заявява като задължително, е следното: отговорни хора под Бога, но никога автономни хора под Бога. Нито единият (държават, Църквата, семейството), нито многото (индивидите) могат да искат абсолютно върховенство. Нито колективизмът, нито индивидуализмът са валидни като изключителен принцип на обществения ред. Това, което Библията заявява, е заветно общество: индивиди и институции под Бога и под Божиите практически закони.

Трябва обаче да разберем, че икономиката не е отделна заветна институция. Никаква клетва, която призовава Божиите санкции, не е валидна в икономиката. Тя е договорна институция, а не заветна. Разглеждам това в по-големи подробности в книгата Синайската Стратегия (The Sinai Strategy, Institute for Christian Economics, 1986), глава трета.

С тази рамка в ума се обръщаме към четирите обществени институции: семейството, Църквата, държавата и икономиката.





Unconditional Surrender
Copyright © 1994 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов