Безусловна капитулация
Резюме
Съдържание
Предговор
Въведение към Част I
Бог
Човекът
Законът
Времето
Обобщение на Част I
Въведение към Част II
Семейството
Църквата
Държавата
Икономиката
Обобщение на Част II
Въведение към Част III
Божието Царство
Стратегия за господство
Обобщение на Част III
Заключение

   

Безусловна капитулация
  Home    от Гари Норт  

 

10

СТРАТЕГИЯ ЗА ГОСПОДСТВО

Има само един Върховен Съюзен Главнокомандуващ, Исус Христос. Има само един източник на цялостна стратегия, която включва всяка възможна тактика. Бог притежава този интегриран стратегическо-тактически план и Той го въвежда в действие във всеки момент по цялата вселена.

Сатана също има стратегия и той също има и тактика, но той не е всезнаещ, всемогъщ, всеприсъствуващ или все-каквото-и-да-е. Той е паднало създание, бунтовно създание, създание, което е отхвърлило Божия закон, средството за господство. Той е отказал да бъде подчинен на Бога и следователно не е възможно да успее в покоряването на земята. Невъзможно е да покоряваш земята без да бъдеш подчинен на Бога. За създанията, господството изисква подчинение. Единствената власт, която Сатана има, е позволена от Бога, поради което Сатана трябваше да дойде при Бога, за да получи Божието разрешение да унищожи притежанията на Йов (Йов 1). Той е под Бога, така че има власт, но тъй като отказва да се подчини етично, той по принцип е отхвърлил първия принцип на господството. Неговото царство не може да успее. Неговата стратегия е неефективна от самото начало, защото тя лежи на учението за автономната власт – властта на независимото, самосъществуващо създание – а това учение е погрешно. Не е възможно да имаш автономна власт като създание. Но Сатана я иска, и по-важно, всички негови подчинени я искат. Никой не иска да бъде под Сатана, но неговите войски се примиряват под него заради властта, която им дава в замяна на тяхната преданост. Но когато Бог намалява властта на Сатана, какво ще притежава той, за да изиска или купи предаността на своите войски? Наемните армии имат едно общо нещо: те никога не могат да победят една решена на всичко, посветена национална гвардия. Армията на Сатана е наемна армия. Божията армия е национална гвардия. Единственото нещо, което възпира победата на Божията национална гвардия е липсата увереност, липсата на обучение и липсата на тактика.

Вече изследвахме нашата липса на увереност в главата за Божието царство. Християните почти навсякъде са възприели видение за поражение. Християните са изоставили отговорностите на Божията всебхватна задача за господство. За да добием пълно разбиране за нашата задача и за нашето бъдеще, ние трябва да преразгледаме популярната есхатология на поражението. Трябва да възприемем есхатология на победа – учение за “последните неща,” което е оптимистично относно “предпоследните неща.” Ние трябва да осъзнаем продължителността в историята, продължителността на победата и продължителността на Божия закон. Трябва да изоставим нашето разчитане на обещания за космически чудеса – не местни чудеса, разбира се, но големи, всепомитащи, космически чудеса – от които се очаква да избавят Божиите некадърници, Неговата Църква. Трябва да отхвърлим всяка версия на продължителността на поражението, тържеството на кваса на Сатана в грешното тесто на създанието.

Но ако направим това, от какво друго имаме нужда? Ако възприемем динамика на историята, както марксистите са възприели – оптимизъм относно бъдещето на човека, във времето и на земята – но по-добре основан оптимизъм от този, който марксистите притежават, от какво друго имаме нужда? Цялостно, подробно познание за Божия открит закон. Имаме нужда от динамика на историята, тоест цялостен мироглед, включващ обещан от Бога успех, но също се нуждаем от средство за господство. Бог направи земята и Той направи човека по Своя образ. Той постанови морални и физически закони и тези закони са разбираеми за човека, защото човекът е направен по Божия образ. Тези закони са пригодени и за ума на човека, и за външната среда, включително и институционалната среда на човека. Принципите на Божия закон се намират в Неговите Десет Заповеди (Изход 20:1-17). Подробностите са Божиите казусни приложения на принципите, а те се намират предимно във втората до петата книга на Стария Завет.

Дадени са ни и динамика на историята, и средство за господство. Направили сме всичко възможно, за да пренебрегнем и двете. Особено в последните сто години ние сме се оттеглили и от двете в името на “християнската свобода,” или “отделянето от света.” Но такъв подход е обречен на поражение. Онези, които възприемат такова отношение, ще стават все по-малко влиятелни в света, който са оставили на дявола в Божието име. Онези, които възприемат есхатология на победа и посвещение към Божия закон, постепенно ще изместват пораженците. Пораженците получават това, което очакват: поражение, както от дявола, така и от онези християни, които са решили да поемат нещата. Пораженците, или както също са известни, пиетистите, са съвременния еквивалент на израилтяните от времето на Мойсей. Те не са доволни от пустинята, но не знаят нищо друго и са убедени, че не е тяхна отговорност да нахлуят в Ханаан и да завладеят земята. Те гледат на себе си като на посланици на далечно царство, чийто Господар държи при Себе Си в далечната земя повечето от своите активи и оръжия. Те знаят, че Той в края на краищата ще се върне, но без предупреждение, без да изпраща подкрепления до последния момент. Днешните християни не са уверени посланици за Христос, защото не осъзнават всеобхватната същност на тяхната задача и несравнимата сила на Божието средство за господство. Те също не осъзнават състоянието на обърканост на войските на Сатана – беззаконни, предатели, вътрешно бунтовни, без философия за живота и без надежда за дългосрочен успех. Те не са ефективни посланици, защото не осъзнават близостта на Божието царство – не Второто Идване на Христос в сила, а близостта на властта, която им е дадена за задачата на господството.

 

Стратегията

Бог разкри Своята стратегия в последните думи на Христос към Неговите ученици. “Идете, прочее, и научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядал; и, ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матея 28:19-20). Преводът New English на Библията превежда първото изречение така: “Затова идете и направете всичките народи Мои ученици.” Ние трябва да поставим народите под дисциплина. Дисциплината предполага съвкупност от правила. Тя също предполага система за налагане на закона, йерархична верига. И, както виждаме отново и отново, тя включва преди всичко идеята за самодисциплина под Бога чрез Божия закон.

Поучението е форма на дисциплина. Един обучаващ метод без правило и без дисциплина, особено самодисциплина, няма да успее. Ние трябва да учим народите, което неизбежно означава, че трябва да ги поставим под Божието управление. Ако някой човек или общество откаже да дисциплинира своите действия чрез Божия закон, тогава този човек или общество ще бъдат съдени от Бога. Законът може да ви смаже или да ви издигне, но той не може да бъде избягнат. Той е част от Божия създаден ред. Той е основен за самото естество на човека, защото е основен за задачата за господството.

Тази задача на Христос е просто повторение на задачата за господството, дадена на Адам и Ной от Бога. Тя е същата задача. Сега Христос обявява Своята власт над историята, защото Той е пострадал в историята: “Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матея 28:18). Това е историческата основа на Неговото повторение на първоначалната задача за господството. Въплътеният Христос обяви Своята абсолютна власт – всяка власт – над историята. Вече не е нужно хората да гледат напред към Неговата жертва; тя сега е зад нас. Вече не е нужно видимият белег на Божията победа над Сатана да бъде показван чрез сенки в жертвите в скинията и в Храма (Евреи 8:5). Ние видяхме победата. Тя е пред нас завинаги. Сега вече нямаме извинения да отлагаме дисциплинирането на народите. Земята на Ханаан в Палестина вече не е учебен център – новобрански лагер – за Христовите войски. Ние сме призвани да нахлуем в царството на Сатана, народите. Сега Сатана е вързан в историята, както не е бил преди възкресението; това е значението на веригата в Откровение 20, където се казва, че Сатана е вързан за хиляда години. Той е ограничен, защото неговото царство е под атака. Едва накрая той ще бъде отвързан за малко време, само за да бъде смазан в последния ден (Откровение 20:7-9). Неговият последен опит да избегне своята участ, когато обгради лагера на верните – който е самия свят – бива незабавно смазан, без дори и един изстрел, или поне така показва текстът. Той не може да изиска своето изгубено царство от победоносните войски на Бога. Неговата контраатака бива незабавно унищожена от последното прекъсване в историята: съда (Откровение 20:10).

Обезсърчаващо е да видим колко много християни отказват да осъзнаят огромното значение, което възкресението на Христос има в човешката история. Те виждат, че то ще има лично значение за тях в момента на смъртта и на крайния съд, но този индивидуализъм пренебрегва значението на възкресението за историята на човешката раса, във времето и на земята. Христос го каза съвсем ясно: то послужи като основа на значително прехвърляне на видима власт. Сега Той има цялата власт, на небето и на земята. Бог винаги е имал тази власт, но сега тази власт е изявена в историята. Бог влезе в процесите на историята чрез Своето Въплъщение. Втората Личност на Триединството дойде на земята като съвършен човек, живя съвършен живот, изпълни условията на закона и умря като заместителска жертва. Но съвременните християни се държат така, като че ли цялата тази историческа дейност има значение предимно в трансисторическите дела: в душата, в небето, при крайния съд и в новото небе и новата земя след този краен съд. Те се държат така, като че ли върховната драма в цялата история има много малко значение за самата история.

Христос изпрати Своите войски по целия свят, нахлувайки в народите на Сатана от тази първоначална база в Палестина. Бог ги избави от робство и ги въведе в Палестина 1500 години преди жертвата на Христос. Сега Той използва Палестина като начална оперативна база за световно настъпление. Получил всяка власт над историята чрез Своята жертва в историята, Христос възложи нова власт на Своите подчинени. Липсва ли Му власт на този Върховен Съюзен Главнокомандуващ? Не. Притежава ли Той всяка власт? Абсолютно. Неговите войски нуждаят ли се от разрешение да използват този източник на власт? Не и след Петдесятница, когато Утешителят дойде. “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това, и те гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им” (Деяния 1:8-9).

Колко по-ясно би могъл да говори Христос? Той им каза, че има всяка власт. Каза им, че те ще получат власт. След това беше отнесен в небето, демонстрирайки по възможно най-изразителния начин, че той им възлага власт и че те не трябва да очакват Той да упражнява господство, във времето и на земята, в Своето физическо тяло.

Първите ученици разбраха посланието. Те станаха Негови посланици по цялата земя. Толкова успешни бяха първите ученици в своето разпространяване на благовестието, че Павел можеше да пише до църквата в Колос относно “надеждата на благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата” (Колосяни 1:23б). Предполага се, че той има предвид, че благовестието е било разнесено по всички части на царството на Сатана, че никоя област не е обозначена от Бога като “неподлежаща на завладяване” за Неговите ученици. Това, което е толкова смущаващо в последните десетилетия на 20-ти век, е, че толкова малко от Неговите ученици днес осъзнават какво са правили първите ученици: че благовестието, а не някакво идещо преломно събитие в историята, е което ще научи народите. Те са знаели коя е тяхната територия: целия свят. Те знаеха какво трябва да правят: да научат народите. Те разбираха задачата за господството: да покорят земята.

Какво е посланието, което трябва да донесем на народите? Да вярват в Исус, но не и да се съобразят с Неговия образ? Да приемат Исус като Спасител, но не и като Господар? Да им предложим възглед за господарство, който не включва пълно покорство като стандарт за поведение? Не, разбира се. Нашата задача е да учим всички народи “да спазват всичко, което съм ви заповядал” (Матея 28:20). Той им каза, че дойде да утвърди Божия закон, а не да го отхвърли или унищожи (Матея 5:17). Той даде на Своите ученици завършена версия на Своя закон, така че те, като Негови ученици, да могат да обявят капитулационните задължения на войските на Сатана. Условията за мир са капитулационните задължения. Те са също и средство за господство.

Когато Рахав помогна на израилевите съгледвачи, беше ли тя вече гражданин на Ерихон? Очевидно не. Тя сключи завет с Бога на Израел, чрез съгледвачите (Исус Навиев 2:12-13). Тя стана предател спрямо царството на Ерихон, макар че за известно време тя остана в града, като че ли все още беше гражданин на Ерихон. Идеята тази: вие принадлежите или към едното царство, или към другото. Няма трето царство, в което някой да може да избяга. Вие сте регистрирани като граждани или на небето, или в ада. Вие или сте записани вкнигата на живота, или не сте (Изход 32:32; Откровение 21:27).

Всеки цар изисква покорство. Всяко царство има закони. Хората винаги са под закона на някакво царство. Стандартният израз, “Ние сме под благодат, не под закон,” е пълна глупост. Ние винаги сме под закон. Въпросът е: Чий закон? Божият закон или законът на Сатана? Да бъдеш под закона на Сатана означава да бъдеш гражданин на неговото царство. Тогава неговият закон ще те осъди, защото действието на закона е написано на всяко човешко сърце (Римляни 2:15). Всичко ценно, което Сатана държи, е откраднато. Всеки добър дар идва от Бога (Яков 1:17). Сатана е крадец. Следователно, за да ръководи своето царство, той има нужда от закон и той разчита на изкривени извадки от Божия закон – действието на закона – за да принуждава своите войски да му се подчиняват. Всеки, който разчита на своята собствена морална сила да се подчинява на Божия закон, е под проклятието на Божия закон. Всеки, който се обляга на своята съвест и казва, че тя ще бъде неговото ръководство, е под проклятието на Божия закон. Дори действието на закона е достатъчно близо до Божия закон, за да осъди човека. Ние винаги сме под закон. Божият закон винаги осъжда грешниците. Въпросът е: Дали ще живеем по закона, или ще умрем по закона? Ще избегнем ли проклятието на закона по Божията благодат чрез нашата вяра в Христовата изкупителна жертва, или ще представим себе си като опетнена жертва, за да бъдем осолени и да горим завинаги? Ще използваме ли закона, за да съобразим себе си с Божия образ, или ще използваме закона, за да се възвисим над Божията благодат, в отчаян опит да станем по-святи от Бога?

Политическият въпрос пред гражданите на всеки народ е този: Дали е по-добре да бъдат под управлението на Божия открит закон, или под някаква сатанинска имитация на този закон? Дали е по-добре да бъдат под Божия закон, или под жестоките, извратени имитации на Сатана? Бихте си помислили, че отговорът е очевиден. Тогава защо християнските ръководители и теолози през този век отговарят неправилно на този въпрос? Защо прогласяват, че вече не сме обвързани от Божия закон? Ако не сме обвързани от Божия закон на земята, тогава сме обвързани от този закон във вечността, в огненото езеро. Законът е задължителен за всяко създание: на небето, на земята, в ада и (окончателно) в огненото езеро. Въпросът е: Дали законът ще обвързва човека за живот или за смърт? Дали Христос ще ви хване в ръцете Си, като утвърдител на закона, или Сатана ще ви хване в ръцете си, като бунтовник срещу закона, така и вие, и Сатана да бъдете вързани от проклятието на закона през цялата вечност? Без Христос вие вече сте в ръцете на Сатана.

Проповядването на благовестието на всеки човек и поучаването в закона на всеки човек е основата на обучението на народите. Посланиците идват при нови хора и ги обучават в праведност. Има стандарти за праведно поведение. Те са ни открити в Божия закон. Посланиците правят ученици от бившите граждани на царството на Сатана. Бог им възлага власт, когато започнат да боравят умело с Божия закон в своята конкретна област от живота. Тогава те започват да действуват като нови посланици, носейки посланието на благовестието на нови хора, за завладяване на нови области на влияние.

Никоя институция не е изключена: църквата, държавата, семейството, икономиката, училището, фермата и т.н. Всяка институция има структура на отговорност и стандарти за работа. Това, което Христос изисква, е обучаването на хората и институциите чрез Неговите стандарти за праведно поведение. Ако държавата държи меча, тогава тя трябва да държи меча според условията на Божия закон. Ако една корпорация прави печалба, тя трябва да прави печалба според условията на Божия закон. Ако една ферма засява дадена култура, тя трябва да я засява според Божиите изисквания за земеделието. Накратко, докато е нужно да ръководите институции според някакви стандарти, трябва да ги ръководите според Божиите стандарти. Въпросът никога не е “никакви стандарти или Божиите стандарти.” Той винаги е въпрос на чии стандарти.

 

Тактика

Стратегията на дисциплиниране чрез проповядване на цялото Божие учение е универсално валидна стратегия. Въпросът за тактиката трябва да бъде винаги местен и исторически обусловен. Всяко общество, всяка институция, всяка област от живота трябва да бъдат покорени, така че отговорността на местните хора е да вместят Божията стратегия в своите исторически и обществени обстоятелства. Стратегията ни дава единна програма; тактиката ни дава многообразни приложения.

Каквато и да е местната тактика, трябва да се използва всяка възможна институция. Институционалната църква трябва да бъде центърът за събиране на семействата заедно, но семейството е първата институция. Учебните материали за бащите са изключително важни, за да може бащата да възстанови себе си като семеен свещеник. Той трябва да започна да управлява семейството, обучавайки своите деца в Библията и подготвяйки следващото поколение от посланици.

Църквата би трябвало да преглежда такива материали, тъй като пасторите и презвитерите посвещават времето си на този тип работа. Църквата не е единствената власт, но в повечето ситуации тя ще бъде източникът на предварително написани и записани на касети ресурси. Църквата трябва да работи с главите на семействата, за да установи редовни програми за семейно обучение. Църквата трябва да се научи да децентрализира своите учителски служения и първото място, от където може да започне, е семействата.

Финансовите ресурси винаги са ограничени, особено при нови проекти. Касетофонът, поради ниската цена на касетите, дава първоначално механично учебно средство, защото църквата може да произведе толкова касети, колкото може да продаде, без да затваря много капитал в първоначалното производство, за разлика от книгите и брошурите.

Печатните материали са важни, започвайки с брошури за членовете, които да служат като евангелизационно средство, и преминавайки към бюлетините. Един бюлетин може да бъде информационно средство, не просто място за седмични обяви. Бюлетинът вероятно трябва да включва по-малък подлистник в временни обяви, които имат краткосрочно значение. Бюлетините не са толкова скъпи за произвеждане. Дори и една копирна машина е достатъчна в началните етапи на издателската дейност.

Памфлети, възпроизвеждане на проповеди, препечатки на съвременни статии и подобни материали могат да се произвеждат евтино, когато една църква или друга група иска да си постави като цел специална група за евангелизиране. “Практическото евангелизиране,” с конкретни материали, насочени към конкретни групи с конкретни проблеми за разрешаване, е вероятно най-добрият начин да се представи благовестието на нови хора. Те искат да знаят какво е различното при християнството. Ако християнският евангелизатор може да покаже, че християнските принципи наистина се прилагат в конкретни проблемни области, в които има потенциални вярващи, той е направил значителен пробив. Евангелизиране, което не е настроено да дава конкретни библейски отговори на реални проблеми пред реални хора, е слабо и обикновено произвежда вярващи, които не разбират всеобхватните претенции на отговорностите на Христовото царство.

Специалните събирания, занимаващи се проблеми, стоящи пред хората в местната общност, са особено полезни като евангелизационно средство. Проблемите в живота на семейството винаги са товар, така че тук се търсят конкретни отговори. На различни събирания могат да се разглеждат други области от живота: бизнес, престъпност, алкохола, наркотиците, и т.н. Този вид евангелизиране включва внимателно планиране и говорители, които имат нещо конкретно християнско, което да представят по въпроса.

Всеки човек може да даде на своя кръг от сътрудници материали, които се занимават с проблемите, пред които са изправени тези хора. Хората искат помощ. Те може да не признаят, че се нуждаят от помощ в своя духовен живот, или може да не осъзнават величината на вечната заплаха, която идва върху тях, но знаят, че имат проблеми в по-практическите области. Християнството представя всеобхватен закон за човешкия живот, а последователното християнство дава всебхватни отговори.

Това е ориентирано към господство евангелизиране. То е повече от типичното “почувствайте се добре” евангелизиране на съвременния свят. Евангелизирането “почувствайте се добре” се използва успешно от Сатана: “Ако то те кара да се чуствуваш добре, направи го.” Християните подражават на този подход: “Почувствай се добре с Исус” беше популярен лозунг в Америка в края на 60-те. “Максимум секс” беше друга популярна американска програма за евангелизация в колежите в средата на 70-те. Но лозунгите не вършат работа, ако липсва същността на вярата. Седенето в групи, постигащи бурни емоционални чувства не постига нищо. Едно емоционално събиране може временно да накара хората да се чувствуват добре, но старите практически проблеми остават, когато хората слязат от своето преживяване на върха на планината.

Нужни са книги по множество теми. Без книги никое движение не успява. Книгите са това, което прави християнството и юдаизма уникални. “Религията на книгата” е уникално явление. Загрижеността, с която древните евреи са се заели да запазят точни преписи на Библията, трябва да свидетелствува за централното място на писаното слово. Книги по лични проблеми, книги по практически проблеми, книги по теология, книги за всяка област от живота: ето програма, която може да промени света. Християните, които не са дисциплинирали себе си да четат непрекъснато, са оставени на милостта на своята среда. Те ще цитират тези идеи, които се разпространяват в нашето хуманистично общество. Ние трябва да бъдем хора, даващи популярните идеи, които се разпространяват в обществото, а не купчина начинаещи дистрибутори на използвани идеи, развити от хуманистите и демонистите.

Програмите за обучение са основни за всяка успешна бизнес организация. Те са основни за всяка военна организация. Те, разбира се, са централни за всяка образователна организация. Ето защо непрекъснатото обучение за всеки член на всяка християнска организация е абсолютно фундаментално. Ако в една християнска организация не се провежда никакво обучение, можем спокойно да кажем, че тя няма да оцелее дълго време. Една институция без обучение – обучение, което лежи на развиването на лична самодисциплина – е самоубийствена институция. Ние се нуждаем от поучения и се нуждаем от практика.

Трябва да се изградят мрежи за разпространение на бюлетини. Преводните услуги в крайна сметка ще станат задължителни. Международната християнска общност трябва да изгради алтернативна система за съобщения. Международното разделение на труда трябва да се приложи в разпространяването на благовестието. Ние не знаем кога някаква нова идея, някаква нова техника за завладяване, ще произлезе от някой далечен ъгъл на света. Трябва да преобърнем всичко в търсене на по-добри техники за поучения и практика.

Евангелизирането трябва да бъде ориентирано към проблемите. Какви проблеми занимават конкретния индивид? Какви отговори му дава Библията? Посланикът трябва да изследва Библията, за да види какви отговори има там на проблемите на хората. Но това изисква време, интелект и желание да се борави умело с Божия закон. Това е, което древният Израел изискваше дори от неграмотните членове на царството. Какви извинения биха могли да измислят грамотните, осъзнати християни, за да се отърват от работата? Нито едно, което Бог би послушал.

Християнските училища са абсолютно фундаментални за всяка успешна стратегия. Нещо повече: Всяка програма, която не насърчава създаването на християнски училища, е автоматично обречена. Тези училища трябва да бъдат напълно независими, напълно финансирани от родителите (освен научната дейност) и за предпочитане ориентирани към печалба. Това увеличава контрола на родителите върху училищата и дава на директора на училището финансов стимул да се съобразява с желанията на родителите. Но какво да е християнско училище – ориентирано към печалба, с идеална цел, но с плащане на пълната такса, или ръководено от църква – е по-добре от никакво християнско училище. Всяко образование е силно религиозно. Никое образование не може да бъде неутрално. Следователно, всички християнски деца трябва да бъдат обучавани от християнски учители, които използват напълно последователна християнска учебна програма. Всеки християнин, който позволява на своите деца да изучават основите на познанието в държавно финансирано, светско хуманистично училище, е предал децата си. Точка. Никакви уточнения, никакви изключения, никакви извинения.

 

Специалисти и общи теоретици

Богът на Библията е един и много. Християнската общност е единство, но тя е също разнообразие. Има обединяващи теми, които всеки християнин и всяка християнска общност трябва да признаят като фундаментални. Има също приложения на основен принцип, който само малко хора разбират или се интересуват от него. Нуждаем се от поколение от християни, които се посвещават на това да придобият интелектуално и практическо разбиране на общите истини на вярата, но в същото време посвещават време, ресурси и молитви да боравят поне с една специализирана област, за да я доведат под управлението на Христос. Всеки християнин трябва да бъде призован да обмисли сериозно Божиите стандарти в своята област на влияние. Общността като цяло трябва да има тези специалисти на разположение по всяко време, за да могат те да допринесат своите умения за задачата за господството.

Военните организации разбират този принцип. Във всяка военна организация има посветени специалисти, на които може да се разчита да осигуряват подробно и точно познание на командирите винаги, когато условията го изискват. Един добър командир знае достатъчно за различните области под негово командуване, за да знае кога да поиска помощ, от кого да я поиска и как да я интегрира в общите действия на армията. Командирите от този тип са рядко явление. Те трябва да широко ерудирани. Те трябва да разбират цялата картина. Те трябва да могат да набележат производителните подчинени. Те трябва да могат да пресеят незначителните подробности, за да открият значителните подробности. Те трябва да действуват бързо. Трябва да действуват решително. Трябва да носят пълна отговорност за своите действия. Без хора като тези никоя армия не може да побеждава.

Нашето огромно превъзходство като християни е, че имаме такъв Върховен Съюзен Главнокомандуващ. Бог познава едновременно цялото и подробностите. Той знае къде е всеки подчинен, какво може той да постигне и как може да бъде използван най-добре. Бог познава едновременно цялото и конкретните неща. Сатан, макар и могъщо създание, не може да познава едновременно и цялото, и подробностите. Сатана е като жонгльор, към когото се хвърлят все повече портокали. Той жонглира забележително, но Бог продължава да подхвърля все повече портокали. Сатана няма способностите да бъде равен на Бога на бойното поле. Освен това, той страда от последствията от един смъртен удар. Той е кървящ, пренатоварен жонгльор.

Това, което трябва да правим като подчинени офицери, е да се подготвим за идещите битки. Трябва да бъдем подготвени слуги. Трябва да отделим време да се подготвяме поне в една област, докато в същото време поддържаме поне основно познание за основите на вярата и общите тенденции на двете царство. Трябва да можем да прилагаме нашето познание към конкретни ситуации. Както Петър ни каза: “Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда” (1 Петрово 3:15). Кротостта и страха са към Бога, не към хората; понеже хората са кротки пред Бога, те могат да са уверени пред предизвикателствата, които светът поставя пред тях. И белегът за човек, който е кротък пред Бога е неговото познание за Божиите изисквания пред него. Както Петър продължава, “Имайте чиста съвест, така че във всичко,в което ви одумват, да се посрамят ония, които клеветят добрата ви обхода в Христа” (1 Петрово 3:16). Когато знаем какво Бог иска от нас, можем да дисциплинираме себе си, така че да можем да направим каквото е нужно, когати и да ни призове Той.

Няма земен Върховен Съюзен Главнокомандуващ. Няма абсолютно върховна човешка институция. Но също не съществува върховен демоничен командуващ на земята. Той също е ограничен от хора, които не знаят каква точно е тяхната работа или как да я свършат. Двамата командуващи са ограничени от своите войски: Бог по Свой избор, а Сатана по необходимост. Християните прекарват твърде много време да се безпокоят относно силата на Сатана, сравнена с тяхната собствена, но проблемът не е в човешката слабост. Бог е абсолютно върховен. Той няма проблеми. Той има изобилие от време. Той може да изчаква благоприятния момент. Сатана не може. Трябва да сравняваме силата на двамата главнокомандуващи. Тогава ще имаме правилната перспектива.

Бог изчака благоприятния момент с ханаанците. Той им даде още малко свобода, за да увеличат осъждението си. Остави ги да допълнят чашата на своето нечестие. След това ги смаза. Аморейците вече не съществуват. Евусейците не съществуват. Хетейците не съществуват. Египтяните почти са изчезнали; сега в Египет живеят предимно араби. Израилтяните устояват в своето влияние, макар много, ако не и повечето, от тези, които днес наричат себе си израилтяни, всъщност са потомци на кавказки прозелити, хазарското царство от средновековния период, преди руснаците да ги завладеят. Само израилтяните продължават влиянието си. Бог отново ще с занимава с тях като народ (Римляни 11). Другите древни царства са изчезнали. Бог може да си позволи да изчаква благоприятния момент. Царствата на Сатана се издигат и падат, но Божиите хора остават, увеличавайки броя си и подготвяйки се (макар като че ли малко от тях го осъзнават) за установяването на Божието всеобхватно, универсално царство, във времето и на земята.

 

Заключение

Международното Божие царство тябва да бъде децентрализирано. Никаква нова Вавелова кула няма да бъде от полза за християните. Ние осъзнаваме вечния характер на националните разлики, макар че тази или онази нация няма да останат вечно. Не можем да имаме Върховен Съюзен Главнокомандуващ на земята, даващ заповеди и повишаващ ни в буквална армия или бюрокрация. Но човек след човек, църква след църква, професия след професия, народ след народ, светът бива довеждан под Божието господство.

Програмата за завладяване трябва да бъде предимно образователна. И тъй, вярването е от слушане, а слушането от Христовото слово” (Римляни 10:17). Но слушането не е достатъчно. “Бивайте обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало; понеже се оглежда, отива си, и начаса забравя какъв е. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде благословен в дейността си” (Яков 1:22-25).

Посланието на господството е себевладение под Божия закон, по Божията благодат, чрез вяра в Исус Христос и Него разпнат. Нищо по-малко не е достатъчно. Ние имаме нужда от организации. Те трябва да бъдат йерархични по своята структура, но не предимно бюрократични. Те трябва повече да приличат на съдилища, с правила на върха, и надзорници, които издават присъди в йерархична верига, но управителите трябва да управляват само по изключение. Те трябва да се справят с проблемите, възникващи от долу, а не да налагат командна система от горе. Не е ли това Божият начин? Не сме ли изправени всички пред деня на съда? Не ни ли дава Бог области на влияние, за коите ние сме напълно отговорни? Не е ли развиването на зрялост основано на прогреса в себевладението с течение на времето, през изпитания и скърби?

Тогава нека престанем да копнеем за космическо чудо, което да ни избави. Благословената надежда, която трябва да имаме, е Христовото завръщане в сила и слава, като венец на историята, когато Той ще представи завършено царство на Своя Баща, след като е положил всичките Си противници (1 Коринтяни 15:24-26). Той няма да принесе безквасен хляб като примирителен принос към Бога, а качествено тесто, напълно квасно, напълно узряло (Левит 7:13), готово за последното изпичане. Той е запазил сатанинския хляб, царството на Сатана, за изгаряне. Царството на Сатана бива изместено от Божието квасно тесто.

Нека вече не ядем безквасен хляб. Жертвата е извършена. Нека вече не ядем горчиви треви. Нека пием виното на празнуването. Христос е нашата Пасха. Вече не очакваме избавление от робството за една нощ, както евреите. Ние сме свободни хора, посланици за Христос, носещи в царството на Сатана Божия мирен договор, и неговите условия са прости: безусловна капитулация. Победата, по принцип, е спечелена. “За това, както Моят Баща завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престоли да съдите дванадесетте Израилеви племена” (Лука 22:29-30).

Ние сме съдиите. Ние ще съдим ангелите (1 Коринтяни 6:3). Защо трябва да продължаваме да седим тихо, събрани в малките си църковни крепости, като че ли Сатана ще засвири последната тръба, а ние защитаваме последната крепост? Следващият път, когато Сатана посмее да направи това, то ще бъде съдният ден за него. Дотогава той води защитна война. Нека да я направим трудна за него. Нека го направим да предвкуси какво идва. Нека вземем подписите на голямата част от неговите последователи върху мирния договор, който Бог предлага на всички хора, които ще се предадат безусловно.





Unconditional Surrender
Copyright © 1994 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов