Безусловна капитулация
Резюме
Съдържание
Предговор
Въведение към Част I
Бог
Човекът
Законът
Времето
Обобщение на Част I
Въведение към Част II
Семейството
Църквата
Държавата
Икономиката
Обобщение на Част II
Въведение към Част III
Божието Царство
Стратегия за господство
Обобщение на Част III
Заключение

   

Безусловна капитулация
  Home    от Гари Норт  

 

4

ВРЕМЕТО

Юдаизмът и християнството са били уникални в древния свят по отношение на техния възглед за времето. И двете учения са учели, че времето се движи напред по права линия, от начало към край. Това не звучи като много странна идея за вас, нали? Но едно време тя е била уникална. Всъщност, тя е била нечувана извън малкия народ на Израел.

Хората в Запада едва ли някога мислят за времето, освен за да си напомнят, че като че ли никога няма достатъчно количество от него. Но те не се замислят често за дълбоката същност на времето. Времето е нещо “естествено,” нещо, за което всеки знае, че е праволинейна серия от събития, “просто едно нещо след друго.” Но как знаем това със сигурност? Ние също казваме, “историята се повтаря.” Наистина ли? Наистина ли се повтаря, събитие след събитие? Какво имаме предвид под “историята се повтаря”? (Онези, които са били обучавани като професионални историци, знаят истинската тайна на историята: “Историята може и да не се повтаря, но историците се повтарят.”)

Ние смятаме, че всеки разбира, че историята е линейна, като права линия. Но защо пък да е така? Защото “здравият разум” ни казва това? Доколко можем да се доверяваме на нашия здрав разум? В края на краищата, ако трябва да приемем възгледа на здравия разум за формата на земята и ако нямаме научните измервателни техники или снимките на земята от космоса, можем да си помислим, че тя е плоска – може би кръгла, както слънцето и луната, но плоска, като гигантски диск, висящ някъде в пространството. Много хора в историята са вярвали именно в това – не всеки, разбира се, но много. (Ако човек живее на висок хълм над пристанище и ако все още се използваха ветроходни кораби с ярки бели платна, и ако той наистина има остри очи, може да забележи едно странно явление: върховете на мачтите на далечен кораб, който плава в посока към пристанището, ще се появят на хоризонта преди корпуса на кораба. Ако имаше телескоп, той би могъл да види това ясно, но в онези дни някои хора са го виждали още преди да е имало телескопи. Не би ли си помислил очевидното средният човек, на когото е казано, че светът е плосък? Не би ли заключил правилно, че само една сферична земя би му позволила да вижда върховете на мачтите на корабите преди да може да види техните корпуси? Само малка група хора са направили това заключение преди много векове. “Ненормалници.”)

Същият проблем с възгледа на “здравия разум” съществува и за времето. С изключение на двете религии, които са основани на Библията, всички древни религии са считали времето за кръгообразно. Хората са гледали на хода на времето по същия начин, по който са гледали на сезоните. Лятото следва пролетта така сигурно, както есента следва лятото. Сезоните се движат в кръг. Те се повтарят. Нещо повече, звездите в техния небесен ход се движат по окръжност около света или поне така изглежда на всеки, който описва положението на звездите всяка вечер, което жреците в древния свят със сигурност са правили, и то с удивителна точност. И така, ако видимите “часовници” на природата, сезоните на земята и звездите горе, следват кръгообразни схеми, защо и времето да не се движи по същия начин? Защо космическото време да не е кръгообразно по своята същност? Библията ни дава правилния отговор – времето е линейно, защото Бог е създал вселената и ще я съди – но хората, които отхвърлят Библията, намират за трудно да дадат някакъв друг толкова добър отговор. Едва в днешно време отхвърлящите Библията хора предлагат някакви правдоподобни защити на идеята за линейното време, но се нуждаят от науката – исторически продукт само от библейския възглед за времето – за да открият тези отговори.

Исторически, една от най-популярните алтернативи на библейската религия е било учението за кармата или прераждането. Смята се, че душите на хората надживяват смъртта на техните физически тела. Тези души преминават през хиляди или милиони животи, нагори или надолу по някаква верига на съществуване, от най-нисшето животно до самия бог (“Единият”). Тези души напредват или пропадат според сбора от доброто или злото, което са направили в миналото, живот след живот. Накрая всички души отново се обединяват с безличностния универсален дух, от който по някакъв начин е произлязло независимото съществуване. Но няма начин да сме сигурни, че този процес на “сътворение чрез отделяне” не започва отново, и има много причини да вярваме, че той наистина започва отново; защото повечето хора, които вярват в кармата, също вярват, че времето се движи на цикли. Само чрез бягство от времето можем да намерим мир, мира на непроменимостта. Въпрос: А как в самото начало сме се оказали във времето? Няма ли пак да се окажем във времето? Дори самият израз “да се окажем” предполага свят, който се разрушава и след това някак започва отново. Хората, които вярват в кармата, не приемат явното учение на Библията, “И тъй като е определено на хората веднъж да умрат, а след това съд” (Евреи 9:27).

 

Линейното време

Библията казва, че времето е линейно. Времето се движи по права линия, от Божието сътворение на света до Божия краен съд върху света. Само някой, който вярва в праволинейното развитие на историята, може да вярва в крайния съд на Бога. И в продължение на много векове само хората, които са вярвали в крайния съд на Бога, са вярвали в праволинейната история. Библията ни учи на линейния възглед за времето, защото тя учи уникално учение за сътворението, провидението и крайния съд. Тя учи, че първоначалното сътворение на вселената е било извършено от същия личностен Бог, Който лично поддържа цялата вселена във всеки момент и Който ще съди човечеството и ще обнови Своето създание в последния ден. Поради това само философиите, които са били дълбоко повлияни от Библията, могат последователно да се придържат към идеята за линейната история.

Езичникът винаги е предпочитал да вярва в нещо друго, но не и да приеме идеята за крайния съд от един личностен Бог. Езическите теории за произхода на всички неща винаги са отричали Божието сътворение на вселената от нищо. Те твърдят, че материята винаги е съществувала, или че енергията винаги е съществувала, или че материята-енергия винаги е съществувала, с Бог или без Бог. Така, езическите теории за произхода на вселената винаги отричат, че само Бог е авторът на създанието. Ако въобще има бог, той трябва да е работил с някакво съществуващо от преди “нещо,” за да създаде вселената, казва езичеството. Всеки бог, на който езичниците биха позволили да съществува, трябва да бъде равнопоставен на материята. Както и човека, този бог също е изправен пред проблема да формира хаотичната материя в подредена вселена. Той също воюва срещу съществуването на материята. Той също е затворник на времето. Той е като човека, само че е “повече човек.” Бог и човекът притежават същностно едно и също естество.

Този възглед за Бога е точно което християнството отрича. Библията учи, че Бог е създал вселената от нищо. Тя учи, че Бог е фундаментално различен от създанието. Човекът изобразява Бога; но той не участвува в едно и също естество с Бога. Има вечно разделение Създател-създание. Човекът никога не можеда стане Бог, нито чрез еволюция, нито чрез революция.

Съвременното езичество, следвайки Чарлс Дарвин, вярва, че материалната вселена е всичко, което някога е съществувало, и че дълга, дълга последователност от събития е довела до произхода на галактиките, звездите, слънчевата система, живота и човека. До появата на човека вселената е била същностно безличностна, учи съвременната общоприета наука. (Шепа учени твърдят, че вселената сама по себе си е личностна по някакъв начин, но те не са наясно точно как това има значение в историята.) Само присъствието на човека някакси прави вселената личностна, защото единствено човекът разбира историята и може до известна степен да контролира бъдещето. По презумпция човеът става единственият истински бог на вселената.

Какво да кажем за времето в тази предполагаемо несътворена вселена? От дълго време сред учените съществува дебат относно това. Повечето учени, които пишат за такива космически събития като края на времето, вярват, че вселената се движи като гигантски часовник, ставайки по-студена и по-случайна, като ръждясващо парче отпадъчен метал или като умираща звезда; времето завършва в “топлинната смърт” на вселената. Те основно казват, че без тези материално-енергийни “часовници,” които отмерват космическото време, времето всъщност свършва: “Няма часовник, няма и време.” Няколко други учени твърдят, че сега разширяващата се вселена един ден ще започне да се свива, докато галактиките се върнат в една единствена точка, отново ще експлодира, и отново ще се разшири, завинаги навън и навътре, в безкрайни космически цикли на “големи взривове.” Какъвто и подход да предприема съвременната наука, той не отчита това, което Библията учи: един личностен Бог е създал материята и физическата енергия от нищо, понастоящем ги поддържа и ще съди всички хора в последния ден или според тяхната лична съобразеност с Неговия закон или според изискването да вярват в спасителното дело на Неговия изпълнил закона Син, Исус Христос.

Библията набляга на космическия персонализъм; съвременната хуманистична наука набляга на космическия имперсонализъм. Библията твъри, че вселената има смисъл, защото Бог, нейният Създател, й е вложил смисъл; съвременната хуманистична наука твърди, че вселената е същностно безсмислена, защото не съществува нищо извън вслената. Библията казва, че историята има космическа, вечна цел чрез Божието постановление; съвременната наука казва, че не е възможна историята да има космическа, вечна цел, защото няма Бог, който да може да наложи Своето постановление.

 

Целенасоченото време

Бог създаде вселената, която е средата на човека, а след това създаде човека. Той създаде звездите, слънцето и луната, така че човекът да измерва времето. Те станаха основа на календарите на човека. Те служат като космически часовници за човека. Накратко, небесните светила служат на човека. “И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времената, дните и годините; и да бъдат светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог направи двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; направи и звездите” (Битие 1:14-16). Самият ред на създанието беше ориентиран към бъдещето: Неговото съзидателно дело на четвъртия ден беше предназначено да служи на създанието, което се появи на шестия ден.

Да разгледаме какво учи Библията тук. Това, което тя учи, не може да се съвмести с никой друг възглед за произхода на вселената. Всеки опит да се вмести библейското описание за сътворението в кой да е друг възглед задължително трябва да пренебрегне или да отхвърли това, което Библията конкретно учи. Първо, земята беше създадена преди слънцето, луната и звездите. Земята не е произлязла от звездите или от слънцето; тя е била създадена преди тях. Опитайте се да вместите това описание в коя да е научна версия на еволюцията!

Второ, небесните тела бяха създадени от Бога, за да дават светлина на земята. Повече от това: те бяха създадени, за да бъдат знаци. Знаците трябва да бъдат тълкувани. Тълкувани от кого? Човекът! Знаци за чии цели? За целите на човека! С други думи, слънцето, луната и звездите са били създадени, за да служат на човека, който още не е бил създаден. Самата последователност на сътворението сочи към бъдещето. Съвременният дарвинизъм съзнателно отрича всяка следа от целенасоченост в историята до преди появата на живота. Но Библията учи, че животът е бил създаден в деня след сътворението на слънцето, луната и звездите. Опитайте се да съвместите това описание с коя да е версия на съвременния дарвинизъм!

Това трябва да докаже моето твърдение: библейското описание на сътворението, ако бъде прието буквално, ни кара да отхвърлим всички други обяснения. Само ако отхвърлим очевидното значение на думите на Писанието можем да вместим библейското описание на сътворението в кое да е друго тълкуване за произхода на вселената.

Библията говори за сътворението с тези думи, “В началото . . .” (Битие 1:1). Времето започна при сътворението. Преди сътворението нямаше време. Библейският възглед за времето не може да се отдели от библейското описание за сътворението. Всеки опит да бъдат те разделени води до отхвърляне и на библейския възглед за времето, и на библейското описание на сътворението. Те са неотделими. Ако някой отхвърля библейското описание на сътворението, той задължително отхвърля библейския възглед за времето.

 

Заветното време

Времето, преди всичко друго, е заветно. То се съобразява с Божието постановление. Книгата на Рей Сътън За да преуспееш: Господство чрез завет (Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, 1987) доказва, че има пет страни на Божия завет: 1) Божието абсолютно върховенство, но също и Неговото неизбежно присъствие; 2) йерархична, представителна система на законна власт; 3) Божият закон като основа за господство; 4) Божието правосъдие, изразено в благословение и проклятие; 5) наследството на Божия народ с течение на времето (продължителност, приемственост). Всички пет точки могат да се открият действуващи във всяко човешко управление и във всяка човешка институция. Петточковият завет е неизбежна реалност.

Няколко книги от Библията са построени на основата на тези пет точки, като Изход, Второзаконие, Матея, Римляни, и Откровение. Така е и с Десетте Заповеди: първа до пета и шеста до десета. Дори структурата на петте книги на Мойсей (Петокнижието) се съобразява с този петточков заветен модел: Битие (Бог като Създател-Суверен), Изход (Бог като Господар и Собственик на Израилтяните), Левит (Божиите задължителни закони за святост), Числа (Божият съд над Израел и враговете на Израел в пустинята) и Второзаконие (ратифицирането на Божия завет с поколението-наследник).

Можем да видим тази структура на Библията в библейското описание на времето. Първо, Бог е в пълен контрол над времето, защото Той е Господарят. Той го поддържа провиденчески. Ние казваме, че Бог е трансцендентен над времето. Въпреки това, Той разкрива Себе Си в историята, защото Той присъствува в цялата история. Той ясно заявява и Своя контрол над времето, и Своето присъствие с човека във времето. Той заявява Своето присъствие в историята: “Аз съм Господ, и няма друг; няма Бог освен Мене; Аз те описах, ако и да не Ме познаваш, за да познаят от изгрева на слънцето и от запад, че освен Мене няма никой, Аз съм Господ и няма друг” (Исая 45:5-6). Той заявява Своя контрол над времето чрез Своя контрол над знаците за времето, деня и нощта: “Аз създавам светлината, и творя тъмнината” (Исая 45:7а). Историята е личностна, защото Бог я управлява.

Божието свято слово е трансцендентно; следователно, то не може да сгреши. “Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото, както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрастява и да напъпва, та дава семе на сеещия и хляб на ядящия, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го пращам” (Исая 55:8-11). Можем да видим тук линейната същност на Божията история: дъждът и снегът падат и произвеждат добра реколта. Те го правят целенасочено, “за да дава семе на сеещия и хляб на ядящия.” Това е което и Неговото слово прави.

Второ, историята е заветна, защото Бог установява човека над създанието в историята (Битие 1:26-28). Той установява система на представителство. Човекът представлява Бога пред създанието, използвайки Божия закон, за да разширява своето господство над земята. В създанието има йерархия: Бог над човека, човекът над създанието. Упълномощен е личен представител, който изобразява Бога. Отново, историята е винаги личностна, и никога безличностна. Бог е суверен над историята, а човекът е Божият назначен представител. Човекът е отговорен пред Бога като настойник над историята. Това ни води до третата точка от Божията заветна структура, етиката.

Трето, историята е заветна, защото е етична. Бог изпълнява Своята съвършена воля във времеви граници. Исус ни каза да се молим, “Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде на земята, както е на небето” (Матея 6:10).

Четвърто, историята е заветна, защото Бог я съди. Хората преуспяват в историята според покорството си пред Божия закон (Второзаконие 28:1-14) и биват проклети в историята за непокорството си (Второзаконие 28:15-68). Павел пише: “Защото казва на Мойсей: Ще покажа милост към когото ще покажа и ще пожаля когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост” (Римляни 9:15-16). Бог е Съдия на историята в нейното развитие, а не само Съдия в края на историята.

Пето, има наследство за Божия народ. След крайния съд Бог разширява историята да съответствува на Неговото съществуване във вечността. “Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син” (Откровение 21:7). Има също и лишаване от наследство за нарушителите на завета. “А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците, и всичките лъжци, тяхната участ е в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт” (Откровение 21:8).

Тъй като времето е заветно, човекът е изправен пред морални решения в историята. Времето никога не е безличностно, случайно или без смисъл. И тъй като Адам се разбунтува в историята, процесите в историята са попаднали под Божиите проклятия. Самото време е проклето.

 

Проклетото време

Сега времето вече е станало тежест за човека, както и неговият труд. Времето е заплаха за човека днес, защото неговото премахване довежда човека право пред присъствието на Бога Съдия. Времето вече не е сигурно за човека. Тази заплаха от премахване на времето не е съществувала в градината преди Адам да съгреши. В градината, преди греха, Адам имаше възможността да яде от дървото на живота и да спечели вечен живот. След неговия грях Бог съзнателно премахна човека от присъствието на това физическо дърво на живота, така че той да не може “да вземе от дървото на живота, и яде, и живее вечно” (Битие 3:22б). Исус Христос е този, който е дървото на живота; само чрез вяра в Него човек може да получи вечен живот: “Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” (Йоана 3:36).

Тъй като сме родени в грях, времето потенциално е проклятие за нас. Разбира се, чрез Божията благодат времето може да стане благословение. Но ние сме родени в грях и следователно по своята същност времето е проклятие, защото дори времевите благословения, които получаваме, стават проклятие върху нас ретроспективно след смъртта, защото колкото повече благословения е получил нарушителят на завета в живота, толкова по-голямо е неговото наказание във вечността. “И от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се изисква от него; и комуто много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48б). Следователно, нужна е Божията благодат в историята, за да се премахне проклятието на времето.

Ние сме затворници на времето. “Никой не излиза от живота жив” е циничен израз, който описва нашето тежко положение. Но затворниците могат да използват добре времето. Йосиф беше затворник в Египет, но Бог използва неговата опитност, за да го направи управител. Павел беше затворник в римските затвори, но от затворите той написа писма, които промениха света. Времето е тежест, но то може да се използва, за да се победи проклятието. Изпитателният период на времето може и трябва да се използва, за да покажем нашата заветна вярност към Бога. Проклятието на времето може да стане възможност да получаваме и да споделяме Божиите благословения. Зависи от това как затворниците на времето прекарват своите присъди. Зависи от това как те изкупват времето.

 

Изкупеното време

Да изкупиш нещо означава да го откупиш. Нещо е било твое първоначално, но по някакъв начин си го загубил. Може да е било откраднато. (В случая с бунта на Адам неговото наследство – и нашето – е било дадено доброволно.) Може да съществува възможност да спечелиш достатъчно, за да го откупиш. Ако не можеш сам да спечелиш толкова много, тогава може би някой приятел или роднина ще ти осигури откупната цена. В Стария Завет този близък роднина се наричаше роднина-изкупител (Левит 25:25). Но той също служеше и като семеен съдия, възмездител за кръв: той имаше законното право да убие човек, който е убил негов близък роднина (Второзаконие 19:6).

Кой е изкупителят на историята? Исус Христос. Как я изкупи? Като съвършено се покори на Божия закон и лично понесе наказанието, свързано с нарушаването на завета. Неговият живот беше заветен: 1) трансцендентният Бог-човек, в когото присъствуваше пълнотата на Божеството (Колосяни 2:9); 2) Синът, който работеше работата на Баща Си (Лука 2:49) като упълномощен представител на Своя Баща; 3) Този, Който извърши волята на Баща Си (Йоана 6:38) и затова на Него се даде всяка власт на небето и на земята (Матея 28:18-20); 4) Съдията, Който беше съден от Бога на кръста; 5) и Синът, Който наследява Божието царство: “Царствата на света станаха царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царива до вечни векове” (Откровение 11:15б). Тогава Той ще представи това наследство на Бога, когато го усъвършенствува: “Когато ще Му е било покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко” (1 Коринтяни 15:28).

Това изкупване на историята има три етапа: първоначално, прогресивно и окончателно. Можем да ги определим: Христовото възкресение, работата на Църквата в историята и крайният съд в края на проклетото време.

 

Първоначално

Исус беше роден съвършен; Той живя съвършен живот чрез страдания; умря на кръста; и след това възкръсна отново в победа. Той беше първоначално съвършен, прогресивно съвършен и окончателно съвършен. “Ако и да беше Син, пак се научи на послушност от това, което пострада, и като се усъръшенствува стана виновник за вечно спасение за всички, които са Му послушни” (Евреи 5:8-9). Той даде Себе Си като откуп, за да създаде Свои собствени специални хора: “Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие, и очисти за Себе Си хора за Свое притежание, ревностни за добри дела” (Тит 2:14).

Идеалът на изкуплението е вярно служение: “И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота си откуп за мнозина” (Матея 20:27-28). Това плащане на откуп за мнозина беше Христовото действие на изкупление. Той ни изкупи от предишното ни робство под проклятието на закона: “Христос не изкупи от проклятието на закона, като стана проклятие заради нас; защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво” (Галатяни 3:13).

Тъй като е изкупил Своите хора от робство под проклятията на закона, сега те са способни да да се покоряват на закона и по този начин да получат обещаните благословения на закона. Сега Божият закон може да ни даде основата за добър живот на земята, защото Божият закон е животворен закон за тези, които са изкупени по благодат: “По правдата, по правдата да се водиш, за да живееш и да наследиш земята, която Господ твоят Бог ти дава” (Второзаконие 16:20). Следователно законът е основата на двойно правосъдие (проклятие и благословение): той убива тези, които разчитат на собствените си дела да ги спасят (Римляни 7:9), докато дава живот на онези, които уповават на Христос (Римляни 8:14). Покорството пред Божия закон ни дава повече време. “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог” (Изход 20:12).

Павел говори за спасението като събуждане от мъртвите, духовно и заветно възкресение. То е като че ли изкупеният човек е бил призван от гроба, така че да може да служи на Бога и на хората, и следователно да упражнява господство. Павловите думи да достатъчно ясни по този въпрос: “За това казва: Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос. И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупувате благовремието, защото дните са лоши” (Ефесяни 5:14-16). Ние трябва да изкупваме времето. Това означава, че ние трябва да откупваме времето. Правейки го, ние довеждаме времето под Божия контрол, не че Той няма винаги контрол над времето, но за да може Божият контрол над времето да бъде изявен публично чрез праведното поведение на Неговите избрани представители, Неговите заветни хора.

На Адам беше дадена благодатта на удължения живот (време) само защото Бог погледна напред във времето към Христос, Който изкупи процеса на времето. Христос послужи като представител на човечеството, плащайки цената, необходима за изкупване на времето. Това първоначално плащане служи в цялата история като самата основа на историята, плащането във времето, което направи времето възможно. Бог отлага Своя краен съд заради Христовото първоначално плащане за времето във времето.

 

Прогресивно

Времето не е просто линейно; то е прогресивно. Не е достатъчно да възприемем възгледът на съвременната наука за времето като линейно, защото светът се разпада. Пророкуваната “топлинна смърт на вселената” в края на времето е това, което според хуманистичния учен ще сложи край на времето. Този възглед за времето е неправилен. Да се гледа на времето като линейно без напредък към Божия краен съд означава да се гледа на времето като безличностно. В такъв възглед за историята човешките дела неизбежно ще бъда погълнати от безличностните и следователно безсмислени процеси на времето – времето, извършващо самоубийство, и отнасящо всичко със себе си.

Христовото първоначално плащане на Голгота освободи първоначално времето от робство. От момента на Неговото възкресение процесът на времето бива прогресивно освобождаван от робството към греха. Как? Чрез вдъхновената от Святия Дух заветна вярност на Божиите изкупени хора и чрез Божията вярна награда за тяхната вярност. Този процес на награди произвежда благоприятни промени в средата на човек. Както природата беше проклета, когато Адам съгреши и беше проклета отново в големия потоп в резултат от нетърпимото зло на човечеството, така външните заплахи на природата към човечеството биват прогресивно намалявани, когато хората стават прогресивно покорни към външните изисквания на Божия закон. Този процес на космическа промяна ще се ускорява в отговор на разпространяването на благовестието. Генетичният код на човека в крайна сметка ще бъде изцелен, така че вече няма да има спонтанни прекъсвания на бременността; същото това обещание важи и за домашните животни (Изход 23:26). Болестите ще бъдат премахнати (Изход 23:25). Тези благословения бяха достъпни за израилтяните, но те не се покориха на Божия закон. Тези благословения все още са достъпни за нас. Исая пророкува, че един ден продължителността на човешкия живот ще се увеличи: “Там не ще има вече дете, което да живее няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник ако умре стогодишен, ще бъде счетен за проклет” (Исая 65:20). Следователно заплахата на времето ще бъде премахната. Тази бъдеща епоха ще представлява връщане към продължителността на живота преди големия потоп. Толкова големи ще бъдат видимите и биологическите благословения на Бога, че това ще бъде фундаментална промяна на начина, по който действува сега нашият свят. И това ще дойде конкретно в отговор на етичната промяна на голяма част от човечеството: “Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, и докато още говорят те, Аз ще слушам” (ст. 24).

Забележете, че Исая не говори за света отвъд гроба и след крайния съд, защото в бъдещия исторически период, описан от пророка, все още ще има грешници. Той говори за период от време, наречен ново небе и нова земя: “Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя” (ст. 17а). Очевидно, не е възможно това да се отнася за период след последното възкресение, защото тогава няма да има грешници сред нас. Те всички ще бъдат в огненото езеро, заедно със Сатана и неговото ангелско множество (Откровение 20:14-15). Следователно, новото небе и новата земя трябва да започнат преди Христос да дойде отново в крайния съд. Някои теолози вярват, че този период първоначално започна с Христовото възкресение; други вярват, че той започна с падането на Ерусалим и разрушаването на Храма през 70 г. от Хр.; други вярват, че той ще започне в някаква бъдеща милениална епоха, когато Исус ще царува физически от Ерусалим. Но едно нещо е сигурно: този период на удивително дълга продължителност на живота и увеличена духовна мъдрост ще стане в историята, преди крайния съд. Да твърдим нещо друго означава да отречем буквалните думи на пророчеството на Исая.

Ако някой теолог все пак отрича тяхното буквално тълкуване (за да запази своето собствено тълкуване на библейското пророчество), тогава какъв е смисълът от пророчеството на Исая? Ако тези хора, които умират на сто години, биват наричани деца, тогава как да разбираме това пророчество, ако старите хора наистина ще умират на 75 или 80 години, както е сега и както е било в дните на Исая, и както е било в дните на Мойсей (Псалм 90:10)? Буквалното значение на тези думи не може да отрече или да се “спиритуализира,” тоест да се алегоризира така, че да се изгуби значението му, и все още пророчеството да има смисъл.

(Трябва да е ясно защо това подробно и очевидно буквално пророчество, най-много от всички други текстове в Библията, създава най-големите проблеми за амилениалистите, които отричат идването на какъв да е период на буквални световни благословения в отговор на повсеместния успех на благовестието. Ясно е също защо те възприемат най-безопасния подход: те рядко споменават Исая 65:17-25 и никога не отделят повече от един абзац, за да го обяснят, без значение колко е дълга книгата на съответния амилениален теолог. Най-добрият пример за това систематично смъртоносно мълчание е една книга от амилениалния учен Арчибалд Хюз. В азбучния указател на книгата има само две споменавания на Исая 65:17-25 и едното от тях всъщност не се намира в текста, където е посочено, че се намира, и аз не мога да го открия никъде другаде в книгата. Той не отделя нито едно изречение на това пророчество, а неговата книга от над 200 страници е озаглавена, Ново небе и нова земя. Можете ли да си представите книга с това заглавие, която отказва да разгледа единствения текст в Стария Завет, който използва този израз и едно от само трите места, на които той се появява в Библията? Винаги можете да забележите най-слабото място на коя да е система на библейско тълкуване: то ще бъде този очевиден проблемен текст, който най-научните апологети на системата отказват да споменават черно на бяло.)

Божиите заветни хора могат и трябва да стават по-богати и по-могъщи, когато останат верни на Бога, като прогресивно се покоряват на Неговия закон. Не може да има избавление от тези външни благословения. Те ще дойдат върху спазващите завета, както бегач настига пешеходец. “И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог” (Второзаконие 28:2). Тази вяра в причинно-следствената връзка между външната заветна вярност и външните заветни благословения става основата на идеята за дългосрочния кумулативен икономически растеж, идея, която е чужда за всички езически общества преди идването на християнството.

Тези благословения трябва да станат видими в историята, за да служат като свидетелство за нарушаващите завета народи: “Господ ще заповяда благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава. Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища. И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име, и ще се боят от тебе” (Второзаконие 28:8-10). (Това е което всички амилениалисти и последователни премилениалисти отричат, че ще се случи някога в историята преди второто идване на Христос. Те отричат видимите изявления на прогресивния заветен успех в живота на спазващите завета хора и общества, които изявяват тяхното прогресивно етично освещение. Тези “песимилениалисти” съзнателно ограничават прогресивното освещение до сърцата на индивидите и институционалната църква, за коят твърдят, че ще става прогресивно по-слаба и по-малко влиятелна в процеса на историята – видимо свидетелство за неуспеха на благовестието на Исус Христос да промени обществото.)

Това, което християните трябва да разберат и да признаят, е, че историята е заветна. Тя носи знака на Божиите заветни благословения и заветни проклятия. Историята не е случаен, тайнствен процес, чиито етични  причинно-следствени отношения хората не могат да видят или да разберат. Ако събитията на историята бяха етично случайни, това не би свидетелствувало за заветния Бог на нарушителите на завета. Но събитията в историята свидетелствуват за Божия завет и те са свидетелство. Мойсей заяви на поколението, което щеше да завладее Ханаан: “Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат, Ето, мъдри и разумни хора е този велик народ. Защото кой народ е толкова велик, че да има Бог така близо при себе си, както е Йеова нашият Бог всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, че да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият този закон, който излагам пред вас днес?” (Второзаконие 4:5-8).

Заветната история – единствената история, която може да съществува – е белязана от процес на положителна обратна връзка, прогресивни благословения, които са предназначени да подкрепят вярата на хората в надеждността на Божия завет. Бог дава все по-голямо благосъстояние на покорните хора като видимо свидетелство за Своя завет. “Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както днес” (Второзаконие 8:18). Думите “за да утвърди завета” са съществено важни. На нас ни е дадена силата да придобиваме богатство като средство за свидетелствуване за положителните санкции на Божия завет. Дългосрочната бедност, поколение след поколение, следователно е свидетелство за негативните санкции на Божия завет, за проклятия, а не за благословения.

Бог е милостив към Своите хора. Той ги покрива с благословения. Това означава, че те могат да се наслаждават на кумулативен растеж чрез процес на дългосрочно наследство. Бог казва, че показва милост на хиляди от онези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди (Изход 20:6). Коментаторите знаят, че това неможе да се отнася за хиляди хора; то трябва да означава хиляди поколения. Това е силен начин да се каже, че Божието царство расте с натрупване, докато земните царства на Сатана просперират само за няколко поколения (Изход 20:5). Дългосрочният съставен растеж в райна сметка произвежда експоненциален растеж, без значение колко малък е темпът на растежа.

 

Окончателно

Окончателното появление на Божието изкупване на историята се открива в крайния съд. Първото послание на Павел към Коринтяните, глава 15, е големият библейски текст относно това окончателно изкупление. “Тогава е краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува докато положи всички врагове под краката Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена” (1 Коринтяни 15:24-26). Когато времевата смърт най-после е унищожена от вечната втора смърт на крайния съд (Откровение 20:14), проклятието на времето бива завинаги премахнато за спазващите завета. Ние ядем вечно от истинското дърво на живота, Исус Христос, когото историческото дърво в градината и дървото във възкресените ново небе и нова земя просто символизират. Очевидно, Исус Христос е Този, Който е истинският изцелител на народите, а не просто листата на едно буквално дърво (Откровение 22:2).

Притчата на Христос за житото и плевелите описва Божия процес на етично отделяне, който завършва в крайния съд. Историята е непрекъснатост, която завършва с едно голямо прекъсване, което идва от източник извън историята и което преобразява и следователно прекратява проклетата история. Един човек засява жито в нивата си, която, както Исус каза по-късно лично на Своите ученици, символизира целия свят: “Нивата е светът” (Матея 13:38а). Същата нощ врагът (дяволът: ст. 39) засява подобни по външен вид плевели (заветните деца на Сатана: ст. 38). (Плевелът е нежелано растение, точно както страничният ефект е нежелан ефект.) Двете семена покълват едновременно. Слугите питат собственика на нивата (Исус: ст. 37) дали да изскубнат плевелите. Не, казва той, “да не би, като плевите плевелите, да отсубнете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жътва; а във време на жътва ще река на жътварите, съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне; а житото приберете в житницата ми” (Матея 13:29-30).

Жътварите са ангели (ст. 39). Те са тези, които донасът крайния съд в края на историята. И житото, и плевелите растат в нивата до края. Няма да има предварително премахване на плевелите от житото, заради нивата; със сигурност няма да има предварително премахване на житото от плевелите. Нивата (светът) принадлежи на житото (заветните деца на Бога: ст. 38). Божиите деца няма да бъдат премахвани в историята от собствеността, която е тяхна чрез изкуплението. В нито един момент от историята плевелите няма да бъдат оставени сами да управляват нивата. Вместо това, ще има непрекъснатост в действията в света, и за житото, и за плевелите. Притчата е достатъчно ясна относно това. Ангелите идват да отделят спасените от изгубените едва в последния ден.

(Трябва да е ясно защо този текст, повече от всички други текстове в Библията, създава най-големите проблеми за премилениалистите. Той отрича ключовата доктрина на премилениализма: бъдещото прекъсване в средата на историята, което според тях ще дойде чрез “Грабването” на християните в небето, събитие, което ще остави нарушителите на завета да владеят земята за известен период от време. Но, ако трябва да вземем насериозно тази притча, преломното събитие на Христовото физическо завръщане – което никой истински, вярващ в Библията християнин не трябва да отрича – трябва да стане в края на времето при крайния съд, а не в средата на историческите процеси. Това преломно събитие ще прекрати проклетата история, а няма да раздели на две проклетата история. Премилениалистите почти никога не коментират тази притча. Както казах преди, винаги можете да забележите най-слабото място на коя да е система на библейско тълкуване: то ще бъде този очевиден проблемен текст, който най-научните апологети на системата отказват да споменават черно на бяло.)

Какъв извод трябва да си направим за изкуплението на историята? Първо, че историята е била първоначално изкупена по принцип чрез живота, смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос. Това става в средата на историята. Нищо друго не ще стане някога в историята, което да е равно на този преломен момент, прелома на смъртта и възкресението, на на преминаване от смърт към живот. Това събитие е крайъгълният камък на християнството: “И ако Христос не е бил възкресен, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1 Коринтяни 15:14). Това е било най-великото преломно събитие в историята – по-велико от падението на човека в Адам, по-велико от Ноевия потоп. Преминаването от живот в смърт въобще не може да се сравни като преломно събитие с преминаването от смърт в живот. Нищо не се е случвало преди това и никога няма да се случи в бъдещето, което да се сравнява с това преломно събитие, събитието на Христовото въплъщение, Бог е с нас.

След Своето възнесение на Божия престол, Той изпрати Святия Дух да осигури продължителността на прогресивната победа в историята за Неговите заветни хора. Да отречем тази продължителност на победата означава да отречем силата на Божия Святи Дух в историята, а също да отречем силата на Божия закон да променя обществото, когато Святият Дух дава способност на спазащите завета прогресивно да му се покоряват.

 

Представителното време

Всяко човешко управление е представително (точка втора от Божия завет: йерархията). И Бог, и Сатана упражняват своята власт в историята чрез човешки представители: спазващите завета представляват Бога, а нарушителите на завета представляват Сатана. Нито Бог, нито Сатана трябва физически да присъствуват на земята след Христовото възнесение, за да бъде историята сатанинска или Божия. Това означава, че никой християнин не вярва наистина, че “Сатана е жив и здрав на планетата земя,” освен представително. Библейските коментатори вярват, че Сатана е представляван от “звяра” и “антихриста,” но те не учат, че Сатана действително действува от тайно скривалище на земята.

Това е много важна идея. Християните, които казват, че библейското пррочество учи, че сатанинската религия неизбежно ще тържествува над Църквата – премилениалисти и амилениалисти – никога не твърдят, че Сатана трябва да присъствува телесно на земята, управлявайки от някакво централно място, за да бъде победата на Сатана истинска победа. Те напълно разбират, че победата на Сатана в историята е представителна победа.

Това, което е любопитно, е, че премилениалистите настояват, че Исус Христос трябва да присъствува телесно на земята, царувайки от Ерусалим, за да бъде Неговата победа по време на бъдещото хилядагодишно царство истинска победа. Те с готовност признават, че управлението на Сатана може да бъде и е и представително, и победоносно в историята преди второто идване на Христос, но след това твърдят, че Божието управление не може да бъде едновременно представително и победоносно в историята (“Епохата на Църквата”). Така те всъщност твърдят, че Сатана има сериозно преимущество над Бога в историята, въпреки Христовото възкресение и въпреки изпращането от Бога на Неговия Святи Дух: когато неговите мразещи Бога представители са верни към него в историята, те печелят; когато Божиите представители са покорни на Бога в историята, те губят. Това е много странен възглед за историческата сила на Христовото възкресение и силата на Святия Дух.

Историята е неизбежно представителна. Следователно, ако библейското пророчество наистина учи, че човешките ученици на Сатана неизбежно ще упражняват прогресивно господство над Църквата на Исус Христос в историята, тогава Сатана трябва да е истинският бог на историята. Историческата победа на Сатана над Църквата би трябвало да свидетелствува за непрекъснатото упражняване на неговата призната от Бога власт в новозаветната епоха, въпреки Христовото изкупление и наследяване на царството чрез Христовата смърт и възкресение.

За да отрече този очевиден извод, човек ще трябва също да отрече, че Църквата на Исус Христос е единственият истински представител на Бога на небето и на земята след възкресението и възнесението на Христос, който единствен е законният Наследник на Божието царство. Той ще трябва също да отрече, че Христос прехвърли това Свое наследено царство на Църквата, новия Божий народ: “За това ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Матея 21:43). С това той би трябвало да отрече, че наследството на Божието земно царство е сигурно. Това представя една застрашителна перспектива: ако Църквата не може да уповава в гарантираната от Бога сигурност на нейното наследство в земното царство, тогава как индивидуалният християнин би могъл да уповава в гарантираната от Бога сигурност на своето наследство във вечното царство?

От друга страна, ако Божиите представители неизбежно ще упражняват господство в историята поради своето прогресивно съобразяване с Христос, тогава Бог е истинският Бог на историята. Когато християните получават способност от Святия Дух да се покоряват на Божия открит закон, тогава Божиите благословения неизбежно ще дойдат върху тях. Спазващите завета задължително ще стават по-влиятелни в историята, докато нарушителите на завета задължително ще стават по-малко влиятелни. Земните ученици на Исус Христос задължително ще опитат историческата продължителност на победата на господството. Бог ще покаже Своя контрол над историята чрез Своята победа в историята, чрез Своите земни представители, вечно изкупените членове на Неговите призване представители (еклесиа), Неговата Църква.

Време е да престанем да се колебаем между тези две мнения. Също е време да престанем да прикриваме или правим неясни следствията за историята от тези конкурентни теологични мнения. Кой е истинският Бог на историята? Кой изкупва времето? Кой е истинският Изкупител? Коя разновидност на теологията на господството ще изберат християните? Те трябва да изберат едната или другата. Да не изберат едната означава автоматично да изберат другата.

 

Заключение

Христос обобщи същността на Своето дело в историята – първоначално, прогресивно и окончателно – на основата на Божията петточкова заветна структура: “Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден” (Йоана 6:38-40). Този текст учи, че петте точки на Божия завет са видими в служението на Исус Христос: 1) трансцендентният Бог присъствува с нас в Исус Христос, защото Той 2) слезе при нас, за да подчини Себе Си 3) да върши волята на Своя Баща в истинско покорство. Той е съвършеният настойник в дома на Своя Баща, затова 4) не ще изгуби нищо и никой, дадени Му в историята. В последния ден 5) всички, които са Му били дадени, ще бъдат възкресени за своето законно наследство. Следователно Христос е истинското проявление на Божия петточков завет: трансцендентен, но присъствуващ, йерархично под Бога, етично вършейки Божията воля, юридически възкресявайки Своите хора, и Този, Който разпределя наследството на вечния живот. Той изкупва времето. Така правят и Неговите заветни хора.

Историята показва и продължителност, и прекъснатост. Голямото прекъсване в историята беше Въплъщението на Исус Христос и Неговата смърт, възкресение и възнесение в небето. Бог прие върху Своята личност човешки образ и дойде да живее между нас. Нищо друго не може да се сравнява с този необхватно велик прелом – нито бунтът на Адам, нито Ноевият потоп, нито създаването на Израел, нито отхвърлянето на Израел, нито бъдещото присаждане на Израел, нито бъдещата епоха на милениални благословения, нито дори и крайният съд. В края на краищата, би могло да има краен съд и без Въплъщението: заслужената смърт на Адам, Ева и Сатана. Въплъщението направи възможен големия прелом в живота на всеки християнин, преломната промяна от смърт към живот.

Какво да кажем за продължителността? Голямата продължителност в историята е откритото Божие слово. Небето и земята ще преминат, каза Исус, но не и Неговото слово (Матея 24:35). Бог говори и създанието произлезе от нищо. “Да бъде,” каза Той няколко пъти и всеки път стана. Той управлява космоса според Своето открито слово. Нещо повече, Неговият Син е самото Божие Слово, божественият логос (Йоана 1:1), Създателят (Йоана 1:3), Този, “Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началство или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:15-17). Втората Личност на Триединството провиденчески и лично сплотява космоса, поддържайки го във всеки момент. Накратко, Божието лично Слово, Исус Христос, е основата на историческата продължителност. Той управлява историята чрез етични причина и следствие, етични принципи, които се разкриват ясно само в Библията.

Библията учи, че има прекъснатост: в греха на Адам и също и в Христовата смърт и възкресение. Библията също учи и продължителност: в прогресивната победа на спазващите завета над нарушителите на завета. Божият закон е по-могъщ от човешкия закон. Святият Дух е по-могъщ от несвятия дух на бунтовния човек. Следователно, историята бива прогресивно изкупвана. Историята прогресивно изявява изпълнението на Ефесяни 5:14-16: “За това казва: Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос. и тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупувате благовремието, защото дните са лоши.” Докато Христос дойде в крайния съд, винаги ще има лоши дни, но те ще бъдат прогресивно подобрявани чрез преобразяващата сила на благовестието и на Святия Дух. Исус Христос изкупи първоначално времето на Голгота; Той прогресивно го изкупва чрез работата на Своите заветни хора, направлявани от Святия Дух. Той ще го изкупи окончателно в деня на съда.

Да отречем тази библейска истина относно делото на Христос в историята означава да отречем преобразяващата сила на благовестието на Исус Христос в историята. Да отречем това означава също да отречем силата на Святия Дух в историята. То означава да твърдим, че последствията от престъплението на Адам са по-могъщи в историята от последствията от Христовото възкресение. Следователно то означава да утвърждаваме силата на Сатана и неговите земни последователи за господство в историята. Накратко, господството е неизбежна реалност. Въпросът никога не е “господство или не господство.” Той винаги е въпрос на чие господство. Няма избавление от “теологията на господството.”

Вярващият читател трябва да търси библейските отговори на тези въпроси: “Кой е богът на господството (theos ) в моята теология за времето: Бог или Сатана, Бог или самопровъзгласилият се автономен човек? На кого е дадена законната власт в историята да обявява задълженията по безусловната капитулация, на спазващите завета или на нарушителите на завета? Кои са представителите на бога, който упражнява върховната власт в историята, последователите на Сатана или последователите на Исус Христос?”

Християните не трябва да повтарят грешките си да мълчат във времето, оставащо преди Бог да изяви Своя огнен съд. Това е, което евреите по времето на Илия направиха. Християните трябва да си зададат въпроса на Илия и да му отговорят заветно: “Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А хората не му отговориха нито дума” (3 Царе 18:21). Докога Църквата на Исус Христос ще се колебае между две мнения? Ако Бог е Богът на историята, тогава следвайте Него. Но ако е Сатана (представляван днес от самопровъзгласилия се автономен човек), тогава следвайте него. И ако изберете Бога за Бог на историята, тогава престанете да проповядвате, че Божиите представители неизбежно ще загубят в историята.





Unconditional Surrender
Copyright © 1994 Gary North
превод Copyright © 1999 Божидар Маринов