КОЙ ОСИГУРЯВА РЕДА И ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТТА НА ПАЗАРА?

Божидар Маринов

“И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините.” (Бит. 1:14)

Целенасочената вселена

Когато чета тези стихове в Битие 1 гл., винаги си спомням един популярен в Съединените Щати анекдот: Реномиран професор в реномиран университет обяснява на своите студенти: “Шестте дена в Битие 1 гл. очевидно са изцяло символични и могат да означават какъв да е период от време.” Един от студентите вдига ръка и задава въпрос: “Искате на кажете, професоре, че те могат да означават шест милиарда години?” “Да, напълно,” отговаря професорът. “Или дори шест секунди?” “Да, да, могат да означават всичко,” кима утвърдително професорът. Студентът продължава: “А какво ще кажете за шест дена?” “ШЕСТ ДЕНА?! НЕ! НЕ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!” изкрещява уважаваният професор.

Битие 1:14 ни дава една съществена информация за реда във вселената: цялата вселена беше направена с предназначение. Небесните светила, отдалечени на хиляди и милиони километри (Луната, Слънцето и планетите) и дори хиляди и милиони светлинни години (звездите) са създадени да показват времената, дните и годините. На кого? Не е на Бога – Той е над времето и за Него един ден и хиляда години са едно и също нещо (2 Пет. 3:8). Не е и за ангелите – Библията не дава подробно описание на ангелите, но в малкото, което има, не се вижда някаква особена необходимост в тяхната дейност от отчитане на времето. Остава човекът. И така, според Библията, цялата вселена е била създадена с цел и предназначение: да служи за целите на човека. Дори звездите, слънцето и луната? Да, това е, което казва Библията. Небесните светила бяха създадени на четвъртия ден, за да служат на същество, което щеше да бъде създадено два дена по-късно, на шестия ден. Този стих заявява един фунда ментален принцип на Библията, който следва от принципа на космическия персонализъм, обяснен в предишната статия: принципът на Божието предназначение.

Библията настоява, че това, което изглежда на хората като автономни, неподредени природни процеси, всъщност е подреден, личностно ръководен работен процес, ръководен в съответствие с върховния, подробен до минута, безпогрешен, определен преди началото на времената (предопределен) план на Бога за историята.

Дарвиновата научна революция

Малко християни днес осъзнават истинската същност на дълбоката промяна, настъпила в науката в средата на миналия век, както и приноса на Дарвин за тази промяна. Християните днес като цяло са повярвали на хуманистичната лъжа за “религиозно-неутралната” наука, тоест наука, която е основана върху предполагаемо неутрални факти и наблюдения, предполагаемо неутрална методология и предполагаемо освободено от религиозни пристрастия научно мислене.

(Едно отклонение: когато християните в България осъзнаят факта, че съвременното българско образование не е споделяне на научни факти, а налагане на морални ценности, както и че това не са моралните ценности на Библията, а дяволският морал на една враждебна на християнството религия – светския хуманизъм – те веднага ще извадят своите деца от държавните (както и от частните езически) училища. Всяко знание е дълбоко религиозно – то служи на някаква религия. Въпросът никога не е религиозно или нерелигиозно образование ще дадем на нашите деца; въпросът винаги е на коя религия е подчинено образованието? Белегът за истинското съживление не е влизането на много хора в църквите; истинското съживление започва едва когато християните започнат да се покоряват на Божията заповед към Авраам в Бит. 18:19 и лично обучават децата си.)

Идеята за вложеното предназначение във вселената винаги е била противна на падналия човек. Извратеният ум на грешния човек настоява, че той е автономен и независим, и че няма върховен Бог, който да управлява цялата вселена. Дори когато приема, че светът е създаден, падналият човек предпочита да каже, че след сътворението Създателят се е оттеглил от Своето създание, оставяйки го да се движи автономно само по себе си, като часовник, на който пружината е била навита в началото и сега е оставен да “тиктака” без никаква пряка намеса от страна на часовникаря. (Това е псевдохристиянският възглед на Нютон за механистичната вселена. Нютон е бил един от основателите на първата масонска ложа в Англия. Той никога през живота си не е приемал библейската идея за прякото, личностно, ежесекундно и повсеместно действие на Бога в историческите и природните процеси. Такава е и масонската идея за Бога – велик Архитект, но в никакъв случай Законодател и Съдия; в историята човекът е върховен съдия и законодател. ) Всеки намек за целенасоченост и предназначение във вселената напомнят на грешния човек за деня на съда, а това е най-противния и неприемлив възглед за него.

Въпреки желанието, обаче, на морално извратените хора да отрекат целенасочеността и предназначението във вселената, те трябва да признаят наличието на някакъв ред във вселената. Този ред е бил основното апологетично оръжие на християните в пред-Дарвиновата епоха в науката. Ако има ред, значи има и разумен Бог, който е създал този ред. Изглеждало е толкова логично. А ако един върховен Бог е създал този ред, то Той е създал вселената с някаква разумна, личностна цел; вложил е някакво предназначение. А ако е вложил някакво предназначение и е дал възможност на хората съзнателно да избират да Му се покорят или не, то Той един ще съди хората според това дали са се съобразили с Неговото предназначение. Толкова е просто! Тази апологетика, обаче, се оказва построена върху пясъчна основа.

Проблемът е, че тази апологетика приема като дадена способността на човешкия ум да прави верни умозаключения и да тълкува правилно фактите, независимо от религиозните презумпции на човека. Вярата, като основа на науката, като че ли става ненужна – човек може да стигне до правилните заключения само като наблюдава света около себе си и следва правилната, обективна, обща за всички хора логическа схема на разсъждения. Това е бил (и сега продължава да е) и възгледът на римокатолическата църква, наследен от Тома Аквински: “Просветените езичници, изследвайки създанието, и следвайки ненарушимата логика на човешкото мислене, стигат до познание за Бога.” “Ненарушимата логика” – ето го слабото място на християнската апологетика.

Дарвин не е бил учен – през целия си живот той е прекарал съвсем малко време в истински научни, емпирични изследвания. Дори и в това, което е правил като изследвания, има малко неща, които да имат някаква сериозна научна стойност; това са били по-скоро откъслечни, частични, неясни, а понякога и въображаеми данни. Това е обяснимо: той никога не е възнамерявал да се занимава с наука. Идеята за еволюцията на живите организми и за естествения отбор не е резултат от безпристрастни систематични наблюдения, довели до научни умозаключения и впоследствие до цялостна научна система. Еволюцията като система на мислене е била възприета от Дарвин още преди да направи знаменитото си пътуване с кораба “Бигъл.” Пътуването е било направено само за “узаконяване” на една вече приета система/религия. Каква е била целта на дарвиновата теория? Тя не е била научна; била е религиозна. От писмата на Дарвин към негови съвременници се виж да, че той е бил изпълнен с истинска омраза към християнството и книгата “Произход на видовете” е била предназначена да отнеме на християнството правото да използва природния ред за доказване на съществуването на Бога. В едно свое писмо, наслаждавайки се на мигновения успех, който книгата му има още при първото си издание през 1859, Дарвин пише: “Ние лишихме Бога от място във вселената и успешно я освободихме от Него.”

Дарвин е разбирал добре най-силното и най-слабото място на християнската апологетика. Той е осъзнавал, че предназначението и целенасочеността във вселената, проповядвани от християните, имат непреодолима притегателна сила. Учените преди Дарвин, дори когато са отхвърляли или пренебрегвали Бога Създател, са продължавали да гледат на вселената и обществото като на изпълнени със смисъл и предназначение. Няколко естествоизпитатели преди Дарвин също говорят за еволюция, но те все пак са повлияни от християнската телеология и продължават да вярват във възходящия ход и целенасочеността в природата. Обществените учени, предимно шотландските рационалисти, възприемат идеята за “естествения закон,” но този “естествен закон” продължава да е подозрително близък до християнската идея за личностния Божий закон. Винаги когато хората бъдат “изкушавани” да търсят смисъл и предназначение във вселената, те несъзнателно се докосват до Бога. Това не се е харесвало на Дарвин . Но от друга страна, той е познавал и слабото място на християните: вярата в обективната, обща логика, увереността, че редът във вселената сам по себе си доказва наличието на Създател. Оттук нататък стратегията е ясна: псевдоученият Дарвин трябва просто да използва сляпата вяра на християните в “обективната” логика, да събере и представи факти така, че те “обективно” да обясняват реда във вселената, без да има нужда от Създател, като заедно с това отхвърлят всяка следа или намек за вложено предназначение и целенасоченост във вселената. Така се ражда “Произход на видовете.”

Така пробивът е направен. Науката, с нейното изследване на закономерностите във вселената, е “освободена” от християнските претенции. Приносът на Дарвин не е научен – той нито събира емпирични доказателства, нито съставя свързана теория. Приносът на Дарвин е религиозен – Дарвин за първи път създава и облича в научна терминология дуализма на случайността и природните закони. Искате да знаете защо съществува ред във вселената? Отговорът е прост: вселената винаги е съществувала, тя е вечна и нейните природни закони, безличностни и автономни, винаги са съществували. А как се е появил човекът в една такава строго детерминирана и непроменлива среда? Случайността (която сама по себе си е отрицание на природните закони, но това, изглежда не притеснява съвременните учени), като върховен бог на вселената, действувайки чрез строгите и неумолими природни закони, по някакъв начин е съзидателна, тоест, създава нови физични и химични форми, създава първите живи орга низми и, чрез безкрайни случайни мутации, от тези организми се появява и съвременният човек. И така, богът на съвременната наука е случайността, а неговият закон са непроменимите, строги, неумолими природни закони.

Малко от съвременниците на Дарвин осъзнават точните приложения на Дарвиновата теория. Общата маса от читатели просто приема еволюцията като някакъв задължително възходящ процес, при който задължително се появяват нови, по-висши форми на живот. Самият Дарвин отхвърля с отвращение това мислене като стари, рудиментирали религиозни останки. Всеки намек за целенасоченост или предназначение във вселената е враждебен на неговата теория и той прекарва живота си в опровергаване на идеята, че има каквато и да е посока, цел или напредък в еволюцията.

(Тук е мястото да кажем, че е излишно християните да се опитват да съвместяват ясното послание на Библията с еволюцията. Еволюционната теория не е наука; тя е религия. Нейната изрична цел е да отхвърли Библията, така че в опитите си да видят в Библията свидетелства за еволюционно развитие християните изпадат в смешно положение. Дори да приемем, че шестте дена в Бит. 1 гл. са шест епохи, това няма да направи Библията по-приемлива за езичниците. Освен това, според Библията слънцето, луната и звездите са създадени на четвъртия ден, след земята и след растенията по земята. Кой еволюционист би приел тезата, че няколко милиарда години земята и растенията по нея са съществували без слънцето, луната и звездите във вселената? Не е ли по-добре твърдо да заявим, че шестте дена са си шест дена?)

От случайната вселена към тоталната държава

Отново като че ли се отнесохме настрана във философски размишления, а уж си говорим за икономика. Но аз ще повторя казаното в предишната статия: Всичко в живота е неизбежно религиозно. Идеите имат последствия. Вярата (религията) на човека определя неговите икономически възгледи и неговия икономически избор. Религията на едно общество определя неговата икономическа система.

Първи Карл Маркс, а след него и други идеолози на социализма осъзнават следствията от Дарвиновата научна революция в социалната теория. Маркс хвали Дарвин за неговото “откритие” (макар самият Маркс да не е разбирал нищо от биология), което носи “освобождение” за човека от християнската идея за Божието предопределение и предназначение. Човекът най-после е свободен от всеобхватните претенции на християнския Бог!

В същото време, човекът се нуждае от някакъв ред и някаква целенасоченост в своя живот и дейност. Ако сме лишили вселената от библейската цел и ред, трябва да я заместим с някаква друга цел и ред. Дарвин от цялото си сърце е мразел идеята за целенасоченост и ред във вселената, но как човекът, който е разумно същество, би могъл да живее без цел, без предназначение и без ред? Освен това, за разлика от животните, човекът живее в общество – не основаното на инстинкти общество на мравките, а основано на разумни, осъзнати междуличностни взаимоотношения. Във всеки един момент от своя живот човекът трябва да избира между различни възможности и този избор трябва да бъде ръководен от някакви критерии и стандарти. Какви са тези критерии и стандарти? Откъде идват те? Какъв е източникът на “разумността” и целенасочеността в човешките действия? Това е проблемът, с който трябва да се справи социалната теория след появата на “Произход на видовете.”

Общата линия на разсъждения след появата на книгата на Дарвин е следната: в резултат на милиарди случайни процеси, чрез които еволюцията е създавала случайни форми на живот, някои от които са оцеляли, но голяма част от тях не са оцеляли, се появява човекът: форма на живот, която е толкова високоразвита, че е в състояние сама да осъзнае и да ръководи своята среда. Случайността води до появата на човека, но тъй като в еволюционния процес няма никаква целенасоченост и ред, на него не може да се разчита винаги да действува в полза на човека. Следователно, оттук нататък човекът, осъзнал “научно” своя произход и изучаващ природните закони, трябва да отнеме от случайността нейната върховна власт и сам да застане на престола на вселената, използвайки природните закони, за да внася във вселената своя ред, своето предназначение и своята целенасоченост. Веднъж появил се като продукт на случайността, той трябва да се противопостави на случайността и ръководи вселената съобразно своите рационални цели. Както боговете на древна Гърция, които, възникнали от първоначалния хаос, започват епична битка с този хаос, за да внесат подреденост в света, така и съвременният човек, произлязъл от хаоса на случайността, трябва да се противопостави на своя митичен родител – случайността – за да стане единствен бог и законодател във вселената.

Същата тази логика започва да господствува и в социалната теория.

Всъщност идеята за това, че пазарът е продукт на човешка дейност, но не и на човешко предназначение, съществува в икономическата наука повече от половин век преди Дарвин. Шотландските икономисти (започвайки с Адам Смит) са гледали на пазара по същия начин, по който след това биолозите и геолозите започват да гледат на естествената история – като безличностен процес, без вложена цел и предназначение. Идеята на класическите икономисти за пазара винаги е почивала на схващането, че хората събират своите лични планове и желания в една безличностна, автономна среда. Обаче, преди появата на Комунистическия Манифест на Маркс, никой не е осъзнавал опасността от такъв възглед за пазара.

И така, изводът, който обществените учени си правят от Дарвиновата теория, е, че човекът трябва да овладее природните закони и, в борба със случайността, сам да ръководи оттук нататък своето еволюционно развитие във възходяща посока. Изводът, който специално икономистите си правят, е, че на пазара не може да се разчита сам по себе си, случайно, хаотично да обслужва целите на хората, и следователно човекът трябва да овладее и обуздае пазарните процеси, насочвайки според своите цели. Но тук остава нерешен един проблем.

Кой е ЧОВЕКЪТ? Хората са различни; те имат различни цели, стремежи, амбиции. Един човек или група хора имат една идея за това как дадени природни ресурси най-добре трябва да бъдат използвани, а друг човек или друга група хора имат друга, може би противоположна идея за това. Ресурсите са ограничени, а хората и техните идеи са много и различни. Как да подредим тези ресурси? Как да ги разположим така, че те да служат за целите на човека? Как да определим чии цели и чие предназначение са “правилните” и според тях да разпределим използването на оскъдните ресурси?

Идеята за реда винаги включва в себе си идеята за върховенството. За да можем да въведем ред, трябва да определим кой притежава върховната власт. Пророк Исая, когато говори за света след възкресението на Христос, заявява: “Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават. . .” (Ис. 9:7). Мирът следва управлението. Обратно на радикалните идеи на анархистите, ние знаем, че общество без управление би се разпаднало.

Тогава кой трябва да управлява икономическия избор на хората, за може пазарът да служи на целите на човечеството като цяло?

Класическите икономисти са настоявали, че върховната власт в икономическите решения трябва да се остави на хората, които притежават икономическите ресурси, тоест, на стотиците милиони участници на пазара. Те, със своите личностни решения, определят какво ще става с притежаваните от тях ресурси. Целенасоченост на пазара, според тях, не е нужна, и ако я има, то тя е просто аритметичният сбор от милионите лични цели и решения на участниците. Това, обаче, не отговаря на основния въпрос: Как човечеството като цяло ще управлява своето развитие? Критиците на свободния пазар възразяват, че ако оставим властта в ръцете на милионите участници, ние всъщност оставяме властта в ръцете на безличностния пазар. А той, както вече отбелязахме вече, не е надежден ръководител.

Така икономическите учени стигат до единствения възможен извод: върховната власт за вземане на политически решения и за налагане на ред на пазара трябва да бъде в ръцете на “колективния човек” – държавата. Природните и обществените процеси процеси са случайни и създават случайни резултати, но единственият начин човекът да гарантира своето бъдещо оцеляване е чрез колективно овладяване на тези процеси. Най-пригодената за това институция е държавата.

Оттук нататък са подробностите. След като веднъж икономистите стигат до “правилния” извод за върховенството на държавата в икономиката, възникват различни теории за това как държавата да управлява икономиката “за благото” на хората: държавата като единствен собственик (комунизъм), държавно регулиране на производството (фашизъм), държавен контрол върху паричното предлагане и създавана от държавата инфлация и стагнация (кейнсианство и монетаризъм), “облагай с данъци докато издъхнат” (социалдемокрация), протекционистични мита, лицензи, квоти и т.н. Единственият проблем, разбира се, остава фактът, че хората са различни и една държавна политика, колкото и голям брой хора да облагодетелствува, винаги е насочена против личните предпочитания на други хора. Но, като се имат предвид езическите възгледи за вселената и пазара, езическата държава не може да позволи хората сами, безпрепятствено да правят своя икономически избор: това би означавало хаос.

Заветният ред: Обществената рамка на свободния пазар

Протестантската обществена теория винаги е била крайно враждебна срещу централизираната власт и централизираното вземане на икономически решения. Реалните последици от Реформацията са децентрализирането на църковния живот, както и постепенното премахване на намесата на църквата и държавата в средновековната икономика; средновековният гилдиен социализъм отстъпва пред свободното предприемачество – водещата обществена сила на капитализма (виж Макс Вебер, “Протестантската етика и духът на капитализма). Трите революции, вдъхновени от учението на Калвин – Нидерландската (1567), Английската (1642) и Северноамериканската (1776) поставят като своя основна политическа цел премахването на централизирания абсолютизъм и оставят след себе си свободни децентрализирани общества, основани на свободния пазар и нулевата държавна намеса в икономиката. (За сравнение, Френската Революция от 1789 е вдъхновена от хуманистичната идеология на Просвещението; тя наистина съ баря френския кралски абсолютизъм, но довежда след себе си още по-варварски централизъм и абсолютизъм: републиканския революционен терор, а след това и Наполеоновата империя.)

Библията утвърждава върховната власт на Бога в обществото. Бог влага цел и предназначение във всичко: както в природните процеси (дори в движението на небесните тела), така и в процесите в обществото. Пазарът наистина притежава ред, цел и предназначение, но този ред е вложен от Бога и служи за Божиите цели, а заедно с това и за целите на човека.

Общественият ред, определен от Бога за свободния пазар, е заветното общество – това е общество, в което отделните хора и човешките колективи са в завет с Бога, и, чрез Бога, в завет един с друг. Всеки човек и всеки човешки колектив действуват в обществото и на пазара като Божии настойници, изпълняващи определената им задача, изработвайки спасението си със страх и трепет. Системата за управление на човешките взаимоотношения не се основава на външния контрол, а на себевладението на хората под Бога.

Никоя човешка институция не може да бъде толкова всезнаеща и всемогъща, че да претендира за абсолютна власт да взема крайни икономически и политически решения. Библейският обществен ред определя съществуването на множество разделени власти, като всяка от тях действува в своята област и контролира другите власти. Заветните институции, упълномощени да управляват обществото, са три: семейството, църквата и държавата. Всяка от тези институции има своята обществена област на действие и нарушаването на границите означава бунт против Бога.

Семейството е упълномощено от Бога да взема крайните икономически решения. Чрез своя глава, бащата, то е настойник на Божиите икономически ресурси и има определени от Бога права на собственост, които не могат да бъдат престъпвани от църквата и държавата. Бог лично ръководи милиардите икономически решения на милионите семейства на пазара и чрез тях осъществява Своя върховен план и предназначение за човечеството в историята. Всяко семейство, според своето покорство или непокорство пред Бога, изработва своето икономическо спасение или проклятие.

Опитите за централизиране на икономическите решения задължително противоречат на Божия план за икономиката. Присвояването от държавата на определени икономически прерогативи винаги е в противоречие на Божия план и винаги ще води до икономически провал и хаос, независимо от “професионализма” на държавните бюрократи. Само Бог е този, който може да ръководи цялостния ход на икономиката, и Той е избрал да го прави чрез милионите участници на пазара.

Редът и целенасочеността на пазара са трансцендентни, т.е. те са извън материалния свят на хората и не могат да бъдат изчерпателно осъзнати или разбрани от никой човек или група хора. Никакъв елит (политически, икономически, научен, партиен и т.н.) не е в състояние да разбере цялостния план на Бога за човешкото общество. Човекът не може да избяга от своите ограничения като създание и затова е длъжен в покорство да приеме Божия план за своето общество, а не някакъв въображаемо научен или рационален план на някакъв планиращ комитет.

Заключение

Бог е създал цялата вселена, дори небесните тела, с цел и предназначение. Това, което за хората изглежда като автономни, безличностни процеси, всъщност е управлявано от личните действия на Бога Създател. Така и в икономиката това, което изглежда като безредие и хаос, всъщност е Божият безпогрешен, съвършен план за човечеството.

Чарлс Дарвин осъществява цялостна философска революция в науката: той създава система на мислене, според която редът във вселената не е продукт на върховно предназначение, а на съчетанието на строгите, непроменими природни закони с хаоса на върховната случайност. Езическите учени най-после биват “освободени” от претенциите на християнския Бог. Неговата стратегия е основана върху използване на слабото място на християните – вярата в някаква обективна, обща за всички хора логика – и унищожаване на най-силното апологетично оръжие на християнската вяра – телеологията, или целенасочеността, във вселената.

Социалните учени и особено икономистите развиват следствията от Дарвиновото учение в обществените науки: човекът, възникнал като продукт от случайни процеси, не може да се надява, че тези процеси ще бъдат винаги благоприятни за човечеството като цяло. Следователно, той трябва да вземе съдбата си в свои ръце и, изучавайки природните и обществените закони, трябва да се противопостави на хаоса, като замести хаотичната еволюция на биологичните видове с планираната, целенасочена еволюция на осъзнатия човек.

Тъй като “човек” е доста общо понятие и е трудно да се определят “целите на човека,” езическите икономисти стигат до естественото заключение: целенасочеността на пазара, а заедно с нея и върховенството на пазара, трябва да се определя и упражнява от “колективния човек,” т.е. държавата, ръководена от планиращ елит. Този елит трябва да притежава властта да налага икономически решения на отделните индивиди, за да осигури движението на икономиката към определените от държавата цели и предназначение. Следователно, тоталната държава е единственото логично следствие, ако се приемат като верни философските презумпции на езическата обществена теория.

Библията отхвърля тезата за безличностността на пазара, а заедно с нея и нейното логическо следствие: необходимостта от държавната намеса на пазара. Бог, като всезнаещ и всемогъщ, изпълнява Своя върховен план за човечеството именно чрез икономическата свобода на децентрализираните участници на пазара: семействата. Опитите за икономическа централизация са противни на Божия план и следователно винаги ще водят до икономически кризи и хаос.