ЗЛАТОТО: БОЖИЯТ КРИТЕРИЙ ЗА СТОЙНОСТИТЕ

Божидар Маринов

“И златото на оная земя е добро.” (Бит. 2:12)

“Злато! Злато! Злато!”

(папагалът на Дългия Джон Силвър)

 

Библията поставя много висока стойност върху златото. В описанието на Сътворението в първите две глави на Битие златото е единственият отделен “артикул,” за който конкретно се казва, че е “добро.” Наистина думата “добро”се използва шест пъти в Битие 1 гл., но тя винаги е използвана в общ смисъл, означавайки общо създаденото до момента от Бога. В Бит. 2:12 думата “добро” е използвана конкретно за едно-единствено нещо, и това е златото. Златото съществува преди Падението на Адам, то е добро. Нещо повече, то е специално добро, защото специално е посочено като добро. И, нека да кажем от самото начало, никъде в Библията няма стих, който да казва обратното. Падението на човека не е толкова могъщо събитие, че да направи зло това, което Бог определя като добро. Навсякъде в Библията златото бива определяно като добро. Нещо повече, то е, както изглежда, един от основните строителни елементи на Нови я Ерусалим (Откр. 21:21).

(Нека да спомена нещо относно тълкуването на книгата Откровение. Аз не вярвам в съвременните методи на тълкуване, според които книгата Откровение трябва да се тълкува буквално. Не вярвам, че описаният Нов Ерусалим е материална реалност. Гледам с насмешка на фантасмагории от рода на “Аз видях рая.” Вярвам на Откр. 21:9-10, откъдето става ясно, че Новият Ерусалим е Църквата, а не някаква географска реалност – невястата на Агнето не може да е от камъни. Обаче, сравняването на Църквата със злато и скъпоценни камъни, освен че ми показва ценността на Църквата в Божиите очи, ми показва и обратното – ценността на златото в Божиите очи. Ако наистина златото не е “добро,” сравненията в Откр. 21 стават неясни, ако не и смехотворни. Съвременното тълкуване на Откровение на Йоана е изключително осакатено. Например, досега не съм срещал правдоподобно обяснение за Откр. 22:2 – защо в Новия Ерусалим все още ще е нужно изцеление?)

Адам имаше пред себе си избор: или да остане покорен на Бога и остане собственик на градината, включително и на златото в нея, или да послуша Сатана и изгуби градината, включително и златото в нея. Покорството пред Бога означаваше вечен живот в градина със злато; непокорството – смърт, тръни, бодили, болки, пот на челото и липса на злато. Златото беше част, и то очевидно специална част, от заветните благословения, които Бог даде на Адам. Ако Библията отделя специално място за златото в иначе пестеливото описание на Сътворението, ние, християните, нямаме право да омаловажаваме този ресурс на Божията земя, а още по-малко (както някои правят) да твърдим, че златото е зло.

Целта на тази статия е да открием мястото и значението на златото в Божието създание, както и да определим правилното отношение на съзнателните християни към този специален дар от Бога към Неговия народ. Както и в предишните статии, ние не започваме да изследваме библейските икономически категории сами по себе си, а като част от цялостното библейско учение, тоест, винаги първо търсим религиозната стойност на всяко понятие и от тази религиозна стойност се опитваме да извлечем правилните икономически изводи.

В Библията златото има две главни функции: пари и украшение. Ще изследвам и двете, за да открием защо то е толкова ценно в Божиите очи. Разбира се, за моята цел в тези статии, а именно, изследване на икономическото учение на Библията, е важно предимно да разберем значението на парите. Но, както ще видим, орнаменталната функция на парите също има своя икономически смисъл в Библията.

Парите: Универсалната стока

Има едно определение, за което икономистите не спорят помежду си: Какво са парите? Всички икономисти изглежда са съгласни един с друг, че парите са най-пазаруваната стока. Разбира се, тяхната функция в обществото е много по-широка, но това, което прави парите толкова ценни в очите на всички хора, е фактът, че те са най-пазаруваната стока. Какво означава “най-пазарувана стока”? (Всъщност, ако трябва да използвам строго икономически понятия, трябва вместо “най-пазарувана” да кажа “най-ликвидна,” но предпочитам да не принуждавам читателите-непрофесионалисти да четат статиите ми с тълковен речник в ръка.)

Когато един човек произведе дадена стока, неговата икономическа цел е да “продаде” тази стока, т.е. да размени тази стока срещу друга стока, която той цени повече. Нали помните: ако аз съм производител на обувки и имам много чифтове обувки, според Закона за пределните полезности последният чифт обувки има много малка стойност за мен. Следователно ще търся да го разменя за нещо, което лично за мен е по-ценно, напр. пита кашкавал. Ако успея да го разменя срещу пита кашкавал, аз ще съм заменил нещо с по-малка стойност за мен (чифт обувки) срещу нещо с по-голяма стойност за мен (пита кашкавал). Така ще се повиши (според моята субективна оценка) моето благосъстояние.

Какво става обаче, ако не мога веднага да намеря на пазара пита кашкавал. Или продавачът на кашкавал вече има обувки и иска нещо друго, например, шапка. Временно, моите обувки се оказват по-малко пазарувани (тоест с по-малко търсене) от питата кашкавал или от шапките. Тогава моята цел ще бъде да намеря начин да разменя моите обувки, които в момента са по-слабо пазарувани (търсени) срещу стока, която е по-добре пазарувана (търсена), като например шапките. Когато успея да направя това, и в ръцете си вече имам търсената от производителя на кашкавал шапка, аз ще съм в по-благоприятно пазарно положение, защото в ръцете си държа по-пазарувана (търсена) стока, която да предложа в замяна на търсения от мен продукт. Тоест, моето благосъстояние се повишава, не защото съм получил това, което ми е нужно, а защото имам по-благоприятно положение в търгуването на пазара. Докато преди за производителя на кашкавал аз не съм бил валиден икономически участник, защото ня мам това, което той иска, сега вече имам това, което той иска – моята “пазарна стойност” се е повишила поради самия факт, че съм разменил една по-слабо търсена стока за една по-силно търсена стока.

И така, всеки участник на пазара се стреми да размени стоката, която предлага, срещу стока, която е по-пазарувана (по-търсена, по-ликвидна) от неговата. Ако продължим тази логика, целта на всички участници на пазара е всъщност да придобият “универсална” стока, тоест стока, която е еднакво ценна за всички участници на пазара. Ако аз притежавам такава стока, която е толкова добре пазарувана (търсена), че винаги да мога да я разменя срещу каквото и да било, което поискам, тогава аз ще съм постигнал максимално моите икономически цели. Тази стока ние наричаме пари.

Нека разширим аргумента във времето. Да речем, че съм произвел моите обувки, но сега в момента не ми е нужно нищо срещу тях. Снабдил съм се с необходимите си неща и докато привърша запасите си не ми е нужно нищо. Но производителят на кашкавал има нужда от обувки. Той ще се стреми да ме убеди да “прескоча времето,” тоест, да му дам моите обувки в замяна на нещо, което ще ми донесе в бъдещето същите ползи, както обувките, а дори и по-добри. (За времевите предпочитания и тяхното парично изражение, т.е. лихвения процент, ще говорим в друга статия.) Той трябва да ми даде стока, която ще бъде също толкова ценна след време, когато имам нужда от нещо, както е днес, когато нямам нужда от нищо. Тази стока трябва да е еднакво универсална както за сегашните участници на пазара, така и за бъдещите участници на пазара, с които ще търгувам. Такава стока, която е универсална във времето и “пространството” (т.е. за всички участници по целия пазар), ние наричаме пари.< /P>

Дотук, чрез елементарни примери, достигнахме до две важни характеристики, които парите трябва да притежават: дълготрайност (непроменима във времето стойност) и общопризнатост. С цел спестяване на място (и за да не изпитвам търпението на читателите) ще прескоча другите елементарни примери и ще обобщя, че парите, като универсална стока, трябва да са:

Наличието на стока с такива характеристики е абсолютно задължително в обществото. Не бих искал дори да си представя какви усилия трябва да положи един производител на самолети или на фосфорна киселина, или дори на уеб-страници, за да убеди млекаря да му продаде мляко или хлебаря да му продаде хляб, без да съществува Божието благословение на универсалната стока – парите.

Сега вече трябва да е ясно защо Бог отделя специално място за златото в описанието на Сътворението и градината: златото има всички характеристики, необходими една стока да се превърне универсална, тоест в пари. Като християни, имаме всички причини да смятаме, че Бог е създал златото с предназначението то да се използва като пари; без златото, човешкото общество не би могло да съществува.

Историческата поява на парите

Как исторически се е развила пазарната функция на парите? В историята златото не е било единственият предмет, използван като пари. Заедно с него винаги е вървяло и среброто, макар че поради сравнителното му изобилие пределната му стойност е доста ниска; като пари са били използвани и друти предмети, напр. мидени черупки, скъпоценни камъни, добитък, камъни, дори жени. Но тъй като повечето от тях не притежават всички изброени горе качества (напр. един голям съпоценен камък има по-голяма стойност от два малки със същото тегло или обем; а какво да кажем за половин жена?), те постепенно са излезли от употреба като пари.

Езическите икономисти твърдят, че стоката, която в края на краищата е придобила функцията на пари в дадено общество, първоначално е била ценена поради някакво друго свое качество, например, поради своята красота и употребата в религиозни ритуали. Може би хората първоначално са ценели златото (или другите форми на пари) поради някаква друга стойност, но в последствие, когато са започнали да разменят стоки срещу нея, поради нейната превъзхождаща стойност, постепенно орнаменталната или ритуалната стойност е изчезвала и е била заменяна от новата, универсална стойност. Така някои стоки, а в крайна сметка само златото и среброто, остават в чиста форма като пари, като другата им стойност (орнаментална и ритуална) остава незначителна.

Има два логически проблема с тази теория.

Първо, разбира се, подобна теория е само в областта на догадките, без възможност да се постигне научна точност, която автоматично я изключва от областта на науката. В изследваните досега цивилизации в историята историците не са открили общество, намиращо се на някакъв “междинен етап” по отношение на парите; всички цивилизации, открити и изследвани досега от историците, притежават високо развита форма на парични взаимоотношения, включително финансови институции, които смятаме за характеристика на съвременната цивилизация: банки, лихва, съставен лихвен процент, спотни и форуърдни сделки, ценни книжа, сарафска дейност и т.н. Дори общества, които нямат всички характеристики на високоразвитите цивилизации, имат развита форма на пари. Все още няма сигурни данни за общество, в което да има някаква форма на размяна, без да съществува някаква универсална стока, тоест пари. Ако наистина човекът не е познавал парите, както твърдят икономистите, изглежда, че появата на парите е станала изведнъж в даден момент в историята, без да е останал какъвто и да е белег от някакъв “преходен период.”

Второ, това обяснение влиза в противоречие с първото свойство, което е необходимо за една стока, за да бъде подходяща тя за пари: непроменимата във времето стойност. Разбира се, не е невъзможно, но е много трудно да си представим как така една стока се налага като универсална, като в същото време променя своята стойност във времето. За да приемат дадена стока като пари, хората трябва да вярват в нейната икономическа дълготрайност; промените в стойността едва ли могат да са причина за такова доверие. Отново, както изглежда, трябва да приемем, че парите са навлезли в обществото с някакво “катастрофично” действие, получавайки веднага висока субективна оценка от всички участници.

Разбира се, грешката на всички езически историци и икономисти е, че те строят своите теории върху презумпците на дарвиновата теория за еволюцията: човекът и обществото еволюират от по-слабо развито към по-развито състояние. Следователно, от гледна точка на езичниците, не е възможно една характеристика на високо развитата съвременна цивилизация да е съществувала сред “първобитните” хора. (За “първобитните хора” и “цивилизования 20-ти век” ще говорим в следващите статии.)

Християнският икономист трябва да твърди, че паричната функция на златото е съществувала още от самото начало, в градината, и свидетелство за това е специалното внимание, което Бог отделя на златото в Бит. 2 гл. Още от самото начало хората са използвали златото като универсална стока, т.е. пари. В последствие, поради греха на човечеството, някои общества забравят или изоставят златото и се обръщат към други форми на пари; възможно е дори, поради чудовищните извращения на някои племена, Бог да ги е лишил въобще от възможността да придобиват злато или дори да оценяват неговата стойност, което да ги е довело до използване на друга форма на пари; но пари има винаги във всяко общество. Поради греха, не еволюцията, а деволюцията е факт в човешката история, както по отношение на интелектуалните способности и технологичните умения на хората, така и по отношение на парите и финансовите институции и инструменти на цивилизацията. Бог постановява паричната функция на златото още в самото начало като част от Сътворението и, конкретно, от сътворението на човешкото общество. Тъй като златото е част от човешката цивилизация преди Падението, неговата функция ще остане и след деня на съда, във вечността (Откр. 21:21).

Критерий за стойностите

Създаването на златото и специално на неговата парична функция не е строго икономическо действие от страна на Бога. Макар на пръв поглед парите нямат друга освен икономическа функция, ние, като християни, трябва да твърдим, че нито една област от човешкия живот и дейност не може да остане религиозно неутрална. Всеки, човек, независимо дали го осъзнава или не, дали го признава или не, вярва и се покланя на някакъв бог. Това може да е Богът на Библията, може да е богът на съвременния хуманизъм – автономния човек и неговата най-силна институция, държавата, може да са езическите богове на политеизма, тотемите, първобитните идоли и т.н. Във всяко свое действие всеки човек се покланя на своя си бог. Независимо от думите на всеки човек, неговите действия показват точно на кой бог се покланя. “По плодовете ще ги познаете,” каза Исус, тоест, по делата на хората можем да разберем каква религия изповядват.

Хората винаги изявяват външно своята вяра. Вяра без дела е мъртва вяра. Те изявяват своята вяра в работата си, в семейството, в политическа и благотворителна дейност, в изкуството, науката и т.н. Хората със сигурност изразяват външно своята вяра и в това какво купуват, тоест, за каква цел използват парите си. В Мат. 6:21 Исус каза, че където е портфейлът на човека, там е сърцето му; тоест, лесно можем да разберем къде е сърцето на човека, ако проследим къде отиват парите му. Ако човекът дава парите си за порнография, трудно можем да кажем, че той вярва в Бога на Библията; ако човекът редовно плаща десятъка си в църквата, ще ни бъде много трудно да докажем, че не признава властта на църквата (освен, разбира се, когато върши някакъв грях, но това трябва също да се докаже по външните му действия – никой на земята няма право да чете умовете на хората). Ако даваш парите си за бедните едва ли това е защото мразиш бедните; ако ги даваш за алкохол, това издава, че алкохолът е твоят бог.

Парите са най-точното, обективно, количествено изражение на вярата на хората. Хората и обществото като цяло имат нужда от подобен количествен критерий, за да могат да оценяват своето духовно и морално състояние. Ако Бог не ни беше дал парите като количествен, обективен критерий за моралните стойности, тоест, нашето морално състояние, приблизително и образно превърнато в цифри, ние никога не бихме могли да оценим като хора и като общество доколко сме изостанали или порастнали в познание за Бога, и колко още трябва да растем. Паричните взаимоотношения ни показват, че дадено общество е извратено, когато производителите на порнография реализират многократно по-големи печалби от производителите на Библии. Пак чрез парите, например нивото на спестяванията, можем да разберем дали родителите в едно общество са верни на библейската заповед да оставят наследство за децата си. Лихвеният процент ни показва доколко членовете на едно общество са готови да жертвуват настоящото потребление в името на по-високото благополучие на бъдещите поколения. Продажбите на алкохол, цигари и наркотици, както и техните сравнителни цени ни казват нещо за предпочитанията на хората. Нивото на данъците ни показва какъв процент от произведеното благосъстояние отива в непроизводителната, паразитна, месианска държавна бюрокрация. Примерите са безкраен брой.

Няма абсолютно никакъв начин да се избегне моралното значение на парите като критерий за стойност. Всеки, който се опитва да омаловажи това значение на парите, всъщност се опитва да осакати Божието създание, лишавайки го от един от най-важните морални инструменти, дадени от Бога на хората.

Златото като украшение:

Победа на вечното над временното

Стойността на златото като украшение също е свидетелство за вечната стойност, която Бог е поставил в златото. Независимо от възхода и падението на различни цивилизации, християнски и езически, независимо от временните “моди” в облеклото и накитите, златото винаги е било предмет за украшение. То винаги е било ценено поради неговата красота и винаги критериите за красота са включвали златото (и скъпоценните камъни) като ценно украшение.

Изумително е, че през втората половина на двадесети век, когато в период от няколко десетилетия, а понякога и за няколко години, сме свидетели на резки промени в стиловете и вкусовете на хората, златото остава като че ли с някаква вечна стойност, незасегнато от временните капризи на “водещите дизайнери.” Понякога се чудя как тези последователни езичници, които яростно се противят на всяка идея за някакви вечни непроменими стойности, продължават да възприемат като стойностно и валидно украшение златото, когато, ако следваме техните собствени принципи, то отдавна би трябвало да е “демоде” – та модата на златните накити е на около 6000 години! Ако погледнем как стоят нещата при дрехите, ще видим, че модели отпреди само 6 години вече се смятат за безнадеждно остарели.

Това свидетелство за вечната стойност на златото е свидетелство за Божиите вечни стойности. Златото е създадено от Бога, то е добро и никоя временна мода не може да промени този факт. Непроменимата (сравнително) стойност на златото през вековете е един от най-сериозните евангелизационни аргументи в подкрепа на благовестието на Исус Христос.

Дяволът мрази златото

Това ще бъде сериозна изненада за повечето християни. Ние сме били учени, че златото е инструмент на дявола, то е примамка и зло. Праведният християнин не трябва да се стреми към повече злато, тоест, не трябва да се стреми да има повече пари. Наистина, стремежът към парите може да отдели човека от Бога. Но същото важи и за храната, облеклото, работата и дори собственото семейство на човека (Лука 14:26). Това не означава, че храната, облеклото, работата и семейството са зли сами по себе си. (Между другото, понякога ходенето на църква може да отдели човека от Бога.) Не златото е зло само по себе си – то е добро – а неправилното отношение на падналия човек към този толкова ценен ресурс на Божията земя.

Златото има една голяма “вина” пред дявола: то има вечна стойност. Дяволът мрази нещата, които имат вечна стойност. Те му напомнят за вечния Божий закон, по който той и неговите последователи ще бъдат съдени в последния ден. Златото показва на хората, че има стойности, над които те не са подвластни. Това е в противоречие с основната идея на светския хуманизъм, изразена от Протагор: “Човекът е мерило за всички неща.” Ако човекът е мерило за всички неща, а самият човек се променя, тогава не може да има вечни стойности. В най-добрия случай, когато нещо има една и съща стойност в продължение на дълъг период от време, това трябва да е случайно. Вярата, че нещата имат стойност независимо от човешката оценка за тях, довежда хората до мисълта за Създателя и Съдията на света – а на света няма по-омразна мисъл за Сатана и за неговите последователи.

Историята не ни дава свидетелство нехристиянските общества да са смятали златото за добро в смисъла, описан в Библията. Точно обратното, всяка езическа цивилизация в историята, като започнем от робовладелските общества в древния Близък Изток, далекоизточните цивилизации, класическите цивилизации на Древна Гърция и Рим, минем през империите на маи, инки и ацтеки, и стигнем до разцвета на светското хуманистично общество през двадесети век, е показвала склонност към постепенно обезценяване и обезличаване на златото и заместването му с друга форма на пари или дори с опити за премахване на паричните взаимоотношения (спомнете си комунистическата идеология – убеждаваха ни, че при комунизма няма да има пари!). От друга страна, единствените общества, които непреклонно в продължение на векове са запазвали непокътната стойността на златото, са били онези общества, които в по-малка или в по-голяма степен са били повлияни от учението за вечния непроменим Бог, Създ ател на света: Древният Израел, Византия (378-1204), Западна Европа (9-15 век), Арабската мюсюлманска цивилизация до 15 век, Северноамериканските колонии/щати 1620-1920. Византия е изумителен пример: тя е най-дълго просъществувалият (800 години) валутен/златен борд в историята. Парадокс: независимо от непрекъснатите вътрешно- и външнополитически проблеми, няма исторически свидетелства за сериозна икономическа криза в цялата история на Византийската империя (до 12-13 век Константинопол е бил символ на безмерно благосъстояние за Западна Европа, една от приказните страни в старите рицарски епоси).

Езическите общества воюват срещу златото. Неговата непроменима стойност е сериозно предизвикателство пред езическите управители, тъй като тя не се поддава на техния месиански стремеж към обожествяване на държавата. Във войната си срещу този ресурс на Божията земя те използват две основни тактически средства: монопол и примеси, и “лесни пари.”

Монопол и примеси

Златото има един основен “грях” пред езическата държава: то не се поддава на държавен контрол. Когато хората бъдат оставени свободно да определят коя стока ще бъде парична единица, те естествено избират златото поради неговите естествени свойства. Поради сравнително оскъдните количества на златото то има доста висока цена за единица тегло (тоест, на икономически език, висока пределна полезност за единица ресурс). Освен това, тъй като добивът на злато от руда е доста труден и скъпоструващ, а големи парчета самородно злато се намират веднъж на стотина години по цялата земя, неговата стойност (пределна полезност за единица ресурс) не се променя значително във времето. Присъствието на такава непроменима парична единица на пазара дава възможност на хората да правят точна оценка за резултата от своите действия. Ако аз знам, че една унция злато ще струва след сто години толкова, колкото струва и днес, аз ще мога да планирам своята икономическа дейност за цели сто години напред. Човек получава това, което изработва. Божието спасение и Божият съд може частично да се види на практика на пазара: всеки получава това, което е изработил; икономическият съд във времето са печалбите (награди) или загубите (осъждения), които всеки участник получава. Всеки човек пред Бога изработва своето икономическо спасение или проклятие. Така всеки човек е независим от намесата на държавната власт, и никой държавен чиновник не може управлява благосъстоянието на хората.

Важно е да разберем същността на обществената философия на падналия човек и разликата с обществената философия на християнина. За християнина върховната власт в обществото принадлежи на Исус Христос. Никоя земна институция не може да претендира за пълна власт в обществото. В християнския възглед всяка земна институция, т.е. сфера на управление, трябва да има ограничена власт и да бъде ефективно контролирана от другите институции. (Очаквам с нетърпение времето, когато християните в България осъзнаят, че разделението на властите е открито не от Монтескьо, а от Мойсей.) Библията посочва пет такива сфери на управление: себевладението, семейното управление, църковното управление, доброволните сдружения (бизнес, образование, партии и организации, фондации и т.н.), и държавното управление. Всяка от тези институции има своя ограничена сфера на дейност и няма право да се намесва в действието на другите институции. Връзката между всички институции, тоест цялостта на обществото, се осъществява чрез Ис ус Христос и Неговия закон. Християнският идеал за обществено устройство е заветното общество: общество, в което индивидите и институциите са в индивидуален завет с Бога и, чрез Бога, в завет едни с други. Заветът с Бога означава, че всяка институция е длъжна да се покорява на Божия закон, открит в Библията.

Езичникът мрази самата идея за завет с Бога и покорство пред Бога (както правят и някои християни). Той отхвърля Бога като върховен Законодател. Затова и в неговия идеал за общество задължително отсъствува идеята за Бога и Божия закон. Той иска да построи общество, в което Бог отсъствува. Обаче, за да може едно общество да съществува, то трябва да има идеологическа отправна точка, трябва да има формален закон, подкрепен със санкции, трябва да има някаква свързаност между отделните части на това общество. Тъй като падналият човек отхвърля Бога и Божия закон, той поставя в центъра на своята вселена автономния човек и закона на автономния човек. Тъй като, обаче, хората са много и са различни, това не може да осигури свързаност и цялостност на обществото. Затова човекът влага цялата законодателна власт в ръцете на най-силната човешка институция – държавата. Тъй като индивидуалният човек не може да осигури едно практически действуващо общество, главен зако нодател става Колективният Човек и неговият инструмент – държавната власт. В езическото общество държавата придобива функцията на бог, ходещ по земята, с всички претенции на един бог: спасение и проклятие, награди и наказания, просперитет и бедност и т.н. Държавата става месианска: тоест тя си приписва функциите, които само Всемогъщият Бог на Библията може да притежава. Тя започва да контролира всички останали институции, като в най-добрия случай разделението на властите всъщност означава разпределяне на властта между отделните държавни ведомства, а не реално разделение на властите между независими институции.

Властта върху парите е прерогатив на Бога. Само един Бог може да дава просперитет и да нанася икономически наказания. Който владее парите, владее обществото. (“Златното правило” на Макиавели – “Който държи златото, прави правилата.”) Когато парите са свободни, децентрализирани, и като цяло са оставени в ръцете на отделните икономически участници, те всъщност са оставени на контрола на Всемогъщия Бог, и следователно Бог владее обществото. Праведната държавна власт признава златото като парична единица. (Всъщност, ако трябва да бъдем по-точни, праведната държава оставя участниците на пазара сами да определят каква парична единица ще възприемат. Постепенно златото естествено се налага като парична единица, следвайки Третия Закон на Бакстър: “При свободен пазар добрите пари изтикват лошите пари от обръщение.”) Езическата държава, от друга страна, не може да позволи участниците на пазара да бъдат самостоятелни в своя избор на парична единица, защото това п ротиворечи на основите на езическата религия, а именно, че държавата трябва да контролира и управлява благосъстоянието на хората. Затова тя се стреми към монополен контрол над златото и над парите въобще.

Езическите владетели или въобще изземват златото от обръщение, като го конфискуват и го заменят срещу монополно определена парична единица, или просто забраняват използването на други парични средства освен сечените от тях. Държавата си присвоява функцията на издател на пари. Парите, вместо да бъдат свободно средство според свободното решение на отделните участници на пазара, стават оръдие в ръцете на държавни бюрократи за манипулиране на живота на хората.

Монополът на парите, от своя страна, води до изкушението на примесите. Нека разгледаме следната ситуация. Ако аз, като държавен бюрократ, който има монополната власт да издавам пари, имам 100 унции злато, аз ще мога да сека монети само за стойността на тези 100 унции злато. Ако, обаче, намеря начин да примеся това злато с някакъв друг метал, по-евтин от златото, аз ще мога да пусна на пазара повече монети и да купя за себе си повече блага (стоки, услуги, гласоподаватели и т.н.). Участниците на пазара нямат избор – те трябва да приемат моите пари, тъй като аз държа монопола над парите. За моите по-евтини, примесени, “замърсени” пари аз получавам по-голямо количество стоки. Продавачите на тези стоки са изгубили: срещу своята стока те получават по-евтини пари от това, което са очаквали. Държавата печели: срещу по-малка стойност тя е получила повече стоки и услуги. Може би продавачите са разбрали, че парите са по-евтини. Какво биха могли да направят? Тъй като не притежават силата да се противопоставят на държавната власт, те просто ще вдигнат цените си в отговор на увеличеното предлагане на монети; ще искат повече монети, за да получат същото количество злато, което първоначално са изисквали като цена за своята стока.

Ако пазарът за издаване на пари е свободен от държавния монопол и много секачи на монети се конкурираме, ако аз реша да примесвам монетите си, това ще доведе до нежелание на хората да приемат моите монети срещу своята стока. Или, те просто ще искат повече от моите монети, за да ми продадат стоката си. Хората имат възможност и сами избират чие злато е по-чисто и следователно по-ценно. Така честните секачи на монети си придобиват известност и преуспяват, докато замърсителите на златото имат лоша репутация и губят.

В Библията примесването на златото е престъпление, което попада в категорията “неверни везни.” Всъщност, замърсяването на благородните метали наистина е било промяна в теглото, защото златото и среброто са се измервали по тегло (един сикъл – мярка за тегло). Ако в метала е имало примесени неблагородни метали, това означава, че истинското тегло на златото е било по-малко от показваното на везните. Неверните везни са омразни на Бога (Пр. 20:23). Те всъщност са кражба и така са нарушение на Осмата Заповед. Държавата е длъжна да изпълнява предвидените в Божия закон санкции срещу кражба – двойна реституция, тоест, заловеният нарушител трябва да върне двойно на своята жертва разликата между обявената стойност на метала и действителното съдържание на злато в него. Когато, обаче, държавата държи монопола върху сеченето на пари и сама извършва това омразно на Бога престъпление, то остава безнаказано. Нито има институция, която да наложи съдебна санкция срещу държавата, нито има свободен пазар, на ко йто честните секачи на пари да “изтикат” от пазара нечестната държава. Общество, в което поне една институция остава безнаказана в своите престъпления, не може да устои дълго време.

“Лесни пари”

Вторият инструмент, който езическите ръководители използват във войната си срещу златото и срещу вечните парични стойности въобще, са “лесните пари.” С това понятие означаваме пари, чието производство има само незначителни разходи, но по закон (чрез декрет на държавата, поради което те още се наричат “декретни пари”) поданиците на държавата са длъжни да им вменяват висока стойност.

Едно от свойствата, които трябва да имат парите, както вече показахме, е тяхната относителна оскъдност, тоест, високата им пределна стойност на единица ресурс. Тъй като златото е рядък метал, то отговаря на тази характеристика. Както вече видяхме, това е препятствие за месианските претенции на езическата държава, затова тя обикновено си присвоява монопол върху златото и започва да го примесва с по-евтини метали. Лесните пари са още по-извратена форма на примеси, защото в примесите все пак трябва да присъствува определено количество злато, докато лесните пари се правят от материал, който има само незначителна стойност.

Най-разпространената форма на “лесни пари” са книжните знаци – банкнотите (което води до другото име на “лесните пари” – “книжни пари”). Нека поясним: книжните знаци за стойност са законно средство за разплащане на пазара, когато те наистина са обезпечени с истинска стойност в злато, сребро или други общоприети пари и когато са издавани от частни институции. Но обикновено езическата държава, като институция, която отхвърля всякакъв контрол върху себе си от другите власти, използва книжните пари като средство за контролиране на икономиката, печатайки книжни пари (на икономически език това се нарича “увеличаване на паричното предлагане” или “увеличаване на паричния агрегат М1”). Така езическите управители претендират, че могат да създават благосъстояние просто като напечатат повече пари. Държавата си присвоява функцията на Бога, а именно, да увеличава благосъстоянието на обществото чрез “правене на пари.” Тъй като Законът за пределните полезности продъл жава да е валиден, увеличаването на количеството на парите на пазара намалява тяхната стойност, тоест, цените на стоките се увеличават. При неконтролирано печатане на пари от страна на държавата цените се променят неконтролирано и производителите и потребителите не могат да оценят точно какво струва даден продукт. Пазарът бива блокиран от несигурността и фалшивата информация, идваща от несигурната стойност на парите, което води до рецесии и криза на пазара. Така опитът на месианската държава да произвежда благосъстояние винаги се проваля. Бог не е за подиграване. Никой освен Него не може да прави пари и благосъстояние. Опитът на автономния човек и неговата най-могъща институция – държавата – да играе Бог като произвежда благосъстояние, винаги е обречен на провал.

Друга широко разпространена форма на “лесни пари” е частичният банков резерв. В тази статия нямам достатъчно място за пълно обяснение на това престъпление, извършвано от държавата и покровителствуваните от нея банкери. Само ще спомена, че частичният резерв на банките е също форма на лесни пари, тоест опит на държавата да заеме мястото на Бога, като произвежда пари. В следващите статии ще покажа извратената същност на съвременното езическо банково дело.

Заключение

Златото е създадено от Бога с духовната цел да помага на хората да оценяват своето духовно състояние: както като индивиди, така и като цяло общество пред Бога. То трябва да бъде използвано като критерий за стойностите на хората.

Златото се използва като пари и като украшение. И в двете форми то има една духовна и религиозна функция: да свидетелствува на цялото създание за Божиите вечни стойности. Когато Бог сравнява вечната стойност на Своя закон, на Своята Църква или на Своите благословения, той използва като пример вечната стойност на златото.

Парите са най-търгуваната стока. Всеки участник на пазара се стреми да замени своята стока срещу някаква по-продавана стока. Така всеки участник се стреми да придобие “универсалната стока,” тоест стока, която се търси еднакво съвършено от всички участници. Тъй като златото се използва като пари, то е абсолютно необходимо за съществуването на икономиката и дори на цялото общество. Невъзможно е да си представим общество без пари. Както видяхме, общество, което отрича паричната функция на златото, не може да съществува дълго време.

Златото също служи за украшение. Като украшение то отново демонстрира Божиите вечни стойности. Без преувеличение можем да кажем, че вечната стойност на златото е евангелизационно средство: тя свидетелствува за вечния Бог, Създател на света и Съдия на всички хора в историята и в деня на крайния съд.

Дяволът мрази вечните стойности. Той мрази и златото поради неговата функция на свидетел за Божиите вечни стойности. Той и неговите последователи се стремят да унищожат златото и неговото предназначение в историята. Езическата месианска държава си присвоява монопол върху парите и чрез този монопол замърсява златото с примеси или напълно го премахва от обръщение чрез “лесни пари.” Идеалното дяволско общество е обществото, в което няма пари и златото няма никаква стойност.

Обратно, Исус ни каза, че мястото където отиват парите ни, е мястото, където се намира сърцето ни. В едно праведно общество парите са свободни и хората са свободни да правят своя финансов избор – свободни са да изработват своето спасение или проклятие със страх и трепет. Парите са важен критерий, по който сравняваме нашия напредък в Божието слово и израстването ни във вярата.

Християните, които почитат Божия завет и желаят да водят Божията духовна война срещу Божиите врагове, трябва да се борят и срещу езическите идеи и практики за парите и златото. Част от работата на християните в политиката и на пазара е да възстановяват предназначението на златото и парите според библейското учение.