Капитализация и декапитализация
Р. Дж. Ръшдуни
Тъй като се намираме в инфлация, важно е да осъзнаем какво прави инфлацията. Едно от основните следствия от инфлацията е декапитализацията. Декапитализация означава постепенно разрушаване на капитала така, че обществото все повече губи способността си за производство. Капитализацията е натрупване на благосъстояние чрез работа и спестяване, а декапитализацията е разпиляване на натрупаното благосъстояние. Свободната икономика, капитализма, е невъзможна без капитализация. Някои от потенциално най-богатите земеделски страни са вносители на земеделска продукция, например Венецуела и Чили. Риболовните райони по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка са едни от най-богатите известни находища на риба на света, достатъчно богати да изхранят страните в тази област. Чилийските рибари не могат да търгуват рибата добре и изхвърлят невероятни количества уловена риба в морето, защото нямат нито складове, нито транспорт, за да доставят рибата до пазарите. И така, няма липса нито на работна сила, нито на пазари за рибата, но липсва необходимата капитализация за съоръжения необходими за събиране на едно място на работната ръка, стоката и пазара. Голяма част от света е в същото затруднено положение: има работната сила, естествените ресурси и гладните пазари за тяхната продукция, но липсва необходимият капитал, за да направи потока от стоки възможен. Социализмът се опитва да реши този проблем, но само го прави по-тежък, защото увеличава бедността на всички засегнати. Както социализмът, така и инфлацията изпълняват една и съща цел: те декапитализират икономиката.
Капитализацията е продукт на работа и спестяване, натрупване на благосъстояние и мъдро използване на натрупаното благосъстояние. Това натрупано благосъстояние всъщност се инвестира в развитието, защото се използва за развитие на естествените ресурси и търгуването на стоки и продукция. Пестеливостта, която води до спестявания или натрупване на благосъстояние за капитализация е плод на характера. Капитализацията е плод на всяка епоха на пуритански характер, на готовността да бъдат изоставени настоящите удоволствия за натрупване на благосъстояние за бъдещи цели. Без характер няма никаква капитализация, а декапитализация, сигурно и постепенно изразходване на благосъстояние. Следователно, капитализмът е основно плод на християнството и конкретно на пуританството, което повече от всяка друга вяра насърчава капитализацията.
Това означава, че преди да се случи декапитализация във формата на социализъм или инфлация, задължително е имало срив на вярата и характера. Преди Съединените Щати да започнат своя път към социализъм и инфлация, те са изоставили своята историческа християнска позиция. Хората са стигнали дотам да виждат повече предимства в изразходване на капитал, вместо в натрупването му, в насладата в лекомислени удоволствия, вместо в дълготрайните удоволствия на семейството, вярата и характера. Инфлацията успява тогава, когато хората имат кражба в сърцата си, и същото важи и за социализма. Социализмът е организирана кражба; както инфлацията, той взема от имащите, за да даде на нямащите. Разрушавайки капитала, той разрушава прогреса и тика обществото към бедствие. Когато плодовете на капитализацията започнат да се изчерпват, няма нов капитал, за да ги замести, а държавата няма никакъв собствен капитал: тя само прави хората по-бедни и затова се опитва да създава капитал чрез данъчно облагане. Всяка социалистическа държава все повече декапитализира сама себе си.
Когато инфлацията и социализма заработят, започнали в упадъка на вярата и характера, те виждат като свой общ враг точно онези хора, които все още имат вяра и характер. През 1937 в Ако инфлацията дойде (Roger Babson, If Inflation Comes) Роджър Бабсън пише, “Само праведността може да издигне днес един народ, както е било и преди 3000 години. Следователно, говорейки строго като статистик, казвам, че най-безопасната преграда против инфлацията е развитието на характера” (с. 178). Можем да добавим, че най-големите врагове на инфлацията са вярата и характера. Инфлацията и социализмът атакуват като враг библейското християнство, защото тяхната обща цел е да унищожат корените на капитализацията. Чрез данъчно облагане и инфлация, спестяването става трудно и икономически безполезно, тъй като парите престават да бъдат злато и сребро, а се превръщат във фалшива, безстойностна хартия. В някои страни на хората е забранено да притежават злато и сребро; налага се данък наследство, за да се унищожи капиталът, налага се и подоходен данък. Образованието, телевизията, печатът и всички останали медии насърчават релативизма и хуманизма; те популяризират и насърчават декапитализацията на характера. Виждаме прогресивен упадък на обществения и личен морал. Мисионери в други страни, които се връщат на седем години, коментират острата ерозия, която срещат при всяко свое завръщане. Неща, които някога са били нетърпими и забранени, сега са открито насърчавани и подкрепяни.
Ние, които защитаваме библейското християнство, се изправяме пред един все по-враждебен свят. Ние сме всичко, което социализмът и инфлацията мразят най-много.
Как трябва да защитим себе си? И как да се завърнем към капитализма? Капитализмът може да се съживи само ако се съживи капитализацията, а капитализацията в своята най-добра и чиста форма зависи от характера произведен от библейското християнство, чрез новорождението на човека от Исус Христос. Това означава, че трябва да започнем наново да основаваме истински християнски църкви, да създаваме християнски училища и колежи, да насърчаваме християнското обучение като основа на християнския характер. Капитализацията не зависи от спечелването на изборите, независимо, колкото и важни да са изборите. Нито едни избори досега не са спрели декапитализацията. Изискването е за увеличаване на декапитализацията във формата на повече социални грижи, повече социални осигуровки, повече медицински грижи, и така нататък. За последното поколение нито един държавен служител не е направил нищо, освен да забави този процес много леко. Изборите не произвеждат характера, който е основата на капитализацията.
Социализмът и инфлацията работят за изразходването на духовните ресурси като необходима стъпка към своя успех. Нито едно съпротивително движение не може да успее, ако изчерпаните духовни ресурси не се възстановяват. В началото на съвременния капитализъм неговите критици са обичали да посочват, че всеки капиталист е човек, който си носи Библията навсякъде и я цитира. Капиталистът е познавал Добрата Книга от началото до края далеч по-добре, отколкото повечето духовници днес. Фабианският социалист Р. Х. Тауни в Религията и възходът на капитализма (R. H. Tawney, Religion and the Rise of Capitalism) вижда съвременния капиталист като по същество плод на Калвин и пуританството. Калвинизмът, казва той, произвежда “желязна раса” поради “наблягането си върху личната отговорност, дисциплината и аскетизма (т.е. себеотричането), и призива християнският характер да формира обективно въплъщение в обществените институции.” В Англия, когато капитализмът започва да се развива като нова сила в държавата, Тауни казва, “бизнес класите . . . осъзнават себе си като отделна класа със свой собствен възглед за религията и политиката, отличаваща се не просто по рождение и възпитание, но по своите обществени навици, своята трудова дисциплина, цялостната свързваща атмосфера на своя морален живот, в сравнение с кралския двор, за който са вярвали, че е безбожен, и аристокрацията, която са познавали като прахосническа.” Вместо да твърдят, че “работата си е работа,” тези хора са настоявали, че работата е призвание под Бога, което трябва бъде изпълнявано според Неговото слово и закон. Настоявали са, че първото задължение на човека е да познава и да вярва в Бога. Шотландски теолог от 1709 пише за Глазгоу, “Сигурен съм, че Господ гледа неодобрително на нашата търговия . . . откакто беше поставена в стаята на религията.” Приоритетът на всеки човешки живот е единствено Бог. Второто задължение на човека е да изпълни Божия призив в своето призвание. Пуритански теолог пише, “Бог е призовал всеки мъж и всяка жена . . . да му служат с конкретна работа в този свят, както за тяхно добро, така и за общото добро. . . . Великият Управител на света е предназначил за всеки човек съответно служение и област, и за да не му позволи да действа извън неговата област, той ще претърпи огромна загуба, ако не поддържа собственото си лозе и не си гледа собствената работа. . . .”
Мит на либералите и романтиците, е че Америка и пограничните райони са били колонизирани от хора, които не са притежавали нищо. Хората са дошли тук с капитал, или са работели, за да го натрупат, но техният основен капитал е бил духовният: това е била тяхната християнска вяра, а тя е довела до икономическа капитализация. Далеч повече материален капитал е мигрирал към Латинска Америка, отколкото към Северна Америка, но това е било натрупано аристократично богатство, което едва е издържало себе си от земевладение или бързо се е декапитализирало, защото е имало малък духовен капитал.
Тази статия е писана от човек, който силно вярва в ортодоксалното християнство и в нашата историческа християнска американска свобода и наследство. Моята е цел е да насърча духовния капитал: основната капитализация на обществото, от която произтича всичко друго. Без духовния капитал на съсредоточената в Бога библейска вяра ние сме духовно и материално банкрутирали. Ние просто ще се поддадем на изкуствените и фалшиви ценности, които управляват хората днес и ги водят към погибел. На чия страна сте вие?
(1 април 1967)