ИНФЛАЦИЯТА - ЛЪЖА ЗА РАЗОБЛИЧАВАНЕ

Може ли държавата да направи от камъните хлябове?

Дамян Кънев

“И тъй, изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тия камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е, ‘Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.”

(Матей 4:3-4)

Всеки човек, който е чел поне веднъж Библията, знае за изпитанието на Исус Христос в пустинята. И всеки християнин, в една или друга степен, може да обясни значението на тези стихове, както за служението на нашия Господ на земята – Който ”беше във всичко изкушен като нас, без да се намери в Него грях,” Който “може и на изкушаваните да помага”[1], Който “за това се яви… да съсипе делата на дявола,”[2] така и за живота на вярващите в Него. Християните, в които пребъдва Божието Слово, побеждават лукавия[3] и света[4] (следователно и всичко, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота), като подражават на Бога,[5] воюващи в доброто войнстване на вярата,[6] като са облечени в Божието всеоръжие, включително използващи мечът на Духа – Божието Слово.[7]

Малцина са, обаче, християните, които, като се вгледат в човешката история от последните два-три века, осъзнават, че държавата* поробва жителите на страната, където функционира, като се обявява за техен Спасител. Да, днес почти всички хора по земята живеят в условията на “държавата на благоденствието.” Почти навсякъде политиците обещават безплатни или на ниски, достъпни за всички граждани цени здравеопазване и образование; обещават ни справедливи и достойни доходи и пенсии, накратко – благоденствие за всички. Добре звучащи обещания. Но поставени в светлината на Библията – пълна лъжа. Защо? Защото религиозната идея (всичко в основата си е религиозно, е въпрос на вяра; истинският проблем е в кой Бог вярваш, и Кому се покланяш), която движи политиците на държавата на благосъстоянието е, че няма Бог, Който спасява, както индивидите, така и обществото като цяло. (Дори да ходят на църква и да твърдят, че са християни, делата им показват тяхната истинска същност/вяра.[8]) А като няма Христос Исус (Помазаникът Спасител), кой ще закриля хората? Държавата на благосъстоянието. Как? Чрез законите и правителствените програми. Тук е редно да уточня, че не съм привърженик нито на диктатурата, нито на анархията. Въпросът, който стои пред обществото е не дали да има закони или да няма такива, а чии закони ще управляват земята – тези на автономния човек, които имат за плод или анархия или диктат, т.е. и в двата случая робство, или Божиите закони, чиито плод е заветното общество – личности и институции в индивидуален завет с Бога и в законни завети (чрез Бога) помежду си, т.е. свободата в Духа, приложена за обществото. Явно е чии закони трябва да бъдат поддържани и налагани от християните. Единствено справедливите и милостивите Божии закони, разкрити в Стария и Новия Завет на Божието Слово, и само тях. Но, нека се върна към обществото, в което живеем и което като християни трябва да променяме за слава на нашия Небесен Баща.[9] Свидетели сме на държави, които претендират да са наши спасители. Чудно ли е тогава, че има толкова много закони, които толкова бързо се променят? Закон за народното здраве, Закон за фонд “Обществено осигуряване,” Закон за защита от безработицата. Куп данъчни и митнически закони и наредби… Но ефективни ли са тези закони? Намалява ли безработицата, бедността; здравното състояние на хората подобрява ли се? Явно не. И никога такива закони няма да бъдат ефективни. Понеже държавата на благоденствието по необходимост е паразитираща – тя разчита на конфискуваните богатства от нейните поданици или сателитни държави, за да разширява своите месиански услуги. Обаче тя никога не може да задоволи (за достатъчно дълъг период) постоянно растящото търсене на нейните “безплатни добрини.” Винаги, при нулева цена търсенето на оскъдните икономически ресурси надвишава тяхното предлагане. “Но ние можем!” казват управниците на държавата на благоденствието. Те просто вярват, че природата е изобилна и продуктивна, че тя не е под проклятието на Бога.[10] Вярват, че хората са добри по природа, но това, което им пречи да се себереализират са лошите условия и в частност – несправедливите човешки институции. Така, те си правят извода, че за да се постигне всеобщо благоденствие, е необходимо да се променят, преструктурират общественните институции. Тоест, чрез обществен ред (закони), създаден от високо образовани “експерти” да се преодолеят наложените от Бога ограничения (оскъдността на ресурсите). Чрез държавата да се спасят хората от явните последици от делата им – санкциите, налагани от Бога в историята (т.е. преди Вечния Съд), в зависимост от покорството или непокорството на хората към Неговите заповеди.[11]

И ако, използвайки образност, подобна на библейската, опишем това, което е станало през последните векове, ще получим следната картина: ”Идва изкусителят при Месианската Държава и й казва: Ако искаш да си като Бога, направи от камъните хлябове, за да спасиш хората си от глад и бедност. А тя в отговор каза: Дадено! Защото в закона е писано: ‘Единствено Централната банка, която е в моята ръка, може да емитира законната валута, валидна за разплащания в страната, където се намирам. Единствено моята Централна банка има правото да осъществява контрол върху банките и финансово-кредитната система като цяло.’” Но, вместо спасение (повече хлябове наместо камъни), държавата ни дава камъни с форма на хлябове – инфлация. Благодарение на инфлацията, вместо по-богати, т.е. да можем (ние или децата ни) да си позволим да купуваме повече стоки и услуги, ставаме по-бедни. С парите, които получаваме в замяна на труда си, можем да си купуваме все по-малко продукти. Спестяванията ни изтичат в неведоми джобове, понеже се обезценяват. От личен опит разбираме, че спасението чрез инфлация, обещавано ни от държавата, е невъзможно. Единственото спасение, както за индивидите, така и за обществото, както в историята, така и във вечността е чрез Исус Христос! Спасение, което Бог довежда до хората, чрез свидетелството на Своята Църква – стълб и подпорка на истината,[12] устояваща на хитростите на дявола.[13] Затова наше задължение пред Бога е да изобличаваме една от най-масовите измами на съвремието – инфлацията. Измама, която има подкрепа в политическата класа – и в управляващите, и в опозицията. Измама, на която ни учат в училищата и университетите. Измама, която медиите явно или неявно сеят в умовете ни. Като християни трябва да воюваме с нея и да я победим. Бог ни е дал победата![14]

В статиите, които следват след настоящият увод, съм се постарал (доколкото Бог ми е дал способност) да покажа какво е инфлацията от библейска гледна точка и какво не е тя, т.е. да изложа на показ нелепите твърдения и наглите лъжи на тези, които я проповядват. Давам отговор на въпроси като: Какви са причините за това пагубно обществено явление? Какви са резултатите от нея? И накрая – знаейки истината, какво трябва да правим, за да бъдем на дело, а не само на думи, добри и верни Божии слуги.[15]



* С понятието “държава” означавам политическото управление в коя и да е страна. Понеже в повечето страни реалната власт се осъществява от правителствата, като синоним на държава използвам и термина “правителство.”

[1] Евр.4:15; 2:18

[2] 1Йоан 3:8

[3] 1Йоан 2:14

[4] 1Йоан 5:4-6

[5] Ефес. 5:1

[6] 1Тим. 1:18; 6:12

[7] Ефес. 6:10-17

[8] Яков 2:20, 26; Мат. 7:15-20

[9] Мат. 5:13-16

[10] Бит. 3:17-19

[11] Втор. 28; Мат. 7:7-11; 21-27; Евр. 10:26-31; 11:6

[12] 1 Тим. 3:15

[13] Ефес. 6:15

[14] 1 Йоан 5:4-5

[15] Мат. 25:14-30