BULGARIAN SITE FOR CHRISTIAN RECONSTRUCTION

ИНФЛАЦИЯТА - ЛЪЖИ И РЕАЛНОСТ

Дамян Кънев

Като студент в първи курс, който следва промишлен мениджмънт, трябваше да премина курса по т. нар. “Обща икономическа теория,” включващ учебните дисциплини: “Макроикономикс” и “Микроикономикс.” Тогава (1990 г.), макар и вече новороден, не съм си и представял, че някога ще седна да пиша опровержение, от гледна точка на Библията, на това, което съм учил в университета. Там получавах знание, което моите родители или приятели-неикономисти нямаха. Чрез професионални термини като “мултипликатор,” “акселератор” и “криви на търсенето и предлагането” можех да обяснявам на “непросветените” икономическата обстановка в България и по света. Бих казвал уверено това, което съм научил от моите преподаватели, следвали или специализирали на Запад – че инфлацията е като огъня – когато е неконтролирана, изпепелява всичко; обаче, когато е “управлявана” от икономическите експерти, тя подгрява икономиката, стимулира нейния растеж. Благодаря на Бога, че ме е въздържал да не правя това. Уповал на морално “неутралното,” научно-университетско образование бих се оказал пророк, който не тълкува вярно събитията, лъжепророк. За съжаление, през изминалите девет години от преврата на 10-ти ноември 1989 година, видяхме много, наистина много, икономически лъжепророци и лъжеучители. Не само ги гледахме, но и страдахме от техните лъжливи прогнози и учения. И ако не ги изобличим, ако не премахнем техните високоумни лъжи, на чието място да поставим истината от Божието Слово, ще продължим да обедняваме все повече и не бихме могли да изпълним Божията заръка, да оставим наследство на децата и внуците си.[1]

Що е инфлация?

Ще започнем с дефинициите, дадени в два от най-популярните американски учебници по икономика. (В началото на 90-те тези учебници бяха почти напълно изплагиатствувани от някои преподаватели в българските икономически ВУЗ. На места в българските “копия” преводът е ужасен; оформлението – също. Но въпреки това, те се продават добре, което значи, че и идеите в тях се възприемат добре. Тоест, това са учебниците, които формират икономическото мислене на сегашното поколение. В тях са икономическите помисли, които трябва да събаряме, така че да запленим всеки разум – дори този на икономистите! – за Христос[2]).

Инфлация - Покачване на общото (средното) ниво на цените.[3]
Инфлация - Равнището на инфлация представлява процентът годишно увеличение на общото ниво на цените, което обикновено се измерва чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ) или някой подобен ценови индекс.[4]

Тези дефиниции казват, че инфлацията е просто покачване на цените. Това определение, обаче е неточно. В него се обърква същността със следствието. Погрешната дефиниция води до погрешен анализ на причините за инфлацията, грешни изводи за последиците от нея и съвсем логично – до погрешни решения за справяне с проблема.

Ето защо, нарастването на цените е по-правилно да се нарече ценова инфлация. А правилната дефиниция за инфлация е следната:

Инфлация е всяко увеличаване на паричното предлагане. С термина парично предлагане означаваме всичко, което може да се използва за купуване на стоки и услуги.[5]

За да се отличава това определение от общоприетото, икономистите на свободния пазар (laissez faire), сред които и много християни, го наричат парична (монетарна) инфлация. Така, паричната инфлация е инфлация (увеличение) в количеството пари.[6]

Разликата между ценовата и паричната инфлация е съществена. Всяко увеличение на паричното предлагане неминуемо води до нарастване на цените. Да се каже, че инфлацията представлява това, което всъщност е ценова инфлация, означава да се скрие причинно-следствената връзка между паричната и ценовата инфлация. Това се прави или поради глупост или поради съзнателно желание да се спечели за сметка на неосведомените. Oбаче, този, който разбира, че паричната инфлация (причината) поражда ценовата инфлация (следствието), има в ръцете си мощно средство за прогнозиране на бъдещето. Прогнозите му, може би, няма да са 100% точни. Но ще са с достатъчна точност, така че да спечели добре от тях. (Представете си само, че имате 100 деноминирани лева и знаете с голяма доза сигурност, че цената на, да речем, бензина ще се вдигне с около 30% след 5 дни. Ще си напълните резервоара догоре, нали? А ако имахте 100 000 деноминирани лева какво щяхте да направите и колко повече бихте спечелили от знанието си?).

Измерване на инфлацията

Популярните учебници (горецитираните на Brue и Samuelson са претърпели над десет издания в рамките на 30 години, и се издават по целия свят!), които са писани от кейнсиански икономисти, ни казват, че “инфлацията се измерва с ценови индекси.”[7] Най-употребяваните ценови индекси са: Индекс на потребителските цени (ИПЦ), който съотнася цените на “кошницата от потребителски продукти (обикновено над 300)” през изследвания период (пр. 1998 г.) с цените на същата “кошница” през базовия период (пр. 1990 г.), Ценови индекс на Брутния Национален Продукт (ЦИБНП), известен още като БНП Дефлатор, включващ не само цените на продуктите от потребителската кошница, но и цените на инвестиционните стоки, на продуктите, купувани от държавата, и на тези, които влизат в световната търговия, Ценови индекс на производител, сравняващ цените на 3200 стоки, в точката на тяхната първа продажба, Ценови индекс на износа, който измерва промяната в цените на всички продукти, които са продадени на чужди купувачи и Ценови индекс на вноса, който измерва промяната в цените на всички продукти, които са купени от чужбина.[8] Тези индекси показват единствено ценовата инфлация. Те се отнасят само за миналото. Те не могат да ни помогнат много за вземането на правилни инвестиционни решения. Могат да ни послужат само като мярка, да видим колко сме обеднели, в резултат на паричната инфлация.

Понеже има няколкомесечно забавяне между увеличаването на паричното предлагане и нарастването на цените, то знанието какво е нивото на монетарната експанзия (с колко са се увеличили парите), а не с колко са нарастнали цените, е могъщо преимущество. Ако знаем колко нови пари е напечатала държавата, колко нови заеми е теглила или колко кредити е опростила, и колко заеми без покритие са дали банките, ще можем достатъчно добре да предвидим с колко ще скочат цените в близките месеци. Само така ще можем да запазим благосъстоянието си (то е ресурс, който Бог ни поверява да увеличаваме за Негова слава, а не да го пропиляваме чрез бездействие), и при добро управление бихме могли да го умножим.

Парично предлагане

Нашият анализ на инфлацията ще бъде несериозен, ако не разгледаме парите; все пак, тя представлява обезценяване на паричната единица в дадена страна. И така, какво са парите? Парите са “най-пазаруваната стока,” и “трябва да са:

– дълготрайни (да имат непроменима във времето стойност);

– общопризнати и лесно разпознаваеми (да са най-пазаруваната стока, т.е. стоката, на която всички участници вменяват най-висока стойност);

– делими (да се разделят на произволен брой деления, без това да се отрази на цялостната им стойност; напр. кравата не може да служи като пари – две половинки от крава не струват колкото една цяла);

– траспортируеми (да позволяват лесното и евтино пренасяне на големи разстояния, без транспортът да влияе значително върху стойността им);

–оскъдни (да имат висока пределна полезност;…).”[9]

Като универсална стока с горните качества, те изпълняват функцията на критерий (мярка) за стойност.

Нека сега видим, как се “произвеждат” парите, или какво съставлява паричното предлагане? (С термина “предлагане” в икономиката се обозначава количеството стоки или услуги, които производителят би предложил на пазара, в определен момент, при определена цена; през октомври 1999 г. производител на ябълки би предложил на пазара при цена 0.60 лв/кг 1000 кг, но при цена 1.8 лв./кг би предложил 3500 кг.) Паричното предлагане се дефинира като:

1) Т. нар. “тесни пари” или “паричен агрегат” М1, състоящи се от валутата, т.е. монетите и банкнотите в обръщение плюс разплащателните сметки (в развитите страни се наричат чекови депозити и включват всички депозити в търговски банки или други спестовни институции, срещу които може да се издаде чек, с който да се извърши разплащане).

2) По-широко определение- М2, равно на М1 плюс т.нар. бързоликвидни финансови активи- безсрочни влогове, малки (до 100,000 USD) срочни влогове и краткосрочни държавни ценни книжа, които не служат директно като средство за размяна, но могат лесно и без риск от финансови загуби да се обърнат в пари в брой или в разплащателни сметки т.е. в пари М1.

3) Пари М3, равни на М2 плюс дългосрочни ДЦК и големи (над 100,000 USD) срочни влогове, които с известни финансови загуби се обръщат в пари М1.[10]

Парите М2 и М3 се наричат още “почти пари” или “квази пари.”[11] Характерно е, че в учебниците парите се разглеждат само като “тесни” - пари М1. По този начин от анализа на паричното предлагане се изваждат държавните ценни книжа, а, както ще видим по-късно, именно те са едно от средствата, чрез които държавата разпалва инфлацията и в крайна сметка, ограбва своите поданици. Нали разбирате, тези, които пишат учебниците, са преподаватели в спонсорираните от държавата ВУЗ-ове, а част от откраднатите по законен начин пари достигат до тях под форма на заплати, премии, командировки, продължителни ваканции и др. привилегии.

И така, как се създават парите? Не е нужно да си икономист, за да знаеш отговора – държавата, чрез своята централна банка или друга емисионна институция, ги печата. В съзнанието ни все още е жив споменът за трескавото печатане на левове през периода 1989-1997 г. и инфлацията, породена от тази парична експанзия. Дори наскоро свалените от всички цени три нули поддържат свеж, макар и болезнен този спомен. Почти всеки у нас свързва инфлацията с печатането на банкноти в повече. В повече от какво? От стоящите насреща стоки. Тоест повечето хора предполагат, че зад парите в обръщение трябва да стоят реални, стоки или услуги.

Не така, обаче мислят професионалните икономисти. На въпроса: “Какво стои ‘зад’ паричното предлагане?” Маконъл и Бру отговарят: “Това е коварен въпрос; всеки изчерпателен разумен отговор вероятно ще бъде в противоречие с предубежденията, които мнозина от нас имат относно парите.”[12] По-нататък, авторите представят пред “суверенния,” по думите на П. Самюелсън, читател цяла глава от своя учебник, в която с псевдонаучен маниер разбиват нашите представи за парите. Първо ни обясняват в курсив, че “ книжните пари (банкнотите б.м.) са циркулиращия дълг на банките на Федералния Резерв.^* Разплащателните сметки (чековите депозити) са дълговете на търговските банки и спестовните институции” – те са “обещания за плащане.”[13] След това ни казват просто: “Банкнотите и чековите депозити нямат вътрешно присъща стойност.”[14] Какъв е изводът? “Книжните пари не могат да се обърнат във фиксирано количество злато или друг благороден метал, а се разменят само за други банкноти. Правителството ще размени една банкнота от 5 долара за друга такава, която има различен сериен номер. Това е всичко, което ще получите, ако поискате от правителството да изкупи част от книжните пари, които притежавате. Подобно, чековите пари (или тези от разплащателната сметка, б.м.) не могат да се разменят за злато, а само за книжни пари, които, както току що видяхме, няма да бъдат откупени от правителството за нищо реално.”[15] Нещо повече – само глупаците могат да считат, че паричното предлагане трябва да се обвърже към златото или някоя друга стока (все реални неща) – това е замисъла на следните думи: “В резултат [от това, че книжните пари и чековите депозити нямат вътрешноприсъща стойност] ние сме избрали да “управляваме” паричното предлагане, като се стремим да доставим количеството пари, които са необходими за конкретния обем стопанска дейност, която се надяваме, ще постигне пълна заетост, ценова стабилност и здравословен темп на икономически растеж. Повечето икономисти считат, че такова управление на паричното предлагане е по-разумно от обвързването на паричното предлагане към златото или която и да е друга стока, чието предлагане може произволно или капризно да се променя.”[16]

След като нищо реално не стои зад банкнотите и счетоводните записвания в разплащателните сметки, защо ги считаме за пари? Отговорът в едно изречение е: защото имаме упование в правителството. Тези, които държат властта, ни мамят и грабят, но въпреки това ние им вярваме и не правим нищо, за да се защитим. (По въпросите как точно ни крадат и какво да правим, ще пиша по-подробно в другите си статии, посветени на инфлацията). Тук само ще напомня, че даже по времето на социализма на банкнотите беше записано “банкнотата е обезпечена със злато и всички банкови активи,” т.е. че БНБ гарантира за стойността им чрез злато, сребро и всички други банкови активи. Да забелязвате нещо подобно на банкнотите, печатани от БНБ след 1992, включително и върху “деноминираните” от тази година? И това не ви тревожи? Нима това не е една широко отворена от светския закон врата, през която да влязат крадците и за пореден път да ограбят голяма част от реалните ни доходи и спестявания?

“Разумният изчерпателен отговор”[17] на професионалните икономисти, обаче, не съдържа ни капчица тревога, нито морален ангажимент. Той се изразява в три точки:

1. Общопризнатост: “Всеки от нас приема книжните пари [и чековите депозити] за размяна, защото сме уверени, че те ще могат да се разменят за реални стоки и услуги, когато решим да ги изхарчим.”[18]

2.Законно платежно средство: Книжните пари са обявени от правителството за “законно платежно средство.” Това означава, че “книжната валута трябва да се приема за изплащане на дългове; в противен случай кредиторът загубва привилегията да начислява лихва и правото да осъди длъжника за неиздължаване.”[19] Книжните пари са “декретни пари – те са пари, защото правителството казва, че са такива, а не защото могат да се откупят с някакъв благороден метал.”[20] Въпреки че не са обявени от правителството за законно платежно средство, разплащателните сметки (чековите депозити) “са също декретни пари и успешно осъществяват голяма част от размяната на стоки, услуги и ресурси в икономиката.”[21] Разбира се, правителството и тук се явява гарант за това, което самото то е нарекло пари. Докато то гарантира книжните пари чрез съдебната си система (в САЩ ако например дадеш на някого заем и определиш цена в злато, а не в долари, и длъжникът не ти издължи парите в уговорения срок, ти не можеш да го осъдиш; в България даже могат и тебе да осъдят, ако не си определил цена в лева), гаранцията на правителството за разплащателните сметки се изразява в създаването на т. нар. осигуряващи банковата система институции – в САЩ те са Федералната корпорация за осигуряване на депозитите (FDIC) и Федералната корпорация за осигуряване на спестяванията и заемите (FSLIC), а в България тази функция изпълнява БНБ. Тази гаранция “безспорно допринася за желанието на индивидите и фирмите да използват разплащателните (чековите) сметки като средство за размяна.”[22]

3. Относителна оскъдност: “Парите получават стойността си от своята оскъдност отнесена към полезността от тях…. При дадено постоянно търсене на пари, стойността или ‘покупателната сила’ на паричната единица ще се определя от паричното предлагане.”[23] Държавата, от своя страна, е отговорна за осъществяването на “ефективен контрол на паричното предлагане.”[24]

Дори историческите факти за причинените от правителствата инфлации, с които професионалните икономисти разполагат и даже цитират в своите учебници[25] (пр. Първата Германска Инфлация (1914-1923), вследствие на която 1,000,000,000,000 – един трилион – обезценени марки се разменят за 1 рентенмарка – новите, деноминирани марки) не будят ни най-малка загриженост у тях. Нашите професори по икономика ни преподават своето безгрижие, като бодро заявяват: “Основното ‘гарантиране’ на книжните пари е способността на правителствата да запазват стойността на парите разумно стабилна. Това включва първо, подходяща фискална (данъчна) политика и второ, интелигентно управление или регулиране на паричното предлагане.”[26] Както може да се предположи, ефективното управление на паричното предлагане се изразява и в държавен контрол на частните банки, понеже “децентрализираната система на стремящите се към печалба банки няма достатъчно собствени предпазители срещу създаването на прекалено много чекови пари (разплащателни сметки)”.[27] Следователно, по необходимост, банковата и финансовата система на САЩ, България, или коя да е страна трябва да има “голяма степен на централизация и правителствен контрол, за да е предпазена от неразумно създаване на чекови депозити (разплащателни сметки).”[28]

Най-сетне, стигнахме до същността на проблема – със своя “разумен и изчерпателен отговор” нашите професори-професионални икономисти ни правят на глупаци! Но те поне знаят защо го правят – държавата им плаща да ни индоктринират с робско овчедушие и неспособност за реалистично мислене.

Въпросът за паричното предлагане е въпрос на суверенност – кой е Господарят, кой е нашият Собственик?[29] По подобие на Бога, който създаде света от нищо чрез Своето слово, държавата сега създава пари от нищо, като просто казва (издава декрет, закон), че това са пари. Бог вмени стойност на всичко, което бе създал – то “беше твърде добро,”[30] и конкретно на златото, което самият Създател и Владетел на всичко, нарече “добро.” Така и държавата, която иска да детронира Бога и да заеме мястото Му на Върховен Суверен (Владетел) сега вменява стойност на създаваните от нея пари. Тя, обаче, е фалшив бог. (Като всеки езически бог, държавата е ограничена – тя първоначално е нямала претенции, че е върховен Господар на вселената; тя действува на ограничена територия – пр. българската държава иска да е бог в страната България. Напоследък, обаче, понеже това е всеобщо обществено явление, можем да заключим, че държавата, като най-силната човешка институция изразява претенциите на хуманистичния човек да бъде бог – първо на човешкото общество, при това вече не само в ограничените от националните граници територии – това са тенденциите за обединяване на различни страни в единна държава (пр. ЕС) и т.нар. “нов световен ред,” който се налага със сила (пр. войната в Югославия) и второ, посредством науката, основана на еволюционната теория, да бъде абсолютен господар на безличностната природа, която се счита, че се е самопородила от хаоса. За нас, като християни, е ясно, че това са обречени на неуспех амбиции, понеже “гордостта предхожда погибелта”[31] и Бог ще им “се присмее,”[32] както Бог не веднъж го е показвал в историята - напр. Вавилонската кула, Мойсей и Фараона.) Затова нейната система на тотален контрол, осъществявана чрез фалшивите пари, зад които не стои нищо друго освен вяра в държавата и страх от налаганите от нея санкции, неминуемо ще рухне. Бог ще я съсипе чрез своя народ – царете и свещениците, които възвестяват Неговите превъзходства[33] – хората, които съставляват Неговата църква, която е “стълб и подпорка на истината”[34] и които не само се молят “Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята,” но и действат в покорство към Бога (като верни настойници и слуги) това да става. Царството на Исус Христос, Божието царство, е вече факт.[35] С успеха на благовестието, чрез неговите победи, небесното царство постоянно нараства. Като синаповото дърво, то започва от едно малко семе, но ще достигне до огромни размери. Като кваса, който заквасва (т.е. променя, въздейства на) цялото тесто, така и Божието царство ще увеличава своето влияние в човешкото общество, докато го промени напълно, като го подчини на Божиите заповеди.[36] Както камъкът, който строши образа, стана голяма планина и изпълни света,[37] така и царството на Исус Христос победи и ще побеждава всички други царства (това са всички езически политически системи; те са “от баща дявола”) и ще владее целия свят. Това е Божието предназначение за Христовата църква – като върши Неговите дела, да умножава Неговата собственост, т.е. да разширява Неговото царство докато целият свят Му се подчини и всичките Негови врагове бъдат положени под нозете Му.[38]

Заключение

Държавата, в желанието си да бъде бог, се стреми да контролира целия живот на хората. Тя се опитва да направи като Него от нищо нещо реално. И това нещо не е какво да е, а е най-продаваемата стока – парите. Чрез законите, тя казва: ”Единствено моите пари са добри!“ имитирайки Бога, който вмени стойност на златото. Нейните пари, обаче, не са добри – зад тях не стои нищо реално. Алчни и властолюбиви хора са създали и поддържат тази порочна система за контролиране на паричното предлагане. Те постоянно ограбват другите непосветени хора, като създават “лесни” пари, т.е. непрестанно увеличават количеството пари. Това е същността на инфлацията, а нейното следствие е нарастването на цените на стоките и услугите, които се търгуват в икономиката – ценовата инфлация.

Най-различните ценови индекси дават количествена представа единствено за ценовата инфлация; те са винаги “post factum” и посредством тях можем единствено да пресметнем финансовите си загуби. За да можем да вземаме правилни инвестиционни решения трябва да познаваме реалните измерители на инфлацията, които показват фактическото увеличение на паричното предлагане – количеството новонапечатани пари и създадените от банките, с благословията на правителството (или за покриването на неразумните му харчове) пари.

Гилдията на професионалните икономисти е част от системата на масово ограбване чрез инфлация. Те имат за цел да омаят индивидите, да създадат в тях извратена представа за икономическата действителност, за да могат правителствата по-лесно да ги контролират и владеят. Тяхната кауза е отклоняване на хората от Истината – Исус Христос и впримчване в поклонение и робство на самопрогласилият се бог – корпоративният Човек – държавата.

Мисията на християните, които са “синове на светлината”[39] и съработници с истината[40] е да следват своя Бог Исус Христос и като Него да съсипват делата на дявола[41] (включително инфлацията, като форма на масова измама и кражба) и да съработват с Бога[42] за разширяването на Неговото царство на земята.