Да пазим завета и да образоваме децата си

Къртис Креншо

Какъв е най-добрият начин да образоваме нашите деца? Има ли Бог да ни каже нещо по този въпрос в Своето Слово?

Бог е обещал, че ако ние възпитаваме децата си „в дисциплина и поучение Господне,” Той ще спаси нашите деца и ще им даде вечен живот (Еф. 6:1; Бит. 18:19; Деян. 2:39; 1 Кор. 7:14; Вт. 6:1). Очевидно това изисква да ги възпитаваме библейски. Във Вт. 6:7 Бог заповядва на родителите да обучават своите деца, и да го правят според изискванията на Писанието. Много родители обаче не взимат това на сериозно. Те дават своите деца на антихристиянски училища, а после очакват Бог да спази завета Си, спасявайки техните деца. Накратко казано, християнските родители изпитват Бога, давайки децата си на чужди богове, след което безочливо предполагат, че Бог е длъжен да ги обърне, въпреки че родителите са били неверни и не са използвали средствата, които Бог е постановил за тяхното обръщане. Нямам предвид, че училището е първостепенното средство за обръщане; семейството е това средство (Еф. 6:1). Но да дадем децата си на неправедно образование и после да очакваме от тях да станат християни е изпитване на Бога. Отново казвам, това е един от най-лошите начини, по който ние християните бихме могли да изпитваме Бога! Това е грях и непокорство от страна на родителите. В тази книжка аз си поставям за цел да дам някои съображения в подкрепа на истинското християнско образование и да помогна на родителите в този избор.

Основни въпроси

Има три основни въпроса в образованието на нашите деца. 1) Централният въпрос за християните по отношение на техните деца е покорството към Бога. Някои родители показват своето безразличие като поставят повече стойност върху материалните неща, отколкото върху покорството към Бога. Но да образоваме децата си библейски не е въпрос на избор – то е заповед от Бога:

Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. (Вт. 6:6, 7)

Но аз постоянно виждам родители, които разсъждават, че не могат да изберат християнско образование. Едно от най-често срещаните оправдания, които чувам, е, че не могат да си го позволят, а в същото време си позволяват нови къщи, нови коли, нови мебели. Така покорството към Бога остава на заден план относно техните пари. Те се опитват да служат на двама господари, Христос и парите, а Христос каза, че това не може да стане. Най-голямото съкровище, което имаме на тази земя, са нашите деца. Немислимо е християните да поставят парите пред децата си, но те го правят непрекъснато. Наскоро говорих с една семейна двойка и те ми казаха, че ако преместят децата си в частно християнско училище, съпругата ще се наложи да започне работа, но в същото време си купуват нова кола и нов дом! Те са избрали материалните блага пред образованието на своите деца; следователно те не заслужават своите деца. Те не оправдават доверието, което Христос им е дал да възпитат своите деца “в наставление и поучение Господне” (Еф. 6:4). Би било по-добре Господ да вземе техните деца от този дом и ги даде на други родители, които почитат Неговото Слово. Има ли каква да е цена, която е прекалено висока за нас да дадем на децата си християнско образование? Не!

2) Централният въпрос за християните относно държавата е моралният стандарт. Държавата ли е стандарт за добро и зло или Бог и Неговото Слово? Бог казва „където няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона е блажен” (Пр. 29:18). Хората в САЩ са се разюздали, защото разчитат на държавата да им даде сигурност и да взима решения относно техния живот. Държавата е станала наш спасител; единственото изискване да получим тази сигурност „от люлката до гроба” е да предадем себе си в доживотно робство към държавата и нейните стандарти. Хората очакват от държавата да им казва кое е добро и зло. Затова те смятат държавното образование за морално приемливо, тъй като държавата го одобрява. Но тя може и да греши („нечестивите ще се върнат в преизподнята, всички народи, които забравят Бога,” Псалм 9:17), и тя наистина греши за държавното образование. Какъв стандарт да използваме за да решаваме за образованието на децата ни? Божието Слово или словото на държавата?

3) Същността на въпроса относно властта е кой има върховна власт над децата. Държавата с нейните стандарти иска децата за себе си и така краде нашите деца, техните малки умове и души. Тя си присвоява правото да ги образова, да определя кой ги учи и на какво ги учи. Но християните не трябва да дават децата си на „Цезаря,” а да поемат тяхното образование, както Бог заповядва. Родителите трябва да отстояват правата, които Бог им е дал, да образоват собствените си деца, защото властта на родителите стои по-високо от властта на държавата. Вт. 6:1 казва ясно, че на родителите принадлежи отговорността да възпитат децата си. Всяко училище, в което родителите изпращат децата си, трябва да бъде продължение на властта и служението на дома. Властта на училището се делегира от родителите; училището никога не може да бъде върховна власт. Преди няколко десетилетия това беше поне признавано от държавните училища, когато Родителско-учителската асоциация (РУА) функционираше като висша власт в училищата и по същество управляваше училищата.

В нашето модерно общество, обаче, държавните училища не се интересуват какво мислят родителите; бюрократите смятат, че имат цялата власт. Ако не ми вярвате, отидете при учителя на своето дете в държавното училище и се опитайте да промените или учебниците, или нещо друго, и ще видите колко далеч сте стигнали! Всеки родител, който няма контрол над образованието на своето дете, нарушава Вт. 6, цитиран по-горе. Родителите биха могли да възложат учението на други хора, но то винаги трябва да бъде под властта и контрола на родителите. Никога не бих дал детето си в училище, където нямам никакво участие в учебната програма или контрол над учителите.

Опасностите от антихристиянското образование

Държавно образование

Забележете, не казах опасности от държавното образование в по-голямото заглавие. Държавното образование наистина е антихристиянско, но човек може да прати децата си и в други антихристиянски училища. Много религии имат частни училища, които претендират, че са християнски, като например католическите. Тези фалшиви религии и т.нар. „неутрални” частни училища не са просто нехристиянски; те са антихристиянски.

Защо казвам, че са антихристиянски? Защото Господ ясно показа, че не съществува такова нещо като неутралност относно Него. Който не е с Христос е против Него (Мат. 12:30). Второ, тъй като Бог е Създателят, всяко познание трябва да бъде учено с Неговите презумпции и от Негова гледна точка.

Например, някой може да учи история като вижда Божията провиденческа ръка в събитията и с идеята, че Бог съди нациите за тяхното неподчинение. Или човек би могъл да учи история като вярва в случайността и че няма никакво значение какъв морал избира някой народ. Може да каже, че историята върви нанякъде, а именно Второто Идване на Господа. Или може да учи история като вярва, че историята върви наникъде, че сме в безкрайни цикли. Би могъл да учи математика с идеята, че математиката е последователна, защото Бог е безкрайно логичен и следователно математиката е същата, или може да каже, че числата са това, за каквото ги вземаме. Много хора са писали на тази тема за да докажат, че няма такова нещо като неутралност в която и да е област от живота. Исус е Цар над всяко знание. Не трябва да отстъпваме пред дявола или пред светските хуманисти в която и да е област на познанието. Като обобщение, човек може да учи предметите с вяра в човека (хуманизъм) и случайността (еволюция) или с вяра в триединния Бог и Сътворението.

Друг начин да атакуваме мита за неутралността е да отбележим, че образованието е по същността си морално, както е целият живот. Няма нищо във Вселената, което не е морално; морална неутралност не съществува, защото Бог, Който е безкрайно морален, съществува. Той е подпечатал незаличимо създанието със Своя морал. Да поставиш децата си в държавно училище е да ги принесеш в жертва на неморалния хуманизъм, да бъдеш неверен към Бога – то е идолопоклонство! Ние трябва да се покланяме на Бога както с нашите сърца, така и с нашите умове. Да пълним умовете на децата си 5 дни в седмицата с боклук, а после да очакваме от Бог да ги спаси, е поклонение на лъжлив бог. Това не е по-различно от „прекарване на децата през огън” към някакъв чужд бог (Езек. 22:24, 25) Това се отнася и за антихристиянските частни училища, споменати по-горе. По-добре би било за нашите деца никога да не са ходили на училище, да не могат да четат или пишат, отколкото да ги изпращаме да се учат да мразят Бога. Имаше един мъдър човек в тази страна, който видя злото на мита за неутралността. Той пише:

Изкупителят каза, „Който не е с Мен е против Мен.” Не може да има морална неутралност. Човекът се ражда със зло и нечестиво естество. Следователно не-религиозното обучение неизбежно е анти-религиозно. Колкото повече такова обучение, толкова по-голямо е проклятието.

Сега имаме десетки хиляди паписти (римокатолици), унитарианци, китайци, юдеи и атеисти; и те няма да се примирят с упражняването на държавна власт, в която имат равни права, за частични предимства на вероизповеданието, на което се противопоставят. Резултатът ще бъде, че техните протести (за безплатно образование) ще победят, както е сега в много държави; и ще имаме поколение от практически атеисти отхранени за сметка „на държавата”...

Познайте кой е този човек! Той служи при Стоунуол Джаксън в Гражданската война и е южняшки теолог. Р. Л. Дабни! Тези цитати се намират в Discussions, vol. 4, p. 261. Пише статията през януари 1879, преди повече от 100 години! Идеята на Дабни е, че всяко училище, което няма Христос като център, е антихристиянско, защото „В Него са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието” (Кол. 2:3). Който не е с Христос е против Него. Ако образованието не е морално неутрално, тогава какво оправдание може да има човек, който изпраща децата си в държавно училище? Никакво!

Държавното образование допуска сериозни грешки, които не се отнасят за частните училища. 1) Държавните училища зависят от нечестива кражба за своето съществуване, и 2) родителите имат малък или никакъв контрол над учебната програма.

1) Как държавните училища са основани върху кражба? Те се издържат от принудителен данък върху собствеността, което е грешно поради две причини: Първо, цялата земя принадлежи на Бога, а не на държавата (Псалм 24:1); и когато държавата облага с данъци земята, това предполагавърховна собственост върху земята. Властта да облагаш с данъци предполага и властта да притежаваш, както и властта да унищожаваш. Второ, нарушение на Осмата Заповед („Не кради!”) е държавата да взема пари от един човек и да ги дава на друг. Това е нещо като Робин Худ.

И ако някой каже, че държавата има право да го прави, то това показва колко добре е социализиран (евфемизъм на комунизъм). Кой е дал на държавата правото да краде? Божиите заповеди не важат ли за хората в управлението както и за хората извън управлението? Държавата има ли право да създава морални закони? А има ли въобще тази способност? Според Яков 4:12 само Бог е способен да създава морални закони. Това е така, защото само Бог е Създател, а само Създателят може да създава физически или морални закони. Човекът е само изпълнител на Божия закон, и всеки закон, създаден и гласуван от човека, е или приложение на Божия закон, или действие на бунт. Бог наистина даде право на държавата да събира данък, но не и да взема пари от един гражданин и да ги дава на друг. Отново в същата статия Р. Л. Дабни е съвсем точен:

В предишна дискусия също беше показано, че системата на държавните училища е . . . комунистическа, тъй като конфискува собствеността на една класа граждани за лично облагодетелстване на друга. Никой не познава по-добре силата на това бреме от онези, които се обявяват за „народа”; властта [на бедните] да принуждават богатия да образова техните деца е основната характеристика, която прави системата привлекателна за гласоподавателите, които не плащат данъци. Те я ценят като метод за ограбване (Discussions, p. 262).

Щатският надзорник в метрополиса, окръжният надзорник във всеки окръг, със своята банда от дребни бирници, със своето училищно настоятелство за всяка „община,” със своята дружина от даскали и даскалици, с цялата кохорта от обеднели родители, изведнъж се събудиха за факта, че тяхната много хвалена система им позволява много удобно да бъркат в чуждите джобове. На много места всички те се обединяват да вдигнат користолюбива врява, която е удавила честната дискусия. И нашите дребни политици, в чиито гърди гласоподавателите са животворен въздух, са толкова изплашени, че никой не смее да прошепне никакво съмнение против идола на социалистите. Начинът, по който този дебат е воден от много от тези службашчета, би бил достатъчен, ако Вирджиния беше това, което е била едно време, да затрупа цялата дискусия с праведно отвращение и негодувание. Гражданите, които имат правото да бъдат данъкоплатци, да бъдат чути да говорят за своите права и за държавните дела; които в много случаи са почитаеми заради посивелите си коси, опита, почтеността и заради дългия живот на труд и саможертва за честта на Вирджиния, получават джафкане от тези чиновници (чието единствено известно служение към държавата е да получават заплати изтръгнати чрез угнетяващи данъци), с позор и присмех. Това е непристойност, която заслужава само наказание (p. 263).

Дабни коментира върху облагането с данъци на неговия собствен имот за държавните училища:

Върху моя малък недвижим имот: За щата, окръга и училищата, 105 цента от всеки $100.00 стойност. Върху моята лична собственост за щата, окръга и училищата 127 и 6/10 цента върху всеки $100.00, и отделно подоходен данък. Това си е почти конфискация, особено за недвижим имот, който носи на собственика точно нула процента приход годишно (p. 272; курсивът мой).

Помнете, Дабни е писал това през януари 1879! Държавата може да ни принуди да платим данъка, но един християнин не трябва да участва в ограбването на другите, давайки децата си на държавно училище. Под конфискация Дабни има предвид, че ако неговият имот не носи приходи, но въпреки това се облага, то тогава държавата всъщност постепенно конфискува негова собственост – Библията нарича това кражба. Държавата си присвоява върховна собственост върху неговата собственост, така че Дабни – или кой да е човек днес – всъщност няма истинска собственост върху своя имот. На Дабни просто му е позволено да живее на земята докато плаща на истинския собственик своя „наем.” Това се нарича феодализъм. В Русия го наричат социализъм. В Америка ние сме толкова глупави, че го наричаме свобода! Никой християнин не би трябвало да участва в кражба чрез гласуване, дори да сме задължени да плащаме тези несправедливи данъци.

2) Другият голям проблем в държавното училище е контролът. Една от десетте точки за завземане на една страна в Комунистическия манифест на Карл Маркс е държавно образование, в което бюрократите определят учебната програма без родителска намеса. Както казва Самюъл Блуменфелд в своята превъзходна книга Необходимо ли е държавно образование? (Samuel Blumenfeld, Is Public Education Necessary?), Хоръс Ман и други унитарианци развиват държавното образование (в средата на 19 век), за да направят страната социалистическа и за да откраднат умовете и душите на нашите деца. Имали са забележителен успех. Цялата битка относно контрола е следната: кой има върховна власт върху децата, родителите или държавата. Бог казва, че родителите, а не държавата, са отговорни за образованието на своите деца и имат върховна власт върху тях. Прочетете отново стиховете от Вт. 6, цитирани в началото на тази брошура. Семейството е най-основната единица на обществото, още дори в Едемската градина, преди грехопадението. Така, че да дадем децата си на безбожници е непокорство към Господа.

Дори само тези две причини са достатъчни, за да отхвърлим държавните училища, а именно кражбата и липсата на контрол върху образованието на нашите деца. Моля не споменавайте РУА, защото от години тя на практика е мъртва. Но някои хора, които отхвърлят държавното образование, все пак дават децата си в частни антихристиянски училища.

Понякога аргументът в полза на държавното образование е основан върху прагматизъм, добрата стара американска философия, която казва, че ако нещо изглежда да работи добре, то е законно. Или прагматизмът може да се опише като търсене на истината чрез философия „това работи ли за мен.” Ние в Америка сме толкова погълнати от тази нечестива философия, че повечето християни са напълно неспособни да разсъждават извън нея.

Нека да обясня разликата между библейско мислене (по принцип) и прагматично мислене. Начинът, по който едни родители преценяваха дали да дадат децата си в държавно училище беше дали училищата в техния окръг пряко преподават хуманизъм и какво е положението с наркотиците. (Много малко държавни училища преподават хуманизъм пряко, но повечето – ако не всички – го преподават непряко по начина, по който подхождат към предметите и в техните презумпции за еволюция и морален релативизъм. По-късно ще се занимая с това.) Тези родители никога не си зададоха най-очевидния въпрос: Библейски ли са държавните училища в самото си съществуване и в начина, по който се издържат финансово? И дори по-важно, държавните училища продължение ли са на родителската власт или присвояване на родителската власт? Държавните училища помагат ли на родителите да възпитават децата си в благочестие или подкрепят нечестието?

Няма неутралност. Приема ли държавното училище, че децата принадлежат на държавата, така че държавата има върховна власт над децата, или признават, че родителите са висшата власт над своите деца и над това, на което биват учени? Дали властта на родителите бива защитавана или подкопавана? Това е начинът да мислим принципно и според Божието Слово.

Винаги поставяйте под въпрос правото на нещо да съществува, неговата власт, начин на изпълнение, цели, етика и така нататък, и винаги дали Писанието го одобрява – а не дали работи! Ако то е библейско, то е единственото нещо, което ще работи в смисъл на принасяне на благочестив плод. Не мислете, че тъй като някога сме имали християнска нация – вече я нямаме! – то съществуващите институции остават библейски.

Предвид тези неща е очевидно, че държавните училища дори нямат правото да съществуват – точка. Всеки християнин, който дава децата си в тях, насърчава нечестието чрез кражба, приема неутралността на образованието, помага за подронване на неговата собствена власт и иска от Бога да осъди неговия дом и неговите деца.

Между другото, в продължение на поколения в тази страна хората са били обучавани у дома или в частни училища, издържани от отделни хора. Разбира се, някой ще бъде прагматичен и ще каже, че нашата съвременна система е по-добра, тъй като позволява на бедните да получат образование. Първо, това няма значение, тъй като вече видяхме, че съвременната система е небиблейска. Второ, в миналите поколения не са липсвали хора, които помагат на желаещите да учат. Тези алтруисти са плащали за да може бедният да получи образование, но това е било доброволно и не е било на основата на неправедни данъци.

Да бъдеш християнин е много повече от това да посещаваш Църква в неделя и да приемеш Исус за личен Спасител. Това означава да имаме цялостен християнски мироглед, да го прилагаме последователно във всяка област на живота. Това най – вече означава да възпитаваме децата си да обичат Бог и да се подчиняват на Неговото Слово и няма никакво Библейско основание родителите християни да се конкурират със светския хуманизъм във възпитанието на децата си, изпращайки ги на държавно училище.

Шест опасности от антихристиянското образование

Самюъл Блуменфелд споменава четири опасности от антихристиянското образование – морална опасност, физическа опасност, духовна опасност и интелектуална опасност. Аз добавям още две, които са най-големите опасности: негативна социализация, което е съвременният таен начин да кажеш нечестиво влияние от връстници, и учене чрез презумпции. Преди да разгледаме всяка от тях, вероятно трябва да сравня антихристиянското образование с християнското:

Антихристиянско Християнско
Морален релативизъм и „уточняване на ценностите.” Морален абсолютизъм с Десетте Заповеди.
Физически опасно наркотици, хладно и огнестрелно оръжие. Здраво тяло
Духовна смърт с окултизъм, еволюция, образование за смъртта. Духовен живот с Бога, и сътворение, ориентация към живота.
Интелектуално самоубийство чрез функционална неграмотност. Грамотност и способност за четене.
Учат се да бъдат морални глупаци като слушат нечестивите си връстници. Учат се да обичат Бога и защитават Него и Неговото Слово.
Грехът е незнание. Грехът е непокорство към Писанието.
Целта е съобразяване с тълпата. Целта е съобразяване с Христос.
Средството за постигане на полезност в обществото е образованието. Средството е новорождението.

Първите две опасности, които искам да обсъдя, са най-лошите от шестте: нечестивият натиск от връстниците и ученето чрез презумпции. Има и праведно влияние от връстници, но следващите стихове ни разкриват нечестивата страна.

Не се заблуждавайте: лошите другари покваряват добрите нрави (1 Кор. 15:33).

Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле (Пр. 13:20).

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават (Пр. 14:6-9).

Не завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек, да не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си (Пр. 22:24, 25).

Където няма пророческо видение народът се разюздва, а който пази закона е блажен (Пр. 29:18).

Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши ще благоуспява (Пс. 1:1-3).

Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, но които пазят закона се противят на тях (Пр. 28:4).

Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко (Пр. 29:25).

И помнете, повечето от Притчите са писани от Соломон за неговия син. Това са Божии закони за родителите и техните деца. Много често Бог предупреждава против сдружаването с нечестиви в смисъл на учене на морал от тях. Макар да не можем да се отделим от света напълно (иначе трябва да го напуснем), все пак Бог ни е дал тези предупреждения за да им се подчиняваме, а не да се опитваме да ги заобикаляме с оправдания. Съобразяването със „стадото” е цел на повечето учебни институции, а да изложим нашите деца на нечестивото “стадо” в продължение на 12 години е изпитване на Бога. За тях е добре да бъдат изложени на християнското “стадо.” Когато даваме децата си в тези училища, ние им даваме нашето одобрение върху тях и насърчаваме децата си да се учат от училищата. Издигаме нечестиви стандарти, на които нашите деца да се покоряват. Децата трябва да са под родителски натиск – а не под натиска на връстниците: “Безумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението е благоразумен” (Пр. 15:5). А като издържаме финансово училищата, ние спомагаме – и то пряко – за рекламирането на техните лъжливи богове с нашите такси.

Едно оправдание на християните за изпращането на техните деца в тези институции е, че там те могат да бъдат свидетели за Христос. Аз съм говорил с много хора, които са използвали тази причина, и това винаги е било начин да оправдаят решение, взето поради други причини. Мислите ли, че нашите деца са способни да учат само от учителите, и то по т.нар. “неутрален” начин, без да се учат от съучениците си, с които се срещат всеки ден? Имат ли нашите деца зрелостта да се справят с тези проблеми? Ако да, тогава защо Бог заповядва на родителите да ги обучават (Вт. 6:5ff.)? Никога не съм срещал гимназист (или по-млад), който да може правилно и последователно да разграничава библейското от небиблейското. Не казвам това за да ги подценявам; просто не са достатъчно зрели за да се справят. Повечето възрастни нямат зрелостта да се справят с нечестивия, извратен морал в колежите, как тогава очакваме от децата в по-малките класове да се справят? Това не е нищо друго освен да си играем на Руска рулетка с децата си.

Много неща биват преподавани по прикрит презумптивен начин, което влияе на начина на мислене на детето, без детето да го осъзнават. Може ли дете да се справи с това? Повечето възрастни не могат. Способни ли са децата ни да се справят с подигравките от антихристиянските съученици? Няма ли да искат да бъдат приети? Ако учителят влага нечестивите презумпции на еволюцията, моралния релативизъм и така нататък в неговия скъпоценен ум, как то ще възприема Бога, Сътворението и Библията? Когато изучават така наречената епоха на пещерния човек, няма ли това в презумптивна форма да убеди детето, че човек еволюира? Каква игра си мислим, че играем? Ние сме въвлечени в духовна битка за скъпоценните души на нашите деца и за скъпоценните души на други, които не познават Христос, а искаме Сатана да разширява своето царство?

Тогава чувам това: “Моите деца трябва да бъдат изложени на влиянието на света, за да се научат как да живеят сред хората.” Добре тогава ги поставете във възможно най-нечестива среда и ги оставете там седем часа, пет дни в седмицата в продължение на дванадесет години! (Можете ли да мислите презумптивно? Преди да прочетете следващото изречение, каква е презумпцията зад възражението „излагане на света”? Ако не успеете да се сетите, как можете да очаквате от вашите деца да се справят по-добре и да го правят по седем часа на ден?) Презумпцията в случая е, че човек се учи единствено от личен опит. С други думи, как може детето ми да се научи да не взема наркотици, освен ако не е изложено на тях? Как може да се научи да избягва прелюбодейството, няма тази възможност? Как би могло да избягва лъжливи богове, ако няма възможността да им се поклони?

Тези аргументи не са ли смешни? Човек може да се научи как да живее с хора от Притчите на Соломон, от семейството си и другите християни. Той може да се учи чрез четене на Писанието и избягване на греховете. Ако можехме да се учим само от опит, тогава защо Бог ни даде Библията? Ние християните също сме грешници и на нашите деца няма да им липсват примери как да се справят с трудни хора! Те ще се учат от съседите и от приятелите в църквата. Но заради покорството пред Бога и заради децата ни, ние не трябва да ги хвърляме в помийна яма от грехове на принципа „потъвай или плувай.” Нека първо да им помогнем да се учат двадесет години, и да им помагаме като ги учим на Божието Слово, да вложим в сърцата им да не съгрешават против Него (Пс. 119:11). Нашите деца не са готови да „се противят” на нечестивите: „Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, но които пазят закона се противят на тях” (Пр. 28:4) Те просто не знаят как.

Има морални презумпции, които децата научават в антихристиянските училища: как да лъжат, как да клюкарстват и да излагат останалите, най-добрият начин за решаване на проблеми е кавгата и боят, сексуалната ориентация е въпрос на лични предпочитания, всички хора по начало са добри, въпреки че Бог твърди, че няма нито един добър (Рим. 3:10-18). Те научават, че властта е произволна, а не от Бога, и детето е насърчавано да бъде добро само заради личните си интереси, а не заради Божията слава и с мисълта за Последния Ден. Затова чуваме за споразумения между учителя и детето, в които учителят се съгласява да награди ученика, ако той е добър. Веднъж попитах един учител в държавно училище какво става, ако детето не спази споразумението, дали ще бъде напляскано? Учителят каза: “О, не! Ще напишем ново споразумение?” А ако детето не го спази отново? Ново споразумение и така завинаги. Колко смешно е да учим детето, че може да си прави каквото поиска, без последствия.

Има също интелектуални презумпции, които учениците научават в антихристиянските училища: всичко е подчинено на еволюция; държавата е върховна власт в живота, а не Бог; връстниците знаят повече от родителите и тяхното мнение е по-важно от мнението на родителите. Нещо повече, други интелектуални презумпции са, че историята не е християнска и е без Бог; парите каквото държавата казва, че са; образованието и/или законодателството е лекарство за всяко зло – а не новорождението в Христос, и много други неща.

Има и други презумпции. Една от най-лошите се научава от липсата на споменаване на Бога в интелектуалните предмети, и липсата на споменаване Му морално. Чрез това мълчание детето се учи да живее морално и интелектуално без Бога. Целият му живот може да бъде изживян в самонадеяност и себедостатъчност, и „Бог не е в мислите му.” То се научва да мисли предимно за държавата чрез данъците, отнемани от неговата заплата, да дава първо на държавата своя “десятък,” да зависи икономически първо от държавата.

Детето ходи на училище пет дни в седмицата без Исус, в събота играе и само за няколко минути в неделя мисли за Създателя. Така, когато завърши, работи пет дни в седмицата без Бога, в събота играе и само в неделя мисли за Бога. Когато има нужда от пари, натоварва държавата със социални грижи. От държавата очаква степени и разрешения за работа. Когато нещата в обществото не са наред, разчита на себе си и на политиците да прокарат закони, за да подобрят нещата, вместо на триединния Бог да промени сърцата на хората. Не му идва на ум да разчита на помощ от Бога и Неговата Църква за пари, когато е в трудно положение; разчита на държавата. Християнството е само за църквата и в неделя, докато останалата част от живота принадлежи на него и на “Цезаря.”

Накратко, чрез това мълчание ние учим нашите деца, че Бог може да бъде добавен в живота ни, а не и че е жизнено важен. Преди някой да ме разбере погрешно ще кажа, че Бог изисква от нас да се подчиняваме на властта (Рим. 13); но редът е първо Бог, а след това държавата. Ако двете са в конфликт, трябва да се подчиним на Бога, а не на хората, неподчинявайки се на държавата в смирено уважение.

“Ако моите деца не са със свои връстници, те няма да се научат да се разбират с другите хора.” Бог би трябвало да е помислил за това. Той направо е унищожил този аргумент, защото казва че децата да бъдат учени от своите родители. Как светът е оцелял в продължение на хиляди години без нашата съвременна образователна система да социализира децата?

В религиозните антихристиянски училища мнозинството от ученици не са християни, така че нашите деца ще бъдат подложени на същия натиск от връстниците си, както в държавните училища, само че може би в по-малка степен. В известен смисъл това е по-лошо, тъй като детето може да бъде постоянно затрупвано с лъжливи идеи, че Бог може да бъде достигнат по неправилен начин. При римокатолиците се представя идеята (от ученици и учители), че Бог може да бъде достигнат чрез Мария и чрез добри дела. Много от тези “християнски” групи не признават Триединството. Така те се научават да приемат пряко тези лъжливи богове или най-малкото да ги търпят като „не е толкова важно.” Тази търпимост се превръща в апатия, когато станат възрастни.

Някой би могъл да ме разбере неправилно и да си помисли, че не проповядвам любов и търпимост в добрия смисъл на тези понятия. Определено ние трябва да показваме търпимост към другите в смисъл да им позволяваме да имат собствени възгледи, без християните да се опитват да ги преследват за тях. (Разбира се, нашето светско общество смята, че е позволено, дори желателно християните да бъдат гонени! Но ние не трябва да им отвръщаме със същото.) Господ ни заповяда “да обичаме ближния си както себе си,” дори да обичаме враговете си. Но не трябва да толерираме – в смисъл да се преструваме, че Бог не Го е грижа и че няма да съди – никакъв друг начин за прощение на греховете освен чрез смъртта и възкресението на Господ Исус. Не трябва да толерираме друг морал освен Божия, защото не съществува друг морал. Такава търпимост компрометира Благовестието и осъжда човешките души.

Моделите на подражание са едно от най-важните влияния върху нашите деца. Всъщност това е единственото, което имат през 6 години! Ние искаме да обучим нашите деца да живеят според Божиите стандарти и никога – дори когато пораснат – според какво мислят техните връстници. Бог ни дава братя и сестри от различни възрасти, за да сведе до минимум влиянието от връстниците, и ни дава родители, които са по-възрастни и (да се надяваме) по-мъдри, за да имат основно влияние в живота ни. Защо да се опитваме да разрушим този ред и да се въобразяваме, че сме по-мъдри от Бога?

В антихристиянските училища децата се учат от тези, които Бог нарича глупаци. Не само учителите, но и връстниците са глупаци, които мразят Бога.

Безумният рече в сърцето си - Няма Бог. Поквариха се, извършиха нечестиви дела, няма кой да прави добро. (Пс. 14:1)

Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър той слуша съвети. (Пр. 12:15)

Който уповава на своето си сърце е безумен, а който ходи разумно, той ще се избави (Пр. 28:26)

Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен нависоко. (Пр. 29:25)

Третата опасност е моралната. Антихристиянските училища обикновено преподават морален релативизъм. В държавните училища преподават „уточняване на ценностите,” идеята, че всеки морален избор е произволен, прави се от индивида за самия себе си, и че няма последствия от този избор, и че никой – особено родителите – няма право да се намесва.

В частните антихристиянски училища моралният релативизъм се преподава чрез одобрението на различните ценностни системи на учениците. Това може да не е официално, публично одобрение, но фактът, че всичките тези ученици са заедно, говори нещо. В този сценарий всеки морал трябва да бъде сведен до най-малкия общ знаменател, за да не обижда религията на някои ученици или родители. Както Дабни отбелязва в своята статия (нецитирано), ако цялото образование беше частно, ако не друго, то поне учениците щяха да бъдат научени, че съществуват абсолюти, защото всяко училище ще учи, че неговият подход е правилен, а другите са неправилни. В истинското християнско образование учениците ще се научат също да бъдат търпеливи с другите, знаейки, че само Божията благодат е извършила промяната в нашия живот, а не нещо, което сме направили. Ние не заслужаваме Неговата благодат и сме задължени да даваме Благовестието на другите.

Този морален релативизъм в държавните училища, който също се е разпространил в повечето църковни училища, дължим на Националната образователна асоциация (NEA, National Education Association), както и Организацията за образование, обучение и изследвания (ETA, Education, Training & Research Associates). Децата са учени да се съмняват в това, което родителите казват и което Бог казва в Своето Слово, и това се смята за добро! Разбира се Бог, изпрати СПИН, за да покаже, че моралният избор на човека има своите последствия, да не говорим, че в Последния Ден всеки един от нас ще трябва да отговаря пред Бога. СПИН показа, че личният избор засяга обществото като цяло!

В декемврийското издание на списанието Citizen (1989), издавано от Джеймс Добсън, е дадена „учебната програма” на ETA:

“Уточняване на ценностите” като средство да се направят ценностите относителни, за да се заобиколят моралните съображения.

Редефиниране на хомосексуалността като нормално сексуално изразяване наравно с хетеросексуалността, и определяне на другите възгледи като хомофобия.

Подкопаване на традиционното семейство и ролята на родителите.

Съставяне на нови дефиниции на понятието “семейство.”

Насърчаване на образование относно предпазните средства и контрацептиви като отговорен подход към сексуалността.

Омаловажаване на идеята за девственост преди брака.

Насърчаване на абортите сред подрастващите; и т.н.

Ако някой иска да види какво става при уточняването на ценностите в държавните училища, нека гледа Фил Донахю. Неговото предаване постоянно унижава всеки, който вярва в нещо различно от “свободата на изразяването.” Най-лошият “грях” според Донахю е да бъдеш нетолерантен, да вярваш, че един човек е прав, а друг греши, да вярваш, че съществува обективна и непроменима етика. В много общности ЕТА се представя със своето национално евфемистично заглавие “Образование на семейния живот” (Family Life Education curricula). Звучи безобидно, нали? Списание Citizen заявява по-нататък относно тази „учебна програма”:

Един видеофилм на ETA включва сцена в тъмното, в която млад мъж и млада жена си говорят неприлични неща. Младият мъж й дава как се поставя кондом. Той дори описва усещането, когато тя го слага. След това лампите светват. И се вижда как двамата поставят кондом на банан.

И ние издържаме тази безбожна неморалност с нашите данъци! ETA се спонсорира също от множество фондации, като фондацията Фордфондацията Карнеги, фондацията Хюлет и Пакард, компанията Леви-Строс, и фондацията Стюарт. Аз предлагам да бойкотираме тези компании. Citizen разяснява един наръчник за учители, публикуван от ЕТА:

Ръководството за учители от 400 страници покрива “всяко възможно отклонение . . . и извратено сексуално поведение . . . включително секс с животни и хомосексуализъм.” Част от материала под заглавие “family life education” включва обучение на тинейджъри как да правят секс без да бъдат хванати, правилна употреба на контрацептиви и как да променят ценностите си.

Психологическата техника на “уточняване на ценности” се използва за да премахне разликата между правилен и неправилен секс.

Един от лидерите на ЕТА, Памела Уилсън казва:

Образованието трябва да започне възможно най-рано. . . в началното училище трябва да започнем да говорим за различните „семейства на възрастните”: съквартиранти от един и същ пол, любовници от един и същ пол, живеещи заедно несемейни, женени хора.

Хора, просто не може да стане по-лошо от това! В държавните училища е потънал до най-ниската точка. Пазачите вървят по коридорите въоръжени, а учениците носят ножове и пистолети в училище. Благодарение на двете организации, споменати по-горе, чрез учебната програма на Family Life Education децата се учат на прелюбодейство, хомосексуализъм, секс с животни, как се поставят презервативи и кой знае още какво. Как вашите деца ще се справят с тези изкушения? Как постъпи Бог със Содом и Гомор? Какво каза Бог на Лот и жена му, да се махнат от там или да останат? Ние трябва да излезем от държавните училища! Нашата сексуалност е велик дар от Бога, ако е използвана само в хетеросексуалния брак. Иначе носи Неговото проклятие, като херпес, СПИН и други болести. Под мое наблюдение дадох на моя син да прочете една книга относно злите хомосексуални практики, и той ми я върна след няколко страници, казвайки, че е разбрал същността! Как би се справил, ако това му беше представено като един приемлив начин на живот и нормален за онези, които го изберат?

Дори и в религиозните, но антихристиянски училища моралът обикновено е ужасен. Сърцата на децата са неновородени, и те реагират като децата в държавните училища. Техните сърца различни ли са? Може би неморалността не е толкова видима, но е там. Аз знам, веднъж посетих едно католическо училище. “Отците” открито се хвалеха пиянство, прелюбодейство и други пороци и грехове. Често един от “отците” не можеше да идва за сутрешните часове в понеделник поради махмурлука от неделята. Ученици и учители намираха това за забавно и приемливо.

В католическите училища девет от Десетте Заповеди се поддържат на теория. Заповедта, която те отхвърлят, е Втората Заповед, чрез която ни е заповядано да не си правим образи в поклонението. Тъй като използват образи в поклонението, те са премахнали Втората Заповед от своя катехизис.

Разбира се, християните, които записват децата си там, набожно ще заявят, че техните деца не са задължени да записват часове по религия. Това предполага моралната неутралност на образованието, че те няма да учат презумптивно, и че сдружаването с нечестиви връстници няма да окаже ужасяващо влияние върху децата им.

Повечето католици не вземат Бога на сериозно. Те вършат грях, изповядват го на свещеника, смеят на това; вършат грях, изповядват го на свещеника, смеят на това – и така до безкрай. Така протестантите, които са в тези училища, се учат – презумптивно – да не вземат Бога насериозно. Да дадем християнско дете в антихристиянско училище е изпитване на Бога. Реформаторите, които са дали живота си за да защитят Благовестието срещу римокатолицизма, ще се обърнат в гроба ако видят, че му даваме нашите деца!

Четвъртата опасност е физическата опасност. Преди тридесет години основните проблеми в държавните училища бяха хартиените топчета, дъвките и цигарите. Сега са изнасилванията, ножовете, огнестрелното оръжие и наркотиците, както и въоръжените пазачи, които се опитват да опазят мира. Ако някой изложи детето си на тези опасности в държавното училище, значи той приема живота на детето си за даденост. Родителите изпитват Бога да опази живота на децата им, както дяволът изпитваше Христос да скочи от храма защото ангелите щели да се погрижат за него. Но Господ Исус смъмри дявола и каза, че не трябва да изпитваме Бога; ако има нормални човешки средства, ние трябва да ги използваме. Слезте по стълбите на храма, и не поставяйте децата в антихристиянски училища.

В антихристиянските църковни училища нещата обикновено са малко по-добре. Трябва да се свържете с местната полиция, за да разберете размерите на проблема в областта. Но проблемът с наркотиците е почти толкова тежък там, колкото и в държавните училища, а с наркотиците идва и насилието. Разликата между тези училища е само в степента, но не и в качеството.

Петата опасност е духовната. В държавните училища има окултно образование за смъртта, нарастващ сатанизъм и най-популярното: атеистичен хуманизъм. Образованието за смъртта с неговото учение, че човек може да избере смъртта, ако иска (това е избор на ученика), става много популярно. Така самоубийството е втори по брой на жертвите убиец сред гимназистите и първи сред младежите до 20-годишна възраст. Разбира се, Бог заявява, че когато хората се отделят от Него и от Неговото Слово, те ще изберат смъртта: “А който ме пропуска, онеправдава своята си душа: всички, които мразят Мен, обичат смъртта (Пр. 8:36)” Виждаме тази ориентация към смъртта в абортите, образованието за смъртта, в самоубийството, в евтаназията, накратко, цялото ни общество е посветено на смъртта. Бог заповядва на християните да насочат децата си към Него и към живота.

В антихристиянските религиозни училища положението не е много по-добро, защото тук също има фалшиви богове, представяни на децата за разглеждане. Те биват представяни или от учителите, или от учениците, или от двете страни. Дори детето ви да не е в часовете по религия, през останалото време му влияят същите учители и съученици. Колко пъти Бог предупреждаваше Израел да не се учи от околните народи за да не би да приеме техните богове и идолопоклоннически практики? И колко често Израел правеше точно това?! И ние искаме да нарушим тези стихове и да твърдим, че нашите деца са способни да се справят с това!

Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава онези от тях, които оставите ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в земята, в която живеете. Нещо повече, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас. (Чис. 33:55, 56)

Когато Господ, твоят Бог, изтреби пред теб народите на земята, където ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладееш и изтребиш от земята им, внимавай на себе си да не се впримчиш да ги последваш, когато бъдат изтребени пред теб; и да не разпитваш за боговете им, като казваш „Как служат тези народи на боговете си? За да направя и аз така.” (Вт. 12:29-30)

“Затова внимавайте добре да обичате Господа, вашия Бог. Иначе, ако се върнете някога назад и се привържете към остатъка от тези народи, към останалите от тях между вас, и се сродявате с тях и се смесвате с тях и те с вас, да знаете добре, че Господ, вашият Бог, няма вече да изгони пред очите ви тези народи. А те ще ви бъдат клопка и примка, бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал. (И.Н. 23:11-13)

И както Бог предупреждава, колко несходни бракове (2 Кор. 6:14ff.) произтичат от тези компромисни връзки? Защо искаме да изпитваме Бога по този начин?

Шестата опасност е интелектуалната. Простите факти са, че държавните училища са интелектуално банкрутирали. Te използват метода “погледни- кажи,” за да преподават четене, и сега около 30% от завършилите държавни училища, дипломирани или не, са практически неграмотни. Те не могат да четат. (В училищата в големите градове две трети от учениците не завършват училище. От едната трета, които завършват, 70% са неграмотни.) Не преподават християнска история на САЩ или на света. Пропускат всичко християнско. Като цяло не преподават хронология, защото датите не са важни. Техният възглед за историята е, не никой не може да се поучи от нея, защото историята е писана от хора, които я тълкуват от своята лична гледна точка, така че имаме само частни мнения. Икономиката е чисто социалистическа, подкрепяща лихварството, подкрепящата съвременната банкова система с книжни пари без покритие и монопола на Федералния Резерв (който никога не е бил одитиран! Представете си, частно притежаваният Федерален Резерв, който контролира цялото парично обръщение в САЩ, никога не е била одитиран!), социални плащания и т.н. Повечето от тези небиблейски икономически теории се преподават и в църковните училища.

Всичко това носи добри новини за нас, християните, когато обучаваме нашите деца да четат, пишат и да решават задачи, защото ръководителите за следващите няколко поколения ще произлязат от нашите собствени деца!

Алтернативи и възражения

Има много алтернативи на антихристиянските училища. Има домашно училище, частни християнски училища, родителски кооперация за съвместно обучение – само нашето осветено въображение може да е границата на възможностите. Някой може да възрази, че няма способността да обучава децата си, особено в по-големите класове, нито има пари ги запише в частно християнско училище. Знам, че това може да бъде проблем. Но има хора, които биха помогнали финансово на чужди деца, а някои християнски целодневни училища предлагат стипендии за тези, които не могат да си позволят да плащат таксата. Една алтернатива на липсата на възможности са видеокасетите на Beka за горните класове: алгебра, химия, чужди езици и всичко от което се нуждаете. По време на филмите учениците задават въпроси и така домашният ученик може да “влезе в час” само като включи телевизора. Дават се домашни, а родителят може да ги изпраща за да бъдат оценявани. Дори могат да се провеждат тестове и да се изпращат за оценяване! Християнинът трябва да направи основен приоритет християнското образование на децата си пред купуването на нови кадилаци, нови къщи, нови компютри, нови мебели и нови дрехи.

Christian Liberty Academy е по-добра от учебната програма на Beka. Те взимат най-доброто от всички учебници в страната. Те ще тестват детето ви за да определят класа му, ще изготвят учебна програма точно за “Джони,” ще оценяват работата му вместо вас, или вие ще я оценявате, ще изготвят график и всичко това по пощата! Цените им са много разумни и тяхната програма е най-добрата. Можете да ги намерите на 502 West Euclid Avenue, Arlington Heights, IL 60004. Телефонният им номер е: 312-259-8736. Телефонният номер на асоциацията на домашните училища в щата Тенеси е 615-834-3529.

И ако някой не може да си позволи никакво християнско образование, то той трябва да преосмисли дали да има деца. Когато децата се появят на бял свят, той носи отговорността да ги образова и възпита „в поучение и наставление Господне.” Нещо повече, по-добре е да държи децата у дома, отколкото да ги изпраща в държавни училища за атеизъм, сексуален разврат, наркотици, и където те така или иначе няма да се научат да четат.

Някои родители не осъзнават колко сериозно е това. Те мислят, че тъй като всеки друг го прави, а и защото не могат да си го позволят, те трябва да дадат своето дете в държавно училище. Но пак казвам, по-добре е да оставят децата у дома и да ги учат на основно четене, писане и смятане – или да не ги учат на нищо освен на Божието Слово! – отколкото да осъдят техните души, като ги принесат като живи жертви на боговете на обществото. Бог не е за подиграване или за изкушаване; каквото посеем това ще и да пожънем (Гал. 6:7). Ако сеем атеизъм в нашите деца, заедно с неговата релативистка етика, нашите деца със сигурност ще бъдат повлияни от това. Бог предупреждава: „Възпитавай детето отрано в неговия собствен път, и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Пр. 22:6). Много хора разбират неправилно стиха като обещание: “Възпитавай детето си отрано в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него дори когато остарее.” Макар да съм убеден, че първият превод е по-правилен, стихът все още казва да ги възпитаваме в благочестие, не в нечестие. Това не става, когато децата на християните са в антихристиянски училища.

Чувал съм християни от южните щати да казват, че в техните държавни училища, особено в дълбокия Юг, всички учители са християни; следователно нещата са различни. Но все още е грешно някой друг да бъде принуждаван да плаща за образованието на вашето дете чрез принудително преразпределение (данък имот), както видяхме. Погрешните презумпции остават. Нещо повече, учителите може да са християни, но учебниците не са. Всички учебници са писани от еволюционисти, хуманисти и безбожници, така че децата само отвратителни заблуди. Отново се връщаме на презумпциите. Ако презумпциите са погрешни, никакво “покръстване” на заблудата с християнски учител няма да я направи по-добра. Съдържанието все още е погрешно; учителят е само изпълнител, който следи за преподаването на заблудата.

Друго възражение е това: “Аз не съм квалифициран за преподавател.” Това е погрешно по няколко причини. Първо, Бог заповяда на родителите да учат децата си, така че това трябва да означава, че до известна степен всички родители са квалифицирани. Те могат да не са способни да преподават алгебра или чужди езици, но те могат да преподават нещо, особено основен морал. Всъщност те учат децата си чрез пример. Нещо повече, да изпратиш детето на нечестиви хора да унищожат това, което родителите искат да постигнат, особено в морала, е самоубийство. Трето, в тази страна сме станали зависими от листове хартия. Под листове хартия имам предвид сертификати, степени и дипломи. Постиженията са по-важни от хартията.

Има един известен учен по гръцки език, който живее в Англия, Ф. Ф. Брус. Той е написал много книги върху Новия Завет като коментари и книги върху средата и историята в Новия Завет. Той е световно известен. В своята автобиография (In Retrospect, p. 97) той прави сериозно изявление, което е доста показателно за САЩ. Той казва, че няма докторска степен! Обяснява, че ако живее в САЩ, нямаше да постигне толкова много, защото в САЩ изискват лист хартия преди някой да започне “научна” дейност, докато в Европа гледат на способностите! Мисля, че човекът е прав. В САЩ хората постоянно казват, че нямат обучение за дадена работа; не са „удостоверени,” държавата не е заявила, че са способни да вършат определена работа. Те разчитат повече на държавата за своите способности отколкото на Бога, Който ги дава!

Друго честно срещано възражение е “Моето дете е достатъчно зряло за да се справи с моралните и интелектуалните грешки, с които ще се сблъска.” Най-малкото, родителите постоянно ще обсъждат с детето събитията в училище и така ще се противопоставят на всяко лошо влияние. Струва ми се доста трудно да се противопоставят седемте часа на ден с няколко минути на ден. В най-добрия случай това все още е изпитване на Бога да спаси детето, когато родителите не са използвали всички налични средства.

Тогава някой може да каже “Колежът също е държавно учебно заведение, основано на кражба чрез държавно преразпределение, а родителите нямат никакъв контрол върху учебната програма. Тогава какво?” Надяваме се, че децата ще са по-зрели в тази възраст и че родителите ще продължават – до някаква степен – да помагат за предпазване на децата. Нещо повече, няма морална необходимост да пращаме детето в колеж веднага след гимназията; това е само американски обичай. Нито е задължително въобще да ходи там. Ако детето отива в някаква техническа област, като медицина или инженерство, тогава може би трябва да учи в колеж. Но дори тогава може да отиде в християнски колеж. Bill Gothard има възможности за обучение от експерти в областта – дори в специализирани дисциплини като медицина и инженерство. Някога единственият начин за придобиване на умения за цял живот е било чиракуването, а сега разчитаме на държавата да ни “удостоверява.”

Относно това, че държавните университети са основани на кражба, това вероятно е така. Ние трябва да се стремим да търсим алтернативи. Ако няма такива, тогава може би ще е най-добре детето да учи там въпреки всичко, когато има нужда от специализирано обучение. Това може да бъде по-малкото зло от да не може да издържа семейството си по-късно. Ако няма нужда от специализирано обучение, тогава защо да го изпращаме?

Заключение

Нека да спазим завета си с Бога като обучаваме децата си по Неговия начин, а не да Го изпитваме да обърне децата ни, когато не изпълняваме което Той заповядва.

Помислете върху това. Нехристияните унищожават себе си и своето потомство физически чрез наркотици, СПИН, аборти, самоубийства, образование за смъртта, сексуален разврат и по много други начини. Морално те мразят Бога и Неговите заповеди. Интелектуално не могат да четат, нито знаят история или икономика. От друга страна християните запазват себе си и своите деца като не правят аборти, не вземат наркотици и са ориентирани към живота. Морално, единствено чрез Божията благодат, те обичат Бога и Неговите заповеди. Интелектуално те се учат да четат, учат история и икономика. Хора, ние печелим! Защо искаме да се съобразяваме със светските стандарти и да губим?!

Възлюбени, нека направим всичко по нашите сили, за да дадем на децата си възможно най-доброто образование, християнско образование, каквото и да ни струва това. Нека бъдем пример за любов и саможертва, така че като се изправим пред Съда в Последния Ден, да чуем “Добре свършена работа, добри и верни слуго,” а не да бъдем съдени за това, че даваме Неговите деца на чужди богове.

...За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в духа си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си (Мал. 2:15).