Никаква религия не е позволена в държавните училища?
Робърт У. Мур
По-добре се огледайте. Преобладаващата религия в нашата страна се прокрадва – или се промъква, както искате го наречете – от 20 април, 1837. Това е датата, на която сенаторът на щата Масачусетс Хорас Ман успя да види своя епохален законопроект за образованието приет за закон в този щат. Преди това училищата в този щат са били децентрализирани и спонсорирани на местно ниво. Местно спонсорирани означава местно контролирани. Дълбоко вкоренените ценности на родителите и техните пастори лесно е можело да се предават по време на учебните часове в училище. Законопроектът на Хорас Ман затвърждава държавния контрол над училищата и щатът Масачусетс се заема с осъществяването на този смел експеримент. Под влиянието на Ман през 1839 излиза постановление учебната година да бъде минимум 6 месеца. Задължителното образование стартира и набира скорост.
Биографът Джонатан Месерли отбелязва, че Хорас Ман е живял “… във време когато политическите и технологическите революции изглежда сякаш са се втурнали в новата зора на един век на безпрецедентно човешко благополучие. Ман се надява да ускори “дневния ред на Всемогъщия”, както той се изразява относно своя стремеж. За да осъществи това, той вярва, че нацията се нуждае от нови узаконени институции (даващи права), или по-специално държавни училища.” Месерли описва твърде обезпокоително религиозната същност на вижданията на Хорас Ман. “Това, което църквата е била за средновековния човек, сега училището трябва да стане за демократичния и рационален човек. Бог ще бъде изместен от концепцията за общественото добро, за греха и вината, от по-положителните ценности на Викторианския морал и гражданското подчинение и човечеството ще се освободи веднъж и завинаги не само от безпощадните угризения на Пуританската съвест, но също така чрез своето самоосъществено просвещение ще се освободи и от ендемичното зло на бедността, невежеството, насилието, болестите и войната.”
Месерли подчертава още: “Всичко това щеше да бъде реалност сега само ако рационално мислещи мъже и жени бяха обединили усилията си за създаване на добре управлявана система на образование, при която учителите биха могли да манипулират и контролират ученето също толкова ефективно колкото и новото поколение самоуверени инженери, които управляват индустриалните процеси в своите новооткрити текстилни фабрики и заводи за добив на желязо и стомана. За първи път в историята на човека от Запада за интелектуалния и моралния елит изглежда възможно да прави големи промени в обществения режим и да доведе до нов златен век на просвещенска етика, хуманизъм и охолство. Наистина, толкова блестяща е перспективата, че Ман и безбройните му сътрудници не си и помислят, че тези които ще ги последват, всъщност биха могли да изградят задушаваща и дори умопомрачаваща институтска бюрокрация. Нито пък биха могли да си представят, че в ръцете на по-нисши индивиди, тяхната любима институция, вместо да функционира като основа за разрешаване на социалния проблем, към което те се стремят, би могла да стане интегрална част от този проблем.”
Основите на американската вяра и семейство са разрушени от тези северноамерикански янки (унитарианци), чиято мисия е да преустроят културната, образователната и духовната сфера. ”Когато основите са разрушени, какво може да стори праведния?” (Псалм 11:3)
Изминаха 159 години от времето когато Хорас Ман постигна своя триумф. Неговото влияние може да се види сега във всяко училище в Америка. Училищата около нас са се превърнали в храмове на Религиозния Хуманизъм, където се почита и прославя не Бог, а човекът. Да разгледаме следния цитат от статия на Джон Дънфи (“Новата вяра на хуманизма и учителите”), публикувана в брой на “Списание на хуманизма” за м.януари/февруари, 1983г.:
“Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да се води и печели в класните стаи на държавните училища от учители, които правилно разбират своята роля на прозелити на нова вяра: религия на хуманност, която приема и уважава това, което теолозите наричат божественост във всяко човешко същество. Тези учители трябва да имат същото самопожертвувателно посвещение като това на най-отявлените фундаменталистки проповедници, тъй като те ще бъдат проповедници от друг вид, които използват класната стая като амвон за прокарване на хуманистичните ценности във всеки предмет, който преподават, независимо от образователното ниво – в центъра за предучилищна подготовка (дестката градина) или в големия държавен университет. Класната стая трябва да стане и ще стане арена на конфликта между старото и новото – между загниващото тяло на Християнството заедно със съпътстващите го бедствия и мизерия, и новата вяра в хуманизма. Несъмнено това ще бъде дълга, трудна, болезнена борба, изпълнена с много мъка и сълзи, но хуманизмът ще излезе триумфално от тази битка. Той трябва да го направи, за да оцелее семейството на човечеството.”Мартин Лутер беше прав когато отбеляза, че ” … университетите и училищата ще се окажат врати към ада, освен ако не се потрудят прилежно да обясняват Светото Писание и да го изписват в сърцата на младото поколение. Аз ви съветвам никой да не поставя детето си на място, където Писанието не царува върховно.” (Доколкото знам Евангелската Лутеранска Църква в Америка не е отхвърлила заявената позиция на великите реформисти относно образованието.)
Не струва и цент да се държат отворени училища, които отказват да преподават истината. Ясно е, че не всички правителствени учители се считат за евангелисти на хуманизма. Въпреки това, те не могат да бъдат неутрални. Правителството им нарежда да предлагат на учениците философия, която се върти около идеята, че човечеството като е еволюирало съществува само по себе си и няма вечна съдба. Човекът, без да има някой извън него, към когото да се обърне за разрешаване на проблемите си, става или измисля свой собствен бог. Не е учудващо, че Хорас Ман лично е отхвърлил Божието слово още като младеж, израствайки във Франклин, щата Масачусетс. Следвайки курс от лекции на известния проповедник д-р Натанаил Еманс, младият Хорас е конфронтиран от факта на своята духовност. Въпреки, че проповедите на Еманс включват както закона, така и евангелието, Хорас е отблъснат от идеята за буквален ад. Според собствените му думи, той решава да създаде бог, който повече му допада:
“Спомням си деня, часа, мястото и обстоятелствата, като че ли беше вчера, когато в агонията на отчаянието, аз разчупих клетвата, която ме връзваше. От този ден нататък започнах да изграждам теорията на християнската етика и поучение относно добродетелта и порока, наградите и наказанията, времето и вечността, Бог и провидението, която теория … и днес все още поддържам.”От създаването на света хората са се опитвали да си изградят и доизграждат свои собствени идеи за Бога и Неговите святи повеления. Може би никой в американската история не е бил толкова изобретателен в подкопаването на вярата на нашите бащи, колкото Хорас Ман. През целия си живот той развива твърда вяра в неограничените възможности за развитие на човека чрез образованието. Еремия 17:9 заявява: “Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; Кой може да го познае?” Великата мисия на Хорас Ман е била да премахне от класната стая “предателството” на Божието слово, като по този начин освободи малките момичета и момчета от Божиите изисквания. Спасението на обществото би трябвало да почива върху корпоративното просвещение на човешкия ум.
Много тогавашни пастири се противопоставят на усилията на Ман, но всички те нямат никаква представа за това колко дълбоко ще се вкорени в американските нрави тази вяра в хуманизма. Днес Бог не е добре дошъл в класните стаи на държавните училища в нашата страна. Неговото слово е забранено. Децата религиозно се индоктринират от свещениците на човешките постижения; обучават ги в поклонение пред олтарите на човешкото удобство.
Думите на Христос ни показват ужасното състояние на държавното образование: “Който не е с мен, той е против мен …” (Матей 12:30а). Божиите хора трябва да се отделят от системата, която задушава духовния живот на техните деца.
Никаква религия не е позволена в държавните училища? Опомнете се.
(с) 1996 Biblical Foundations for Christian Homeschooling