БИБЛЕЙСКИЯТ МИРОГЛЕД: НЕОБХОДИМОСТ ИЛИ ЛУКС?

Божидар Маринов

 

 

“Затова Моите хора са закарани в плен, защото нямат знание.” (Ис. 5:13)

“Хората Ми загинаха от нямане знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не Ми бъдеш свещеник; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца.” (Осия 4:6)

“Божията любов? Разбира се, и ние я следваме и приемаме!”

За първи път осъзнах жалкото интелектуално състояние на днешната Църква през 1991 след една интересна случка, която, ако не беше толкова трагична в своите изводи, би могла да стане добра основа за успешна сценка в някоя комедия. Това беше времето на засилена религиозна активност, не само на протестантските църкви, както традиционни, така и новопоявили се “радикални” групи, но и на култови движения, използващи реториката на християнството за целите на своите гуру. Присъствувах на срещата между член на “Слово на живот” (може би много хора вече не си спомнят за явлението “Слово на живот” – то някак изчезна от хоризонта след 1995; струва ми се, че има основателна причина за това изчезване: през 1992-93 те усилено проповядваха “последното съживление”; е, “последното съживление” приключи, а сега какво?) и привърженичка на “Деца на Бога” (наследник на сектата “Семейството,” проповядващи свободния секс между своите последователи като израз на Божията любов; изградена на строго йерархичен авторитарен принцип; забранена е в много страни поради практиките на сексуално блудство с малки деца и детска порнография; през 1990-93 разпространяваха в България красиви цветни картинки за “грабването,” 666, Звяра и други митологии на съвременното християнство).

Човекът от “Слово на живот” очевидно познаваше добре нехристиянската същност на “Деца на Бога,” защото още когато ги видя, започна да ги евангелизира. Насреща си, обаче, имаше сериозен противник, защото, след като изслуша внимателно заучената тирада, сектантската дама отговори просто: “Всичко, което казваш, е вярно, и ние го приемаме. Не разбирам защо смяташ, че има някаква разлика между теб и нас и защо трябва да отхвърлим това, което правим. Та то е основано на същите неща, които ти току-що каза.” Злополучният евангелизатор беше очевидно объркан. Досега винаги е срещал противопоставяне, а сега може би за първи път някой се съгласява с него, но без да вижда причина да промени живота си. “Но вие нямате Божията любов!” “А какво според теб е Божията любов?” – попитаха веднага от сектата. Не си спомням точния отговор, но той беше приблизително в тази насока: “Да проповядваш за спасението на Христос, да служиш на ну ждите на хората, да храниш гладните, да помагаш на бедните и т.н.” От сектата веднага парираха: “А кое от тези неща ние не правим?” Евангелизаторът почти стенеше: “Но вие блудствувате!” Това, очевидно, развесели сектантите: “Искаш да ограничиш Божието спасение до изкуствени човешки или старозаветни правила? Защо Божията любов да изключва законните, създадени от Бога сексуални нужди на хората? Ти си този, който няма Божията любов, защото ти би нарушил собственото си определение за “любов,” подчинявайки се на изкуствени закони, без да търсиш спасението на хората по всякакъв начин.”

Не пожелах да остана до края и напуснах. Не съм чувствителен и лесно нараним човек, но не можех да издържа повече да бъда свидетел на нещо, което явно излагаше на показ уязвимостта (“голотата,” ако трябва да използвам библейския израз) на съвременното християнство – липсата на конкретни, строго определени, библейски обосновани понятия и възгледи за всяко нещо в света и всяка страна на човешкия живот и дейност. Но вече имах отговор на въпроса защо църквата в България не се справя със задължението си да обърне света към Христос.

Библейският мироглед: Занимание за вярващи интелектуалци?

За човек, който преди да повярва, е бил подробно обучаван във философия и обществени науки и е бил научен внимателно да изследва “свързващите звена” и методологията на начина на мислене на различните философски и мисловни школи, е много трудно да убеди съвременните вярващи, че интелектуалната защита и философската обосновка на християнската вяра са задължителни дисциплини за всеки вярващ, ако искаме да бъдем ефективни в донасянето на Христовото послание до всеки невярващ. Всеки път, когато съм споменавал за тази необходимост, християните, вместо да изслушат аргументите ми, са се поддавали на предразсъдъка, че се опитвам да внеса своя езически опит и образование в Църквата. “Искаш да кажеш, че вярата не е достатъчна, а трябва и знание? Че човек трябва задължително да има висше образование, за да бъде спасен? Че Святият Дух не може да действува, освен когато ние разбираме интелектуално спасението?” – това са били аргументите срещу моите усилия да разчупя враждебността към интелектуалните усилия. Всъщност, най-мекият коментар върху тези мои усилия е бил: “Ти просто смяташ всички нас за глупаци, а искаш да си в среда на интелигентни хора, затова настояваш всички ние да се развиваме интелектуално. Но ние не виждаме някаква сериозна връзка между интелектуалното разбиране на Библията и успеха на благовестието.”

Петдесятно-харизматичното съживление в периода 1989-93 само задълбочи този проблем. (Не се поддавайте на предразсъдъци, четейки следващите редове. Аз съм привърженик на петдесятно-харизматичното движение, говоря на езици и вярвам в свръхестествената сила на Святия Дух днес да раздава дарби: на пророчество, изцеление и т.н. Нещо повече, аз вярвам, че през следващия век нито една църква не би била ефективна за благовестието без настояване върху кръщението в Святия Дух, изявено чрез белега на езиците.) Една съществена негативна характеристика на петдесятното учение е неговата дълбока съсредоточеност върху “опитностите” – емоционалните преживявания на вярата, вместо съзнателното, умствено осъзнаване и приемане на преобразяването (новорождението), което Святият Дух вече е направил в сърцето. Интелектуалното осъзнаване на Библията задължително отстъпва по важност на емоционалните, често мистични, неестествени и неосъзнати преживявания. Сериозната теологична подготовка може би е подходящо занимание за пасторите, но не и за “редовите” вярващи, според стандартното петдесятно мислене. (Всъщност, дали въобще и пасторите имат някаква сериозна теологична подготовка?) Съживлението не подобри нещата – временните успехи през този период станаха “примка” за вярващите и особено за църковните ръководства – те решиха, че щом имаме тези успехи, всичко си е наред в българското християнство и не е нужно да се променя нещо в теорията и практиката на църквите.

Липсата на умения за интелектуална защита на вярата е по-малкото зло. Основният проблем се намира в неспособността на българските християни да заявят цялостен, изчерпателен възглед за света, цялостен мироглед, основан конкретно на Библията. Църковното учение се съсредоточава върху една съвсем малка част от благовестието – личното спасение, християнското семейство и църковното управление. А останалата част от света? Какво има да каже църквата за науката? А за политиката? За бизнеса и икономиката? За банковото дело? За образованието, местната власт, социалните грижи, данъчното облагане, международните отношения, технологиите, историята и т.н, и т.н.? Църквата мълчи за тези неща. Защо? Защото няма ясен, основан на Библията, цялостен мироглед.

Светската система печели по презумпция

Големият християнски философ от средата на 20-ти век Корнилиъс Ван Тил в своите трудове по основи на християнската философия и познание блестящо доказва, че тъй като философията е подчинена на морални (религиозни) презумпции, тя никога не може да бъде морално неутрална. Ние никога не можем да създадем философия, която да е еднакво приемлива за вярващите и за невярващите. Християнската философия, тъй като е основана върху напълно различни презумпции от езическите философии, трябва да бъде напълно различна по своите изводи, методи, практически и идеологически предписания и т.н. от езическите философии. Освен това, тъй като всяка религия предполага своя собствена, морално обоснована философия, всеки човек, независимо дали го осъзнава или не, има определена философска система, с която съобразява своите възгледи и тълкувания за всяко нещо във вселената. Въпросът никога не е с философия или без философия; въпросът винаги е каква философия е възприел даден човек?

Всички хора, като наследници по плът на Адам, се раждат в грях, тоест се раждат бунтовници срещу Бога. Следователно, всички хора от самото си раждане са възприели философска система, основана на дяволския морал. Не е задължително те да осъзнават напълно своя мироглед, нито е задължително да знаят в какво вярват – Сатана няма нужда от осъзнато поклонение пред него. Когато някои хора повярват в Исус, те започват да вярват в Него съзнателно – тяхната вяра задължително е съзнателна. Бог не иска “неосъзнати” вярващи; Той иска съзнателни инструменти на Своята воля. Сатана няма такива изисквания. По същия начин, Сатана не изисква от своите последователи задължително разбиране за неговия цялостен мироглед, интелектуален поглед върху неговата цялостна философска система. Бог, обаче, го изисква.

Не можем ли да кажем, че веднъж като един човек е повярвал, той автоматично е възприел библейския мироглед, дори когато не прави съзнателни усилия за това? Не. Това е същото като да кажем, че човек при повярването си автоматично става съвършен и вече никога не извършва грях. Разбира се, ние ставаме съвършени при повярването си, но това съвършенство е представително и юридическо, тоест, това съвършенство не е наше, то е Исусовото съвършенство на кръста, вменено ни според Божията благодат (2 Кор. 5:21). Ние, обаче, сме длъжни да изработваме спасението си (Фил. 2:12), тоест, да прилагаме съзнателно в живота си Исусовото съвършенство, подчинявайки тялото си на изискванията на Божия закон. По същия начин, ние имаме Христовия ум, но сме длъжни да покоряваме ума си на интелектуалните изисквания на Божието слово. Тъй като въпросът не е със или без философия, а каква или чия философия сме възприели, то християнин, който няма ясно разбиране за библейския мироглед, съзнател но или несъзнателно е възприел небиблейски, тоест дяволски мироглед. Той може да е спасен, изкупен, оправдан и т.н., но неговото мислене е подчинено на дяволските презумпции за света и обществото.

И тъй като почти всички християни в България нямат цялостен мироглед за света, можем да разберем стратегията на Сатана: като внушава на християните, че те не трябва да се занимават с мирогледи или философии, той успява да убеди вярващите да приемат светския мироглед и философия. Така светската система печели по презумпция.

Примката на академичния свят

Разбира се, нещата се променят дори и в религиозния свят, и през последните години виждаме една макар и плаха, но постоянно ускоряваща се тенденция към одобряване на интелектуалните познания. Новоповярвалите млади хора, които са постъпили в институти и университети, внесоха малко интелектуална свежест в църквите. Пасторите постепенно разчупиха някои от старите рамки и сега дори насърчават стремежа към повече знания и към висше образование. Вече има вярващи икономисти, юристи, физици, химици и т.н.

(Отклонявайки се, ще спомена само, че аз смятам тази промяна за положителна. Макар че не считам висшето образование за нещо особено ценно, старата враждебност в църквите към интелектуалните усилия е на смъртно легло. От есхатологична гледна точка, обаче, тази тенденция е необоснована, ако вземем предвид господстващата в църквите есхатология на исторически песимизъм и краткосрочни очаквания. Християните днес като цяло вярват, че историята върви към по-зле – тоест, че светската система ще става по-силна, а църквата ще бъде все по-слаба поради нарастващото отстъпление от вярата. Времевите очаквания са изключително краткосрочни: всички проповядват и очакват съвсем скоро Второто Идване на Исус Христос, което ще сложи край на сегашния етап от историята. В това отношение старите вярващи са по-последователни в своите вярвания: разбира се, излишно е да полагаш някакви сериозни усилия в свят, който неизбежно върви от зле към по-зле, както и е глупаво да вземаш дългосрочни решения, ако няма никакво вр еме до края. Понастоящем църквата страда от сериозна шизофрения (раздвоение на личността) – краткосрочно ориентирана есхатология и дългосрочно ориентирана практика. Повечето от младите християни днес не го осъзнават, но един ден това противоречие ще стане явно. И тогава те ще трябва да изоставят едното от двете: или ще изоставят сегашната теология и есхатология, или ще прекратят практическите си занимания. Като човек, който вярва в историческата победа на църквата, аз знам какъв ще е резултатът.)

Дали висшето образование решава проблема на църквата? Не. То просто задълбочава моралния дуализъм в църквата. Вярващите висшисти продължават да говорят с един език по отношение на вярата, но с друг език по отношение на науката. Преподавателите в университетите не изграждат своя мироглед на основата на Библията. Пасторите в църквите не говорят цялостен мироглед на основата на Библията. Резултатът е, че “професионализмът” на вярващите висшисти е изграден на езическа основа. Те не познават библейските основи в своята област. Не познават библейските решения в своята област. Не познават нищо в своята област освен преподаваното в университетите. А то не е съзнателно библейско. Следователно то е (съзнателно или несъзнателно) небиблейско.

Неутрална философия няма. Следователно, небиблейското познание е сатанинско познание. То е противно на Божиите цели.

“Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. . .” (Мат. 28:18)

Християните са изкупени с кръвта на Исус Христос, която Той проля на кръста за всеки, който повярва в Него. Това изкупление не е частично, нито е ограничено само до някои области от живота. Не само душите, но и умовете на християните са изкупени и трябва да бъдат прогресивно изкупвани, докато израстваме в зрялост пред Господа. Бог има Свой върховен мироглед за Своето създание, който трябва да бъде и наш мироглед.

Грешните хора, в бунта си срещу своя Създател, са развили мирогледи, които в самата си основа са противоположни на библейските истини. Те тръгват от презумпцията, че няма Създател в началото на историята и няма съд в края на историята. Те се бунтуват срещу Бога не само в делата си; бунтът им се изразява и в цялостното им мислене и мироглед, които управляват цялостната им практика.

Ние не можем да бъдем покорни на Бога в нашите дела, без да бъдем покорни в своето мислене, което управлява делата ни. Идеите имат последствия. Нашите идеи трябва да бъдат основани конкретно на Библията и ние трябва съзнателно, като част от нашата задача за обучение на народите, да заявяваме Божиите истини във всяка област от живота, не само в личното спасение, семейството или църквата. Ние не трябва да възприемаме езическите презумпции за света, дори когато те се преподават в университети от реномирани и акредитирани преподаватели. Ние, слугите на живия Бог, трябва да налагаме в обществото истинския мироглед на този Бог и да изискваме цялото общество да Му се покори. Истинският християнин не трябва да се задоволява с нещо по-малко от това.

Библейският мироглед не е някакъв лукс за интелектуални гиганти, които търсят някаква изява или се събират в някакъв вид клуб по интереси. Той не е интересна умствена конструкция, предназначена за четене в ограничена аудитория, но лишена от практически смисъл извън рамките на една малка интелектуална гилдия. Не е и нещо отделно от вярата, може би позволено в Библията, но неприложимо в посланието за спасение. Не е нещо, което може да се научи в езическите университети. Не е нещо, което толкова универсално, че може да се приеме от вярващи и невярващи по един и същи начин. Не е нещо, което човек получава веднага, когато повярва, без да направи някакви усилия за това.

Библейският мироглед е цялостен възглед за света, такъв какъвто Бог го вижда. Той е необходим за всеки християнин, който е приел на сериозно претенциите на Исус Христос за пълна власт над небето и земята в Мат. 28:18 – включително и пълна власт над умовете на хората. Библейският мироглед е основата, върху която истинският християнин изгражда своите конкретни инструкции за праведно действие във всяка област от обществото, не само в личния живот, семейството и църквата. Библейският мироглед е необходимото оръжие във войната на Бога срещу Неговите врагове – война, която се води за контрола върху планетата земя и нейните ресурси. Библейският мироглед е познанието за спасение, без което църквата ще загине, затънала в тресавището на езическото мислене, дори когато душите на вярващите са спасени.

Добре дошли на борда на кораба “Библейски мироглед”!

С тази серия от статии ще се опитам да дам на читателите си основните познания, които всеки християнин трябва да има относно библейското мислене, преди да е започнал да си формира каквито и да било изводи относно своята дейност в коя да е област от живота. Ще се постарая да направя изложенията си достатъчно прости и достъпни, за да позволя дори на най-незапознатите с философските науки да разберат библейския мироглед. В същото време няма да бягам от сложните въпроси на теорията, за да не позволя да останат бели места в познанието на читателите, които да бъдат запълнени от врага. Това, което е нужно, е повече интелектуална дисциплина (непривично за християни, нали?).

Тук няма да срещнете конкретни отговори на конкретни въпроси за ежедневната дейност. За това имам други статии. Няма да научите например какви конкретни действия да предприемете в дадена конкретна ситуация. Няма да има и конкретни “формуляри” за молитва в дадена ситуация. Но тук ще получите за първи път на български език цялостна рамка на познание, библейска основа, на която да строите принципите на своето мислене и според която да тълкувате всеки факт в живота ви. Ще се научите да откривате и опровергавате езическите лъжи във всяка област от живота и да давате ясна и последователна библейска алтернатива на дяволския начин на мислене и действие. Ще имате силно интелектуално оръжие дори срещу най-образованите и “професионални” езичници.

Християнските студенти могат да получат от тези статии както християнски пътеводител в езическите лъжи в академичния свят, така и могъщо оръжие срещу тези лъжи. Следвайки това познание, ще можете да излагате на показ несъстоятелността и вътрешната противоречивост на всяко езическо мислене, като го разлагате до основните му съставки, показвайки как никоя езическа идея не може да стои сама по себе си, защото няма Бога на Библията за своя основа. Ще можете да свидетелствувате на своите състуденти за Христос, като показвате необоримо, че не може да съществува друга наука, освен християнската наука, основана на библейските презумпции.

Бог да ви благослови, докато пътувате с Библията и с мен на това пътуване!