СТРУКТУРАТА НА ЗАВЕТА:
ТЪЛКУВАТЕЛНИЯТ МОДЕЛ НА БИБЛИЯТА
Божидар Маринов
“И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на завета.”
(Откр. 11:19).Библията е книга на Божия завет. Тя цялата е книга на Божия завет и е единствено книга на Божия завет и на нищо друго. Тя може би съдържа някои исторически и археологически данни. Може би съдържа известно количество етнологични и антропологични сведения. Със сигурност в нея има доста юридическа и правно-процедурна информация за един древен народ. Има и морални предписания и закони. Макар някои християни да отричат това, тя е пълна с подробни икономически инструкции. Има и огромен брой друга информация, свързана с най-различни области от човешкия живот и дейност. Но със сигурност цялата тази информация в Библията е подчинена на една единствена централна тема в цялата Библия: заветът на Бога с Неговото създание и по-специално с човечеството. Както ще видим по-нататък, в края на краищата цялата Библия е съсредоточена около завета на Бога с една малка част от това човечество: изкупеното човечество
.Дори невярващите ценят Библията и я изследват. Дори езическите учени понякога се отнасят до библейските свидетелства, поне когато искат да изследват историята, етнологията или правните кодекси на древния Близък Изток. Те рядко обаче стигат до някакви ценни изводи. Или поне изводите, до които стигат, не могат да придобият някаква особена известност в академичния свят. И това не се дължи само на неопитността или неизвестността на конкретния учен. Аз твърдя, че това е поради неразбиране на основната тема на Библията: Божият завет. Когато четеш Библията без да разбираш главната й цел, не можеш да стигнеш до никакви практически приложими изводи. Можеш да разбереш свидетелството на Библията само ако разбираш, че всички текстове в Библията са подчинени на нейната основна тема: Божия завет.
Християните също са изоставили изследването на Божия завет като единствена структурна рамка на Божието слово. Тълкувателите на Библията рядко търсят мястото на всеки стих в рамката на Божия завет с човечеството. Те обикновено следват схеми, които са откровено хуманистични (напр., когато съсредоточават всичко в Библията около личното спасение на човека) или фаталистични (напр. при скалъпването на митологична есхатология за предполагаем скорошен край на историята в катастрофични обществени процеси, които църквата не може да предотврати, дори ако бъде покорна на своя Господар). Избягвайки главната тема на Библията, тези коментатори пълнят рафтовете на християнските книжарници с
безсмислени и непрактични книги, без съдържание и без конкретни инструкции за практически християнски действия във всяка област от живота.Какво е завет?
Тълковният речник ни дава следното определение за завет: “тържествена, формална, обвързваща договореност между две страни, обикновено с религиозно значение, обикновено имаща вечно (доживотно) действие; [
завещание] – юридическо прехвърляне на активи (икономически, морални, интелектуални и т.н.) от завещател към наследник, влизащо в сила при смъртта на завещателя.” С други думи, заветът е нещо като договор, но с много по-голяма обвързваща сила. Заветът обикновено има вечно действие, а, както ще видим при библейския завет, той наистина има вечно действие: той продължава и във вечността.Божият завет е върховният договор, който Бог сключва със Своето създание. Макар да звучи странно за някои християни, Библията смята самото действие на сътворението на света за сключване на завет между Бога и създанието: “Ако ви е възможно да нарушите завета Ми за деня и завета
Ми за нощта” (Ер. 33:20); “Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта. . .” (Ер. 33:25). Със самото Си действие на сътворение Бог обявява, че влиза в определени договорености със Своето създание, които договорености предполагат взаимни задължения и права на участниците. Нещо повече, както се вижда от стиха, цитиран в началото, една от финалните сцени на Библията в книгата Откровение е отварянето на Божия храм, който е на небето, и това, което се вижда в Божия храм, е именно ковчегът на Божия завет. (Този стих също е силно свидетелство против онези теолози и пастори, които твърдят, че Мойсеевият закон не е валиден в новозаветните времена: ковчегът на завета съдържаше Мо йсеевия закон – плочите на свидетелството – Изх. 25:16. Хората, които отхвърлят Мойсеевия закон, очевидно не искат да отидат там, където той се намира: на небето.)(Едно отклонение: макар да определям Божия завет като договор, аз правя това само относително. Божият завет е едно от онези първични понятия, които приемаме като аксиоми, познавайки ги повече чрез вяра, отколкото интелектуално. Божият завет е първообразът на всички земни договори, тоест, ние определяме земните договори като несъвършени земни подобия на Божия завет, но никога не можем абсолютно да определим Божия завет като договор.
По същия начин, ние не можем да дадем определение за Бога; можем само да го сравняваме с несъвършените понятия на нашия ограничен земен опит. Така ние знаем много неща за Бога, но никога не Го познаваме напълно и абсолютно. Казваме, че Бог е светлина, но това просто означава, че светлината наподобява някаква част от Неговия характер; в никакъв случай нямаме предвид, че самият Бог е някаква форма на физичното явление светлина.)Най-активните групи в историята на християнството са разбирали тази централна характеристика на Библията като книга на Божия завет. Заветът на Бога с всеки човек поотделно и с всяка човешка институция е бил централното идеологическо звено на Реформацията; ръководителите на Реформацията са наблягали на идеята, че всеки вярващ е свещеник (т.е., всеки вярващ е в завет с Бога.) Заветът става централна тема на учението на най-последователния християнски теолог в историята на Църквата – Джон Калвин. Лично той в Женева, а по-късно и неговите духовни наследници в Нидерландия, Франция (хугенотите), Англия (пуританите и специално Оливър Кромуел) и в английските колонии в Северна Америка се заемат с последователното прилагане на идеята за централното място на Божия завет във всяка област от живота. В резултат на техните обществени усилия и търсения за първи в историята се появява и постепенно започва да се развива откровението за християнския политически идеал – заветното общество – общество, в което всеки отделен индивид и организация (колектив) е в индивидуален завет с Бога и, чрез този завет, е в завет с всички други индивиди и организации в обществото. (Когато говорим за библейското политическо учение, както и въобще за социологията на Библията, ще разгледаме конкретно християнския обществен идеал, в какво той се различава от двете езически крайности – индивидуализма и колективизма – и как християните могат да постигнат неговото налагане в обществото.)
Християнските теолози в историята, които са разбирали централното място на Божия завет, са разбирали също, че заветът има определена структура. Разбирали са също, че тази заветна структура е основна за тълкуването на Библията. Но съвсем доскоро никой от защитниците на заветната теология не е знаел каква е тази структура.
Джон Калвин, последователен изследовател на завета, когато определя основите на своето учение за абсолютното върховенство на Бога, го систематизира в пет точки: 1) пълната извратеност на човека, 2) безусловния избор от страна на Бога, 3) ограниченото изкупление, 4) несъпротивимата благодат, и 5) устояването на светиите.
Известен напредък е имало през втората половина на двадесети век. Теологът Мередит Клайн също е стигнал до извода, че Божият завет е съставен от пет основни части. Той разглежда структурата на договорите и заветите в древния Близък Изток, и открива, че те са разделени
на следните съставни части: 1) личността на участниците, 2) исторически пролог на досегашните взаимоотношения, 3) система от постановления и правила, 4) съдебни санкции, и 5) правила за наследяване. При опитите, обаче, да приложи тази схема за тълкуването на библейското откровение, той среща известни трудности. Други теолози също стигат до извода, че Библията има една централна основна схема на тълкуване и тази схема е съставена от пет главни части.Едва през 1987 един сравнително неизвестен американски пастор, Рей Сътън, публикува своята книга За да преуспееш: Господство чрез завет
(Ray Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant), в която дава най-свързаното, обосновано и практически приложимо откровение за структурата на библейския завет.Структурата на библейския завет
Рей Сътън запазва някои от точките в откровението на Мередит Клайн, като обаче избягва една от теологичните грешки на Клайн: Клайн е амилениалист, следователно той не вярва, че Божият закон е приложим в новозаветните времена, както и не вярва, че историята се развива възходящо към победа на църквата в историята и на земята; според Клайн не можем да говорим за някаква предсказуема етична причинно-следствена връзка в историята, тоест, няма връзка между покорството или непокорството на хората към Бога и Божиите благословения или проклятия – такава връзка според него има само в деня на крайния съд, но не и преди това в историята.
Сътън излага следната структура на Божия завет:
- Божието върховенство (трансцендентност и иманентност)
- Йерархия, власт, представителство
- Закон, етика, господство
- Клетва, съд, санкции
- Продължителност, приемственост, наследство
В следващите пет статии ще говоря конкретно за всяка от тези пет точки, като ще се постарая да дам основите на заветната теология. Ако съм прав относно централното място на Божия завет както в Библията, така и в историята, тогава не бихме могли да се надяваме да можем въобще да тълкуваме Библията, без да основаваме нашето тълкуване на откровението за структурата на Божия завет. Аналогично, не
бихме могли да постигнем главната цел на тези статии – изграждането на правилен библейски мироглед, без да познаваме заветната структура на Библията. Както казах в предишната статия, нашият мироглед трябва да е заветен (основан върху Божия завет), трябва да е по откровение от Библията (което включва тълкуване на Библията, а с това и някаква цялостна схема на тълкуване) и трябва да е цялостен и вътрешно свързан (една единна структура за изследване на цялата действителност). Аз твърдя, че заветната структура,изложена от Рей Сътън, ни осигурява тези необходими условия. Разбира се, очаквам и в България да има същите възражения срещу това откровение, както е имало и в Съединените Щати след издаването на книгата на Сътън през 1987. Тези възражения са едни и същи по своя характер – мърморене, че в Библията има много тълкувателни схеми и не може да се приема, че само една схема е толкова важна. Отговорът на това мърморене е следният: ако има и други тълкувателни схеми, покажете ги. Проблемът е, че проповедниците са доста произволни в тълкуванията си на този или онзи стих и рядко могат да изложат една обща схема на тълкуване за цялата Библия. Също очаквам, че “хората на системата,” т.е. ръководителите на църкви и платените служители на църковните организации в България ще отвърнат с гробовно мълчание на тези редове. Техният проблем не е дали те са верни или не. Всеки, който някога е разговарял с български протестантски пастор, знае, че правилността на учението не е първостепенният интерес на пастора; запазването на статук вото е първостепенен интерес на цялата религиозна система. Всяко ново откровение е потенциална заплаха за “системата”: новите откровения никога не идват от установените църковни ръководители, а това поставя под въпрос легитимността на ръководителите, още повече когато техните собствени хора започнат да възприемат новите откровения. Рей Сътън не е известен сред “професионалните” християнски лидери в Америка; затова те се опитват да го пренебрегват. Аз също съм напълно неизвестен в България; не очаквам някакво друго отношение. Това, обаче, не може да промени силата и истината на откровението за структурата на библейския завет.
Структурата на библейския завет може веднага да се види на практика в Библията. Петте книги на Петокнижието точно съответствуват на петте точки на завета:
Битие – Бог Създателят, Всемогъщият, неговата върховна власт над цялото създание Изход – Кой е законният господар на евреите: Бог или Фараона? Левит – Законите за святостта Числа – Съдът над непокорното поколение в пустинята Второзаконие – Наследството и приемствеността на децата на измрелите в пустинята Десетте Заповеди също са подредени на две групи по пет, като първата група се занимава с отношението на човека към Бога, а втората с отношението на човека към неговия ближен (двете най-големи заповеди: “Да възлюбиш Бога,” и “ Да възлюбиш ближния си.”). Всяка група точно следва структурата на библейския завет:
“Да нямаш други богове” – Бог Създателят е единственият Бог на човечеството “Не си прави кумир” – Забранено е поклонението пред други господари “Не изговаряй напразно името на Господа” – Забранено е престъпването на границите на Божията собственост (Божието име) “Помни съботния ден” – Денят на Господа (съботата) е ден на съд и освещение (санкции, от лат. sanctio, sanctus – освещавам, свещен).“Почитай баща си и майка си” – Определена е Божията схема на продължителност и наследство И втората група заповеди, отнасящи се за отношението на човека към другите хора:
“Не убивай” – Забранено е посегателството срещу Божия образ .“Не прелюбодействувай” – забранено е нарушаването на установената от Бога власт и йерархия “Не кради” – Забранено е престъпването на установените от Бога права на собственост “Не лъжесвидетелствувай” – Изисква се праведно следване и налагане на Божиите санкции от страна на съдиите и свидетелите. “Не пожелавай” – Изисква се зачитане на Божията схема на наследяване и приемственост Структурата на библейския завет се вижда ясно и в структурата на библейската история, тоест историята на откровението в Библията, което довежда до изпълнението на Новия Завет. Господствуващата сега теология разделя историята на отделни, несвързани исторически периоди, наречени диспенсации, които не са нито логически, нито заветно свързани един с друг. Те се различават един от друг по начина на спасение, който Бог е определил за съответния период. Според тази теология, вярващите преди Христос са се спасявали чрез изпълнение на закона, сега се спасяват чрез кръвта на Христос, а ще дойде и период/диспенсация, когато някои ще се спасят и чрез собствената си кръв (ако това не е ерес, любопитен съм да разбера кое е). Заветната теология отхвърля такова фрагментиране на библейската история. Истината е, че историята след Падението представлява постепенно развитие на Божието откровение за Божието
спасение, което идва в края на времената (Евр . 9:26) чрез смъртта и възкресението на Божия Син, Исус Христос. Божият завет е водещата “червена нишка” в библейската история и Бог разкрива цялата истина за Своя завет постепенно, чрез серия от пет последователни завета с изкупеното човечество:
Ной – Върховенството на Бога, Божият образ в човека (Бит. 9:5-6) Авраам/Исак/Яков – Установените от Бога йерархия и представителство Мойсей – Божият закон Давид/Соломон – Божиите санкции (позитивни и негативни) върху Израил и околните народи Исус Христос/Новият Завет – Човешкият Син и неговите братя – истинските наследници на Божия завет По библейската заветна структура са подредени също и служенията в петкратното служение в Ефесяни 4 гл.; по нея са подредени и много от книгите в Библията (напр. Левит, Осия, Малахия, Римляни, Откровение; може би и другите книги също имат тази структура, но досега никой не се е заел с тяхното изследване от тази гледна точка).
Както вече казах, в следващите пет статии ще разгледам подробно всяка от петте точки на завета. Запомнете: те са свързващата структура, без която не бихме могли да съставим цялостен, здраво основан, вътрешно свързан библейски мироглед.