ВОЙНАТА СРЕЩУ ХРИСТОВОТО ЦАРСТВО

Р. Дж. Ръшдуни

Унищожението и смъртта на християнската вяра е планирано и привеждано в действие от нашата хуманистична държавна върхушка. То трябва да бъде непряко унищожение, т.е. чрез регулации, разрешителни и контрол. Регулациите трябва да бъдат въвеждани и разширявани стъпка по стъпка.

Наскоро департаментът за социални грижи в Охайо публикува нов пакет от “Предложение за правила относно лицензирането на дневни детски градини.” Тези правила предлагат лицензиране и контрол на всички църковни детски ясли, неделни училища, ваканционни библейски училища, ръководени от църкви дневни детски градини и предучилищни групи. Тези правила ще направят департамента по социални грижи управляващ съвет над всички тези църковни дейности.

За да не би някой да си помисли, че този проблем е уникален само за Охайо, трябва да добавим, че подобни планове са в ход и в други щати. В един голям щат, служител от департамента по социални грижи заяви, че всички неделни училища трябва да бъдат лицензирани и контролирани като детски градини, дори да има само едно дете, което поне веднъж присъства без своите родители. (Същото правило ще се прилага и за църковните служби.)

Но това не е всичко. Във всичките петдесет щата са подготвяни планове за контрол върху децата, за да бъдат въвеждани на части в някои случаи, които ще подкопаят семейството, църквата и християнското училище. Целта на тези планове е религиозна, т.е. хуманистична във вярата: целта е да се създаде ново поколение. Това ново поколение няма да се създаде чрез новорождение в Христос, а чрез отделяне от старото покварено поколение и семейство, което е замърсено с библейската вяра. В един щат са предложени “изцелителни” домове за всички деца, като изводът е, че семейството е нездравословен дом.

Това ни насочва към настояването напоследък да се признае “доброволното” семейство, т.е. всякакви групи от лесбийки, хомосексуалисти, избягали от дома младежи или сексуални комуни.

Планът за детски контрол включва двегодишна национална задължителна служба за всички младежи, момчета и момичета, на възраст между 17 и 19 години.

Явната фашистка посока на всичко това е ясна. Фашизмът е онази форма на социализъм, която запазва формите на свобода, на частна собственост и църквата, докато тотално контролира всяка област от живота и дейността, за да постигне същите цели на тоталната държава, както социализма. Не трябва да се заблуждаваме от привидния ужас на върхушката от Хитлер и Мусолини. Факт е, че истинският светец-покровител на почти всички съвременни държави е Мусолини. В Новите тоталитаристи (Roland Huntford, The New Totalitarians) Роланд Хънтфорд описва ясно и точно, в условията на Швеция, какво представлява този нов тоталитаризъм (и фашизъм). Старият модел на тоталитарната държава е Съветският Съюз, модел на жалък вътрешен хаос и упадък. Неговият инструмент на сила е терор, тотален терор. Но по отношение на своите по-способни граждани дори Съветският Съюз използва новия модел, психиатрично промиване на ума и наказания с медикаменти (виж Chalcedon Medical Report No 8 и моята статия през януари 1981 в Chalcedon Report за терапевтичния модел срещу моралния модел в правото). Този нов тоталитаризъм се обляга на държавната училищна система да контролира и промива ума на хората, на терапевтичният модел на правото, на регулациите и контрола на всяка област от живота, докато подържа външната форма на свобода и т.н. Това е новият тоталитаризъм, продължение на стария фашизъм. Той е в настъпление по целия свят и една от неговите главни мишени е библейската вяра.

Като част от този контрол, църквата в Съединените Щати бива постоянно редефинирана като благотворителна, а не религиозна организация. Позицията на данъчната служба и по-специално на съвета на данъчните служби в Калифорния е, че Шестнадесетата Поправка (за подоходния данък) прекратява действието на Първата Поправка, която освобождава църквата от данъци и контрол. Така се твърди, че вече няма конституционна неприкосновеност от данъци, а само нормативна, която може да се отменя по целесъобразност. Тъй като Шестнадесетата Поправка не прави изключение за църквите, върху тях може да се налага подоходен данък, ако държавата пожелае. (November 5, 1979, statement of the California Franchise Tax Board to Calvary Baptist Church of Fairfield, California).

Като благотворително дружество, църквата ще бъде задължена да премахне всяка дискриминация по отношение на раса, цвят, пол, сексуална ориентация или вероизповедание. Твърди се, че църквата, в случая против Световната Божия Църква, принадлежи на всички хора, и нейните активи, средства и собственост трябва да се използват за всички хора, а не само на членове или вярващи. Това означава интеграция: равен брой мъже и жени на амвона и в църковните съвети; това означава интегриране на лесбийки и хомосексуалисти в църковното тяло и на амвона. Това също означава равнопоставеност време за всички вероизповедания: църквата трябва да дава равнопоставеност на хуманизма, будизма, мохамеданството, окултизма и други.

Тази доктрина за благотворителното дружество върви заедно с друга доктрина, доктрината за обществената политика. Тя се подържа от данъчната служба и от различните местни, държавни и федерални агенции. Това, което е противно на обществената политика, няма право на освобождаване от данъци, нито на свободно упражняване на вярата, т.е. на никакво законово съществуване. Така ако абортът и хомосексуализмът са смятани за обществена политика, нито една група няма “право” на освобождаване от данъци или на запазване на своята законова свобода да следва и поддържа своята “дискриминация,” но трябва задължително да одобрява тези политики. Никога не е измислян по-добър практически план за тоталитаризъм от тази доктрина за обществената политика. Тя е тук сега. Има заведено дело за премахване на освобождаването от данъци на римокатолическата църква в Съединените Щати, защото е против абортите.

С други думи, това е тотална война и е по-добре да повярваме в това и да заемем позиция.

Заедно с всичко това има скрита кампания да се даде ново значение на Първата Поправка и разделението на църквата и държавата. Почти всеки ден пресата публикува атаки срещу сегашната роля на църквата на политическата сцена. Ясно се заявява, че освобождаването от данъци изисква мълчание от страна на църквата, и че разделението на църквата и държавата изисква църквата да не коментира нищо политическо.

Истината е, че целта на Първата Поправка е била да държи църквата свободна да упражнява своята пророческа роля по отношение на държавата и другите области от живота. Духовенството е позискало Първата Поправка, защото е знаело, че официалната църква е контролирана църква; контролираната църква е мълчалива църква и обикновено покварена. Проповедта по изборите е била обичайно нещо преди избори. Църквата е била Божият пророчески глас, говорела е към всяка област от живота, включително държавата, довеждала е Божието слово до всички неща. (Виж Chalcedon Position Paper No. 16, “The Freedom of the Church.”) За църквата е грях да мълчи, и е отричане на нейното призвание, и е изоставяне на самото предназначение на Първата Поправка. Свободата на църквата да прилага Божието слово, Божия закон и моралните изисквания към държавата е необходимо за здравето и благосъстоянието на държавата и обществото. Днес, както в древния Израел и Юда, където злите владетели са се стремели да заглушат гласа на пророците, злите и антихристиянски управители отново се стремят да заглушат Божието пророческо слово, и църквата, и служението на това Слово.

Да мълчиш в такова време означава да отричаш Господа, да изоставяш вярата и да отстъпваш пред враговете.

Друг удар на тоталната държава против църквата е ограничаването на обхвата на неприкосновеността на църквата според Първата Поправка. Твърди се, че само “чисто религиозните” дейности са под “закрилата” на Първата Поправка. Това се дефинира много тясно, за да не означава много повече от литургичната служба. Християнското училище е наречено “образователно.” Също и неделното училище. Но това не спира дотук. Подразбира се, че проповедта е също “образователна”! Това би премахнало неприкосновеността от контрол от всички тези дейности.

Разбира се, точно това е целта: контрол. Нека да помним, че в Съединените Щати всеки неделен ден в църква има много повече хора, отколкото някога са гласували на национални избори. Тези хора са огромен и потенциален източник на власт. Тази власти започна да се проявява на изборите през 1980. Тя обещава да направи и повече през 1982. Това може да предвещае смъртта на хуманистичната тотална държава.

Но това не е всичко. Можем да не се съгласяваме с всички проповеди по радиото и телевизията, но знаем, че има много такива проповеди! Слушателите на тези проповеди са много повече дори от значителния брой на хората, които са в църква. Те ги надвишават с милиони и мнозина от тях слушат всекидневно. Това е ужасяващ факт за враговете.

Не трябва да ни изненадва, че изборите през 1980 бяха предхождани и последвани от много големи атаки на вестници и списания срещу църквата. Иронично, тези защитници на фашизма изобразяваха църквата като новия фашизъм! Към атаката се присъединиха и такива издания като Playboy и Penthouse, както направи и бившият сенатор Макгавърн.

Най-тъжната част от историята е ролята на пиетистите в църквата. Колкото по-сериозна става битката, толкова повече те я избягват. Тяхната идея за морална смелост е да атакуват всички, които воюват за свободата на вярата. Тези хора изглежда вярват, че духовните упражнения могат да заместят покорството във вяра. Те се опитват да защитят позицията си и бягството си от битката като наблягат на своите свръх-святи упражнения и своето усъвършенствуване (не прилагане) на учението. В някои случаи тези хора влизат в битката – явявайки се свидетели против своите християнски братя в съда. Те не се свенят да клеветят хората, които воюват, нито да преминат от отсрещната страна на пътя (Лука 10:31, 32); те не искат да се “заразят” със света.

Държавата е религиозен факт. Всъщност, държавата е най-старата религиозна институция в световната история. Ваал означава господ, или господар, а поклонението към Ваал е поклонение към държавата. Поклонението към Молех е форма на ваализъм; Молех (или Молох, Мелек, Милком или Малколм) означава цар; поклонението към Молех, обявено от Бога за много голяма мерзост, е форма на поклонение към държавата.

Държавата от древността претендира да бъде господ или суверен. Това е религиозно твърдение. То е изявление на божественост и върховенство. Поради тази причина ранните християни отказваха да бъдат узаконени от Рим, защото узаконяването би означавало изявление, че “Цезар е господ” или суверен. Те заявяват, че Христос е Господ над Цезар, а не Цезар над Христос.

Конфликтът на църквата и държавата винаги е бил именно по този въпрос. Навсякъде, където държавата си приписва върховенство, тя по думите на Хегел твърди, че е бог ходещ по земята. Съвременната държава е наследник на Рим и Вааловите държави в своите претенции за върховенство.

Американската конституция скъсва с европейската държавна теология като напълно избягва употребата на думата суверен. За бащите-основатели, като Джон Куинси Адамс по късно заявява, тази титла принадлежи единствено на Господ Бог на Силите, не на човека, нито на държавната власт. Така американската държавна система започва с религиозно отхвърляне на земното върховенство.

Нищо не разкрива по-ясно разпространението на отстъплението и теологичния упадък от факта, че почти никоя църква не отправя предизвикателство срещу държавната доктрина за върховенството на държавата като антихристиянска и богохулна. Определено това е пример за претенция за божественост; очевидно, опитът за контрол и управление на църквата (и принудата върху нея да стане инструмент на хуманизма) е нещо, което трябва да ни напомни за 2 Солунци 2:4: “така той седи в Божия храм и представя себе си за Бог.” Христос е Господ; Единствено Той е глава на църквата; единствено Неговото Слово може да управлява и да заповядва на църквата. Когато държавата си присвоява това право, с това тя обявява себе си за истински спасител и господ на човека. Това означава приписване на държавата на привилегии и власти, които принадлежат единствено на Исус Христос и никой друг. Когато вярващият мълчи пред всичко това, той отрича Христос.

Когато държавата се опитва да лицензира, регулира, контролира или облага с данъци църквата, тя узурпира властта и служението на Исус Христос. Не можем да дадем на Цезаря това, което принадлежи единствено на Христос.

Ние сме се придвижили на малки стъпки до този компромис, който е направил възможно това зло. Казват ни, че църквата трябва да служи на човека; тя трябва да бъде “чувствителна към нуждите на хората.” Целта е да се направи църквата по-“демократична,” ориентирана повече към хората и преживяванията и по-малко управлявана от Библията и теологията. Мнозина църкви се хвалят, че “служат на нуждите на общността.” Тъй като дълго време е управлявана от човека и от човешките нужди, църквата трудно вижда проблема в това да бъде управлявана от държавата.

Може би най-могъщото (и зло) движение в църквата днес е “теологията на освобождението,” форма на марксизъм. В името на човешката нужда и глад, теолозите на “освобождението” се стремят да освободят църквата от Бога и да я поробят под човека и държавата. Като се има предвид това разводняване на вярата и теологичния ум на църквата, можем да разберем готовността за капитулация в много области. Хората, които не познават Господа, нямат никакъв проблем да се поклонят или да предадат църквата на единствения господ, когото познават, суверена или Вааловата държава. Преди Гедеон да освободи Израел, той трябваше да отхвърли ваализма (Съдии 5:25).

В ситуацията в Охайо, предложените правила за контрол на неделното училище и т.н. превишават установената законна власт дадена на департамента за социални грижи. Същата ситуация преобладава в много други щати. Като свидетел за християнските училища, църкви и други християнски организации съм виждал щатски чиновници да действат с минимално зачитане и често с минимално познание за кодекс на своя собствен департамент, както е установен от щатското (или федерално) управление. Тяхната много очевидна позиция е следната: те виждат длъжността си като неограничено право за упражняване на тотална власт. По този начин те открито приемат за даденост върховенството на държавата. На всяка съпротива срещу тях се гледа като на свидетелство за зли намерения. Тези служители незабавно допускат тъмни и зли мотиви от страна на съпротивяващите се християни: нелегални цели, финансови измами, злоупотреба с доверие, и т.н. Тези обвинения се повтарят от сервилната преса, която за своите материали зависи от подаянията на новините от тоталната държава.

Няма никакъв изход от тази ситуация освен с Господа. Единствено Той може да победи. Дошло е времето да се атакуват самите врати на ада: те не могат да надделеят или устоят срещу нашия Цар (Мат. 16:18).