СВЕТСКИЯТ ХУМАНИЗЪМ
Брайън Шуъртли
Американското общество се руши. Тежките престъпления се разрастват толкова много през последните тридесет години, че много хора се страхуват да излязат навън след мръкване. След 1960 сексуалният разврат нарасна рязко в нашето общество. Само преди едно поколение предбрачният секс беше изключение, а не правило. Сега тинейджърите правят секс във все по-ранна възраст. Много от тях са полово активни в дори в малките класове на средното училище. Младите мъже и жени, които искат да съхранят своята девственост до своя брак, са смятани за чудаци. През последните тридесет години американските семейства се разпадат. Нивото на разводите е около 50 процента. Общоизвестно е, че деца от разбити семейства често имат повече проблеми при навлизането си в обществото от децата от традиционни семейства с двама родители. Прелюбодейството е и разпространено и общоприето сред много хора в нашата страна. Предбрачният секс, пиянството, наркотиците, кражбите, убийствата, абортите, лъжата, измамите, мошеничеството, хомосексуализмът, изнасилванията, жестокостта и порнографията днес са нормална част от американския обществен пейзаж.
Няма спор, че в американското общество има много голям морален упадък от началото на 60-те (този упадък може да се документира). Този упадък не може да се обясни с бедността, расизма и сексизма, тъй като тези обществени фактори са били много по-лоши в миналото. Живеем в период на голямо материално благоденствие в срвавнение с почти цялата записана история. Въпреки това нивото на грамотност на афроамериканците и семейната им сплотеност е била по-висока през 1870 (при ужасяващи социални условия) отколкото е днес, когато хората в гетото живеят като князе в сравнение със своите предшественици. Има причина за упадъка на американското общество: ние берем плодовете или последствията от промяната на мирогледа, която става в Америка през първата половина на двадесети век.
Промяната на мирогледа в Америка става главно между 1870 и 1930. Старият мироглед, който е господствувал в американското общество, е основно християнски с вложено известно количество дясно просвещенско мислене. В по-голяма или по-малка степен, християнският мироглед е господствувал в западната цивилизация след падането на Римската империя. Този християнски мироглед е заменен от материалистичния натурализъм (или както се нарича днес – светски хуманизъм). Светският хуманизъм е убеждението, че човекът живее в затворена вселена. Няма Бог, Който е трансцедентен над и извън материалната действителност. Светският хуманист приема за даденост, че християнският Бог не съществува и не може да съществува – че всичко, което съществува, е продукт на материя плюс време плюс вероятност. Светският хуманист приема, че единственото нещо, което може да съществува и има значение за човечеството, е това, което подлежи на опитно установяване и наблюдение от човека. Следователно, от самото начало християнският Бог и библейското християнство са изключени от така наречения обективен учен-материалист, дори преди да започне изследването на действителността. Същността на светския хуманизъм е, че човекът е мерило за всички неща. Човекът, а не Бог, е който определя реалността, смисъла и етиката.
Светският хуманизъм става преобладаващ възглед на американските интелектуалци през 30-те години на 20 век. По това време натурализмът, дарвинистката еволюция и библейската висша критика (т.е. позицията, че Библията е пълна с грешки, митове и т.н.) са пленили всички главни университети, основните протестантски деноминации и техните семинарии, големите медийни издания (напр. The New York Times), и много държавници. Светско-хуманистичният елит започва да вярва, че тъй като повечето преподаватели и учени не търсят Библията за истина и водачество, човечеството вече е способно да разреши всички световни проблеми. Мнозинството американци се оказват в църкви, които вече не вярват и не се покоряват на Библията. Има някаква определена форма на благочестие и повърхностно посвещение, но също отричане на Божията сила и власт (ср. 2 Тим. 3:5). Голямата част от американския народ сега гледа на държавната власт, учените, дейците на изкуството и интелектуалците като на спасители, които ще въведат човечеството в някакъв милениален рай. Ако светско-хуманистичният възглед е истина, а християнският възглед е лъжа, човек с основание би допуснал, че очакванията на обществените плановици ще се сбъднат. Но ако християнският възглед е истина, а възгледът на светския хуманизъм е лъжа? Това цялостно отхвърляне на Бога, Който наистина съществува (и на Неговото откровение към човечеството, Библията) в полза на несвързаната, нерационална глупост не би ли довело до катастрофа американското общество и култура? Не се ли случва точно това?
Смисъл или нихилизъм?[1]
Светско-хуманистичните интелектуалци от деветнадесети и двадесети век са най-острите критици на вярващото в Библията християнство. Те учат, че Библията е древна митология за една отминала епоха. Те вярват, че обществото трябва да се отърве от библейското учение в полза на “науката и рационалността.” Светският елит дори обещава, че веднъж като библейското учение се премахне от училищата и университетите в нашата страна, ще настъпи истински напредък в решаването на човешките проблеми.
Всъщност, противопоставянето на Библията срещу науката и разума от страна на светските хуманисти е лъжа. Християнският мироглед и християнският Бог са основата на науката и разума. Вярно е, че християните се противопоставят на нелепите теории, които се представят нечестно като факт от много хора в научната общност (например макро-еволюцията), но също така е вярно, че Библията – а не светският хуманизъм – е истинския защитник на науката и разума. Всъщност, последователният светски хуманизъм е смърт за разума и науката.
Светско-материалистичният възглед на действителността заявява, че Вселената е плод на късмет или чиста случайност. Всичко което съществува, е случайност. Всичко е плод на хаоса. В една безличностна вселена на случайност,[2] където царуват хаосът, движението и случайността, смисълът и универсалните закони на логиката просто нямат място. Ако светско-еволюционистичният възглед е истина, тогава вашият живот и съществуване нямат никакъв смисъл. Не сте нищо повече от сбор на атоми, безразборно плаващи в празното пространство. Вашите мисли, желания, взаимоотношения, любов и най-дълбока загриженост са просто илюзии от химическо-електронни импулси. Вие сте безлична машина. Нямате душа, нямате бъдеще и нямате надежда. Вие и случайната вселена около вас отивате към угасване. Вашият живот не е по-значим от една мръсна локва. Тези твърдения са логическите следствия от светско-хуманистичния мироглед. Всички приказки за любов, справедливост, смисъл и помагане на ближния са остатъци от християнския мироглед.
Професорът от атеистичен университет и социалистическият политик могат да говорят много за справедливост, любов и братство, но те крадат тези идеи от християнството, защото такива неща са възможни само в създадена от Бога и управлявана от Бога личностна вселена.
Призивът на светския хуманист към разума като защита срещу християнската вяра е изключително забавен. Какво е необходимо, за да бъде човешката логика полезна и дори възможна? За да бъдат от някаква полза за човека, разумът или логиката трябва да бъдат непроменими. Какво приемат за даденост непроменимите закони на логиката? Те приемат за даденост една подредена вселена. Те предполагат като необходимо условие един всемогъщ Бог, Който контролира цялата създадена действителност. Те приемат за даденост един абсолютен, непроменящ се Бог, който контролира и поддържа цялата създадена действителност. Те предполагат, че Бог е създал човека по Своя образ с определено нееволюиращо, непроменимо естество. Човекът не е пластично, еволюиращо същество, а е създадено, разумно същество. Светско-хуманистичният мироглед, според който всичко е в движение, включително човекът, прави непроменимите закони на логиката невъзможни. Единственият непроменим закон в такава система е, че всичко се променя.
Когато светският хуманист използва разума или логиката за да привежда доводи срещу християнския Бог, той трябва да открадне от християнския мироглед, за да направи това. Той трябва да приеме за даденост християнския възглед за реалността и християнския възглед за човека, за да може да използва логиката. Следователно, когато светският хуманист спори срещу неограничения личностен Бог на Библията, той е като малко дете, което трябва да седне в скута на баща си, за да Го удари по лицето.[3] Нещо повече, тъй като самите “закони на логиката” не подлежат на опитно наблюдение повече от Бога, Който е чист Дух, според техните собствени презумпции светските хуманисти нямат повече основания да вярват, че логиката съществува, отколкото че Бог съществува; следователно техните аргументи против Бога, Който е открил Себе Си в Библията, са произволни и несъстоятелни.[4]
Главният аргумент, използван от атеистите, агностиците и светските хуманисти срещу вярата в Бога е, че тъй като Бог по определение е чист Дух, Той не може да бъде наблюдаван от човека; Той не може да бъде опознат чрез опитни средства. Следователно не е възможно човекът да знае дали Бог съществува. Вярно е, че Богът на Библията е духовно същество и няма физическо тяло (Йоан 4:24). Но светско-хуманистичният аргумент срещу съществуването на Бога е измамен. Човек не може да докаже съществуването на Бога по начина, по който се доказва съществуването на физически предмет. Ако съпругът купи на жена си автомобил и тя не му вярва, той може да отвори вратата на гаража и да покаже на жена си автомобила. Съществуването на Бога се доказва по непряк начин. Светските учени и философи, които отхвърлят вярата в Бога защото можел да бъде познат чрез емпирични методи, са лицемери, защото те вярват в стотици, дори хиляди неща, които не могат да бъдат пряко наблюдавани или изследвани. Нито един философ не е наблюдавал някога някой закон на логиката. Нито един съвременен историк не е наблюдавал някога битката при Ватерлоо. Нито един астроном не е наблюдавал някога черна дупка. Нито един биолог не е наблюдавал някога действието на еволюцията. Нито един физик не е наблюдавал Големия Взрив. Но всички тези неща се вярват в научната общност. Истината е, че ако Бог не може да бъде познат, то познанието само по себе си е невъзможно.[5]
Светският хуманист отхвърля вярата в християнския Бог, защото той скрити мотиви. Той е в заветен бунт срещу Бога и затова прави всичко, за да изхвърли от своята съвест идеята за Бога на Библията. Светските хуманисти съзнателно пренебрегват факта, че безграничният, личностен Бог е открил Себе Си на човека непогрешимо в Библията. “Без непогрешимия и върховен глас на Бога човекът не може да чуе друг глас, освен своя собствен; за него няма друг избор релативизма и нихилизма. Никакъв закон на противоречието и никакво универсално правило не могат да оцелеят в свят, в който в самото начало няма Бог, Който говори с власт. Историята става реална само защото Писанията са истина и Богът от Писанията напълно управлява и предопределя всички неща. Човекът живее в създаден свят от създадени неща и създадени дела. Следователно, той живее живот в личностна вселена, където среща Бога навсякъде, защото всеки факт е даден от Бога, определен от Бога и тълкуван от Бога. Затова неговият живот и история добиват смисъл и той е избавен от нихилизма именно защото Бог е самодостатъчен и върховен и говори с власт, и дава на човека смисъла и тълкуванието на живота.”[6] Макар светският хуманист да се обявява за защитник на обективността, той всъщност е роб на своите собствени анти-християнски, анти-Божии презумпции. Той избира своите “данни” и “факти” според своите натуралистични, атеистични презумпции. А безграничният, личностен Бог на Библията е a priori (т.е. преди фактите; предварително) забранен.
Християнството не е враг на науката, а е нейна майка-кърмилница. Именно християнският възглед за вселената като създадена и управлявана от Бога прави науката възможна. Ако няма трансцендентен Бог над и отвъд създадената вселена, и ако всичко е само материя плюс време плюс случайност, тогава не може ли утре вселената просто да експлодира, или да се свие рязко, или да се разпадне или да се преобърне наопаки? Ако е възникнала по случайност, защо не? Фактът, че Бог е създал вселената да е подредена и структурирана, и фактът, че Бог цялостно управлява всички страни на създадената действителност, са това, което прави науката възможна; поради тях съвременната наука е възникнала в християнския Запад, а не в езическия Изток.
Атеистичният учен трябва да приеме за основа християнския възглед за действителността, за да може да провежда експерименти и да прави логически заключения. В случайната вселена няма причина универсални закони като втория закон за термодинамиката да бъдат универсални. Няма никаква причина или гаранция, че утре или през следващата седмица или следващата година всички разнообразни научни закони няма по някакъв начин да се променят и видоизменят. Просто защото нещо е действувало по определен начин в миналото не е гаранция, че то ще продължи да действува по същия начин в бъдещето, защото бъдещето не е миналото. Научните закони са зависими от Бога на Библията, Който напълно управлява всяка страна на създадената действителност.
Иронията е, че светският хуманист трябва да предположи християнската философия за живота, за да може да критикува християнската философия за живота. Светско-хуманистичният мироглед, ако е последователен, трябва да заяви, че познанието и смисълът са непостижими. В такава система нещата изглеждат сякаш човекът, направен от вода, е в океан от вода, и се изкачва по стълба от вода към небе от вода.[7] Без непроменима оправна точка за смисъла и познанието, светският хуманист е оставен в празнотата на нихилизма.[8]
Светският хуманизъм противоречи сам на себе си
Светско-хуманистичният възглед защитава едновременно рационализма и ирационализма. От една страна се казва, че вселената е управлявана от случайността – хаотично движение от несвързани частици. Такава гледна точка изключва всякаква възможност за познание или смисъл, защото ако всичко се променя, то науката и нейните определения за нещата могат да се приложат към нещата само в определен момент от времето.[9] Напълно е възможно с течение на времето тези неща да се превърнат в своите противоположности. В една вселена на случайността, защо не? В такава схема на нещата човекът е променяща се частичка във вселена на променящи се частички. Единствено постоянна е промяната сама по себе си. Това е възгледът на нихилизма, абсурдността и ирационалността.
Въпреки това, придържайки се към такъв абсурд, ирационалния възглед за действителността, светският хуманист се обявява за защитник на рационализма и науката! Без абсолютна, непроменима, върховна отправна точка, истинското познание и наука са невъзможни. Тогава какво прави светският хуманист? Той прави човека източник на смисъл. Човекът става абсолютен, обединителят на познанието. Но как може човекът, който е плод на случайността и е ограничен, да бъде източник на смисъл? Не може. Според светско-хуманистичния възглед човекът няма душа или дух, но е единствено материален организъм. Всички човешки усилия и емоции са просто електрохимични реакции на мозъка. “Бертран Ръсел пише често споменавания цитат, че човекът е продукт на причини, които не са имали никакво предвиждане за неговото появяване; че неговите надежди и страхове са случайни комбинации на атоми; че никакъв героизъм или сила на мисълта не могат да запазят индивидуалния живот след смъртта; че всичкия човешки труд, вдъхновение, и дух са обречени на изчезване и ще бъдат заровени под отломките на една разрушаваща се вселена.”[10]
Вярата на светския хуманизъм е следната: от хаоса на чистата случайност произтичат смисъл и ред; от атомите, плаващи случайно в празнотата, произхожда човекът, който дава смисъла. Светският хуманизъм е религия, основана единствено на вяра. Нейните привърженици очевидно не се притесняват от това, че той е ирационален, противоречив и произволен. Той е сляпа вяра в човека.
Етични истини или хаос?
Вярвате ли, че да се убива е грешно? Вярвате ли, че блудството с деца и сексът със животни са грешни? Повечето хора го вярват. Следващият въпрос, на който трябва да се отговори, е “Защо?” Светско-хуманистичният мироглед предполага, че не съществува нищо над и отвъд вселената. Идеята за безграничен, личностен Бог, Който е трансцендентен, който открива етичните истини на човека (напр. “Не убивай,” “Не кради,” и т.н.) е анатема за атеистичния натуралист. Без някаква висша власт, светският хуманист трябва да извлича своята етична система само от този свят.[11]
Но какъв е съвременният възглед за вселената, за действителността? Вселената еволюира. Тя е резултат на случайността. Тя е безличностна. Тя е в състояние на движение. Самият човек е резултат на случайност и е в състояние на движение. И така, светският хуманист учи, че етиката еволюира, тя е условна, субективна, относителна и променяща се. Няма външен критерий за етиката; няма абсолютно грешно или правилно.
За светския хуманист източникът на етиката, морала и закона не е Бог, а човекът. Светският хуманист казва, че в даден момент от времето етиката е това, което човекът казва, че е. В такава система моралният закон е просто мнение, обичай, “общностни стандарти,” каквото държавата каже (или Върховният съд, или интелектуалният елит, като например болничните съвети по етиката). Човекът определя какво е правилно и какво е грешно за самия себе си, и ако човекът си промени възгледите, тогава това, което преди е било грешно, сега става допустимо – дори добродетел.
Светският хуманист, който се опитва да установи етични норми отделно от триединния Бог на Библията, всъщност извращава и разрушава моралните заповеди. Етиката не може да съществува и да действува в празно пространство. Ако вселената е резултат на случайността и е безличностна, тогава хората нямат никаква истинска причина да не лъжат, мамят, убиват и крадат, освен принудителната сила на държавата (напр. полицията, затворите и т.н.).[12]
Младите хора не са глупави. Наистина ли си мислите, че те ще бъдат честни, целомъдрени и морални само защото родителите им или някоя известна личност или държавата казва, че това е добра идея? Всички приказки за добродетели са пълни безсмислици. За нацистите е било добродетел изтребването на евреите. Сталин и комунистите са избили 20 милиона селяни в името на човечността. За радикалната феминистка избиването на неродени бебета е добродетел. За члена на банда измъчването и убийството на противника са добродетели. Ако моралът непрекъснато се променя и еволюира, и ако тя е само това, което човек вярва в даден момент, то съвременната етична максима е: “Прави каквото искаш – само да не те хванат. А ако те хванат, хвърли вината върху някой друг.”
Имало е време, когато на децата е било казвано да не лъжат, мамят, ругаят, блудствуват и крадат, защото тези неща са противни на Божия морален закон (Десетте Заповеди). На хората е било казвано, че такива дела оскърбяват святия праведен Бог. Било е говорено, че доброто е добро, защото Бог казва така в Своето Слово, и по същия начин лошото е лошо, защото Бог казва така. Хората са били предупреждавани, че идва ден, в който Бог ще съди всички хора според техните дела.
Етичните истини са трансцендентни; те идват отвъд вселената и са изявени на човека от непроменимия всемогъщ Бог. Тези етични заповеди са обективни и непроменими; те са подкрепяни от морално съвършен Бог, Който ще накаже всяко нечестиво деяние, извършено от човека. В една личностна вселена, където един абсолютен, безграничен, съвършен, морален Бог (Който е създател на смисъла, Който изявява и налага спазването на етичните истини, и е съдия на нечестието) стои зад цялата създадена реалност, хората имат съвсем истинска причина за себевладение и лична отговорност.
В областта на етиката (както и в областта на самия смисъл) християнският мироглед е свързан, рационален, последователен, докато предполагаемо “научният” светско-хуманистичен възглед е ирационален, произволен и абсурден. Когато светският хуманист говори за съчувствие, смирение, благодетел, помагане на бедните, злината на убийството и т.н., той краде идеи от християнския мироглед. Едно е да твърдиш, че убийството е грешно, а съвсем друго да обясниш защо е грешно. Всеки може да твърди, че нещо е добро или зло, но само християнинът може да каже защо. В светско-хуманистичния мироглед върховна е случайността, а не Бог; следователно, “безсмислено е да се говори за налагане на единно действие на универсалния човешки ум, сам по себе си плод на случайност в бездънен и безбрежен океан на случайност. Единствената възможна основа за науката и философията, както и за теологията, е презумпцията, че Бог като управляващ всичко и Христос като действително изкупващ наистина съществува и наистина е познат от човека. Но да държим такава позиция изисква от нас да изоставим идеята, че човекът сам по себе си е източник на единството в човешкия опит. В търсенето на такова единство, което само Бог може да има, отстъпилият човек сам отрязва възможността да има какво да е единство в опита.”[13]
Светският хуманист, ако е честен и последователен, трябва просто да каже, че “в крайна сметка всички сме мъртви”; неправдата и злините на живота никога няма да бъдат разрешени. И Хитлер, и Сталин, и майка Тереза се превръщат в прах. Вселената се разширява към ледена смърт. В такава една система вашият живот и предполагаемите добри дела нямат никакъв истински смисъл и вечно значение. “Ако мъртвите не се възкресяват, ‘нека ядем и пием, защото утре ще умрем’” (1 Кор. 15: 32).
Има ли човешкият живот стойност?
Според еволюционния, натуралистичен възглед, човек всъщност е само сложна машина, родена от случайността. Според този възглед човекът има ли някаква стойност? Не, не и в обичайния смисъл, който хората дават на стойността на човешкия живот. Това е защото машината, независимо колко е сложна и уникална, остава безличностна; тя е все още машина. Дори ако някой смята човека за велико животно – венеца на еволюцията – човек си е просто едно животно. Много малко светски хуманисти защитават крайното вегетарианство. Много малко светски хуманисти позволяват на насекомите свободно да царуват в техните домове и техните ниви. Невъзможно е да се придаде специална, истинска, уникална, дълготрайна стойност на човешкия живот, ако човекът е произлязла от случайността, безлична машина, обречена да изчезне завинаги в космическата пустота. Стойността на човешкия живот предполага безсмъртна човешка душа и личностно начало (т.е. сътворение от безграничен, личностен Бог). Светският хуманист не може да обясни приписването на стойност на човешки живот на една безлична, произлязла от случайността машина. В натуралистичната система не само че човекът е просто една сложна машина, той също е обречен рано или късно на измиране, когато вселената неизбежно се разшири до леденостудена смърт или се свие в огнено кълбо. Светските хуманисти не могат да избегнат тази есхатологията на смъртта, на изчезването завинаги.
Следователно, в областите на произхода, битието и есхатологията (крайното бъдеще на човека), светският хуманист не може да предложи нищо освен изчезване в космическата пустота. Светските хуманисти рядко признават това, когато обсъждат основни въпроси (с изключение на Бертран Ръсел). Хуманистичният манифест ІІ, публикуван през 1973, наистина прави опит за осмисляне на бъдещето на човека, като говори за продължаване на човешкия живот чрез децата и обществото. Но това живеене не може да продължи отвъд избухването на свръхнова звезда; то не може да продължи отвъд смъртта на вселената. Светските хуманисти пренебрегват неизбежното като се съсредоточават върху непосредственото бъдеще, вместо върху далечното вечно бъдеще. Ако накрая всеки, който някога е живял, престава завинаги да съществува, тогава животът е безсмислен. Бъдещата смърт на съзнанието завинаги прави всичко, което става на Земята, напълно безсмислено, защото ако човешката душа не продължава да живее, това би било същото, сякаш никога никой никога не е живял. Космическата пустота на небитието (несъзнанието) в бъдещето среща космическата пустота на миналото. Това е логическият извод на светския хуманизъм. Започвате ли да разбирате защо деца, възпитани с този мироглед са способни да извършат убийство за чифт маратонки или златен ланец? Разбирате ли как Сталин е могъл да убие 20 милиона души с по-малко чувства отколкото когато някой смачква муха? Започвате ли да виждате как светският хуманизъм води до евгеника, аборти, евтаназия, концентрационни лагери и геноцид?
Привлекателността на светския хуманизъм
Светският хуманизъм господствува в интелектуалната мисъл на двадесети век. Преподаватели в колежите, гимназиални учители, преподаватели в държавните училища, светските медии и интелигенцията като цяло са почти единодушни в своето посвещение към натуралистичния мироглед. Защо светско-хуманистичният мироглед (за който видяхме, че е ирационален, непоследователен, произволен и абсурден) е толкова популярен?
Първо, защото светско-хуманистичният мироглед съответствува съвършено на светския дух на съвременността. Той използва езика на науката. Той смело обявява себе си за обективен и основан на фактите. Медиите (електронни и печатни) представят науката като хора в бели лабораторни облекла някъде там, откриващи факт след факт. Гимназиалните и университетските учебници представят съвременната наука като настъпваща истина. Хората също бъркат напредъка на технологиите с теоретичната наука. Производството на автомобили, CD-плейъри и самолети е много различно от теоретичната наука. Дизайнерът на автомобили трябва да проектира автомобила да работи в Божията вселена; затова той е принуден да се съобразява в своята работа със създадената от Бога действителност. Теоретичният физик или макроеволюцонист може да каже каквото му е изгодно, доколкото то изглежда добре на хартия и е угодно на научната общност. Хората са впечатлени от напредъка в медицината, машиностроенето, въздухоплаването, и така нататък, и погрешно заключават, че това е заслуга на светско-хуманистичния възглед за действителността. Истината е, че познанието напредва само когато хората или се подчиняват на Божието Слово, или са в противоречие със своите натуралистични презумпции. “Човек нито е, нито може да бъде ‘обективен’ и ‘непредубеден.’ Цялото му мислене е от някаква основополагаща отправна точка или презумпция, която е предварително избрана, и следователно е чиста или нечиста вяра. От милионите моментни събития той избира определени данни за значими или истинни, защото неговата гледна точка предопределя те да бъдат такива.”[14] Затова бележитият историк на науката Томас Кун твърди, че съвременната наука всъщност не е истина, движеща се напред и нагоре, както твърдят учебниците на държавните училища, а действително повече прилича на религия, където става приемане на нова вяра или промяна на парадигмите – където новият възглед, който е победил стария, често напълно противоречи на стария възглед.[15] Съвременният предполагаемо безпристрастен научен подход на човека към действителността е мит. Съвременните светски учени са съвременните създатели на митове, точно както древните жреци на Изида, Ваал и Мардук.
Втората и основна причина за популярността на светския хуманизъм през двадесети век е, че хората са грешници, които активно потискат истината за Бога Създател в своята съвест.[16] Най-добрият начин за подтискане на истината е създаването на идоли. Хората създават лъжебогове и митове и вярват на тях, но не признават и не служат на истинския Бог. Богът на светския хуманизъм е човешкото естество. “Грехът на човека е неговото желание да бъде свой собствен бог, определящ според собствената си власт какво е добро и зло. Съобразно това той подтиска истината относно Бога, себе си и света, за да може да се укрепи в своя бунт.”[17]
Единственият път към спасението
До тук тази брошура разглеждаше само идеи. Казахме, че само библейският възглед (християнският възглед за човека и вселената) може да обясни действителността такава, каквато е. Също беше отбелязано, че светският хуманизъм (или атеистичният натурализъм) води до нихилизъм (пълно безсмислие). Светско-хуманистичните интелектуалци непрекъснато крадат идеи и понятия от християнската система, за да дадат живот и смисъл на своята провалена система.
Но каква е главната причина за проблемите на човечеството и какво е решението на тези проблеми? Това е практическият момент. Тези въпроси не са просто академични по своето естество. Идеите имат последствия. Именно тук провалът на светския хуманизъм е най-очевиден.
Светският хуманизъм отхвърля всяка идея за трансцендентен Бог, Който говори с абсолютна власт относно етиката и спасението; затова светският хуманист търси себеспасение в човечеството. Исторически, светските хуманисти гледат на учените, интелектуалците и обществените плановици като хора, способни да решат всички проблеми на човека. Тъй като светската държава е центърът на властта в обществото, тя е станала богът на светския хуманизъм. Светските хуманисти гледат на държавата като спасител на човека.
Светските хуманисти гледат към държавата по две причини. Първо, светските хуманисти са елитисти. Те вярват, че масите са глупави и имат нужда да бъдат принуждавани и управлявани от държавата за тяхното собствено добро. Второ, светските хуманисти нямат никаква представа за първородния грях или за извратеното, зло естество на човека. Те вярват, че по същността си човекът е добър. Проблемът на човека не е етичен (т.е. грях в сърцето и живота), а е метафизичен. Проблемът, както те го виждат, не е как да премахнат човешкото грешно сърце и грешен характер, а как да променят средата на човека. Светският хуманизъм вижда човека да еволюира от своята скована, жалка ограниченост в утопично съвършенство – в божественост. Това е мечтата на светския хуманизъм във всичките негови форми – марксисткия комунизъм, фашизма, социализма и социалната държава.
Съвременната светска държава, която налага произволни закони и обявява спасението на масите чрез своите различни образователни, здравни и социални програми, никога не е спасявала човека, нито може да го спаси. Държавата, действуваща като бог, иска пълна власт над всички области на живота. Държавата става надзирател на човека – принудителна, подтисническа и все по-ирационална. Като отхвърля необходимостта от вътрешна, етична промяна в човешкото сърце и необходимостта от трансцендентен Бог, Който е източник на абсолютен непроменим закон, съвременната светска държава всъщност допринася за обществения хаос и анархия. Светският хуманизъм произвежда обществена анархия (беззаконие), а обществената анархия на свой ред произвежда кризисно управление. Кризисното управление на свой ред води до още по-подтиснически закони, правила и наредби.
Тъй като държавната власт никога не е била определяна от Бога да бъде спасител на човека (напр. да лекува всичките му болести, да му дава сигурност от люлката до гроба и т.н.), и тъй като светската държава е основана на ирационалните и нихилистични презумпции на светския хуманизъм, тя не може да спаси човека; тя може само да допринесе за неговото унищожение. Във всяка държава, в която християнският мироглед е заменен със светския хуманизъм, има постепенно отнемане на свободата и бърз упадък на основните институции на обществото. Светският хуманизъм става господствуващ в американското общество през 30-те години на 20 век. Но едва през 60-те квасът на християнското влияние в обществото е отхвърлен изцяло. Нивото на обществен упадък, беззаконие и извращения след 1965 е напълно поразително. Идеите има последствия; не само че светският хуманизъм изцяло се проваля в своя безсилен опит да обясни действителността, но когато неговата житейска философия се възприема от държавната власт и обществото, общественият ред изпада в бърз упадък и криза.
Светският хуманизъм е унищожителен на всеки обществен ред, защото той разрушава всяка основа, фундамент и причина за морал сред политиците, учителите и масите. “Моралната анархия винаги е прелюдия към държавната тирания.”[18] Когато общественият ред запада морално – когато семействата се разпадат и обществото преживява огромно нарастване на престъпността – масите изискват действие от държавата. Държавата предлага на хората спасение чрез законодателство (закон). Но тъй като новите закони не за основани на Божия закон, те само увеличават проблема, вместо да го решат. Новите, хуманистични закони само водят до повече анархия, която води до повече тирания. Така започва порочен кръг на грях, който води до повече грях; на обществена деградация, която води до още по-голям обществен упадък. Когато хората и политиците се отричат от Бога и приемат светския хуманизъм, те вървят по пътя към унищожението.
Сега Америка е по този път надолу към унищожение и осъждение. “Да извадиш хората и обществата от света на Божия закон означава да ги осъдиш на упадък, морално падение и смърт. Това не е освобождение, а екзекуция. Свободата на човека е под Божия закон и Божият закон е животворен въздух за хората и обществото, основно условие за тяхното съществуване.”[19] Единствената надежда за хората и обществото е да приемат с цяло сърце Господ Исус Христос. Той единствен е Този, Който спасява човека чрез Своята кръв, Своя живот и Своята сила.
Християнинът не търси “експерта” – бюрократа или държавата – за спасение, а Исус Христос, както Той е изявен в Писанията. Християнството осъзнава, че проблемът на човека не е метафизичен (в ограниченост или в естество), или на средата (лоши гени, лоши родители или бедност), а е етичен. Човекът е грешник. Поради етичния бунт на Адам срещу Бога във времето (в историята), всички негови потомци се раждат с греховна природа; следователно, всички човешки същества са зли по природа и са грешници. Всеки (с изключение на Исус Христос) извършва грях в мислите си, думите и делата си. Този факт е така очевиден, че само сляп глупак може да го отрече (ако отричате този факт, опитайте се да живееш само един ден, без да помислиш и една нечиста мисъл).
Заключение
Как е възможно грешният човек да възстанови общението си с етично съвършения Бог, Който мрази всяка форма на зло? Бог е абсолютно справедлив; затова Той не може да пренебрегне греха. “Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, и не можеш да гледаш порочността” (Авак. 1:13). Как е възможно Бог, Който е съвършено справедлив и праведен, да прощава на грешниците и пак да запази съвършено правосъдие? Има само един възможен начин Бог да изкупи грешния, незаслужаващ човек. Бог изпрати Своя Син на Земята като втори Адам да живее безгрешен живот и да умре в жертвена смърт за всеки, който вярва в Него. “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12).
Най-значимото и любящо действие в човешката история е животът, страданието, смъртта и възкресението на Исус Христос, Божия Син, обещания Месия. Ако вярвате в Исус Христос и в това, което Той е изпълнил в Своя живот, смърт и възкресение, ще имате вечен живот. Христос е живял безгрешен живот, за да даде съвършената праведност, която дава право на грешния човек да влезе в небето. Христос е изпитал цялата тежест на Божието проклятие и гняв срещу греха на кръста в Своето тяло, така че тези, които вярват в Него, да не я изпитват. Само кръвта на Христос има силата да измие греховете.
Мисията на Исус Христос на Земята беше двойна. Първо, Той трябваше да живее съвършен, безгрешен живот. Всички хора са грешници, които напълно неспособни да се покорят на Божия закон. Но Исус Христос в Неговата човешка природа беше роден без грях. Той живя целия Си живот в съвършено покорство на Божия закон. Ако вярвате в Исус Христос, Неговото съвършено покорство се приписва на вас.[20] Въпреки, че си грешник и заслужаваш да отидеш в ада, ако ти вярваш в Христос, ти ще бъдеш облечен в Неговата съвършена праведност. Единствено поради Христовите заслуги – Неговата действителна праведност – християните получават входен билет за Небето. Твоите предполагаеми добри дела не допринасят с нищо за спасението ти.
Исус Христос е трябвало да умре чрез кървава, жертвена смърт за Своите хора (избраните). Поради вашите грехове вие сте виновен пред Бога и Божият гняв остава върху вас. Вие сте враг на Бога, напълно отчужден от Него. Вие сте робство под Сатана, греха и смъртта. Но ако вярвате в Христос, Божият праведен гняв и негодувание срещу вашия грях са умилостивени и забравени, защото Христос е понесъл пълното наказание за греха вместо вас. Враждата и отчуждението спрямо Бога, причинени от вашия бунт срещу Него, са напълно премахнати чрез Христовата смърт. Ако вярвате в Исус, вие и Бог не сте вече врагове, а приятели. Христос възстановява нашето приятелство и общение с Бога. Той ни примирява с Бога. “Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот” (Рим. 5:7-10).
Само въплътеният Божий Син можеше да даде безгрешната, жертвена смърт, необходима за премахването на греха. Само съвършеният, безгрешен живот на Христос може да даде вменената праведност, необходима за да бъде Бог едновременно съдия и оправдател на тези, които вярват в Исус Христос (Рим. 3:26). Исус Христос възкръсна от мъртвите, побеждавайки Сатана, греха и смъртта. Ако вярвате в Него, Неговата победа става ваша победа. “Ако изповядаш с устата си Христос като Господ, и ако вярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ти ще се спасиш. . . . Понеже Писанието казва: ‘Който вярва в Него, няма да се посрами” (Рим. 10:9, 11).
Само християнският Бог, Който е абсолютно свят и праведен, дава етичните абсолюти. Само Исус Христос Богочовекът може да задоволи праведните изисквания на един свят Бог. Когато Исус Христос се върне на земята за да съди целия човешки род, само на онези, чийто дълг на вина е бил изцяло платен от Христос, ще бъде позволено да влязат в Божието присъствие и да живеят в Рая. Всички онези, които отхвърлят Христос и Неговото предложение за прошка, ще трябва да плащат в ада свое собствено наказание за вината. “Господ Исус Христос ще се яви от небето със Своите могъщи ангели в огнен пламък, раздавайки възмездие на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. А те ще платят наказание на вечно унищожение, далеч от Господното присъствие” (2 Сол. 1:7-9).
Най-важното решение, което някога ще вземете, е дали ще повярвате в Исус Христос. Ще повярвате ли в Исус Христос за вашето спасение? Ще направите ли Исус Господ във всяка област на вашия живот и ще му служите ли завинаги? Всички други религии и философии са лъжливи. Исус Христос е вашата единствена надежда. “Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божий Син” (Йоан 3:18).
[1] Нихилизмът е пълно отхвърляне на възможността за познание, смисъл или етика. Както казва капитан Бийфхарт: “Ако всичко е материя, тогава нищо няма смисъл!” (от албума Trout Master Replica; игра на думи на англ.: “If all is matter, nothing matters”; бел. прев.).
[2] Ако светският хуманист се опита да избяга от неразрешимите проблеми, плод на случайната вселената, като защитава вселена на неизменни, материалистични, безличностни закони, тогава той е прикован към един безличностен, чист, материалистичен детерминизъм. Всяка възможност за свобода, смисъл и човешко достойнство са погълнати от безличностната съдба. Човекът сам по себе си е плод на безличностни закони извън неговия контрол. Такъв възглед за действителността прави личната отговорност невъзможна. Ако всичко, включително и човекът, е следствие от безличностни закони, то това, което сте и което правите, не е следствие от вашия “свободен” избор, а просто действие на безличностната неизбежност. В християнския мироглед Бог създава и контролира “всичко, което става,” но Той прави това като запазва човека като действително второстепенно действуващо лице. Единствено защото човекът е създаден и поддържан от личностен Бог (и следователно съществува в личностна вселена), могат да съществуват истински смисъл, достойнство и лична отговорност.
[3] Корнилиъс Ван Тил.
[4] Тази позиция е разгледана подробно от християнския философ Грег Бансен в неговия дебат в Калифорнийския университет в Лос Анджелис с атеистичния апологет доктор Щайн.
[5] Пак там.
[6] R. J. Rushdoony, By What Standard? (Philipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1965), pp. 138-139.
[7] Корнилиъс Ван Тил.
[8] Когато твърдя, че Бог е абсолютно необходим, за да може човекът да има познание, смисъл, достойнство, етика и т.н., аз не защитавам въобще някакъв бог, а конкретно християнския Бог, Който е открил Себе Си непогрешимо в Библията. Само абсолютният, триединен Бог (и единствено християнската система, която Той е открил на човека) може да обясни реалността и да отговори на въпросите, на които светският хуманизъм не може. Другите форми на теизъм, като ислямът и юдаизмът, не могат да бъдат противопоставени като възможен мироглед срещу светския хуманизъм, защото подобно на светския хуманизъм те са възприели човешката автономност като източник за истина, а не библейското откровение. Следователно, нехристиянските теистични системи и възгледи са произволни, противоречиви и лъжливи. Един превъзходен пример за вътрешно противоречие е в областта на Божията праведност. И ортодоксалният юдаизъм, и ислямът вярват в абсолютната етика, която идва от абсолютния непроменим Бог. Но и юдаизмът, и ислямът отхвърлят изкупителната, жертвена смърт на Богочовека Исус Христос в полза на спасението по заслуги или дела на праведност. Но ако Бог е етично съвършен и Божият закон отразява Божия свят, праведен характер, всеки грях трябва да бъде наказан. Вината не може да бъде пренебрегната от Бога; тя трябва да бъде изкупена. Само жертвената смърт на Исус Христос на мястото на Неговите хора, като изкупление за греха, може да примири факта, че Бог е безкрайно праведен, с действителността, че Бог спасява грешници и ги допуска в Своето присъствие. Бог не изоставя Своята съвършена праведност за да спасява грешници. Бог е едновременно и справедлив, и оправдаващ грешните. “Няма спасение чрез никой друг; понеже няма друго име под небесата, което е дадено на хората, чрез което ние трябва да се спасим” (Деян. 4:12). Няма неутралност или странично наблюдаване в Божията вселена; или приемате с цялото си сърце Господ Исус Христос, или уповавате в ограничения, грешен човек.
[9] Невярващият няма отговор, когато стане дума за истинско познание, смисъл и етика. От една страна се казва, че вселената е в състояние на постоянно движение. Вселената е плод на случайност, бульон от произволен хаос. Ако смисълът се търси в твърдението, че вселената е статична като леден блок, това поставя като основа неподвижността на нещата, а движението и всички конкретни неща се губят в статична безжизненост. Библейският християнин няма този проблем, защото Бог, Който е, е трансцендентен (извън вселената), онтологичен (самосъдържащ се, без нужда от нищо извън Себе Си) и триединен (три Личности, един Бог). Проблемът на единството и разнообразието, на единият и многото, е решен чрез триединния Бог на Библията. Бог създава действителността и я контролира. Той изявява истината на човека чрез Своето откровение (Библията); така човекът може има истинската истина докато се обляга на Божието откровение. Той трябва да мисли Божите мисли след Бога. Познанието, което невярващият има, е откраднато от християнския мироглед. “Ако искаме да имаме свързаност в нашия опит, трябва да има връзка между нашия опит и вечно свързания опит на Бога. В крайна сметка човешкото познание се основава на вътрешната свързаност в Божеството; в крайна сметка нашето познание се основава на онтологичното Триединство като своя презумпция.” (Cornelius Van Til, An Introduction to Systematic Theology [1949], p. 22). Светският хуманист се подслонява под християнския покрив на истината, за да се скрие от дъжда, и после казва за християнина, че е мокър.
[10] Gordon Clark, The Philosophy of Science and Belief in God (Jefferson, MD: Trinity Foundation, 1987 [1964]), pp 52.
[11] Фактът, че повечето народи и общества осъждат деяния като убийство, кражба, изнасилване, секс със животни и др., е в съгласие с библейския мироглед и против еволюционния мироглед. Библията учи, че човекът е създаден по Божия образ (Битие 1:26-27). Важна страна на този образ е човешката първоначална праведност и Божия морален закон, написан върху неговото сърце (Рим. 2:15). След като Адам и Ева съгрешават и човечеството изпада в грях, човешката природа става покварена, извратена и изродена; следователно, поради греха, на човешката съвест не може да се разчита да е надежден източник на етика. Но Божият образ не може да бъде изкоренен от падението. Човекът е все още човек; той все още има съвест, все още има морални подбуди. Божият морален закон, написан на сърцето на човека при сътворението, обяснява защо хората и обществата (и дори лъжливите религии) по целия свят осъждат такива дела. Библията също учи, че Бог ограничава злото в обществата чрез Своята обща благодат. Бог го прави, защото е добър и състрадателен, и заради Своите избрани. Еволюционният мироглед, според който началото на човека е безличностна случайност, не може да обясни еднаквостта на хората по целия свят като същност и като етика. Ако еволюцията беше истина, моралните закони (които според собствените убеждения на светските хуманисти са напълно произволни) биха показали драстични различния, а не големи прилики. Ако еволюцията е истина, би трябвало да има огромни различния между хората, които са еволюирали в различни условия. Ако е имало наистина еволюция, някои човешки “раси” би трябвало да превъзхождат другите “раси” по интелект и т.н. Но знаем, че това не е истина. Където и да отидете по Земята, човекът си е човек. Хората са еднакви навсякъде. Еволюционният възглед на светския хуманизъм проправи пътя за евгениката, нацизма, марксизма, абортите и т.н. Всички хора са хора, защото са създадени от Бога. Човешкият живот има стойност, защото всеки е създаден по Божия образ. Ако хората се покаят и възприемат библейския възглед за човека, расизма, омразата и балканизацията на Америка ще престанат.
[12] “Да се каже, че има или че трябва да има обективен стандарт, не е същото като да се каже какъв е този стандарт. А именно “какъв” е най-важното нещо. Дори да приемем, че нехристияните, които вярват в някакъв вид нещо някъде над човека, са по-добри от нехристияните, които не вярват в нищо освен човека, все пак остава вярно, че по принцип нехристиянските обективисти са не по-малко субективни от нехристиянските субективисти. Има само една възможност, която е основна: между хората, които се покоряват на Бога и на Христос от Писанието, и хората, които търсят да угодят на себе си. Само тези, които вярват в Бога чрез Христос, се стремят да се покоряват на Бога; само те имат истински принципи в етиката” (Cornelius Van Til, Christian Theistic Ethics [Philipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1980], p. 32).
[13] Ibid., p. 250.
[14] R. J. Rusdoony, By What Standard? (Philipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1965), p. 13.
[15] Thomas S. Kuhn, The Structure of Scientific Revolutions (University of Chicago, 1970 [1962]).
[16] “Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които потискат истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, - те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат” (Рим. 1:18-32).
[17] Rushdoony, p. 12.
[18] R. J. Rushdoony, Law and Liberty (Vallecito, CA: Ross House Books, 1984), p. 14.
[19] Ibid., p. 9.
[20] “А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда” (Рим. 4:5).