ОБЩЕСТВО

 

Толерантност и нетолерантност от Р. Дж. Ръшдуни
Дали толерантността винаги е добродетел? И коя е истинската варварска нетолерантност?

Божието отмъщение от Р. Дж. Ръшдуни
Когато Бог прогласява възмездие за грях, то е не само против индивиди, но и против цели народи. Онези, които вярват, че народите няма да преживеят възмездие за своя колективен грях, се лъжат.

Кой подкопава дома ви? от Денис Пийкок
Денис дава седемте основни принципа, на които се гради стабилността и сигурността на дома и обществото. Когато тези принципи биват атакувани, семейството и обществото са в опасност.

За какво са парадите? от Деница Папратилова
Какъв е всъщност смисълът на "гей-парада"? Деница разсъждава върху ползата от "парадиране" на греха и нечестието.

Глас народен, глас Божи от Гари Демар
Демокрацията не е това, за което се представя.

Проповедници със секири от Божидар Маринов
Животът и делото на св. Бонифаций, християнски мисионер и светец-покровител на Германия и Холандия, ни учат, че индивидуалните обръщания на хората във вярата не създават християни, а само бъдещи отстъпници от вярата. Докато не бъде предизвикано самото общество с неговите идоли, хората ще продължават да са езичници, дори да ходят на църква в неделя.

Митът за неизбежното поражение от Божидар Маринов
Германските успехи в началото на Втората световна война ни дават много добър морален урок: Поражението често се дължи единствено на липса на вяра за победа и воля за съпротива. Не е изненада, че Църквата днес е в отстъпление пред езическия свят, след като църковните водачи и теолозите на нашето време открито проповядват неизбежно поражение в историята.

Пуническите войни и обществените войни от Бен Хауз
Ханибал Барка срещу Сципион и Фабий?! Кой го е грижа днес за това? Оттогава са минали повече от 22 века. И все пак, от Пуническите войни християните могат да извлекат някои добри исторически поуки за съвременните обществени войни.

Конфликт с държавата от Р. Дж. Ръшдуни
Основополагащото начало в Църквата е християнското образование, обучението за служение към Бога. Това е била функцията на Църквата още в първите години след нейното основаване от Исус Христос. Когато Църквата възстановява тази своя функция, тя неизбежно ще трябва да прогласи господството на Исус Христос във всяка област от живота, и това ще я въвлече в конфликт със съвременната тотална демократична държава, която претендира да бъде бог ходещ по земята.

Хуманизмът в Църквата от Р. Дж. Ръшдуни
Съвременната Църква е хуманистична - тя не е загрижена за Бога и Неговото Слово, а за човека и неговото благоденствие. Все повече "любов" се предефинира не като изпълнение на Божиите заповеди, а като "грижа за хората." Но тази хуманистична вяра е самоубийствена; тя не може да донесе по-добро общество или по-добра Църква, защото тя прави света безсмислен. Статия от 1969 година.

Войната срещу Христовото царство от Р. Дж. Ръшдуни
Християните дотолкова са затънали в компромис, че не виждат никакъв проблем в посегателствата на държавата върху Църквата, или в стремежа на държавата да си присвои правата и привилегиите на Христос. Този ваализъм, или религията на тоталната държава, е стратегията за унищожаване на Църквата и християнството. Нужно е християните да осъзнаят този факт. Статия от 1981 година.

Промененият смисъл на свободата от Р. Дж. Ръшдуни
Войната между езичеството и християнството е война на идеи. Именно затова в своята война против християнството езическото Просвещение променя значението на думите. Думата "свобода" е изгубила своето християнско значение и е придобила ново, хуманистично значение. Но с това ново значение автономният човек, вместо да спечели нова свобода, всъщност губи своята свобода в полза на всемогъщата държава.

Светският хуманизъм от Брайън Шуъртли
Вйна между два мирогледа - библейското християнство и светския хуманизъм. Съвременното общество е изоставило библейското християнство и е възприело светския хуманизъм. Но в теорията светският хуманизъм е ирационална, лишена от логическа последователност вяра. А на практика той е вреден за обществото и създава общесвен хаос и анархия.

Есхатология на смъртта от Р. Дж. Ръшдуни
Както обществото, така и църквата са в плен на есхатологията на смъртта. Есхатологията на смъртта не вижда никакво бъдеще, и тя е предимно загрижена за настоящия момент. Умиращите ограничават своя поглед във времето и в обществото. Обратно на това, есхатологията на живота и победата е вярата в пълното господство на Исус Христос над всяка област от живота. Тази статия е писана през юни 1979, но е напълно валидна и вярна и днес, повече от 20 години по-късно.