ЕСКЕЙПИЗЪМ

Р. Дж. Ръшдуни

Един от ранните и най-велики наивни либерали на Америка е филантропът Хорас Грийли, известен редактор и социалист по времето на Линкълн. Грийли не е бил християнин, а хуманист. За него президентът Андрю Джаксън пише, “Грийли е съставен изцяло от чувства и никакъв разум. Той е най-колебливият човек в страната. Той залита към добротата на сърцето толкова много, че произвежда немощ на ума.” Религията на Грийли по собствените му думи е просто това: “моята изповед на вярата се свежда главно до вярването, че Бог е безгранично мъдър и добър, и че всяко зло е временно и ограничено и ще бъде погълнато накрая от Универсално Добро.” Богът на Грийли е някакво неясно Универсално Добро.

Като следствие, винаги ме е отегчавало да чета, че този агностик и наивен либерал филантроп предполагаемо е повярвал на смъртното си легло и умира шепнейки, “Свърши се! Подвизавах се в доброто войнстване. Знам, че Изкупителят ми е жив.” Различни църковни вестници, проповедници и писатели използват твърде много това изявление, но то никога не ми е звучало истинско, не повече от други “последни думи” на някои известни стари невярващи. Но Хенри Лутер Стодард го цитира в своята книга, Хоръс Грийли (Henry Luther Stoddard, Horace Greeley), както и други. Лусиъс Бийб в Големите прахосници (Lucius Beebe, The Big Spenders) ни дава друга версия. Уайтлоу Райд, редактор на Tribune, който постепенно поема собствеността от Грийли, е стоял до леглото на Грийли с неговите дъщери. В последния миг Грийли отваря очите си и виждайки Райд измърморва, “Ти кучи сине, ти открадна вестника ми.” Когато Райд се присъединява към останалите чакащи, бива попитан от Том Рукър, “Какви бяха последните му думи, г-н Райд? Предайте ни последното му послание.” Тогава Райд казва, “Неговите последни думи бяха, ‘Знам, че Изкупителят ми е жив!’” Това прави историята по-добра и то се запазва.

Защо цитирам тази история? Защото тя показва толкова добре желанието на много хора за щастлив край, за чудна приказка. Преди няколко години, когато говорех в един град, една жена ми каза (цялата група знаеше историята от нея), че Чарлс Дарвин се е отказал от еволюцията в старините си и умира като християнин. Тя също твърдеше, че това може да се открие в една книга за писмата на Дарвин, която е виждала, и че тази книга оттогава е “изчезнала” от обществената библиотека. Заявих, че притежавам тази книга и тя не съдържа такова изявление. Резултатът: никой от тази група не поиска да ме слуша отново! Или да вземем друг случай. Мартин Лутер Кинг е сравняван с Христос от папата, от много църковни служители и много лектори. Но Кинг отрича Библията и Христос и работи в съдружие с извратен човек и комунисти. Как някои от тези хора съвместяват позицията си в църквата със съвестта си? Е, разказът се завърта към това, че един-два дни преди да бъде убит, Кинг казва на един приятел, че не е бил въобще прав, че Библията е истина, и че Исус наистина е въплътената Втора Личност на Триединството! Разказът не само е лъжа, той е нечестив. Хората, които го вярват, се опитват да избягат от реалността и отговорността. Тяхната позиция е позиция на ескейпизъм, на морална безотговорност.

Една такава група от хора днес настойчиво убеждава християните да не правят нищо по отношение на проблемите в нашия свят: вместо това те трябва да се отделят от всеки политически, социален и религиозен спор и проблем, и просто да чакат “грабването.” Всъщност, тази група се подготвя за това “събитие” като се снабдява със специални облекла за грабването!

Досега не съм отделил време да критикувам различните други теологични гледни точки. Правя това сега само защото различни хора многократно повдигат въпроса за “грабването.” Многократно се казва, че тъй като аз и други не поддържаме тази гледна точка, ние сме или непълни християни, или не проповядваме Благовестието, или че дори сме врагове на Благовестието. На няколко мои приятели са казвали, че не са християни, че трябва да се предадат на истинското “фундаментално” учение или ще бъдат загубени.

Преди да продължим нататък, нека да отбележа, че не всички, които вярват в грабването, са толкова арогантни, и не всички са толкова отдадени на ескейпизъм. Всъщност, на една среща, където един такъв вярващ атакува моята загриженост за обществените проблеми, друг стана и каза, че Господната заповед е “Завладявайте докато дойда, и никой, без значение какво е учението му за последните неща, не може да си позволи да пренебрегне тази заповед.”

Главният източник за тези ескейпистки доктрини се намира в бележките под линията на Библията на Скофилд. Учението на Скофилд е система, която вижда изпълнението на библейското пророчество в нацията Израел. (Това е вид християнски ционизъм.)

Свързано с това поучение е школата позната като диспенсационализъм. Диспенсационализмът подържа три главни интервала или “скоби” в историята: 1) между първите два стиха на Битие 1; 2) Църквата или интервалът на Тайната между Петдесетница и Грабването; и 3) Интервалът на юдейския Остатък, седемгодишният интервал между грабването и явяването. Скофилд основно приема тази система. Диспенсационализмът е по естество еволюционен, а твърди, че е фундаментален; вместо Бог, Който е непроменим, той ни дава един променим Бог; той дава място на съвременни геоложки теории. Той става антиномичен или анти-законов. Една голяма диспенсационалистка група, Плимутските братя, набляга на отвъдния свят и на изоставяне на този свят и неговите проблеми. Някои отказват да заемат обществени служби, да четат всекидневни вестници, да гласуват или да бъдат въвличани в световни дейности чрез опити за установяване на християнския закон и ред.

В своите крайности диспенсационализмът става антихристиянски. С. Д. Гордън отхвърля кръста на Христос и твърди, че Мойсеевите жертви сами по себе си са спасявали хората. За кръста той пише, “Може да се каже веднага, че Неговата смърт не беше Божият план. Това беше един план заченат някъде другаде, на който Бог отстъпва. Бог имаше план за изкупление, чрез който хората, които искат, могат да бъдат спасени от греха и неговите последствия.” Този план беше Мойсеевата жертвена система. Скофилд до голяма степен има такова вярване, и очаква възстановяването на храма и на жертвената система. Онези, които искат по-подробно изследване на ересите на диспенсационализма и скoфилдизма, могат да го намерят в О. Т. Алис: Пророчеството и Църквата (O. T. Allis, Prophecy and the Church).

Мистицизмът също води към подобни гледни точки, а именно, отричане на важността на този свят и опит да се избяга от историята и нейните проблеми и отговорности. Корените на цялото това мислене са неоплатонични или манихейски.

Неоплатонизмът твърди (той произхожда от гръцката философия), че само духът или умът са реални, и че материята не е нито равнопоставена на духа, нито е толкова реална. Това вярване е отразявано от Хорас Грийли и стига до кулминация в Мери Бейкър Еди.

Манихейството поддържа два вида реалност, материята, която е зла, и духът, който е добър. (В някои версии, като Марксизма, материята е добро, а духът е зло, или, в обърнатия неоплатонизъм, не съществува). Духовният манихеец изоставя света на материята, на историята, политиката и проблемите, за да се съсредоточи върху света на духа. “По-висшият” манихеец казва, че бракът е зло и поставя брака на същото морално ниво като изнасилването и кръвосмешението.

Библейската позиция, е че тялото и душата са еднакво създадени изцяло добри, еднакво паднали и еднакво изкупени в Христос. Дългът и отговорността на християнина са да доведе целия свят в покорство към властта на Христос, в Който единствено е нашата истинска и съвършена свобода. Да отречем нашите материални или духовни отговорности е да отречем Бога. Християнинът е длъжен да се стреми да доведе всички неща в плен на Христос.

Онези, които очакват да бъдат “грабнати” от своите проблеми, не са християни. Това е езичество: това е вярване в deus ex machina, което е гръцкото вярване, че спасението е да бъдем избавени от нашите проблеми. Библейската вяра настоява, че спасението означава, че сега, оправдани чрез Божията благодат, ние имаме силата да победим нашите проблеми, да превърнем битката в победа.

Някои от тези ескейписти ми казват, че ако Господ не ги грабне от “скръбта,” не виждат смисъл да бъдат християни! Това не е вяра: това е богохулство. (“Грабването” между другото не трябва да се бърка с учението за второто идване, която е различна.) Аз не намирам тази ескейпистка доктрина за грабването в Библията. Намирам заповед, която заявява, че църквата трябва да “научи всички народи” (Мат. 28:19). Хора и народи трябва да бъдат доведени до покорство на Царя Христос и Неговото слово-закон. Ние сме спасени не за да избягаме от света, а “правдата на закона да бъде изпълнена в нас” (Рим 8:4). Следователно светът трябва да бъде доведен под Божия закон. Това не е ескейпизъм: това е заповед за настъпление.