Ако папа Йоан Павел ІІ наистина иска да се справи с еретичните "теолози на освобождението" в своята църква, той трябва да издаде това трето издание на Производителните християни като папска енциклика.
Протестантите също имат проблеми със своите си "теолози на освобождението." Някои от тях са марксисти в ангешки кожи, други са просто фабиански социалисти в агнешки кожи. Някои просто не желаят да кажат . . . все още. (Тактика, нали разбирате.) Роналд Сайдър принадлежи на третата група.
Първото издание на книгата на Сайдър, Богатите християни във века на глада (Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger), създаде малка сензация в консервативните протестантски кръгове. Тя беше острието на една радикална промяна на политическите и икономически възгледи в нео-евангелския свят, особено в колежите и семинариите - промяна към левичарство. Нямаше никакъв отговор на книгата до 1981, когато първото издание на Производителните християни издуха претенциите на Сайдър, че просто прилага Библията в икономиката. Сайдър така и не успя да се възстанови интелектуално, както показва третото издание на книгата на Чилтън.
Отчаяният опит на Сайдър да "защити фланговете си" във второто издание на Богатите християни бива изложен ясно от тази книга като безнадеждно усилие. Сайдър дрънка глупости, Сайдър се гърчи, Сайдър премахва цели абзаци от първоначалната книга, Сайдър променя думи и тихомълком прехвърля спорни абзаци (разобличени от Чилтън в по-ранни издания) към други глави, но няма полза. Сайдър няма къде да се скрие. Чилтън дава ясно да се разбере: Сайдър не разбира нищо нито от Библия, нито от икономика, когато се стигне до неговите заключения относно печалбите, данъците, чуждестранната помощ и вината на Запада за бедността в Третия свят.
Да го кажем направо, тази книга унищожава последните останки от позицията на Сайдър. Интелектуалното явление "Сайдър" е мъртво. Тази книга е неговият надгробен камък.
Това е превъзходно библейско опровержение на призива към социализъм на Роналд Сайдър в неговата книга от 1977, Богатите християни във века на глада. Чилтън ясно показва, че "християнският социализъм" е просто покръстен хуманизъм, чиято цел не е братолюбие, а грубата сила на полицейската държава. Съчетавайки режещ хумор с тежки аргументи и множество библейски препратки, тази книга дава нещо повече от просто увлекателен дебат. Тя е също сериозно въведение в християнската икономика с глави за правото, социалните грижи, бедността, Третия свят, пренаселеността, чуждестранната помощ, рекламите, печалбите и икономиката на растежа.