Да се очаква трансформация на обществото в резултат на промяна на хората не е идеалистична надежда, която никога не може да се случи; такава трансформация вече е описана в историята. В разгара на поклонение пред природата през второто хилядолетие преди Христос, Израил създава модела на народ, който се покланя на Бога над природата. Дотогава, докато Израил пази това свое отличително наследство, той единствен между своите съседи създава общество, основано на справедливост, единствен ясно разбира, че има обективна етика, а не диктувана от нуждите на властта. Много по-късно, новата християнска църква изпълва Средиземноморския свят със същото виждане. Тази социална трансформация превръща Западната цивилизация в това, което е била. Любовта става централна идея в доминиращата етика дотолкова, че идолопоклонството възприема нейния език и действия и така става поносимо за известно време.