Автор

Мартин Лутер

Заглавие

Коментар върху Посланието на апостол Павел към Галатяните

Ключови думи

Реформация

Подзаглавие

Страници

250

Тема:

Библейски коментар

 За четене в
Интернет		Тази книга в HTML

Година на
издаване


1538

 За вашата
библиотека		Купете тази книга

Описание

Когато през 1517, в Деня на Вси Светии, заковава на вратата на Витенбергската катедрала своите Деветдесет и пет тезиса, Лутер може би е единственият в Европа, който осъзнава, че започналата борба против Римската църква не е просто институционална война против индулгенциите, а война против основните учения на католицизма: свободната морална воля на човека, човешките заслуги, моралното решение и делата на човека като условие за спасение. Докато повечето от съвременниците на Лутер, както съвременните християни, се съсредоточават върху видимите неща - папството, индулгенциите, тайнствата - Лутер нанася удар в самото сърце на католицизма като възстановява учението на Августин и Ранната Църква - всъщност, учението на Библията - за поробената воля, пълната извратеност на човека, Божията абсолютна и необусловена благодат и Божието абсолютно върховенство и предопределение.

Затова когато хуманистът Десидериус Еразъм е натоварен от папата със задачата да започне идеологическа война против Лутер и Реформацията, той не започва със защита за папската система - която той самият критикува в своя труд, Encomium Moriae (Възхвала на глупостта), 1511 - а със защита на католическото учение за свободната воля в своята книга, De Libero Arbitrio (За свободната воля), 1524. На следващата година Лутер, верен на библейското учение, отговаря с De Servo Arbitrio (За поробената воля или Робството на волята), 1525.

И двамата велики мъже осъзнават, че войната е война на идеологии, а не на институции, война на познание за Бога, а не спор относно индулгенциите, война на две различни религии, а не спор за тайнствата. Еразъм, обаче, сразен от логичния и библейски основан отговор на Лутер, се отказва от писане и издаване на систематична теология до края на живота си. (Неговият отговор към Лутер, Hyperaspystes, е пълен с жлъчни лични нападки срещу Лутер и твърде малко теология.) От своя страна Лутер (а след него и другите Реформатори, особено Жан Калвин), разбира необходимостта от написване на цялостен коментар на Библията, който да изяви принципите на библейско тълкуване от гледна точка на учението на Реформацията.

Коментарът върху Посланието на апостол Павел към Галатяните е част от подробния коментар на Библията, на който Лутер посвещава голяма част от живота си. Апостол Павел е трябвало да се сблъска с християнски легалисти - предимно повярвали юдеи - които са се опитвали да налагат на галатийските църкви правилата на Мойсеевия Закон като условие за спасение. Лутер обяснява превъзходно учението на Павел за абсолютната благодат на Бога в спасението и атакува теологията и практиката на Римската църква и нейните монашески ордени, които вярват, че човешките дела са фактор в спасението. Великият Реформатор доказва себе си като отличен теолог и тълкувател, като не отрича добрите дела и Закона, но ги поставя на правилното им място, като очертава ясно границата между благодатта и вярата - като условия за спасение - и добрите дела и спазването на Закона - като качества на праведния християнски живот.

Невъзможно е да опишем напълно важността и значението на този коментар на Лутер. Достатъчно е да кажем, че появата му на български език ще направи излишни всички християнски книги, занимаващи се с въпроса за личното спасение, т.е., около 80% от книгите в българските християнски книжарници. За разлика от съвременните християни Лутер не е хуманист, не съсредоточава спасението върху личните чувства или преживявания на хората, а върху Божията върховна воля, благодатта и правилното учение и разбиране за ролята на Христос като Спасител и Посредник между Бога и хората.

Каталожно
описание

Коментарът върху Посланието на апостол Павел към Галатяните е част от подробния коментар на Библията, на който Лутер посвещава голяма част от живота си. Апостол Павел е трябвало да се сблъска с християнски легалисти - предимно повярвали юдеи - които са се опитвали да налагат на галатийските църкви правилата на Мойсеевия Закон като условие за спасение. Лутер обяснява превъзходно учението на Павел за абсолютната благодат на Бога в спасението и атакува теологията и практиката на Римската църква и нейните монашески ордени, които вярват, че човешките дела са фактор в спасението. Великият Реформатор доказва себе си като отличен теолог и тълкувател, като не отрича добрите дела и Закона, но ги поставя на правилното им място, като очертава ясно границата между благодатта и вярата - като условия за спасение - и добрите дела и спазването на Закона - като качества на праведния християнски живот.