|
Описание |
Християните в България ходят на църква в неделя. През останалото време децата им ходят в държавните училища, където биват обучавани в светския хуманизъм – религия, враждебна на вярата на техните родители. Резултатът е очевиден: Децата на ревностните християни или са безразлични към вярата на родителите си, или са направо враждебни към нея. Когато някои от тях все пак остават църквите, те не са способни да отправят истинско предизвикателство срещу светската система в името на Христос, и остават “трета класа” хора, докато невярващите владеят “бойното поле” във всяка област от живота.
Раусас Джон Ръшдуни е сериозен изследовател на системата на държавните училища в Съединените Щати. Неговата книга, Месианският характер на американското образование (R. J. Rushdoony, The Messianic Character of the American Education), е блестящо изследване, което показва съвсем ясно, че целта на държавното образование не е преподаването на познание, а обучаване на децата в религията на тоталната държава, според която единствено държавата, като най-могъщата човешка институция, е способна да даде спасение. Така държавните училища са предназначени да бъдат храмовете на върховния бог, Държавата, а учителите са жреците на този бог. Докато държавата позволява на родителите свободно поклонение пред Христос в неделя, тя изисква техните деца за своята религия.
В тази книга, Интелектуална шизофрения, Ръшдуни изследва държавното училище като продукт на обществото, което го е създало – светското общество на Просвещението. Всяко нехристиянско мислене е шизофренично по своето естество. Нехристиянинът иска свобода извън Бога, поради което той трябва да отрече съществуването на вечни и непроменими закони и да постави Случайността на върховния престол на вселената. Но от друга страна, за да задоволи желанието си да бъде бог сам за себе си, той се нуждае от сила и познание, а силата и познанието са невъзможни освен на основата на вечни и непроменими закони. Така езичникът и цялото му общество се люшкат между единството и многообразието, крайния детерминизъм и хаоса, свободата и сигурността. Тази раздвоеност – шизофрения – не може да бъде основа на каквото и да било истинско познание. Познанието на невярващия не е по-обосновано от магическите заклинания и затова в края на краищата, докато езическият свят напредва
в научното познание, неговите хора се задълбочават все повече в ирационалното и окултното.
Държавното училище е продукт на този шизофреничен свят и затова то самото страда от същото раздвояване. Ръшдуни блестящо посочва умствените болести на държавното училище и разкрива неговата истинска същност от гледна точка на библейския възглед за човека, детето и образованието. Тъй като е шизофренично и разрушително за всяко познание, държавното училище не е в състояние да дава истинско познание за действителността, и в крайна сметка ще разруши както себе си, така и тези, които са били подложени на неговото пагубно въздействие. Отговорът е заместването на държавното образование с християнско образование, което единствено може да даде последователен възглед за действителността, даващ смисъл на природните и обществените факти и закони, изучавани в училището.
Интелектуална шизофрения е сериозно предизвикателство към християнските родители в България. Християнинът, който след прочитането на тази книга не изтегли детето си от държавното училище и не му осигури истинско християнско образование, е в бунт срещу Бога на Библията, независимо колко пъти посещава църквата и каква църковна и духовна дейност развива. Когато децата ти са предадени на Молох, няма значение колко телци и овни си принесъл в Господния храм.
|