ТРАГЕДИЯТА НА ОБЩАТА ЗДРАВНА КАСА

В една статия от 1968, „Трагедията на общите имоти” (Garett Hardin, “The Tragedy of the Commons,” Science, 13 Dec., 1968), биологът Гарет Хардин дава превъзходно описание на начина, по който действува икономиката на общата собственост:

Трагедията на общите имоти се развива по следния начин. Да си представим, че имаме пасбище отворено за всички скотовъдци. Трябва да се очаква, че всеки скотовъдец ще се опитва да пасе възможно най-много свой добитък на общия имот. Така уредба може би е работела добре в продължение на векове, тъй като войните, ловът и болестите са поддържали броя и на хората, и на животните доста под възможността на земята да ги изхранва. Но накрая идва съдният ден, тоест денят, когато дълго желаната цел на обществената стабилност става действителност. В този момент същностната логика на общите имоти безпощадно създава трагедия.

Като рационално същество, всеки скотовъдец се стреми да максимизира своята печалба. Открито или прикрито, осъзнато или неосъзнато той задава въпроса: „Каква е ползата за мен от добавяне на още едно животно към моето стадо?” Тази полза има една позитивна и една негативна съставка:

1. Позитивната съставка следва от увеличението с едно животно. Тъй като скотовъдецът получава всички придобивки от продажбата на още едно животно, позитивната полезност е почти +1.

2. Негативната съставка следва от допълнителната употреба на пасбището, причинена от едно допълнително животно. Но тъй като последствията от прекомерната употреба се споделят от всички скотовъдци на пасбището, негативната полезност за всеки рационален скотовъдец е само частица от –1.

Като сравни величините на двете съставки, рационалният скотовъдец заключава, че единственото смислено решение за него е да добави още едно животно към своето стадо. И още едно. . . . И още едно. . . . Но това също е изводът, до който са достигнали всички рационални скотовъдци, които имат достъп до общия имот. В това е трагедията. Всеки човек е затворен в система, която го принуждава да увеличава неограничено своето стадо – в свят, който е ограничен. Всички хора се втурват към самоунищожението, когато всеки следва своите рационални интереси в общество, което вярва в свободата на общите имоти. Свободата в общите имоти носи разруха на всички.

Общите имоти носят разруха за всички, ако хората действуват рационално. Това е неизбежната поука от анализа на Хардин. Всеки се стреми да използва все по-голяма част от пасбището. Едно допълнение към този анализ трябва да бъде и обратната страна, че никой не се опитва да подобрява състоянието на пасбището – чрез торене, зониране, поливане и така нататък. Няма рационална логика да го прави. Следвайки горния анализ, ако един скотовъдец реши да се грижи за поддръжката на общото пасбище, загубите ще бъдат само негови, а ползите ще се разпределят сред всички участници на пасбището.

Накратко, когато имаме общ имот, и ако приемем, че хората, които имат достъп до него, действуват рационално според своите интереси, трябва да очакваме стремеж към прекомерна употреба на имота, и отказ от поддръжка и обработване на имота.

Здравната каса: Обикновен комунизъм

Още от самото начало здравната каса беше замислена като общ имот. Всъщност, да си го кажем направо: Здравната каса беше замислена като упражнение по комунизъм. Тя е опит да бъде реализиран на практика лозунгът на Комунистическия Интернационал относно идеалното комунистическо общество: „От всекиго според способностите, всекиму според потребностите.” Всеки дава колкото може, според способностите си. Получават онези, които са болни, според потребностите си. Или които си изкарат документ, че са болни.

Тъй като беше замислена и осъществена като общ имот, здравната каса е напълно подвластна на анализа на Гарет Хардин. Използването на касата е лесно: само трябва да имаш документ, че си болен. То е като добавяне на още едно животно към стадото на общото пасбище. Приходите са, че някой се грижи лично за мен. Разходите се поемат от всички участници, следователно аз лично поемам само една малка част от тях. Според всякаква рационална логика би трябвало да очакваме, че все повече хора ще се записват да използват облагите от здравната каса, но все по-малко хора ще са готови да плащат в нея.

Интересно, наистина, точно това се получава! Последните доклади на здравната каса показват, че болните в някои категории – където най-лесно се получават безплатни лекарства – са се увеличили двойно. Има смисъл от това. Отделните болни хора печелят лично. Техните лекари също печелят, пак лично. Продавачите на „безплатните” лекарства също печелят, пак лично.

Разходите се поемат общо. Напълно според анализа на Гарет Хардин.

От друга страна, никой не желае да плаща в касата. Половината, или дори повече от половината усилия на българската държава в „здравеопазването” всъщност се полагат не толкова за лекуване на болните, колкото за изтръгване на здравни данъци от хората, които работят. Обикновено хората, които работят, не са постоянни клиенти на здравната каса. Те поемат разходите лично, но виждат как техните пари се изразходват общо (това е само за едната трета; другите две трети от техните пари отиват за личните заплати и личните служебни разходи на чиновниците в здравната каса.) Не е голяма изненада, че тези хора не искат да плащат. Първо, за тях това е нерационално. Второ, много по-важно, то е неморално. Да плащаш от собствените си пари за издръжка на общ имот, от който други се ползват, обикновено не е сърдечно желание на смислени и разумни хора.

И тогава държавата прибягва до логичния инструмент на всеки комунизъм, насилието. Следене на сметките и на личния живот на хората, конфискация на собственост, затваряне на фирми и забрана за икономическа дейност, затвор и така нататък. От другата страна – контрол върху лекарите, който е предназначен да ограничава броя на болните, възползвали се от здравната каса. И тъй като винаги има грешки, някои истински болни няма да могат да получат лечение; а някои симуланти ще получат. Тоест, резултатът е същият, както ако нямаше здравна каса. С изключение на тоталния контрол на държавата върху живота и собствеността на хората.

Лекарството срещу трагедията на общите имоти

Стандартната социалистическа пропаганда, използвана от всички български правителства от 1990 насам, е, че ако всички хора са разумни, те ще си плащат данъци и „осигуровки” и всякакви други безумия, и тогава всичко ще си е наред. Това са глупости на търкалета. Анализът на Гарет Хардин ясно показва, че трагедията на общите имоти се дължи именно на рационалността в действията на хората. Проблемът идва не от неразумността на хората, а от самата вътрешна логика на общия имот.

Следователно, решението на трагедията е не хората да станат „по-разумни,” защото няма накъде по-разумни да стават. Проблемът е във факта, че при общите имоти няма икономически баланс между приходите и разходите, от гледна точка на индивидуалния скотовъдец. От всяко негово икономическо действие той прибира всички ползи, но разходите ги поемат другите. Решението идва тогава, когато индивидуалният скотовъдец прибира всички ползи, но и поема всички разходи от своите икономически действия. Тоест, когато пасбището не е общо, а е частно. Тогава собственикът на пасбището ще реши доколко да увеличава своя добитък; дали въобще да гледа добитък, или да се специализира в отглеждането на фураж за добитъка на други скотовъдци; и така нататък.

Това, което нито създателите на здравния комунизъм, нито обществото в България не разбират – или поне не се вижда да разбират – е, че здравните грижи са стока като всички други стоки на пазара. Когато са общи, хората ще злоупотребяват с тях, но няма да искат да плащат за тях. Единственото решение за здравеопазването е то да стане лична отговорност на всеки отделен човек за него самия и за неговите близки. Хората са рационални, и когато сами трябва да понасят разходите от своите действия, те сами могат да решат дали и колко пари да отделят за своето здравно осигуряване. Те могат да изберат да водят здравословен начин на живот, могат да изберат да си направят здравна застраховка в застрахователна компания, могат да изберат да се организират със свои приятели във взаимоспомагателна организация. Повечето хора ще поемат разходите за своите семейства и близки, а други могат да останат на грижите на благотворителни организации.

Каквито и да са многобройните форми на несоциалистическо здравно осигуряване, хората ще бъдат много по-отговорни и разумни в използването на здравните ресурси. Тъй като всяко тяхно действие ще налага върху тях определени разходи, и тъй като няма да могат да очакват обществото да поема тези разходи вместо тях, рационалната логика ще изисква те да са внимателни. Личният интерес ще ги води към това.

Накратко, решението на трагедията със здравната каса е здравната каса да се закрие. Останалото е утопия.

Божидар Маринов