Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 1

Трансформация на
Класическото образование:
Библейско видение за
домашното училище

И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
– Римляни 12:2


БЯГСТВО ОТ ШАБЛОНА

Изпитвали ли сте някога чувството на разочарование от опита да наредите нещата – но те просто не си съответстват? Дадено нещо има неправилна форма или размери, или цвят, така че частите не си подхождат. Точно това открихме при опитите си да приспособим домашното училище към шаблона на класните стаи и да съчетаем традиционното класическо обучение с библейското християнство. Нещата просто не си подхождат. Нещо трябва да се промени. Тази книга е опит да се направи тази промяна.

Нашият Господ казва притча, която се отнася точно за тези въпроси. Той започва с разказ за старите дрехи и новите кръпки.

Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата. – Лука 5:36.

Свиването е различно за различните платове и между новите непрани дрехи и старите прани дрехи. От тези наблюдения извличаме принципа, че не можем просто да се опитваме да съчетаем две неща от различни тъкани или от различно естество. Ако го направим, нещата могат да изглеждат много добре в началото, но когато закърпените дрехи излязат от пералнята, ще видим, че проблемът всъщност се е задълбочил. Старата дреха е по-скъсана от преди, а новото парче не й подхожда. Разбира се, нашият Господ говори за това как нещата от Благовестието не могат да се наложат върху нещата от Закона, но този принцип може да се приложи също и за други неща. Тази притча описва именно това, което откриваме, когато се опитваме да водим домашно обучение по образеца на класните стаи. Нещата се разкъсват при пране. Глави 2 и 3 ще изяснят някои от причините защо двете просто не могат да се съчетаят.

Нашият Господ продължава Своята притча с разказ за новото вино и старите мехове.

И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. – Лука 5:37, 38.

Когато новото вино е напълнено в нови мехове, меховете се издуват и се разтягат. Но след като веднъж меховете са били разтегнати, тяхната разтегливост се загубва. Изпълването им с ново вино само ги издува, докато се скъсат. От тези наблюдения извличаме принципа, че не трябва да слагаме нови и живи духовни неща в стари и мъртви плътски съдове, които не се разширяват. Ако все пак опитаме, ще загубим и новото, и старото. Но ако оставим старото настрана и сложим новите неща в нови съдове, и двете ще се запазят. Разбира се, нашият Господ говореше за това как духовните неща от Новия Завет не могат да се вместят в системата на Стария Завет, но принципът може да се приложи и при други ситуации. Откриваме, че когато се опитваме да вместим библейското християнство в стария и мъртъв съд на класическото обучение и гръцката академия, последното се пуква, а първото се разлива. Глави от 4 до 10 ще разгледат много от тези пуквания и разливания.

Нашият Господ завършва Своята притча с нещо за стария и новия вкус.

И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. – Лука 5:39

Ако сте удовлетворен от едно нещо, няма да ви се иска да го замените с друго. Не е ли истина! Разбира се, Исус говори как хората, които са живели през целия си живот под Мойсеевия закон, не желаят да приемат Христовия закон. Има нещо добро в тази склонност към консерватизъм. Тя ни предпазва от неразумни промени и защитава приемствеността. Но когато ситуацията наистина изисква промяна, консерватизмът се превръща в трудно препятствие, което трябва да бъде преодоляно. Консерваторите всъщност се страхуват от неизвестното. Те ще ви дадат дълъг списък с причини защо не трябва да се променят. Това ще преобърне нещата. Да. То ще изисква нова работа. Да. Ще ни принуди да преосмислим нещата. Да. След това ще изискат от вас аргумент за всичко. Е, цялата тази книга е аргумент. Опитваме се да напишем различна основа за класическото образование. Нека да започнем с някои определения.

КАКВО Е КЛАСИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ?

Класически хуманизъм

Дали “класическо образование” е четене на Омир и Платон, или Цезар и Цицерон? Има някои, които заявяват, че четенето на такива древни класически автори е истинската същност на всяко образование, което може да бъде наречено класическо. Но според нас по-точното име за такова образование би било, „класическо хуманистично образование.” Хуманист в класическия смисъл на думата е този, който изучава това, което е наречено “хуманитарни науки,” главно гръцка и римска литература.

Ренесанса – възраждането на обучението (1350-1650) – включва възраждане на хуманистичната философия и култура на древна Гърция и Рим. Не е имало нищо християнско в тази древна философия и култура. Ако определим класически според този хуманистичен стандарт, не бихме могли да избегнем и влиянието на тяхната философия и култура. Всъщност, несвързаното и не балансирано съсредоточаване върху гръцката и римската литература би ни завело във всяко друго направление, но не и към Христос. И така, искаме ли да се отъждествяваме с класическото хуманистично образование?

Класически модел и метод

Ние определяме “класическото образование” по-тясно. Следваме и прилагаме класически модел и класически метод за образование – Тривиума. (Глава 4 обяснява модела и метода на Тривиума.) С други думи, ние се вместваме в класическа форма и рамка – класическия стил, но имаме само бегъл интерес към древните класически материали – хуманистичната литература. Не искаме да изучаваме езиците, логиката и риториката за да можем наистина да четем Омир и Виргилий, наистина да мислим като Аристотел и Сенека, в действителност да говорим като Демостен и Цицерон. Искаме да учим език, логика и риторика, за да можем действително да четем, да мислим и да говорим – точка! Искаме да придобием тези полезни средства. Но не искаме да ги използваме по същия начин, по който древните гърци и римляни са ги използвали. Те са ги използвали, за да служат на всичко друго, освен на истинския и жив Бог. Ние искаме да ги използваме, за да служим единствено на истинския и жив Бог.

“Класически” е понятието, което хората използват за този стил на образование и по-рано казахме, че се вместваме в този класически стил. Искаме да изясним, обаче, че причината да се вместваме в този класически гръцки и римски стил е, че ние християните сме го имали преди тях. Не, не говорим анахронизъм. Истината е, че те са откраднали нашите средства и са ги използвали за своите езически цели. Ние просто си взимаме обратно това, което по право е наше. Като следвате аргументите ни в тази книга, ще разберете какво имаме предвид.

Християнски ограничения върху класическите методи

Тъй като сме християни, искаме да бъдем внимателни да не следваме нехристиянски цели. Нехристиянските цели всъщност са антихристиянски цели. Няма неутрална позиция между християни и нехристияни – като че ли и двете страни могат да се съгласят с някои неща. Не отричаме, че някои неща изглеждат неутрални на повърхността – за ленивите умове, които не гледат по-дълбоко от повърхността. Има много неща, които ако се разглеждат сами по себе си, биха могли да бъдат използвани и по християнски, и по нехристиянски начин. Но в това е проблемът – те никога не са сами по себе си. Винаги са използвани по някакъв начин. Всичко, което не изповядва, че Исус Христос е Господ, неизбежно Го отрича, дори ако не казва нищо – дори особено ако не казва нищо.

А никой дух, който не изповядва, че Исус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста… – 1 Йоан 4:3

Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист – 2 Йоан 1:7

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява. – Матей 12:30

Нехристиянът се възползва от християнина като го манипулира да мисли, че някои неща са неутрални. Всяка територия, която християните са приели за неутрална, е територия, която по немарливост е отстъпена на дявола като поле, на което той да практикува своето скрито пакостничество. Ние сме законните притежатели на този свят.

. . . Защото всичко е ваше: било . . . светът или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше; а вие сте Христови, а Христос Божий. – 1 Коринтяни 3:21-23

Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. – Откровение 21:7

В това е същността: ние трябва да се върнем територия за нашия Господ. Трябва да си я върнем, да я изчистим и да я възстановим в правилната й употреба, да служи на нашия Господ. Преди да можем да използваме каквото и да било – включително класическите автори – трябва да го пресеем през критичното сито на Писанията. Писанията съдържат всичко, което ни е необходимо, за да проверим полезността на всичко.

Какво имаме предвид под “класически”

Избрали сме да ограничим нашето значение на класически само до което е с добра форма и има дълготрайна стойност (класическо) и което отговаря на библейските стандарти с библейски мироглед (християнско). Трябва внимателно да пресяваме през критичното сито на Писанията всичко, което е класическо в хуманистичния смисъл, и на онова, което премине през това пресяване, трябва да даваме нов смисъл в библейския мироглед. Така под класическо нямаме предвид цялата култура и литература от античността и средновековието, или Ренесанса и Реформацията, или дори колониалните времена и ранната американска история. Нашият фокус е върху това, което може да бъде изкупено за Христос – от всички тези култури и времена. Не искаме да покръстим тези култури изцяло или частично и да ги наречем “християни.” Искаме да отделим от отломките и да спасим само това, което може да бъде съобразено с покорството към Христос и така да стане полезно за Неговото царство. А има неща, които могат да станат полезни. Следваме класически модел и класически метод, но не сме задължени да следваме древните класически материали. Ще се връщаме отново и отново на тези въпроси през цялата книга.

ПРОМЯНА ОТВЪТРЕ НАВЪН

Този свят не е подреден правилно. Нещата не са на местата си. Използват се за погрешни цели. Ценят се заради погрешни причини. Наша работа като християни е да върнем нещата в правилния ред – започвайки със собствените си умове.

И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. – Римляни 12:2

Във всички посоки срещаме натиска да се съобразяваме с този свят. Трябва да му се съпротивяваме до обратната крайност. Трябва да позволим да бъдем преобразени чрез обновяване на постройките в умовете си, съобразявайки ги с Божия ум, както е разкрито в Писанието. Когато подредим умовете си по Божиите стандарти, ще виждаме различно света и ще можем да разпознаваме Божията воля за всяка област от нашия живот – какво е добро по принцип в Божия поглед, какво е приемливо като ценност според Неговите разбирания и какво е изцяло оформено като цел според Неговите намерения.

Когато вече виждаме нещата от Божия поглед – Божия мироглед – можем да започнем да разбираме света и неговите пътища. Тогава ще можем да видим безпорядъка и ще можем да върнем нещата там, където им е мястото, да им дадем правилната стойност и да ги използваме по правилното им предназначение.

Всяко истинско преобразяване започва отвътре и действа навън. Първото преобразяване е нашето новорождение, при което вътрешният човек бива обновен по образа на Христос.

Да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. – Ефесяни 4:23-24.

И сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; – Колосяни 3:10

Божият образ е в истина, святост и праведност. Всеки човек има този образ във формален смисъл – създаден е със способност да действа в истина, святост и праведност, но единственият истински начин да прави тези неща е към Бога. Естественият паднал човек е загубил тази своя нагласа, която сочи винаги към Бога. Той ще я насочва във всяка посока, но не и към Бога. Плътският ум е във вражда с Бога. Насоката на неговата природа е напълно изопачена или покварена, така че той изопачава истината, святостта и праведността в хиляда други неща, които пропускат целта. Понякога падналият човек очевидно е воден в обратната посока, но най-опасният вид изопачаване е когато то много прилича на истинското нещо. Да бъдеш почти верен, почти свят, почти праведен е най-лошото от всички извращения. Добре развитият плътски ум е напълно оформен в своята вражда против Бога – дали грубо или изтънчено. Не говорим за провала на светиите да живеят съобразно Божиите стандарти. Това е провал на силата, не на посоката. Те наистина търсят Бога – компасът им показва истинския север – но плътското им паднало естество сочи друг път и изкривява тяхната посока (Римляни 7:14-25). Нашата работа е да победим вътрешните „ханаанци” на собственото си плътско, паднало естество.

Когато биваме преобразявани отвътре, започваме да преобразяваме и нещата отвън. Първо, нашето собствено поведение бива променено. След това непосредственото обкръжение е приведено в ред. После нашето семейство. След това нашите съседи. След това нашата общност. След това институциите в общността – икономиката, църквата и властта. Силата за истинска промяна на нашето общество е в ръцете на тези хора, които обновяват и променят семейството, защото семейството е избраното от Бога оръдие за преобразяване на обществото. Само чрез промяна на семейството обществото може да бъде преустроено, за да се съгласи с християнския ред и управлението на Божия закон.

Стъпки на промяната

Какви са стъпките на промяната? Писанията описват промяната на човека от тъмнина към светлина, а ние можем да вземем това като модел за промяна на други неща от служещи на тъмнината към служещи на светлината.

  1. Преместване на предмет от тъмното му обкръжение в светлината на Божията истина.
  2. Отделяне на ценното от нищожното и вдъхване на нов живот в него – Христовия Дух.
  3. Освобождение чрез поставяне в законно служение в правилния ред на нещата под Бога.

Тези три стъпки са всъщност принципи за изкупване на нещо за Христос.

Възгледът на Писанието относно класическото гръцко образование

Какво ни казва Писанието за класическото светско образование? Нека да вземем няколко коментара на Павел, които могат да хвърлят светлина по този въпрос. Разгледайте Павловите думи пред съда на учените в Атина. След като описва как хората като цяло – и в частност атиняните – са пренебрегнали и унижавали Бога и са опозорили себе си, Павел накратко обобщава всичко с тези думи:

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, – Деяния 17:30

В представите на много хора Атина е майката на всичко най-добро, което светът може да предложи в образованието – и древно, и съвременно. Но Павел отхвърля това като “невежество” и казва, че Бог „не държи бележка” за това. Буквално, Бог “погледна през” него, както човек гледа през някого, чието присъствие е обида за него, като напълно го пренебрегва и се държи така, сякаш обидният човек не заслужава да съществува. Създателят на всичко има всички права да бъде обиден от поведението на атиняните и другите езичници. Павел настоява на това, като казва, че сега Бог заповядва на тези хора да се покаят от „невежеството си.” Атина беше върхът на цялата човека култура, но Бог заяви, че те от дълго време вървят по погрешния път надолу, и сега изисква напълно и абсолютно да пренасочат мисленето си. С една дума, цялата древна култура и образование, включително върхът на древната ученост, са “това невежество.”

Апостол Павел прави и още няколко други коментара по този въпрос към светиите, които живееха в големите центрове на учеността в древния свят. Първият коментар на Павел за гръцкото образование е към коринтяните, които живееха в друг център на учеността.

Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. – 1 Коринтяни 1:21.

Павел противопоставя светската мъдрост на християнската вяра. Поради своята плътска мъдрост светът не позна Бога. Именно образованието им е причината за голямото им невежество, защото те бяха образовани без основа в Бога.

Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог. – Псалм 10:4

Не може да има истинско образование без основа в Бога. Образованието е с определена цел. Ако тази цел не включва Бога, тогава това е безбожно образование и в крайна сметка ще произведе безбожни резултати. Целта на образованието не е да служи на себе си, на общността, на бизнеса, на църквата или на държавата, целта му е да служи на Бога. Образование, което не служи на Бога, е празно образование и тази празнина ще бъде запълнена от други богове, на които то да служи. Да се развиват способностите за служение, но да се пропусне Единственият, на Когото трябва да се служи, означава да се произвежда чудовище.

Съвременното държавно образование прави това, което древното направи – обучава без основа в Бога. Следователно, то създава невежество.

Апостол Павел имаше да каже повече за това пълно невежество към римляните.

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини… Те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин… И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично… – Римляни 1:18-23, 25, 28.

Както виждате, Бог не е доволен от това непростимо невежество, което гордо се обявява за мъдрост, докато обръща истината за Бога в лъжа и се покланя на творението вместо на Този, Който го е сътворил, и така обръща целия създаден ред. Тъй като те не искаха Бога в своето образование, Бог ги предаде на развратен ум – буквално на ум, който не е издържал изпитанието и затова е без стойност, подобно на шлаката, която остава, когато се пречиства метал. Бог каза, че тяхната мъдрост е лишена от стойност.

Ще погледнем още едно мнение на Павел за класическото образование. Този път неговото мнение е отправено към светиите в Ефес – последният от трите големи центъра на ученост в древна Гърция.

Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; – Ефесяни 4:17-18

Умовете им са изпълнени със суета, не с мъдрост; разбирането им е помрачено, а не просветлено; и те са изпълнени с невежество, а не със знание – което ги прави напълно чужди на духовния живот, който идва от Бога. И всичко това е поради закоравяването на сърцата им. Павел внимателно противопоставя това на християнското образование.

Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. – Ефесяни 4:20-24

Езическият ум, на който му липсва мъдрост, разбиране и знание, е сравнен с обновения духовен ум, който е обучен в християнската истина и така е възстановен в мъдрост да върши правда, възстановен в разбиране да разпознава истината, и възстановен в знание за да пази святост.

Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване; – Колосяни 1:9.

Съвременното образование, което забранява всякакво позоваване на Бога в класните стаи, е равностойно на древното образование относно скептицизма, който създава в умовете на децата. Нищо не може да бъде наистина познато и разбрано правилно без позоваване на Бога.

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.– Притчи 1:7

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум. – Притчи 9:10

Голяма част от съвременната наука се преподава от гледната точка на философията на натурализма, която започва с презумпцията, че всички неща трябва да бъдат обяснявани само на основата на естествените видими явления. Тази философия трябва да бъде наричана анти-свръхнатурализъм, защото още от самото начало тя е формулирана именно с цел да изключва свъхестественото и Бога на Библията. Тя е учено невежество. Тя е чист скептицизъм.

Характерни черти на библейския модел на образование

Ако ще преобразяваме образованието за Христос, трябва да обновим умовете си с характерните черти на библейския модел на образование.

1. ВСЯКО ИСТИНСКО ОБРАЗОВАНИЕ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧВА С БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ.

Писанието е достатъчно да ни образова във всички необходими области на живота.

Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него. Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, защото те са винаги с мене. По-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства. По-разумен съм от старите, защото опазих Твоите правила. От всеки лош път въздържах нозете си, за да пазя Твоето слово. От Твоите съдби не се отклоних, защото Ти си ме научил. Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми. Чрез Твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път. – Псалм 119:97-104

И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело. – 2 Тимотей 3:15-17

Това е нашата първа презумпция. Божието Слово ни дава правилния начин да гледаме на света и ни ръководи как да живеем в реалния свят. То ни казва какъв е правилният ред на нещата, определя различните отношения, дава ни истинските презумпции, върху които да основем нашето познание, дава ни святите ценности да водят нашето разбиране, и установява праведните цели, които да ни водят в пътя на мъдростта. Затова, знанието от Писанието е от първостепенно значение. Образование, което не винаги дава място на Писанието и не винаги го поставя на първо място, не отговаря на стандартите.

Джон Уиклиф пише,

“Няма изтънченост в граматиката, нито в логиката, или в някоя друга наука, което да не може да се намери в по-превъзходна степен в Писанията.”

Всичко може да се преподава от отправната точка в Божието Слово. Това установява авторитета за всяко образование. Писанията трябва да бъдат основа за всяко обучение, ръководство през цялото обучение и окончателен тест за всяко обучение. От Него, чрез Него и за Него са всички неща. Божието Слово съдържа в зародиш всичко необходимо за пълното образование на човека: всички верни принципи, всички стойностни ценности и всички правилни цели. Всяко друго учение трябва да бъде съобразено с Божието Слово. Много хора се плашат от идеята, че всичко трябва да се поклони на Божието Слово. Това показва как светските възгледи са завладели умовете им и каква малка роля е позволена на Писанията в техния живот. Божието Слово наистина говори по всеки въпрос. Просто трябва да слушаме. Ученето от опита не е абсолютно. Изучаването на природните явления трябва да бъде средство, никога господар. Хуманистичният метод е да се извличат отговори от човека и природата, без отнасяне към Бога. Човекът е мерило за всичко – казват те. Библейският метод е да се извличат отговорите от Бога чрез Неговото Слово – Бог е мерилото за всичко. Трябва да вярваме на Бога в Неговото Слово и да бъдем скептични човешкото слово.

2. ЕДИНСТВЕНАТА ВЛАСТ НАД ОБРАЗОВАНИЕТО Е ДАДЕНА НА СЕМЕЙСТВОТО У ДОМА

Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви. Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. – Второзаконие 11:17-18 (ср. 4:9, 10; 6:4-9; Битие 18:19)

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.– Ефесяни 6:4

Писанието е категорично за изключителните пълномощия на семейството в образованието. Образованието е пълномощие на бащата, осъществявано от бащата и майката, и когото те изберат за постигане на конкретни цели. Работата на свещениците и по-късно на синагогите е била главно да обучават мъжете да учат своите семейства. Повече за това ще кажем в Глава 2 и 3.

3. ОБРАЗОВАНИЕТО ТРЯБВА НАПЪЛНО ДА ПОДГОТВЯ ДЕЦАТА ЗА ЖИВОТА НА ВЪЗРАСТНИ.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее. – Притчи 22:6

Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие... – Битие 18:19

Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението; също и старите жени да имат благоговейно поведение,... да поучават това, което е добро; за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение. Така и момците увещавай да бъдат разбрани. Тит 2:2-6

По тая причина, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули; – 1 Тимотей 5:14

Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието... – 2 Петър 1:3

Животът е повече от това, което е наречено „академично образование.” Всъщност, всяко образование трябва да подготвя учениците за зрелия живот на възрастни. Образованието трябва да включва всички дела на зрелия живот – къде седите, къде ходите, къде лежите и къде ставате. Не се интересуваме от възраждането на гръцката и римската цивилизации като академичен модел. Истинското образование ще установи общество основано на Божието Слово, според Божия ред и устройство, ръководено от Божия закон и политика.

4. КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО Е СВЯТОСТ – ОТДЕЛЯНЕ ЗА СЛУЖЕНИЕ НА БОГА.

И бъдете свети на Мене; защото Аз, ГОСПОД съм свят, и ви отделих от племената за да бъдете Мои. – Левит 20:26

Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост. – 1 Солунци 4:7

Но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; защото е писано: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет.” – 1 Петър 1:15-16

Цялото образование е в основата си религиозно и колкото по-скоро го осъзнаем, толкова по-добре. Чрез нещата, които учим, и чрез начина, по който го учим, ще бъдем отделени за едно или друго. Всяко образование, което наистина е библейско, ще ни научи да различаваме добро от зло, истина от лъжа, правилно от погрешно и свято от скверно.

Както за да разпознавате между свето и не свято и между нечисто и чисто, – Левит 10:10

И нека учат хората Ми да различават между свето и не свето, и нека ги упътват да разпознават нечисто от чисто. – Езекиил 44:23

А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. – Евреи 5:14

Писанието изисква от нас да сме отделени от света и неговите пътища.

Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи. – Псалм 1:1

Не влизай в пътеката на нечестивите, и не ходи по пътя на лошите. Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини. – Притчи 4:14-15

Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде”. Затова – ”Излезте изсред тях и отделете се”,казва Господ, „И не се допирайте до нечисто”; и „Аз ще ви приема, И ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери”,казва всемогъщият Господ. И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога. – 2 Коринтяни 6:14-7:1

Трябва да се стремим винаги да поддържаме линията на разделение. Не трябва да поддържаме възгледа, че има някакво преминаване от тъмнина към светлина, докато не е имало пълно преобразяване,

Да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога,... – Деяния 26:18

Цялата въображаема светлина, която е в света, всъщност е тъмнина.

...Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината! – Матей 6:23

Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. – Лука 11:35

Като се представяха за мъдри, те глупееха, – Римляни 1:22

Не можем да вървим по въображаемата светлина, която светът претендира, че притежава. Въпреки техните претенции, без преобразяване не може да има никаква светлина в тях.

Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма светлина в тях. – Исая 8:20

Така че всичко трябва да бъде изложено на светлината.

Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите. – Псалм 119:130

Когато сме се обърнали „от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога,” сме изоставили един грешен свят на въображение и сме влезли в реалния свят. Преди да можем да използваме нещата в реалния свят, трябва първо да ги доведем с нашия свят – да ги вместим в реалността, да ги изкупим и очистим, и да ги направим способни да служат на нашия Господ. Никога не трябва да сме толкова глупави и да мислим, че в тези неща има някаква светлина за нас, докато още са в света на тъмнина. Можем да съберем от тъмната езическа култура много неща, които ще ни служат като полезни инструменти, но те ще ни служат само след като са били преобразени.

...ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще бъдеш като Моите уста... – Еремия 15:19

Преди да можем да говорим за Бога, трябва да отделим това, което е ценно – което има изкупена стойност – от това, което няма никаква стойност – което е покварено и след изкуплението.

Защо да следваме Класическия модел и метод?

1. Академично обучение. Разбира се, някои родители избират класическия начин на обучение, защото са привлечени от академичните постижения. Те искат децата им да достигнат високи академични цели в класическите езици, в логиката или в уменията за общуване. Искат те да учат материал на високо ниво. Може би в част от това е подтиквано от академичен снобизъм, но в по-голямата си част то е движено от искреното желание да видят децата си предизвикани и превъзходни за слава на Бога.

2. Резултати. Класическият Тривиум – граматика, логика и реторика – е много ефективно средство за подготовка за служение на Бога в този свят. Чрез усвояването на тези основни инструменти на учението, класическият метод създава самообучаващи се ученици, които са способни сами да вървят напред и да усвояват всяка област на учението. Каквито и да са целите ни, класическият подход полага на най-широката и здрава основа за постигането им.

3. Методология. Най-добрата причина за избора на класическия начин на обучение е просто, защото това е всъщност библейският модел, приложен в реалността. Така че какво ако езичниците са го откраднали? Ние просто си го връщаме, очистваме го и го използваме. Класическият начин е бил успешен в продължение на хилядолетия, защото е съобразен със сътворената природа на нещата. Той работи добре, защото съответства на реалността. Ако някога научим нещо, учим го чрез тривиумния метод – независимо дали го знаем или не. Но винаги е по-добре да знаем какво правим и в тази книга обясняваме и прилагаме тривиумния модел и тривиумния метод за класическо образование.

НЕ ОПИТВАЙТЕ ТОВА У ДОМА

Ако се опитате да правите домашно училище като училището в класните стаи – използвайки техния учебен курс, техния обхват и последователност, тяхната учебна програма, техния модел на класна стая и техните методи на обучение – тогава вероятно ще се огънете под товара и ще се откажете. И ще бъдете прави – такъв вид обучение не подхожда на домашното училище. Рядко двамата родители имат времето и таланта да носят такъв товар. Това наистина ще подложи на изпитание вашето посвещение към домашното училище. Голямото предимство да обучавате вашите деца у дома е, че много от това, което става при обучението в класните стаи, става напълно излишно.

Искаме да ви покажем, че можете да обучавате у дома по класическия начин. Нашата цел в тази книга е предадем на читателя нещо от това, което сме научили през многото години на домашно училище. Допускали сме много грешки, така че в тази книга сме съчетали което сме направили и което бихме направили, ако можехме да го направим отново. Опитали сме се да приложим последователно християнската вяра – библейската философия – към семейството като цяло и в частност към образованието.

Ние домашните учители създаваме поколение на индивидуалности – и тук няма фабрични модели. Искаме да го запазим така. Академичната цел на домашното училище е не да се научат множество неща на задоволително ниво, а да се научат най-важните неща на отлично ниво. В широкия класически модел има място за различни подходи и ние не се страхуваме да ги вместим там, където ще са на мястото си и ще са полезни.

ФИГУРА 1А: УЧИЛИЩЕ В ДОМА

ФИГУРА 1B: ДОМАШНО УЧИЛИЩЕ



ПОДРЕДБАТА НА ТАЗИ КНИГА

Събрали сме тази книга по начин, по който мислим, че ще бъде най-полезна. Глави 1 до 10 формират аргумент за класически начин на обучение върху библейските принципи. Глави 11 до 16 прилагат тези принципи по практичен и приложим начин. Приложение 1 съдържа множество статии за образованието, които разглеждат конкретни въпроси, разгледани в различните глави. Приложение 2 изброява учебните програми и ресурси и има указатели към главите на книгата.

Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева