Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 2

Кой трябва да контролира образованието: родителите или държавата?

Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
- Лука 20:25


ВЪВЕДЕНИЕ

Всеки ден родители християни изпращат децата си да бъдат образовани в училища контролирани от държавата. Повечето от тези родители не искат и да чуят за други възможности за образование. Бихме могли да изследваме многото причини, които биха дали за предпочитанието си към социализирано образование за децата си – разходи, време, обществен натиск, културни норми, училищни програми, кредити и др. Чували сме всички тях. Бихме могли да изследваме тези причини, но няма да се занимаваме. Вместо това в тази глава ще дадем библейски аргумент, че социализираното образование не трябва дори да бъде разглеждано като възможност за образование на нашите деца.

Първата и голяма заповед

Когато един от книжниците попита Исус каква е първата заповед от всички, Исус отговори,

. . . Първата е: Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. . . . – Марк 12:29-30

Исус нарече това „Първата и велика заповед” (Матей 22:38). Тя е първа по място и по важност и е велика, защото по същество тя включва всичките други заповеди. Исус цитира първата част от много по-голям текст от Писанието. Когато един израилтянин чуе думите, „Слушай, Израилю,” той веднага разбираше това като позоваване на цялата Шема – онази част от Божия закон, която всеки израилтянин е научавал наизуст преди да навърши пет години, и който повтарял безброй пъти всеки ден.

Слушай, Израилю; Господ нашият БОГ е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си. – Второзаконие 6:4-9

И така, първата и велика заповед изисква 1) да изповядаме, че Господ е един, 2) да Го обичаме със цялото си същество – с цялото си сърце, душа и сила. Но това не е всичко. Тя също изисква 3) да пазим Господните заповеди в сърцата си и 4) да учим прилежно на тях нашите деца. С други думи, целия ни живот трябва да е изпълнен с:

1) Изповядване на Господа.

2) Любов към Него.

3) Запомняне на Неговото Слово.

4) Преподаване на Неговото Слово на нашите деца.

По думите на Pulpit Commentary:

Истината и благочестието трябва да се продължават чрез домашното възпитание. В този абзац старият законодател (Мойсей) . . . показва какъв е Божият промисъл в устройството на обществото за поддържането и продължаването на истината и благочестието. . . . Това е божествено определена специална наредба за запазване и продължаване и на двете.

1. Тук домът е представен като център, в който трябва да бъдат запазени самите запазващи сили на истината и благочестието. Какъв дълбок принцип посочва тук Мойсей, а именно, че тази нация ще бъде добра или лоша в зависимост от семейния живот в нея! ... – нашата страна ще бъде такава, каквито са домовете ни!

2. Нашият Бог очаква родителите да придадат на дома характер, тона и влияние. . . .

3. [Тези истини] трябва да бъдат в родителските сърца, за да се изливат от тях като реки на жива вода. . . .

4. По разнообразни начини родителят трябва да се грижи духът на детето да бъде пропит от рано с Божиите истини. . . . Божествената истина трябва да бъде винаги пред него, ден и нощ, вътре и вън. Тези, които са го родили и които най-много го обичат, трябва да формират неговия млад живот за Бога.

– Rev. C. Clemance, Pulpit Commentary, in. loc., n.d. (19 век).

Цялата заповед

Но някои ще кажат, „Исус цитира само част от тази заповед. Останалото е старозаветни неща.” Въобще не сме съгласни. В древната земя на Израел изговарянето на първите две думи – „Слушай, Израилю” – е започвало всеобщо рецитиране на целия този текст – не само в съботен ден, но няколко пъти на ден, всеки ден. Евреите са връзвали целия текст (Второзаконие 6:4-9) на себе си като една от техните четири „филактерии.” (Виж Изход 13:9, 16; Матей 23:5.) За един евреин би било абсолютно невъзможно да отдели стихове 4 и 5 от техния контекст. Всичко е било последователно и неделимо цяло. Исус имаше предвид да извика целия текст в паметта на слушателите Си, когато цитира първите няколко думи. Без да навлизаме в обширна теологична дискусия, достатъчно е да кажем, че независимо дали този текст е „старозаветен,” принципите, които поучава, имат повсеместно приложение.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ВТОРОЗАКОНИЕ 6:4-9

Това, което следва, е кратко изложение на първата и велика заповед, съсредоточено върху нейното значение за домашното училище.

Заповедта за единство

|6:4| СЛУШАЙ, ИЗРАИЛЮ: ГОСПОД НАШИЯТ БОГ Е ЕДИН ГОСПОД.

Евреите наричат това Шема, което е първата еврейска дума от тази изповед, преведено „слушай.” Евреите също са наричали това „Божието свидетелство.” Текстът не казва, че Йехова е единственият Бог. Това се приема за даденост. Думата „един” (‘ehad) означава съставно единство състоящо се от повече от един, обратно на друга дума (yahid), която означава единично цяло. Текстът казва, „Йеова, нашият Elohim, Йехова е обединен.” Това негласно заявява, че Господ нашият Бог не е единствена личност, Но е вечно самосъществуващо неделимо единство на съществувание. (Сравнете същото използване на думата един в Битие 2:24; Изход 26:6, 11; Езекил 37:16-19.) Някои древни еврейски тълкуватели заключават от този текст само, че Божеството е триединство на личности. Исус каза, „Аз и Баща Ми сме едно по същество.” (Йоан 10:30, буквално). Третата личност от Три-единството е Святият Дух (Матей 28:19). Бащата, Словото или Синът и Святият Дух са едно по същество, Йеова (1 Йоан 5:7).

|6:5| И ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА ТВОЯ БОГ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ, С ЦЯЛАТА СИ ДУША И С ВСИЧКАТА СИ СИЛА.

Господ, нашият Бог е върховната цел, към която трябва да отправим цялата сила на нашето същество. Както се покланяме на единство в триединството, така ние също трябва да бъдем единство вътре в себе си. Трябва да обичаме и да се покланяме 1) с цялото си сърце; 2) с цялата си душа; 3) с всичката си сила. Какво означават тези три неща?

  1. С цялото си сърце не означава с емоционален изблик. Светът свързва сърцето с такива идеи, но евреите не са го разбирали така. За евреина сърцето като цяло означава всички качества на вътрешния живот на човека: ума, емоциите и волята. То особено се отнася за ума, който дава снабдява с енергия целия вътрешен живот, както физическото сърце снабдява с енергия целия физически живот. Нашият ум, емоции и воля трябва да бъдат напълно единни в неделимо посвещение на Господа.

  2. С цялата си душа означава нашето самосъзнание и личност – като какви сме познавани – тази част от нашето същество, която ни отличава от другите индивидуални личности.

  3. С цялата си сила трябва да означава всичките ни източници на сила. Трябва да вложим всичко, което имаме, да обичаме Господа.

Нашите желания трябва да бъдат към Него, насладата ни в Него, зависимостта ни от Него и да бъдем посветени изцяло на Него. – Matthew Henry, Commentary, 1706, in. loc.

Апостол Павел може би говори за тази заповед, когато заявява:

А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и не лицемерна вяра; – 1 Тимотей 1:5

С други думи, целта на голямата заповед е любов, произхождаща от сърце, което е изцяло чисто, от душа или съвест, която е изцяло добра, и от вяра, която е с пълна сила.

Навсякъде в евангелията, където този текст е цитиран, „умът” е включен в списъка без никакви обяснения или възражения. Умът е основната способност, която контролира или води всички други части на човека, и следователно се приема като зад всички тях, и затова е даден от нашия Господ според метафората, известна като плеоназъм – където, за да се изясни и да се подчертае смисъла, се повтаря или изразява по-пълно с различни думи.

. . . Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. – Матей 22:37.

. . . и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила . . . и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила. . . . – Марк 12:30, 33

. . . Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум. . . . – Лука 10:27

Апостол Павел казва това по друг начин:

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. – Римляни 12:1, 2

|6:6| ТЕЗИ ДУМИ, КОИТО ТИ ЗАПОВЯДВАМ ДНЕС, НЕКА БЪДАТ В СЪРЦЕТО ТИ.

Думите на Шема – че Бог е Единство; и думите на заповедта – да обичаме Бога с цялото си същество; тези думи трябва да бъдат „в сърцата ни,” което означава „в умовете ни” според еврейския идиом (Марк 12:33). Те трябва да бъдат тържествено записани в паметта ни и на първо място в съвестта ни, така че мислите, размишленията и разговорите ни да са изпълнени с познание за Бога.

Заповедта за образование

|6:7а| И НА ТЯХ ДА УЧИШ ПРИЛЕЖНО ДЕЦАТА СИ.

Думата преведена да учиш прилежно буквално означава изострям чрез постоянно триене. Картината е на постоянно триене в точило, и повторно наточване, когато острието се изтъпи, така че да остава остро през цялото време. Трябва да учим децата си на Шема и заповедта да обичат Бога. Но заповедта да обичаме Бога обхваща всички Божии заповеди. Исус каза, че втората заповед да обичаме ближния си се подразбира в първата заповед, да обичаме Бога, и „На тези две заповеди лежат целият закон и пророците” (Матей 22:40). Той също казва, че ако Го обичаме, ще пазим заповедите Му (Йоан 14:15). Заповядано ни е да възпитаваме децата си в учение и наставление Господне (Ефесяни 6:4). Заповядано ни е да направим децата си изострени, подготвени и умели в прилагането на Божието Слово във всички области на живота. Това не е въпрос на избор. Децата ни трябва да бъдат добре подострени в Божиите заповеди – остри и точни в тяхното прилагане.

Това изисква и ние като родители също да сме остри, подготвени и умели в Божиите заповеди. Ученикът не надминава учителя си. И родителите и децата печелят от тази заповед. Подострянето на нашите деца, ще държи подострени и нас. Нашите деца са необходими и за собствения ни духовен растеж.

Много християни са изгубили тези благословения, защото са оставили на други задължението си да образоват собствените им деца. Според Библията, домът трябва да е центърът на всяко образование. Образованието е заповядана от Бога функция за семейството. На никой друг не е дадена отговорността да обучава децата: не държавата, не църквата, а родителите. Нужно е семейство, а не село да се възпита дете.

Разбира се, има уместни начини другите да помагат на родителите в този процес. Не отричаме това. Само искаме да наблегнем, че семейството е именно работата по образоване на децата. Когато родителите са оставени в състояние на наблюдатели, семейството е значително увредено. И от родителите, и от децата е отнет нечестно голям дял от отредения от Бога процес на духовен растеж. Продължавайки по този път на разделяне на децата от родителите им, разкъсваме самите мускули и жили на нашето общество. Семействата се разпадат, защото ги разкъсваме. Ние трябва да учим децата си – заради нас самите. Децата ни трябва да бъдат научени от нас – заради тях самите. Начинът да се унищожи семейството е да се разделят децата от родителите. А начинът да се разделят децата от родителите е да лишим семейството от неговата власт в образованието.

Презвитерианският теолог Робърт Л. Дабни пише преди 125 години:

Учението на Библията и на здравата политическа етика е, че образованието на децата принадлежи на областта на семейството и е задължение на родителите. . . . И така, с какво основание държавата . . . оправдава своята намеса в революционизирането на този ред? – Discussions by Robert L. Dabney, Vol. IV. Secular, 1876. p. 194.

Понеже каквото и извинение да дават, и без значение колко другите са допринесли за проблема, истината е, че родителите са отстъпили от своята определена от Бога отговорност да образоват своите собствени деца. Училищата са станали сиропиталища, пълни с деца, които са образователно изоставени от своите собствени родители. Децата вече не са в сърцата на своите родители.

Провалът на семейството съответства пряко на възхода на държавно контролираното образование. Това е така, защото Бог е определил родителите да бъдат основните учители, и защото Той изобщо никога не е възнамерявал държавата да бъде учител. Под Бога образованието никога не е било в правомощията на държавата.

Теорията, че децата на общността са грижа на общността, е езическа теория, водеща началото си от езическа Спарта и езическата република на Платон, и е свързана в закономерна, логична последователност с . . . разпадането на брачния съюз. – Discussions by Robert L. Dabney, Vol. IV. Secular, 1876. p. 194.

С други думи, държавно контролираното образование в крайна сметка работи за унищожаване на брачния съюз, като разделя децата от техните родители и разлага реда и авторитета, който Бог е предопределил за семейството. В новия ред, тъй като възпитаващата държава е заела мястото на естествено възпитаващото семейство, женитбата и законността стават маловажни. Сега в нашето общество жънем плодовете на няколко поколения на невярност към изявения Божий ред в образованието. Най-добрият начин да помогнем на семейството не е да престъпваме законовите граници, които Бог е определил, и да свършим работата на семейството, но да се махнем то пътя на семейството и да му позволим да се върне към отредената му от Бог функция за образоване на онези деца, с които Бог го е благословил.

Методът за образование

|6:7b| И ЗА ТЯХ ДА ГОВОРИШ.

Именно това трябва да характеризира нашето прилежно поучаване на нашите деца: и за тях да говориш. Повторението е важна част от записването на думите в паметта, но тази заповед не се ограничава само до механично рецитиране на думите на Божиите заповеди. Трябва също словесно да размишляваме над тяхното значение, над изводите и над тяхното приложение в различните ситуации, обстоятелства и случки в живота. Говорим свободно и гладко това, което е в сърцето ни. Ако Божието Слово е в сърцата ни, то ще се отразява и в нашето всекидневно говорене.

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста. – Лука 6:45

Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане разум. – Притчи 10:21

Пример за такова поучение е даден няколко стиха по-долу:

Когато в идните времена синът ти те попита. . . . Тогава да кажеш на сина си. . . . – Второзаконие 6:20, 21

Нашите наредби трябва да се характеризират със свободни и гладки богоугодни разговори, които да позволяват свободно задаване на въпроси от страна на децата ни.

|6:7c, d| КОГАТО СЕДИШ В ДОМА СИ И КОГАТО ХОДИШ ПО ПЪТЯ.

Евреите са седели заедно по време на хранене, през свободното си време, в почивките, при посещение, по време на обучение и по време на лек труд. Това означава, че всяко семейство е трябвало да прави тези неща заедно или иначе ще изключат възможността да се покорят на тази заповед. Средството на евреите за придвижване е било главно пеша. Времето за пътуване често е било свободно време, което е давало много време за разговори за Божиите неща. Ние не трябва да променяме нашия религиозен начин на живот, когато сме извън дома. “Седенето” и “ходенето” са символични изрази, които включват всичките дейности през деня. Семействата трябва да вършат нещата заедно през целия ден. Родителите трябва да използват тези моменти като възможност да свързват всичките си дейности с дейността на любящия Бог чрез спазване на Неговите заповеди. Колко домове захвърлят тези възможности чрез прекомерно търсене на забавления – спорт, телевизия, видео, пазаруване? Колко родители пускат всяко дете да търси своето си само и отделено от семейството? Да, има баланс, който трябва да бъде намерен, но балансът трябва винаги да бъде в полза на семейството. Моля, забележете, че този текст не казва, „когато седиш в твоя храм за поклонение или в твоята синагога, или училище.” Тези неща не са непременно изключени, но те в никакъв случай не са център – като че ли главно там вършим тези неща.

|6:7e, f| КОГАТО ЛЯГАШ И КОГАТО СТАВАШ.

Еврейският ден започвал при залез слънце. (Сравни Битие 1:2, „И стана вечер, и стана утро, ден първи.”) Господ е трябвало да бъде почитан вечерта – когато свършва единият ден и започва другият; и на сутринта – което е средата на двадесет и четири часовия ден. Еврейското семейство е отделяло време всяка вечер и всяка сутрин за молитва и наставление в Господните неща. Началото, средата и края на деня са принадлежали на Господа. Тези последни четири израза – когато седиш, когато ходиш, когато лягаш и когато ставаш – ни учат, че трябва да използваме всяка възможност през целия ден, за да за да преподаваме Господните заповеди. Не трябва да бъдем увличани в забавления, а трябва да размишляваме върху Божието Слово. Семейният живот на родителя и детето трябва да бъде изцяло изпълнен с познанието за Господа. Домът трябва да е центърът на образованието. Нужен е родител за да се възпита дете. (Залепете това на бронята на колата си!)

|6:8| ДА ГИ ВРЪЗВАШ ЗА ЗНАК НА РЪКАТА СИ, И ДА БЪДАТ КАТО НАДЧЕЛИЯ МЕЖДУ ОЧИТЕ ТИ.

Ръката е била символ на активно служение, а очите и челото са били символи на водителство и съвест. Тази заповед трябва да бъде като конец около пръста, който да ни напомня непрекъснато, че нашите действия и мисли трябва да са посветени на Бога. Повсеместен обичай във всички общества, когато не можем да се доверим на умовете си да ни напомнят, е поставяме нещо на място, където ще го виждаме през деня, което ще ни послужи като непрекъснато напомняне. „Навий конец около пръста си и няма да забравиш.” Някои евреи са вземали тези думи толкова буквално, че са носели пергаментни свитъци в ръцете си и в поясите си, и на челата си с думи от Второзаконие 6:4-9 и 11:13-21 написани на тях.

|6:9| И ДА ГИ НАПИСВАШ НА СТЪЛБОВЕТЕ НА ВРАТИТЕ НА КЪЩАТА СИ И НА ПОРТИТЕ СИ.

Там, където другите религии са украсявали имота си с идолопоклоннически символи, евреите е трябвало да пишат Господното Слово. Евреите е трябвало да бъдат библейски грамотни хора. Божието Слово е трябвало да бъде поставяно навсякъде, където хора влизат или излизат от имота. В миналите времена не е било лесно да се сдобиеш с Писанията, защото те са се преписвали на ръка, а не с печатница. Затова евреите са пишели своите уроци там, където всеки от дома е минавал всеки ден. Евреите са залепяли пергаментни свитъци с Второзаконие 6:4-9 на стълбовете и на вратите на къщите си. За съжаление е било станало обичай да навиват свитъците, преди да ги прикрепят, и всеки ден са ги докосвали или целували, като че ли са защитен талисман – но не са ги четели! Дали това е по-добре в сравнение с хора днес, които носят Библиите си навсякъде, но не ги четат и не ги разясняват на децата си? Или мисионери, които учат други семейства как да спазват Божиите заповеди, но оставят собствените си семейства в пансиони? Символизмът над същността е съвременната формула за лицемерие.

Да обобщим: Трябва да се възползваме от всички възможни средства да опознаем Божието Слово, за да ни бъде под ръка, когато е необходимо, полезно и изгодно – което е по всяко време. Никога не трябва да се срамуваме от Господа и от Неговото Слово, а винаги да го изявяваме открито и смело.

Сине мой, пази думите ми, и запазвай заповедите ми при себе си. Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми, като зеницата на очите си. Вържи ги за пръстите си, начертай ги на плочата на сърцето си. – Притчи 7:1-3

Ако някой ни пренебрегва за това, че използваме Библията през целия си курс на обучение, ние трябва да го поправим с първата и голяма заповед. Колко много се различава това от държавно контролираните училища, където Бог не се споменава – поне не с почитание – през целия ден. Така училищният ден става всекидневен урок по практически атеизъм, което има невидимо и коварно, но все пак натрупващо се и гибелно последствие за всички нас. Така нашето общество е загубило познанието за Бога и поради това страдаме във всяка област от живота.

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ТАЗИ ЗАПОВЕД ЗА СЕМЕЙСТВОТО

Първата и голяма заповед изисква родителите да обучават децата си в истината на Божието Слово. И родителите и децата печелят много от тази заповед. Нашето собствено познание и разбиране на истината нараства, когато предаваме истината на нашите деца. Оценяването и доверието на децата към нас като техни родители се увеличава, когато получат това наставление от нас. Някои може да възразят, че е най-добре да оставим тази задача на „професионалистите.” Бог не е смятал така, когато е давал тази заповед. Той създаде голям професионален екип от свещеници и левити, на някои от които е била поверена задачата за обучение на родителите. Но Бог повери задачата за обучение на децата не на тези професионални учители, а на професионалните родители. Чрез всекидневния живот семействата могат да предават неща през поколения по начин, по който никой нает учител не може, да не говорим да е упълномощен. (Социалистическите възпитатели разбират този принцип и сега реформират началните училища в „новото семейство,” според техните думи.) Когато работата по обучението е отнета от семейството, и родителите, и децата биват измамени, а семейството като цяло страда.

Тогава защо да оставяме в чужди ръце една задача, която е толкова твоя отговорност, че Бог и естеството, както и твоя собствен интерес, изглежда единодушно възлагат на теб? – от Tiriconium; or, A Review of Schools by William Cowper, 1785.

Тази заповед също е дадена, за да осигури чистотата и дълготрайността на вярата. Религия на истината, която бива вярно предавана от поколение на поколение чрез множество посветени семейства, ще бъде по-чиста и предпазена от общата извратеност, отколкото религия, предавана от малък екип от заинтересувани само от себе си „професионалисти.” Просто съвпадение ли е, че упадъка на истинското семейно посвещение е пропорционален на възхода на професионалното религиозно образование? Най-добрият начин да помогнем на семейството е да не му пречим и да му позволим да върши работата, за която Бог го е предназначил. Образованието е определената от Бога задача на семейството, и кои сме ние да отменяме Божията заповед за да спазваме нашите си традиции? (Матей 15:6; Марк 7:9). Нужни са богоугодни родители и прародители, за да научат и да възпитат богоугодни деца.

Благодаря Богу . . . понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия . . . като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса – 2 Тимотей 1:3,5; 3:14,15.

ПО-ОБШИРНИ СЛЕДСТВИЯ ОТ ТАЗИ ЗАПОВЕД

Нашето общество бива манипулирано да се покланя на държавата. Гледаме на държавата като на бог, който има правото да контролира всичко, което реши. На държавата е дадена властта да контролира съдбите на своите човешки ресурси – властта да предопределя. Нашето общество ни учи да смятаме, че държавата има има естествено право да контролира образованието на децата заради обществото, защото в края на краищата демократичната държава е въплъщение на обществото. То ни учи също, че държавата има неотменим интерес за своето собствено оцеляване и успех. Следователно държавата трябва да притежава децата, защото децата са бъдещето. Въпреки че тази доктрина рядко бива заявявана в такива откровени думи, тя е скрита презумпция на почти всички държавни програми. Държавата се стреми да бъде всезнаеща – да знае всичко за нас. Държавата се стреми да бъде всеприсъстваща – да бъде навсякъде в живота ни. Държавата се стреми да бъде всемогъща – да контролира всичко в обществото. Държавата е въплъщение на бога на хуманизма. Чрез държавата човекът е станал мерило на всички неща. Обещанието на изкусителя в Едемската градина най-после се изпълнява в социалистическата държава. Човекът е бог, определящ за себе си какво е добро и какво е зло – измервайки всичко чрез собствените си измислени стандарти, отделен от изявените Божии стандарти.

Има само един начин да бъде победена социалистическата държава. Той не е с политически средства и гласове. Той не е с петиции и протести. Той е с богоугодно, контролирано от родителите образование на собствените им деца. Социализмът разрушава естествената връзка между родители и деца – това е необходима част от социалистическата програма. Ако тези връзки не са разрушени, държавата не може да придобие власт да контролира бъдещето. Контролираното от родителите образование осуетява тази цел. Затова социалистическата държава работи усилено да превърне родителската връзка в тежест и да направи привлекателно за родителите да я прекъснат когато и където това е възможно.

От практична гледна точка домашното образование е изключително неблагоприятно за социалистическата държава, защото то усилва тази връзка между родител и дете, която контролира бъдещето. Семейството е обществен враг номер едно за социализма, и практикуването на библейско християнство е престъпление на омраза срещу държавата.

Държавата не е родила нашите деца, нито ни ги е дала, и ние не можем да й се доверяваме да ги отгледа вместо нас, нито да й позволим да ни ги отнеме.

Ето, наследство от Господа са децата, и награда от него е плодът на утробата. – Псалм 127:3.

Децата са поставени под властта, закрилата и настойничеството на родителите не на държавата, нито на църквата. Родителите са отговорни пред Бога за това как възпитават своите деца. Освен в необичайни и неизбежни обстоятелства, ние – родителите – ще отговаряме пред Бога за това кой възпитава децата ни и как са възпитавани. Бог няма да държи отговорни за провал държавата или църквата, а нас, родителите.

Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; защото това е правилно . . . И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. – Ефесяни 6:1, 4

През 1973, когато току що се бяхме оженили, и двамата бяхме съгласни, че никога няма да изпратим децата си в училища, контролирани от държавата. Нашето посвещение не беше реакция на социализираното образование. По онова време държавно контролираните училища не бяха толкова открито опасни, както са днес. Нашето съзнателно посвещение за контролирано и ръководено от родителите образование започна, когато и двамата дадохме брачна клетва да възпитаме децата си в страх от Господа. Посвещението ни по онова време беше философско. Само ние като родители имаме властта под Бога и отговорността пред Бога да възпитаме децата си в познание и страх от Бога.

От тогава сме открили много други причини за домашно образование, но всичките причини остават подчинени на тази. Знаем, че някои хора не обичат да говорим срещу държавно контролираното образование. Но нашето противопоставяне на общественото образование не е против академичното качество на образованието – колкото и лошо може да е понякога, нито против безбожието на учебната програма – въпреки че това също е сериозно съображение, нито против опасностите на класната стая – въпреки че това също стана много сериозна причина. Всички тези неща са само неизбежни морални следствия от една фундаментална грешка: да се действа срещу Божия ред, като от родителите бива отнет техният контрол върху образованието за да се даде на някой друг, като държавата или църквата.

Това е задължение на родителите. Това е протестантското учение – библейското учение. Нито държавата, нито църквата трябва да си го присвояват; но и двете трябва да просвещават, насърчават и помагат на родителя в неговата неотменима задача. – Discussions by Robert L. Dabney, Vol. IV. Secular, 1876, p. 223.

Въпреки че има много други практични причини за оттеглянето от държавно контролираната система на образование, всички тези други причини са подчинени на тази.

Както съм уверен в Христовото царство, така съм уверен, че една всеобхватна и централизирана система на национално образование, отделена от религията, както се предлага често, ще се окаже най-ужасна машина за разпространяване на анти-християнско и атеистично неверие, и на антисоциална нихилистична етика, индивидуална, социална и политическа, която този разкъсван от греха свят някога е виждал. – А. А. Ходж, теолог от Принстън, около 1869.

Не бива, глух към тихия повик на естеството,
Да го изпращаш да се люлее върху бясното море,
Нито да му казваш – „Върви на там” – и да знаеш,
Че има змийско гнездо, или тресавище на пътя му;
Затова като следваш същото правило
На естествена жалост, не го пращай на училище.
Tiriconium; or, A Review of Schools by William Cowper, 1785.

Възражение: Родителите трябва да изпращат децата си в държавно контролираните училища като „сол” за системата.

Отговор: Това се отнася за Матей 5:13, където се казва, „Вие сте солта на земята.” Но този стих продължава, „но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.” Следва малък урок по историческа химия.

Ако се опитаме да измием вкуса на обикновена готварска сол, тя ще се разтвори и ще се отмие: нищо няма да остане. Това е защото съвременната готварска сол се състои от чисти кристали на химическото съединение, което наричаме натриев хлорид. Но “солта” на библейска Палестина не е била чист натриев хлорид. Тя е съдържала натриев хлорид; но е съдържала и много други съединения и примеси. Можело е да се измие натриевият хлорид от древната сол, което ще премахне соления вкус, но ще остане значителен „остатък.” Той ще изглежда като “сол,” но ще му липсва соленият вкус или “аромат.” Тази измита “сол” губи всички свои полезни свойства: да запазва храната, да обогатява почвата, да почиства рани, да подсилва вкуса, и преди всичко просто да поддържа живота. Без натриев хлорид тази „сол” не струва повече от пясъка – всъщност, тя наистина е сол. С нея буквално са постилали пътищата – затова Исус казва, че “тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.”

Сега истинският въпрос е: „Дали нашите деца ще действат като сол в държавното училище, да го поддържат, пазят, подобряват, очистват и дават вкус; или държавното училище ще измие вкуса и ползата от децата ни и ще ги направи безполезна сол?” Точно кой кого измива – или обучава – в държавно контролираното училище? Социалистическите преподаватели не винаги са ефективни в преподаването на академични умения, но са много умели и ефективни в предаването – по все по-недоловими начини – на хуманистичния мироглед. Бащата на съвременното социалистическо образование е Джон Дюи. Дюи е бил посветен хуманист и автор на първия хуманистичен манифест. Хуманистите открито са заявили своето намерение. Те са възнамерявали да „осолят” нашите деца с философията на хуманизма. Чарлс Ф. Потър, водещ хуманист, пише в The Humanist Magazine(1930):

Така образованието е най-могъщият съюзник на хуманизма и всяко американско обществено училище е училище на хуманизма. Какво могат да направят теистичните неделни училища за един час седмично и обучаващи само част от децата, да спрат течението на петдневната програма на хуманистичното обучение?

Друг водещ хуманист, Джон Дънфи, пише в The Humanist Magazine (Jan/Feb 1983):

Убеден съм, че битката за бъдещето на човечеството трябва да бъде водена и спечелена в обществените училищни класни стаи от учители, които правилно осъзнават своята роля като евангелизатори за една нова вяра: религия на човечеството. . . . Учителят трябва да въплъщава същото себеотрицателно посвещение като най-яростните фундаменталистки проповедници, защото те ще бъдат друг вид служители, използващи класните стаи вместо амвона. . . . Класните стаи трябва и ще станат място на сблъсък между старото и новото – загниващия труп на християнството, заедно с всички свързани с него злини и нещастия, и новата вяра на хуманизма.

Нашите деца не се раждат „осолени.” Нашият Бог ни е дал задачата като родители да ги изпълним със сол. Ние наричаме този процес образование.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, [това означава да го изпълниш със сол ] и не ще се отклони от него, дори когато остарее. — Притчи 22:6

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. — Ефесяни 6:4

Буквално там се казва „да ги отглеждаме в поправлението и съвета на Господа.” С други думи, да не ги дразним към гняв, а да ги подтикваме към праведност. Когато отглеждаме децата си, ние действаме като сол върху тях – запазваме тяхната почтеност, обогатяваме техните умове, очистваме тяхната обхода и им даваме характерен християнски вкус на живота.

Готови ли са нашите деца за битката с филистимския великан на хуманистичното образование? Давид доказа себе си първо с прашката срещу лъвовете и мечките, преди да се заеме с великана Голиат. Доказали ли са се нашите деца с оръжията на християнското воюване? (Римляни 13:12; 2 Коринтяни 10:4, 5; Ефесяни 6:10-18). Едва след като децата ни са станали зрели и са се доказали в поправлението и съвета на Господа – само тогава можем да ги изпратим навън, за да се бият с хуманистичните филистимци. Но ако изпратим нашите деца да бъдат обучавани от хуманистичната система, можем да очакваме солта, която им даваме, да бъде постепенно отмивана от непрекъснатия поток на замърсяващия хуманизъм. Скоро солта ще изгуби своя вкус и няма да става за нищо. Нищо чудно, че християните са захвърляни и тъпкани от хората. Ако имахме в себе си някаква сол, враговете ни биха се опитали да ни убият. Вместо това, те просто тъпчат върху нас.

Едно столетие на християни, изпращащи децата си в държавно контролирани училища, е отмило солеността на християнството, така че сега имаме поколение от християни, които дори не знаят какво е християнско общество. Сега се борим да възпитаме християнски родители, които да бъдат „солта на земята,” като посоляват своите деца в страх от Господа.

ОБОБЩЕНИЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, защо родителите християни трябва да контролират образованието на децата си? Накратко, родителите трябва да контролират образованието на своите деца, защото това е тяхна отговорност пред Бога. Това не е отговорност на държавата, нито на църквата, нито на икономиката, нито на обществото като цяло. Въпреки че има много практически причини за оттеглянето от държавно контролираната система на образование, тези други причини са подчинени на въпроса за отговорността и контрола.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева