Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума
Глава 3
Трябва ли християните да предпочитат училище с класна стая?
И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.
— Ефесяни 6:4Който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност. – 1 Тимотей 3:4
ВЪВЕДЕНИЕ
Все повече християнски родители избират да си върнат част от контрола над образованието на собствените им деца. Много родители считат за главна или предпочитана възможност да изпратят децата си в частно училище. В тази глава ще изследваме проблемите при тази възможност.
Библейският ред
Както вече обяснихме в Глава 2, библейският ред е родителите да контролират и да направляват процеса на образование на своите деца. Някои хора могат да твърдят, че класните училища могат да бъдат контролирани и направлявани от родителите. Може би – но не в същия смисъл, начин или степен като домашното училище.
В домашното училище родителят е пряко въвлечен в процеса. В обучението с частен учител родителят отстъпва част от контрола и управлението, но само на доверен учител; в ограничена степен; с пряка отговорност към родителя, който може лесно да се намесва пряко в процеса там, където счете за необходимо. Каква е разликата с училището с класна стая? Родителите могат внимателно и съвестно да изберат училище с класна стая; училищният съвет може да включи някои родители; родителите могат дори да имат думата какви учители да бъдат наети и каква учебна програма да се използва. И, разбира се, родителите могат да упражнят възможността на крайно вето с краката си, като изтеглят детето от училището и да го запишат другаде. Въпреки това контролът, който родителите упражняват в такова училище с класна стая е отдалечен на няколко стъпки от прекия контрол върху образованието на собствените им деца. Многобройни нива от посредници във всички направления, всякакви изолиращи прегради и сблъсък на интереси от различна величина застават между родителя и неговото дете. Такива неща са функционално изискване във всяко ефективно управлявано училище с класна стая. Те са неизбежна част от него. Те са „неизбежно зло” в процеса на степенуваната класна стая и не могат да бъдат избегнати.
Възрастните често избират да посещават частни курсове, за да се обучават в специализирана академична информация. Това може да бъде много ефективно използване на специализирани учители. Възрастните могат да контролират този процес. Но би било грешка от голяма величина да се предполага, че академичното образование на децата през годините в средното училище трябва да се контролира по същия начин като образованието на възрастните. Процесът през тези години е съвсем различен. Да използваме аналогията с компютъра: възрастните трябва да притежават цялата оперативна система и основен софтуер в работещ вид. Но децата все още получават своето елементарно програмиране. Грешките при форматиране ще изобилстват, ако просто въведем сурови данни – чисто академични, преди програмирането да е завършено. Тук се включва много повече от чисто академичното. И само понякога академичните данни се докосват до такова специализирано обучение, което изисква специализиран учител.
И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. – Ефесяни 6:4
Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават. – Колосяни 3:21
Гръцките думи за раздразвам [parorgizete и ereqizete] изразяват идеята за насилването на детето твърде много, отвъд неговите възможности, до състояние на оправдан гняв и съкрушено отчаяние. (Преувеличен пример за това в английската литература би бил младият Пол Домби, герой на Чарлс Дикенс, който бил учен до смърт – буквално.) Бащите трябва да възпитават своите деца докато достигнат пълна зрялост, а не да ги тласкат към нея. Процеса е различен с всяко отделно дете и изисква много фини настройки. Малките деца не могат да бъдат третирани като малки възрастни. Не можем просто да ги пуснем по академичния конвейер и да очакваме накрая да излязат добре произведени машини. Фабриката е модел за ефективна манипулация на много неодушевени предмети за производство на многобройни, еднакво изглеждащи продукти. Крехката природа на характера на нашите деца е такава, че изисква те да бъдат изграждани индивидуално, а не масово изработени еднакви фабрични модели.
В допълнение към тези библейски съображения, някои от причините да не изпращаме децата в държавни училища са приложими в различна степен към всички училища с класни стаи – независимо дали са контролирани от държавата или от частни интереси.
Защо не класическо училище?
Въпросът за някои родители е: „Защо просто да не изпратим детето си в степенувано, класическо училище с класна стая?” По принцип или на теория ние не сме против съществуването на частни учители по някои полезни предмети. В много обстоятелства частният учител под ръководството на бащата е за предпочитане. И в извънредни ситуации могат да се допуснат други възможности да задоволят критични и безусловни нужди. Но частен учител за един ученик или много малък брой ученици не е същото като класна стая – особено класна стая съставена от различни семейства и различни полове, и най-вече голяма класна стая от връстници. Не вярваме, че класната стая е за предпочитане пред родителя или специалния учител.
Осъзнаваме, че навлизаме в спорна област. Нека да бъде казано от самото начало, че не ни е работа да съдим други християни за техните решения. Те отговарят пред Господа и трябва да разбират най-добре своите собствени обстоятелства и посоката, в която Господ ги води. В процеса на освещение може да има много половинчати мерки, които в идеалния смисъл не са подходящи, но въпреки това в практическия смисъл са необходими. Да речем, че сме от Ню Йорк. Може да сме започнали пътуване от Лос Анджелис до нашето си място. И така, ако ни откриете в Чикаго, не съдете прибързано. Чикаго може само да е спирката по пътя към нашето си място. Просто ни посочете правилната посока и ни помогнете да напреднем в пътуването си.
ДЕСЕТ ПРОБЛЕМА С УЧИЛИЩАТА С КЛАСНА СТАЯ
По-долу изброяваме някои от проблемите, които съществуват в големите смесени по пол, разделени по възраст целодневни училища с класна стая. (Тъй като повдигнахме този спор – много домашни учители са осъзнали факта, че следните проблеми се отнасят също и за смесени по пол и разделени по възраст неделни училища, младежки групи и подобни ситуации. Но това е предмет на друга книга.)
1. Класните училища създават връзки, които могат лесно да нарушат и да се противопоставят на правилните връзки на власт и привързаност.
Например:
Връзката учител-ученик може да отслаби връзката родител-дете.
Връзката училище-ученик може да отслаби връзката семейство-дете.
Връзката ученик-ученик може да отслаби връзката брат-брат (или сестра-сестра).
Връзката родител-училище може да отслаби връзката баща-майка.
Има огромен потенциал за отчуждение в правилните отношения на привързаност и пораждане на неправилни отношения на привързаност. Под Господа родителската власт е единствената основа за наставление. Уважението към родителската власт бива подкопано, разводнено и разрушено, когато в детските умове биват издигани други авторитети над техните родители. Разбират ли децата кой има власт над тях? Доверието бива подкопано, когато властта е объркана.
През 1985 се опитвахме да основем частно училище. Въпреки че работихме много усърдно за създаването на това училище, за организирането на плановете и избора на учебната програма, съществуваше един проблем: нямаше ученици. Усилията за предизвикването на задоволителен интерес към такова училище се провалиха. Нашите собствени деца несъмнено щяха да посещават училището. Вместо това се отказахме и продължихме да следваме домашното обучение. Бяхме доста разочаровани. Тогава не разбирахме както сега истинската ценност на домашното училище.
Повечето деца, които посещават училища с класна стая – частни или държавни, християнски или светски, класически или съвременни – се привързват към своите връстници. Те се свързват с връстниците си и се отдалечават от родителите си. Властта на родителите бива подкопана – невидимо и вероятно напълно неумишлено, но все пак напълно неизбежно. В Капана на социализацията (Rick Boyer, The Socialization Trap) Рик Бойер отбелязва, „Социализацията с връстниците разрушава отношенията в семейството. . . . [тя] отделя децата и от техните братя и сестри, и от техните родители чрез отделеното време, интереси и емоционално обвързване.” О, разбира се, детето продължава да обича мама и татко до известна степен. Но сърцето, привързаността, вниманието, истинският живот на детето стават обвързани с неговите връстници. Родителите загубват сърцата на своите деца.
Ако ни бяхте попитали през 1980 защо обучаваме децата си у дома, бихме ви отговорили, че искаме нашите деца да получат добро образование. Искахме да научат латински и гръцки. Днес ще ви кажем, че ги обучаваме у дома, защото не искаме децата ни да се обвързват социално със своята възрастова група. Искаме да запазим сърцата на нашите деца там, където трябва да бъдат, с техните родители и семейство, докато дойде време да се оженят и да напуснат дома. Ние родителите се нуждаем от освещението, което идва от обучението на нашите деца, и децата ни се нуждаят от същото от нас. Така че дори да не можем да ги обучаваме по латински и гръцки, все пак ще ги обучаваме у дома.
2. Училищата с класна стая могат да създадат атмосфера на неблагочестиво съперничество, вместо богоугодно предизвикателство.
Когато връстниците се съберат заедно в класове, естественият резултат е съревнованието – не според абсолютен стандарт, а един срещу друг, което поражда плътско съревнование и съперничество.
Тук привеждаме цитат, който очевидно доказва това твърдение. По време на Гражданската война Огъста Джейн Еванс пише книга, Маркариа; или, Жертвени олтари (Augusta Jane Evans, Marcaria; or, Altars of Sacrifice). Еванс е образована у дома от своята майка. Изучавала е латински и гръцки и е била добре запозната с класическата литература. Главният герой в нейната книга е Айрийн, петнадесетгодишна привлекателна южняшка красавица, изпратена в престижен пансион в Ню Йорк.
Както високите тиранични плевели и неокосената избуяла трева покриват и смазват нашите крехки, чисти, ароматни цветчета на поляната, така недостатъците на характера на Айрийн бързо избуяха и се развиха в новата среда, в която беше поставена. Те като че ли намериха всички благоприятни обстоятелства, и нейните благородни импулси попаднаха в непосредствената опасност да бъдат напълно заглушени . . . а връзките, които заобикаляха Айрийн бяха добре пресметнати да унищожат първородната чистота и несебичност на нейната природа. Училището беше от много висока класа, изключително модерно, и там биваха изпращани ученици от всяко място в Съединените Щати. Относно образователните стандарти, учебното заведение беше изключително; преподавателите бяха смятани за ненадминати в собствените си области, и се полагаха всякакви усилия за съвършено обучение. Но какъв Вавел царуваше извън класната стая! Сто и четиридесет момичета, които прекарваха свободното си време в завист, подигравки, злоба и клюки. Групата на по-грозничките се обединяваше в неумолима омраза срещу онези, които природата беше изваяла във формите на красотата; ленивите и тъпите винаги бяха готови да порицават успешните усилия на по-добрите от тях; просто облечените деца на родители в затруднено положение подхранваха своето недоволство като зяпаха с неприкрита завист богато облечените любимки на съдбата; а облагодетелстваните презираха тези нещастнички, гордеейки се с богатство, красота или интелигентност, според случая; ставайки все по-надменни и нетърпими с всеки ден. Това беше лош климат за млада, непокварена душа; и е изненадващо колко истински наивни родители, желаещи да постигнат напредъка на своите дъщери във всяко отношение, се надпреварваха да ги изпращат там, където около тях се издигат и извиват отровни изпарения. Директорите на такива заведения несъмнено често са съвестни и се стремят да изпълняват вярно своите задължения; но злите качества на човешката природа са упорити, трудни за потискане дори при най-благоприятните обстоятелства; и когато такова множество от неподготвени души бъде затворено за външния свят, за да се забавляват за сметка една на друга, със сигурност ще последва злочестие. — Augusta Jane Evans, Marcaria; or, Altars of Sacrifice
Възражение: Аз минах през училището и нямам проблеми.
Отговор: Поне си мислите, че нямате. Когато сравняваме себе си с нас самите, не изглеждаме толкова лошо, нали? По светските стандарти можем да изглеждаме добре и семейството ни да е съвсем наред. Сравнени с хората преди един век може да изглеждаме малко поизбледнели. Но трябва да оценяваме себе си по абсолютния стандарт на Божието Слово и за нещастие според този стандарт повечето от нас изглеждат повече като Лот приспособен към Содом. Неосъзнатите не осъзнават, че са неосъзнати.
3. Училищата с класна стая създават междукултурен обмен извън контрола на родителите, създавайки ценности, които могат да са в конфликт с ценностите на родителите.
Изкуствената среда на училището с класна стая се превръща в смесица на културни ценности от различни ученици, различни учители и различни администратори. В средата от възрастни хора в църквата това може да бъде подходящо и благоприятно предизвикателство. Но в средата от деца в училището това може да подкопае властта на бащата и на семейството.
Възражение: Децата трябва да се научат да се справят в реалния свят.
Отговор: Възрастните имат нужда да живеят праведно в реалния свят. Децата нямат зрелостта да реагират правилно на сложния културен натиск. Работа на родителите е да ги учат и да ги изпитват в ситуации, които са под контрол, не просто да ги поръсят с няколко стандартни съвета и след това да ги потопят в един враждебен свят. Ако ги учим да плуват по този начин, повечето ученици ще се издавят.
4. Училищата с класна стая могат да бъдат академично непълноценни в много случаи просто поради неефективността на преподаване на еднакъв материал на множество деца на различни нива на учене.
Обучението в класната стая носи със себе си неизбежното дългосрочно следствие на притъпяване на учебната програма, намалявайки методиката до минимум и понижавайки качеството на резултатите. Така трябва да се въвеждат специализирани програми. Разбира се, това може да се случи и при домашното обучение, но не като следствие от присъща слабост в самата институция на семейството, а като резултат на индивидуална леност или подражаване на класната стая вместо лично обучение.
Възражение: Класическите училища с класна стая могат да дадат по-талантливо професионално обучение, отколкото кой да е родител може да даде.
Отговор:
Рядко се намира училище, което да е пълно с талантливи учители. Талантливи или не, ако са завършили програма за обучение на учители, те вероятно са напълнени с последните методи в образователната психология. По наше наблюдение бившите учители от училищата обикновено срещат най-голямо затруднение при приспособяването към домашно обучение – по тяхно собствено признание. Това, на което са били обучавани, не съответства на реалността.
Такива учители биха били по-ефективни като частни учители.
Ефективността на талантливите учители в ситуацията на класната стая се прилага по-добре в образованието на възрастни, отколкото в образованието на деца. Докторската степен по физика не помага въобще за елементарната физика – всъщност, тя може неволно да действа като пречка за много ученици.
Няма голяма разлика между родител обучаващ своето дете по елементарна физика, използвайки материали подготвени от талантлив професионалист, и същото обучение преподавано направо от този професионалист. Но ако искате да преподавате висша квантова механика, това би било друг въпрос.
Родители, които са отслужили своята дванадесет годишна присъда в държавни заведения – начално, основно и средно училище – могат да изкупят липсата си на образование като учат своите деца на тези класически предмети. Изпращането на децата в училища с класна стая не прави нищо да реши този проблем. Домашното училище е също и за родители!
Когато решението се взема само на основание на академичната стойност, академичното изпълнение се превръща в най-висш авторитет и уважението към родителите и тяхната власт бива подкопано.
Дори ако това възражение е като цяло вярно, то все още не е оправдание. Определено при равни условия осигуряването на по-талантливо професионално обучение би било основателен критерий – но едва след като много други проблеми са били решени. Това определено не е първият и най-важен критерий, на основа на който да решим въпроса.
5. Възрастовото разделяне в училищата с класна стая насърчава формиране на възрастови групи като законен начин за разделение в обществото.
Това създава изкуствен и непрактичен униформен стандарт във възрастовите групи, докато разделя семейства и поколения. Не препоръчваме такава групова социализация на децата. Тя развива неправилен апетит – апетит да си заобиколен от връстници и да отбягваш присъствието на възрастните, докато създава културна празнота на възрастово разделени взаимоотношения. Това често е формула за глупостта.
Връзките му с връстници и синове на връстници – Там се появява блясъка на бъдещите му години. — от Tiriconium; or, A Review of Schools by William Cowper, 1785.
Разделената по възрасти класна стая произхожда от еволюционната и социалистическата философия и завършва като изкуствена младежка култура, възхвалявана заради своето откъсване от културната традиция. (Прочетете Christopher Schlecht, Critique of Modern Youth Ministry.)
Възражение: Децата в училището се смесват с деца от други възрастови групи на игрището, в автобуса и при други дейности – много повече децата обучавани у дома.
Отговор: Точно в това е проблемът – първо, разделяне и окачествяване, последвано от смесване. Разделянето създава социологическа свързаност между връстниците, а смесването доказва (и често заздравява) качеството свръзката, която ги разделя. Колкото са по-големи класовете, толкова по-голям става проблемът. Нуждаем се от повече семейни връзки и по-малко възрастови връзки.
6. Смесването на половете в училищата с класна стая може да създаде ситуации, които са неподходящи.
Момичета и момчета от различни семейства трябва да се събират заедно само в контролирана среда, изцяло под властта на техните родители. Точка по въпроса. (Всъщност, отделно момчетата и отделно момичетата трябва също да бъдат контролирани, но по различни причини.) Нашите момичета не трябва да развиват независими отношения с други момчета и нашите момчета не трябва да развиват независими отношения с други момичета извън нашето знание, съвет и съгласие. (Същото е между момичета и между момчета, но отново по различни причини.) Това, което наричаме „съвместно обучение,” е плодородна земя за обществено разлагане чрез разрушаване на родителската власт. То по същество създава контекста, който поддържа обществено идолопоклонското и емоционално блудническо мислене на „срещите,” което преобладава в нашето общество. (Прочетете Natali Miller, The Pattern of Courtship.)
7. Времето в училище извън дома, други следучилищни програми извън дома и училищна работа донесена у дома след училище – всички тези привличат ред и посвещение от семейството към училището.
Времевото разписание е важна част от живота, а чуждото времево разписание е огромен товар. Целият семеен живот бива принуден да се съобразява с дневното, седмичното, месечното и годишното времево разписание на една външна институция. Училището става център на живота, замествайки дома. Децата израстват с формирана по-силна преданост към образователните институции, отколкото към своите кръвни роднини.
Възражение: Домашното училище разрушава дома, така че трябва да изберем пътя на училището с класна стая.
Отговор: Това е като да кажем, „отглеждането на крави разрушава обора.” Може би го разрушава – ако не искате да използвате обора за това, за което е предназначен. Нашите схващания за „дом” и „семейство” са били толкова основно променени от изкуствената култура, създадена от социализираното образование, че сме забравили истинските цели на семейството. Истинският проблем е, че съвременните обществени схващания за „дом” и „семейство” са разрушителни за законната библейска функция на домашното училище, а не обратно. Не говорим за частните училища с класни стаи и наетите учители. Всеки баща може да определи какво е правилното място по отношение на призванието, условията и обстоятелствата на неговото семейство. Но всяко семейство е семейство на домашно училище – независимо дали го осъзнават или не, независимо дали го харесват или не, и независимо дали правят нещо за това. Така че, пуснете кравите в обора и не мислете какво ще се случи след това като „разрушение.” „О, бъркотия и неприятности!” Съжалявам, но това е реалният свят. Следващото нещо, което ще чуем, е, че децата разрушават брака. О, почакайте, нашето общество вече учи това.
8. Има същностно противопоставяне между:
1) модела „наставник-ученик,” и 2) модела „учител-класна стая.”Първият е органичен заветен модел. Вторият е изкуствен фабричен модел. Първият започва с хората в тяхната обичайна и естествена среда и следва схема на органично израстване, приспособяване и посвещение. Вторият започва с хора отделени от всички обичайни взаимоотношения и следва схема на принудително съобразяване, ефективност и производителност. Нека да осъзнаем това, при равни други фактори, най-доброто училище с класна стая е това, което най-много прилича на дома, а най-лошото домашно училище е това, което прилича на класна стая. Как бихме нарекли реакцията на малки деца, студено отделени от естествените им връзки и въдворени в институция на млада и крехка възраст? Психолозите наричат това безпокойство на раздялата или синдром на непълнолетна раздяла. Учителите го наричат детска градина. Възрастните могат лесно да се приспособят към учители и класни стаи. Но да очакваме това от деца е очевидно неестествено и грубо. То трябва да бъде разглеждано като възможност само в извънредни случаи.
Възражение: Частното училище е само допълнение към управляваното от родителя образование.
Отговор: Нека да видим дали правилно определяме понятията: Цял ден учителите са допълващи родители. Цял ден съучениците са допълващи братя или сестри. Цял ден училището просто допълва семейството. При равни други фактори (макар да не са равни), мислим, че сте прави – с изключение на едно нещо: Може да изядем една порция и да вземем диетични добавки, за да подобрим хранителната стойност. Ако хранителната стойност на ястието е ниска, количеството от добавките трябва да се увеличи. В кой момент добавките стават ястие и ястието става добавка? Ще оставим вие да отсъдите това.
9. Когато ученето бива изкуствено разделено от реалния живот, много неща остават ненаучени, което създава празнота за много неща, които трябва да бъдат научени чрез всекидневни примери.
И родителите, и децата трябва да научат тези неща, но нито едните, нито другите могат да го направят, когато са разделени един от друг през целия ден, и когато докато са заедно техните занимания са съсредоточени главно около подготовката на детето за неговите отделени занимания в училище. (Между другото, това не поражда ли съсредоточена около детето култура, вместо съсредоточена около семейството култура? Разбира се, ще се опитваме да уравновесим това. Но защо да се налага да го правим?) Жалко за ученика, който израства с мисълта, че животът трябва да е това, което преживява в класната стая. Животът е готвене и чистене, грижа за деца и прохождащи, хранене на животните и садене в градината, пазаруване и поръчки, грижа за болни и възрастни, а в тези неща се научават уроци, които напълно липсват в училище.
Във всяко поколение има чиста загуба на култура. Загубата в началото е относително малка. Децата идват в училище с някаква дисциплина и зачитане на властта, някакви идеи за възгледи и измерения в живота, някаква учтивост и етикет, някаква любезност и съобразяване, някакъв морал и чувство за срам и т.н. Но загубите нарастват експоненциално и се натрупват във времето, докато културата в крайна сметка достигне изродено ниво, на което всички ценности биват захвърлени, всяко чувство за посока е изгубено и побеждават враждебните култури. Днес в Америка сме приблизително в тази точка. Може би сме минали тази точка. Да, смятаме, че сме минали тази точка.
Причината за вавилонския плен на Израел в крайна сметка беше приписана на Бога поради провала на бащите да предадат наставление на своите деца.
И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израел, рече им: Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на децата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон. Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това [с наредбата децата да спазват Закона] ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. – Второзаконие 32:45-47
Предаването на наставлението на Закона на децата би продължило дните им на земята. Това беше част от първата и велика заповед да обичат Господа своя Бог с цялото си сърце и прилежно да обучават децата си в Неговите заповеди. Именно това те не направиха, което доведе неизбежно до тяхното пленничество.
След плена във Вавилон, тъй като толкова много обучение беше изгубено, бащите нямаха никаква представа какво да предадат на своите деца. Поколението след вавилонския плен никога не беше чувало думите на Закона. Така в книгата на Неемия откриваме онази драматична сцена на възстановяване на празника на скиниите, който изискваше книгата на Закона отново да бъде четена на хората.
Тогава всичките хора се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; . . . И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието . . . и той чете от него, . . . А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, . . . И Ездра разгъна книгата пред всичките хора (защото бе над всичките хора); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките хора отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха на Господа с лицата си до земята. . . . Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното. И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на хората, рекоха на всичките хора: Тоя ден е свят на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона). – Неемия 8:1-6, 8, 9
Синагогата е била основана след заточението, не за да замести обучението в семейството от бащата, а за да помогне на бащите да научат Закона, така че да могат да обучават своите собствени семейства в Закона. Синагогата е била основно за бащите.
Няма да възстановим нашето наследство, докато се задоволяваме да следваме в образованието примера на гръцката академия. Не защитаваме вместо това тесногръдата култура на менонитите, която отстъпва от всякакво организирано образование след осми клас и отбягва познанието за какво да е нещо извън Библията или практичните неща. Свободата на Новия Завет ни освобождава от детинския живот на постоянен контрол, но все пак изисква от нас да вземем същите принципи, прилагани едно време по детински в Израел, и да ги прилагаме сега зряло и отговорно към новите и различни обстоятелства. Начините могат да се променят, но принципите остават същите. Нашето общество е изгубила основополагащия принцип на родителско обучение на децата. Светът на бизнеса, религиозният свят, политическият свят и образователният свят – всички те го отбягват, работят срещу него и по много начини го изключват – той не се вписва в техния ред на нещата. Семейството е култура и родителското обучение на децата е определено от Бога средство за предаването на култура през поколенията. Нарушаването на този ред води само до вреда за нас. Естествено, има противопоставяне между светските пътища и Божиите пътища. Отстъпването пред света не е решение. Отстъпването пред Бога е решението.
Възражение: Децата трябва да пораснат все някога, нали? Вие не действате в реалния свят. Опитвате се да предпазите децата си.
Отговор: Точно това е нашият аргумент. Така нареченият „реален свят” не е реален според Божиите стандарти. Децата трябва да израснат в Божия реален свят, а не в света на човешките фантазии. Божият реален свят изисква родителите да защитават своите деца и да ги предпазват от стихиите, докато израстват. Адам и Ева бяха единствените хора, които бяха родени като възрастни.
10. Ресурсите биват неразумно прахосвани.
От гледна точка на родителя, образованието в училището с класна стая се добива на първокласна цена. За разлика от частните училища с класна стая, домашното училище не струва от хиляда до три хиляди долара за един ученик (или дори повече). Определено можете да похарчите толкова много пари, ако желаете, но в крайна сметка ще натрупате съкровище от ресурси, на което би завидяло всяко частно училище.
От гледна точка на ученика, времето в училището с класна стая се потребява на намалена цена. След като се изключи времето за превоз, организация, прекъсване и пренареждане, действителното време за обучение и учене в най-ефективните училища с класна стая не може да бъде повече от половината – по-скоро една трета – от времето от излизането на детето от дома до връщането му. В много държавни училища това всъщност е много под една четвърт от цялото минало време. Шест часа необходими в училището с класна стая са може би два или три часа необходими в домашното училище. В домашното училище на разположение е много по-качествено време и много по-малко време е нужно за изучаване, което оставя много време за други достойни занимания, като посещение на дом за възрастни или приготвяне на вкусна изненада за татко, когато се прибере у дома. Макар че в някои отношения класната система може да бъде счетена за по-ефективно използване времето на учителя (да обучава няколко ученика по един предмет по едно и също време), това не е по-ефективно използване на времето на ученика – особено в млада възраст.
Семейството обучаващо у дома има по-голяма свобода от време и движение за специални семейни дейности като академично изследване, специализирано обучение, служение на други, продължително пътуване или дори за семейни непредвидени случаи. Такива възможности са значително по-малко, когато семейството е обвързано с разписанието на училището с класна стая.
Проблемите на училищата с класна стая
– ОбобщениеСъкратихме произволно нашия списък с проблеми в училищата с класна стая на десет. В изготвянето на този кратък списък целта ни беше да събудим родителите за някои реални проблеми, за които обществото може да ги е заслепило. Не сме включили такива проблеми като здраве и безопасност, подчинение и еднообразие, връзки на общуване, конфликти по академичните въпроси, поведение, дисциплина, и списъкът продължава.
В обобщение, дългосрочното следствие от училищата с класна стая е да отделят детето от родителите му и да го оставят на него самото, неговите връстници, учители, училище и на неутрално към семейството общество. Това неизбежно води до неподходяща и хаотична културна промяна. Правилната подредена обществена промяна идва от обучение в църквите и на други места на възрастните, които на своя страна обучават своите деца у дома. В основата си обичайната класна стая днес е присвояване на правилните връзки на власт. Напълно разбираме, че това не е открито или прикрито намерение на хората, които основават, финансират или работят в частни училища. Но добрите намерения не са проблемът. Въпросът е дали краят е добър и дали средствата са законни и правилни. В извънреден случай, може би. Все пак бихме заявили, че естеството на съвременните извънредни обстоятелства в обществото изисква от нас да избягваме какво да е институционално разделение на децата от техните родители. Никога не е трябвало да възприемаме такива институции като обичайна практика. (Защо сме направили това е само по себе си дълга дискусия. Всяко нарушаване на законите, ако мине и не е спряно в зародиш, винаги расте и придобива своя власт, докато накрая измести първоначалните закони.) Въобще не е трябвало да принуждаваме малките да учат от модел за образование на възрастните. Трябва да помагаме на родителите да изпълняват своите задължения, а не да подпомагаме пренебрегването на задълженията.
ПРЕДИМСТВАТА НА ДОМАШНОТО УЧИЛИЩЕ
Домашното обучение има толкова по-голям потенциал, отколкото този на училището, че малките частици обучение, които „обществената училищна” система може да даде на средните маси, са съвсем незначителни и слаби . . . — Discussions by Robert L. Dabney, Vol. IV. Secular, 1876. p. 197.
Много и различни са хората, които пеят хвалебствия за домашното училище. Предимствата са разглеждани от много автори. На друго място сме написали за Седемте безспорни истини на домашното училище.
Домашното училище не е алтернативно образование. То е било от самото начало и съществува най-дълго време.
Всеки родител обучава у дома – но някои родители обучават повече от други.
Родителите са отговорни пряко пред Бога за образованието на своите деца.
Домашното обучение произвежда най-доброто академично обучение.
Домашното обучение произвежда най-добрата социализация.
Домашното обучение произвежда най-добрите ценности.
Домашното училище е най-добро и за родителите, и за техните деца.
Вярваме, че Божието благословение днес почива върху голяма част от съвременното движение за домашно училище, защото то най-добре се съобразява Божия ред за семействата, който е избраният от Бога начин да възстанови богоугодните основи на обществото и образованието.
НЯКОИ ВЪПРОСИ
Могат ли родителите да се справят с класическото образование?
Въпрос: Могат ли родителите наистина да се справят с класическите предмети? Не е ли най-добрата възможност доброто класическо християнско училище?
Отговор: Отношението на някои родители е, „Не можем да приложим класическия подход. Трябва да оставим това на експертите.” Те несъзнателно захвърлят един от многото силни аргументи за домашно обучение: частното обучение е много по-ефективно от обучението в класна стая. Има ли нещо в класическото образование, което да обезсили този аргумент? В никакъв случай. Не е ли класическото домашно образование непрактично? Напротив, практично е.
В миналото частното обучение по класически предмети е било широко разпространено. Някои родители питат дали могат да бъдат компетентни учители, когато имат малък или никакъв опит в обучението на предмети като гръцки, латински, логика или класическа литература. Но днес има налични много благоприятни, смилаеми, материали за самообучение по тези предмети. Всеки родител с малки или никакви познания в класическото образование може да бъде компетентен учител с полагането на нормални усилия – препятствие, което той вече е прескочил, когато е влязъл в редиците на домашното обучение. Никакви специални звания не се изискват, освен доктор по бащинство.
Нещо повече, ако ние родителите ценим класическото образование за нашите деца, защо да не го ценим също и за себе си? Сало защото не сме учили тези неща през нашата младост, не означава, че не трябва да ги учим сега или че не можем да ги научим, както учим на тях нашите собствени деца. Никога не научаваме нещо толкова добре, както когато ние самите трябва да го преподаваме. Какво благословение е да имаме деца, които да учим на тези неща. Ние завършилите държавно образование през двадесети век сме били ограбени от много. Нуждаем се да преподаваме тези неща на нашите деца – заради нас самите.
Колко дълго да обучаваме у дома?
Въпрос: Колко дълго планирате да обучавате у дома?
Отговор: Бог е дал на родителите пълномощията над образованието на техните деца. Ако се страхуваме, че се провалим в задачата да ги образоваме сами, трябва да търсим Господната помощ и Той може да ни води да използваме помощта на другите. За съжаление нямаме много роднини, които са способни или желаят да помогнат. Въпреки това не можем да очакваме помощта от Господа да дойде извън Неговия ред и противно на пътя на Неговите заповеди. Съгласни сме, че нашето време е извънредно време, което може да оправдае някои извънредни мерки. Но твърдим, че естеството на извънредното положение по-скоро ни води към, а не против домашното училище. Надяваме се да помогнем на нашите собствени деца да обучават техните деца. Надяваме се също да продължим да помагаме и на други домашни учители. Не мислим, че можем някога да спрем да обучаваме в домашно училище. Защо да спираме?
Нашето дете не иска да се обучава у дома
Въпрос: Нашето дете иска да ходи на училище. Защо въпреки това да го обучаваме у дома? Страхуваме се, че ще го загубим, ако не му позволим да има това, което иска.
Отговор: Това е въпрос на власт и е напълно отделен от въпроса кой начин на обучение е по-добър.
Децата не знаят кое е най-добро за тях – затова Бог ги е поставил под грижата на родителите. Тийнейджърите понякога мислят, че знаят всичко. Това е всичко, което трябва да знаем, за да докажем, че не знаят всичко. Който знае малко понякога е по-зле от който не знае нищо.
Ето някои решения, които тринадесетгодишно дете може да вземе: Искаш ли да четеш Швейцарското семейство Робинзон или Бен Хур? Искаш ли да напишеш тема върху Бенджамин Франклин или Патрик Хенри? Кои имена искаш да научиш наизуст първо, на римляни или на евреи? Но променящите живота, сериозните променящи семейството решения – като изпращането на детето на училище – трябва да се вземат от родителите, без въобще да се вземат предвид моментните „чувствани нужди” на детето. Как желаем нашите собствени родители да са взели някои добри решения за нас, когато сме били в гимназията, вместо ги оставят на нас, под мъдрия съвет на училищния съветник. (Ние не сме знаели кое е добро за нас, а нашия училищен съветник е знаел по-малко, отколкото самите ние сме знаели.) Бог благославя тези мъдри родители, които карат децата си да вършат неща, които децата не искат. („Винаги се радвам, че родителите ми ме принудиха да уча латински.”)
Родителите нямат нужда да подкрепят друга програма извън дома – била тя неделно училище, младежка група или частно целодневно училище. Това, от което наистина се нуждаем, са служения към родителите, които да им помогнат да отгледат и да образоват децата си у дома. С други думи, нуждаем се от служения, които наистина помагат на родителите да изпълняват дадените им от Бога задължения. Каква идея! Нещо повече, нуждаем се от примери, които бащите да следват в управляването на дома и в обучението на техните собствени семейства. Можем за известно време да пропуснем някои от събранията на майките домашни учители и образователните събирания на домашни ученици, за да се съсредоточим върху възстановяване на значението на думата „бащинство” в речника на обществото.
Все още е вярно, че
. . . който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле. – Притчи 13:20
Все още е вярно, че
. . . лошите другари покварят добрите нрави. – 1 Коринтяни 15:33
Все още е вярно, че
. . . малко квас заквасва цялото тесто. – 1 Коринтяни 5:6; Галатяни 5:9
Със сигурност Господ може да защити нашето дете, ако е хвърлено в ямата с лъвовете или в горещата пещ. Господ някой ден може да го хвърли точно в такива обстоятелства заради покорството му към Неговото Слово, за да изпита, пречисти и укрепи неговата вяра. Но, ако ние хвърлим нашето дете в такива обстоятелства, нямаме основание да очакваме Господ да го избави. Господ може, но не защото го е обещал – защото Той никога не е обещавал такова нещо. Ако го избави, това ще е защото е избрал да му покаже милост – но за наше унижение.
Да не изпитваш Господа твоя Бог. – Матей 4:7
Трябва да правите това, което е правилно и да оставите последствията на Господа. Ако трябва да оставите детето си да върви по своя собствен път, тогава вече сте изгубили сърцето на вашето дете, нали?
. . . а пренебрегнатото дете засрамва майка си. – Притчи 29:15
Какво да кажем за извънредните ситуации?
Въпрос: Имаме извънредна ситуация в нашето семейство (продължително заболяване, грижа за възрастен, бременност и т.н.), която ще изисква много от моето време. Страхувам се, че няма да имам достатъчно време да се подготвя достатъчно да обучавам моите деца. Въпреки че не искам да пращам нито едно от децата си в училище с класна стая, също не искам да получат по-малко, отколкото се нуждаят в образованието. Моята първа реакция е да ги запиша на училище. Какво да реша?
Отговор: Решенията най-добре се вземат на базата на установени принципи, ценности и цели. Много от тях се развиват с течение на времето, макар че често това не се прави напълно осъзнато и те рядко биват записвани. В ситуация като тази, която описахте, най-добре е да помислите, обаче, внимателно и да напишете какви принципи, стойности и цели са приложими към ситуацията.
Да предположим, че най-висшата сред вашите цели е, „Моите деца ще получат диплома от гимназията.” Може да осъществите тази цел в държавно, в частно или в домашно училище. Финансовите и времеви ограничения могат да ви принудят да предпочетете да изпратите вашето дете в държавно училище. Само времевите ограничения могат да ви накарат да предпочетете да го изпратите в частно училище. Можете и да го обучавате у дома, ако няма други ограничения.
Да предположим, че най-висшата сред вашите цели е, „Моите деца ще получат най-добрата учебна програма, каквато и да е цената.” Можете да осъществите тази цел в частно или в домашно училище. Времевите ограничения могат да ви накарат да предпочетете да запишете вашето дете в добро частно класическо училище.
Да предположим, че един от вашите принципи е, „Моите деца трябва да бъдат привързани към семейството, а не към своите връстници.” Тъй като Бог ви е дал отговорността над образованието на вашите деца, вие ще обучавате вашите деца у дома, независимо от финансовите и времевите ограничения. Ако това е един от вашите принципи, вашето решение да обучавате у дома ще бъде твърдо, и независимо от обстоятелствата ще отработите подробностите по учебната програма.
Принципите са приоритет над ценностите, а ценностите са приоритет над целите. Трябва да спрем да се водим от целите (основани на резултата) и да станем водени от принципите (основани на стандартите). Можем да имаме цел, която изглежда много достойна, но никакъв резултат не оправдава използването на всички необходими средства за постигането й. Стандартите оправдават средствата и средствата оправдават резултатите, а когато се изработи златна верига от стандарти, средства и резултати (принципи, ценности и цели), само по-висшите цели на Господния план могат да ги направят да не успеят.
Така че когато имаме извънредна ситуация, като болест или възрастен човек, или деветмесечна бременност, след като сте определили своите принципи, ценности и цели, ако сте решили, че трябва да обучавате децата си у дома, просто трябва да се приготвите, колкото можете, да преподавате на което сте способни и да оставите резултатите на Господа. Може би Господ иска вашите деца да научат някои специални умения в помагането в грижите за болен или възрастен, или в помагането на мама да обучава от кушетката във всекидневната. Тези уроци също са ценни – достатъчно ценни, за да прекъснат обичайния режим.
Какво да кажем за единствено дете?
Въпрос: Като родители на единствено дете, трябва да се интересуваме от добрите, сериозни отговори на аргументите за социализацията, които понасяме най-вече от семейството и приятелите: „той има нужда да се научи да играе с другите деца; да бъде търпелив с тези, които не схващат толкова бързо; да търпи други, които имат различен произход от неговия; да си взаимодейства с деца, които имат социални или физически немощи; да вдига ръка и да чака да бъде попитан; търпеливо да слуша отговорите на другите; да разбира, че не винаги е негов ред.”
Отговор: Звучи сякаш някой социален психолог, разполагащ с твърде много време и усещащ необходимост да оправдае съществуването си или своя бюджет за проучвания, е бил някъде из обществото да прокарва глупави идеи, които правят неговата философия да изглежда важна. Какво е нужно, за да научим как правилно да се отнасяме и общуваме с другите хора? Нужни са други хора. Така че ако имате други хора наоколо, вероятно имате всичко, което ви е необходимо, за да постигнете това, което искате. Едно дете плюс двама родители прави трима души. Имате ли нужда от повече? Ще има много възможности за взаимоотношения и взаимодействия с други хора? В действителност ще има прекалено много възможности. Ще имате нужда да намалите тези възможности, макар че ще искате да планирате няколко. Това, което наистина липсва на вашето единствено дете, са братя и сестри. И така, имате ли брат или сестра, които имат вашата вяра и които обучават децата си у дома, които живеят наблизо и имат подредено семейство, така че да можете да прекарвате един ден заедно от време на време и вашето единствено дете да приеме своите братовчеди като половин братя и сестри? Ако нямате кръвен брат или сестра, с които да правите това, какво ще кажете за братя и сестри в Господа? Помнете, във върховното провидение на Господа Той е избрал да създаде вашето дете като единствено дете. Той има уникална цел за това. Господ иска вие да научите нещо различно с това дете. Колкото до това, да се научи да играе с другите деца, да бъде търпелив с другите, да търпи другите, които са различни, да си взаимодейства с тези, които имат немощи, да изчаква търпеливо за възможността да говори, търпеливо да слуша отговорите на другите – какво толкова? Само помислете за всичките хора по света, които трябва да се научат да се справят с единствено дете! С първородно! С най-малко! Със средно дете! Да не говорим за провалените семейства, които господстват в нашето общество днес – многобройни разводи и многобройни бракове и т.н. Да си единствено дете не е толкова уникално в наши дни, колкото да си едно от дванадесет деца. Е, как се приспособява едно дете сред дванадесет деца? Е, всъщност всеки от нас е доста уникален по един или друг начин, така че как всеки от нас въобще оцелява? Това е мислене на постоянни тревоги, прокарвано от социалните психолози. Няма повод за тревоги. Бог държи всичко. Само следвайте Неговото водителство и ще се задържите на правилния път. Той знае по-добре от вас от какво се нуждае вашето дете. Помнете, вашето дете е било Негово, преди то да стане ваше! То е ваше само като временно настойничество.
ОБОБЩЕНИЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така, защо родителите християни избират да образоват децата си у дома?
Очевидно, по множество причини те избират да обучават у дома децата си вместо да ги изпратят в частно училище. Може да няма задоволително частно училище, поради финансови или транспортни ограничения на семейството. Всъщност, домашното училище е възможно най-частното училище, което можем да имаме. То всъщност може да бъде смятано за висша класа пансион, където всеки ученик има своя собствена специализирана програма и посветен личен учител. Учениците процъфтяват в такава среда. Много родители са привлечени от домашното училище по социални причини, а други по академични. Но все повече и повече родители избират да обучават у дома, просто защото искат да следват библейските принципи, ценности и цели за образованието, а моделът на домашното училище е най-добър за това.
Според библейския модел за образование родителите трябва да бъдат в пряк контрол и пряко въвлечени в образованието на своите деца. Под Бога нито държавата, нито църквата имат някакви пълномощия по въпроса.
Частното обучение и специализираните класове могат да бъдат полезно приспособени към прекия родителски контрол и участие. Но училището с класна стая – контролирано от държавата или от частни интереси – отива отвъд това като създава изкуствена микрокултура на възрастово разделение, смесване на половете, пренасочване на личното посвещение и времевото посвещение, културната и академична ценностна промяна, социалния натиск на връстниците и неблагочестивата конкуренция. Училищата с класна стая си присвояват правилната схема на родителската власт.
Социалистите рекламират училищата с класна стая като въплъщение на техния модел на обществена промяна – отслабване на семейните връзки, отделяне на децата от техните родители и обществено преобразяване на децата в човешки ресурси на държавата. Християните трябва да спрат да подражават на социалистическата култура. Трябва да започнем да променяме обществото по библейски модел. Трябва да спрем да съобразяваме мислите си със стандартите и предразсъдъците на този свят. Вместо това трябва да позволим умовете ни да бъдат преобразени, за да докажем каква е тази добра, богоугодна и съвършена Божия воля (Римляни 12:1,2).
Обществото, в което живеем, е в разруха поради своите небиблейски идеали. Тези идеали просто няма да устоят сами по себе си. Тогава защо много християни все още чувстват някакво обществено задължение да продължават да поддържат тези останки? Няма защо да поправяме, реформираме или преустройваме нашето общество.
. . . Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни. – 1 Коринтяни 5:6, 7
Трябва да премахнем покваряващото влияние на обществото и да построим отново семейството от самите основи – не по модела на нашето срутено общество, а по библейския модел на Божия ред. Трябва да възстановим библейското общество от самите основи – ново тесто, безквасно.
„Класическият” модел на образование – Тривиума – се оказва библейският модел, вписан в самото естество на нещата. Въпреки че езичниците са го откраднали и са го използвали за поддържане на тяхната класическа култура, няма нищо езическо по същество в самия модел. Изваден от езическия му контекст и съединен отново с реалността – истинското християнство – той ще служи добре на родителите християни, които желаят да възпитат отново своите собствени семейства, за да развият изрично библейско и християнско общество. (За да научите как император Юлиян се опитва да изличи християнството като забранява на християните да преподават Тривиума, вижте Приложение 1, Статия 12, „Образование на резултати или образование на Тривиума.”)
НЯКОИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ
В Божието провидение, частните училища с класна стая са служили като междинна стартова площадка за много от материалите, които по късно издигат домашното училище от земята нагоре в орбита. Но сега вярваме, че с нарастването на домашното образование е време училищата с класна стая да намаляват.
Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на стара дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на стара. И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. – Лука 5:36-39
Хората израснали в свят, който не знае нищо по-добро от училището с класна стая, са склонни да мислят, че класните стаи трябва да са по-добри. Когато домашните учители „изгорят,” това често е защото са се опитали да зашият новото парче на домашното обучение върху старата и позната дреха на училището с класна стая. Те са се опитали да „вкарат училището в дома.” Много родители имат смешно схващане какво се изисква за образованието на техните деца, и затова се обременяват с всякакви дейности и изучавания, които или са излишни, или не са необходими. В много случаи домашното образование и училищата с класна стая са два много различни свята.
Време е да сложим новото вино в нови мехове. Не трябва да вкарваме класната стая в дома. Тя е само пречка, която трябва да оставим назад. Когато децата ни в крайна сметка се сблъскат със ситуацията в класната стая, те ще се приспособят бързо и лесно. Именно децата от училищата с класна стая като цяло имат трудности в приспособяването към дисциплинирана среда на домашно училище. С изключения, които доказват правилото, училищата с класна стая създават зависимост, която понякога е много трудна за преодоляване. Може да са нужни три години или повече за ученик от класно училище да се приспособи към домашното училище.
Може би си мислите, че пресилваме нещата. Ще ви позволим да отсъдите. Убедени сме, че всеки родител трябва да предпочита домашното училище. Осъзнаваме напълно практическите трудности на следване на такъв идеал в общество, което изключва нормалния семеен живот от своя дневен ред.
Домът винаги трябва да бъде смятан за нормален и обичаен център и среда за детското образование и тези, които зачитат Божия ред, ще получат благословението. Бъдещето на благочестивото образование няма да спечели от централизиране на процеса, а от разнообразяването му. Не очакваме целодневните училища с класна стая напълно да изчезнат по наша препоръка. Предлагаме те да бъдат напълно преустроени в ресурс за родителите християни. Учителските колективи могат да бъдат намалени и превърнати в изследователски колективи да произвеждат материали за родителите домашни учители, да осигуряват някои специализирани извънредни класове за родители и да осигуряват специализирани учебни услуги, когато е нужна специална помощ. Това би било много ефективно използване на талантите в библейската рамка за образованието.
