Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 4

Какво е „Тривиум”?

Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
– Притчи 2:6

ВЪВЕДЕНИЕ

След като преместихме планината от съвременна образователна философия, премахнахме корупцията и закостеняването, които са се натрупали с времето, и пресяхме всички древни останки през критичното сито на Писанията, сведохме нашите открития до няколко ценни късчета самородно злато и скъпоценни камъни от образователна мъдрост. Пречистени и оформени под огъня на Божието провидение, отсечени и излъскани под светлината на Божието Слово, те са преобразени в изящни монети и редки бижута – скъпоценните принципи на образованието. В тази глава започваме да споделяме с вас някои от тези скъпоценни средства за обучение, познати като „Тривиум.” Ще обясним класическия модел и метод за образование и ще покажем как съвременното образование не отговаря на класическите стандарти.

КЛАСИЧЕСКИ ТРИВИУМ

Trivium е латинска дума, която означава „събиране на три пътя.” И древните, и средновековните училища са изграждали своята учебна програма около трите пътя на познанието, които са преподавали чрез три основни предмета:

  1. Първият предмет, който са преподавали, е наречен граматика. Чрез граматиката ученикът е бил обучаван в овладяването на съставните части на езика (обикновено гръцки или латински). Преподаването на граматика е давало на ученика умения за схващане. Той се е научавал правилно да придобива познание.

  2. Вторият предмет, който са преподавали, е наречен логика (или диалектика). Чрез логиката ученикът е бил обучаван в овладяването на изразяването, дефинициите, аргументите и погрешните заключения. Обучението по логика е давало на ученика умения за разсъждаване. Той се е научавал критично да анализира и да разбира.

  3. Третият предмет, който са преподавали, е наречен риторика. Чрез риториката ученикът е бил обучаван в овладяването на творческа и убедителна реч. Обучението по риторика е давало на ученика умения за общуване. Той се е научавал мъдро и ефективно да изразява и да практикува това, което е научил. Тези три предмета: граматика, логика и риторика, са съставяли формалния Тривиум в класическия смисъл.

ПРИЛОЖЕН ТРИВИУМ

През 1947 в Оксфордския университет Дороти Сейърс изнася реч на тема Изгубените средства на познанието. (Речта е препечатана в Приложение 1, Статия 1.) Само след едно поколение нейната реч дава началото на възраждане на класическия метод на учение. Макар да не обожаваме госпожица Сейърс и никога да не трябва да преставаме да пресяваме всичко през критичното сито на Писанията, въпреки това признаваме, че тя е направила някои ценни наблюдения.

В своята реч госпожица Сейърс оплаква неспособността на съвременните учители да образоват. Тя прави следните наблюдения:

  1. Учениците са обучавани по повече предмети, но знаят по-малко за всичко.

  2. Не могат да разграничават фактите от мнението или правдоподобността от доказателството.

  3. Неспособни са пряко да разглеждат въпрос или да се съсредоточават върху въпроса без да внасят несвързан с темата материал.

  4. Не дефинират понятията и не могат да разберат различните значения, в които може да се използва едно понятие.

  5. Говорят езика с неправилен синтаксис.

  6. Не могат да изучават сами нов предмет.

  7. Не правят връзката между различните предмети.

С други думи, чудото на съвременното образование е направило нашето общество интелектуално слабо. Загубили сме средствата, с които можем сами да мислим и да изучаваме.

Госпожица Сейърс предлага решение за този проблем. Предлага да се върнем към това, което е работело в миналото. Конкретно, тя прилага трите предмета от формалния средновековен Тривиум – граматика, логика и риторика – и като образователен модел или философия, и като метод или техника за обучение. Наричаме това приложен Тривиум.

Тривиумен модел за образователното развитие на детето

Първо, госпожица Сейърс прилага Тривиума към последователните стъпки на образователното развитие на детето. Тя отбелязва, че всяко дете минава през три периода на развитие:

  1. Етап на граматиката, когато детето поглъща като гъба фактическа информация.

  2. Етап на логиката, когато детето е по-любознателно и аналитично.

  3. Етап на риториката, когато детето е по-творческо и изразително.

Можем да наречем това Тривиумен модел за образователното развитие на детето. Ето как госпожица Сейърс описва различните етапи:

Етап на граматиката: „Етапът на папагала е този, в които ученето наизуст е лесно и като цяло приятно; докато разсъждаването е трудно и като цяло не е толкова приятно. На тази възраст детето с готовност запаметява формите и външния вид на нещата; желае да рецитира. . . . радва се при пеенето на рими, боботенето и изговарянето на неразбираеми многосрични думи; харесва му просто да натрупва неща.”

Етап на логиката: „Възрастта на дързостта, която следва след този период (и естествено го застъпва до известна степен), е твърде позната на всички, които са се занимавали с деца: характеризира се с противоречене, грубо отговаряне, желание да ‘хване хората в грешка’ (особено по-възрастните) и с поставяне на загадки (особено с неприлична словесна уловка в тях).”

Етап на риториката: „Поетичната възраст е известна като ‘трудната’ възраст. Тя е егоистична; гори от желание да изрази себе си; по-скоро се специализира в това да не бъде разбирана; неспокойна е и се опитва да постигне независимост; и с добър късмет и добро водителство, трябва да покаже наченки на творчество, постигане на синтез на това, което вече знае, и съзнателно желание да познава и да върши едно нещо пред всички останали.”

Тривиумен метод за преподаване на предмети

Госпожица Сейърс прилага Тривиума също и към стъпките на развитието на всеки отделен предмет. Всеки предмет преминава през три етапа на развитие:

  1. Всеки предмет има своя собствена граматика или познание за основните факти и основополагащи правила – с други думи, всички отделни части.

  2. Всеки предмет има своя собствена логика или разбиране за връзките между тези факти и правила – с други думи, как всички части взаимодействат една с друга.

  3. Всеки предмет има своя собствена риторика или мъдрост при словесното изразяване и практическото приложение на това, което знаем и разбираме – с други думи, да намерим добро приложение на всичко това.

Наричаме това Тривиумен метод за преподаване на предмети. Учениците трябва да изучават всеки предмет като преминават последователно през тези три стъпки:

Първо, граматиката на предмета – фактите – кой, какво, къде и кога.

Второ, логиката на предмета – теорията – защо.

Трето, риториката на предмета – практиката – как.

Ето някои примери. Нека да започнем с математиката:

  1. Граматиката на математиката включва научаване на арабските цифри, запомняне на математическите факти събиране, изваждане, умножение и деление, изучаване на мерните системи – инчове и футове, кварти и галони, центове и долари. (Метричната система в Европа – бел. ред.)

  2. Логиката на математиката се развива от такива неща като текстови задачи към доказателства в алгебрата или теореми в геометрията.

  3. Риториката на математиката прилага математиката в измервания, счетоводство, инженерни науки или астрономия.

Сега да разгледаме английски език:

  1. Етапът на граматиката в английския език е фонетика, речников запас и четене.

  2. Етапът на логиката в английския език е това, което наричаме същинска граматика, като частите на речта, словоред на изреченията и правилен синтаксис.

  3. Етапът на риториката в английския език включва съставяне на абзац, структура на писмена работа, съчинение и речи.

Накрая да разгледаме историята:

  1. Разказната част от историята, която включва имена, места и дати, е граматиката на историята.

  2. Изследването и проучването за определяне на причините за такива неща като войни, преселения или изобретения е логиката на историята.

  3. Прилагането на историческите проучвания и изводи във възгледите на политиката, икономиката, религията или науката е риториката на историята.

БИБЛЕЙСКИ ТРИВИУМ

Същинският Тривиум в класическия смисъл (трите предмета граматика, логика и риторика) е древен образователен метод, който е бил много успешен в продължение на хилядолетия. Тривиумът не е създаден от хората през средновековието. Те са го получили от римляните, които са го усвоили от гърците. Но и те не са го използвали първи. Евреите са осъзнавали тези принципи в своето преподаване. И така, какъв е действителният източник на Тривиума?

Ние вярваме, че класическият Тривиум е вкоренен в нашето сътворено естество. Много идеи с древни времена са всъщност останки от древните истини, дошли от Бога. Например, над триста култури в света имат разкази за всемирен потоп, и макар че тези разкази сами по себе си са езически по произход, кой може да се съмнява, че много от тях произхождат от първоначалните описания дадени от Ной и неговото семейство? Въпреки това не заради тези разкази вярваме в потопа. Вярваме в потопа заради Писанието. Така е и с Тривиума.

Учебният процес естествено се разделя на тези три последователни стъпки:

  1. Първата стъпка е събиране на фактите. Наричаме това познание.

  2. Втората стъпка е схващане на връзките между тези факти. Наричаме това разбиране.

  3. Третата стъпка е практично прилагане и изразяване на това, което знаем и разбираме. Наричаме това мъдрост.

Познанието за фактите съответства точно на етапа на граматиката в Тривиума. Разбирането на връзките между тях съответства точно на етапа на логиката в Тривиума. Мъдростта в прилагането на това, което знаем и разбираме, съответства точно на етапа на риториката в Тривиума.

Ще намерим този рефрен за знание, разбиране и мъдрост вплетен в цялото Писание, но особено в книгата Притчи. Например:

Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум. – Притчи 2:6

С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето. Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса. – Притчи 3:19, 20

Божията мъдрост е творческа, основава земята (Битие 1:1), Божието разбиране е могъщо, разделя водите на небесната твърд в море долу и небе горе (Битие 1:6-8), а Божието знание е подробно, поставяйки извори навсякъде в земята и създавайки дъжд навсякъде от небето.

С мъдрост се гради къща, и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства. – Притчи 24:3, 4

Практическата мъдрост на строителя извършва строежа на къщата. Разбирането на принципите на строителството установява целостта на къщата. Познанието на подробностите изпълва къщата с красиви материали.

Нашият Създател е вложил основополагащата структура на Тривиума в самата тъкан на нашето естество. Ние опознаваме нещата в естествения свят чрез нашите естествени сетива. Разбираме тези неща с умовете си. Прилагаме нашето разбиране в мъдра практика чрез нашите мускули.

Тук ще дадем само кратко въведение към Тривиума в Писанието. (За повече относно Тривиума в Писанието, вижте Приложение 1, Статия 2)

Сравняване на Тривиума със сграда: основи, структура, употреба

Въпреки че знанието, разбирането и мъдростта могат да бъдат изучавани като отделни понятия, те не са изолирани едно от друго. По-скоро и трите израстват заедно и изграждат едно върху друго (затова рядко ги откриваме в Писанието просто изброени едно след друго.) Нека да видим тяхната връзка.

  1. Познанието (или граматиката, или фактите) е основата. Без да придобием познание не можем да продължим да изграждаме разбиране.

Предай сърцето си на поука и ушите си към думи на знание. – Притчи 23:12

  1. След като сме положили основата на познанието, можем да започнем да строим разбиране (тоест логика или теория). Но докато градим разбиране, също създаваме нужда и желание за повече познание.

Сърцето на разумния търси знание. – Притчи 15:14

  1. След като имаме основата на познанието и структурата на разбирането, можем да преминем към практична употреба на построеното – мъдростта (тоест риторика или практика). Но това поражда нужда и желание за все повече познание и все повече разбиране.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, и издирвам знание на умни мисли. – Притчи 8:12

Сърцето на благоразумния придобива разум, и ухото на мъдрите търси знание. – Притчи 18:15

СРАВНЯВАНЕ НА ТРИВИУМА СЪС СГРАДА

Сравняване на Тривиума с компютрите: вход, обработка, изход

Сравнение с компютрите може да бъде полезно, за да обясни идеята: Познанието ще бъде входа на данни. Разбирането е обработката. Мъдростта е изхода на данни.

  1. Познанието изисква вход на данни. Познанието или входът на данни включва нашите устройства за вход на данни – четене, слушане и преживяване с нашите сетива – за въвеждане на данните или информацията.

  2. Разбирането изисква обработка. Разбирането или обработката на данни използва централния процесор на нашия ум за да анализира, сравнява, обсъжда и подлага на критика данните, за да открие връзките.

  3. Мъдростта изисква изход на данни. Мъдростта или изходът на данни изработва практично прилагане и изразяване на материала чрез нашите изходни устройства – отпечатване чрез изпълняване, произвеждане и сътворяване чрез нашия глас, нашите ръце, нашите крака и т. н. Прилагаме всички данни, които са постъпили, и всички връзки, които сме обработили, по творчески, смислени и практични начини.

СРАВНЯВАНЕ НА ТРИВИУМА С КОМПЮТЪР

Развитие на познание, разбиране и мъдрост

Голяма част от ранните години на детето са прекарани в поглъщане на знание. Това е нивото на познанието (или етап на граматиката).

Веднъж след като детето натрупа задоволително количество познание и неговият ум се развие, то става способно и готово да разсъждава върху нещата. Така че на дванадесет или тринадесет годишна възраст детето навлиза в нивото на разбирането (или етап на логиката). Разбира се, то продължава да натрупва познание, но по-голяма част от неговия избор какви знания да търси се определя от неговото нарастващо разбиране.

В късните юношески години ученикът е постигнал достатъчно разбиране, за да може да изразява себе си по творчески и ефективни начини. Това е нивото на мъдростта (или етап на риториката). За да задоволи желанието си да се изразява, той се нуждае от все повече познание и все повече разбиране.

Това, за което говорим тук, не е някоя напълно нова и различна образователна философия. Цялото образование, от далечното минало до този век, е било построено върху тези три пътя на учение. Наричаме го шест хиляди годишна учебна програма. Това е просто естествената последователност на учението. Това е начинът, по който Бог ни е сътворил, и никой не може да прибави нещо на това, колкото и усилено се опитва. Всеки, който някога е научил нещо, задължително го е научил чрез тази Тривиумна последователност, независимо дали го е осъзнавал. Но обикновено е по-добре да знаеш какво правиш, и затова написахме тази книга.

(За исторически поглед върху Тривиума, вижте Приложение 1, от Статии 3 до 7.)

Терминология на Тривиума

Дороти Сейърс първа се опитва да въведе терминология за нивата (или етапите) на учение. Тя предлага папагалско, дързостно и поетично. Нейната терминология не бива възприета. Тъй като Дороти Сейърс прилага по аналогия трите формални класически предмета – граматика, логика и риторика – към трите нива на развитие, хората, които следват нейното приложение – вероятно по презумпция – просто възприемат същите тези понятия за трите нива на развитие. През 1989 изказахме предположение, че понятията познание, разбиране и мъдрост биха послужили по-добре за описание на трите нива на развитие. Е, това също не беше възприето. Затова, за да избегнем объркването с други, които са писали по тези въпроси, ще се опитаме да работим и с двете терминологии – макар че все още предпочитаме знание, разбиране и мъдрост.

СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ РАБОТИ

Харвард, 1643

През 1643 Харвардският колеж установява първите изисквания в тази страна за влизане в колеж, както следва:

„Когато един ученик е способен да разбира Тулий или подобни класически автори без подготовка, и съчинява и говори на истински латински език в стихове и проза, . . . и склонява безупречно формите на съществителни и глаголи в гръцкия език; тогава, а не преди това да може да влезе в колежа.”

Малко от завършващите Харвард днес биха влезли като първокурсници в Харвард тогава. Учениците често са влизали на възраст около шестнадесет години и завършвали на осемнадесет или деветнадесет години. Това са били изискванията на колежа за дипломиране:

Първа година: Логика, физика, диспути, гръцки, еврейски, риторика.

Втора година: Етика, политология, диспути, гръцки, еврейски, риторика.

Трета година: Аритметика, геометрия, астрономия, ботаника, история, гръцки, съчинение, еврейски, риторика.

Не са изисквали латински. Трябвало е да владеят латински преди колежа. Много от учебниците в колежа са били написани на латински.

Три бележки относно съвременното образование

След като веднъж се запознаем с класическия Тривиум, става очевидно за всеки, който има очи, че проблемите в съвременното образование са систематични.

1. Баналности, а не Тривиум

Нашето първо наблюдение е, че съвременното образование се специализира в незначителните неща. То следва баналностите, не Тривиума. Истинското образование не трябва да бъде като пълнене на празна кофа. Трябва да бъде като палене на огън. Уви, съвременното образование се опитва да пълни кофа. То създава дванадесет тома „разширена и последователна” енциклопедия от всичко, което иска всяко дете да научи – един том за всяка година училище. След това очаква всяко дете да бъде на една и съща страница на енциклопедията по едно и също време. Ако кофата на детето не е пълна до предписаното ниво, то трябва да има някакво нарушение в ученето.

Нашето несъгласие не е толкова с разширения и последователен подход, колкото с фабричния метод на образование, чрез който разширения и последователен подход бива прилаган. Образователните бюрократи са ограничили образованието до синхронизирано запаметяване на цяла енциклопедия от знания, идваща по образователния конвейер. От всяко дете на монтажната линия се очаква да бъде съвършено синхронизирано с конвейера. Но ние знаем, че никои две деца не се развиват с еднаква скорост в еднакви области. Някои ще бъдат напред, а други ще изостават – но и в двата случая ще пропуснат това, което е на конвейера. Като следствие ще има деца, които винаги пропускат някои страници, други някои глави, и такива, които пропускат цели книги. Учителите често се опитват да премахнат този проблем като забавят конвейера – премахвайки част от съдържанието на енциклопедията. Като следствие, напредналите деца се отегчават, изостаналите пропускат още повече. (Томас Едисън е бил считан от такива учители за неподлежащ на образоване.) Проблемът не е толкова енциклопедията, колкото конвейера.

Съвременното образование преподава множество предмети, но не обучава децата да усвояват умения на 1) разбиране, 2) разсъждаване и 3) общуване (тоест Тривиума), чрез които детето да може да усвои всеки предмет само. Обратно, класическото образование се съсредоточава първо върху научаване на тези три умения от Тривиума, като практикува тези тривиумни умения в различни „предмети.” Съвременният ученик е хранен с лъжичка по много предмети – но никога не е обучаван как да учи. Древният ученик първо е бил обучаван как да учи, и след това е прилагал тези умения в научаването на много неща.

Ученикът, който овладее Тривиума, може сам да се научи на всичко. Но много продукти на съвременното образование имат нужда да бъдат хранени с лъжичка по всичко. Тривиумът е самообучение през целия живот. Съвременното образование е обучение по решаване на задачи за цял живот, или робско обучение за цял живот.

2. Прекъсване на процеса на учене.

Нашето второ наблюдение е, че съвременното образование прекъсва естествената последователност на обучението.

Децата са по естество любопитни. Те са по естество ученици. Децата се учат да говорят много сложен език през първите си пет години – английски! Всъщност, има силно доказателство, че ухото на детето се обучава да разпознава звуците на родния си език докато е все още в утробата на майка си. (Но не искаме образователните бюрократи да научат за това, или има вероятност не след дълго да имаме предродилни говорни терапевти!)

Нужно е много от съвременното образование, за да задуши естествената способност на малкото дете за учене. Ако детето научи нещо, то го научава чрез естествената тривиумна последователност на ученето, без значение какво друго се опитваме да наложим в учебния процес. Но ако прекъснем естествената тривиумна последователност на ученето, ще създадем нарушение в учението. Точно това прави съвременното образование: то създава нарушения в ученето като пропуска части от учебния процес.

Като начало, формалното образование започва твърде рано. Малките деца се нуждаят повече от възпитание, отколкото от обучение. Когато извадим едно дете от естествената среда на неговия собствен дом и неговите собствени родители и го поставим в официално заведение, ние го възпитаваме да гледа на своите връстници и учители, и на властта на държавата като авторитети в неговия живот, докато подкопаваме властта на неговите родители. Ранната социализация е много важна за съвременните социалистически учители. Тя е анти-семейно социално възпитание. В продължение на повече от половин век социалните психолози и учители ни казват, че трябва да „отслабят семейството” – това са техните собствени думи – за да осъществят своите социалистически цели за нашите деца.

Уменията за разсъждение (разбиране или логика) на малките деца не са високо развити, а техните творчески умения (мъдрост или риторика) са все още на основно ниво. Разбира се, малките деца са способни на някакво разсъждение и могат да бъдат доста творчески, но все още са до голяма степен на основното ниво на познанието -до дванадесет-тринадесет годишна възраст. Те се нуждаят повече от възпитание, отколкото от обучение. Това е времето да се положи правилната основа за бъдещото образование. Но в съвременното образование времето бива прахосано. Когато би трябвало да пълним ума на нашето дете с полезни факти и да възпитаваме неговия дух в самодисциплина, учителите вместо това превъзбуждат сетивата на детето с всякакви неща, които то или няма нужда да знае, или е просто е твърде малко, за да борави с тях. (Част от материала по сексуално образование, на който малките деца са изложени в социализираните училища, представлява най-лош вид гавра с децата. Той унищожава невинността на детето и нарушава чистотата му. Такива въпроси не възникват спонтанно в ума на малкото дете.)

Когато детето достигне ранните юношески години, то е на нивото на разбиране – навлиза в етапа на логиката или разсъждението. Нуждае се да развие критическа схема на мислене. Но в съвременното образование този Етап на логиката в учението е потиснат от това, което наричаме „програмирано мислене,” където върху детското мислене се налагат определени разбирания без познание на факти и без възпитаване на ума да ги обмисля правилно.

Говорим отчасти за начина, по който умовете на децата са промивани да приемат политически коректна идеология – социализъм, екология, феминизъм, мултикултурализъм и т.н. Преподаването на еволюция е друг добър пример. Еволюцията е митология маскирана като наука. Успехът на теорията на еволюцията е доказателство, че интелигентни хора могат да бъдат подведени да повярват на какво да е! Тези деца не са обучени логично да оценяват презумпциите, които лежат зад политически коректните идеологии или учението на еволюцията. Вместо това тези неща са разглеждани като непогрешимо откровение, дадено ни от боговете на Политическата Коректност. Това е пренебрегване на ума и представлява интелектуална злоупотреба с детето.

Много ученици се раздразняват, отегчават и изтощават, защото не им е позволено да мислят. Не само че не са възпитавани да мислят, те всъщност биват възпитавани да не мислят. Ако помолите един продукт на съвременното образование да направи оценка на нещо – например филм – той ще ви разкаже своите сетивни възприятия, но не очаквайте да отиде по-далеч от сетивното ниво. („Хей, човече, беше като, този филм беше просто като, нали знаеш, направо страхотен.”) Попитайте го за някакъв анализ на сюжета (ако има такъв) или дали филмът се е опитал да представи нещо или да даде някакъв урок (всички го правят). Мисленето му ще спре. („Хъ! Какво имаш предвид, човече? Просто е . . . филм, човече.”) Той не притежава критичните умения да оцени интелектуално това, което сетивата му са приели. Не може да различава добро и зло; само приятни и неприятни сетивни възприятия. Нищо чудно, че продуктите на съвременното образование толкова лесно се повлияват от пропаганда в медиите. Тяхното умствено развитие никога не узрява правилно. Много от тях никога не отиват по-далеч от детинското ниво.

Филмите Звездни Войни са добър пример за това. Докато зрителите поглъщат забавлението, малките им умове пълни с глупости биват засадени със семената на пантеистичния дуализъм на Ню Ейдж – равнопоставените божества на Светлината и Тъмнината. Тъмната страна на Силата говори чрез героя Дарт Вейдър и пита, „Какво е твоето предложение, учителю?” Светлата страна на Силата говори чрез Обиуан Кеноби и казва, „Ако ме убиеш сега, ще стана по-могъщ отколкото можеш да си представиш.” Еволюцията и прераждането също са преплетени във филма.

Когато децата биват учени на така наречените „умения за мислене,” те всъщност са учени на „неумения за мислене”; тоест биват програмирани да мислят по определен начин. Макар че програмирането може да включва някои повърхностни разсъждения, те не са основани на логика. Основани са на емоциите. Може да сте чули за „фалшива фонетика.” Ние го наричаме „мързелива логика.”

Трябва да разберете, че ако не разсъждаваме на основата на презумпциите на Писанието, цялото наше мислене в крайна сметка ще рухне в логически противоречия. Ще кажем повече за това нататък в книгата, но за сега искаме да ви дадем няколко примера.

Децата могат да бъдат програмирани чрез мързеливата логика да „казват не на наркотиците” по много причини – физическо и психологическо здраве и т.н. Но тъй като тяхната мотивация да не вземат наркотици не е основана на ясното мислене на основата на морални съображения, те всъщност са подготвяни да „кажат да на наркотиците” при правилната съвкупност от обстоятелства. Като възпитаваме детето да „казва не на наркотиците” по неправилни и недостатъчни причини, всъщност поставяме слаба и погрешна основа. Когато вятърът и дъждът на силния емоционален натиск дойде върху тази къща построена върху пясък, основата ще рухне, защото не е построена на здрава логика.

Ето друг пример. Ако вашето момче изучава механика на велосипеда, бихте ли се изненадали да го намерите един ден в гаража с разглобено на части колело? Разбира се, че не! Ако вашето момиче кара курс по готварство, бихте ли се изумили да я откриете един ден в кухнята, опитвайки някоя своя нова рецепта? Разбира се, че не! Вие ще го очаквате. Ще бъдете разочаровани, ако тя не го направи! Но децата, които не са научени на никакви морални абсолюти, нито са били обучавани как правилно да мислят на основата на морални абсолюти, минават през обучение за наркотици, сексуално обучение, и курсове относно смъртта. След това, изненада! Тези деца се прибират в къщи дрогирани и болни, бременни и развратени, мрачни и самоубийствени. Истинската изненада е, че въобще някои от тези деца се прибират у дома нормални!

Когато учениците навлязат в късните юношески години, те достигат нивото на мъдростта. Те трябва да се учат творчески и ефективно да изразяват нещата и да ги прилагат на практика. Но съвременните образователи насърчават себеизразяването на децата от предучилищна възраст, но без да ги възпитават в самодисциплина. След дванадесет и повече години на умствена гавра, наложена върху тях от образователните бюрократи, много по-големи юноши просто изразяват разочарованието си от цялата унизителна система по недисциплинирани и разрушителни начини.

С други думи, държавните училища прокарват всяко дете през своята фабрика за обработване на умствено месо, и ако нещо не прекъсне този процес, всички деца ще излязат униформени глупци.

Обратно, класическото образование се съобразява със самото естество на умственото развитие. Образованието по всеки предмет естествено се развива през тези три нива:

  1. Усвояване на фактите.

  2. Усвояване на връзките помежду им.

  3. Усвояване на тяхното използване и приложение.

Трябва да преодолеем целия безсмислен товар на тези пагубни съвременни образователни теории – наложени на нашите деца като един експеримент на социалните психолози, без какъвто и да е честен критичен анализ – и трябва да се върнем към естествената последователност на ученето, която е работила в продължение на много хилядолетия.

3. Регресивно образование.

Нашето трето наблюдение е, че съвременното образование не е прогресивно. То е регресивно. Не се движи напред. Движи се назад.

Ако обучаваме детето в онези дисциплини, които ще го подготвят да се самообразова, ще отворим всички врати за него. Първите и най-велики учители във всяка дисциплина на образованието са се самообразовали. Нямало никой друг преди тях за да ги учи! За да напреднат отвъд ограниченията на своите учители, на учениците трябва да се дадат средствата на самообучението, които ще ги направят способни да напредват и сами да творят. Основаното на Тривиума образование е единственото истински „прогресивно” образование, защото само то дава на учениците основните средства за самообучение, които могат да гарантират прогреса.

Образование основано на Тривиума срещу образование основано на резултата

Всички тези характеристики на съвременното образование – че се специализира в незначителните неща; че прекъсва естествената последователност на учението; че е регресивно, а не прогресивно – всички тези характеристики в най-добрия случай могат само да попречат на естествения учебен процес. Но в най-лошия случай те създават сериозни нарушения в обучението.

Един ефективен начин да обясниш нещо е да го съпоставиш с неговата противоположност. Противоположното на Тривиума е съвременното изобретение, наречено образование основано на резултата, при което учениците са обучавани да действат или работят по определен начин, независимо от своето разбиране за основните принципи. Ще обясним това с един пример.

Да си представим, че ще ви обучаваме да свирите Лунната соната на Бетовен на пиано чрез метода на образование основано на резултата. Ще наречем това метода на „цялостна музика.” Ще ви сложим да седнете пред пианото и ще започнем с Лунната соната. Ще ви кажем къде да поставяте пръстите си и ще научим наизуст цялата творба. Можем в началото да разделим творбата на малки и прости части. Можем да внесем някои „нагледни” материали. В крайна сметка ще се научите да свирите Лунната соната. И ще получите вашето удостоверение за виртуозност по-скоро отколкото ако ви бяхме обучавали по метода на Тривиума.

Но какво ще стане, ако искате да научите друга песен? Ето къде разликите между тези два метода ще станат забележими. При образованието основано на резултата ще трябва да дойдете при нас и ние ще трябва да ви научим. „Ние сме водачите, вие сте изпълнителите.” Ще бъдете зависим от вашите учители за всичко, което научавате.

Разбира се, ще има няколко ученика, които ще учат по слух и ще схванат техниката след няколко песни – точно както има няколко ученика, които сами схващат някои от правилата в английския език за фонетика, четене и граматика. Но повечето ученици няма да схванат всичко това сами.

Това е методът на образование основано на резултата. Получаваме добре изглеждащи резултати и ги получаваме бързо! Но тези резултати са повърхностни и не траят дълго. Но най-важно от всичко е, че образованието основано на резултата създава интелектуални инвалиди, които са зависими от образователната система за всичко, което учат. Защо е така? Защото те никога не научават основите! Те научават само резултата! Творчеството е силно задушено, защото на ученика никога не се дават средствата, с които сам да създаде нещо.

Сега да речем, че ще ви обучаваме на Лунната соната на Бетовен по тривиумния метод. Първо ще ви научим как да четете музика. Това е нивото на познанието (или етап на граматиката). След това ще ви научим на правилното движение на пръстите. Това е нивото на разбиране (или етап на логиката). След това ще ви научим на правилната техника и изразяване. Това е нивото на мъдростта (или етап на риториката). След като веднъж сте усвоили тези три нива, можем да започнем с Лунната соната.

Прилагането на тривиумния метод ще отнеме доста повече време от метода на образование основано на резултата, за да бъде усвоена творбата. Но нека да видим дългосрочните ползи. Какво ще стане, ако искате да научите друга песен? Имате всички основни средства, така че можете да се научите сами! Вече не се нуждаете от учител. Всъщност, можете да пишете своя собствена музика, защото сте усвоили онези умения на пианото, които ви освобождават от вашия учител, за да учите сами.

Ето защо граматиката, логиката и риториката са наричани „Свободни изкуства.” Те са изкуства, които освобождават! Тази книга е изцяло относно свободните изкуства. Колко много хора са завършили „Колежи по свободни изкуства,” без да са научили някога тези „свободни изкуства?” Твърде много!

Истинското образование по свободни изкуства е усвояването на онези умения, които ни освобождават от нашите учители, за да се учим сами. Свободните изкуства са предназначени да ни освободят от надзирателите. Образованието основано на резултата е предназначено да ни прикове към нашите задачи. Какво ще имате: самообучение цял живот или изпълняване на задачи цял живот? Достойнство или робски труд? Свобода или робство? „Здравейте. Аз съм учител от социалистическата държава и съм тук за да ви помогна.”

Ако сме били учени да четем и пишем по „нагледния” или „цялостния езиков” метод, значи сме били учени на „резултат” – запомняли сме „изгледа” на думите, вместо да овладеем основите – фонетичните принципи и правилата за изговаряне. Какъв речник можем да развием с такова осакатяване?

От десетилетия насам в езиковия отдел имаме образование основано на резултата. Сега, след като хората вече не могат да четат и пишат, социалните инженери могат да въвеждат образование основано на резултата във всички други отдели без голяма съпротива. Всъщност, с толкова много функционална неграмотност, образованието основано на резултата е станало практическа необходимост.

Ако първо овладеем азбуката и фонетичните принципи, след това правилата за произнасяне и за граматиката, и накрая стила и съчинението, тогава наистина ще сме овладели „цялостния език.” Но ако започнем там, където трябва да завършим – с „цялостния език” – не се учудвайте, ако се окаже, че не можем да различим началото от края.

Дори трите R (от английски: Reading, aRithmetic, wRiting – четене, аритметика, писане; бел. ред.) са елементарна версия на Тривиума: четенето е граматиката, аритметиката е логиката, а писането е риториката.

ЦЕЛИЯТ ТРИВИУМ НАКРАТКО

Всичко, което прочетохте за Тривиума в тази глава, и повече, е събрано накратко в останалата част на този раздел. Ако все още не сте го разбрали, имате още един шанс. А ако сте го разбрали добре, тук има още какво да научите.

Същинският Тривиум в класическия смисъл е граматика, логика и риторика. Това е отразено в библейските понятия познание, разбиране и мъдрост.

Всяко дете минава през три нива на развитие и всеки предмет има три нива на развитие и тези три нива (или етапи) отговарят на същинския Тривиум и на библейския Тривиум.

Ще опишем трите нива от гледна точка на индивидуалното развитие на детето, но имайте в предвид, че това също важи и за всеки отделен предмет, който се преподава, и че развитието на всеки предмет не е задължително ограничено от възрастта.

Картината

Ето я картината: Човекът има три умствени способности:

Една за събиране на информация – Познание.

Втора за подреждане на информацията в логичен ред – Разбиране.

Трета, за прилагане на тази информация и този ред на практика – Мъдрост.

Ниво на ранно познание
(или етап на граматиката)

Тези три способности са взаимно зависими една от друга, но въпреки това между тях има логическа и развиваща се подредба. Всичките три способности се развиват в детето още преди раждането. Детето винаги научава факти, свързва фактите един с друг и използва тези факти и връзки по практичен начин.

Ниво на познание
(или етап на граматиката)

През ранните години на детето, докато трите способности се развиват, способността за познание преминава през най-голям растеж. На девет или десет годишна възраст, развиващите се части са достигнали такова състояние на зрялост, че лампичката светва и способността за познание прави скок – количествен скок – в един интензивен период, когато способността и възможността за формално академично изучаване на материали свързани с познанието са най-добри.

Когато детето е на това ниво, ние го учим на умението за разбиране – точно да приема информацията – да събира фактите. Познанието се предава чрез разказване и показване. То идва чрез сетивата. Развиваме речник с факти и правила. На това ниво не е нужно да разделяме предметите. Можем да съчетаваме 1) език с литература и изящни изкуства, 2) математика с естествени науки 3) история с география и обществени науки. Нашата цел е да развием умения в средствата за изучаване: четене, слушане, писане, наблюдение, измерване.

Ниво на разбиране
(или етап на логиката)

Интензивният период на познание продължава около три години и когато свърши, знанието, разбира се продължава да расте и да се развива, но способността за разбиране – която се е развивала междувременно – излиза напред в състезанието. Когато е положена широка основа на познание и съставните части за развитието на разбирането са достигнали ниво на зрялост, светва друга лампичка и способността за разбиране прави скок – количествен скок – в интензивен период, когато способността и възможността за формално академично изучаване на материали свързани с разбирането са най-добри.

Когато детето е на това ниво, ние го учим на умението за разсъждаване – да задава критични въпроси, да анализира, да оценява и да осъзнава причините, мотивите, средствата, целите и следствията – да изследва теорията. Разбирането се предава чрез ръководство, поправяне и упражняване. Развиваме речник на взаимоотношенията, реда и абстракциите. Обучението ни ще стане по-последователно и систематично, разделяйки различните клонове на учението. Нашата цел е да развием умения в средствата за изследване: анализиране, сравнение, съпоставяне.

Ниво на мъдрост
(или етап на риториката)

Интензивният период на разбиране продължава около три години и когато свърши, разбирането, разбира се, продължава да расте и да се развива, но способността за мъдрост – която се е развивала междувременно – излиза напред в състезанието. Когато е положена широка основа на познание и разбиране и съставните части за развитието на мъдростта са достигнали ниво на зрялост, трета лампичка светва и способността за мъдрост прави скок – количествен скок – в интензивен период, когато способността и възможността за формално академично изучаване на свързани с мъдростта материали са най-добри.

Когато детето е на това ниво, ние го учим на умения за разумна преценка и ефективно изразяване – чрез общуване и практическо приложение. Мъдростта се предава чрез насърчаване на индивидуалната инициатива и новаторство, чрез задаване на въпроси и водене на дискусии. Развиваме речник от философски идеи и ценности. Започваме да съчетаваме по нов начин познанието и уменията от различните дисциплини. Търсим приложение на принципите, ценностите и целите.

Интензивният период на мъдрост продължава две или три години и когато завърши, мъдростта, разбира се, продължава да расте и да се развива, но всичките три способности – познание, разбиране и мъдрост – които са се развивали междувременно – се очертават като напълно развит екип от средства.

Крайно завършващо ниво (или етап)

През следващите няколко години, моралната способност за съвест, която междувременно се е развивала, достига пълна мярка, така че способността за отговорност трябва да бъде напълно развита до навършването на библейско пълнолетие на двадесет години. Разбира се, всички способности ще продължат да растат, но всички основни средства, които ще бъдат използвани през живота, трябва да са развити до това време.

Обобщение

Като обобщение, способностите за знание, разбиране и мъдрост не са малки кутийки със запечатани врати между тях. Те се развиват по едно и също време от самото начало, но всяка от тях преминава през последователни периоди на интензивно развитие, докато накрая се изравнят една с друга и работят хармонично заедно.

Да обобщим всичко това в едно изречение: първо обучаваме детето в познание или граматика; след това го водим в разбиране или логика; и накрая предизвикваме детето към мъдрост или риторика.

ВЪПРОС

Как може да се излекува жертва на държавното училище?

Въпрос: Как може жертва на държавното училище да подготви себе си и своите деца за този модел на домашното училище?

Отговор: Пречката пред вас сте вие самият. Вие трябва да преодолеете лошите си навици и недостатъци. Благодарете на Господа, че ви е дал деца като повод да научите всички неща, които по принцип е трябвало да научите. Можем да ви дадем само няколко предложения, с които да започнете:

  1. Откажете се от навиците за забавление. Изключете телевизора. Не можете да развивате ума си докато сте пристрастени към телевизията. Образователните видео програми от време на време могат да бъдат полезни, но установете правила и стандарти, за да се дисциплинирате, и се придържайте към тях.

  2. Започнете да четете. Ако не ви харесва да четете, тогава започнете да се учите да ви харесва. Освен да четете сами, започнете да четете на глас на вашите деца – не само четене от вида „десет минути преди лягане да прочетем Зелени яйца и шунка,” а четене от вида „тази седмица четем пълната версия на Острова на съкровищата” – на шестгодишно дете!

  3. Молете се Господ да ви дава любознателен ум. Заедно с децата изследвайте света около вас. Проучете всички библиотеки във вашата област и открийте какви са особеностите на всяка. Посещавайте концерти на творци, които гостуват във вашия град. Научете всичко, което можете, от хората, които асфалтират пътя пред къщата ви. Задавайте въпроси и се учете от експертите.

  4. Изграждайте речник. Не говорете на бебешки език с вашите деца. Изхвърлете класното училищно мислене. Непрекъснато изпитвайте нивото на разбиране на вашите деца. Четете им книги, които са едно стъпало над нивото, на което мислите, че са. Насърчавайте ги да слушат разговорите на възрастните.

  5. Провеждайте дискусии с вашите деца. Спорете с децата си – не като борба, а като обсъждане. Да карате тях да обмислят нещата ще бъде сериозно упражнение да карате самите себе си да обмисляте нещата.

  6. Направете така, че вашите деца да ви се покоряват. Покорството от първия път съдейства за добра вътрешна дисциплина в децата, носи ред в къщата и прави ученето по-лесно. Децата трябва да имат тази вътрешна дисциплина развита вътре в тях, преди да са академично подготвени. Ще откриете вашите собствени слабости и ще развиете вашата собствена самодисциплина, докато работите за развиване на вътрешната дисциплина на вашите деца. Дисциплината е бедствие, ако не управлявате сами себе си.

  7. Установете семейно поклонение. Това не е просто добро нещо, което да прибавите за ваше удобство. То трябва да бъде краеъгълният камък на деня – сутрин и вечер, установявайки реда за целия ден – и за целия живот. Не очаквайте присъствието на Господа в семейството ви, ако вие редовно не Го каните сред вас.

Практическата част на тази книга – Глави 11 до 16 – съдържа повече подробни предложения. Запомнете, домашното училище е за родителите. От ученето на вашите деца ще научите толкова, колкото някога сте научавали в училище, или дори повече, и ще го научите по-добре.

Глави 5 до 7 дават аргументи за преподаване съответно на езици, логика и риторика – трите формални предмета, които съставляват класическия Тривиум. След всеки аргумент има кратко въведение за преподаване на предмета. Глава 8 разглежда литературата, Глава 9 разглежда историята, а Глава 10 разглежда различните подходи към домашното училище.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева