Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 5

Преподаване на езици

Знаеш ли гръцки?
– Деяния 21:37

АРГУМЕНТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИ ЕЗИЦИ

Всеки отделен предмет има своя собствена граматика – свои основни елементи и основополагащи правила. Има граматика на математиката, на географията, на историята и т.н. Но най-основната от всички граматики е граматиката на нашия роден език, защото тя ни дава градивните съставки, с които изграждаме разбирането си за всеки друг предмет. Пропускът в усвояване на уменията в родния език ще осакати способностите на ученика да изучава кой да е друг предмет.

Ако искаме да преобърнем образователната система на цяла страна, от къде бихме започнали? Бихме започнали с езиковия отдел. Ако въведем основана на резултата програма за четене, можем да затрудним способността на учениците да учат. Например, ако вместо да учим децата на английските фонетични принципи, ги учехме да разпознават думите като йероглифи – „думи картини” – тогава можем да намалим до голяма степен техния речник. Речникът е основният показател за интелигентност. След като сме снижили техния речник и интелигентност, и след няколко поколения сме изкоренили останките от културна интелигентност, които упорито са оцелели, в крайна сметка можем да сведем културата до ниво, където можем да въведем образование основано на резултата във всички останали предмети и накрая да намалим цялото учение до функционален (или нефункционален) минимум. Резултатът ще бъде обществено самоубийство. Чудим се дали това някога е било опитвано?

Всяко познание и култура се предава чрез езика. Нищо не може да предаде езикови умения по-добре от семейството. Откакто държавата си присвои задачата на семейството за образование, основните езикови умения бързо западнаха. Това е защото семейството вече не ги предава. Гимназията и дори колежът са дипломирали много ученици, които не могат да пишат и да четат. С това развитие нашата култура може само да се разлага. Тя в крайна сметка ще бъде завзета от конкурентна култура. Да се надяваме, че това ще бъде културата на домашното училище.

Защо да изучаваме чужди езици?

Вярвам, че всеки, който чете тази глава е убеден относно основната нужда за добри езикови умения по английски. Но какво да кажем за изучаването на други езици?

Европейците живеят в тясно съседство с хора, които говорят друг език. Те се нуждаят да знаят тези езици просто заради работата. Ние американците сме до голяма степен изолирани от това. Има някои френскоговорящи хора на север от нас в Квебек и някои испаноговорящи хора на юг от нас в Мексико, но това е с ограничено – макар и нарастващо – значение за повечето от нас в Съединените Щати.

Английският е роден език на 350 милиона души по света, но е втори език за други 700 милиона души, така че над милиард души в света говорят английски. На нас като американци ни е спестена необходимостта от изучаване на втори език. Така че защо да учим друг език?

Ако се интересувахме от изучаване на древните общества, можем да бъдем принудени да изучаваме древни езици, като класически гръцки или латински; или европейски езици, като френски или немски.

От друга страна, ако нашите интереси са съсредоточени в съвременното и практичното, можем да искаме да учим съвременен чужд език, за да се занимаваме с бизнес, удоволствия, кореспонденция, проучвания, мисионерска дейност или просто като връзка с нашето етническо наследство.

Социалистическите училища на държавата наблягат на езиците като част от глобалното мултикултурно образование, за „да създадат по-добро разбиране на живота в чужда културна и езикова среда.” (Цитирано от Minimum Standards for Ohio Elementary Schools, 1970.) Вие без съмнение осъзнавате, че това изречение е написано на чужд език. Нарича се „мракобеснически” и се говори само от професионални бюрократи. Свободно преведено, това означава, че те подготвят учениците за унифицирано световно мислене, което е стремежът на всяко социалистическо образование.

Християните трябва да имат някои убедителни причини

Светът има множество критерии за определяне на избора на език. Но на християните е заповядано да влизат в калъпа на света.

И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си. . . . – Римляни 12:2

Като родители християни ние сме призвани от Бога да развиваме конкретно библейска и християнска култура – обновена култура – за нашите семейства, за нашите деца и за нашата общност. Културата е вградена в езика. Когато културата се променя, езикът се променя, а когато езикът се променя, се променя културата. Двете са свързани неразделно.

Влиянието на езика може да е неуловимо, но е силно. За да променим успешно културата, трябва да променим езика – трябва да променим думите, които хората използват, и значението, което приписват на тези думи. Това ще промени начина, по който хората мислят, това, за което те мислят и – най-важното от всичко – това, за което не мислят.

Именно това са ни направили в нашата култура. Сега биваме учени да говорим политически коректно, безполово, мултикултурен английски. Скоро ще имаме социалистическа, неутрална и напълно неориентирана култура.

Бог е написал и вградил цялата култура, която е ясно библейска и християнска, в езика на Писанието. Затова изучаването на Писанието на оригиналните езици е съществена и необходима част от развитието на истински и конкретно християнска култура. Тъй като Божието Слово трябва да остане основа за всяко християнско образование, християнската езикова програма трябва да набляга на библейските езици.

Но ние не предлагаме напълно да изхвърлим всички наши английски Библии и учебни помагала и да изучаваме само на оригиналните езици. Намекваме, обаче, че християните са станали интелектуално атрофирали. В старозаветни времена, разбира се, всеки евреин е говорел еврейски. А в новозаветни времена цялото Средиземноморие е говорело гръцки. Ранните християни са познавали и са изучавали гръцките Писания на своя роден език. Но когато по знанието за библейските езици сред обикновените хора започва да намалява, над християнството надвисва мрак. Хората стават все повече зависими от религиозните специалисти, а тези специалисти стават все по-малко отговорни към хората. Двата най-велики периода в разпространението на Благовестието са били първи век и шестнадесети век. По времето на апостолите (30-70 от Хр.) целият свят е знаел и е говорил гръцки език поради завладяването от Александър Велики на Средиземноморието (около 330 пр. Хр.). Поради падането на столицата на Гръцката империя, Константинопол (през 1453 от Хр.), гръцките учени бягат със своите ръкописи в западна Европа, така че през шестнадесети век е имало съживление на изучаването на гръцки език в западна Европа. Това полага пътя за откриването на една чудна стара книга, която не е била виждана в продължение на хиляда години. Тази книга е гръцкият Нов Завет. Преиздаването на гръцкия Нов Завет от Еразъм през 1516 бива последвано веднага от най-великия период на разпространение на Благовестието от дните на апостолите.

Ние сме убедени, че истинското обновление на Благовестието в наши дни очаква обновление на изучаването на гръцките Писания. В не твърде далечното минало християните като цяло и пасторите особено са били умели изследователи на Писанията на гръцки и еврейски. Но повечето евангелски проповедници днес обикновено не изучават гръцките и еврейските Писания с някаква вещина. Много от семинариите дори не изискват изучаване на библейските езици за дипломиране. Някои евангелски семинарии дори не предлагат курсове за обучение по библейските езици. Ако някой църковен служител все пак изучава тези езици – дори за малко, той често не продължава своето изучаване на езиците. Вместо това той разчита на същите учебни помагала на английски език, на които разчитат и всички останали. В действителност, една разпространена шега в семинариите е, „Кой първи ще забрави тези езици?” – което показва колко сериозно се отнасят много студенти към изучаването на библейските езици.

Множеството английски преводи в наши дни никога нямаше да съществува, ако повече християни бяха запознати с гръцките Писания. Едно време истината на Писанията е била скрита в езика на учените и е била до голяма степен изгубена за хората. Днес се страхуваме, че истината е изгубена в множеството преводи от вида „ами може да означава това” (включително и най-популярните преводи).

Само преди един век мнозинството от завършилите гимназии в Съединените Щати са изучавали гръцки. Всъщност само преди век нито една семинария в Съединените Щати дори не е предлагала курс по гръцки език. Очаквало се е учениците да владеят гръцки преди да влязат в семинарията. През последния век християните съвсем са изгубили средствата, с които лично да изследват действителното Божие Слово. Постепенно отново ставаме зависими от елитно свещеничество на учени и специалисти, повечето от които – честно казано – са невярващи. Тайното влияние на тяхната скептична философия върху изучаването на Библията постепенно разрушава основите на библейската вяра.

През април 1997 бяхме в една стара книжарница във Фресно, Калифорния и помолихме собственика да ни насочи към езиковия отдел. Той каза, „Той стана най-популярният отдел в моята книжарница. Хората занимаващи се с магия и окултизъм искат да четат своята литература на оригиналните езици.” Какъв показателен коментар! Хората занимаващи се с окултизъм разбират силата на изучаването на своята литература на оригиналните езици, но ние, християните, ние тичаме след последния превод, сякаш някак си е по-добър превод. Истината е, че повечето от новите версии вкарват голямо количество незабележими тълкувания в текста. Ако четем превод на роман, можем да оценим необходимостта от някаква свобода в тълкуванието. Но ако четем превод на юридически документ, искаме да можем да установим какво текстът казва буквално и кое е просто тълкувание на текста. Писанията са юридически документи, най-юридическите от всички: вдъхновеният и непогрешим запис на Божиите завети, към които всички ние сме отговорни. Писанията изискват някакво тълкуване, но никой не трябва да отъждествява тяхното тълкувание с действителното Божие Слово.

Ако ще образоваме нашите деца в думите на Господа, за да ги подготвим да живеят от агресивна християнска гледна точка, трябва да видим библейските езици като основа и практика за остатъка от техния живот. Основа, защото нищо не е по-основополагащо за християнското образование от изучаването на Писанията.

Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело. — 2 Тимотей 3:16, 17

Практика, защото нищо няма да подготви ученика за практическо служение към Господа по-добре от внимателното изучаване на думите на Господа на техните оригинални езици.

Когато дойдеш, донеси плащаницата, която съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите. 2 Тимотей 4:13 (Еврейските писания били написани на пергаменти.)

Хората, които следват изучаването на гръцкия Нов Завет, ще станат Божии съдове за възстановяване на Божията истина.

Допълнителен аргумент за изучаването на гръцки език

1. Културна грамотност. Смятаме, че гръцкият е чужд език написан с чужда азбука. Но ние говорим и пишем на гръцки всеки ден без да го осъзнаваме. Нашата азбука произхожда от гръцката. Нашият речник е пълен с гръцки език. Много може да бъде казано за широкото разбиране за езика и културата, което може да се придобие чрез изучаването на гръцки. Но честно казано, мисли като тези не карат повечето от хората да изучават гръцки.

2. Умствена дисциплина. Изучаването на гръцки изисква умствени усилия. То обучава ума да наблюдава подробности, да разпознава закономерностите и да прави заключения. Докато изучаваме етимологията на някоя дума или разсъждаваме върху значението на някой предлог, или правим синтактичен разбор на някой глагол, развиваме способностите на нашия ум.

Умствената дисциплина е важна в служението към Господа. Трябва да се препашем през кръста на помислите си (1 Петър 1:13) като прилежно изследваме Писанията. Прилежното изследване изисква средствата, с които ще изследваме. Колкото по-добри са средствата, толкова по-добро е изследването, а едно от най-добрите средства е познаването на езика на Писанието – гръцкия.

Макар че тези причини предлагат повече мотивация да изучаваме гръцки, пак за повечето от нас това все още не е достатъчно.

3. Служение към Господа. Няма по-важна причина за изучаване на гръцки от неговата полезност в разбирането на Божието Слово. Бог е избрал да запише думите и делата на нашия Господ и Неговите апостоли на гръцки език. Способността да четем гръцкия Нов Завет увеличава нашите възможности да бъдем обучавани от Божието Слово с точност и авторитет, които никога няма да бъдат придобити чрез превод.

Ето само два малки примера.

В Галатяни 1:6,7 четем, „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; което не е друго. . . .” Думата друго е използвана два пъти в текста, но в гръцкия текст това са две доста различни думи. Първата дума за друго (ἕτερος) означава друг вид или качество. Втората дума за друго (ἄλλος) означава същия вид, но числено различно. С други думи, Павел подчертава, че има само едно Благовестие. Това друго „хетеродоксално” (ἕτερος) Благовестие по никакъв начин не е съюзник (ἄλλος) на едното истинно Благовестие – всъщност то въобще не е благовестие! King James Version не изяснява това. Гръцкият текст прави това неизбежно ясно.

В Галатяни 6:2, 5 четем очевидното противоречие, „Един другиму ТЕГОТИТЕ си носете. . . . защото всеки има да носи своя си ТОВАР.” Първата дума за тегота (βάρη) се отнася за онези неща, които ни тежат и ни потискат, особено тежките скърби и нещастия. Втората дума за товар (φορτίον) се отнася за багаж – често войнишка раница или понякога се отнася за задача, която войникът трябва да изпълни. Следователно ние всички трябва да споделяме многото трудности в живота, но всеки от нас трябва да следва конкретната задача, която Господ е поставил върху раменете му.

Еквадорският мъченик Джим Елиът пише в своя дневник, че макар да познава добре Йоан 19 на английски, когато го чете на гръцки, като че ли го чете за първи път, толкова по-живо е от всеки английски превод. Когато научите подробностите на гръцкия речник и граматика, Бог ще ви говори чрез Новия Завет с по-голяма точност и авторитет, и вие ще говорите на другите с по-голяма увереност и точност.

„Всичко това е чудесно и добро,” може да кажете вие, „но се страхувам, че се нуждая от малко повече поощрение, за да направя нещо.” Добре, разсъдете върху това.

4. Подготовка за съживление. Голямото съживление започва с по-близко, по-внимателно изследване на Божието Слово. Великото еврейско съживление при цар Йосия започна когато свещеникът Хелкия намери книгата на Закона.

Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: намерих книгата на закона в Господния дом. . . . Също секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя. А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си. – 4 Царе 22:8, 10, 11 (Ср. 2 Летописи 34:14-19)

По същия начин възстановяването на Израел при Ездра и Неемия включваше намирането на книгата на Закона.

И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. . . . и вниманието на всичките хора беше в книгата на закона. И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките хора отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. . . . и левитите тълкуваха закона на хората. . . . Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното. И Неемия . . . и Ездра . . . и левитите, които тълкуваха на хората, рекоха на всичките хора: Тоя ден е свят на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките хора плачеха като чуха думите на закона). – Неемия 8: 2, 3, 6-9.

По-горе споменахме как гръцкият Нов Завет бива преоткрит и става основен текст за Реформаторите през шестнадесети век. Други, по ограничени съживления могат също да бъдат проследени до изучаването на гръцкия Нов Завет – а упадъкът може да се проследи до пренебрегването му.

Въпреки че познаването на гръцки език е било смятано преди за неизбежна част от доброто образование, през последния век тези стандарти толкова са се влошили, че гръцкият вече не се счита за част от което и да било образование – дори теологично. Нашата култура толкова е „притъпена,” че сме загубили основните средства за библейско изучаване. Отново сме позволили гръцките Писания да бъдат покрити с човешки размишления.

Като поемат задачата за изучаване на езика на Божието Слово, родителите, които обучават децата си в къщи, заедно със своите деца полагат основата на едно велико съживление.

Допълнителен аргумент за изучаването на еврейски език

1. Ключ към културата. По-горе казахме, че езикът е носител на култура. Еврейският народ бива формирана и променян в продължение на повече от хиляда години на пряко откровение от Бога. Неговите основни културни инструкции биват изявени от Бога.

Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? . . . Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него? Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи? Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви? – Второзаконие 4:5 – 8, 32-34.

Възвестява словото Си на Якова, повеленията Си и съдбите Си на Израиля. Не е постъпил така с никой друг народ; и те не са познали съдбите Му. Алилуя! – Псалм 147:19-20

Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. – Римляни 3:1-2.

С идването на Новия Завет, силата на старозаветните Писания като завет е променена, но техният авторитет като откровение остава същият. Изявените в тях истини са основни за нашето разбиране на всички неща. Например, ние просто не можем да разберем естеството на света без обяснението на произхода в Битие.

Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. – Римляни 15:4

А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. – 1 Коринтяни 10:11

Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело. — 2 Тимотей 3:16, 17

Изявените принципи на справедливия закон и богоугодния ред са примери за нас как би трябвало да формираме закона и да установим ред в нашето собствено общество. Ако ги приложим точно към нашето време – както и трябва да направим – тогава трябва да ги изучаваме във формата, чрез която Бог ни ги е изявил: на еврейски език.

2. Първоначалният език. Някои хора вярват, че еврейският език е съхранен представител на първоначалния език – лашон хакодеш, святия език.

А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. – Битие 11:1

Бащата на Ной би трябвало да познава Адам, а Ной и неговите синове би трябвало да познават Евер, на когото е наименуван еврейския език. Евер означава „страната отвъд,” а евреин означава „човек от другата страна.” Затова се предполага, че еврейският е езикът съхранил се след потопа и Вавилонската кула. Етимологията на имената Адам, Ева, Каин, Ной и т.н. е еврейска. Бог даде прякото откровение на Стария Завет на еврейски език. Спорно е дали всички ще говорим еврейски на небето, но изглежда твърде вероятно еврейският език да е близък до езика на Адам – езикът изявен от Бога на Адам. Това би направило еврейския най-естествения от езиците – отделен от объркването във Вавилон. Това също би го направило най-чистия език за изразяване на мислите. Формите на езика отразяват начина на мислене на обществото, с което е свързан. Следователно еврейският език може да има способност да пренарежда и пречиства нашия начин на мислене. Това може да не е най-основателната причина за изучаване на еврейски, но тя е най-интересната.

3. Християнско наследство. Новият Завет е написан на койне гръцки, разпространения език по онова време; но речникът – и дори граматиката – са белязани с изрично християнски характер. Думите биват използвани и изреченията биват изграждани по начини, които често са приспособени към еврейското значение. (Гръцкият превод на Стария Завет вече е бил положил някаква основа за този „еврейски гръцки.” Джозеф Яхуда написа книга, Еврейският е гръцки, Joseph Yahuda, Hebrew is Greek, която показва коренната връзка между еврейския и гръцкия език.) Святият Дух работи провиденчески за да формира гръцкия език на първи век да приеме Божието откровение, но когато го прави, Той го изпълва с много еврейски изрази – лични имена, имена на местности, еврейски думи (авва, алилуя, амин, осанна, месия, рави, събота и т.н.) и еврейски идеи изразени с гръцки думи (мерзост, всемогъщ, ангел, кръщение, Христос, завет, дявол, слава, глава, идол, грях, истина и т.н.) Така че дори гръцкият Нов Завет по много начини е еврейска книга.

Ранните християни са осъзнавали стойността на еврейския език. Но за по-малко от век след превода на Йероним на Библията на латински език (Вулгата, 404 от Хр.) до известно време след първата граматика на Йоханес Ройхлин (Johannes Reuchlin, De rudimentis hebraicis, 1505 от Хр.), латинската Вулгата е била стандартният християнски текст на Библията, а оригиналните еврейски и гръцки текстове са били пренебрегвани. С други думи, еврейските и гръцките Писания били съвсем изгубени за християните в продължение на хилядолетие.

Без този език не може да има никакво разбиране на Писанието, понеже Новия Завет, макар да е написан на гръцки, е пълен с евреизми. Правилно е казано, че евреите са пили от изворите, гърците от реките, а римляните от блатата. – Мартин Лутер (1483 – 1546 от Хр.)

4. Пряк достъп. Преводите могат да бъдат неверни. Те са вторичен източник и поради това са субективни на много места. Има нюанси и подразбирания, като колорит и ударения, които са в оригинала, но се предават в превода. Тези същите неща също се появяват в превода, макар да не са от оригинала. Така че прекият достъп до оригиналния текст трябва да бъде висш приоритет за християните, за да могат да разпознаят какъв е оригиналът, какво е изоставено при превода и какво е добавено при превода.

Мнозина считат изучаването на еврейски език за твърде трудно или непрактично за техните цели. Разбира се, нивото на вашите приоритети за изучаване на еврейски ще се определя от вашите нужди, източници, ценности и цели. Доколкото става въпрос за самото изучаване на езика, основната преча е първата пречка – усвояването на необичайната система от символи на езика. И съвременният еврейски не е същият като библейския еврейски. Съвременната форма на езика е била твърде опростена и, разбира се, културният контекст е твърде променен.

Допълнителен аргумент за изучаването на латински

Освен гръцкия и еврейския, и латинският става важен. Писанието настоява да използваме възможно най-добре нашето време:

Изкупвайте благовремието, защото дните са зли. – Ефесяни 5:16.

Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието. – Колосяни 4:5

Дните са лоши и ще погълнат нашето време. Можем лесно да изгубим времето си в следване на чужди цели. Трябва да приложим мъдрост, за да изкупим част от това време за Господна употреба.

Ние вярваме, че изучаването на латински може да бъде добро използване на времето ни. Разсъдете за някои от следните предимства за изучаване на латински. Повечето от тези причини също са приложими в различна степен за изучаването на гръцки като класически език (не само като библейски език).

1. Латинският език е основа за английския. Над половината от английския речник (по някои оценки 60 до 70%) произхожда от латински. Например, повечето от нашите представки (като моно-хромен, моно-лог, моно-тонен) произхождат от латински и гръцки. Изучаването на латински развива английския речник и граматиката, и дори подобрява произношението.

Учениците, които са изучавали латински, обикновено имат по-високи резултати на стандартизираните тестове от други групи ученици. Ето средните резултати за учениците, които са взели изпита SAT. (Забележете, резултатите за 1996 и след това са с принизени стандарти.)

РЕЗУЛТАТИ ОТ SAT ЗА УЧЕНИЦИТЕ, КОИТО ИЗУЧАВАТ ЕЗИЦИ


Всички ученици

Испански

Немски

Френски

Еврейски

Латински

1991

422

497

548

544

545

571

1992

423

497

540

544

545

574

1993

424

499

541

548

560

576

1994

423

502

540

549

552

579

1995

428

501

545

553

551

579

1996*

504

576

625

625

622

648

1997

505

581

624

623

629

647

1998

505

583

617

627

634

654

1999

505

590

623

632

636

662

2000

505

589

621

636

623

665

* Резултатите от SAT са с променена база след 1996.

Statistics supplied by Bolchazy-Carducci publishers from College-Bound Seniors – A Profile of SAT Program Test Takers.

ФИГУРА


Учениците изучаващи латински имат резултати 144 до 160 точки над средното ниво за всички ученици и 18 до 29 точки над следващия най-висок клас резултати. Учениците изучаващи латински са с 33% над средното ниво. Ние не използваме аргумент post hoc ergo propter hoc (латински, „станало е след това, следователно е станало поради това”). Не казваме, че фактът, че те са изучавали латински, е направил техните резултати по-високи. С готовност допускаме, че може и да е обратното: по-добри ученици с по-високи резултати могат да изберат да изучават латински пред другите езици. Подозираме, че това работи в двете посоки – по-добрите ученици избират латински и учениците изучаващи латински стават по-добри ученици – така че двата случая взаимно се подкрепят.

2. Латинският е трамплин за изучаването на други езици със спрежения, като гръцки и немски. Той разширява нашето разбиране за структурата на други езици. Ако искаме да научим някои от романските езици (испански, френски, италиански, португалски, румънски и т.н.), ще открием, че 80% от речника на всеки от тези езици е латински! Това е като да имаш билет за Европа или Южна Америка с 80% намаление от цената.

3. Изучаването на латински изостря умствените процеси. Той изисква умствено усилие. Затова и развива умствена сила и внимание. Задачата да търсим думи и структури в нашия собствен език за да ги сравняваме с тези на друг език развива и тренира умения на точно наблюдение и логически анализ.

„И така, никъде не се намира по-добро обучение за мисленето на младите от изучаването на латински и гръцки.” – Д-р Виктор Воън, бивш президент на Американската медицинска асоциация

4. Всичко в обществото е запечатано в неговия език. Когато изучаваме латински език, ние изучаваме също и латинската история и култура, част от които разбира се оцелява в нашата собствена култура. Неща като управление, религия, изкуство, литература, икономически обичаи, идеи и ценности имат някои корени в латинската култура и история.

Веднага ще кажа, съвсем твърдо, че най-добрата основа за образование е латинската граматика. Казвам това не защото латинският е традиционен и средновековен, а просто защото дори първоначалното познание на латински намалява работата и мъката по изучаването на почти всеки друг предмет най-малко с петдесет процента. Това е ключът към речника и структурата на всички романски езици и към структурата на всички тевтонски езици, както и към техническия речник на всички науки и към литературата на цялата средиземноморска цивилизация, заедно с всички нейни исторически документи. – Дороти Сейърс

5. Техническият език е латинският. Всички медицински, научни и юридически термини са латински и гръцки. Тъй като голяма част от тези изучавания е терминология, ако познаваме терминологията на тези три дисциплини, ще имаме предимство пред другите до края на живота си.

По мое мнение, латинският и гръцкият (особено) са най-ценните предмети в учебния план на колежа. . . . Аз лично без колебание бих приел като студент по медицина някой, който добре познава класиката, особено гръцката, и по-малко познава науката.” – Фред Запф, секретар на Асоциацията на американските медицински колежи

6. Латинският е ценен също за допълнително изучаване по всички дисциплини. Тъй като латинският е вграден в западната култура, особено в професионалната терминология, изучаването на латински е важно и при изучаването на история, теология, литература, изкуства, архитектура, ad infinitum. (Ad infinitum е латински израз!)

7. Латинският е полезен и за изучаването на английски. Много от нас са научили малко испански, немски или френски в гимназията или в колежа. Колко от това използваме? Повечето от нас ги използват много малко, ако въобще ги използват. Това общо правило важи и за езиците, „Ако не го използваме, ще го изгубим.” Така че за много от нас много от тези усилия са напразни. Бихме могли да използваме времето много по-мъдро като изучаваме латински, защото всеки, който учи латински речник и граматика, ще ги използва често, дори ако продължи обучението си само на английски.

В продължение на хилядолетия класическите езици са считани за съществена част от образованието. Защо? Поради всички ползи от изучаването им. Много от тези ползи оставта и днес в различна степен.

Ето някои интересни цитати за изучаването на класически езици.

Убедил съм се, че от всичко, което човешкия език е произвел истинско и просто красиво, не съм познавал нищо, преди да науча гръцки. . . . Без познаване на гръцки няма образование. – Лев Толстой, руски писател, автор на Война и мир. (Той е научил гръцки на 42 години.)

Докато четях гръцките класици започнах да разбирам, че не бих могъл да извлека правилни заключения от преводите. Затова започнах да изучавам гръцки. Прекарвам чудесно времето си! Не възнамерявах да се въвличам толкова много, но колкото повече напредвам, толкова по-очарователно е. – И. Ф. Стоун, журналист, писател, виден учен в Американския университет. (Сам е научил гръцки на 70-годишна възраст, започвайки нова кариера.)

Бих направил всеки да изучава английски; след това бих позволил умните да изучават латински като почест – и гръцки като деликатес. – Сър Уинстън Чърчил, писател, министър-председател на Англия.

Нашето заключение е: общо казано, най-добре е да се прекарва времето в изучаването на латински, гръцки и еврейски. Латински, защото е най-полезен за бъдещи изучавания на английски, както и на други езици. Гръцки по същата причина и защото е най-полезен за разбиране на Писанията. Еврейски, защото е най-полезен в разбирането на Писанията и библейската култура.

Познаването на тези три езика ще даде на ученика широка и полезна подготовка за всичките му изучавания. Сега ще се опитаме да представим малко практична информация за преподаването на езици.

ПРИНЦИПИ ЗА ИЗУЧАВАНЕТО НА ЕЗИЦИ

Кои езици да изучаваме?

Вярваме, че гръцкият, латинският и еврейският трябва да са приоритет сред всички класически езици. Тези три езика имат най-голяма практическа полза за обикновените християни.

Все пак на реалистично някой ученик или някое семейство могат да не са способни да следва толкова агресивно класическите езици, колкото други могат. Вие най-добре можете да прецените вашите собствени ресурси, обстоятелства и специалното водителство на Господа за вашето семейство. Може да имате специални причини да следвате други езици в допълнение или вместо някой или всички три класически езици, които препоръчахме. Може би знаете, че ще прекарате няколко години в Германия. Тогава имате специална причина да предпочетете изучаването на немски език. Може да осиновявате русначе. Тогава трябва да дадете по-висок приоритет на познаването и овладяването на руски език.

Знаем, че Бог призовава всеки от вас на специално поприще и ние нямаме власт да налагаме униформена учебна програма върху всички. Всяко семейство трябва да определи своите собствени цели. Някои класически „сноби” може би ще погледнат с презрение на решението за изоставяне на един или повече от трите класически езика. Това е техен проблем и не е задължително да е ваш. В този раздел искаме да ви дадем някои критерии за определяне на вашите приоритети в изучаване на класическите езици.

Ако е само един език, тогава гръцки

Ако сте избрали да изучавате само един език, тогава ви препоръчваме койне гръцки (наречен още елинистки гръцки), който е езикът на Новия Завет. Препоръчваме койне гръцки заради неговата ценност при изучаването на Библията. Не само че Новият Завет е написан на койне гръцки, но има също така и версия на Стария Завет на койне гръцки. Ранните църковни бащи също са писали на койне гръцки, както и еврейският историк Йосиф Флавий. Койне не е точно същият като класическия гръцки, но разстоянието между тях е кратко, ако някой трябва да го измине.

Ако са два езика, тогава гръцки и латински

Ако сте избрали да изучавате два езика, тогава ви препоръчваме първо латински и след това гръцки. Латинският използва същата азбука както английския, но с малко по-различно произношение. Сам по себе си латинският речников запас ще се окаже много ценен при други изучавания – при изучаването на английски език, а също при специализирани изучавания в науката, медицината, правото и други дисциплини. Тъй като повечето от структурата и част от речниковия запас на латинския са подобни на тези на гръцкия, изучаването на латински също ще ви подготви да изучавате гръцки. Следователно латинският ще действа като стъпало, което ще направи прехода към гръцкия малко по-лесен.

Ако са три езика, какво ще кажете за латински, гръцки и еврейски?

Признаваме, че това е амбициозна програма, особено за американците, които са били образовани (или де-образовани!) през последните петдесет години. Ако латинският е на една крачка от английския, а гръцкият е на две крачки от английския, еврейският е най-малко на три крачки от английския. Еврейският има много различна азбука, много различен речник и много различна граматика от английския, гръцкия или латинския езици. Но това е езикът на Стария Завет, и като такъв той ще се окаже ценен за разбирането на Библията.

Езикът и културата са неразривно свързани. През Ренесанса, когато се възражда културата на класическия свят, по необходимост се възраждат и класическите езици. Първото поколение възстановява класическия латински от неговата изродена форма. Второто поколение преоткрива класическия и койне (библейския) гръцки. Третото поколение възстановява класическия (библейския) еврейски. Може би възраждането на обучението в домашно училище, ако не бъде спряно от товара на социализма, ще следва подобен път.

Времето, което сме посветили на изучаване на езици, ще пожъне в рамките на нашия живот повече от повече от просто възвръщаемост. Разсъдете само върху тази компенсация: достъпа до оригинални документи. Без някакво познаване на оригиналните езици трябва да се задоволим с английския превод и обяснение на даден текст. Няма да имаме средствата, с които да изследваме и да сравняваме преводите или обясненията на този текст с неговия оригинал. С други думи, винаги ще зависим от други да ни тълкуват текста, без реална способност да проверим работата им и да ги държим отговорни. Това е важно относно всякаква литература, но е особено важно относно Писанията. По наше мнение упадъкът в познанието на оригиналните езици след 1900 е довел до множество стотици изцяло нови английски преводи на Новия Завет и над четиридесет съвсем нови английски преводи на Библията. Имаме шведска маса от преводи, от които можем да избираме, за да напълним чинията си и да задоволим нашия апетит, като че ли койне гръцкият е толкова многозначително изразителен, че е напълно несигурен и двусмислен. Какво причинява това на авторитета на Писанието?

Нива на владеене

Целта на изучаването на език е да придобием познаване и умения по езика на едно от следните три нива:

  1. Речниково умение. Когато достигнем това ниво, сме развили такова работещо познание за основните елементи на езика, че можем да четем думи, да произнасяме думи и да откриваме думи в речника.

  2. Граматично умение. Когато достигнем това ниво, сме развили такова работещо разбиране за свързващата структура на езика, че можем да използваме и речника, и граматиката, за да четем литература на дадения език.

  3. Умение за говорене. Когато достигнем това ниво, сме развили такава работеща мъдрост в смисловата последователност на езика, че можем да имаме увереност да четем и да превеждаме на езика с малка зависимост от речник или граматика.

Трябва да определим кое ниво на владеене на езика искаме да достигнем. Например, ако нашата цел е изучаването на Библията, ще се нуждаем от умение за говорене по гръцки и поне граматично умение по еврейски. Ако нашата цел е изучаването на древна литература и философия, ще се нуждаем от умение за говорене и по двата езика.

Това, което не го използваме, ще го изгубим. Тези три нива на умение действат като прагове. След като веднъж сме започнали задачата да достигнем определено ниво на умение, трябва да се придържаме към нея докато достигнем това ниво, иначе е вероятно да се върнем на предишното ниво. Например, ако сме постигнали речниково умение по еврейски и се стремим към граматично умение, какво ще стане, ако свършим само половината от работата за достигане на граматично ниво и след това се откажем? Тъй като не сме завършили нивото, няма да ни е приятно да работим на това ниво и често ще бъдем разочаровани от липсата ни на умения. В резултат най-вероятно няма да използваме нищо от тази част, която сме завършили. Вместо това ще разчитаме на речниковото умение, което сме овладяли, и затова ще ни е приятно да го използваме. Усилията, които сме изразходвали върху незавършеното ниво могат да бъдат изгубени поради липса на употреба. Затова след като веднъж сме направили видимо начало на ново ниво, трябва да се придържаме към него докато го завършим. Дори и ако трябва да забавим и да правим малки стъпки, не трябва да се отказваме от усилията си.

Откъде да започнем?

Какво е общото между латинския, гръцкия и еврейския? Всички те са мъртви езици! Да, латинският има много съвременни потомци, гръцкият има съвременен потомък, а еврейският е бил „пресъздаден” за съвременна употреба. Но няма общества на земята, които говорят класическата форма на тези езици. Класическата форма трябва да бъде научена от нула, което представлява значителен проблем за изучаването на езика.

Говоримата част от езика най-добре се научава на възможно най-ранна възраст – когато ушите и езикът могат да бъдат най-добре обучени към специалните звуци на езика. Ние научаваме нашия роден език с ушите (чуване) и езика (говорене), преди да преминем към очите (четене) и ръката (писане). Когато едно дете е уверено в своето владеене на говоримия език, то то може по-лесно да премине към писане на езика. Така че писмената част на езика се научава най-­добре когато детето е готово – някъде между пет и девет годишна възраст (без задължително да има връзка между интелигентността и това колко рано едно дете се научава да чете). Запознаването с писмения език подготвя ученика за същинската граматика. Около десетгодишна възраст (от девет до единадесет години) абстрактните способности на мозъка на детето трябва да са достатъчно добре развити, за да се занимава със същинска граматика на основно ниво.

Научили сме се да четем и да пишем на английски, след като вече сме се запознали с говоримия английски. Научили сме английската граматика и съчинение след като вече сме се запознали с писмения английски. Колкото по-запознати сме с езика, толкова по-лесно става нашето обучение. Така че в идеалния случай обучението на език трябва да започне с ухото и езика, а обучението в тези неща става най-лесно в ранна възраст. Как да осъществим това с един мъртъв език, който никой не говори? “Тук е спънката,” както Шекспир би казал. Може би във второто или третото поколение от домашни ученици ще имаме полиглотски семейства – достатъчно умели да говорят и пишат на гръцки, латински или еврейски. Тогава децата ще растат с познания и умения в говоренето и писането на тези езици преди да се заемат със същинската граматика на тези езици. Но докато достигнем това време, ще е необходимо да се приспособим към обстоятелствата с някои заместващи мерки.

ОБЩ УЧЕБЕН КУРС

Сега ще обясним някои практически начини за прилагане на принципите, които току-що обсъдихме. Нашите примери се отнасят към изучаването на трите класически езика:

Класически латински

Класически и койне (библейски) гръцки

Класически (библейски) еврейски.

Първо ниво: Фокус върху речниковите умения – Изучаване на знаците и звуците на езика

За съжаление повечето от нас нямаме разкоша да се научим да говорим свободно древните езици преди да се научим да ги четем и пишем. Да се надяваме, че следващото поколение от домашни ученици ще бъде по-добре подготвено за задачата от нас, първооткривателите. Междувременно, при сегашната остра необходимост в обществото, имаме нужда да създадем някои изкуствени заместители.

Преди изучаването на граматиката на тези езици първо трябва да станем напълно запознати с тяхната азбука и фонетична система. Първо трябва да научим да четем и да произнасяме буквите на азбуката, след това да се научим да четем и да произнасяме буквосъчетанията, след това сричките и след това думите. Ако детето може да го прави на английски, то може да го прави и на други езици.

Не говорим за четене с пълно разбиране. Когато сме се научили да четем английски, сме разбирали много от това, което четем, защото вече от няколко години сме говорили английски, и затова сме имали богат речников запас на говоримо ниво. Но не е така с древните езици. Когато започнем да четем на древни езици, много малко ще е това, което ни изглежда познато. При гръцкия и латинския части от речника ще изглеждат познати. Но няма да ни е познат строежът на думите и изреченията. Така че ще разбираме съвсем малко, когато започнем с писмения език.

Освен действителното гладко говорене на езика във вашия дом – което е над способностите на повечето от това първо поколение домашни ученици – може би единственият начин да се придобие някакво разбиране на това първо ниво е да се запомнят наизуст текстове на английски и на езика, който изучаваме. Разбира се, трябва да овладеете произношението на азбуката, преди да направите дори това.

ВЪВЕДЕНИЕ В ДРЕВНИТЕ АЗБУКИ

Древните биха започнали процеса на изучаване на литературен език чрез запомняне наизуст на цялата азбука – първо напред, после назад – научаване на звуците на всяка буква. С други думи, те са вярвали във фонетиката. Разбира се, древните азбуки са били по-строго фонетични – един символ за един звук – от английската азбука. (Но не бъдете твърде пренебрежителни към английския. Английският е най-големият език, който светът някога е познавал, включващ толкова много думи от други езици, че носи огромен речников товар – всичко в една проста азбука, предназначена по начало само за малкия език познат като латински.) Нека да погледнем три древни азбуки.

ЛАТИНСКАТА АЗБУКА И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ АНГЛИЙСКИ БУКВИ


Латинска
азбука

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V — X Y Z
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v — x y z

Английски
букви

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z

ФИГУРА 5B


Както виждате, латинските букви пряко съответстват една към една с английските букви, освен че никоя латинска буква не съответства на английското W. (Всъщност, двойно-U е свързано с U и V) (Също, K, X, Y и Z са рядко използвани, а J и V са съвременните заместители, които заемат мястото на използването като съгласни на I и U.) Повечето съгласни се произнасят по същия начин и на двата езика, с изключение на това, че латинския има само по един звук на съгласна (C и G имат само по един звук). Главната разлика е в произнасянето на гласните. Всяка латинска гласна има само един основен звук и две дължини: къса и дълга. (Сравнете английския, където, например, буквата а има три основни звука: bat, bait, ball.) В съвременните латински граматични текстове над дългите гласни се поставя макрон (хоризонтална черта): ā, ē, ī, ō, ū. (Обясняваме по-подробно гласните в Приложение 1, Статия 8, „Сравнение на древните азбуки.”) Така че при латинския няма нужда да учим нова азбука, трябва да научим само няколко различни произношения.

Нашите коментари са основани на възстановената класическа система за произношение на латински. Това е основателен опит да се възстанови начина, по който древните са произнасяли езика. Освен ако нямате специална причина да приемете църковната (италианска) система на произношение, както е използвана в римокатолическата църква, или някаква друга по-съвременна система на произношение, ние ви препоръчваме възстановената класическа система по две прости причини: 1) в дълъг период от време тя ще е по-малко объркваща; 2) повечето от новата литература е основана на нея.

ГРЪЦКАТА АЗБУКА И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ АНГЛИЙСКИ БУКВИ


Гръцка
азбука

Α
α

Β
β


Γ
γ

Δ
δ

Ε
ε


Ζ
ζ

Η
η

Θ
θ

Ι
ι


Κ
κ

Λ
λ




Английски
букви

A

a

B

b

C

c

G

g

D

d

E

e

F

f

Z

z

H

h

 

I

i

J

j

K

k

L

l

 

 

 


Гръцка
азбука

Μ
μ

Ν
ν

Ξ
ξ

Ο
ο

Π
π


Ρ
ρ

Σ
σ

Τ
τ

Υ
υ

Φ
φ

Χ
χ

Ψ
ψ

Ω
ω




Английски
букви

M

m

N

n

X

x

O

o

P

p

Q

q

R

r

S

s

T

t

U

u

 

 

 

 

V

v

W

w

Y

z

ФИГУРА 5C


Буквите са подредени по гръцкия азбучен ред, който, както можете да видите, не съвпада непременно с английския азбучен ред. Например, гръцките букви Γ Ζ Ξ съответстват на английските букви G Z X, но не са в английския ред. Много гръцки букви изглеждат като английските букви: A B E Z H I K M N O R T U C. Но те не съответстват непременно на английските букви, които изглеждат по същия начин. Тази, която изглежда като Ρ, в действителност е R. Тази, която изглежда като Υ, в действителност е U. И буквите, които изглеждат като английските букви, не звучат непременно по същия начин като английските букви. Например, гръцката Η е гласна, която звучи като английското дълго A (ей). Гръцката Χ има твърдо грубо звучене като KH (като българското Х, бел. прев.). Има седем гръцки гласни, Α Ε Η Ι Ο Υ Ω, които звучат като латинските гласни. Няма английски букви, които пряко да съответстват на гръцките букви Θ Φ Χ Ψ Ω, и няма гръцки букви, които да съответстват пряко на английските букви C F J Q V W Y.

Така че гръцката азбука е доста различна от английската. Системата за произнасяне също е различна. Което е още по-лошо, ако вземем десет гръцки граматики от библиотеката, можем да намерим десет различни системи на произношение. Макар че древният гръцки е бил произнасян по различни начини по различно време на различни места, има начин да се подредят тези произношения и да се достигне до свързана система. Препоръчваме система, която вътрешно свързана и се съгласува добре с древния латински. (Обясняваме по-подробно системата за произношение в Приложение 1, Статия 8, „Сравнение на древните азбуки.”)

ЕВРЕЙСКАТА АЗБУКА И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ АНГЛИЙСКИ БУКВИ



Еврейска
азбука


נ

מ

ל

כּ

 

י

ט

ח

ז

ו

ה

ךּ

גּ

 

בּ

א


Английски
букви


N

M

L

K

J

I

 

H

Z

F

E

D

G

C

B

A



Еврейска
азбука


 

 

 

 

 

תּ

שׁ

שׂ

ר

ק

צ

פּ

ע

ס

 

 


Английски
букви


Y

X

W

V

U

T

 

S

R

Q

 

P

O

 

 

 

ФИГУРА 5D


Ако мислите, че гръцкият е доста различен от английския, тогава какво мислите за еврейския? Еврейският има само главни букви и се пише от дясно на ляво. Няколко от еврейските букви изглеждат толкова еднакви една с друга, че нашето нашето свикнало на английския око едва ги различава една от друга.

ПРИЛИЧАЩИ СИ ЕВРЕЙСКИ БУКВИ


בּ и כּ и פּ

גּ и נ

ה и ח и תּ

ו и י

ל и ק

ע и צ

שׂ и שׁ

ФИГУРА 5E


Без да упражняваме голямо въображение, никоя от еврейските букви няма форма, която да има каква да е видима връзка с нашите английски букви. Освен това, никои английски букви не съответстват пряко на на еврейските букви ט ס ע שׁ, и никои еврейски букви не съответстват пряко на английските букви C J U V W X Y.

Еврейските съгласни са по-тясно свързани с гръцките. (И еврейските, и гръцките произлизат от финикийския език.) Много от техните имена си приличат:

ИМЕНА НА ГРЪЦКИТЕ И ЕВРЕЙСКИТЕ БУКВИ


Гръцки

Еврейски

 

Гръцки

Еврейски

Алфа

Алеф

 

Ламбда

Ламед

Бета

Бет

 

Мю

Мем

Гама

Гимел

 

Ню

Нун

Делта

Далет

 

Кси

Самех

Епсилон

Хе

 

Омикрон

Айин

Зета

Зайин

 

Пи

Пе

Ета

Хет

 

Ро

Реш

Тета

Тет

 

Сигма

Син

Йота

Йод

 

Тау

Тау

Капа

Каф

 

ФИГУРА 5F


Първоначално не е имало еврейски гласни. Вместо това те са били интерполирани, което означава, че читателят се е догаждал как да ги вмъква, на основата на контекста. По-късно еврейските книжници въвеждат точки за гласните, които са поставяли под съгласните за да обозначат произношението.

ЕВРЕЙСКИ ТЕКСТ С ТОЧКИ И БЕЗ ТОЧКИ


С точки

Без точки

אַבְרָהָם

‘aB-RaaHaaM

אברהם

‘BRHM

ФИГУРА 5G


Както при латинския и гръцкия, така и при еврейския има повече от една система за произношение. Някои учени възприемат системата за произношение на съвременния еврейски, която е била въведена чрез опростяване на древния еврейски. Ако нямате особена причина да възприемете съвременната система на произношение използвана в Израел днес, ние препоръчваме класическо произношение по две причини: 1) в дълъг период тя ще бъде по-малко объркваща; 2) повечето от литературата е основана на нея. (Обясняваме по-подробно системата за произношение в Приложение 1, Статия 8, „Сравнение на древните азбуки.”)

Когато изучаваме гръцки или еврейски, първото нещо, което трябва да научим, е азбуката. Трябва да прекараме време подробно да изучим всички символи от азбуката и звуците, които тези символи представляват. Едва след като сме овладели азбуката ще бъдем подготвени да започнем изучаването на гръцката или еврейската граматика. При латинският тази подготовка в азбуката не е толкова трудна. Вече познаваме символите. Само трябва да овладеем някои промени в звуците.

ОТВЪД АЗБУКАТА

След като сме развили основни умения в азбуката и фонетиката, можем да преминем към овладяване на това умение. Това може да стане единствено чрез четене. Спомнете си, естественият начин да се научи език е да го говорим от ранна възраст. Ние нямаме това предимство, затова трябва да намерим някакъв начин поне да се доближим до това умение.

1. Сричкова азбука. След овладяването на азбуката, следващата стъпка за древните е била сричковата азбука. Това е било нареждане на съгласни и гласни в срички за практикуване на произношението. Имаме нещо подобно в нашите стари английски буквари. Например, ето някои примери от буквара на Ноа Уебстър:

babebi bobuby
abebib obub
blablebli bloblubly
splasplespli splosplusply

She fed the old hen.
She put her hat on the bed.
Ann can hem my cap.

2. Паралелен текст. Следващата стъпка след сричковата азбука е четене от паралелен текст на редове, колони или страници. Паралелният текст на редове поставя английския превод в паралелни редове под текста на древния език.

ЛАТИНСКО-АНГЛИЙСКИ ПАРАЛЕЛЕН ТЕКСТ


In
In

principio
the beginning

erat
was

Verbum,
the Word,

et
and

Verbum
the Word

erat
was

apud
with

Deum,
God,

et
1And

Deus
5God

erat
4was

Verbum.
2the 3Word.

ФИГУРА 5H


ГРЪЦКО-АНГЛИЙСКИ ПАРАЛЕЛЕН ТЕКСТ


ν
In

ἀρχῇ
the beginning

ἣν
was

ὁ λόγος,
the Word,

καὶ
and

ὁ λόγος
the Word

ἣν
was

πρὸς
with

τὸν Θεὸν,
God,

καὶ
1And

Θεὸς
5God

ἣν
4was

ὁ λόγος.
2the 3Word.

ФИГУРА 5I


ЕВРЕЙСКО-АНГЛИЙСКИ ПАРАЛЕЛЕН ТЕКСТ


הַדָּבָר
5the 6word,

הָיָה
4was

בְּרֵאשִׁית
1In 2the 3beginning

הָאֱלֹהִים
6God,

אֵת
5with

הָיָה
4was

וְהַדָּבָר
1and 2the 3word

הַדָּבָר
2the 3Word.

הָיָה
4was

וֵאלֹהִים
1And 5God

ФИГУРА 5J


Можем да покрием страницата с лист хартия, да движим листа надолу за да разкрием ред от латинския, гръцкия или еврейския текст, да прочетем на глас текста, след това да придвижим листа надолу да разкрием английския текст и да прочетем на глас английския превод. Като правим това известно време, няма да познаваме езика достатъчно добре за да разбираме или да превеждаме сами, но определено ще се запознаем със звука и формата, и с част от речника на езика. (За паралелни версии виж списъка с ресурси в Приложение 2.)

Текстът с паралелни колони или страници поставя английския превод до текста на древния език, или в съседна колона, или на съседната страница. Ето един начин да използвате паралелни страници: запознайте се със съдържанието на избрана част, като я четете на английски, след това прочетете същата част на класическия език.

ЛАТИНСКО-АНГЛИЙСКИ ПАРАЛЕЛНИ КОЛОНИ ИЛИ СТРАНИЦИ


In the beginning was the Word,
and the Word was with God,
And the Word was God.

In principio erat Verbum,
et Verbum erat apud Deum,
et Deus erat Verbum.

ФИГУРА 5K


ГРЪЦКО-АНГЛИЙСКИ ПАРАЛЕЛНИ КОЛОНИ ИЛИ СТРАНИЦИ


In the beginning was the Word,
and the Word was with God,
And the Word was God.

ν ἀρχῇ ἣν ὁ λόγος,
καὶ ὁ λόγος ἣν πρὸς τὸν Θεὸν,
καὶ Θεὸς ἣν ὁ λόγος.

ФИГУРА 5L


ЕВРЕЙСКО-АНГЛИЙСКИ ПАРАЛЕЛНИ КОЛОНИ ИЛИ СТРАНИЦИ


In the beginning was the Word,

and the Word was with God,

And the Word was God.

בְּרֵאשִׁית הָיָה הַדָּבָר
וְהַדָּבָר הָיָה אֵת הָאֱלֹהִים
וֵאלֹהִים הָיָה הַדָּבָר

ФИГУРА 5M


Четенето от паралелен текст ще помогне на ученика да развие „усещане” за самия език. Дори да има множество нови думи и спрежения, с които да се запознае, все пак четенето на глас на английски следвано от четене на глас на класически език ще помогне. (За паралелни версии виж списъка с ресурси в Приложение 2.)

Някои професори в колежите и семинариите не одобряват подхода спаралелни текстове. Но ако ги попитаме колко от техните студенти някога опознават езика достатъчно добре за да го четат свободно всеки ден, професорите отговарят с мълчание. Да бъдем честни, професорите се страхуват, че студентите ще използват паралелния текст като патерица, която ще им попречи да развият истински умения в речника, граматиката и синтаксиса на езика. Сравнете това с даването на калкулатор на дете, което след това става зависимо от калкулатора и затова никога не развива истинско умение да работи с числа. Е, добре, какво ще кажете да дадете на детето калкулатора за да напише числата и да научи основните събирания: 4 + 4 = 8; 4 + 5 = 9; и т.н. Веднъж като научи събирането, не му позволявате да използва калкулатора за друго освен да практикува основните събирания. По същия начин, когато вашият ученик се запознае достатъчно добре с езика, за да го произнася лесно и да го чете свободно, тогава е готов да премине към същинската граматика и може да запази паралелния текст само за да поддържа умението си да чете на езика.

3. Христоматия. Друго средство, което е било често използвано в миналите времена, но е рядко срещано днес, е христоматията. „Христоматия” идва от χρηστός (полезен) и μάθεια (учене). Христоматията е сборник от избрани и примерни литературни текстове използвани при изучаването на език. Тя е нещо като високо ниво буквар, където произнасяте, преписвате, запомняте наизуст и превеждате много добри примери от езика.

4. Запомняне наизуст и преписване. Запомнянето наизуст и преписването могат да се окажат полезни да помогнат да вашето семейство да развие познание и умения в тези мъртви езици. Ако запомняте и рецитирате многоезични текстове, или ако четете и преписвате многоезични паралелни текстове, тогава умът ви ще започне да се изпълва с примери от езика. Например, можете да преписвате и запомняте важни библейски текстове на английски, гръцки, латински и еврейски. Когато членовете на вашето семейство запомнят наизуст текстове на мъртъв език, те могат да имат частично общуване на този език. Всъщност, ние имаме частично общуване на чужди езици всеки ден. Et cetera („и така нататък”; бел. прев.). Еврика. Шалом. Faux pas („гаф,” бел. прев.). Gesundheit (от немски: пожелание за добро здраве към човек, който е кихнал; бел. прев.)

5. Речникови изучавания. Накрая, речниковите изучавания ви учат на латинския и гръцкия, които вече познавате – тоест, те откриват латинските и гръцките думи, които също съществуват в английска форма. Тъй като значителна част от английския речников запас е основан в латински и гръцки, изучаването на латинския и гръцкия произход на английските думи е подходяща подготовка за същинско изучаване на тези езици. Дори онези, които по някаква причина не могат да следват систематично изучаване на тези езици, ще имат полза от такива изучавания. По-долу имате такъв пример. Ако знаехте латинската или гръцката дума в лявата колона, бихте ли могли да познаете нейната връзка с английските думи в дясната колона?

РЕЧНИКОВИ ИЗУЧАВАНИЯ


Класическа дума

Английски производни

aqua = вода

aquatic (свързан с вода)

aquarium (аквариум, съд за водни животни)

aqueduct (акведукт, канал за преносяне на вода на дълги разстояния)

aqueous (отнасящ се за вода)

manus = ръка

manicure (маникюр, букв. „грижа за ръката”)

manual (отнасящ се за ръката)

manufacture (манифактура, букв. „правя с ръка,” произвеждам по механичен начин)

manuscript (ръкопис, нещо написано с ръка)

ὕδωρ
hydor
(hydro-)
= вода

hydrant (хидрант, изход за вода)

hydraulics (хидравлика, движение на течност, особено вода, в тръба под налягане)

hydroelectric (хидроелектрически, създаващ електричество чрез вода)

hydrogen (водород, елемент, който произвежда вода при окисляване)

hydrophobia (хидрофобия, страх от вода, симптом на болестта наречена „бяс”)

χείρ
cheir
(chiro-)
= ръка

chirality (умение за работа с лява или дясна ръка)

chirography (писане с ръка = краснопис)

chiropteran (клас животни, чиито „ръце” са крила, напр. прилепи)

ФИГУРА 5N


Такива изучавания могат да се окажат ценни при подготовката за същинската латинска и гръцка граматика. Трябва да прецените дали е по-добре да прекарате вашето време в речникови изучавания или нещо друго. (За речникови изучавания виж списъка с ресурси в Приложение 2.)

Второ ниво: Фокус върху граматическите умения
– Изучаване на граматиката и синтаксиса на езика

В определен момент, може би докато все още придобивате някои знания и умения в говоримите и писмените форми на древния език, ще преминете към същинското изучаване на неговия речник, граматика и синтаксис.

Убедени сме, че същинското изучаване на граматиката е най-добре да започне на около десетгодишна възраст (от девет до единадесет години). Ето един добър тест за това дали мозъкът на вашето дете е развит дотолкова, че да може да борави със същинска граматика: Може ли то лесно да разпознае различните части на речта? Например, може ли да каже как думата гледам е използвана различно в тези две изречения:

Погледнах Джон.

Хвърлих поглед на Джон.

(бел. ред.: Този пример е приложим за английския език, където една и съща дума – look – може да бъде и глагол – гледам – и съществително – поглед)

Първата употреба е глагол, описващ начин на действие, промяна в състоянието, състояние на съществуване или отношение на ума. Втората употреба е съществително, обозначаващо човек, място, предмет, качество или идея. Когато детето ви разбира лесно тази разлика, то е готово да учи същинската граматика на езика.

Искаме да избегнем препълването на ума на детето с граматика, преди то да е готово в своето развитие да приеме това. Ако го обучаваме в граматика твърде рано, то ще приеме информацията и ще я съхранява в мозъка си по различен начин, отколкото би я съхранявало, ако я беше научило по-късно – след като връзките на мозъка му са по-развити. Този процес може да се сравни с подаване на информация в проста линейна база данни, сравнено с подаване на информация в сложна многомерна матрица. Светът, който малкото дете разбира, е предимно свят на конкретни идеи. То е физически готово да се занимава първо със словесно, а после с писмено общуване; но предимно с конкретен речник. Разбира се, то ще развие някои абстрактни разбирания, но до около десетгодишна възраст то е твърде ограничено в своето разбиране. Неговите способности да се занимава с голям брой абстрактни идеи са твърде ограничени, освен ако не сведе тези идеи до линейна версия. Ще попитате, “Какво е лошото информацията да се съхранява различно?” Ами това прави информацията по-малко достъпна след като мозъкът е напълно развит. Всъщност, има доказателства, че това може да причини физическо увреждане на мозъка. (Вижте нашата статия „История и изследване върху преподаването на математика,” в Приложение 1, Статия 11.) Може да се появи истинска физическа инвалидност за учене. Но дори да предположим, че всичко това относно физическото развитие на мозъка са куп глупости, пак няма никакво особено предимство в ранното преподаване на същинска граматика. Забележете, не казваме, че няма предимство в ранното преподаване на език. Има много предимства в това. Говорим само за ранното преподаване на същинска граматика. Вместо да изразходвате времето си в преподаване на същинска граматика, времето ви може да се прекарва по-добре и по-ефективно за други неща. Когато детето е готово, то ще научи същинската граматика достатъчно лесно и ще избегне болката и възможните щети на мозъка, причинени от претоварването му извън нормалните физически граници или неговите ранни способности. Някои деца може да са готови по-рано и ако това е така, то ще бъде твърде очевидно за вас. Но не насилвайте с това детето, което от гледна тока на развитието си не е физически готово.

Ако изучавате някои основи на английската граматика преди да се захванете с латинската, гръцката или еврейската граматика, знанията и уменията за понятията в английската граматика ще ви дадат основата, на която да сравнявате другите езици.

Същинската латинска граматика може да започне на около девет, десет или единадесетгодишна възраст – това е ваше решение, основано на развитието на детето и на вашите собствени приоритети. Същинската гръцка граматика може да започне на около тринадесетгодишна възраст или след това – това отново е ваше решение. Еврейски? Освен ако имате необичайни приоритети, вероятно ще искате да изчакате докато сте усвоили малко гръцки.

СРАВНЕНИЕ НА ГРАМАТИКИ

В простото изявително деятелно изречение в английския различаваме подлог, глагол и пряко допълнение чрез наблюдение на словореда в изречението. Първо идва подлогът, след това глаголът и тогава прякото допълнение. Следователно тези три изречение казват различни неща.

Flowers love blossoms. (Цветята обичат цветове.)
Love blossoms flowers. (Любовта разцъфтява цветя.)
Blossoms flowers love. (Цветовете разцъфтяват любовта.)

Но в класическите езици (както в българския, бел. ред.), словоредът не определя задължително подлога, глагола и прякото допълнение. Вместо това, формата – буквеният състав – на думата се променя, за да покаже нейната функция в изречението или нейните връзки с другите думи. В латинския, например, функцията на съществителното се определя според неговото окончание, независимо от мястото в изречението. Ето един опростен пример:

ТАБЛИЦА НА ОКОНЧАНИЯТА В ЛАТИНСКИЯ ЕЗИК


Падеж

Функция

Ед. ч.

Мн. ч.

Именителен

Подлог

canis

canēs

Винителен

Пряко допълнение

canem

canēs

Предложен

Допълнение с предлог

cane

canibus

Дателен

Непряко допълнение

canī

canibus

Родителен

Притежание

canis

canum

ФИГУРА 5O


Тази промяна във формата на думата се нарича инфлексия. Всички древни езици са силно инфлектирани. Съвременният английски има някои окончания, но не е инфлектиран. Например, английските съществителни в единствено число обикновено се променят в множествено чрез добавяне на s и es, или чрез промяна на буквения състав (book, books; fish, fishes; fly, flies; wife, wives; goose, geese; child, children; изключения: sheep, sheep; deer, deer). Притежателните съществителни се съдават чрез прибавяне на апостроф и s, или ако съществителното завършва на s, се добавя само апостроф (book's, books'; fish's, fishes'; fly's, flies'; wife's, wives'; goose's, geese's; child's, children's; sheep's, deer's). Английските лични местоимения са почти единственото нещо, което остава напълно инфлектирано.

I, me, my, mine; we, us, our, ours.
[Thee, Thou, Thy, Thine]; [Ye], you, your, yours.
He, him, his; she, her, hers, it, it, its; they, them, their, theirs.

В древните езици съществителните, глаголите, местоименията, прилагателните и другите думи имат окончание за почти всяка функция – включително функции, за които дори не мислим на английски. Тъй като словоредът играе по-малка граматическа роля в древните езици, той е свободен да играе ролята на изразяване на ударение – роля, която е по-трудна да се изпълнява в писмения английски.

Така че не само символите и звуците на древните езици се различават от тези в английския, но и структурата на думите и изреченията също се различава.
Граматическата структура на латинския е много различна от английския, структурата на гръцкия е много подобна на латинския, а структурата на еврейския е много различна и от английския, и от латинския, и от гръцкия.

Както виждате до тук, изучаването на инфлектиран език принуждава ученика да мисли в категории различни от тези, към които е привикнал.

ТРИ ОСНОВНИ ПОДХОДА КЪМ ИЗУЧАВАНЕ НА СЪЩИНСКА ГРАМАТИКА

Има повече от един начин да изучаваме същинска граматика на езика. Ще трябва да изберете кой подход за граматично изучаване подхожда най-много на вашите обстоятелства. Има три основни подхода, които да обмислите.

1. Традиционен или дедуктивен подход

Първият основен подход към изучаване на език е традиционният или дедуктивният подход. При този подход основните факти и фундаментални правила на езика се преподават по логически и систематичен начин. Изучаваме речник, окончания на съществителните и склонение на глаголите, граматически и синтактични правила и т.н. Ученикът запомня факти и правила и е изпитван с упражнения. Той научава основните подробности на езика преди да се опита да чете по-големи текстове. Това е като да свириш на пиано: ученикът първо се учи да чете музиката, да свири нотите и акордите, след това да упражнява техниката и израза с малки пиеси. Той не опитва големи пиеси докато първо не овладее основите. По същия начин ученикът не може да чете много на езика докато първо не овладее основите на езика.

Знаем, че дедуктивният подход работи, защото е работил поне две хилядолетия. Най-ранният граматически учебник, за който знаем нещо, е бил озаглавен τέχνη γραμματική (techne grammatike = граматически умения). Бил е написан от Дионисий Тракс около 100 пр. Хр. и е бил използван като учебник до осемнадесети век от Хр. (Трябва да са имали добри закони за авторско право тогава.)

Дедуктивният подход е ефективен дотолкова, доколкото е ясен, изчерпателен и смилаем. За нещастие, този подход е станал по-малко смилаем за плодовете на съвременното общество, които не са обучени да мислят дедуктивно и систематично; на които им липсва самодисциплина; и за които е трудно да поддържат интерес към нещо без забавления и незабавна награда. Уроците ще станат скучни, мъчителни и досадни за ученика, ако няма красиво оцветени картинки и смесица от дейности, които да стимулират неговия интерес.

Като казваме всичко това, не говорим против дедуктивния подход. Говорим само против изродеността на нашето общество. Като цяло обществото е повлякло всеки надолу до такава степен, че това, което някога се е постигало с умерено усилие, сега се постига само с голямо усилие.

Latin is a dead language, as dead as it can be.
First it killed the Romans, and now it’s killing me.

(Латинският е мъртъв език, да бъде по-мъртъв не може.
Първо е убил римляните, сега убива и мен.)

При дедуктивния подход повечето ученици ще се нуждаят от опитен учител, който да знае езика, може да обясни всеки урок, може да каже на ученика какво да прави и може компетентно да провери работата.

ТРАДИЦИОННА ИЛИ ДЕДУКТИВНА ГРАМАТИКА, ОКОНЧАНИЯ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ В ЛАТИНСКИЯ


Число

Падеж

Единствено

Множествено

Именителен

mundus

= свят

mundī

= светове

Винителен

mundum

= свят

mundō

= светове

Предложен

mundō

= по/със свят

mundīs

= по/със светове

Дателен

mundō

= към/за свят

mundīs

= към/за светове

Родителен

mundī

= на/от свят

mundōrum

= на/от светове

ФИГУРА 5P


Има многобройни дедуктивни учебни програми за изучаване на латински, гръцки и еврейски. В типичния дедуктивен учебник по граматика първите две глави могат да обхващат първо склонение, именителен падеж, родителен падеж, предложен падеж, първо спрeжение, пряко допълнение, обстоятелствено пояснение и приложение. С други думи, много от граматиката се обхваща за кратък период от време. Обикновено доброто разбиране на английската граматика помага много при използването на дедуктивна граматика. Някои дедуктивни граматики са много полезни, а други по-малко, но всички изискват значителна степен на себемотивация от страна на ученика за успешно завършване на курса. Без опитен учител да помага процентът на успех спада рязко. Така че чисто дедуктивните граматики се използват в училищата с класна стая с опитни учители.

Въпрос: Дедуктивният подход не е ли класическият подход; следователно, не трябва ли да използваме точно този подход?

Отговор: Дедуктивният подход е класическият подход за писане относно същинската граматика. Дионисий Тракс пише дедуктивна граматика. Ние сме привърженици на дедуктивния подход за описание на граматиката, защото по самото си естество граматиката е дедуктивна и систематична. Но писането на същинска граматика не е същото като преподаването на същинска граматика. Като начало, хората в древността вече са били запознати с тези езици преди да са научили същинската граматика. Гърците са знаели гръцки преди да са учили гръцка граматика. Римляните са знаели латински преди да са учили латинска граматика. (Англичаните знаят английски език преди да учат английска граматика.) Основите на изразяването вече са били познати на учениците. Граматиката описва в подробности, систематично това, което учениците вече практикуват. Така че методът на обучение ще следва дедуктивен подход. Това неизбежно се различава от съвременните ученици, които изучават език напълно непознат за тях. Методът пак може да следва дедуктивен подход, но трябва да използва различни техники – ненужни за древните – които ще създадат в ученика запознатост с езика. Така че да кажем, че нещо е дедуктивно, не означава да кажем, че то задължително е ефективно. Може да бъде, но ще зависи как се използва.

2. Естествен или индуктивен подход

Вторият основен подход към изучаване на език е естественият или индуктивният подход. Някой е имал идеята да изучаваме нови езици по начина, по който сме научили нашия роден език – чрез опити и грешки. Естественият подход да преподаваме езици е да даваме изречение или абзац на езика; след това да добавим към това четиво помощ в произношението, речника, граматиката и синтаксиса. Това е като да хвърлим някого в басейна да го научим да плува и след това да даваме наставления отстрани. Интересът се поддържа, защото информацията е незабавно полезна.

Знаем, че индуктивният подход винаги работи с деца при научаването на техния роден език. Но с по-големи деца и с възрастни той има различна степен на успех. Той е много успешен при преподаването на съвременни чужди езици – испански, френски, немски – на разговорно ниво. По-малко успешен е при създаването на дълбоко и здраво схващане на всички сложности в чуждия език. Най-малко успешен е при преподаването на класически езици.

Защо е така? Защото целите на изучаването на разговорен език са различни от целите на изучаването на класически език. Целта на изучаването на разговорен език е да произведе бързи резултати: бързо разбиране – не пълно разбиране; и бързо изразяване – не пълно изразяване. Научаваме се как да водим функционални разговори в общество, което говори този език. Например, можем да се научим как да поръчваме вечерята на френски или италиански. (Да се надяваме, че ще се научим също как да с иплатим сметката.)

Но при класическите езици сме изцяло на приемане. Няма да говорим или да пишем писма на хора, които са мъртви от хилядолетия. Класическите автори не са писали за разговорно ниво на разбиране. Писали са за пълно разбиране. Така че главната цел на курса по класически език не е бързо четиво, а пълно разбиране. Вместо да се съсредоточаваме върху това как да кажем нещо на класически език, ние се съсредоточаваме върху това какво точно е искал да каже класическият автор. Индуктивният подход рядко успява да има за цел пълното разбиране.

При индуктивния подход – точно както при дедуктивния подход – повечето ученици ще имат нужда от опитен учител, който знае езика, може да обясни всеки урок, може да каже на ученика какво да прави и може компетентно да провери работата.

ЕСТЕСТВЕНА ИЛИ ИНДУКТИВНА ГРАМАТИКА, АБЗАЦ НА ЛАТИНСКИ


et pastores errant in regione eadem vigilantes et custodientes vigilias noctis supra gregem suum. et ecce angelus Domini stetit iuxta illos et claritas Dei circumfulsit illos et timuerunt timore magno. et dixit illis angelus, nolite timere: ecce enim evangelize vobis gaudium magnum quod erit omni populo: quia natus est vobis hodie salvator, qui est Christus Dominus in civitate David. et hoc vobis signum invenietis infantem pannis involutum et positum in praesepio. et subito facta est cum angelo multitude militiae caelestis laudantium Deum et dicentium. gloria in altissimis Deo et in terra pax in hominibus bonae voluntatis.

ФИГУРА 5Q


Има много малко индуктивни учебни програми за изучаване на латински, гръцки или еврейски. В типичния индуктивен учебник по граматика първата глава може да започне с кратък абзац на латински, както този по-горе (Лука 2:8-14). От ученика се очаква да преведе текста, като използва приложения списък с думи от речника, заедно с няколко граматични указания. Абзацът е басейнът, а речникът и съветите са наставленията отстрани. Отново, без опитен учител да помага ще се изисква значителна степен на себемотивация от страна на ученика за успешно завършване на курса. Чисто индуктивните граматики най-често се използват в училищата с класна стая с опитни учители.

Въпрос: Ако искаме да имаме естествено разбиране на езика, не трябва ли да следваме индуктивния подход?

Отговор: Може да звучи добре на теория, но в действителност нито една индуктивна програма не преподава по мъртъв език в живо общество. Със сигурност те правят възможно най-доброто за да “създадат” изкуствено такава култура, но всичко е изкуствено. Ние не биваме спуснати изведнъж в Атина през 400 пр. Хр. или в Рим през 100 пр. Хр. за да се научим да се оправяме – безопасно, без водач! Индуктивните програми под ръководството на добър ръководител могат да създадат някаква запознатост с езика. Въпреки това е малко вероятно те да развият голяма точност в разбирането на езика. По самото си естество граматиката е дедуктивна и систематична, така че препоръчваме на тези, които следват индуктивния подход, да си водят систематични дедуктивни бележки за всичко, което научават. Работата по воденето на бележки ще изисква дисциплинирано систематично мислене, което ще бъде също толкова полезно, или дори по-полезно за ученика, както и изучаването на самия език.

3. Програмно-интерактивен подход

Третият основен подход към изучаване на език се нарича програмно-интерактивен подход.

И индуктивният, и дедуктивният подходи имат своите предимства и недостатъци. Едно предимство на дедуктивния подход е, че той следва естествената последователност в ученето – първо описва простите елементи, след това показва как тези елементи се свързват и след това показва как се използват тези съединения. Едно предимство на индуктивния подход е, че той дава по-бързи резултати – ученикът използва езика почти веднага. Но главната причина, поради която тези два подхода се провалят – особено при класическите езици – е, че докато мозъкът се развива, той установява невронно-синаптични връзки, които се променят само чрез много болезнени средства. (Не е честно да се използва електрошокова терапия!) Не се занимавайте да купувате книга озаглавена, “Лесно изучаване на класически еврейски, гръцки или латински език.” Можем да сравним това със заглавието, “Научете мозъчна хирургия с кореспондентен курс в три лесни урока.” Освен ако нямаме естествена слонност към изучаването на езици, това няма никога да бъде лесно за нас.

Но програмно-интерактивният подход е доказан като най-малко болезнен и най-ефективен. “Програмен” означавът, че текста е подреден да води ученика стъпка по стъпка през нормален учебен процес, въвеждайки информация, след това обяснявайки как частите на тази информация се свързват, и след това показвайки как да се използва информацията. (Това е методът на Тривиума, в случай, че не сте се досетили.) “Интерактивен” означава, че текстът е написан да имитира учител, който непрекъснато взаимодейства с ученика, задава му въпроси, след което потвърждава или поправя неговите отговори, докато той учи. Това незабавно укрепва уменията за анализ (разделяне на нещата на части) и синтез (свързване на нещата). Процесът се повтаря на малки стъпки и ученикът учи със своя собствена скорост. В края на краищата фактите и уменията биват овладени. Резултатът: “По-лесно изучаване на класически еврейски, гръцки или латински език.”

Програмно-интерактивният подход ще включва и дедуктивния, и индуктивния подходи, но по по-ефективен начин. С програмно-интерактивният подход няма нужда да знаем езика за да го преподаваме и няма нужда да имаме учител за да го учим – защото самият текст е учителят. Текстът обяснява всеки урок, казва на ученика какво да прави и напълно проверява работата.

ПРОГРАМНО-ИНТЕРАКТИВНА ГРАМАТИКА, ГРЪЦКА ГРАМАТИКА




Какво е съществително?


Название на всичко, което има название.


Кажете на глас и напишете всички форми в именителен и винителен падеж на гръцкия член, в двете числа и във всички три родове.


Именителен, ед. ч.: ὁ, ἡ, τό; именителен, мн. ч.: οἱ, αἱ, τά
Винителен, ед. ч.:τόν, τήν, τό; винителен, мн. ч.: τούς, τάς, τά


Преведете изречението: Πέτρος βλέπει τὴν ἔρημος.


Петър вижда пустинята.

ФИГУРА 5R


Има само няколко програмно-интерактивни учебни програми за преподаване на латински или гръцки. В типичния програмно-интерактивен учебник по граматика материалът, който трябва да се научи, е разделен на малки части (наречени рамки); представен е последователно; изисква постоянни, активни отговори от ученика; и всеки отговор бива проверяван веднага, преди на ученика да е позволено да продължи. Учениците напредват със своя собствена, индивидуална скорост. Повечето от нас трябва да имат степен на себемотивация, за да учим чужд език, но в самата себе си програмно-интерактивната програма ни осигурява опитен учител, който да ни помага за успешното завършване на курса.

Въпрос: Не е ли програмното изучаване същото като бихейвиористична психология? Трябва ли да използваме техниките на животинското поведение върху нашите деца?

Отговор: Бихейвиористичните психолози използват стимулно-реактивно обучение. Те първо наблюдават как техниките на стимулно-реактивните техники работят при обучението на животни. Техните еволюционистки презумпции ги карат да гледат на хората като на животни. Така че те използват тези същите стимулно-реактивни техники върху хората. Тъй като има достатъчна прилика в естественото устройство при хората и животните, тези същите техники често работят – в различни степени – върху хората. Но тук има морален проблем. Ако не по действително признание, то поне в практическата си философия бихейвиористичните психолози са атеисти. Те гледат на хората просто като на животни, без ум или дух. В действителност начинът, по който те използват техниките си, може да предизвика хората да бъдат тласкани повече от своята животинска природа, отколкото от своя ум или дух.

Е, когато ръката на малкия Боби е хваната да си играе с копчетата на газовата печка или в непозволено претърсване на кутията с бисквити, ако приложим негативен стимул по неговите задни части, също можем да бъдем обвинени в употреба на бихейвиористична психология. Може също да бъдем обвинени в прилагане на малък позитивен стимул, когато го похвалим, че си е научил добре уроците. Може също да има законна употреба на бихейвиористично обучение в ограничени медицински случаи за лекуване на някои физически недъзи. Но има огромна пропаст между тези употреби и философията на бихейвиористичните психолози. Бихме могли да кажем, че тези психолози са взели техника, която е естествена, която е съвършено законна в правилните граници, и която е била ефективно използвана в продължение на хилядолетия, и са я изчистили и подобрили, но също и са я изопачили, за да служи на техните собствени нечестиви философски цели.

По какъв начин програмно-интерактивното изучаване прилича на това обучение чрез стимули и реакции? Ами, една програма – един курс на обучение – се развива стъпка по стъпка, за да постигне конкретна цел. Стъпките включват взаимодействие – въпроси и отговори – за да се проверява успехът на изучаване на всяка стъпка, да се поправят грешките и да се затвърждава правилното изучаване. Всъщност, всички ние не учил ли всичко по този начин? Разбира се – особено езика. И това е точно методологията на частния учител. Ние просто не учим най-добре, когато пасивно четем или се опитваме да наизустяваме, и след това изпълняваме серия от упражнения. Но учим най-добре, когато активно общуваме с учителя, като сме държани отговорни по време на обучението чрез изискване на постоянни отговори и незабавно потвърждаване или поправяне на тези отговори. Колкото по-добре усъвършенстваме тази техника, толкова по-добре ще можем да учим.

Това е подобно на Сократовия метод, където двама и повече души водят дискусия чрез въпроси и отговори, за да постигнат по-добро разбиране на даден предмет. Това стимулира логиката чрез постоянно предизвикване на разсъждаването по различни начини и ситуации. Ако програмно-интерактивното изучаване заобикаляше разсъждаването като се опитваше да постигне само животинска реакция, тогава то би било наистина нечестиво. Макар че програмите ще се различават в степента, до която изискват умения за разсъждение, ние не знаем нито една програма, която заобикаля разсъждаването и да работи за животинска реакция – като дресьор, а не личен учител. Всъщност ние преценяваме някои програми, които сме прегледали, като доста интересни и предизвикателни. Механизмът на бихейвиористичната психология е бил възприет за някои полезни части при създаването на някои програмно-интерактивни учебни програми. Използвана е не нечестивата философия, а някоя полезна техника. Това може да се сравни с класическото християнско обрзование, което не използва езическата философия на древните, а само полезните части от техниката на Тривиума. Разбира се, винаги трябва да държим очите си отворени за това как конкретно нещо е използвано във всяка дадена ситуация и да коригираме където е необходимо.

Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо. Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. – 1 Коринтяни 6:12; 10:23

НЯКОИ СЪВЕТИ И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА

Ако сте запознати с един от класическите езици и можете добре да обясните граматиката на вашето дете, може да намерите някои от тези подходи полезни в преподаването на този език. Но ако не сте запознати с нито един език, тогава най-вероятно интерактивната самообучаваща граматика ще работи най-добре за вас. Ние сме открили, че Artes Latinae от Валдо Суит е най-добрата самообучителна граматика достъпна за семействата с домашно училище.

След като веднъж сте избрали граматичен текст, самият текст трябва да ви даде формата и съдържанието, за да започнете вашето същинско изучаване. Но ето някои идеи, които могат да се окажат полезни.

1. Азбука и фонетика.

По някаква неразкрита причина повечето езикови материали са извънредно слаби в най-основната характеристика на писмения език – буквените символи и техните звуци. В произволен преглед на двадесет от над четиридесет основни гръцки граматики в нашата библиотека, открихме следния брой страници, посветени на изучаването на азбучната и фонетичната системи (във възходящ ред) 1, 1, 2, 2, 3, 3, 3, 3, 3, 3, 4, 4, 4, 4, 5, 6, 6, 8, 9, 10. (Разбира се, тук не вземаме под внимание размера на шрифта, размера на страниците и белите полета.) По наше мнение граматиките с 8, 9 и 10 страници се доближават до задоволителното ниво. Само защото една граматика отделя малко време и място за овладяване на едно от основните неща – азбуката, не означава, че иначе е лоша граматика. Но ако изберете такава граматика, трябва да допълните тази слабост с друг материал.

2. Четене на езика.

Дедуктивните граматики на основно ниво обикновено се придържат към изучаване на механиката на езика, докато пренебрегват дейността на четене на езика. Някои от упражненията за превод могат да са основани на изречения от действителна литература, но няма осигурена редовна практика на действително четене. Можете да влезете в процеса на изучаване на граматика като мислите, че ще научите всичко, което трябва да знаете, но завършите процеса, може да се чудите какво да правите с малкото, което сте запомнили. Ако сте чели през цялото време, можехте да приложите уроците към това, което сте прочели и щяхте да придобиете знание, което не е възможно да се придобие по друг начин. Така че ако изберете граматика, която пренебрегва четенето, трябва да допълните тази слабост с друг материал.

3. Езикова тетрадка

Без значение кой подход ще изберете да изучавате граматика, ние ви препоръчваме да създадете и да поддържате подредена и систематична езикова тетрадка. Ученикът трябва да има тетрадка по всеки език, който изучава. Това е неговата тетрадка по гръцки, латински или еврейски за цял живот. Папка среден размер с три раздела и разделители за предметите и хартия с редове ще свърши добра работа. Тетрадката е разделена на отделни раздели. Ето препоръчан списък с раздели:

  1. Звуци и символи на езика (включващо такива неща като имената на буквите от азбуката и как да ги произнасяме, както и специални правила за ударения и пунктуация и т.н.).

  2. Технически термини и определения (включващо такива думи като склонение, спрежение, елипса, местоимение, предмет на местоимението, глаголно време и т.н.).

  3. Синтаксис на съществителните имена (което включва как да се използват съществителни и подобни на съществителни: таблици за окончания на съществителните, правила на съгласуване и т.н.).

  4. Синтаксис на глаголите (което включва как да използваме глаголи и подобни на глаголи думи: таблици за спрежение на глаголите, обяснение на времената и т.н.).

  5. Речник (включващ таблици на съществителни, прилагателни и глаголи и т.н.).

  6. Упражнения за превод и запомняне наизуст (фрази или изрази и т.н.).

  7. Тестове.

Тъй като всичко – тестовете, упражненията за превод, думите от речника и т.н. – ще бъде на едно място, изучаването на езика ще бъде опростено.

Това, което се записва в тетрадката, трябва да се прави по чист, подреден, систематичен начин. С изучаването на граматиката ученикът ще трябва да добавя, променя или преподрежда разделите в своята тетрадка, и може да преписва страници, за да са в по-добър ред. Упражнението на преписване на тетрадката има допълнителното предимство да го принуждава да премисля своя латински, гръцки или еврейски по подреден начин, който запечатва в ума реда на граматиката. Това ще научи ученика да бъде чист, систематичен и подреден. Даваме пример за тетрадка по латински в Глава 12, Раздел 6.

4. Речникови карти

За всяка дума, която въвеждаме в тетрадката си по езика, преписваме същата информация на карта с размери 7 × 10 см. Написваме латинската, гръцката или еврейската дума от едната страна, а превода от другата. Изговаряме на глас и двете страни, като минаваме през тестето карти всеки ден. В началото тестето може да е малко, така че можем да четем на глас цялото тесте всеки ден. С нарастването на тестето може да ни отнеме няколко дни, за да го прочетем цялото. Можем също да помолим някой да ни чете едната страна на всяка карта, а след това ние да отговаряме с това, което си спомняме от другата страна, като помощникът ни подсеща или поправя. След това можем да разменим местата. Упражнения като това ни помагат да изградаме нашия речник и правят научаването на други части на езика по-лесно.

5. Четене и запомняне

Продължете редовното четене и запомняне на езика. Колкото по-запознати сте с езика, толкова по-лесно ще усвоите граматиката.

6. Напредък на ученика

На по-малките ученици може да им трябват около две години, за да напреднат през нормално голям граматичен текст. По-големите ученици може да го завършат и за година. Прилежните и талантливи ученици могат да го овладеят и за семестър и по-малко. Целта е да се овладее материалът, не да се завърши за възможно най-кратко време.

7. Сравнителна граматика

Понякога можете да срещнете трудност в разбирането на някое понятие. Може да е полезно за вас да сравните с друг граматичен текст, който обяснява понятието по друг начин. Без значение кой от трите различни подхода за изучаване на граматика е използван в граматиката, която ще изберете, сравняването с друга граматика често ще ви бъде от полза. Затова се снабдете с втори текст – дедуктивен текст – за справочни цели и за сравняване на разглеждания и обяснения по различни теми. (За информация за граматики, речници и други помощни средства, вижте нашия списък с Ресурси.)

8. Практиката, повторението и усиленият труд са класически.

Старата поговорка твърди, “Не можеш да извадиш нещо от някъде, ако не си го вложил.” При равни други условия мярката на ползата, която придобивате от вашето изучаване, ще бъде пропорционална на мярката на усилията, които изразходвате за него. Езиковите материали могат да бъдат подредени по възходяща таблица от лесни до по-трудни, от хранене с лъжичка до изтощителни. Но в крайна сметка те са това, което вие правите от тях. Можете да напредвате с лекота през лесна учебна програма евтино, но ще завършите с евтини резултати. Или можете да добавите стойност към програмата чрез добавяне на упражнения и практика, и ще завършите със стойностни резултати. Можете също да пропускате някои неща в трудна учебна програма, но ще завършите с непълно познание. Или можете да добавите малко захар за подслаждане и малко масло за смазване, и ще получите сладко и блажно ястие.

Трето ниво: Фокус върху свободното владеене
– Умение за превеждане и тълкуване на езика

В даден момент, може би докато все още придобивате някои от уменията по речника, граматиката и синтаксиса, ще преминете към практическо използване на вашите знания в превеждане и тълкуване на класическите езици. Няма смисъл да овладеете език и след това с години да не го използвате и да загубите това, което сте придобили. Тези, които се учат да четат гладко на езика, имат повече вероятност да запазят своето владеене на езика. Така че след като веднъж сте придобили някакви умения в граматиката, добре е да се стремите да получите задоволително ниво на свободно владеене в четенето с разбиране. Под лекота в четенето имаме предвид да можете да прекарвате повече време просто в четене, по-малко време в справка с речник или граматика. Под разбиране имаме предвид четене с увереност, така че да разбирате това, което четете. Крайната цел в програма по класически език е да се научим да разбираме и точно да превеждаме почти всеки текст без постоянно търсене в речник или граматика.

Ако прилежно следвате тази цел, ще я постигнете поне за един език до осемнадесетгодишна възраст. Някои амбициозни ученици могат да достигнат нивото на свободно владеене за по-малко време – може би дори за пет години. В зависимост от това какви цели си поставяте, някои ученици могат да достигнат нивото на свободно владеене за повече от един език за този период от време. Това може да е твърде амбициозна програма за много семейства. Когато познанието по тези езици се възстановява в културата на домашното училище, задачата ще стане по-лесна с всяко поколение. Разбира се, може да отнеме по-дълго време за онези, които започват програмата като възрастни.

Ще намерите по-конкретни неща за езиковото изучаване в практичния раздел на тази книга.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева