Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 6

Преподаване на логика

. . . че никаква лъжа не е от истината.
– 1 Йоан 2:21

АРГУМЕНТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ЛОГИКА

Втората част на Тривиума е логика. Всеки предмет има своя собствена логика – правилния ред и свързаност между всички части. Логиката е начинът, по който нещата се свързват – или поне начинът, по който трябва да се свързват. Искаме да опишем предмета, който наричаме логика, защото цялото наше разбиране за всеки друг предмет се гради върху рамката на това, което наричаме логика.

Какво е логика?

Логиката е най-простата и най-елементарната от всички точни науки. Това е науката за правилно разсъждаване. Всяка наука се занимава с откриване и описване на неизбежните и непроменими закони, които управляват конкретна област на познанието. Разглеждана като наука, логиката открива и описва неизбежните и непроменими закони за правилно разсъждаване.

Органът, който разсъждава – или извършва логика – е умът. В ограничен смисъл логиката е наука за ума. До степента, до която един човек е неспособен на логически анализ и заключения, той е безумен – тоест не използва способностите на своя ум.

Някои хора искат да правят рязко разграничение между способностите на ума и духовните неща. Но способностите на ума са способности на духа.

Да се обновите в духа на своя ум – Ефесяни 4:23

Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на . . . себевладение [гр. „на здрав разум”; бел. ред.]. – 2 Тимотей 1:7

Това, което въздейства на ума, въздейства и на духа; и това, което въздейства на духа, въздейства и на ума. Така че логиката е духовна способност, и без тази духовна способност наречена логика ние сме неспособни да различим истината от заблудата. Ще се върнем към способността за логика малко по-късно.

Думи, изречения и смисъл

Умът на човека не е празен при раждането. Преди да се родим, докато сме още в утробата на майка си, Бог ни дава умове, които имат способността да оценят всичките сетивни преживявания според систематична логика, която вече е построена и програмирана в умовете ни от Бога. Така тази естествена логика е вродена способност за разумна преценка и умозаключение. Но като всяка друга вродена способност, нейният обхват може да бъде развит чрез употреба, нейната сила може да се усили чрез обучение, и нейната точност може да бъде фино настроена чрез изпитване.

Като бебета, когато започнем да изучаваме езика, ние придаваме смисъл на думите чрез нашия логически анализ за това как сме наблюдавали тези думи да се употребяват в изречения. Затова нека малко да поговорим за думи и изречения.

Сами по себе си думите имат значение. Например ето една дума:

Кон.

Тя има повече смисъл в изречение. Ето тази дума използвана в изречения:

Бих искал да яздя кон паломино.

Харесва ми да гледам как работи кон порода клайдсдейл.

Но когато думите са нелогично съчетани в изречение, те стават безсмислени. Например, вижте това изречение:

Нарисувай квадратна окръжност.

Изречението е граматически правилно. Сами по себе си двете думи “квадрат” и “окръжност” имат смисъл. Но когато тези две думи са съчетани както в това изречение, нямат никакъв смисъл. Изречението е безсмислено. По определение нещо кръгло не може да бъде и квадратно. Наричаме това оксиморон или същностно противоречие.

Понякога имаме същностни противоречия, но не ги осъзнаваме. Например, някой може да попита, “Може ли Бог да направи камък толкова тежък, че самият Той да не може да го вдигне?” Идеята е абсурдна. Така можем да помолим Бога да създаде бог толкова по-велик от Него самия, че и Той самият да трябва да се поклони пред бога, който е направил. Това не е възможно в самото естество на нещата.

Въпреки това сме заобиколени от опити да ни бъдат наложени такива абсурди. Феминизъм, хомосексуализъм, мултикултурализъм – такива идеи са логични абсурди, същностни противоречия, които се очаква да бъдат приети от нашето мислене. (Феминизъм? Превръщане на жените в мъже трябва да бъде „маскулинизъм.” Хомосексуализъм? „Секс” означава „различен,” не „същият.” Мултикултурализъм? Много култури могат да бъдат в контакт една с друга и да си въздействат, но не могат да обитават в едно и също население – някой трябва да отстъпи.) Такива идеи замъгляват нашите умове, за да извратят нашето мислене и да ни заведат в цял свят от абсурди. Нашето общество бива изпълвано с тези езикови абсурди.

Например, помислете за човек, който мисли, че може да лети. Така че той скача от върха на Сиърс Тауър. Със сигурност, той лети. Като минава покрай всеки етаж той вика на онези, които гледат през прозорците, “Дотук добре. Дотук добре.” Всичко изглежда напълно добре. Дори набира скорост докато лети. Доказва, че може да лети. Но когато стига паважа долу, изведнъж осъзнава, че е пренебрегнал въпроса дали може да се приземи.

Какъв е проблемът на човека? Той знаел значението на “летя” и значението на “човек,” но прави връзка между тях, която е в противоречие с естеството на нещата. Но това не е толкова зле, колкото когато се опитва да приложи тази връзка на практика. Като че ли законът за гравитацията е на негова страна – за малко. Но като се сблъска с паважа долу, влиза в сила законът за инерцията на масите. Той изведнъж получава конкретно разбиране по въпроса.

Феминизмът, хомосексуализмът, мултикултурализмът могат да изглеждат, че летят – “Дотук добре.” И може да изглежда, че някои неща са на тяхна страна, но в крайна сметка те ще бъдат спрени от природните законите на природата и на Бога на природата, Създателя, пред Когото те неизбежно ще отговарят. Те са абсурди, които противоречат на логиката на действителността.

Така че думите може да имат смисъл, но истината не е в смисъла на думите. Истината е в смисъла на изреченията. Логикът би казал това така, “Истината не е в понятията. Истината е в твърденията.” Една дума или понятие сама по себе си не е нито истина, нито лъжа. Например, думата броколи има смисъл, но сама по себе си не е нито истина, нито лъжа. Но едно изречение или твърдение за броколи, като “броколито е ядливо,” е или истина, или лъжа. (Всеки от нас има свое собствено мнение относно това твърдение, нали?) Истината не е в думите или в понятията, а в изреченията или твърденията, които казват нещо за тези понятия.

Защо е важно да се изучава логика?

Нека да разгледаме най-основния закон на логиката, наречен закон за противоречието. (Някои предпочитат да го наричат закон за не-противоречие.) Аристотел го изразява:

“Един и същи признак не може едновременно и да принадлежи, и да не принадлежи на един и същ предмет и в едно и също отношение.”

Философите винаги говорят по такъв ясен начин, нали? Вероятно можем го изясним повече с прост пример.

Свещта може и да гори, и да не гори, но не и по едно и също време, нито в едно и също отношение. Може да гори през нощта, но да не гори през деня. Или може да гори от единия край, но не и от другия. Или може да гори и на двата края, но да не гори по средата. Но където и да гори или да не гори, не може да гори и да не гори на един и същ край и по едно и също време, защото това би било какво? Противоречие!

Един гълъб не може да има изцяло бяло оперение и изцяло черно едновременно. Един човек не може да бъде и изцяло мъртъв, и напълно жив едновременно – или поне не в едно и също отношение.

Без този закон за непротиворечие, думите и понятията не биха имали конкретно значение. Ако един признак може по едно и също време и да принадлежи, и да не принадлежи на една и съща дума в едно и също отношение, тогава тази дума може да се изкриви да означава всичко. (Можем да се доверим на политиците да ни дадат изобилни примери за това явление. Например бюджетният излишък е всъщност намаление на темпа на изразходване на дефицита.)

Ако пренебрегнем това основно правило на логиката – че една дума не може да има противоположни значения по едно и също време – тогава разликите между черно и бяло; правилно и неправилно; добро и зло; съществуващо и несъществуващо, постепенно ще се замъглят и в крайна сметка могат да изчезнат напълно.

Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! – Исая 5:20

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа. – Притчи 17:15

Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! – Матей 6:23

Където няма логика, не може да има абсолютни стандарти, а само относителни лични ценности. Ако истината стане относителна в нашето мислене, тогава следва, че и моралът също трябва да стане относителен в мисленето ни. Нашите ценности тогава трябва да бъдат изяснявани от гледната точка на нашия собствен избор, вместо от гледната точка на Божието Слово – Божият Логос, Божията логика, която е логиката на реалността, единствената логика, която наистина има значение. Етиката тогава трябва да се определя от ситуацията, а не от изявения абсолютен стандарт на Божия закон.

Полилогизъм

В нашето общество сме стигнали до философията на полилогизма – много логики. Казва ни се, че няма такова нещо като абсолютна истина. Всяка истина е относителна. Няма една единствена логика; има много различни логики и всички те са еднакво валидни. Разбира се, това означава, че никоя логика не е наистина валидна. Видимите противоречия между различните логики трябва да бъдат решени – така казват – чрез някаква друга сила освен разума, защото разумът сам по себе си е причината за противоречията. Всички ще бъдем богове, решаващи сами за себе си – индивидуално или колективно – какво е добро и какво е зло. От къде произхожда това учение? (Битие 3) Вместо това, ние трябва да усъвършенстваме инструментите на нашата логика за да можем да различаваме видимите противоречия от действителните.

Този полилогизъм е именно безсмислената глупост, която се преподава в държавните училища днес. Макар някога това да е било ограничено главно за университетите, сега и началните училища са изпълвани с тези безсмислици. Полилогизмът формира основата на съвременното мислене. При полилогизма абсолютната истина е изключена. Единственият начин да установим някаква истина е да я постановим. Истината е това, което ние решим да бъде. Еволюцията е факт, ако решим, че е факт. Няма значение, че това нанася непоправими щети на думата “факт.” Това, което ние искаме да бъде истина, е нашият стандарт за това какво е истина. Ако то съвпада с нашите предпочитания, тогава казваме, “Да бъде,” и то става. И вечерта и сутринта въобще не са били ден, защото светлината в тях е била изцяло тъмнина.

Логика и морал

Отхвърлянето на истинската логика неизбежно води до отхвърляне на истинския морал, за да бъде заместен – не с не-моралност, винаги сме имали изобилие от това – а с а-моралност. Аморалността е идеята, че няма правилно или неправилно, има само личен избор. Защо? Защото няма логичен стандарт, по който можем да отсъдим каквото и да било. Както змията в градината, аморалността казва, че ние трябва да определяме сами за себе си кое е добро и кое е зло. Точно дотук сме стигнали в това общество – морален релативизъм. За нас няма нищо правилно или неправилно, само личен избор. “Нищо не е по същност добро или лошо, всичко е такова, за каквото го мислим.” Няма никакъв външен абсолютен стандарт. Определяме правилно и неправилно сами за себе си. Всички наши морални кодекси са персонализирани и приватизирани. Моралният кодекс на обществото като цяло е напълно произволен и променим. Всичко е позволено, докато някой не създаде сила да го спре.

„. . . и че всичко, което мислите на сърцето му въобразяваха, беше постоянно само зло.” – Битие 6:5

Единственият обществен грях е да нарушиш кодекса на политическата коректност. Политиката е станала предпочитано средство за налагане върху всеки на личния избор на някои – били те малцина или мнозина.

Когато изместваме истинските стандарти, нещо друго трябва да навлезе, за да запълни вакуума. Но когато това става, неизбежно създава нов вакуум и неравновесие. В крайна сметка всичко трябва да се срути върху самото себе си, защото не е поддържано от нищо. Единственият ред, който ще устои на края, е редът стоящ от началото – истинският ред, установен от Божиите стандарти.

Логика и а-моралност

Сега върховният „морал” в нашето общество е правото да избираш. Това не е ограничено само до така нареченото право да избереш аборта. Не, сега имаме правото да избираме наше собствено сексуално предпочитание, начина на живот на нашето семейство или наши собствени стандарти за личен морал.

Логичните аргументи в полза на живота са атака срещу този върховен “морал” – “правото на избор,” защото ние като християни искаме да определим понятието „живот” според логическия закон за непротиворечие. Бебето в утробата не може да е живо и неживо в едно и също време и едно и също отношение. Когато логически заявим, че “правото на избор” на жената свършва там, където започва друг живот, атакуваме морала на нашата епоха – морала на а-моралност. Не можем да спечелим този спор, докато не принудим нашия противник да признае първо, че има морални абсолюти, и второ, че можем да разсъждаваме логически от тези морални абсолюти.

Нашето общество е изоставило логиката. Ако това, което е истина за нас, за други не е техният личен избор за истина, тогава, това, което е морално за нас, може за други да не е техният личен избор за морал. Ако първо не поддържаме стандарт за логика, не можем никога да поддържаме стандарт за морал.

Сега разбирате ли какво всъщност са политическата коректност и двусмисленото говорене? Ако логиката на нашите думи и изречения може да бъде извратена, тогава и нашият език и нашето общество могат да бъдат извратени.

“Всеки ден изкривяват думите ми:” – Псалми 56:5а

Това е въпрос на логика – изопачаването на думите.

“Всичките им помисли са за зло против мене.” – Псалми 56:5б

Това е въпрос на моралност – намерението на тяхното сърце.

Когато хората ни казват да не им налагаме нашия “християнски” морал, те всъщност ни казват да не им налагаме нашата християнска логика. Те предпочитат да останат безумни. Не искат да използват своя ум. Вместо това избират да следват безумната тълпа. Но Бог ни заповядва в Своето Слово да следваме различен стандарт:

„Да не следваш множеството да правиш зло. . . .” – Изход 23:2

Дотук с натиска на околните и социалната демокрация.

Духовната способност за логика

Както казахме по-горе, логиката е духовна способност и чрез духовната способност за логика различаваме истината от лъжата.

Във 2 Петър 3:16 сме предупредени за “тези, които са необразовани и невежи” и които “преиначават” или “изопачават” Писанията “за своята собствена погибел.” Това „изопачаване” означава изтезаване на свидетел, за да се изтръгне лъжливо признание от него. Изопачаването на значението на думите включва грешки в логиката.

Във 2 Тимотей 3:7 четем за тези, които “всякога се учат,” но “никога не достигат до познание на истината.” Те не могат да различат истината от лъжата. Неспособни са на логически анализ. Ние не искаме да принизяваме духовния елемент в разпознаването на истината. Искаме само да заявим, че логиката никога не трябва да бъде отделяна от този духовен елемент.

2 Тимотей 4:4 описва хората, които “отвръщат ушите си от истината,” и тъй като няма накъде да се обърнат, казва, че “се обръщат към басните.” Теорията за еволюцията е пример за басня, към която хората се обръщат, защото отказват да отговарят пред Създателя.

Каква е нашата отговорност?

Като християни имаме важна отговорност да поддържаме стандарта на логиката. Каква е нашата отговорност?

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. – 2 Коринтяни 10:3-5

Оръжията на християнското воюване не са оръжията на военните сили. Нашите оръжия са тези, които побеждават лъжливите разсъждения, които изобличават лъжливите богове и които пленяват мислите и разума за служение на Христос.

Защо християните не печелят културната война? Защото не използваме оръжията, които Бог конкретно е предназначил за нашето воюване. Отстъпили сме. Трябва агресивно да атакуваме обществото – побеждавайки лъжливите думи и аргументи с логика и събаряйки лъжливите идеи и философии с истина. Вместо това раздаваме слаби брошурки с емоционални аргументи за евтино благовестие изискващо психологически дела, а не духовната благодат на вярата. Не трябва да захвърляме умовете си, когато станем християни. Всъщност, точно тогава трябва наистина да започнем да ги използваме!

Многократно ни е заповядано в Писанията да разсъждаваме и да разискваме от Писанията с убедителни логически аргументи. Заповядано ни е да доказваме нашите учения. Римляни 12:1 казва буквално нашето служение пред Бога да бъде логическо и рационално (λογικὴν, logiken). Трябва винаги да сме готови да отговаряме на всеки, който ни попита за причината – буквално: логическата защита – за надеждата, която е в нас (1 Петър 3:15). Нямаме по-добър пример за това от самия Исус, Който многократно влизаше с логически спорове от Писанията. Само евангелието на Матей (глави 12, 19, 21, 22 и 23) съдържа малък учебник по логически спорове.

За какво е полезна логиката?

Логиката е полезна за разбиране на науките. Всяка наука – било химия, физика, география, история или теология – е (или поне трябва да бъде) приложение на науката логика за опити от наблюдения, направени в това конкретно поле на знание. Оттук изучаването на точната наука логика е основополагащо на изучаването на всеки друг предмет. Древните са наричали логиката organon, инструмента приеман като необходимо условие за всяка друга наука. Затова същинското изучаване на логиката трябва да бъде считано за основополагаща и необходима част за всяка образователна учебна програма. И в миналото е било така.

Логиката е полезна за разпознаване на истината. В миналото логиката е била първия учебен курс изискван от първокурсниците. Защо? Защото логиката е средството за достигане до истината на твърденията, издържаността на аргументите и възможността или правдоподобността на твърденията. Как бихме могли да достигнем до правилни заключения за това какво заповядва Бог, ако нямаме способност да разсъждаваме правилно върху Библията. В действителност, степента на покорство и служение към Бога е пряка функция на нашата способност да разсъждаваме от Неговото Слово. Как бихме могли да разпознаем нелогичните аргументи, които могат да ни отклонят от истината? Как бихме могли да преценим разсъждаването на други хора за нещата в този свят? Без умения по логика ние сме като

. . . деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; – Ефесяни 4:14

Разбира се, ако отхвърлим идеята, че има истина, до която да достигнем, тогава нашият интерес за достигане на истината спада доста бързо. Ако отхвърлим идеята за откровение от Бога, тогава неизбежно отхвърляме схващането за абсолютната истина. Така че логиката е в крайна сметка ненужна.

Логиката е полезна за правилното развитие на мозъка. Мозъкът ни може да бъде сравнен с мускул в това отношение: без болка няма печалба. Един радио коментатор обича да описва мозъците на децата в училищна възраст като “черепи пълни с каша.” Предполагаме, че той сочи към липсата на интелектуално развитие, причинена от неправилна диета (въвеждане на Познанието), липса на упражнения (развитие на Разбирането) и извънучебни дейности (извеждане на Мъдростта). Разбира се, умът трябва да има нещо добро за дъвчене и причина да дъвче. Но тук говорим за дъвченето само по себе си – логиката.

Когато прекъснем естествената тривиумна последователност на учене – изоставяйки една от стъпките – създаваме учебен недъг. Нашата епоха е епоха на учебни недъзи. Епоха на прекъсванията. Например, когато пропуснем преподаването на основните принципи на фонетиката, ние прекъсваме естественото развитие на изучаването на писмения фонетичен език и по този начин създаваме учебния недъг наречен дислексия – неспособност за четене. Е, ако пропуснем преподаването на основните принципи на логиката, ще създадем учебния недъг, наречен дислогия – неспособност за мислене! Съберете дислексия и дислогика и какво ще получите? Бедствие.

Отхвърлянето на логиката води до отхвърляне на Бога

Логиката е напълно премахната от съвременната учебна програма – освен като средство за манипулация. Неясните „социални умения” са смятани за по-важни от уменията за точно мислене. Усещането е по-ценено от разбирането. А където се преподава някакво мислене, то е програмирано мислене, не истинско критично мислене. Детето е обучавано да мисли със стадото, като животно, и след това бива социализирано да върви с животните в стадото. Пазете се от спонтанните втурвания, известни днес като “групов консенсус.” „Да не следваш (безумното) множество да вършиш зло.” – Изход 23:2.

Детето бива програмирано да не се съмнява в определени схващания – именно защото са недоказуеми. Те са били сведени от политически коректните богове по непогрешимо откровение и никой не може да се осмели да изследва дълбоко техните разсъждения.

Именно чрез някаква форма на логическо изучаване придобиваме способност да различаваме истината от лъжата, и следователно доброто от злото и правилното от неправилното (Евреи 5:14). Не можем да се покоряваме на истината преди да сме познали истината (Псалм 143:8; Йоан 8:32). Не можем да познаваме истината без логика (1 Йоан 2:21 – законът за непротиворечие). Да отхвърлим логиката означава да отхвърлим истината, а да отхвърлим истината означава да отхвърлим Бога. Именно това е съвременното образование – отхвърляне на стандарта за логика, отхвърляне на абсолютната истина и отхвърляне на върховния Бог. В основата на всичко е отхвърлянето на Бога, а без познание и страх от Бога няма образование.

. . . Ето, страх от Господа, туй е мъдрост, и отдалечаване от злото, това е разум. – Йов 28:28

Началото на мъдростта е страх от Господа; всички, които се управляват по Него, са благоразумни . . . – Псалми 111:10

Страх от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. – Притчи 1:7

Страх от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Светия е разум. – Притчи 9:10

(За повече аргументи от християнска гледна точка за изучаване на логика вижте статията, „Християнската употреба на логиката,” в Приложение 1, Статия 10.)

ПРИНЦИПИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЛОГИКА

Определяне и описване на логиката

Изучаването на логиката е разделено на две части: Формална логика и неформална логика. Не говорим за официална логика тип „смокинг” и неофициална логика тип „сини джинси.” Думите формална и неформална тук са използвани като технически понятия.

Формална логика е изучаването на систематичната форма или устройство на аргумента, както са силогизмите. Това включва абстрактните правила за логически разсъждения, които специалистите по логика са свели до система от формули подобни на математическите. Формалната логика е основата за всяко разсъждаване и следователно също е основата за това, което се нарича не-формална логика.

Неформалната логика включва всичко, което не се нарежда в тесните граници на това, което наричаме формална логика. Така че в този случай не-формална просто означава „без формули.” Неформална не означава, че няма форма или система, а само че повече се занимава със съдържанието на аргумента, отколкото с неговото систематично формулиране. Можем да кажем, че е по-малко теоретична и повече практическа. Предметът наречен неформална логика включва неща като логическа заблуда и пропаганда. Всеки ден се сблъскваме се сблъскваме с лоши словесни аргументи (особено ако слушаме политици), и неформалната логика се занимава с развиване на методи за разкриване на такива аргументи и за справяне с тях.

В този раздел ще дадем малък пример за логика, заедно с няколко практични идеи за преподаване на предмета логика.

Формална логика

Формалната логика се разделя на два същностно различни вида разсъждаване: Дедуктивно и индуктивно.

1. Дедуктивното разсъждение е типът логика, който доказва нещата със сигурност. То описва законите за неизбежни умозаключения. При дедуктивното разсъждение ние започваме с няколко твърдения, които (заради аргумента) са приети за истинни, и от тези твърдения изграждаме аргумент, за който знаем (заради формата), че трябва да достигне истинско умозаключение. Аргумент, който няма правилната форма е задължително невалиден и не може да се вярва на неговото умозаключение.

Дедуктивното разсъждение включва неща като изучаване на безусловна логика и условна логика.

Безусловната логика, развита от Аристотел и други, включва твърдения, които имат определени условия: “всички,” “някои,” или “никои.” Това включва силогизми като:

Всички хора са смъртни. [Всяко M е P.]
Сократ е човек. [Всяко S е M.]
Следователно, Сократ е морален. [\ Всяко S е P.]

Силогизмите също могат да бъдат представени чрез Ойлерови кръгове, които диаграми представящи различните количества и техните връзки.

Условната логика, развита от Готфрид Лайбниц и други, превежда обичайните разсъждения в символи. Тя включва твърдения, които не са количествени, но които свързват две възможности: “и” “или” “ако тогава” или “само ако.” Това включва символични формули като:

pÉq [Ако p е вярно, тогава q е вяно.]
p [p е вярно.]
\ q [Следователно, q е вярно.]

Може да не изглежда, че тук има много да се учи, но веднъж като задълбаем в предмета, ще открием, че може да бъде твърде заплетен. Компютърното програмиране е приложение на такава условна логика.

2. Индуктивното разсъждение е логиката, която описва законите на възможността и вероятността, но не доказва нищо със сигурност. При индуктивното разсъждение започваме с много наблюдаеми факти и от тях размишляваме както за възможните причини и техните следствия. Никой индуктивен аргумент не се смята за неизбежно истинен, освен ако не отчита всички възможни факти – което обикновено не е възможно. Например:

Десет хиляди кучета бяха прегледани.
Всичките десет хиляди кучета имаха бълхи.
Следователно е възможно всички кучета да имат бълхи.

Всичко, което се знае със сигурност, е, че някои кучета имат бълхи. Може би само десетте хиляди прегледани кучета са имали бълхи – и никое друго. Може би хиляда и първото куче няма да има бълхи. Единственият начин да докажем, че абсолютно всички кучета имат бълхи е да изследваме абсолютно всички кучета – доста невероятно начинание. Въпреки това обобщението, че може би всички кучета или поне повечето кучета имат бълхи, може да се окаже много полезно за хора, които са алергични към ухапвания от бълхи.

Експерименталният научен метод и статистическата вероятност са две от практическите приложения на индуктивното разсъждение.

Неформална логика.

Неформалната логика включва всекидневно разсъждаване и може да бъде класифицирана може би в седем категории:

1. КЛАСИФИЦИРАНЕ

Класифицирането е анализирането на връзките между нещата, за да бъдат организирани в категории, според техните прилики или разлики.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Определението е обяснението на същностните свойства на предмета. Елементите на определението са: а. Клас: Което определя основния клас, към който определяният предмет принадлежи. Вид (или свойство): Което описва конкретните характеристики, които отличават предмета от другите предмети в същия общ клас.

Пример за лошо определение:

Велосипедът е нещо, на което децата се возят към училище.

Определението дава общия клас, но не отличителните характеристики (вида). Това би могло да бъде училищен автобус, влак, кон и др.

Пример за лошо определение:

Велосипедът има две колела и кормило и се задвижва чрез въртенето на педали с крака.

Определението не дава общия клас, от който да различим тези характеристики. Предметът може да бъде игра, уред за упражнения или генератор.

Пример за по-добро определение:

Велосипедът е нещо, което децата карат към училище, което има две колела и кормило и се задвижва чрез въртенето на педали с крака.

(Разбира се, децата обучавани у дома обикновено не използват велосипеди до училище.)

3. АРГУМЕНТ

Аргументът може да бъде разделен на следните части:

  1. Разпознаване –­ определяне същността на аргумента; разграничаване на неговите части.

  2. Изобразяване – излагане на разсъжденията нагледно.

  3. Оценка – анализиране на истинността, валидността и обосноваността на казаното.

  4. Аргументация – изграждане на ефективни, логически аргументи по резултатен начин.

4. РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ

Решаването на проблеми е методът за решаване на сложни задачи.

5. ГРЕШКИ НА НЕФОРМАЛНАТА ЛОГИКА

Грешките на неформалната логика са разпространени грешки, които допускаме в разсъжденията. (Неформалните грешки могат да бъдат разграничени от формалните грешки, които са нарушение на правилата на силогизмите.) Макар че неформалните грешки са свързани с погрешно мислене, все пак те доста често са твърде убедителни. Ето един списък на избрани логически грешки, които вие без съмнение ще разпознаете:

(1) Аргумент против човека (обиден Argumentum ad Hominem).

Това е аргумент, който се позовава на личността, характера или особеностите на човека вместо да се занимава с истинските въпроси.

  1. Благоприятен: Трябва да изберем Джак за президент, защото той изглежда толкова състрадателен. (Няма значение докъде ще ни докара предложената от него политика.)

  2. Неблагоприятен: Вкарвам те в затвора, млади човече, защото приличаш на човек, който би извършил такова престъпление. (Арестуван си, защото изглеждаш виновен.)

(2) (Индуктивна) грешка на прибързано обобщение.

Това е аргумент основан на недостатъчна извадка от индивидуални случаи. Още се нарича „прибързани заключения.”

  1. Веднъж купих гума „гудстоун” и тя се оказа дефектна. Никога вече няма да купя гума „гудстоун.”

  2. Познавам домашен ученик, който прави граматични грешки. Домашното училище е лошо.

  3. Познавам домашен ученик, който знае Шекспир наизуст. Домашното училище е добро.

(3) Грешка на лъжливата дилема.

Това е аргумент, който ограничава въпроса само до две възможности, когато в действителност има и други възможности. (Наречен е още „мислене или-или”)

  1. Ако не харесвате държавното училище, тогава трябва да изпратите вашето дете в частно училище някъде далеч. (Някога да сте чували за домашно училище?)

  2. „Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?” (Матей 22:17) (Има и друга възможност: “Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.” Матей 22:21.)

(4) Грешка на неправилната причина (Post Hoc Ergo Propter Hoc – буквално: „след това, следователно поради това”).

Това е аргумент, който бърка времето с причината. Предполага се, че дадено събитие е причинило друго само защото второто събитие се е случило след първото.

  1. Петелът кукурига всяка сутрин. След това слънцето изгрява. Сега разбирате ли защо петлите са толкова важни?

  2. Ядох моркови и лук, моркови и чесън и моркови и ситен чесън. Всеки ми казва, че имам лош дъх. Вече никога няма да ям моркови!

(5) Грешка на двусмислицата.

Това е аргумент, който се гради на двойния смисъл на думите.

  1. От всички създания по земята само мъжете са разумни. Следователно жените не са разумни. (Английската дума “мъж” е обща, включваща обикновено мъжете и жените, освен ако контекстът не разделя половете. Но необичайното полово съзнание може да приеме „мъже” като определение за пол там, където това е напълно неуместно.

  2. Дай ми оръжието си и ще се погрижа за теб. (Дали има предвид “Ще те защитя,” или има предвид “Бум! Ето погрижих се за теб.”)

(6) Грешка на дребнавия формализъм

Това е аргумент, който избягва очевидния смисъл на дума, израз или подробност. Дребнавият формалист е адвокат. Някои наричат тази грешка “адвокатско говорене” или “цепене на косъма.”

  1. Бог помага на тези, които сами си помагат. Затова сам ще си взема от тортата без да питам.

  2. Не излъгах, когато казах, че бях сам, когато си взех от тортата. Всичко зависи от това какво имате предвид под “бях” и “сам.”

(7) Грешка на порочния кръг (Petitio Principii).

Това е аргумент, който приема за даденост това, което привидно доказва. Нарича се още “кръгово мислене.”

  1. Президентът е невинен, защото не е виновен.

  2. Въпрос: Как определяте възрастта на вкаменелостите? Отговор: Възрастта на вкаменелостите се определя по скалните пластове, в които са намерени. Въпрос: Тогава как определяте възрастта на пластовете? Отговор: Възрастта на скалните пластове се определя според вкаменелостите, които се съдържат в тях.

(8) Грешка на съчетаването или разделянето.

Това е аргумент основан на погрешното предположение, че характеристиките на всяка отделна част трябва да бъдат и характеристики на цялото, или обратното.

  1. Натрият е отрова. Хлорът е отрова. Следователно натриевият хлорид (готварската сол) е двойно по-силна отрова.

  2. Натриевият хлорид е обикновена и безвредна готварска сол. Следователно натрият е безвреден и хлорът е безвреден.

(9) Грешка на скрития въпрос.

Това е аргумент, който иска някой да даде един отговор на нещо, което се равнява на два въпроса, един изразен въпрос и един неизразен въпрос. (Наречен е още “подвеждащ въпрос” или “заплетен въпрос.”)

  1. Къде скри всичките сладки, които открадна? (Ако отговорим, “Никъде,” звучи, сякаш сме ги изяли всичките. Отделният въпрос е, “Ти ли открадна сладките?”)

  2. Според вас какво Библията казва за летящите чинии? (Скритият въпрос е, “Мислите ли, че Библията говори за летящите чинии?”)

(10)Заблудата на отклонението.

Това е аргумент, който ни отдалечава от темата на първоначалния спор. Често е наричан “червена херинга,” което е зловонна риба, водеща ловджийското куче по погрешна следа.

  1. Не мога да приема решението ти, защото никога не съм съгласен с това, което казваш.

  2. Защо трябва да чета Библията? Не искам да ставам проповедник.

(11) Аргумент на съжаление (Argumentum ad Misericordiam).

Това е аргумент, който се опира на умението на говорителя да предизвика симпатия, за да манипулира другите.

  1. Ако не се омъжиш за мен, ще разбиеш сърцето ми и ще се самоубия.

  2. Да абортираш нежелан зародиш е по-добре, отколкото да го родиш за живот на нежелана мизерия. (Това също е грешка на неправилната дилема и скрития въпрос.)

(12) „Доказателство” чрез липсата на противно доказателство.

Това е когато нещо се смята за истина, защото не може да се намери противоположен пример. Това е форма на аргумент от незнание. Ако аргументът трябва да бъде доказан, тогава трябва да бъде доказан на някаква друга основа.

  1. Разбира се че жените могат да правят аборти, защото никъде в Библията не е казано изрично, че не могат.

  2. Разбира се, че жените не могат да правят аборти, защото никъде в Библията не е казано изрично, че могат.

Изучаването на грешките е само част от изучаването на неформалната логика, но тези, които добре боравят с тях, ще имат практическо предимство и в домашното училище, и в живота след домашното училище.

6. ТЕХНИКИ ЗА ПРОПАГАНДА

Техники за пропаганда като “Кинозвездата Глория използва само този парфюм, така че и вие трябва да го използвате.”

7. МЕТОДИ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ

Методи за манипулиране, като „диапраксис” или техниката „делфи” са това, което всеки ден виждаме по телевизията и чуваме от политиците.

Знанието да установяваме грешки в логиката – неща като неформални логически заблуди, техники за пропаганда или методи за манипулация – често се оказват полезни при преценяването на думите на политици, теолози, водопроводчици или съседи.

Несъщинската логика се оказва твърде полезна и в риториката. Въпреки че разликата между несъщинската логика и риториката понякога изглежда неясна, все пак е по-добре да изучаваме дяловете на несъщинската логика отделно.

ДЯЛОВЕ НА ЛОГИКАТА

Благодаря на Джеймс Б. Нанс за част от тази диаграма.

ФИГУРА


ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ИЗУЧАВАНЕТО НА ЛОГИКА

Материали на логиката

Съвършен учебник по логика все още не е написан, но са написани много полезни книги, и което е най-добро за един ученик може да не бъде толкова добро за друг. Най-полезната учебна програма по логика, която можем да съставим за домашните ученици, би следвала това описание:

  1. Засяга всички клонове на логиката.
  2. Самообучаваща, съдържаща цялата информация за овладяване на предмета.
  3. Изрично християнска – както във философията, така и в примерите.
  4. Редовно преминава към практическа употреба на нещата.

Тъй като нито една съществуваща учебна програма съдържа всички тези неща, трябва да съчетаваме и пригаждаме най-доброто, което можем, с това, което имаме.

Гордост, сарказъм, цинизъм и логика

Целта на изучаването на логика не е да унижаваме другите и да ги караме да се чувстват малки. Изучаваме логика за да можем да прославяме Бога с добри дела. Да покажем на другите как да разсъждават по даден въпрос или да посочим грешката в нечии разсъждения – тези умения се простират отвъд простата механика на логическото разсъждение. Учебната програма по логика трябва да бъде съпътствана от учебна програма по морал. Хората, които излагат своята логика като горделиво украшение, са плътски, и те не “украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.” (Тит 2:10). Те са като златна халка на зурлата на прасе.

Сарказъм буквално означава „разкъсване на плътта,” и именно към това клони горделиво използваната логика. Когато използваме презрителен сарказъм при опровергаването на това, което предполагаме за грешки, често предизвикваме неправилна реакция в другите. Всъщност разкъсваме плътската им природа и следователно предизвикваме техния плътски отговор. Предизвикваме другите да съгрешат. Има свята употреба на самохвален сарказъм (напр. 1 Коринтяни 4:8-14; 2 Коринтяни 11:1-12:11), но тя е рядка и с нея трябва да се борави внимателно. Определено развиването на дух на сарказъм само по себе си е плътско занимание. Когато се прави в правилен дух, изучаването на логика би трябвало да поражда смирен, а не горделив дух.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, и преди прославянето то се смирява. . . . Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него. . . . Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва. . . . Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; когато те засрами противникът. – Притчи 18:12, 13, 17; 25:8

Сърдечно препоръчваме изучаване на мъдростта на Притчи, с подходящо запомняне на избрани стихове, за да съпътства всяко изучаване по логика.

Когато развиваме умения по логика, ще гледаме на света с по-критични очи. Вече няма да се задоволяваме със същото повърхностно разсъждаване. Теологичните и политическите аргументи, които някога са ни изглеждали убедителни, вече няма да ни задоволяват, но често ще бъдат разкрити в действителност като много повърхностно разсъждаване. Ако сме изкушавани да станем цинични, трябва да размислим върху смиряващия факт, че в нашето естество ние сме не по-малко склонни да грешим от другите. Трябва да молим Бог да ни използва да издигне нивото на разсъждаване в нашето общество.

Тетрадка по логика

Всеки ученик трябва да започне тетрадка по логика през първата година на формалното изучаване на логика. Тази тетрадка може да включва неща като:

  1. Правила и формули, които научава.
  2. Технически термини с техните определения.
  3. Отговори на викторини, проблеми, упражнения и тестове.
  4. Схематично изложение или обобщение за всяка глава или всяка книга, която изучава.

Тази тетрадка ще помогне на учениците да организират и да изложат по нов начин информацията, когато я учат. По-късно в живота тетрадката ще им служи като полезен справочник.

Изучаване на логика заедно

Въпреки че учениците могат да изучават материалите сами, вярваме, че има голяма стойност родителят да прекарва определено време с ученика за отговори на тестове и за обсъждане на задачи. Видео и аудио уроците най-добре се минават от родителите и децата заедно. Ето три неща, които да имате предвид:

  1. Децата ще се обезсърчат, когато се сблъскват със задачи, които не могат да решат сами.
  2. Родителите имат нужда да учат логика също толкова, колкото и техните деца.
  3. Родителите не искат децата им да ги изпреварят твърде много по този предмет.

Така че родителите може да искат толкова пряко участие в уроците, колкото е разумно. (Това игра на думи ли е?)

Преди тринадесетгодишна възраст –
Фокус върху основни логически умения

Човекът е логично същество, различаващо се от всички други земни същества по своята способност за дедуктивна логика. Въпреки че човекът използва способността си за логическо мислене още преди да се роди, тази способност се развива бавно и стъпка по стъпка. Децата се наслаждават на основни логически умения като събиране на предмети, подреждане на предмети, свързване на предмети и подреждане на предмети. Около десетгодишна възраст мозъкът започва да развива по-сложни връзки за извършване на логически действия и тази способност продължава да се развива до около тринадесетгодишна възраст, когато детето е в пълното нивото на разбиране (или етапа на логиката). Така че между десет и тринадесетгодишна възраст могат да се използват материали по основи на логиката за да упражняват, развиват и усъвършенстват вродените способности на детето за мислене. Детето практикува и развива умения за писане преди да започне да практикува и да развива умения за съчинение. Бихме могли да наречем писането и преписването умения по основи на съчинението. По същия начин то развива някои логически умения преди да развие умения за формално логическо разсъждаване. Наричаме ги умения по основи на логиката.

В миналото тези умения по основи на логиката са били задоволително развивани в естествената среда на дома. Съвместните игри и всекидневните дейности развиват способностите на нашето дете за мислене. Шашки, шах, домино, игри с карти, игри на букви и стратегически игри, всички те укрепват ума. Слушане на провокиращи мисълта разговори на възрастните помага също толкова за узряването на ума. (Така че следващия път, когато имате гости, задръжте децата при вас вместо да ги изпращате да играят.) Четенето и слушането на добра литература – не литературни буламачи – дава на децата по-широк и по-дълбок поглед върху света около тях. Запаметяването и разказването също упражняват и изграждат ума. (Вижте „Десет неща, които трябва да правите преди десет годишна възраст,” в Глава 11.)

За съжаление нашето предполагаемо образователно богато общество в действителност е затъпяло и става все по-тъпо с всеки ден. Нещата, които преди развиваха ума – книги и игри – са заменени с телевизията и компютъра. През ранните етапи на развитието, двумерният безсмислен образ на повърхността на катодната тръба не помага за правилното развитие на ума. Вместо да развие логически умения, това може да подейства в обратната посока – особено в ранните години. Не сме против компютрите. Пишем тази книга на компютър. Но вярваме, че излагането пред екрана на компютъра и телевизора в ранните години може да има отрицателно въздействие. (Вижте Глава 11.)

Някои неща трябва да имат предимство пред други, а времето през деня е ограничено, така че трябва да разберем, че докато детето ни е въвлечено в дейности като разпределяне, свързване и подреждане – на физическо и словесно ниво – то ще се развива правилно. С други думи, в повечето случаи специалните дейности за развиване на логически умения са добри, но незадължителни. В Глава 12 ще разгледаме конкретни учебни програми по основна логика и как да ги използваме.

Тринадесет годишна възраст и след това

На тринадесетгодишна възраст (понякога и по-рано), децата преживяват бърз растеж в своята способност за логическо мислене. Това е пълното ниво на разбиране (или етап на логиката). По-рано са ни удивявали с нещата, които са запомнили (а ние сме забравили). Сега ни удивяват с умозаключенията, до които стигат (а ние сме пропуснали). Това е време за повече формално обучение по логика. Затова уловете подходящото време за обучение на юношите да мислят. Но внимавайте – те могат да се научат да ви надминат в мисленето. Направете така, че им внушите учтиво и любезно поведение и смирено и уважително отношение, особено към по-възрастните и към властите.

ОБЩ УЧЕБЕН КУРС

Учебна програма в три стъпки

Учебната програма по логика може да се разпростре няколко години – почти като учебната програма по математика. Тук ще дадем кратко описание на учебния курс по логика. Вие ще искате да го промените, за да го пригодите към вашето разписание, приоритети и индивидуални нужди. Разделили сме учебния курс на три стъпки. Възрастовите разделения са произволни. Тъй като по-голямата част от материалите по логика са написани за колежа и след това, стратегията тук е да намерим най-използваемите материали и да направим материалите по-използваеми. В Глава 13 и Глава 14 ще обсъдим конкретни учебни програми по логика и как да ги използваме.

Първа стъпка: Начало около тринадесетгодишна възраст –
Фокус върху неформалната логика

Когато ученикът започне своето формално изучаване на дисциплината логика, фокусът трябва да бъде върху разбирането и преценяването как изразяваме логиката с речника и граматиката на английския език. Предлагаме изучаване на логическата употреба на думи и изрази, определения и предположения, факти и мнения, възможности и вероятности. Това трябва да бъде придружено с обзор на характеристиките и методите на аргументацията, неформалните грешки, техниките за пропаганда и рекламните схеми.

Всички теми, които изброихме досега, са част от неформалната логика. Макар че в тази стъпка не препоръчваме пълен курс по формална логика, по време на преминаване на тези стъпки, можете да включите основно въведение към избрани теми по формална логика. Можете в опростена форма да въведете дедукция, включваща разсъждения “и, или, ако-тогава, само-ако” (условна логика) и силогистично разсъждение (безусловна логика). Това ще изостри апетита на ученика и ще го подготви за по-цялостно изучаване на дедуктивно разсъждение по-късно. Също можете да използвате научни техники, за да запознаете ученика с опростена форма на индуктивна логика.

Макар че всичко това може да бъде сгъстено в две години, по-удобно е да се разпредели за три години. (Вижте Глава 13 за по-конкретни препоръки и разглеждане как да използваме тези материали.)

Втора стъпка: Около петнадесетгодишна възраст или след това –
Фокус върху практикуването на логика

Веднъж като се е запознал с дяловете на логиката, ученикът може да се съсредоточи върху конкретните дялове. Предлагаме цялостно християнско разглеждане на ценностите и употребата на логиката, цялостно разглеждане на логическите грешки и цялостно разглеждане на аргументация. Това може да бъде време на конкретен анализ как логиката се прилага в другите дисциплини. Въпреки че християнската теология и философия биват обсъдени в семейното поклонение и в църковното събрание, ученикът може да е готов за по-систематично изследване на някои от дяловете на тези дисциплини (напр. епистемология, херменевтика, теология, апологетика). Би била полезна учебна програма, която прилага логиката към историята, музиката или споровете. Това може да отнеме две години или по-малко. (Вижте Глава 14 за по-конкретни препоръки и обсъждане как да използвате определени материали.)

Трета стъпка: Около шестнадесетгодишна възраст или след това –
Фокус върху по-тънките подробности на логиката

След като ученикът е добре запознат с основите на логическите дисциплини и с приложението на логиката в другите дисциплини, той може да усъвършенства своето разбиране на дисциплината логика с цялостно изучаване на формална логика (дедуктивно и индуктивно разсъждение) и пълен преговор на неформалната логика. Препоръчваме цялостно изучаване на безусловните силогизми, цялостно изучаване на условната логика и пълно изследване на дяловете на индуктивното разсъждение. Можете да използвате текст (или текстове) с по-високо ниво логика, който преговаря цялата област на логиката и засяга в по-големи подробности конкретни предмети. Това може да бъде придружено от по-разширени изучавания на християнска теология и философия. Това в действително може да отнеме две или три години. (Вижте Глава 14 за по-конкретни препоръки и обсъждане как да използвате определени материали.)

НЯКОИ ВЪПРОСИ

Въпрос: Дали формалното изучаване на логика е достъпно за обикновените хора?

Отговор: Ние използваме езика всеки ден, но изучаването на граматика усъвършенства и разширява нашите умения в говоренето и писането. Използваме числа всеки ден, но изучаването на математика усъвършенства и разширява нашата употреба на числата. Ясното обичайно разсъждение е основно и за езика, и за граматиката; и за числата, и за математиката. Използваме разсъждение всеки ден, но изучаването на логика усъвършенства и разширява нашата употреба на разсъждения, а следователно и на нашата употреба на говорни и писмени умения, и на числа. В това общество едно нещо, което ще ни превърне от обикновени в необикновени хора е изучаването на логика. Така че отговорът на въпроса е, “Да, логиката е достъпна за обикновените хора.” Но след като веднъж я достигнат, те вече няма да бъдат обикновени. Ако не приемем предизвикателството, няма да получим и наградата.

Въпрос: Не развиваме ли естествено способността да мислим логично?

Отговор: Развиваме естествено езикови умения и умения за работа с числа, а някои хора очевидно имат повече естествен талант в тези умения, така че ако бъдат оставени сами на себе си, сигурно ще се развият повече от другите. Но формалното изучаване обикновено изравнява уменията на хората, като развива хората с по-малък талант повече, отколкото техните таланти биха ги развили. Ако престанем да изучаваме езика или числата, а оставим това само на естественото развитие, тогава ще престанем да бъдем цивилизация и ще станем като прости диваци живеещи в горите. (Но това не би продължило дълго. Около себе си и своите превъзхождащи таланти умните диваци ще изградят цивилизация и вероятно ще заробят всеки друг, който не изучава логика. Може би това вече се е случвало.) Което важи за уменията с езика и числата, важи и за уменията по логика. Усъвършенстването на естествените таланти е част от културата. Господ Исус Христос изисква от нас да се усъвършенстваме в духовните дарби и в плътските таланти, и ние Му служим зле, когато пренебрегваме усъвършенстването на това, което Той ни е дал (Матей 25:14-30).

Въпрос: Не се ли научаваме да разсъждаваме добре просто като четем добри книги написани от велики хора?

Отговор: Великите хора ни съветват да изучаваме логика и техните велики книги ще могат най-добре да бъдат оценени, а техните грешки открити – защото великите хора също правят грешки – само чрез внимателен анализ на логиката им. Логиката развива средствата, с които да анализираме трудовете на всички хора, велики или не.

Въпрос: Логиката не е ли изобретена от древния езически философ на име Аристотел? Трябва ли да следваме езичници?

Отговор: Електрическата крушка е изобретена от езичник на име Едисон. Ние не приемаме неговата философия, но приемаме електрическата крушка, която той е изобретил като полезно приложение на действителните закони на Божията вселена – закони, които не Едисон е изобретил. По същия начин, не приемаме философията на Аристотел, но приемаме неговата описателна наука за разсъждаването като полезна формулировка на действителните закони на Божията вселена – закони, които не Аристотел е изобретил. Ние вземаме това от Аристотел, което е полезно, за да служи на Христос. В Божията вселена Бог използва езичници да служат несъзнателно на Божиите хора.

Въпрос: Кой трябва да изучава логика с децата: бащата или майката?

Отговор: Кой да е от двамата родители може да преподава логика и двамата родители трябва да я изучават в някаква степен, дори да не я преподават логика. Въпреки това, бащата обикновено е най-добре снабден с естествени таланти за преподаване на логика, и ако преподава логика, неговите естествени таланти ще бъдат подобрени за полза на цялото семейство. В крайна сметка логиката ще стане част от семейната култура – всеки в дома ще разсъждава по-точно и непрекъснато ще прилага умения за разсъждаване – умения, които те ще усвояват неформално, преди въобще да изучават формално логика. Когато семейната логика се предава върху по-малките деца, ще бъде много по-лесно те да бъдат обучавани – не само по логиката, но и по всички предмети. Но докато започвате, вероятно ще е най-добре да оставите нещата в ръцете на този, който има най-много талант от Бога, като естествен дар. Ако бащата не е изучавал формална логика преди, тогава това ще го направи по-добър човек, съпруг и баща; по-добър гражданин, светия и възрастен; по-добър работник, началник и занаятчия; и списъкът продължава.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева