Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 7

Преподаване на риторика

. . . човек учен и силен в писанията, . . . защото силно опровергаваше юдеите и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос. – Деяния 18:24, 28

АРГУМЕНТ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА РИТОРИКА

Всеки предмет си има своя собствена “риторика” – творческо изразяване на логични заключения. Има също и формален предмет, който наричаме риторика, който включва неща като агитация и публично говорене.

Преди няколко години имаше радиореклама за продукт наречен Словесно предимство. Звучеше по този начин:

Хората те преценяват по думите, които използваш. За да направиш силно впечатление, имаш нужда от силен речников запас. Нуждаеш се от Словесно предимство.

Е, това е едно полезно приложение на риториката.

Ефективният избор на думи.

Да владеем езика.

Да бъдем опитни в съставянето на изреченията.

Да сме ясни и точни в изразяването си.

Да сме едновременно точни и интересни.

И понякога:

Да сме красноречиви, впечатляващи и убедителни в речта си.

(Тъй де, искам да кажа, като наистина, човече. Като таковата, знаеш.)

Колко е важно умението за ефективно общуване? Без ефективно общуване нашите обществени принципи, ценности и цели няма да бъдат предадени от едно поколение на друго и нашето общество ще се срути. Може би това е една причина семействата ни да се разпадат и обществото ни да се руши.

Но не е ли това епоха на комуникациите? Да, но какво бива комуникирано? Това е епоха на масови комуникации и междуличностно общуване, но не е епоха на смислено предаване на тези неща, които са важни за поддържането на живо общество.

Ефективното общуване е и средството, чрез което човек може да промени едно общество и една култура. Проповядването на Благовестието през първи век, придружено с Божията благодат, изправи света на крака. Проповядването на съвременните медии в настоящия век, под чародейството на дявола, отново преобръща света наопаки. Защо според вас ефективните говорители на традиционни, консервативни или християнски ценности биват заглушавани в нашето общество? Защо им се отказва да бъдат изслушани? Казват ни, че те са “опасни десни екстремисти,” част от “огромен десен заговор.” И ни се казва да не ги слушаме. Защо? Защото хората в медиите разбират силата на ефективното общуване. Ако слушаме тези, за които ни се казва, че са “екстремисти,” това може да наруши редовното планирано програмиране на нашите умове от медиите. Ако започнем да мислим сами, ами че това би било опасно за тези, които искат да мислят вместо нас.

Ако всичко, което имаме, е граматика и логика, ще сме объркани в посоката си, защото граматиката не е цел и логиката не е цел. Това е като компютъра – можем да вкараме данни, можем да обработваме данни, но ако нямаме изходни резултати, нямаме нищо.

В своята статия за Изгубените методи за образование Дороти Сейърс пише, “Трудно е да съставя ръководещ, учебен план за изучаване на риторика.” Ние искрено се съгласяваме. Но ще опитаме да представим практична информация върху обучението на предмета риторика.

ПРИНЦИПИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА РИТОРИКА

Определяне и описание на риториката

Какво е това нещо наречено риторика? Понятието често се употребява като приблизителен синоним на софистика, пропаганда, дребнаво формализиране или демагогия, описващи политическо говорене или писане, което е впечатляващо или убедително, но неискрено. Това рядко е истинската употреба на риториката. (Но виж 2 Царе 15:31, 34; 17:5-14.) Гръцките думи ῥητορικὸς τέχνη (rhetorikos techne) буквално означават изкуство на ораторството или умение за публично говорене – за прокарване на идея или кауза в умовете на слушателите. В древни времена ефективното общуване е било предимно чрез реч, не чрез писане. Когато откриването на печатането прави възможно да има повече читатели на писаното слово, писането бива издигнато до основно средство за ефективно общуване. Откриването на радиото, киното, телевизията и видео и аудио записите увеличи публиката на публичното говорене. Въпреки това писането остава невидимата основа за повечето публично говорене. Всъщност писането може да се смята за записване на това, което иначе би било изречено. Така че докато класическото определение за риторика е било ограничено до умение за публично говорене, нашето съвременно определение е по-обхватно: Риторика е изкуството за ефективно общуване, компетентно и убедително съчиняване и предаване на словесно, зрително или писмено изразяване. Това би включило изучаването на всички елементи на литературата и публичното говорене като съдържание, структура, стил и дикция. Риториката учи как да се съчиняват статии, критики и проза, как да се подготвят и да се представят речи и как да се строят аргументи и да се участва в дебати.

Формалният предмет, който наричаме граматика, включва анализиране на думи и изречения (съществително, глагол, пряко допълнение и т. н.), за да се чете, пише и говори по един технически правилен начин. Формалният предмет, който наричаме логика, включва събиране на думите в твърдения, които имат логически смисъл, за да се изградят изречения в добра логическа форма. Формалният предмет, който наричаме риторика, включва събирането на тези изречения в ясна, привлекателна и убедителна форма, за да се пише, говори и спори проницателно, красноречиво и ефективно.

Риториката е до известна степен изкуство. Има принципи, които управляват работата по рисуване на графика или живопис, но има голямо разнообразие в това как тези принципи могат да бъдат приложени. Същото важи и за риториката. Някои хора имат специални таланти и дарби за графика и живопис, за говорене и писане, но почти всеки може да научи достатъчно от основните принципи за да положи забележимо усилие да състави разбираемо послание. Не всеки е призован да покаже умения в рисуването на картини, но всеки е призован да покаже умения в изразяването на себе си, и колкото по-ефективно изразявате себе си – е, това е риторика.

Петте части на класическата риторика

Исторически, класическото изучаване на риториката е разделено на пет части:

  1. Inventio – Как да определяме темите или аргументите за речта или съчинението.

  2. Dispositio – Как да подреждаме темите или аргументите.

  3. Elocutio – Как да изнасяме реч или да пишем съчинение в най-подходящия, атрактивен и силен стил.

  4. Memoria – Как да запомняме речи.

  5. Pronuntiatio – Как да управляваме гласа и жестовете си, докато изнасяме реч.

Чрез повтарящото се “как да” в петте точки, изброени по-горе, всеки може да види, че риториката е предмет силно основан на резултатите. Ако не сме пренебрегвали входа на данните (граматиката) и обработването на данните (логиката), тогава би трябвало да сме събрали всички необходими части, за да създадем резултата (риториката). А резултати трябва да има много. Човек не учи да изразява себе си чрез четене и преразказ на книги. Както вярата без дела е мъртва, така и простото знание без действителна практика се равнява на малко или нищо. Би трябвало да очаквате дърветата, които сте посадили и за които сте се грижили през годините, в крайна сметка да дадат плодовете си в тези години на риториката.

Частите на риториката наречени Inventio, Dispositio и поне част от Elocutio са включени в стандартната учебна програма за писане или съчинение. Всяка от многото книги “как да пишем” може да послужи като добавка, която да помогне за усъвършенстване на определени подробности на съчинението.

Но риториката отива отвъд обикновеното писане. Всяка учебна програма по риторика трябва да включва дейности по публично говорене. Тук Elocutio, Memoria и Pronuntiatio се изявяват с важни роли. Семейството и приятелите могат да бъдат единствените налични слушатели, макар че по-обективните слушатели биха били по-добър изпит за това как се развиват уменията на ученика.

НЯКОИ ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ИЗУЧАВАНЕТО НА РИТОРИКА

Следват някои общи бележки относно преподаването и изучаването на риторика. По-конкретни препоръки и приложения има в Глави 11 до 14.

1. Ранно развиващи се.

Не очаквайте детето на ниво граматика да покаже способности на ниво риторика. Може да има някои ранно развиващи се, които да покажат някои напреднали способности, но ранно развиващите се често забавят ход по-късно, а последното нещо, което искаме да развием, е преждевременно развито дете-чудо, което е свадливо педантично. Специалните способности изискват специално смирение, за да не би дарбата да унищожи надарения. Само защото момчето може да говори като мъж, не означава, че то е мъж. Зрелостта все още изисква опита на годините. Не се съсредоточавайте върху развитието на една специална дарба, сякаш тази дарба оправдава всякакви други неравновесия.

Гордостта предшествува погибелта, и високоумието падането. – Притчи 16:18

А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. – 2 Коринтяни 12:7

Да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола. – 1 Тимотей 3:6

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? – 1 Коринтяни 4:7

2. Късно развиващи се.

Родителите трябва да развиват риторическите умения в едно дете, без да го дразнят. Дете на десет или дванадесет години може да не показва значителни способности за писане, но това не означава, че няма да бъде добър писател на петнадесет или седемнадесет години. Късно развиващи се срещат – често. Изисквайте достатъчно, за да го притискате, но не да го пречупите. Ранните години изискват търпение и доверие, но също и твърдост и постоянен натиск. Децата, които не са склонни да пишат, изискват повече побутване и насърчаване, отколкото насилване и изискване – но родителят най-добре преценява баланса.

3. Подготвяне на бъдещи ученици по риторика

Ето някои принципи за подготвяне на учениците в ранните години за риториката в по-късна възраст:

  1. Детето трябва бъде добре основано в елементите на езика преди да може да ги използва ефективно. Слабите умения по четене, правопис и граматика ще са бреме за него и ще го обезсърчават да пише. Така че основата трябва да бъде добре положена с интензивна система за четене правопис и граматика.

  2. Любовта към ученето и усета към творчество развити в нивата на познание (граматиката) и разбиране (логиката) ще дадат най-голям плод в нивото на мъдрост (риториката). Умът на детето поема добрите умения за писмен и говорим език като редовно бива излагано на тях. Това, което детето чете и каквото му се чете на глас, и което вижда и чува, ще определи какво ще пише и как ще говори. Като цяло това, което е в ума му, ще излиза от неговата писалка. Не му говорете по бебешки. Четете една стъпка над нивото на пълно разбиране на детето. Гледайте видео касети и слушайте записи, които ще ви дадат добри примери. Развиването на специалните интереси на ученика често насърчават тези качества у него – макар че родителят трябва да балансира интересите на своето дете с основни умения. Четенето на добра литература на глас на малкото дете и ограничаването на достъпа до картинки – особено картинки на двуизмерен екран – ще насърчи “словесното предимство,” докато предотвратява закърняването на мозъка.

  3. Преписването, диктовката, простият преразказ, обобщението и писменото съчинение – всички тези неща подготвят детето да се научи да пише творчески. Как? Като постоянно изпълват ума му с добри примери. При писменото съчинение ученикът прочита абзац или текст и след това се опитва да го напише със свои собствени думи. При писмените обобщения ученикът прочита текста и след това се опитва да напише кратко и сбито основните точки на автора. Всички тези дейности също учат на малки двигателни умения. С израстването на детето му показвайте, че очаквате повече от него – по-сложни и подробни очерци, по-обширни обобщения със заглавия и подзаглавия, и т.н. (Ще обсъдим тези неща по-нататък в Глава 11.)

  4. Устният преразказ, устното рецитиране наизуст и устното тълкуване ще помогнат да се изградят и усъвършенстват умът и гласът. При устното тълкуване ученикът се научава да произнася думите ясно и силно, да използва правилна интонация и ударение, да се чувства удобно, рецитирайки пред публика – дори това да е само семейството. Това е основна стъпка към публичното говорене. (Ще обсъдим тези неща по-нататък в Глава 12.)

  5. Писането на писма и дневник е първата стъпка към съчинението. Някои родители няма да имат проблем да преподават основните умения за съчинение, докато други ще се чувстват по-удобно с подредена учебна програма. В крайна сметка детето трябва да изпраща статии и коментари за бюлетини или вестници; да участва в състезания по писане; да започне редовен бюлетин.

  6. Въвеждане и запознаване на ученика с речи на живо, състезания по риторика, съревнования по риторика, конферансиета, речи в домашното училище и дискусионни състезания и др. Учете го на стандартите, чрез които да различава добрата реч от лошата реч. В писмен вид, чрез четене и преписване, разкрийте на ученика класическите речи (Първа Филипика на Демостен, Панегирик на Изократ, Погребална реч на Перикъл и т.н.) и съвременните речи (War is Inevitable на Патрик Хенри, Farewell Address на Джордж Вашингтон, Cross of Gold на Уилям Дженингс Браян. Виж Глава 9 за повече заглавия на речи от древността.) Някои съвременни речи са достъпни на аудио запис и видео касети. Когато е изградил някаква себеувереност, започнете или участвайте в клуб за речи и дебати, участвайте в риторически състезания, след това дебати.

  7. Не започвайте с печатане на машина, докато детето не усвои уменията за ръкопис. Текстовата програма ще стане в крайна сметка безценно средство, но ако се започне твърде рано, важните и необходими умения биват прескочени и отсъствието им може да забави, ако не и да осакати.

  8. Докато помагате на детето си да събира средствата, от които ще се нуждае за добри риторични умения, не пренебрегвайте логиката. Непрекъснато насърчавайте прилагането на логиката, която то изучава, към всички други негови предмети и към ситуациите, които се случват в живота. Ако то непрекъснато анализира, гледа нещата от различни ъгли и ги обмисля, мисълта му ще тече по-лесно, което ще направи по-лесно за него да изразява своите мисли.

4. Изучаване на риторика чрез практикуване.

Нивото на риториката е изпълнено с резултати. Ученето е изпълнено с практическа дейност. В много отношения риториката повече се долавя, отколкото се праподава. Проектно-ориентираният подход към риториката може да бъде най-ефективен. Ученикът не може просто да прочете книга и да положи изпит. Той трябва да намери начини за плодотворни резултати. Може да бъде насърчен да участва в състезания по говорене и писане, викторини по история, дебати и подобни.

5. Усилената работа в крайна сметка си заслужава.

За някои хора съчетаването на думите по елегантен и ефективен начин не изисква голямо усилие – за тях изглежда естествено като дишането. За останалите от нас това е умение придобито след многократни опити и практика. Учениците, които имат известно естествено предимство, все пак трябва да изучават и да практикуват, за да развият своето умение до оптимално ниво. Учениците, на които липсва естествено предимство, ще трябва учат и да практикуват по-усилено. Но в крайна сметка онези ученици, които са свършили цялата работа, имат действителното предимство, независимо от естествения талант. Много от най-добрите писатели и говорители ще ви кажат, че когато са започвали да пишат или говорят, трудът им е бил нещастна бъркотия от безсмислени мънкания. Често са нужни години, за да се развият истински умения, характер и стил на изразяване, и онези, които се явяват деца-чудо по риторика, ако разчитат само на естествения си талант, в крайна сметка ще бъдат изпреварени от тези, които бавно и с постоянство са усъвършенствали себе си, като напредват упорито в попрището. Бавните, но постоянни печелят състезанието.

6. Библейските принципи за риториката.

Всеки говори, пише и спори; следователно всеки използва риторични умения – добре или зле. Колко добре говорите, пишете или спорите е видима мярка за вашата способност да мислите. Може да смятате, че някои хора мислят по-добре, отколкото се изразяват, а други се изразяват по-добре, отколкото мислят, но в крайна сметка, при равни други фактори, двете се уравновесяват. С други думи, стремете се към ефективно изразяване, и ще усъвършенствате вашия интелект.

”Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.” – Притчи 16:21

Стремете се към интелект и ще усъвършенствате вашето изразяване.

“Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание в устните му.” – Притчи 16:23

Подобрете и двете и ще сте превъзходни в уменията си.

“Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание, защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, и ако бъдат всякога готови върху устните ти.” – Притчи 22:17, 18

Не се стремете към нито едно, и двете ще сте влошат.

“Думите из устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него.” –Еклесиаст 10:12

Някои могат да бъдат по-добри в писането отколкото в говоренето.

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно – 2 Коринтяни 10:10

А ние определено не трябва да уповаваме само на техническото говорене или уменията си писане, а на Господа.

И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; – 1 Коринтяни 2:1-4

7. Призвани за общуване.

Християните имат специално призвание да са умели в общуването.

Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго. – Колосяни 4:6

Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда. – 1 Петър 3:15

Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас. – Тит 2:7, 8

Защо християните да не се интересуват от изучаването на риторика? Имаме и външна заповед, и вътрешен подтик да доведем библейската истина до всяка област на живота. Не трябва да зависим единствено от нашите умения, но трябва добре да използваме всичко, което нашият Господ ни дава, за да прокарваме Неговите интереси.

8. Полагане на високи стандарти за граматика и логика.

Формалната наука риторика е основана върху формалните науки граматика и логика.

  1. Граматиката разкрива фактите и правилата за правилната употреба на езика.

  2. Логиката разкрива фактите и правилата за правилната употреба на разсъждаването.

  3. Риториката разкрива фактите и правилата за правилната употреба на изразяването.

Под правилна употреба имаме предвид приложение, което се съобразява с възприет стандарт. Трябва да положим високи стандарти и след това да съобразим нашата учебна програма с тези стандарти. А първият стандарт на учебната програма по риторика трябва да бъдат високите стандарти в граматиката и логиката, защото без високи стандарти в използването на езика и разсъждаването на ученика ще липсват необходимите средства, за да изпълни високите стандарти в риториката.

9. Стандарти за риторика.

Има много различни учебни програми по риторика, особено в размера на материала, който обхващат. Някои учебни програми обхващат само писането, а не обхващат говоренето. Други се занимават със съчинението, но не засягат важните граматични въпроси. Така че може да е необходимо да допълните вашата учебна програма.

Предлагаме следните стандарти:

  1. Точност в детайлите. При писмена работа или работа напечатана на компютър, грешките в правописа, граматиката и пунктуацията трябва да бъдат поправяни до съвършенство. Дисциплината в една област развива дисциплина в други области, а немарливостта поражда немарливост.

  2. Добра форма. Определете форма – начин на представяне – която се очаква за всяко задание, и изисквайте спазването на тази форма. Творчеството трябва винаги да е в някакви граници, а една от вашите граници е вашата форма. Ако ученикът вярва, че трябва да се промени формата за конкретна цел, трябва да има вашето разрешение.

  3. Точност. Определете разумни срокове и позволете отлагания само по извънредни причини. Животът е пълен с крайни срокове и риториката не трябва да бъде изключение. Наказанията за извънредни часове трябва да бъдат определени предварително.

  4. Усъвършенстване. Не може да настоявате всеки ученик да достигне един и същ висок стандарт, но може винаги да настоявате за усъвършенстването на всеки ученик, без значение на какво ниво се намира. При всяко задание заявявайте конкретно какво очаквате от ученика да подобри и не се задоволявайте с по-малко. Войната се печели с последователност от битки.

  5. Без мързелива логика. Никога не позволявайте мъгляво мислене, политически правилна терминология или небиблейско разсъждаване. Винаги настоявайте ученикът да обмисля докрай заключенията на своите твърдения. Колкото повече е принуден да преписва, толкова повече ще обмисля работата си подробно за да избегне ново преписване. Не се предавайте. Печелим войната със света, когато пишем с мъдри думи. (На английски това звучи като скороговорка, но също е тест за истината.)

  6. Критика. Когато е възможно, използвайте като независими съдии поне двамата родители, възможно някои от братята и сестрите, и други хора извън семейството. Дори родителите, които са умели в изкуството и точността на риториката могат да имат по-лоша преценка от някои по-обективни съдии.

  7. Награда. Доброто писане само по себе си е награда – изгражда удовлетворение и самоувереност в ученика. (Забележете, ние не казахме себестойност.) За ученика, който постигнал ниво на превъзходство, похвалата от другите е насърчение за самия ученик, за учителя и за всеки, който е участвал в това. Затова трябва да намерите възможност за публична изява на добрата работа, така че другите да допринесат за насърчението на отличните постижения.

10. Момчета и момичета.

Способността за публично говорене трябва да бъде смятана за достойна цел от всеки ученик, момче или момиче. Писанието е най-ясно и категорично, че има места, където никой човек, независимо дали е мъж или жена, няма правото да говори.

Който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. – 2 Коринтяни 12:4

А има места, където жената няма право да говори.

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. – 1 Коринтяни 14:34, 35

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. – 1 Тимотей 2:11, 12

Но пък има други места, където жените са свободни да говорят или дори се изисква от тях да говорят.

И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; – Деяния 2:17

Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път. – Деяния 18:26

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. – Деяния 21:9

А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава. – 1 Коринтяни 11:5

Има дори някои места, където само жените могат да говорят.

Също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение. – Тит 2:3-5

Всъщност, ролята на майката като основен учител на своите деца на практика изисква най-добро развитие на нейните умения за общуване.

По тая причина, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули; – 1 Тимотей 5:14

Пишем това, за да се противопоставим на мнението, че дъщерите нямат нужда да учат риторика. Въпреки че в никакъв смисъл не сме защитници на какъвто и да е вид християнски феминизъм, все пак сме защитници на Христос и Неговото подредено Царство, а Неговото Царството най-добре се обслужва от добре подготвени майки, съпруги и свидетели за Христос.

Като казваме това, необходимо е да се отбележи, че особено в речите може да е неподходящо да се смесват половете, освен в случаите с братя или сестри. Не сме съдиите по тези въпроси, а и всяка ситуация има своите конкретни обстоятелства, но Бог почита тези, които Го почитат във всичко, а един начин да Го почитаме е да почитаме Неговия ред. Бащите трябва да са най-добрите съдии на това, което ще бъде подходящо.

ОБЩ КУРС НА ИЗУЧАВАНЕ

Тук ще обсъдим общия курса на изучаване. Функцията на текстовете или учебните програми по риторика е да изложат и обяснят частите на предмета. Ние ще обсъдим конкретни учебни програми в Глави 11 до 14.

Преди десетгодишна възраст –
Фокус върху речниковия запас

Разбира се, четенето и писането са от основна важност и ще дойдат с времето. Правописът и граматиката са също основополагащи и ще се нуждаят от непрекъснато развиване. Но речниковият запас е нещото, на което трябва да се наблегне през ранните години. Речниковият запас ще движи четенето и писането, правописа и граматиката. Не говорим за абстрактен списък от думи за запомняне. Децата развиват голям и богат речников запас от това, което чуват в контекст, и след това го повтарят в своите собствени разговори. Да, вие можете да подсилите това с някои упражнения и примери, но силата на упражненията не е същата, както редовното използване. Откъде ще заемат този речников запас? Главно от това, което им четете, но също и от слушането на разговорите на възрастните, слушане на поучения за възрастни в църквата, слушане на аудиокасети, рецитирането на проза и поезия. Ако можете да научите детето си да говори, да чете и да пише на чужд език (тук не говорим за формална граматика), това също ще направи много за изграждането на неговия речников запас. Ще дадем по-конкретни препоръки и ще обсъдим повече тези въпроси в Глава 11.

Десет до дванадесетгодишна възраст –
Фокус върху правопис и граматика

Ако сте изградили добър речников запас преди десетгодишна възраст, оттук нататк речниковите умения ще се развиват сами по себе си. (Ако имате някакви съмнения, тогава вземете съответните мерки.) Сега фокусът трябва да се обърне към усъвършенстване на техническите средства на изразяването: правописа и граматиката. Ако започвате граматика по чужд език (напр. латински), тогава речниковият запас, правописът и граматиката бързо ще напреднат. Ученикът трябва да премине от рецитиране на проза и поезия устно тълкуване на проза и поезия. Тук трябва да се създадат и умения за печатане на машина. Веднага след като ученикът свикне да използва текстов редактор, той ще може да го включи към своите средства за писане. Внимавайте да не му позволявате да използва правописния редактор за да избягва правописни грешки. Може да го използва като помощно средство, но не трябва да бъде насърчаван да разчита изцяло на него. Ще дадем по-конкретни препоръки и ще обсъдим повече тези въпроси в Глава 12.

Тринадесет до петнадесетгодишна възраст –
Фокус върху съчинение, аргументация и говорене

Правописът и граматиката трябва да бъдат овладени, а тетрадките на ученика трябва да са пълни. Въпреки това, имайте под ръка добър наръчник по езика и се погрижете детето ви да знае как да го използва. Детето ви вече е правило всякакви видове малки писмени проекти – може би и някои по-големи, ако сте решили, че е било способно да се справи с тях или е било мотивирано само да ги направи. Но сега е време да започнете да изисквате от него редовни писмени проекти с постепенно нарастваща сложност и голямо разнообразие. Формалното говорене също трябва да започне на това ниво. Ще дадем по-конкретни препоръки и ще обсъдим повече тези въпроси в Глава 13.

Шестнадесет до осемнадесетгодишна възраст –
Фокус върху изследване и дебат

Уменията в съчинението, аргументацията и говоренето трябва да бъдат добре развити до тази възраст. Ученикът вече вършил всякакви видове изследвания, но сега е времето да започнете да изисквате от него по-големи проекти и по-големи резултати. Ако решите да следвате дебати, само това би било един голям проект. (Вижте Приложение 1, Статия 15, „Създаване на клуб за речи и дебати в домашното училище.”)

Ако ученикът е учил граматика внимателно, на този етап няма да има нужда от формална граматика, освен ако са останали някои слабости. Но има полза от четенето на книги, които се съсредоточават върху поправяне на конкретни често срещани грешки или недостатъци в изразяването, и върху изграждането на стил на изразяване. Може да се посъветвате с списък с Ресурси за информация относно книги като Strunk and White, The Elements of Style или Fowler, The King’s English.

Ученикът трябва да започне да чете систематично учебници по риторика и да пише обобщение на всяка глава. Трябва да му възлагате проекти, които да съответстват на материала, който той изучава.

По време на нивото на разбиране (или етапа на логиката) ученикът е изучавал отделни предмети, съсредоточавайки се върху логиката на тези предмети. Например, той е изучавал история, съсредоточавайки се върху причините за събитията и връзките между събитията. Може да напише доклад за Гражданската война, съсредоточавайки се върху хронологията и географията. По време на нивото на мъдростта (или етапа на риториката) ученикът се съсредоточава върху общуването и практическото приложение на това, което е научил. Например, може да напише изследователски доклад по история, преобразувайки това, което е научил, в нова теза и предавайки тази теза с нейните практически следствия. Може да преработи по-ранните материали в изследователски доклад върху политическите и икономическите обстоятелства, които създават напрежението, довело до Войната между Щатите.

Всяка година в риториката ученикът ще съчетава всички свои знания – в науката, в логиката, историята или литературата – в няколко малки проекта и няколко по-големи проекта, развивайки и показвайки своите умения за изразяване. Ученикът може да представи два или повече дълги изследователски доклада в различни области на изучаването или може да замени един изследователски доклад с дебат или по възможност голямо състезание. Ще дадем по-конкретни препоръки и ще обсъдим повече тези въпроси в Глава 14.

НЯКОЛКО ДУМИ ОТНОСНО ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ

Сегашната война в обществото се води на нивото на самия език. Един от начините, по които това се прави, е чрез атака на раса, пол и икономическо положение – в името на защита на раса, пол и икономическо положение. Малко хора осъзнават невидимата, но огромна сила на тази атака. Който дефинира понятията печели спора. Враговете на истината са заети с редефиниране на понятията, изграждайки тухлена стена, а християните са заспали на волана, докато се движат към сблъсък с тази стена. Ако позволим редефинирането на нашия език, губим. Трябва да използваме нашата риторика, за да задържим и упорито да защитим християнската дефиниция на думите и изразите.

Един пример на културната война е атаката срещу езика. Чудовищната измислица на думи като chairperson (вместо chairman, „председател”; бел. ред.) и gingerbreadperson (вместо gingerbreadman, „джинджифилово човече”; бел. ред.) е атака върху жените в името на тяхната защита. В своето безгрешно състояние Адам заяви, “тя ще бъде наречена жена (еврейски: ish-shah), защото от мъжа беше взета (еврейски: ish)” (Битие 2:23) Еврейската дума за жена (ish-shah) се отнася към еврейската дума за мъж (ish) точно по същия начин както английската дума за жена (wo-man) се отнася към английската дума за мъж (man). Бог вижда жената като част от мъжа и създадена от мъжа, но никога като отделена от мъжа. Нито мъжът е отделен от жената, но се ражда чрез жената (1 Коринтяни 11:11, 12). Еврейските думи за мъж (ish, adam, enosh, enash) се отнасят общо за всеки човек, независимо дали е мъж или жена (ish Битие 9:5; adam 1:26, 27; 2:5; enosh 17:23; enash Ездра 6:11), освен ако контекстът разграничава мъжки пол (zakar, zakur) от женски (ishshah, neqebah, nashim) (Битие 2:23, 24; 3:6 и др.). По същият начин, гръцката дума за мъж (anthrOpos) се отнася общо и за двата пола (Деяния 17:30) освен ако контекста разграничава мъжки пол (anEr, arrEn) от женски (gunE, thElus) (Матей 19:5; 1 Коринтяни 7:1 и др.).

Когато и някой да противоречи на истината, той (включително и тя) в крайна сметка ще противоречи на себе си. Феминистките едновременно искат да разделят напълно половете и да премахнат всякакво разграничение по пол. И защо ли искат да премахнат включването на женския род за woman от общото използване на думата man, но не казват нищо за премахване на включването на мъжкия род за бик от общото използване на думата крава?

Феминисткото преустройство на английската граматика е бунт против Божията граматика. Въпреки че Бог очевидно движеше пророците и апостолите да преоткрият езика за да направят нови разграничения в значенията, Той никога не ги е движел да преоткрият езика за да разграничават половете по начина, по който се прави днес. Освен ако в контекста има ясно разграничаване между мъжки и женски пол, думата man и местоименията “той, него, негов” включват мъжки и женски пол и всяка жена трябва да приеме тази защитна клауза. Измислянето на така наречения „полово конкретизиращ език,” като chairwoman или gingerbreadwoman е атака срещу жените и трябва да й се противим всеки път, когато я срещнем. Прекомерното внимание към пола (или расата, или икономическото положение) е извращение, което създава дисхармония, завист, крамоли и разделение, а това се осъжда безусловно в Божието Слово.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. – Яков 3:14-16

Ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието, той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба. – 1 Тимотей 6:3-5

Така че ние твърдим, че християните не трябва да имат нищо общо с такива чудовищни измислици като: тя или той, той/тя, congressperson (вместо congressman, „конгресмен”; бел. ред.), humankind (вместо mankind, „човечество”; бел. ред.), родителство (вместо майчинство или бащинство).

Като говорим за това, когато стереоотипите се използват правилно, те са напълно приемливи. Исус нарече книжниците и фарисеите “лицемери” (Матей 23:13 и т. н.), а Павел потвърди възгледа, че “Критяните са винаги лъжци” (Тит 1:12). Докато така нареченият мултикултуралист (това е оксиморон) отхвърля стереотипния хумор, той не показва ни най-малко угризение когато осмива стереотипно християните. С това той разкрива своите истински цели, които не са мултикултурализъм. Объркването на културите (именно това е мултикултурализмът) е просто средството, което се използва за постигане на дадена цел. Средството е да се съберат различни хора в противоположни групи по интереси, след това тези групи да бъдат настроени една против друга – възрастни хора против „бейби-бум” поколението, малцинства против бели, работници против работодатели. Целта е да се раздели обществото за да се разпадне културата, и така да се положи път към ново общество. Така че когато в Наръчника по английски или в текст по риторика бивате атакувани за „стереотипен език” или „сексизъм” и подобни, моля осъзнайте, че тези преобразувания на езика не са безсилни. Самите противници твърдят, че те се противопоставят на това, което те наричат „език на предразсъдъци.” Техният нов език променя устройството на обществото – това е неговото открито заявено намерение, и той ще постигне целта си, ако му позволим да се задържи. Ако трябва да пленяваме всяка мисъл (2 Коринтяни 10:5), тогава ще трябва да пленяваме всяка дума, която представлява много мисли.

Не трябва да си позволяваме да се плашим от хитрите езикови манипулации на културната война. Тяхното извращаване на думите всъщност е наше мъчение – за нашето унищожение. "Войната на думи" е война на идеи. Трябва да осъзнаваме лъжливите идеи и злите мотиви, които се крият зад избора на думи, и трябва да пленяваме всяка мисъл за покорство към Христос. Докато те защитават извращаването на речта, ние трябва да препоръчваме усъвършенстването на речта. В крайна сметка културната война ще се спечели с думи.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева