Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 8

Принципи за изучаване на литература

. . .правене много книги няма край. . .
- Еклисиаст 12:12

ВЪВЕДЕНИЕ

Трябва ли да изучаваме древните класически автори? Някои казват, “Никога!” Други казват, “Винаги!” Могат ли всички да са прави? И ако е така, тогава как трябва да се заемем със задачата? Преди да можем да отговорим на този въпрос, трябва да определим нашите принципи, нашите ценности и нашите цели.

Принципи на културата

Какво е култура? Културата се състои от онези плодове на работата и мисълта в дадена общност от хора, които се предават през поколенията. Това включва обичаи, навици, традиции, език, литература, изкуство, умения, технологии, вярвания, философии, управление, закони, институции и всичко останало, което характеризира дейностите на човека.

Основното средство за предаване на културата е езикът. Когато една култура е достигнала ниво на сложност, което изисква литература, за да бъде предадена напълно, тогава може да се смята за цивилизация. “Дивак” е буквално който живее в горите. Онези, които живеят в отдалечените гори, далеч от други семейства, трябва да имат някаква култура просто за да оцелеят, но не се нуждаят от литература, за да предават своята култура. Тъй като не зависят от културата и изобретенията на другите за да живеят, техните занимания често са по-прости. Могат да са изискани по свой си начин, но не са цивилизовани в културно отношение.

Основната институция за предаване на културата е семейството. Семейството предава елементарните и основополагащи принципи за управлението, религията и икономиката на културата. Това, което те образова, действа като твое семейство.

Когато употребата на езика и естеството на семейството се променят, променя се основата на културата. Нейните обичаи, изкуства, философии, закони и т. н. основно ще се изменят с промяната на нейната основа. Следователно, от гледна точка на предаването на културата, семейството и езикът са тези, на които трябва да обърнем най-голямо внимание.

Някои хора твърдят: “Тъй като ние знаем повече от хората в миналото, защо трябва да губим времето си да изучаваме неща от нашето минало?” Това е едномерно схващане за историята. Такъв възглед за прогреса иска да изгори историческите мостове зад себе си – те повече не са ни нужни.

На този аргумент му липсва широчина и дълбочина. Познанието на настоящето е изградено върху познанието на миналото. Ако премахнем изцяло миналото, тогава премахваме основата, върху която сме градили. Ако в известен смисъл първо не познаваме писателите от миналото – техните идеи, не можем да знаем повече от миналото освен писателите – не можем да градим върху техните идеи. Когато престанем да ги познаваме, преставаме да знаем повече от тях. Не можем да стоим над техните рамене, ако не стоим върху техните рамене. Да стоим върху техните рамене означава да се ползваме от тяхната култура – да се ползваме от пренасянето на знание натрупвано от едно поколение към друго. Това е цивилизована култура – култура изградена върху литературата.

Човек без цивилизована култура е човек без минало, върху което да гради. Започва от самото начало. Има само настоящето. Загубил се е в културните гори. Няма цивилизация. Тъй като е изтрил миналото, върху което би могъл да гради, той е дивак, който трябва да изобретява наново всичко.

Човек без култура е човек без материалите за изграждане на бъдеще. Няма прогрес без култура. Културата е тази, която ни води напред. Както египетската култура от времето на Изход, която “не е познавала Йосиф,” така десетилетията на социализирано образование са отмили нашата култура и са подкопали основите на много културни абсолюти, така че сега имаме култура, която не познава реалността. Имаме политическа система, която не познава Конституцията. Имаме икономическа система, която не познава истинските пари. Имаме християнство – дори вярващо в Библията християнство – което не познава Писанията. И имаме семейства, които не познават основните елементи на образованието. Културата ни е поддържана от бюрокрация и технология – нейните единствени части, които са останали цивилизовани. Живеем само за да служим на себе си. Не се интересуваме нито от нашите предци, нито от нашето потомство. Живеем само за настоящето и затова сме културна плячка на всякакви грабливи птици.

Библейското християнство произвежда единствената цивилизована култура, която се предава чрез непогрешим писмен документ, предаван и живян на практика от семействата. То е единствената култура, която гради върху истинско минало и към истинско бъдеще. То е единствената култура, която служи на Бога с цялото си сърце, душа и сила. Всички други култури пропадат, защото са изградени върху подвижен пясък.

Ценности на културата

Общо казано, колкото повече опит имаме, толкова по-усъвършенствано става нашето знание и разбиране. Но усъвършенстването не е непременно добро нещо. Човек може да напредва в праведност, може да напредва в нечестие – и понякога е трудно да се види разликата на външен вид. Човекът, който става по-добър и по-добър в богохулството, кражбата с взлом или мошеничеството, може лесно да бъде разпознат като напредващ в нечестието. Но човекът, който става по-добър и по-добър в лъжите, измамата или лицемерието – колкото повече напредва в своето нечестие, толкова по-трудно е да бъде разпознат. Същото е вярно и за културата. Културата, която се изражда в открито идолопоклонство и разврат, е лесно да се разпознае като западаща. Културата, която усъвършенства своята парична заблуда и интелектуална измама, е също така западаща, но упадъкът се разпознава само от онези, които имат абсолютни културни стандарти, чрез които да мерят.

От къде идват такива абсолютни стандарти за културата? Хуманизмът заявява, че човекът е мерило за всички неща. Но Писанието заявява, че Господ, Създателят на човека, разкрива стандартите за оценяване на човека и неговата култура. Няма истински пасивна, безпристрастна или неутрална основа:

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява. – Матей 12:30

Нито има някаква обща основа:

Никой служител не може да служи на двама господари… – Лука 16:13

Идеята, че има обща основа между вярващите и невярващите, е лъжа. В Господното провидение, невярващите споделят много добри неща с вярващите.

. . . защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. – Матей 5:45 (Ср. Лука 6:35; Псалм 145:9)

Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. – Деяния 14:16, 17

Но невярващият взема даровете, които Господ му дава, и ги използва от рамката на своята лъжлива философия – своя погрешен мироглед, който оставя живия и истинен Бог извън картината. Неговите факти не са същите като фактите на вярващия. На повърхността фактите могат да изглеждат едни и същи, но имат изцяло различно значение, защото са тълкувани от изцяло различна рамка. Няма значение какви повърхностни прилики като че ли съществуват между тях, в основата си и в същината си философията на невярващия го води в всяка посока, освен към истинския и жив Бог. Той не обича Бога с цялото си сърце, душа и сила. Неговият плътски ум е вражда (той не е във вражда, той е вражда) против Бога и не може истински да бъде подчинен на Божия Закон (Римляни 8:7). Докато продължава да тълкува своя опит чрез погрешни – невярващи, скептични, хуманистични – презумпции, той всъщност става все по-невежа – тоест натрупва все повече лъжливи тълкувания на действителността, върху които сляпо се препъва. Той напредва в изграждането на лъжлива култура. Но тези, които оценяват своя опит чрез истинските презумпции – презумпции извлечени от Библията – поправят своето разбиране повече и повече в съгласие с истината, която им е открита. Те напредват в изграждането на истинска култура.

Тогава имаме ли законна употреба на делата на невярващите? Със сигурност имаме. Но това, което е скверно и нечисто, първо трябва да бъде изпитано и пречистено с огън и очистено с водата на разделението (Числа 31:23; Псалм 66:12), преди да бъде отделено за законна употреба. То трябва първо да бъде измито и променено за употреба за Господаря, преди да бъде използвано “в къщата,” тоест сред християните, или преди да бъде използвано “навън,” тоест в апологетично евангелизиране, в призоваване на Божиите хора от света.

Цели на културата

Не можем да общуваме с мъртвите, но те могат да общуват с нас.

. . . той и след смъртта си още говори. – Евреи 11:4

Когато изучаваме езика и писмеността на тези, които сега са мъртви, ние дочуваме техните разговори и се научаваме да разбираме техните мисли. Цивилизованата култура е обемът от познание, разбиране и мъдрост, които се натрупват и предават като презумпции от поколение на поколение. Този обем от събрано познание съставлява тъканта на културата. Дейността на членовете на обществото се определя от неговата култура. До степента, в която предаваме познанието и презумпциите на Писанието, нашето общество ще бъде проникнато и сплотявано от библейските идеи. До степента, в която християните не ги предават, нашето общество ще загуби соления си вкус и няма да става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Когато Израел не предаде културата, открита им чрез Мойсей, Господ ги изпрати в робство. Докато познанието за Писанията намалява в Америка, ценностите на другите култури – конкретно хуманистичната култура – запълват вакуума, тъпчат християнската култура и се настаняват временно върху нейния гроб.

Какво става с остатъците от християнската традиция? Не трябва да се отдаваме само на традиции. На традицията никога не трябва да се позволява да бъде авторите сама по себе си. Култура сплотявана единствено от традиция – дори и тази традиция да отразява Писанието – е обречена на провал. Културата трябва непрекъснато да бъде образована от авторитета на Писанието или в края на краищата ще загине и ще се превърне във вкаменелост, или ще се разпадне и разложи. Много институции в Америка, като църковните деноминации, едно време са били образовани и поправяни от Писанието, но след като са се отдалечили от авторитета на Писанието, или са превърнали своите добре отгледани традиции във вкаменелости, или са се разложили от вътрешно гниене.

Традицията е комуникационното средство, което ни пренася през времето до мястото, където сме сега. Но философията ни не трябва да бъде, “Очевидно това е работило в миналото, така че нека да се върнем към него.” Не трябва да захвърляме традицията, но трябва постоянно да я изпитваме чрез Писанията. Можем да спечелим много от разглеждането на традициите на нашето културно минало, но само ако сме способни да разпознаем добре изпитаните и истинни принципи, които са представени в нашата култура. Когато такива принципи са правилно, последователно и твърдо прилагани, тогава с течение на времето те могат да създадат сила, на която не може да се устои.

А какво да кажем за нашата традиция в литературата? Нашата литература е нашата история – но само ако я четем. Ако престанем да я четем, ние повече не принадлежим към нея. Настоящото поколение е било отделено от нашата история като е било отделено от нейната литература. Те не могат да я четат, защото не могат да четат, защото тя е премахната от библиотеките и защото общото знание за нейното съществуване е премахнато от нашата култура. По-лошо, културата, на която са учени, е плод на въображението на социални инженери. Можем да се смеем на неисторическите митове на древните, но нашата осиротяла култура изобретява и обучава себе си в свои собствени неисторически митове. Рим е имал свой пантеон на богове и лицензирани религии, а ние имаме наш собствен пантеон на еволюция и лицензирани учители. Единственият начин да поддържаме историческата реалност е да се храним с историческите сведения от миналото – но с това минало трябва да се борави правилно.

Трябва да позволим на мъртвите да ни говорят. Те имат ценни уроци за нас, ако само ги послушаме. Но ние трябва да изпитваме техните думи пред съда на Божието Слово. Трябва да уважаваме нашите предшественици, но не трябва да им се покланяме. Можем да слушаме традицията, но не трябва да я канонизираме. Ако изкупим техните думи, очистим ги и ги употребим законно, можем да изградим цивилизация, която почита нашия Господ. Но не се осмеляваме да използваме техните думи без да ги изпитаме и очистим чрез Словото.

Как да се отнасяме към другите култури?

Ако библейското християнство е единствената истинска култура, тогава как трябва да се отнасяме към другите култури, които ще срещнем в литературата? В Писанието има няколко примера за християнски сблъсъци с гръцката култура и може би най-назидателният е този на апостол Павел в Атина, записан в Деяния 17:16-34. Нека да изследваме този разказ внимателно и след това да видим какви уроци можем да научим от разказа. (Преводът на текста е наш собствен много буквален превод. – м.б.п.)

ПАВЕЛ В АТИНА

|17:16| А КАТО ГИ ЧАКАШЕ ПАВЕЛ В АТИНА, ДУХЪТ МУ ОСТРО СЕ БУНТУВАШЕ В НЕГО, КАТО ВИЖДАШЕ, ЧЕ ГРАДЪТ Е ПЪЛЕН С ИДОЛИ. |17:17| ЗАТОВА ПРЕДИ ВСИЧКО СПОРЕШЕ: КАКТО В СИНАГОГАТА С ЮДЕИТЕ И НАБОЖНИТЕ ЕЗИЧНИЦИ, ТАКА И НА ПАЗАРА И ВСЕКИ ДЕН С ОНЕЗИ, КОИТО СЕ СЛУЧЕШЕ ДА СРЕЩА. (М.Б.П.)

Атина беше и интелектуален, и религиозен център в древния свят. Петроний, съвременник на Павел, отбелязва на шега, “Страната ни е толкова изпълнена с божества, че можеш по-често да срещнеш бог, отколкото човек.” (Сатирикон, 17). Павзаний казва, “Нямаше място, където можеха да се видят толкова много идоли.” (В Атика, 17.24). (Ср. Цицерон, За отговорите на оракулите; Ксенофон, За Атинското държавно устройство.) Атина е била върхът на човешката култура. Всъщност целият цивилизован свят е говорел езика на атиняните – гръцки. Ако човек с мъдрост би могъл да открие Бога, най-вероятно е щял да го направи в Атина.

Павел остана сам в Атина. При вида на великолепното изящество и красивите форми на художествените творби, изложени в целия град – статуи, олтари, гробници, храмове – беше ли Павел подтикнат да развие дълбоко и пълно възхищение към най-висшето от гръцката култура? Въобще не. Вместо това духът му силно се развълнува в него – той беше силно предизвикан – срещу това, което тези неща изобразяваха: идолопоклонническото богохулство, бездънното невежество, интелектуалната уродливост, моралната поквара. Идолопоклонничеството е посвещение към нещо над посвещението към единия истинен и жив Бог. А идолопоклонничеството неизбежно води до извращение и падение. Поклонението пред красотата обожествява изкуството докато покварява човешката природа. Правилното място на изкуството е да служи на истинския Бог и да очиства човешката природа.

Първата реакция на Павел спрямо това идолопоклонничество беше да започне обоснована беседа (διαλέγομαι: упражняване на умение в изкуството на диалога, което предизвиква отговори от противник, за да докаже някакво заключение). Той спореше с юдеите в синагогата в съботния ден, а с езичниците на пазара през другите шест дни. Противопоставяше се на по-грубото идолопоклонничество на езичниците, които се покланяха на ваяни идоли, и на по-изтънченото идолопоклонничество на юдеите, които се пазеха от идоли, но вместо това се покланяха на своята националност – своето юдейство – своята традиция.

|17:18| СЪЩО НЯКОИ ОТ ЕПИКУРЕЙСКИТЕ И СТОИЧЕСКИТЕ ФИЛОСОФИ СЕ ПРЕПИРАХА С НЕГО; И ЕДНИ РЕКОХА: „КАКВО ИСКА ДА КАЖЕ ТОЯ СЕМЕСЪБИРАЧ?” А ДРУГИ: „ВИДИ СЕ, ЧЕ Е ПРОПОВЕДНИК НА ЧУЖДИ БОГОВЕ,” ЗАЩОТО ПРОПОВЯДВАШЕ ИСУС И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.

Павел трябваше да се сблъска и с още един вид идолопоклонничество. Това беше идолопоклонничеството на философията, която е поклонение пред човека – индивидуално и колективно. Епикурейците (последователи на Епикур, 341-270 пр. Хр.), признавали, че боговете съществува само на име, но отричали, че те упражняват някаква власт в света. Те отричали възкресението и безсмъртието на душата и твърдели, че върховната добродетел в живота е да задоволяваш прищевките на сетивата. Стоиците (последователи на Зенон, 334-262 пр. Хр.) твърдели, че всички човешки дела се определят от съдбата, вярвали в бог създател, не отричали, че боговете съществуват, но не вярвали, че хората получават някакво добро от боговете. Добрият човек е също толкова добър, колкото някой бог. Добродетелта е награда за самата себе си. Те също отричали възкресението, но вярвали в безсмъртието на душата. Най-вероятно академиците (последователи на Сократ и Платон) и перипатетиците (последователи на Аристотел) също са присъствали, но епикурейците и стоиците са били най-многобройни и техните философии са били най-противни на Благовестието. Те са били садукеите и фарисеите на гръцкия свят.

Когато тези епикурейци и стоици се противопоставиха (συμβάλλω: водя война с, Лука 14:31) на Павел на пазара, те презрително го нарекоха spermologos (σπερμολόγος: семесъбирач). Спермологос било названието на малка птица подобна на врана, която била известна с непрестанното си грачене и живеела от събиране на семена край пътя. Названието се използвало за хора, които без ред или метод събирали чужди твърдения и след това ги повтаряли на другите по същия начин, по който ги събирали – без ред или метод. Очевидно аргументите на Павел са били толкова лишени от изкусността на гръцката риторика, че звучали на тези философи като безредни измислици. Това само по себе си не е било престъпление. Всъщност атиняните дори харесвали нови разкази. Но римското право строго е забранявало проповядването на чужди богове без надлежно позволение с постановление на сената – religio licita. (Ср. Деяния 16:21; Тертулиан, Апология, 5: „. . . никой не може да бъде осветен за бог от императора, докато не е одобрен от сената.” Евсевий, Църковна история, Книга 2, Раздел 2: „. . . никой не може да бъде считан за бог от римляните освен чрез гласуване и постановление от сената.” Цицерон, За законите, Книга 2, Глава 8: “Никой човек не може да има отделни богове, нито нови богове; освен когато са публично позволени.”)

Theos (θεός: бог) означава бог по естество. Daimonion (δαιμόνιον: демон) означава обожествен човек. “Ромул, отец Бакх, с Кастор и Полукс, за техните изтъкнати заслуги, бяха приети в храма на боговете.” (Хораций, Второ послание, 1.5) Тъй като Павел им прогласяваше Благовестието на Исус – човек, възкръснал и възвисен до Божия престол, философите обвиняваха Павел в проповядване на чужди демони. За гърците това е звучало като обожествяване на герой – нов и чужд демон. Странно, по-късно в Ефес Павел срещна съпротива заради своя а-теизъм (Деяния 19:26), докато тук съпротивата беше заради неговия нео-теизъм.

Павел трябва да е слушал внимателно аргументите на епикурейците и стоиците, защото аргументът, който след това дава пред атинския съд, противоречи на техните философии. Всъщност той използва техните собствени идоли и техните собствени поети, за да докаже своите точки.

|17:19| ПРОЧЕЕ, ВЗЕХА ТА ГО ЗАВЕДОХА ПРЕД СЪДА РЕОПАГА], КАТО КАЗВАХА: „ИМАМЕ ВЛАСТ ДА РАЗБЕРЕМ КАКВО Е ТОВА НОВО УЧЕНИЕ, КОЕТО ТИ ПРОПОВЯДВАШ. |17:20| ЗАЩОТО ВНАСЯШ НЕЩО СТРАННО В УШИТЕ НИ; БИХМЕ ОБИЧАЛИ, ПРОЧЕЕ, ДА УЗНАЕМ КАКВО ЩЕ Е ТО.

Павел беше хванат и отведен на Аеропага, върховния Съд на Атина. Ареопагът официално се е събирал през нощта, за да не бъдат съдиите смущавани от вида на обвиняемите. На защитниците била строго забранена всяка реч, която би подтикнала членовете на съда към съжаление или съчувствие, но били ограничавани просто да излагат фактите и връзките между тях. Страните били поставяни под клетва да казват истината, призовавайки ужасни заклинания върху себе си и семействата си, ако нарушат клетвата, призовавайки за свидетели Ериниите. Съдиите изразявали своите решения като хвърляли камъчета върху маси, едната за оправдание, другата за осъждане. Правосъдието било толкова строго и безпристрастно, че и ищецът, и обвиняемият никога не смеели да го оспорят. Очевидно на Павел беше позволено това “изслушване,” за да се определи дали срещу него трябва да бъдат повдигнати някакви официални обвинения.

|17:21| А ВСИЧКИТЕ АТИНЯНИ И ЧУЖДЕНЦИ, КОИТО ПРЕСТОЯВАХА ТАМ, НЕ СИ ПРЕКАРВАХА ВРЕМЕТО С НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА РАЗКАЗВАТ ИЛИ ДА СЛУШАТ НЕЩО ПО-НОВО.

Атиняните са показвали забележителна степен на светско мислене в това, че са искали да знаят всяко появило се ново нещо. Хората, които са добре основани в истината, нямат подобна страст по простата причина, че знаят, че всъщност няма нищо ново, само нови разновидности на старото (Еклисиаст 1:9; 3:15; 7:10) и имат по-добри начини за прекарване на времето си.

И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. – Ефесяни 5:15, 16

Злите дни ще ви погълнат, ако не ги изкупите. Можете да бъдете погълнати от всяко ново нещо, или в същия смисъл от всяко старо нещо, което е ново за вас.

|17:22| И ПАВЕЛ, ЗАСТАНАЛ ВСРЕД СЪДА РЕОПАГА], КАЗА: АТИНЯНИ, ПО ВСИЧКО ВИЖДАМ, ЧЕ СТЕ МНОГО ИЗПЪЛНЕНИ С ПОЧИТ КЪМ ДЕМОНИ. |17:23| ЗАЩОТО КАТО МИНАВАХ И РАЗГЛЕЖДАХ ПРЕДМЕТИТЕ НА ВАШЕТО ПОКЛОНЕНИЕ, НАМЕРИХ И ЕДИН ЖЕРТВЕНИК, НА КОЙТО БЕ НАПИСАНО: НА НЕПОЗНАТИЯ БОГ. ОНОВА, ПРОЧЕЕ, НА КОЕТО СЕ КЛАНЯТЕ, БЕЗ ДА ГО ЗНАЕТЕ, ТОВА ВИ ПРОПОВЯДВАМ.

Явно Павел им отправя някакъв комплимент за тяхната религиозност.

Екумений показва, че пълният надпис върху този олтар може би е гласял,

θεοῖς Ἇσίας καὶ ῟Ευρώπης καὶ Λιβύης, θεῷ ἀγνώστῳ καὶ ξένῳ.

„На боговете на Азия, Европа, и Африка: На непознатия и чужд Бог.”

Аполоний от Тиана, съвременник на Павел, говори за жертвеници носещи надпис,

ἀγνώστις θεοῖς,

непознаваеми богове.

Лукиан използва тази клетва:

νὴ τὸν ἀγνώστον τὸν ἐν Ἇθῆναις,

Заклевам се в непознатия (бог) в Атина.

и заявява:

ὑμεῖς δὲ τὸν ἐν Ἇθῆναις ἀγνώστον ἐφευρόντες καὶ προσκυνη´ σαντες, χεῖρας εἰς οὐρανὸν ἐκτείναντες,

Открили сме непознатия бог на атиняните и му се покланяме с вдигнати ръце към небето.

(Филопатрис, 13.769; 29.180.) (Такива жертвеници също са споменати от Филострат, Животоописание на Аполоний Тиански 6.3; Павзаний, Атика 1.4; Минуций Феликс; Тертулиан.) Говори се, че Епименид внишава на атиняните да издигат статуи на “непознати богове.”

Юдеите са смятали Божието име за неизразимо, име, което не е познато и не трябва да бъде произнасяно. Езичниците са наричали юдейския Бог πάγκρυφος, „все-скритият.”

Въвеждането на нов бог е било капитално престъпление. Аргументът на Павел съдържа изящна правна хитрост: Това не е нов Бог. Това е Бог, Когото те вече са признали сред техните жертвеници – поне формално. Но Той е Бог все още непознаваем за атиняните. Скоро чрез Павел те ще приемат знание, за което ще попаднат под отговорност.

|17:24| БОГ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ СВЕТА И ВСИЧКО ЩО Е В НЕГО, КАТО Е ГОСПОДАР НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА, НЕ ОБИТАВА В РЪКОТВОРЕНИ ХРАМОВЕ, |17:25| НИТО МУ СА ПОТРЕБНИ СЛУЖЕНИЯ НА ЧОВЕШКИ РЪЦЕ, КАТО ДА БИ ИМАЛ НУЖДА ОТ НЕЩО, ПОНЕЖЕ САМ ТОЙ ДАВА НА ВСИЧКИ И ЖИВОТ И ДИШАНЕ И ВСИЧКО;

Като проповядва Бог, Който е създал всичко, Павел се противопоставя на епикурейците, които вярват, че светът е еволюирал чрез случайно съчетаване на атоми. Твърдейки, че има един вечен Бог, Който е Господар на всичко, Павел се противопоставя на техния политеизъм. Като твърди, че Създателят не живее в такива светилища, каквито има около тях в Атина, Павел се противопоставя на тяхното идолопоклонство. Като твърди, че истинният Бог е абсолютно независим и не се нуждае от нищо от хората, Павел се противопоставя на техните лъжливи форми на поклонение. И накрая, като твърди, че Бог е дал живот и дишане на всички, Павел се противопоставя на техните лъжливи философии за човешката независимост от Бога.

|17:26| НАПРАВИЛ Е ОТ ЕДНА КРЪВ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ НАРОДИ ДА ЖИВЕЯТ ПО ЦЯЛОТО ЛИЦЕ НА ЗЕМЯТА, КАТО ИМ Е ОПРЕДЕЛИЛ ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ВРЕМЕНА И ПРЕДЕЛИТЕ НА ЗАСЕЛИЩАТА ИМ;

Заявявайки, че всички народи произлизат от една кръв, Павел се противопоставя на възгледа на атиняните, че те са отделна и самосъздала се раса от хора. Не само че Бог е създал всички народи, Той също е предопределил къде и кога ще съществуват (Битие 9:25-11:9). Следователно отблъскването на персийското нашествие от гърците, и завладяването на света от гърците, и завладяването на гърците от римляните, всички те са били предопределени от Бога на Павел.

Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на племената според числото на израилтяните. – Второзаконие 32:8

С други думи, Богът на Павел управлява всичко, от най-малкото – живота и дишането на всеки човек – до най-голямото – световните империи. Това е върховен и всемогъщ Бог Създател, Който притежава всичко и следователно на Него се дължи всичко. Бог, а не човекът, е мерилото на всички неща. Павел спори срещу съдбата на стоиците и случайността на епикурейците, за пълната човешка отговорност.

|17:27| ЗА ДА ТЪРСЯТ БОГА, ТА ДАНО БИХА ГО ПОНЕ НАПИПАЛИ И НАМЕРИЛИ, МАКАР И В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ТОЙ ДА НЕ Е ДАЛЕЧ ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС;

Павел казва, че макар Бог винаги да е присъствал, тези мъдри атиняни, които Го наричат “непознатия Бог,” винаги са се препъвали в тъмнината, търсейки нещо, което са неспособни да намерят.

Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят от що се спъват. – Притчи 4:19

Те са търсили на всички погрешни места. Знаели са за Бога, но не са Го познавали като Бог.

Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четириноги и на гадини. – Римляни 1:21-23

Нещо повече, без откровение от Бога те никога няма да могат да Го намерят.

Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. – Йоан 11:10

Накрая, Павловият Бог дава знамение за времето времето и мястото, където всеки, който Го търси искрено, ще Го намери.

Като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно – в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля, – Ефесяни 1:9-11

Твърдението, че Бог е Личност, отделена от Своето Творение и все пак близко свързана с него, се противопоставя на пантеизма на стоиците.

Макар че Бог не е далеч от всеки човек и нещата, които е създал, съставляват всичко, което човекът е и което човекът притежава, и Той не го е оставил без свидетелство за Себе Си (Деяния 14:15-17), въпреки това езичниците никога не могат да Го намерят. Това, което им липсва, е откровение – и вътрешно, и външно (2 Коринтяни 4:6; Ефесяни 5:8; 1 Петър 2:9).

|17:28| ЗАЩОТО В НЕГО ЖИВЕЕМ, ДВИЖИМ СЕ И СЪЩЕСТВУВАМЕ; КАКТО И НЯКОИ ОТ ПОЕТИТЕ СПОРЕД ВАС СА РЕКЛИ: „ЗАЩОТО ДОРИ НЕГОВ РОД СМЕ.”

Стоиците са пантеисти, вярващи, че Бог е всичко във всичко. Павел отрича това, като казва, че Бог е създал всичко отделно от Себе Си, и че всичко е в Него. Тяхното съществуване зависи от Него и ако Той престане да произнася тяхното съществуване, те ще престанат да съществуват. И Той използва техните религиозни поети, за да докаже това.

Някои твърдят, че изразът, “Защото в Него живеем, движим се и съществуваме,” е поетичен цитат от Епименид (когото ще разгледаме по-късно). Няма съхранен ръкопис на гръцки поет, който казва това, и изречението не следва гръцката поетична форма, а връзката с Епименид е много предполагаема. Може би по време на своите обсъждания на пазара в Атина или от бележките, отправени преди от други на Аеропага, Павел е чул подобен израз. Може би е от гръцки поет. Може би той тук го е преработил, за да послужи на неговите цели. Може би.

Павел не изуми гърците със знания за тяхната философия, но знаеше достатъчно, за да им говори това, което имаха нужда да чуят, по начина, по който имаха нужда да го чуят. Явно Павел цитира разпитващите, когато казва, “както също някои от поетите – според вас – са казали.”

τοῦ γὰρ καὶ γένος ἐσμέν

защото ние сме също измежду неговото поколение.

Този израз съответства дума по дума на първата половина на петия ред на полухекзаметъра “Химн към Зевс (Юпитер),” намиращ се в Τὰ Φαινόμενα (5), астрономическа поема написана около 270 пр. Хр. от Арат, родом от Солис, град в Киликия недалеч от Тарс, където Павел е роден. Подобен израз (ἐκ σοῦ γα`ρ γένος ἐσμέν) се приписва на „Химн към Юпитер” (5), написан от Клеант от Ас (300-220 пр. Хр.), който е преподавал в Атина и е бил наследник на Зенон, основателя на школата на стоиците. Подобен израз също се намира и при астронома Арат и при поета Омир, както и на други места. Всъщност ние категорично не сме потомство на Юпитер, както Ератус и другите твърдят. Павел не отдава авторитет на самия цитат, но го преобразува, за да послужи на неговите цели. Точно това трябва да правят и християните с всичко, което използват от света – трябва да го преобразуваме в християнския мироглед, за да послужи на нашите цели. Целта на Павел беше да насочи вниманието към възгледа – който е съществувал дори сред езичниците – че ние всички сме свързани с божеството чрез сътворението. В този случай за целта на Павел е било изгодно да цитира извън контекста!

Има още едно място, където Павел пряко казва, че цитира гръцки автор. В Тит 1:12 Павел очевидно цитира поема, озаглавена, „Περὶ χρησμῖν,” “Относно пророчествата,” писана около 500 пр. Хр. от езическия пророк и предсказател Епименид, критянин по рождение, от град Кнос. Това стих в хекзаметър, цитиран от Калимах в „Химн към Зевс” (5.8), цитиран и от други на други места.

εἶπέν τις ἐξ αὐτῶν ἴδιος αὐτῶν προφη´της

Κρῆτες ἀεὶ ψεῦσται, κακὰ θηρία, γαστέρες ἀργαί. - Тит 1:12

Един от тях самите, техен собствен пророк, казва,

Критяните винаги са лъжци, зли, диви зверове, мързеливи лакомници.

Такава е била навсякъде репутацията на критяните, че да κρητζειν, “критянизираш,” означава да казваш лъжа. Това твърдение става много разпространен логически парадокс, наречен “Лъжците.”

Епименид казва, “Всички критяни винаги са лъжци.”

Епименид е критянин.

Следователно Епименид казва, че е винаги лъжец.

Ако вярваме това, което Епименид казва за критяните, че са лъжци, тогава не трябва да вярваме това, което Епименид казва за критяните, че са лъжци.

Но ако не вярваме това, което Епименид казва за критяните, че са лъжци, тогава трябва да вярваме това, което Епименид казва за критяните, че са лъжци.

Павел решава парадокса по единствения възможен начин, не като заявява, че Епименид говори истината, а само че “това свидетелство е вярно,” като измества вниманието към твърдението независимо от говорителя. Това трябва винаги да правят християните с цялата информация, давана от нехристиянски мирогледи. Те всички по характер са лъжци и това, което казват, е лъжа, поради неговата връзка с техния лъжлив мироглед, но ние можем да го обърнем за истината като го поставяме на правилното му място в нашия собствен мироглед, който е реалност. С други думи, рамката е това, което придава на всяка дума, факт или послание тяхната абсолютна истинност или лъжовност. Фактът, че кучетата въртят опашките си, е лъжа във всяка друга рамка на тълкуване освен християнската. Християнката рамка казва, че те са създадени да правят това за Божията слава (освен за други неща). Натуралистката рамка казва, че те случайно са еволюирали така и са химически предопределени да правят това без някаква върховна причина. Агностичната рамка казва, че не знаем нито как става това, нито защо става – то просто става. Така че когато невярващият казва, че кучето върти опашка, ние го тълкуваме през нашата собствена рамка и формално се съгласяваме с неговата истинност. Но когато това се постави в рамката на невярващия, то всъщност става лъжа. Няма еволюирало куче, което да върти опашката си по химическо предопределение. Няма куче, което да върти опашката си по напълно необясними причини. Има само куче създадено от Бога да върти опашката си. Всичко, което не се разбира в правилната му връзка с Бога, е лъжа. Преподаването на нещо – независимо колко безвредно може да изглежда – пропускайки неговата връзка с Бога, е лъжа. Писането на книга върху класическото образование, пропускайки неговата връзка с Бога, е лъжа.

От християнска гледна точка, когато критянинът Епименид казва, че критяните са винаги лъжци, той той посочва същностното противоречие във всички нехристиянски мирогледи. Въпреки това, изтълкувано от християнския мироглед, и Епименидис, и критяните са по характер лъжци, и всъщност всички хора в своето паднало състояние винаги са лъжци, ходещи в тъмнина (Псалм 58:3; 62:9; 116:11; Римляни 3:4; 1 Йоан 1:6).

Светското мислене е просто неспособност за такова разграничение като се създава така наречена „неутрална зона” на споделени провидения и “нетълкувани” факти. Но фактите в действителност са тълкувани – като неутрални! Лъжата е, че няма разлика между един факт в християнския мироглед и кой да е друг мироглед – като че ли всичко е относително. Не. Каквато и форма на познание да има невярващият относно Бога, той я потиска (Римляни 1:18, 19). Има абсолютна гледна точка и Бог ни дава Своята абсолютна гледна точка чрез Своето Слово, и ние прекарваме живота си тълкувайки света според гледната точка на Неговото Слово, а не според гледната точка на нечие друго слово.

“Критяните са винаги лъжци” (Тит 1:12) е единственият текст, където Павел определя думите си като цитат от езически пророк/поет. “Защото ние сме също негово потомство” (Деяния 17:28) е по-вероятно цитиране от Павел на разпитващите го, макар това да е спорно. Има трети текст (1 Коринтяни 15:33), където според мнозина Павел е цитирал гръцки поет.

Φθείρουσιν ἤθη χρηστὰ ὁμιλίαι κακαί

лошите другари покваряват добрите нрави.

Това изглежда като цитат от Менандър, комичен поет, който вероятно заимства своя израз от Еврипид.

Има още няколко текста, за които понякога се твърди, че Павел цитира или се позовава на други:

На гръцки автори (1 Коринтяни 9:16 – Сократ; 12 – Менений Агрипа; 1 Тимотей 6:10 – Бион, Демокрит или циника Диоген, и т.н.).

На еврейските гръцки апокрифи (1 Коринтяни 6:2; Ефесяни 6:11, 13; Римляни 9:21 – Мъдрост Соломонова 3:8; 5:17; 15:7).

На еврейския лъжеканон (Галатяни 5:6; 6:15; 1 Коринтяни 7:19 – Откровение на Мойсей).

Някои дори твърдят, че Исус е изучавал гръцки трагедии (“риташ срещу остена” Деяния 9:5; 26:14 – Есхил, Агамемнон, 1624). Е, трябва да се признае, че в Своето божествено всемогъщество възкръсналият Исус знае всичко, включително трудовете на Есхил. Но Исус не отдаде никакъв авторитет на Есхил. Този и всички други привидни цитати и позовавания са били просто добре известни и обичайни изрази – те са се предавали от човек на човек като официални монети и ние нямаме представа дали авторът, на когото за първи път е приписан цитатът, наистина е първият, който е използвал израза. Колко такива езически изрази са били първоначално еврейски, или на Ной, или на Адам? Всъщност не е възможно изразът да е бил измислен самостоятелно повече от един път. Всичко, което знаем, е, че някой някъде като че ли е казал нещо подобно.

Дали апостол Павел цитира тези езичници, за да покаже дълбоките си знания? Съвсем не. Всъщност, след като очаква неговите слушатели и читатели му лесно да ги разпознаят, тези цитати трябва да са били доста често срещани сред изразите, които хората са разменяли. Тези изрази често са били цитирани в литературата преди и по време на земния живот на Павел.

Ако кажем думите “управление на народа, чрез народа и за народа,” дали това ще означава, че подробно сме изучавали литературата на така наречената епоха на Гражданската война, или дори живота и делото на Линкълн, или то просто означава, че този цитат от Гетисбъргската реч е общоприет израз? (Всъщност, дали Линкълн сам е измислил този израз или го е дочул от неизвестен източник, или го е взел от Джон Уиклиф, който е използвал същия този израз петстотин години по-рано?)

Павел не се опитваше да впечатли своите слушатели със своята езическа ученост, нито с авторитета на езическите автори, които цитираше. Той просто все общоприети изрази от езическия контекст и ги използва за своите цели. Всъщност може да се каже, че гръцкият речников запас на Новия Завет е взет от езичниците за християнска употреба. (Някои също твърдят, че Павел е взел своя речник от гръцките философи.) Ние също вземаме английския речник за наша християнска употреба – както правим това точно сега. Ако Павел е бил учен позначавач на гръцката литература, тогава това, което наистина трябва да се обясни, е защо той цитира само няколко често срещани гръцки израза, които всеки вероятно може да разпознае или да разбере.

Някъде по пътя, Павел е прихванал нещо от елементарната “класическа риторика,” както се вижда то неговата склонност към класическите гръцки риторични похвати като

алитерация, антитеза, асиндетон, хиазъм, климакс, евфемизъм, хипербатон, литота, оксиморон, парадокс, парономазия, зевгма и др.

Павел също възприема факти от езическия живот, за да изобрази християнската истина.

Гръцки театър – 1 Коринтяни 4:9; 7:31; Евреи 10:33

Гръцка атлетика – 1 Коринтяни 9:24-27; Филипяни 3:12-14; 1 Солунци 2:19; 1 Тимотей 6:12; 2 Тимотей 2:5; 4:8

Римско право – Галатяни 3:15-18; 4:1-5; Ефесяни 1:5; Римляни 7:2

Римско победно шествие – 2 Коринтяни 2:14-16.

Но нито едно не е доказателство, че Павел е бил формално обучаван по гръцка или римска литература, история или философия. Павел просто е използвал за своите цели всичко, което е научил в гръцката и римската култури.

|17:29| И ТЪЙ, СЪЩЕСТВУВАЙКИ ПО ЕСТЕСТВО КАТО ПОТОМСТВО НА ТОЗИ БОГ, НЕ БИВА ДА МИСЛИМ, ЧЕ НЕГОВОТО БОЖЕСТВЕНО ЕСТЕСТВО Е ПОДОБНО НА ЗЛАТО, СРЕБРО ИЛИ КАМЪК, ИЗРАБОТКА НА ЧОВЕШКИ ХУДОЖЕСТВЕНИ УМЕНИЯ ИЛИ ОБОСНОВАНА ЛОГИКА.

Логиката е следната: Ако ние сме Божието потомство, то тогава Бог е много по-велик от нас. Тъй като сме много по-велики от умелите човешки изработки, тогава как можем да предположим, че Бог, нашия Баща Създател, някак прилича на изработка? Как е възможно родителят да бъде безкрайно по-нисш от потомството? (Ср. Исая 44:9-20.)

|17:30| ЗАТОВА, ПРОЧЕЕ, КАТО ГЛЕДА ОТВЪД ТЕЗИ ВРЕМЕНА НА НЕВЕЖЕСТВО ОТНОСНО НЕГО, ТОЗИ НЕПОЗНАТ БОГ СЕГА ЗАПОВЯДВА НА ВСИЧКИ ХОРА НАВСЯКЪДЕ ДА СЕ ПОКАЯТ, |17:31| ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА: НАЗНАЧИЛ Е ДЕН, В КОЙТО „ВЪЗНАМЕРЯВА ДА СЪДИ НАСЕЛЯВАНИЯ СВЯТ В ПРАВДА,” ЧРЕЗ ЧОВЕКА, КОГОТО Е ОПРЕДЕЛИЛ; КАТО Е ДАЛ ДОКАЗАТЕЛСТВО НА ВСИЧКИ, ВЪЗКРЕСЯВАЙКИ ГО ОТ МЪРТВИТЕ.

Създателят на всичко има всички права да бъде оскърбен от това, че Неговото потомство Го пренебрегва и унижава и по този начин навлича позор на себе си. Павел бегло отминава всичко това като “това невежество” и казва, че Бог “гледа отвъд” този дълъг период, когато са Го пренебрегвали, точно както човек гледа отвъд друг човек, който го оскърбява, пренебрегвайки го, сякаш другият човек въобще не заслужава да бъде в неговото присъствие или дори да съществува.

. . . живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. – Деяния 14:15-17

Павел заявява, че сега Бог заповядва на тези хора да се покаят от невежеството си. Той е отворил възможност – светлина светеща в тъмнината – за тях да бъдат избавени от тяхното невежество. Сега Той заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, (μετανοέω: metanoeo), буквално, да сменят умовете си, да променят разума си, да пренасочат своето мислене. Техните умове са вървели във всяка възможна посока – освен към Бога. Всички от така наречените “велики” постижения на гръцката култура – самият връх на всяка човешка култура според атинския ум (и все още в ума на мнозина днес) – са били за слава на всичко друго, но не и на истинския Бог, Който е направил всичко.

Но идва Деня на съда. Цялата култура ще бъде съдена. В случай, че се съмняват, самият Съдия възкръсна от мъртвите, доказвайки, че има власт над живота и смъртта (Матей 26:24; Йоан 5:27; Деяния 2:22; 10:40-42).

|17:32| А КАТО ЧУХА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ, ЕДНИ СЕ ПОДИГРАВАХА, А ДРУГИ РЕКОХА: „ЗА ТОЯ ПРЕДМЕТ ПАК ЩЕ ТЕ СЛУШАМЕ.” |17:33| И КАТО ГИ ОСТАВИ ТАКА, ПАВЕЛ СИ ИЗЛЕЗЕ ИЗМЕЖДУ ТЯХ. |17:34| А НЯКОИ МЪЖЕ СЕ ПРИЛЕПИХА ПРИ НЕГО И ПОВЯРВАХА, МЕЖДУ КОИТО БЕШЕ И ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ, ОЩЕ И ЕДНА ЖЕНА НА ИМЕ ДАМАР И ДРУГИ С ТЯХ.

В своята беседа Павел внимателно спазваше правилата на Аеропага срещу разбуждане на страсти. Той просто заявяваше учението и правеше логическите връзки (Ср. неговите проповеди в Деяния 24:10-25; 26:1-29.) Но именно неговото чисто учение и ясна логика в края на краищата подтикнаха неговите слушатели да прекъснат беседата. Епикурейците биха били сред хората, които са се подигравали на някакво бъдещо състояние след смъртта. Стоиците може би са били по-малко скептични, вярвайки в бъдещо състояние след смъртта, но твърде вероятно е техните думи, “пак ще те слушаме,” да са били като на тези на Феликс, който казва същите думи, но никога не ги изпълни (Деяния 24:25). Това несъгласие очевидно сложи край на процеса. Павел беше любезно освободен. Не можеха да го осъдят за престъпление без да осъдят също и себе си. На друго място Павел използва подобен метод за да внесе разцепление между фарисеите и садукеите (Деяния 23:6).

Ареопагитът е бил доживотен член на този Съдза живот, а никой не е можел да стане член преди да е бил архонт – градоначалник на Атина. Очевидно е повярвал известен държавен служител с висока репутация за интелигентност и поведение – Дионисий – а и други заедно с него – може би семейството му и приятелите. Също и жена на име Дамар е повярвала, а и други с нея.

Атина е била толкова пълна с философии и идолопоклонство, че е привличала всеки извратен ум към града. Въпреки че Бог има силата да обърне всеки, когото избере, въпреки това е вярно, че Той не призовава много мъдри хора от този свят (1 Коринтяни 1:26). В Атина и еврейската синагога, и езическият съд бяха твърде незаинтересовани да преследват Павел. Проповядването на Павел дори не настрои града срещу него. Умовете им бяха толкова покварени, че проповядването на Павел предизвика само временен интерес. Затова и евангелизирането на Павел нямаше големи резултати – подобно на Исус, Който беше удивен от неверието на Своите слушатели (Марк 6:6). Но дългосрочните последствия от проповядването на Павел не могат да бъдат истински преценени, докато не проследим какво е станало с Дионисий и Дамар. От няколко посети семена може да израсте голяма реколта в течение на времето.

Уроци, които можем да научим от Павел в Атина

Въпреки че този текст съдържа много ценни уроци, ние желаем да посочим тези четири:

  1. Павел изкупва онова, което е избрал от тъмнината на атинската култура, за да послужи на неговите цели. Но той все пак трябва да даде нов смисъл на това, което е изкупил, защото старият смисъл е бил определен извън реалността на християнския мироглед. Това е абсолютно вярно за всичко в света. Всичко – камъните, любовта, електрическите крушки, правителството – имат различнен смисъл в света на невярващите от този, който имат в света на вярващите.

  2. Знанието на Павел за гръцката наука беше най-елементарно – това, което обикновено може да се прихване при допир с културата. Знанието му за Христос беше възможно най-напреднало – което му давало възможност да знае как да подбира и избира всред гръцките отпадъци това, което би послужило на неговите цели. Не му беше нужно да познава дълбокия мрак на гръцката философия – бездната на Сатана, за да проповядва висотата на Христос. Малко граматика, малко логика и малко реторика могат да извървят дълъг път.

  3. Някои места привличат хората, които обичат тъмнината и тези места често са най-“религиозните” и “философски” места. Ерусалим имаше своите садукеи и фарисеи. Атина имаше своите стоици и епикурейци. Вашингтон има своите консерватори и либерали. Аргументите на Павел не впечатлиха светските хора. Те обичали своите си лъжи – своите си мирогледи – твърде много, за да дойдат при светлината.

  4. Светските неща ще погълнат нашето време. Атиняните прекарваха времето си събирайки нова информация. С други думи, макар да обвиниха Павел, че е семесъбирач, те самите бяха семесъбирачи и лешояди, търсещи нещо ново да ядат. (Тези, които обвиняват невинния, обикновено са виновни за престъплението, за което обвиняват другите.) Не трябва да се вплитаме в безкрайното търсене на света за нещо ново. Трябва да се задоволяваме със следване на нашето призвание от Господа да ограничаваме нашето търсене до онези неща, които се включват в нашето призвание, и да уповаваме на Бога да ни даде всичко друго, от което можем да се нуждаем по нашия път. Не трябва да се стремим към смесено и безполезно знание заради самото знание.

КАКВО Е КЛАСИКА?

В тесния смисъл понятието “класика” може да означава известните трудове или автори на древната гръцка и римска литература. В точния смисъл това е “хуманистична класика.” Но ние използваме понятието “класика” в по-широк смисъл да означава това, което е с добра форма и дълготрайна стойност – без значение от времевия период. Има гръцка класика и римска класика, средновековна класика и ренесансова класика, класика на Реформацията и съвременна класика. Тъй като двата критерия – добра форма и дълготрайна стойност – са субективни, винаги ще има несъгласия коя книга изпълнява тези критерии. Някой може да постави под въпрос формата на някое литературно произведение, друг да постави под въпрос неговата стойност. Вие ще трябва да определите тези неща за себе си, но ние ще ви дадем няколко показателя преди края на тази глава.

Можете да намерите многобройни списъци с класика, превъзходни книги, препоръчителни четива, желателни четива за колежа, изисквани четива за обща грамотност, и така нататък. Бихме могли да изпаднем във финансов и емоционален банкрут, ако четем всички книги от тези списъци. Някои предлагат най-малко да се запознаем с материята – сюжета и героите, темите и съдържанието – на всички книги от списъците. Не е възможно за обикновения човек да направи това и да има собствен живот.

Кой очаква от нас да знаем всичко? Кой ни задължава с тези списъци? Искаме ли да следваме човешки списъци или трябва да напишем наши собствени? Казано е, “Когато си в Рим, прави като римляните.” Въпросът е, къде искаме да отидем, в Рим или в Сион? В края на краищата трябва да пленим всяка класика да се покорява на Христос, иначе тя е безполезна. Ако не можем да я използваме да прогласява библейския стандарт в библейски мироглед, тогава не можем да я използваме.

КАК ДА КЛАСИФИЦИРАМЕ ЛИТЕРАТУРАТА

Четири категории в литературата

Можем да разделим литературата на четири отделни категории: вяра, факти, художествена литература и фантастика.

  1. Вяра – сведенията за Бога в Писанието. Това е факт, но съвършено сведение за факта. То е в отделна категория само по себе си и винаги трябва да бъде разглеждано така. Да, има проблеми с текста, превода и тълкуванието, но това са проблеми създадени от хора, а не проблеми присъщи за самото Писание. Трябва да погледнем в самите Писания, а не в човешките теории, за това как трябва да се справяме с такива проблеми.

    Писанията са разделени на Стар Завет и Нов Завет. Евреите са разделяли Стария Завет на двадесет и три книги:

    1. Пет книги на Закона (Тора): от Битие до Второзаконие.

    2. Седем книги на Пророците (Невиим), включващи тримата ранни пророци: Исус Навиев, Съдии, Книги на Царете (четирите считани за една книга); тримата късни пророци: Исая, Еремия, Езекиил; и дванадесетте малки пророци: от Осия до Малахия (дванадесетте считани за една книга).

    3. Единадесет книги на Писанията (Кетувим): Псалми, Притчи, Йов, Песен на Песните, Рут, Плачът на Еремия, Еклесиаст, Естир, Данаил, Ездра и Неемия (двете считани за една книга), Летописи (двете считани за една книга).

    По-разпространеното гръцко разделение на Стария Завет подрежда същия материал в тридесет и девет книги:

    1. Пет Книги на Мойсей (Петокнижие): от Битие до Второзаконие.

    2. Дванадесет Исторически книги: от Исус Навиев до Естир.

    3. Пет Поетични книги: от Йов до Песен на Песните.

    4. Седемнадесет Пророчески книги, включващи петте големи пророка – от Исая до Данаил; дванадесетте малки пророка – от Осия до Малахия.

    Новият Завет е разделен на:

    1. Пет Исторически книги: включващи четирите евангелия – от Матей до Йоан; Деяния на апостолите.

    2. Двадесет и едно Доктринални и практически послания: включващи четиринадесет Павлови послания – от Римляни до Евреи; седем съборни послания – от Яков до Юда.

    3. Една Пророческа книга: Откровение.

  2. Факти – описанията на хора за тяхното разбиране за реалността. Всички описания на факти са неизбежно избирателни, а гледната точка на автора подбира и подреждат фактите. Поради тъмнината на греха, това, което се представя от хората като фактически, никога не е съвсем действително – винаги е оцветено и затъмнено по някакъв начин от нашите лъжливи възприятия. Винаги трябва да внимаваме за това. Има искрени грешки – които вярващите допускат през цялото време, а има и неискрени грешки – които съзнателно са вкарани в описанието, за да заблуждават. И двата вида трябва да бъдат откривани и поправяни.

    Видовете фактическа литература включват: писма, статии, речи, списания, книги, енциклопедии.

    Предметите на фактическа литература включват:

    • Философия – метафизика, логика, етика, психология и др.

    • Религия – църкви и секти, теология, други религии и др.

    • Обществени науки – политика, икономика, право, образование и др.

    • Език – лингвистика, древни и съвременни езици и др.

    • Чиста наука – математика, геология, физика, астрономия, химия, биология, зоология, антропология, палентология и др.

    • Технология – инженерни науки, строителство, промишленост, земеделие, домашна икономика, бизнес, медицина и др.

    • Изкуства – ­музика, изобразително изкуство, скулптура и книгопечатане, декорация, фотография, архитектура и озеленяване, и др.

    • Литература – древна литература, чуждоезична литература, английска и американска литература и др.

    • История – древна история, световна история, американска история, биография, география и др.

  3. Художествена литература – човешки измислици, но основани на реалността. Ако измислиците бяха задължително зли, тогава притчите на Исус биха доказали, че Той е грешник. Ние непрекъснато измисляме какво ще кажем, и художествената литература е продължение на това. Тя е уязвима на същите грешки като фактическата литература, но има допълнителното качество, че голяма част от нея не може да бъде сравнена с други записи на фактите.

    Различните видове художествена литература включват: разкази, притчи, поезия, драма, есе, хумор, сатира и др.

  4. Фантастика – човешки измислици, но не основани на реалността. Точно както Писанието е факт, но специален вид факт, така и фантастиката е художествена литература, но специален вид художествена литература. Фантастиката е художествена литература, която е преминала в свят, който действа различно от реалността. Трябва да осъзнаваме характера на този свят. Ако той е основан върху реални принципи и съответства на реални неща, тогава може да служи на реални цели. Басните за животни, които използват някои характеристики на животното, но също дават човешка личностност на животното, могат да бъдат сравнени с притчите на Соломон, които сравняват хората с някои отличителни характеристики на дадено животно. (“Виж мравката.”) Но трябва да сме много внимателни с всяка фантастика, която изопачава и извращава връзките, която измисля свръхестествени сили или която променя моралните следствия от човешките действия. Можем да измисляме такава фантастика да покажем колко противоречив и самоунищожителен би бил такъв свят, за да съпоставим това с чудото на Божия ред. Но целта на много такива фантастики е да измислят свят отделен от Бога. Това е първата стъпка на лъжливата религия и митологията (като еволюцията). Това е измисляне на нова вяра конкурентна на истинската вяра – вярата на Писанието, която е нашата първа категория литература. Тъй като истинската вяра и новата митична вяра не могат да съществуват заедно, новата митична вяра трябва непременно да разглежда нещата от реалността като че са мит – независимо дали наистина го казва или не. Много деца са толкова вплетени в този живот на митологична фантастика, че са изгубили връзка с истинските морални последствия от своите действия.

Очевидно границите между тези четири литературни категории не са абсолютни или ясно разграничени. Например, една поема може да бъде факт, художествена литература или фантастика – или и трите едновременно. Със сигурност е вярно, че много неща от философията и науката биха могли по-добре да бъдат класифицирани като художествена литература или дори фантастика. Казваме това с известен хумор, но също и твърде сериозно.

ИЗБОР НА ЧЕТИВА

Да изгориш или да не изгориш?

Когато израилтяните влязоха в Обещаната земя, беше им заповядано да изличат цялата ханаанска литература.

. . . Когато минете през Йордан в Ханаанската земя, изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища. – Числа 33:51, 52 (Ср. Изход 23:24, 32, 33; 34:12-17; Второзаконие 7:2-5, 25, 26; 12:2, 3, 30, 31; 20:16-18; Исус Навиев 23:7; Съдии 2:2.)

В Новия Завет покаялите се християни изгаряха своите магьоснически книги.

Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници. – Деяния 19:19

Не се казва, че са изгорили всички книги, които са имали, а само че е имало книги, които независимо от тяхната светска стойност, е било по-добре да бъдат изгорени. По същия начин може да има неща, които светът счита за “литературна ценност,” но които, поради тяхната способност да съблазняват малките, е по-добре да бъдат оставени за по-зряла възраст, или в някои случаи изобщо да бъдат изоставени.

Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. – Матей 5:29, 30

Трябва да сме готови да се откажем от всичко в този свят, преди да можем да изкупим нещо за Господна употреба.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик. – Лука 14:33

Светските ценности не могат да бъдат наши ценности.

Десет принципа за избор на четива

Ето някои от принципите, които сме развили за нашето семейство, за да различаваме коя литература да “изкупим” и коя да “изгорим.”

1. ПРАВЕТЕ КАКВОТО Е УГОДНО НА ГОСПОДА.

За да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; – Колосяни 1:10

А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. . . . – Евреи 11:6

Ако отидете на място, където не трябва да ходите, и видите неща, които не трябва да виждате, и чуете неща, които не трябва да чувате, вие ще извършите това, което не трябва да вършите. Можем да чуем някой да казва, “Ами, Библията е пълна с описания на нечестиви човешки дела.” Вярно е, но Библията също ни казва какво да мислим за цялото това нечестие. И макар Библията да не е особено подробнав описването на извратеността, има части от Библията, които просто не четем на малките деца. Евреите не биха позволили малко дете да чете Песен на песните – не че Песен на песните е нечестива, но част от материала не е подходящ за малко дете. Не трябва да съблазняваме малките.

А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда! – Матей 18:6, 7

2. НЕ СЛЕДВАЙТЕ СВЕТА.

И недейте се съобразява с тоя свят; но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. – Римляни 12:2

Няма нужда да възприемаме ценностите и стандартите на света, за да паснем и да доказваме на света, че не сме на по-ниско ниво. Ние не търсим тяхното приятелство или одобрение. Не позволявайте света да ви определя. Ако сте християнин, тогава трябва да позволите Господ да определя вас и всичко, което вършите, докато търсите как да Му угодите. Не се срамувайте да определяте всички неща от християнска гледна точка.

Светското мислене се поражда от липса на зряло разграничаване от света. Не казваме да “бъдете амиш” – всъщност, амиш имат своя собствена форма на светско мислене, в техния собствен малък свят. Старият Завет имаше детински правила – не докосвай, не вкусвай, не пипай – съответстващи на тяхната първобитна култура съставена от основните учения на света (Колосяни 2:20, 21; Галатяни 4:3). Новият Завет изисква зрялост – не детински правила, а по-пълно разбиране. Под Благовестието всички неща са законни, когато се използват законно, но свободата на Благовестието е закона на зрялостта (Яков 1:5) да правиш всичко за Божия слава, не да угаждаш на плътта.

3. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА СВЕТА ДА ВИ СЛЕДВА.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света. – Яков 1:27

Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. – Притчи 4:23

Светът иска да ви бъде приятел – но само при неговите условия. Няма неутралност. Ако дадене литературно произведение не може да бъде използвано да изгради християнска култура у децата ни, тогава без значение колко неутрално може да изглежда, то ще бъде използвано да изгради нещо културно антихристиянско в нашите деца. Светът ще ни оскверни, ще ни опетни с нечестие и светски похоти. Комедиите на Аристофан, например, са пълни с извратени теми, които омърсяват въображението и съвестта. Дори езичникът Плутарх критикува пиесите на Аристофан като отвратителни и пропаднали (Нрави, Х, 1.467 и 4.471-473). Къде да отидем, за да си върнем чистотата?

4. ВРЕМЕТО НИ ПРЕЗ ДЕНЯ Е ОГРАНИЧЕНО.

Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието. –Колосяни 4:5

Има много неща, които можем да правим, но как най-добре да прекараме времето си? Губенето на времето е антихристиянско.

5. СТАРО НЕ ОЗНАЧАВА ДОБРО.

Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. – Колосяни 2:8

По-добрите неща обикновено са стари, но само защото нещо е старо, не означава, че е добро.

Чели ли сте някога някои от трудовете на Джон Бънян? Чели ли сте Робинзон Крузо? Това са чудесни литературни произведения, които ще искате децата ви да четат отново и отново.

Гръцките историци като Ксенофон или Тукидит могат да се окажат полезни при изучаването на история – макар че трябва да разбираме, че те пишат от невярваща гледна точка и че са просто хора, предаващи лъжите и изопачаванията на самите тях и на други хора.

Кентърбърийски разкази са пълни с грозни и нечестиви брътвежи, неподходящи за малките очи или уши, и всичко, което човек би могъл да пропусне, ако не ги прочете, ще се придобие от това, което ще получи, ако чете нещо друго. Може да има раздели, които да имат някаква стойност, но можем да използваме по-добре времето си, отколкото да нахлузим работните ботуши и да газим през мръсотията за няколко кочана царевица.

Имате ли в библиотеката си Метаморфозите на Овидий? Предлагаме ви да ги сложите на много висок рафт.

Ние накарахме нашите деца да четат Беоулф в пълната форма и да напишат съчинение върху него. Докладът на Ханс беше озаглавен, Биреният Вълк [англ. Beer-wulf]: Разказ за това как Бог използва едно чудовище да махне бирариите от земята. Достатъчно казано.

6. ТОВА ПОЛЕЗНО ЛИ Е?

Всички неща са позволени за нас като християни – но само ако ги използваме законно.

Всичко е законно за мен, но не всичко ми носи полза. . . . – 1 Коринтяни 6:12 (м.б.п.)

Всички неща са законни за нас като християни, но само ако ги използваме законно – според правилната им употреба.

Но ние знаем, че законът е добър, ако човек го използва основателно; - 1 Тимотей 1:8

Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото – 1 Коринтяни 6:13

Не можем да злоупотребяваме с нещата по начин, който противоречи на Божия закон.

Павел стеснява областта на употребата до онези неща, които носят полза. Думата преведена като полза буквално означава да свържа неща, така че да направя полезен принос. Това, което използваме, трябва да свързва за нас нещата по полезен и печеливш начин. Питагор и Евклид може и да са развили полезна геометрия, но философията им е глупава. Изучаването на тяхната философия би било полезно само като изучаване на плътския спекулативен ум – изучаване, което има много по-ограничена употреба от геометрията. Всички неща трябва да бъдат направени да служат на Господ Исус, иначе нямат добро предназначение. За да не мислите, че ние защитаваме някаква крайно тясна и строга приложна философия, не го правим ние – Исус го прави. Ние не сме съдиите за това как другите употребяват нещата. Те трябва сами да отговарят за това. Може би има неща, които те могат да използват, а ние не можем, и обратно, просто поради различията в нашето устройство, способности и опит.

7. ДАЛИ ТОВА НАСЪРЧАВА ДОБРИ НАВИЦИ?

. . . Всичко е законно за мен, но самият аз не искам да съм под властта на нищо – 1 Коринтяни 6:12 (м.б.п.)

Това, което изучаваме, не трябва да бъде от такова естество, че да може да има власт над нас – като пристрастеност, мания или неконтролиран навик, който поставя върху нас такива изисквания, че праведността вече няма власт над нас. Не трябва да ставаме слуги на нечестието. Едно приложение на това в класическата литература е, че не трябва да приравняваме класическата и библейската литература. Това създава неравностойно впрягане и класическата литература винаги ще се издигне като господстваща. Трябва да направим всичко да служи на библейската литература. Никога не трябва да правим от слугата господар.

8. ДАЛИ ЧЕТЕНЕТО НА ТОВА ЩЕ РАЗВИЕ МОЕТО ОБРАЗОВАНИЕ?

. . . Всичко е законно за мен, но не всичко назидава. – 1 Коринтяни 10:23 (м.б.п.)

Назидава означава да изгражда, да подпомага правилния растеж. Някои неща не подпомагат здравословния растеж. Някои неща спомагат за извратен растеж. В зряла възраст може да послужи за назидание да знаем, че съществуват някои извращения, но никога не е назидателно да разсъждаваме върху и да изследваме бездните на покварата. Никога.

Не влизай в пътеката на нечестивите, и не ходи по пътя на лошите. Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини. – Притчи 4:14, 15

И не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е и да се говори. – Ефесяни 5:11, 12

Има някои произведения, които ако трябва да бъдат четени – особено от деца, трябва да бъдат цензурирани. Цензуриране означава дабъдат очистени от твърде образните цинизми – или в самия текст, или когато родителят чете текста на глас. Макар че трябва да четете гръцките и римските историци и биографи (като Херодот, Ливий, Плутарх и Диоген Лаерций), ако искате да имате някаква представа за древна история, все пак от време на време ще откривате текстове, които ще ви правят да се изчервявате.

9. ДАЛИ ТОЗИ МАТЕРИАЛ ДЪЛГОТРАЙНА СТОЙНОСТ?

И които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашният образ на тоя свят преминава. – 1 Коринтяни 7:31

Само нещата, които са от Господа, имат дълготрайна стойност. Всичко останало ще премине. Ако нещо не може да бъде изкупено за Негова употреба, то е безполезно. Ако не може да служи на библейските цели, то неизбежно ще подкопава библейските основи като следва други светски цели. Някои от речите на Перикъл, Изократ и Демостен са сериозни примери на историческо, политическо и риторическо съдържание, но само доколкото са изкупени за Господна употреба.

10. КОГАТО СЕ СЪМНЯВАТЕ, ОСТАВЕТЕ ГО НАСТРАНА.

... а всичко, което не става от убеждение, е грях. – Римляни 14:23

Както храна, която е била дълго време в хладилника и не изглежда – или мирише – твърде добре, “Когато се съмнявате, изхвърлете го.” Животът е твърде кратък, а нещата са твърде много, за да се измъчваме за няколко малки неща, които ако открием, че са наистина толкова важни, могат винаги да бъдат научени в по-зряла възраст. Никога няма да достигнем мястото, където ще кажем, “Няма какво да се прави.” Има твърде много неща за правене и на нас ни е почти приятна възможността да премахнем нещо.

Независимо дали сте съгласни с нашето разбиране на тези принципи, трябва да се съгласите с ценността да се положат някакви принципи. Родителите също са уязвими на натиск от другите – на натиск от другите в класическото домашно училище. Ако някой ви показва своя дълъг списък с класика, който неговите деца четат, не започвайте да се съмнявате или измъчвате, а се върнете към вашия списък с принципи и се придържайте към тях.

Едно време и ние следвахме списъци. Използвахме учебна програма, която изискваше четенето на гръцка митология. Децата ни забелязаха, че тя е пълна с безнравственост и не смятаха, че трябва да я четат. Ние самите никога не бяхме я чели, но се доверявахме на учебната програма и подозирахме, че те искат да избягат от задълженията – докато не я прочетохме! Покаяхме се. Това не беше в съгласие с нашите принципи как да оценяваме литературата.

Изисквайте от децата си да четат тези класически произведения, които са в съгласие с принципите на вашето семейство и забравете останалото. Има огромен брой класически произведения, които са добри, а времето е ограничено.

Къде да поставите границата?

Всички ние осъзнаваме, че е необходимо да прокараме някаква граница, но понякога може да е трудно да видим къде да поставим тази граница. Няма ръководства, които да ни дадат цялостни напътствия. Различните ситуации изискват различни решения, а тези решения трябва да бъдат взети по зрял начин, като се прилагат здрави принципи. Ето някои от границите:

  1. Между святото и светското. Не трябва да разглеждаме Библията като просто една от книгите. Всички човешки произведения са светски. Библията е свята и въпреки че хората са въвели случайни грешки в текста чрез грешен препис, в основата си Библията не е увредена от човешките грешки. Тя е била запазена през вековете като единствено непогрешимо ръководство към цялата истина. Така че ние не разглеждаме Библията със същия вид критика, както човешките думи.

  2. Между богоугодно и небогоугодно. Въпреки че и Джон Бънян, и Езоп са хора, Пътешественикът и Езоповите басни са в различни категории. Те дори не играят една и съща игра. Едното е от човек, който е познавал светлината и е ходел в светлината, а другото е от слепец, който се е спъвал в тъмнината. Първото може да бъде използвано за усъвършенстване, а второто трябва да бъде изкупено и преобразено под въздействие на светлината.

  3. Между приличното и неприличното – вулгарното, грубото, неприличното, сквернословното, порнографското, скандалното, безсрамното, безпринципното, поквареното, безсрамното – ами, схванахте идеята. Произведенията на Софокъл, един от великите гръцки драматици, отразяват неговия сексуално извратен и неморален живот. Зигмунд Фройд заема сюжета на една от неговите пиеси, Едип цар, за своите извратени теории за сексуалността.

  4. Между това, което е подходящо за децата и това, което възрастните могат да понесат. Малките деца не трябва да бъдат изложени на неприлични неща. Това важи дори за някои части от Библията. Въпреки че възрастният може да е способен да се отърси от някоя случайна вулгарност, никой възрастен не е способен да устои на непрекъснат поток от вулгарности.

  5. Между стойностното и безстойностното. Светът е пълен с “поносими,” но безстойностни неща. Дяволът няма нужда да ни държи заети със следване на злото. Докато ни държи настрана от следване на стойностното, неговата цел е осъществена. Прочетете Пътешественикът преди да изпадате в нереалния свят на някой безмозъчен роман или детективски разказ.

  6. Между доброто и най-доброто. Животът е кратък и времето е ограничено. Как най-добре можем да изкупим времето си? Има трудни решения за вземане, а ние се учим това само чрез опит, и никога не се научаваме съвършено.

  7. Между най-доброто и най-доброто. В края на краищата ще осъзнаете, че Бог ви призовава в определена посока в живота. Когато се сблъскате с много от най-добрите възможности за избор, в края на краищата ще се научите да избирате много неща според това каква литература най-много подхожда на вашето призвание.

Тези правила трябва да се прилагат към древната, и към съвременната литература. Ако не позволяваме на нашите деца да четат Том Джоунс или Хедър има две майки, защо да им позволяваме да четат Илиада от Омир или Жабите от Аристотел?

Има литература, която заслужава да бъде изгорена. Това което съблазнява вас или вашите деца, трябва да се „изгори” за вас. Не съветваме да изгорите всякаква класическа литература. И без друго е твърде късно да го направим. Но мислим, че част от нея може да бъде изгорена без големи загуби. (Има много съвременни произведения от същия тип, на които с удоволствие бихме запалили клечката.) Но ако изгорим цялата, тогава ще трябва да напишем част от нея отново – в изкупена форма.

Подходящи възрасти

Въпрос: Кои неща за кои възрасти са подходящи?

Отговор: Писанията многократно поставят границата между поклонението на истинския Бог и всякаква друга религия. Малките деца не са отговорни за този вид знание, защото не могат напълно да го разберат. Родителите са отговорни за това на какво учат своите деца. Да съблазниш някои от тези малките е сериозно престъпление.

И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. – Лука 17:1, 2

От непрестанните предупреждения към Израел да не оставя никакво познание за лъжливи богове в земята, трябва да разбираме, че това не е маловажно в Божиите очи. Трябва да разбираме принципа и да го прилагаме внимателно.

Няма начин това да се оценява еднакво за всички. Различните семейства са на различни нива на културна зрялост и ще се отнасят към различните неща по различен начин. Поради културната им среда някои семейства са по-често атакувани с противни възгледи, така че могат да са принудени да обучават децата си по-обширно върху противните възгледи. Но трябва да има някакви общоприети граници.

  1. Различните възрасти могат да работят с различни материали.

  2. Различните деца могат да работят с различни материали.

  3. Нищо не трябва да поражда неподходящи или небогоугодни страсти.

  4. Образното описание на действия на изродена поквара трябва да бъдат пропускани.

С малките деца трябва да на основата на това, което е необходимо да се знае. Това важи дори за Писанията. Когато четем за лъжливия бог Ваал, децата нямат нужда да познават подробностите на изродената поквареност, до която хората са стигали в поклонението си на този лъжлив бог. Един начин да работим с препратки към гръцката и римската митология, използвани в учебната програма или речниковите изучавания, е просто да обясняваме значението на думите какво описват и тогава да дадем Божията гледна точка за това. По този начин няма да прославяте идоли и лъжливи богове като правите изучаването им твърде интересно и занимателно. Обърнете внимание на следните бележки относно допира до езически учения:

1. Малкото дете може да се обърка. Детето може да казва, че разбира разликата между библейските чудеса, ангелите и боговете и техните езически съответствия, но съответствията са измислени от демоните точно за да объркат възрастните – да не говорим за децата. Няма значение дали децата ни “вярват” в митове; това, което е от значение е, че митовете имат въздействие върху нашите деца. (Много езичници не вярват в митовете, но въпреки това настояват, че те имат стойност. Дори невярващите, които считат Библията за митове, използват Библията като „морално” въздействие.) Няма значение, че вие разграничавате между “измислените” езически митове и “истинската” библейска история. Децата ще се сблъскат със сходствата. Сатана ги е “вдъхновил” да бъдат сходни. Фалшивата доларова банкнота няма да стигне далеко, ако изглежда като карикатура. Разликите, които възрастният вижда, може да не са така очевидни за малките умове, въпреки техните способности да повтарят вашето настояване, че има разлика. Малкото дете ще се затрудни да разбере разликата между парите за игра и истинските пари, между фалшивите и истинските пари, между сниманите и истинските пари.

2. Детето може да стане нечувствително към неморалността. Твърди се, че много деца стават нечувствителни към насилието и убийството поради достъпа до тях чрез телевизията. Достъпът до неморалността на езическата литература може по същия начин да създаде закоравяло безразличие към нея.

Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят. . . . – Еремия 6:15; 8:12

Всеки трябва да открие правилния баланс между познанието за истината и познанието за извращенията в света, но най-малките трябва да имат повече познание за истината и никога познанието за извращенията не трябва да става господстващо. Задълбоченото познаване на истината ще помогне на децата да забележат заблудата, когато я видят. Но постоянното хранене със заблуди без библейска критика е опасно.

Може ли някой да тури огън в пазухата си, и дрехите му да не изгорят? Може ли някой да ходи по разпалени въглища, и нозете му да се не опекат? – Притчи 6:27, 28

Тогава как може едно дете на една чувствителна възраст да чете литература за неморални неща и да остане недокоснато? Едно нещо е да се подхлъзнеш от скала и да се молиш Господ да те спаси. Друго е да скочиш и да очакваш Той да ти помогне.

3. Детето може да не различава святото от обичайното. За съжаление изглежда и самите ние като възрастни имаме малко усещане за това, и не учим и нашите деца на това. Когато като Божии хора се събират за поклонение, гледаме ли на събранието (не сградата, а събранието) като на най-святото място в храма на живия Бог? (1 Коринтяни 3:16, 17; 6:19; 2 Коринтяни 6:16; Ефесяни 2:21, 22; Евреи 3:6; 1 Петър 2:5) Или гледаме на него като на обикновено публично събиране? Ние самите трябва да възстановим това разграничаване и да научим децата си на това. Те никога няма да се научат да разбират разликата между чистото и нечистото, между обичайното и святото, ако не сме внимателни не само да им посочваме тази разлика, а и да я живеем. Никога не трябва да се отнасяме към Писанията и към това, което те ни учат по същия начин, по който се отнасяме към друга литература.

Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях. – Езекил 22:26

Критично четене

Оценяване на литературата – какво означава това? Ами не означава задължително да харесваме литературата. Означава да я тълкуваме и да я оценяваме – да определяме колко действително струва. Разбира се, невярващата литература е по същество без стойност, освен когато се използва да служи на Бога.

Докато четете литературата, стремете се да:

  1. Събирате познание – фактите от литературата. Може да използвате устен преразказ или въпроси и отговори, за да проверите това – дали индивидуално, когато четете сами, или взаимно, когато четете заедно.

  2. Изграждате разбиране – разсъжденията на литературата. Какви връзкитесе изграждат? Защо се изграждат?

  3. Развивайте мъдрост – намерението, посоката, целта или резултата от литературата. Към какво води всичко това и какво прави авторът за да го постигне?

Всяко семейство ще развие свои характерни критерии за преценяване на литературата, но за да ви помогнем да започнете, ето някои критерии, които смятаме, че трябва да бъдат включени:

  1. Какви са намеренията на автора в произведението и как тези намерения са изложени?

    1. Какъв е неговият мироглед и как се изявява в неговото произведение?

      • От негова гледна точка, как е изградена реалността, какво е правилно поведение, какъв е източникът на истината?

      • В какви принципи вярва, какви неща цени, какви цели преследва?

    2. Дали е откровен и исрен в изразяването на своите намерения, или те са едва доловими или дори скрити?

  2. Как Господ използва тази литература, за да Му служи – независимо от намеренията на автора?

    1. Да формира добри или лоши умения за общуване в праведните или в нечестивите.

    2. Да покварява умовете на хората и да ги приготвя за осъждение или да ги назидава и подготвя за да Му служат.

    3. Да осведомява и предупреждава праведните или нечестивите за плода от техните пътища.

  3. Как можем да изкупим тази литература с намерение да я използваме да служи на Господа?

    1. Като въведем като урок критика за откриване и разбиране на безбожието.

      • Основната безбожна философия, която присъства в почти всяка литература, древна или съвременна, е отсъствието на говоренето за нещата – предмети, мисли, емоции, действия – в отношение към Бога.

      • Безбожните философии, които изпълват особено съвременните произведения, включват съсредоточаване върху светското, ударение върху себеуважението, възторга, сълзливите емоции, феминизма, ориентация към развлеченията.

    2. Като посочваме добри или лоши примери на литературно общуване – метафори, избор на думи, начин на изразяване, структура на произведението.

    3. Като оценяваме информацията съдържаща се в произведението и неговата стойност за служение на Господа.

Всеки читател трябва да внимава да не поема от отровния дух на нечестивата литература – или на нечестивите пътища или възгледи, които се намират в привидно християнската литература. Начинът да засилите вашето внимание е да развиете дух, който постоянно оценява и критикува всичко, което четете (или чувате, или гледате). Поставете куче пазач на вратата и когато то лае, идете и вижте за какво лае.

ВЪПРОСИ

В останалата част от тази глава ще зададем няколко въпроса по следните четири теми:

  1. Святите мъже в Библията не търсят ли светска мъдрост?

  2. Нямаме ли нужда да бъдем културно грамотни?

  3. Как трябва да подхождаме към класическата литература?

  4. Как да поддържаме правилното разделение?

1. Святите мъже в Библията не търсят ли светска мъдрост?

ПРИМЕРИ ИЛИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ?

Въпрос: Не изучаваха ли Мойсей и другите велики мъже пътищата на езичниците?

Отговор: Изключенията не са правила.

И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. – Деяния 7:22

Мойсей прекара четиридесет години на програмиране в Египет, след това четиридесет години на депрограмиране в отдалечената част на пустинята в компанията на Йотор, божият свещеник в Мадиам, след това още четиридесет години на репрограмиране на Израел в пустинята. В държавната училищна система самите ние сме били обучавани в културата на атеистичния натурализъм. Господ ни е спасил от тези лъжи, но ние все още не сме се възстановили напълно от тяхното влияние. Не сме били репрограмирани толкова дълго като Мойсей. Никога не бихме искали християнските родители да възпитават своите деца по начина, по който ние сме били възпитани. Ние учим нашите деца относно атеизма и натурализма и следствията от тях, но не потапяме децата си в тях.

Данаил, Анания, Мисаил и Азария бяха

юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците. . . . И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство. – Данаил 1:4, 20

Около петнадесет години преди Данаил и неговите другари да бъдат взети в плен, в дните на Йосия, цар на Юда, свещеник Хелкия намери книгата на Закона в Господния дом. В Божието провидение на Данаил и неговите другари бяха дадени около петнадесет години да изучават Божия закон и да придобият своето изключително познание, разбиране и мъдрост. Едва ли са били по-млади от двадесетгодишни, когато са били взети в плен. Тези млади мъже решиха да не се оскверняват от царските блюда, което показва, че са били много принципни в своето поведение и внимателни да прокарат границата на разделението между святото и светското. Кой всред всички млади мъже беше по-добре подготвен от тези млади мъже? Защото бяха научили пътищата на Господа преди изобщо да са научили пътищата на езичниците! В този смисъл те бяха много по-добре подготвени в сравнение с Мойсей. Дано Бог даде да възпитаме такива забележителни млади хора в наши дни.

ПРИМЕРЪТ НА ПАВЕЛ

Въпрос: Със сигурност грешите. Не беше ли Павел един забележителен ученик на гърците и не заявява ли, че е пример за нас, който трябва да следваме?

Отговор: Нека да допуснем за миг възможността, че Павел наистина е бил много начетен в гръцката литература и философия. Какво би доказало това? Би ли доказало, че и ние можем или трябва да станем такива? Е добре, Павел беше възпитан фарисей от фарисеи и той често използва своето обширно знание за фарисейството. Това доказва ли, че и ние трябва да станем фарисеи? Всичко, което това доказва, е, че когато е необходимо, Павел използваше в своя полза всичко, което притежава, независимо как го е придобил. Той излагаше заблудите на фарисеите, за да покаже истината. Никъде не виждаме той да защитава идеята, че децата на християните трябва да бъдат възпитавани в пътищата на фарисеите, а обратното, в пътя на Христос.

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа. – 1 Коринтяни 11:1

Но в действителност ние не сме съгласни с възгледа, че е бил обучен от гърците. Както казахме в изложението на Деяния 17, Павел показва оскъдни познания в гръцките учения.

Както вече показахме, мнението, че Павел е завършен класически учен, всъщност е просто една заблуда; а отсъствието от посланията му на какви да е исторически препратки доказва, че както повечето от неговите съграждани, той е бил безразличен към историята на езичниците, но е бил дълбоко запознат с историята на Израел. – F. W. Farrar, The Life and Work of St. Paul, page 296.

Цитатите и позоваванията на Павел са толкова обикновени, колкото нашата способност да цитираме пословицата, “Спестеното пени е спечелено пени.” Това доказва ли, че сме много начетени в цялата литература на Бащите-Основатели Америка? (Дори това предполага, че Бенджамин Франклин е измислил този израз – което само по себе си е съмнително.) Когато един писател прави “литературно позоваване” – ако наистина е такова – той очаква читателите да го разпознаят и разберат – освен ако той се стреми да бъде неясен и очаква да бъде разбран само от посветените в някаква езотерична тайна. Ако писателят подозира, че читателите могат да не разберат, доавя малко обяснение – тоест, ако целта му не е да покаже своето майсторство в скритото познание. Ние не приписваме такива цели на Павел. Когато той пише неща, “трудни за разбиране” (2 Петър 3:16), трудността не лежи в неговите литературни позовавания, а в естеството на предмета. Толкова за аргументите на онези, които са дали на Павел почетна докторска степен по класическа литература и философия. Няма доказателство, че някой от новозаветните писатели е бил много начетен в гръцките автори. Ако са били, въобще не са се напрягали да го показват. Тяхната грижа беше съвсем друга.

Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. – 1 Коринтяни 2:2

Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им”; и пак: „Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни.” – 1 Коринтяни 3:18-20

2. Нямаме ли нужда да бъдем културно грамотни?

КУЛТУРНИЯТ ОТГОВОР

Въпрос: Не се ли нуждаем да познаваме нашата култура, за да работим в нея и да й отговаряме?

Отговор: Ще завладеем ли културата за Христос или ще допуснем ние да бъдем завладяни от нея? Въпреки че можем да спечелим от изучаването на това, което ни е формирало, ще спечелим повече от изучаване на това, което трябва да ни формира. Нашето призвание е развиваме делото на Христос. Нашето призвание не е да развиваме западната култура. Западната култура е смесица. Може да съдържа много християнски влияния – но тези влияния са нечисти и бързо изчезват. Западната култура не е нещо, на което да се покланяме, а нещо, което да бъде изкупено. Ние искаме истинска религия, не традиция. Истинският източник на всичко, което е добро, не са нито гърците, нито римляните, нито средновековието, нито Ренесанса, нито Реформацията, нито Просвещението, а Библията. Защо да пием от замърсен поток, като можем да пием от чистия извор? Древните, средновековните и съвременните могат да имат много неща с относителна стойност, в зависимост от това как са използвани, но нямат нищо от абсолютната стойност, без която не можем. Ако цялата западна култура и цивилизация по някакъв начин бъдат изличени от лицето на земята и от гънките на човешкиите умове, тогава кое от западната култура ще имаме нужда да възстановим, за да основем християнска култура? Това е въпросът, който трябва да си зададем преди да защитаваме традициите на западната култура.

Една от любопитните черти на нашата цивилизация е, че се задоволяваме да търсим нашето свободно образование в литератури, които морално са противоположни на нас: литератури, в които най-възвишеното звучене често е апотеоз (обожествяване) на чувственото, което понижава божествеността не само до човешко ниво, но до най-долното ниво на човешкото естество. Докато нашият най-сериозен социален проблем е въздържаността, ние изучаваме на гръцки прославата на опиянението. Докато в зрелия живот сме заети с проследяването на закона до най-отдалечения ъгъл на вселената [в надеждата за справедливост], за литературен подтик отиваме да се учим от поезията, която драматизира бремето на безнадеждната съдба. Нашата най-висша политика цели да запази умението за мир; нашите първи поетически уроци са върху Илиада, която не може да бъде оценена без кръвожадното удоволствие да убиваш. Стремим се да формираме характер, в който да владеят изтънчеността и сдържаността, и в същото време възпитаваме вкуса си в литература, която, ако бъде публикувана като английска литература, би била конфискувана от полицията. – Richard G. Moulton, The Literary Study of the Bible, page xii.

Предполагам, че някой би могъл да ни обвини в стремеж към преоткриване на колелото. В никакъв случай. Не казваме, че трябва да захвърлим всичко. Но нямаме нужда да използваме всяко колело, което намерим, за да подкараме колата. Някои колела трябва да се почистят, други не си заслужава да бъдат поправяни, а други просто не пасват. Не ни разбирайте погрешно. В Своето провидение Бог е оставил тези неща в този паднал свят за нас да ги подбираме и да ги използваме. Но къде в Библията се казва, че трябва постоянно да се занимаваме с претърсване на купа с отпадъци за семена на мисленето, когато чистите и хранителни зърна истина са събрани за нас на еднанива, за да ги пожънем? Няма човешки опит, човешка философия, човешка емоция и истина, от които човек да се нуждае, които да не са записани под някаква форма в Святото Писание. И така, не казваме, “изхвърлете всичко.” Казваме, “оставете тези произведения, които не могатда се изкупят, и изкупете тези, които могат.” Никоя литература няма стойност сама по себе си. Нейната стойност идва само от нейната полезност за Христос. Затова нека да съберем стойностната класика – първокласните произведения – която хората са създали, и да я сложим в практическа употреба, докато напредваме в работата по изграждането на християнска култура. Нека да не държим като ценна реликва нещо, което не можем да използваме, а да го изоставим като тежест, която ни пречи за изпълнението на нашата задача. Дяволът се наслаждава да ни занимава с привидно добри, но в действителност твърде безполезни задачи.

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ

Въпрос: Не трябва ли да разбираме всички видове литература, за да разбираме историята?

Отговор: Ние защитаваме внимателното и критично изучаване на историята, но трябва да осъзнаваме, че извън Писанието историята е човешко слово. Не може изцяло да й се вярва. Всеки опит да разбираме миналото включва тълкуване и предположения. Не казваме, че един ден ще открием, че Александър Велики всъщност не е завоювал средиземноморския свят, че всъщност е бил неговият брат близнак, Фредерик Мошеникът. Но спомнете си кой пише историята и ще разберете какво имаме предвид. Някои наричат Херодот баща на историята. Други го наричат баща на лъжите. Марк Твен казва, че историята е лъжа, с която всички са съгласни. (Ето че цитираме друг езичник – но за нашите цели.) Идеята ни е, че има много несъгласия относно историята. Всички тези неща ще преминат. Те нямат дълготрайно значение.

След като казахме това, остава вярно, че за да разберем по-пълно някого, трябва да разберем откъде произхожда. Ако изучаваме гърците, трябва знаем за техните вярвания, техните закони, техните семейства, техния език, тяхната история – дори и сведенията за всички тези неща да не са абсолютно надеждни. Опитайте се да съгласувате следните два цитата:

Онези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повтарят. – George Santayana, A Life of Reason, Book One: Reason & Common Sense, 1916.

Който владее миналото, владее бъдещето; който владее настоящето, владее миналото. – Джордж Оруел, 1984

Изглежда Джордж Сантаяна казва, че които не са научили необходимите уроци от миналите грешки най-вероятно ще повтарят тези грешки. Джордж Оруел казва, че които контролират настоящето са способни да контролират сведенията за миналото, за да ги направят да подкрепят тяхната философия, което ще контролира как хората гледат на света, което ще контролира как ще действат в бъдещето. Приемайки общата правилност на твърдението на Джордж Сантаяна, бихме искали историята на Джордж Оруел да бъде под властта на хората, които имат библейски мироглед, който да ги осведомява как да разбират и да записват историята. Така че искаме християни, които действат последователно на основата на правилен мироглед, да владеят изучаването на историята. Иначе бихме имали по-ненадеждна история, върху която да изграждаме нашето разбиране и да учим нашите уроци, за да избегнем повтарянето на грешките от историята. Историята записана от марксистите е много ненадеждна. Както и да е, трябва да осъзнаваме, че Писанието е единственият изцяло точен запис на историята и в края на краищата е единствената история, която остава, когато всичко друго се проваля.

ПОЗНАВАНЕ НА КУЛТУРАТА

Въпрос: Нямаме ли нужда да бъдем подробно запознати с древните автори, поезия, драма и митове, за да ги разпознаваме и ги разбираме, когато са споменавани и обсъждани в литературата и във всекидневния живот?

Отговор: Да изучаваме томове с древни материали, за да не пропуснем случайно позоваване на нещо? Това не е много добра употреба на нашето време. Трябва ли да познаваме всички рокгрупи от 50-те и 60-те с техните хитове, за да ги разпознаваме и разбираме, когато бъдат случайно споменати? Това би било лошо използване на нашите ресурси. А на вашите?

Това не е аргумент, че никой християнин никога не трябва да изучава такива неща, и ние не даваме такъв аргумент или твърдение. Само посочваме, че за повечето хора това не е необходимо, не е добро използване на ресурсите, има потенциал за зло и има много по-добри начини да прекарвате времето си.

Повече от познаване на всички философи, човек трябва да познава истинската философия и как да разпознава и опровергава всяка философия, която й противоречи. Ще споделим с вас една тайна: всъщност има само няколко лъжи – с многообразие от разновидности; и всъщност има само няколко опровержения – с многообразие от разновидности. Така че не е нужно да учите всичко, което съществува. Животът е кратък. Научете което е полезно и го използвайте добре. Никога няма да останете без възможности за добра употреба. Ако трябва да знаете нещо повече за конкретна форма на лъжа – ами, познавате Тривиума: съберете фактите, анализирайте техните връзки и изложете аргументите си в добра форма. Това действа.

МИТОЛОГИИ: ДРЕВНИ И СЪВРЕМЕННИ

Въпрос: Няма ли образователна стойност в древните езически митове?

Отговор: Нека да разгледаме съвременната митология и след това да приложим същия принципа обратно към древната митология. Еволюцията в действителност е съвременна митология, преоблечена като наука. Можем да посетим музей или парк и да видим геоложки митове, които предполагат милиони и милиарди години. Авторите на тези митове отричат Словото на нашия Господ относно съвършенството на първоначалното творение, навлизането на проклятието на смъртта чрез грехопадението на Адам и унищожаването на земната повърхност в потопа от времето на Ной. Тъй като те пренебрегват откритата истина и разсъждават пристрастно за да оправдаят своето бягство от отговорност пред Бога, те произвеждат нелепи теории и пренебрегват, крият, манипулират или унищожават огромното количество противоположни доказателства, и изобретяват – дори фалшифицират – свои собствени доказателства. В съвременната култура, тъй като постоянно се сблъскваме с този мит за еволюцията, е необходимо да преподаваме еволюция на нашите деца за да я сравняваме с откритата истина на Божието творение. Въпреки това не преподаваме на нашите малки деца най-изродените възгледи и оправдания за еволюцията. Те ще научат или открият тези възгледи и оправдания достатъчно скоро, без да се сблъскват с тях в детството си.

Съвременните митове, като еволюцията, обясняват част от съвременната ни култура, а древните митове обясняват част от древната култура. Не можем да избегнем древните митове без да избегнем историята, с която те са свързани. Така че част от процеса на преподаване на история е преподаване на митовете. Но както подбираме материалите при преподаване на история, така трябва да подбираме при преподаване на нейните най-изродени, покварени или извратени части – особено на митовете. Не искаме да разбъркваме тинята по дъното като се занимаваме твърде много с познание за езическите митове. Трябва да ги държим в тяхната музейна клетка и да ги показваме когато биха послужили да обясним нещо, като нагледен урок за сравнение с библейския мироглед.

Трябва да се съсредоточим върху преподаване на свързана съвкупност от неделимо познание, което да бъде логически разбирано и мъдро прилагано. Някой митологически бог може да бъде съществена част от обясняването на тази съвкупност от познание – и точно там му е мястото. Спомнете си, макар Писанието да отбелязва, че язвите в Изход са срещу египетските богове, Писанието не дава подробности относно тези богове.

Затова нека да не затъваме в определяне на езическите богове, на които са наименовани месеците и дните в седмицата. Тези факти могат да изглеждат интересни и могат да се окажат ценни за някого, някъде, по някое време. Но ценни могат да се окажат и милион други неща. Не можем да знаем всичко. Нека да се уверим, че знаем най-важните неща. Все още не сме чули някой да шепти в предсмъртния си час, “Бих искал да съм учил повече митология.”

3. Как трябва да подхождаме към класическата литература?

ПОХИТИТЕЛИ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ИЗКУСТВА

Въпрос: Не трябва ли да “ограбим египтяните” и другите езичници от техните ценности?

Отговор: Със сигурност сме съгласни с този принцип:

Делът на нечестивия от Бога. . . . Ако и да натрупа сребро много като пръст, и приготви дрехи изобилно като кал, може да приготви, но праведните ще ги облекат, и невинните ще си разделят среброто. – Йов 27:13, 16-17

. . . богатството на грешния се запазва за праведния. – Притчи 13:22

В Своето провидение Бог прави нечестивите да работят и да спестяват, и след това предава техния труд на праведните. Това става и с отделни хора, и с народи. Народът на Израел влезе в Обещаната земя и завладя ханаанската цивилизация.

. . . да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил. . . . – Второзаконие 6:10, 11

Важно е да отбележим, обаче, че когато завладяха земята, им беше заповядано да я почистят.

. . . изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища. – Числа 33:52

Израилтяните трябваше напълно да скъсат с цивилизацията на египтяните, от която дойдоха, и да се пазят чисти от цивилизацията на ханаанците, която завладяваха. Не трябваше да споменават имената на техните богове; трябваше да премахнат техните олтари, образи и места на поклонение; да не вземат от тях сребро или злато, и не трябваше да влизат в никакви завети, съюзи или бракове с тях, да не би тези неща да станат капан и примка.

С други думи, израилтяните трябваше да запазят определени полезни неща от физическата култура – построени градове, пълни къщи, изкопани кладенци, засадени лозя и овощни градини; но трябваше да се отделят напълно от тяхната интелектуална култура – предмети на поклонение, идоли, изработени от скъпоценни метали, семейни взаимоотношения.

Августин Блажени казва:

Ако тези, които се наричат философи, и особено платониците, са казали нещо вярно и в съгласие с нашата вяра, тогава не само че не трябва да го отбягваме, а трябва да го изискаме за наша собствена употреба от онези, които нямат законно притежание над него. . . . – Августин, За християнското учение 40.

Въпреки че сме съгласни с Августин, че всяка истина е наше законно притежание като християни, трябва да внимаваме какво изискваме за наше притежание. Невярващите никога не казват нещо, което ни звучи като истина, освен ако първо не са го заели от нашата реалност. Каквото бихме могли да намерим в езическите философи което ни изглежда истинно, първо е било откраднато от реалността, след това е било приспособено от философа към неговия неразумен мироглед, където е било обърнато в лъжа. Такива откраднати неща никога няма да станат отново истина, докато не бъдат отделени от безбожния мироглед на философа и върнати там, където принадлежат – обратно в реалността, която е християнският мироглед.

Не трябва да обичаме езическата литература заради нейната красота, защото нейната красота се явява само в нейната собствена светлина, която е тъмнина. Само това, което е изкупено и изявено в християнска светлина, е наистина красиво.

Не казваме, че трябва да избягваме цялата гръцка и римска литература. Само казваме, че ако ще ограбваме Египет, трябва да направим точно това. Не трябва да претърсваме Египет и за последната троха, а да се измъкнем със скъпоценните им метали и камъни. Не всички ще прокарат границата на едно и също място, но ето някои принципи, които ще ни помогнат да разпознаем къде да прокараме границата.

1. НОВОЗАВЕТНА УПОТРЕБА

Голяма част от Стария Завет беше приложение на морален принцип за една детинска нация. Правилата “не се докосвай, не вкусвай, не пипай” на Стария Завет могат да се сравнят с наредбите към нашите деца “не докосвай печката, не вкусвай виното, не пипай стъклените чаши.” Тези правила ги предпазват, когато те не могат да разберат принципите за законна употреба на тези неща. Под закона на Стария Завет езическата литература беше под пълна забрана. Тази забрана не беше сама по себе си абсолютен морален закон, но беше “детинско” приложение на абсолютния морален принцип, че трябва да се отделим от тези култури, които са изградени върху езически презумпции. Новият Завет е епоха на зрялост, където вярващият остатък е изваден от робството на децата и е влязъл в свободата на зрелите Божии синове. Ако се обвързваме от мехове на детинските старозаветни приложения, тогава тези детински ограничения ще се пръснат, когато се напълнят с виното на зрялата новозаветна свобода. И така, какъв би бил зрелият новозаветен възрастен начин на приложение на същия този принцип?

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. – 2 Коринтяни 10:5

Тъй като всяка мисъл от езически произход е поставена в среда на погрешен мироглед, тя е враг, който трябва да бъде пленен и принуден да се покорява на Христос. С други думи, всяка мисъл трябва или да бъде излъскана до блясък в светлината на Христовата слава, или да бъде захвърлена в купа със смет пълен с примери за суетата на безбожието и нечестието на хора, които потискат истината чрез неправда.

2. ПРАКТИЧЕСКА УПОТРЕБА

Някои от произведенията на езичниците, когато бъдат изкупени и осветени, имат законна и напълно практическа употреба в служението за Христос. Трябва да направим от тях роби, които да служат на Христос. Например, невярващи като Аристотел, работили за развиване на науката на логиката, са наши слуги даващи ни това техническо средство за разпознаване на истината. Но винаги трябва да внимаваме да не позволяваме на невярващите да ни подведат в лъжи и примки или да ни измамят да използваме тези средства незаконно.

3. АПОЛОГЕТИЧНА УПОТРЕБА

Логиката е също стойностно оръжие в нашия арсенал и се радваме, когато нашите врагове ни помагат да развием нашето въоръжение против тях. Можем законно да използваме логиката като прокарваме твърдението, че техният свят на неверие няма връзка с реалността. Когато посочваме противоречията изобилстващи в техните собствени думи, Господ може да използва това като много ефективно средство или да ги доведе до покаяние, или поне да ги смълчи, та други да могат да ни чуят.

4. ОБРАЗОВАТЕЛНА УПОТРЕБА

Някои истини се разбират по-добре, когато бъдат сравнени с противоположни заблуди. Опровергаването на заблудата с истината, точка по точка, ще покаже красивата логика на истината и ще прослави Бога. Добър пример за това е сравняването на древния мит за еволюцията с всичките негови следствия, древни и съвременни, с разказа за сътворението в Писанието.

Трябва да сме истински “похитители на изгубените изкуства,” изкупващи каквото може да се изкупи, без да купуваме онова, което е най-добре да бъде забравено. Спомнете си падението на цар Саул.

. . . Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед. Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам? . . . Господ . . . рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат. Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа? А Саул каза на Самуила: Да! . . . а амаличаните обрекох на изтребление. Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал. – 1 Царе 15:13-14, 18-21

Грешката на Саул беше, че не се покори на заповедта на Господа да унищожи всичко. На нас може да не ни е заповядано да унищожим всичко, но като запазваме това, което някои могат да смятат за най-добро, угаждайки на плътски и светски възгледи за добро, може да изпаднем в същата грешка като Саул, като не унищожим това, което трябва.

Помнете, някои неща от езическата култура могат да бъдат полезни – дори много полезни, но нищо от езическата култура не е абсолютно необходимо. Нищо. Така че ако имате някакви съмнения относно полезността на нещо, тогава “когато се съмнявате, изхвърлете го.”

. . . А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. . . . – Евреи 11:6

. . . а всичко, което не става от убеждение, е грях. – Римляни 14:23

Тертулиан (ок.160/170-ок.215/220 от Хр.) е бил смятан за блестящ защитник на християнската вяра, християнски оратор от най-висок ранг. Той пише,

Наистина, какво общо имат Атина и Ерусалим? Какво съгласие има между Академията [философията на Платон] и Църквата? . . . Отхвърлете всички опити да създадете шарено християнство от стоически, платонически и диалектически съставки! – Тертулиан, Против ересите 7.

Какво подобие има между философа и християнина, ученика на Гърция и ученика на Небето, търгуващия с репутация и търгуващия със спасение, празнословеца и вършещия дела, строителя и разрушителя, приятеля и врага на заблудата, извратителя и възстановителя и изложителя на истината, нейния крадец и нейния пазител? – Тертулиан Апология 46.

Тертулиан не е бил по никакъв начин сам в този възглед. Това е бил общоприет възглед по негово време. Въпреки това Тертулиан и Юстин Мъченик, Тациан и Аристид, Атенагор и Лактанций и много други апологети не са се бояли да цитират или да се позовават на философите и поетите. Всъщност християнските апологети са били така образовани в реториката и правото, както кои да са други хора в Римската империя. Но те са внимавали как използват тези неща.

В крайна сметка ние самите предпочитаме да оставим някой друг, а не нашите деца, да премине през кочината на класическата литература, да нагази в мръсотията на извратената логика и практика и да се завърне с няколко зрънца пшеница или с бисерите мъдрост, които могат да се намерят там. Забележете, не казваме, че никой не трябва да ходи в кочината. Някои имат специално призвание да работят по тези неща. Каквото нещо ценно е имало там, е било спасено, събрано и до голяма степен подобрено, и ние всички сме благодарни за бисерите, които са намерили. Можем да покажем на нашите деца тези бисери в блестящата светлина на Благовестието. Но няма нужда да изпращаме децата си долу в кочината на човешката извратеност, за да работят като боклукчии да открият тези неща за себе си. Времето ни ще е по-добре оползотворено върху събрания и подобрен резултат.

Аристотел е по-лош от безполезен, освен ако трудът му не се оцени чрез Писанието и не се преобразува за законна употреба. Но дори Попай Моряка може да има някаква стойност, когато се оценява в светлината на Писанието. Така че вместо учебна програма с Велики книги ние препоръчваме преди всичко учебна програма с Велика Книга – Библията. Никоя друга книга не може да се сравни с нея. Библията не е просто един от многото велики литературни трудове. Тя е единственият велик литературен труд. Тя е Божието Слово. Ако цялата останала литература се загуби, можем да построим отново най-великата цивилизация единствено върху основата на Божието Слово.

4. Как да поддържаме правилното разделение?

Как да останем чисти?

Въпрос: Как можем да ходим в езическата култура и да не се заразим?

Отговор: При боядисването на стая няма значение колко внимателно държим четката и боята, по някакъв начин боята попада върху нас. Така че когато сме свършили, какво правим? Не се потапяме целите в боята. Остърваме я от себе си под душа и измиваме всички замърсители. Невъзможно е светът – древният, средновековният или съвременният свят – да не остави петна боя върху нас. Въпреки това трябва да се пазим “неопетнени от света” (Яков 1:27). Така че трябва да се измиваме често.

Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите – Псалм 119:9

Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. – Йоан 15:3

Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. – Йоан 17:17

За да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото – Ефесяни 5:26

Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце – 1 Петър 1:22

Пречистването идва единствено чрез процес на разделение – било чрез пресяване, сортиране, изгаряне, разтопяване, остъргване, изваряване, измиване, изплакване. Божието Слово извършва този процес на разделение за нас.

Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. – Евреи 4:12

Светът определя умствена нагласа – навик на ума, бил той древният свят, средновековният свят или съвременният свят, или някой от междинните светове между тези светове. Ние трябва да бъдем светлина на света и сол на земята. Трябва да въздействаме на света, не да се заразяваме от него. Единственият начин, по който можем да въздействаме на света, е като проповядваме и поучаваме, живеем и изпълняваме на практика Божието Слово, а единственият начин да защитим себе си от заразата на света е постоянно да измиваме себе си със същото това Слово. Така че трябва да се избягва постоянно потапяне в покваряващия свят – в неговата литература, в неговата философия, в неговите навици – докато трябва да се търси често обливане с пречистващото Слово – с неговите принципи, с неговите правила, с неговите учения.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева