Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума
Глава 9
Прилагане на принципите за изучаване на историческа литература
Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. – Еклисиаст 1:9
Тази глава е приложение на принципите разгледани в Глава 8. В тази глава ще разгледаме някои конкретни принципи, които важат при изучаването на история, а след това ще направим кратък обзор на световната история от 753 пр. Хр. до 323 пр. Хр., изброявайки събитията с техните литературни и исторически източници и давайки нашето мнение за това кои части от тези източници могат да бъдат ценни за четене.
ТРИ ОСНОВНИ ПРИНЦИПА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ИСТОРИЯ
1. Ниво на познание: “Историята се повтаря.”
Да изразим това с библейски понятия: Бог така управлява обстоятелствата, че сходни действия закономерно имат сходни последствия.
Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. – Еклисиаст 1:9
2. Ниво на разбиране: “Миналото е ключът за бъдещето.”
Ако знаете, че това, което се е случило е довело до този момент, тогава ще знаете до къде вероятно ще доведат нещата. Да изразим това с библейски термини: при дадените обстоятелства, не можем да избегнем последствията. Докато стоим в потока на събитията, това, което идва по течението в края на краищата ще мине покрай нас.
Каквото съществува е станало вече; и каквото ще стане е станало вече; и Бог издирва наново онова, което е било оттласнато. – Еклисиаст 3:15
3. Ниво на мъдрост: “Който не изучава историята, е обречен да я повтаря.”
Ако не изучаваме история и не научаваме нейните уроци, тогава е по-малко вероятно да прекъснем закономерността, наблюдавана от онези, които изучават история. Ако знаем как завършват сходни неща и знаем какво се е случило, за да се стигне до настоящия момент, тогава ще знаем как да се намесим, за да променим събитията и да прекъснем закономерността.
. . . от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил. . . . – 1 Летописи 12:32
Но ако не знаем тези неща, тогава е по-малко вероятно да разпознаем значимостта на момента и да действаме, за да променим закономерността. Следователно ще повтаряме закономерността.
. . . Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете! – Матей 16:3
Да заявим това с библейски понятия: Ако Бог дава покаяние, тогава можем да променим дадените обстоятелства и техните последици.
Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствувам. – Еремия 18:7
И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. . . . Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем? И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. – Йона 3:4, 9, 10
ВЪВЕДЕНИЕ В ИЗУЧАВАНЕТО НА ИСТОРИЯ
Историята е разказвач на събития. Тя е описване на събитията в реда, в който са станали, и опит да се обяснят техните причини и техните последици. Извън историческите сведения изявени в Писанието историята не е точна наука. Дейностите от миналото могат да бъдат възстановени само по останките на миналото – исторически източници в някаква степен на запазеност. Така че историята трябва да зависи от развитието на другите науки за да подобри своята точност.
Трябва ясно да разграничаваме между исторически факт и историческо сведение. Исторически факт е каквото в действителност се е случило. Историческото сведение за факта е каквото някой вярва, че се е случило, според неговата тясна гледна точка. (Историческото сведение за представление на илюзионист може да е много различно от историческия факт.) Първо, става някакво обективно историческо събитие. След това събитието бива субективно записано по един или повече начини, от една или повече гледни точки. Невежеството, предразсъдъците, страстите и заблудите на ума и паметта стават част от сведението – заедно с някои физически дефекти в запазването на сведението. Дори ако сведението е относително обективно, то винаги е непълно – събитието не може да бъде съвършено пресъздадено от сведението. Историкът събира физически останки от събитието и записаните описания на събитието и се опитва да тълкува тези източници. Това добавя към историята още едно ниво на субективност. Поради този елемент на тълкуване абсолютната сигурност относно историческия факт е невъзможна, освен при пряко откровение от Бога.
Единствената велика историческа книга е Библията. Тя е здрава основа всред човешките противоречиви сведения за историята. Библията преподава исторически факти – като произхода на всички неща, разделението на расите и причините за Божиите съдби върху хора и народи – което формира принципите, които могат да бъдат приложени към историческите събития, за да се разбере истината по въпроса.
Един подход към изучаването на историята е да се изучава как философиите на хората се изявяват на практика в техните действия. Това, в което хората вярват, в края на краищата се изявява на практика в това, което те правят. Ако можем да разпознаем философията, които преобладават в дадена епоха, тогава можем да наблюдаваме какви са плодовете от тази философия в тази епоха. Следващата стъпка е да изучаваме Божията философия и действия, които обясняват човешката философия и действия. Само Библията може да обясни световната история, защото само Библията е Словото на Бога на света.
ДИАГРАМА ЗА ОЦЕНКА НА ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
Стойността на първичните източници
Може би най-важната част в определяне на достоверността на историческото сведение е да знаем колко далеч е бил писателят или историкът от събитието. С други думи, той първичен или вторичен източник е? Както Кен Хам би казал, “Бяхте ли там?” Първичните източници са основните хранителни съставки в яденето на историка. Именно от тях той получава съществената информация.
Какво е първичен източник?
Първичен източник е пряката връзка между нас и някой или нещо, който наистина е присъствал когато се е случило изучаваното събитие. Разкази на очевидци, оригинални документи, оцелели предмети, снимки, аудио и видеозаписи са примери за първични източници.
Кое е важно в първичния източник?
Първичните източници са ценни, защото те са най-близо до действието – възможно най-близо. Първичният източник не е бил “пипан” от други хора, всеки от които участва със своите собствени тълкувания и пристрастия в описанието. Следователно, като правило първичният източник е по-точен запис на оригиналното събитие както очевидците първоначално са го преживели. Един разказ за запалването на Рим би бил по-правдоподобен относно подробностите, ако авторът действително е бил там, когато се е случило.
Какво е вторичен източник?
Вторичен източник в съда се наричат “свидетелски показания, основани на нещо чуто от другиго.” Това е информация, дадена от някой, който не е бил на мястото на първоначалното действие, но е чул за него от някой друг, който на свой ред може да е чул това от друг, проследявайки в крайна сметка редицата до първоначалното събитие. Като правило колкото повече пъти един разказ бива преразказван, толкова по-малко надежден става, защото към всяко преразказване се добавят тълкувания и пристрастия. Учебниците по история, енциклопедиите и историческите романи са примери на вторични източници.
Ако сме написали история за Втората световна война, тази история би била вторичен източник, защото не сме били живи по време на Втората световна война и нашето сведение ще е от “втора ръка.”
Ако имаме само едно ранно сведение за дадено събитие и то е вторичен източник, тогава го наричаме основен източник. Той е по-малко надежден от първичния източник, но това е всичко, което имаме. Омир не би могъл да се счита за първичен източник за Троянската война, защото не е бил там, но нямаме сведение от някой, който е присъствал, така че Омир е нашият най-полезен източник. Относно древната история, по-голямата част от литературата, която имаме, не е първична в най-точния смисъл, но тъй като е всичко, което имаме, повечето историци разглеждат древната литература като първичен източник.
Пристрастия, тълкувания и други изкривявания
Дори ако започнем с първичен източник, това не е гаранция, че сведението е точно по естество. Един вторичен източник, който е преминал през един или повече посредници, може всъщност да бъде по-точен отколкото един първичен източник. Как е възможно това? Нашият вторичен източник може да е получил своята информация от първичен източник, който е бил по-безпристрастен от нашия първичен източник.
Критерии за критическо оценяване на източници
Ето някои въпроси, които да имате предвид, когато оценявате източниците:
Свидетелят има ли някакви лични пристрастия или цели? Не е необходимо самият свидетел да осъзнава своето пристрастие, за да повлияе това на сведението. Свидетел, който е израснал в Алабама, може да изрази несъзнателно пристрастие в своето описание за битката при Гетисбърг. Този факт трябва да бъде внимателно претеглен, но той също не трябва да се превръща в стереотип. (“Той казва, че Югът е бил прав, само защото е от дълбокия Юг.”) Фактът, че някой е от губещата страна, не означава, че не може да даде точна информация, нито че победилата страна е по-точна.
Има ли свидетелят причина да лъже или да изопачи доказателството? Някой присъстващ в Лексингтън (първата битка от Американската революция) през 1775 може да има причина да излъже за това кой е стрелял пръв, в зависимост от това на коя страна е. Някой, който няма видима причина да изопачи или излъже относно събитието, е по-желателен свидетел.
Бил ли е свидетелят достатъчно осведомен по темата, за да е способен да я опише точно за нашите цели? Обитателят на сушата може да не знае достатъчно за корабите, за да опише правилно някое морско сражение.
Казва ли ни свидетелят това, което е видял – “Руснаците не се усмихват много” – или което е заключил – “Руснаците са депресиран народ”?
Бил ли е свидетелят в добро положение, за да запише правилно събитието? Може да не е бил достатъчно близо или условията може да са били твърде трудни за него да схване напълно събитията. (“Той каза, че пиесата е добра, но е бил твърде далеч на балкона, за да я види добре.” “Може да не е бил достатъчно близо, за да разбере защо президентът е взел това решение.”) По същите причини, дори касетофоните, видео камерите и другите материални свидетелства могат да ни дадат неправилно и непълно свидетелство. Намереното изделие може да бъде различно от всички други открити в същата област.
Повече от една гледна точка
Имало ли е повече от един свидетел на събитието? Ако да, на едно мнение ли са свидетелите? Ако не са на едно мнение, тогава въпросът трябва да бъде изследван по-дълбоко. Двама души могат да разглеждат едно и също събитие от различни ъгли и описанието им от тяхна гледна точка може да бъде точно, но въпреки това да изглежда, че не са на едно мнение. Ако гледаме изпълнение на илюзионист от гледната точка на публиката, ще видим едно нещо. Ако сме зад кулисите или сме един от асистентите на илюзиониста, ще видим всичко по друг начин. Зрителите могат да са видели съвсем точно, но непълно, което в техните умове създава илюзия противоположна на факта. Когато имаме видимо противоположни разкази, ще бъде необходимо да отстраним поне част от свидетелството – освен ако не се намери начин да ги съгласуваме. В случая с илюзиониста противоположните описания могат да се съгласуват като се вземат предвид различните гледни точки.
Исторически заблуди
Когато анализираме исторически събития, има голяма вероятност да допуснем определени грешки в разсъждаването:
Post hoc ergo propter hoc. (След това, следователно поради това.) Това твърди, че ако едно нещо е станало след друго, тогава първото трябва да е причинило второто. “Бостънското пиене на чай е причинило Войната за независимост, тъй като е станало точно преди войната.”
Неточен сценарий. Да твърдим, че ако нещо в историята не беше станало, то и всички последващи събития никога не биха станали. “Ако генерал Макартър никога не се беше родил, тогава всички сега щяхме да говорим японски.”
Погрешна аналогия. Да твърдим, че две неща, които са подобни в нещо, на практика са подобни във всичко. “И в Американската революция, и във Френската революция участват недоволни народи, които се отървават от крал, следователно и двете революции трябва да са следвали едни и същи идеали.”
Прибързано обобщение. Прекалено обобщаване без достатъчно данни. “Всички критяни са лъжци, зли зверове и мързеливци. Срещал съм няколко, които са такива.”
Доказателство чрез невъзможност да се намери противоположно свидетелство. Да приемаме, че нещо е доказано като вярно само защото все още не е доказано като грешно. “Всички критяни са лъжци, зли зверове и мързеливци. Все още не съм срещал някой не е такъв.”
Доказателство чрез очевидното. Нещо трябва да е вярно, защото “всеки го знае.” “Всеки знае, че всички критяни са лъжци, зли зверове и мързеливци.”
Доказване чрез множество. Доказване на валидността на аргумент чрез броя от аргументи или свидетелства в негова полза – макар всичките аргументи или свидетелства да може да са основани на погрешни предположения. “Проверили сме буквално стотици документи и всичките казват, че римляните са имали лоша водопроводна система.”
Позоваване на авторитети. Твърдение основано върху възгледите на хора с авторитет. “Този историк казва, че причината за краха на Рим е била липсата им на добра водопроводна система. Трябва да е прав. В края на краищата той е известен.”
Разсъждаване или-или. Представяне на въпрос така, сякаш има само няколко възможни обяснения, когато може да има повече. “Крахът на Рим е бил причинено или от липсата на водопроводна система, или от проникване извънземни от космоса. Рим е имал много добра водопроводна система, така че трябва да са били извънземните.”
Атака ad hominem. Поставяне под съмнение на аргумента на човека като се постави под съмнение човекът, а не неговият аргумент. “Не вярвайте какво ви казва този човек. Той е критянин. Всеки знае, че те са лъжци, зли зверове и мързеливци.”
Това очевидно е само частичен списък, но всички разбираме принципа, че историците са подвластни на същите слабости на заблудата като всички нас.
ПРИМЕРЕН МОДЕЛ ЗА СЪЧЕТАВАНЕ НА ИСТОРИЯ И ЛИТЕРАТУРА:
Древна Гърция и съвременните й цивилизации
Когато изучаваме история, трябва да вземаме предвид първо първичните източници. Хората, които действително са били свидетели на дадено историческо събитие, са считани за първични източници за времето на събитието, и литературата, която е написана през даден период, се смята за първичен източник за този период. Ето един пример. Около 472 пр. Хр. човек на име Есхил написва историческа пиеса, наречена Перси, която представя в драматична форма нашествието на Ксеркс (цар на Персия) и неговият разгром от гърците при Саламин. Тази пиеса е считана за първичен източник от най-високо качество по две причини: първо, тя е писана само няколко години след битката при Саламин (литературата, писана през даден период се смята за първичен източник за този период); и второ, Есхил в действителност е присъствал в битката при Саламин (очевидците на дадено историческо събитие се смятат за първични източници). Ето друг пример. Херодот пише книга озаглавена История, която е историческо сведение за войните, които Персия води срещу Гърция от времето на Кир до около 479 пр. Хр. Херодот също е считан за първичен източник, но не от толкова високо качество като предишния пример. Херодот е роден около 484 пр. Хр., така че дори не е бил жив през повечето време, за което пише. Той не е очевидец на събитията, които описва. Въпреки това историците предпочитат да считат Херодот за първичен източник, защото пише своята история кратко след събитията, които описва, и почти нямаме други сведения за събитията от този времеви период. Така че той е първичен източник по презумпция. Технически той трябва да бъде основен източник, а не първичен източник. Голяма част от историческата литература на древността попада в тази категория.
За да покажем как да изучавате история използвайки първични източници и за да ви покажем как да съчетавате изучаването на история с изучаването на литература, сме съставили изследване на времевия период от основаването на Рим (753 пр. Хр.) до смъртта на Александър Велики (323 пр. Хр.) – 430 години. Обхванали сме цивилизациите на Израел, Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и Рим.
В таблиците на следващите страници сме поставили хронологична таблица на страницата в ляво, отбелязвайки главните събития и личности. На дясната страница сме изброили литературата, която е писана през този период – или в някои случаи литературата, която е писана малко след този период, но все още достатъчно близо, за да бъде считана от историците за първичен източник. Това е само скелет на хронологична таблица с изброени само главните събития и личности.
Първо сме изброили библейската литература. Тя трябва да се разглежда като първичен източник от най-високо качество, защото е вдъхновено от Бога сведение. След библейската литература сме изброили светската литература. Част от светската литература, която сме изброили, може да бъде четена от ученици на нивото на познание, но по-голямата част трябва да бъде оставена до нивата на разбиране и мъдрост.
Предупреждение: Четенето на класическа литература, особено гръцка и римска, може да бъде опасно. Макар че сме изчистили нашите списъци от най-лошите примери на сквернословие и извратеност, въпреки това е факт, че от време на време могат да се намерят примери в почти всяка литература през този период. Макар да сме дали нашето си мнение кои литературни произведения могат да бъдат полезно четиво, не одобряваме всяка дума в тази литература като полезна и вие, родителят, трябва да продължите с цялото дължимо внимание и резерви.
В списъка с Ресурси в края на книгата ви насочваме къде можете да намерите копия от всички първични източници.
