Харви и Лори Блудорн, Преподаване на Тривиума

 

Глава 10

Различни методи и подходи към домашното обучение на основата на Тривиума

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? – 1 Коринтяни 4:7

ВЪВЕДЕНИЕ

Повечето домашни учители са запознати с различни методи и подходи към домашното обучение и могат да използват няколко от тях. Желаем да изследваме тези подходи, за да видим какво разкрива за тях приложният Тривиум. Преди да направим това, нека да прегледаме модела на Тривиума за развитието на детето. (Вижте Глава 4 за по-пълно развитие на този модел.)

Децата непрекъснато се развиват в познание, разбиране и мъдрост. Въпреки че тези три качества започват да се развиват у детето преди раждането и те са взаимно зависими, децата преминават през няколко етапа на развитие или нива на учение, където едно от качествата минава през по-голям растеж:

1. Преди десетгодишна възраст децата са на нивото на ранното знание (или на граматиката). Те са главно изучават езика, изграждат своя речников запас и запълват своето основно разбиране за света. Тези деца се нуждаят повече от възпитание, отколкото от учение. Трябва да бъдат възпитавани в самодисциплина и изпълвани с полезна информация. Това полага правилната основа за по-формални изучавания по-късно.

2. На около десетгодишна възраст лампичката светва и тези малчугани навлизат в нивото на късно познание (или на граматиката). Те развиват способност за по-абстрактно мислене. Могат да боравят с абстрактни математически понятия. Могат да направят разлика между съществително и глагол. От десет до дванадесет години тяхното познание започва да нараства на абстрактно ниво, но все още тяхното разсъждение и техните творчески умения за общуване все още не са много добре развити.

3. Юношите от тринадесет до петнадесетгодишна възраст са на нивото на разбирането (или на логиката). Те започват да развиват своите умения за разсъждаване. Могат да боравят с алгебра и геометрия. Трябва да развиват способността за критическо мислене. Трябва да бъдат по-любознателни и аналитични. Техните умове трябва да бъдат обучавани да разсъждават правилно – логически да оценяват презумпции и заключения.

4. По-големите юноши, от шестнадесет до осемнадесетгодишна възраст, са на нивото на мъдростта (или на реториката). Те започват да развиват своите умения за общуване и приложение. Искат творчески и ефективно да изразяват каквото са научили и да го прилагат в практиката.

5. Младежите на възраст деветнадесет и двадесет години са на заключителното ниво. Способностите за познание, разбиране и мъдрост трябва да са напълно развити и през това ниво тези способности биват обединени под моралното качество на съвестта, докато развият пълната библейска отговорност, описана от Мойсей – хората на двадесет и повече години, които бяха държани отговорни за решението да не влязат в Ханаан и затова измряха в пустинята (Числа 14:29, и т. н.).

Тези възрасти са само приблизителни и вашето дете може да бъде от коя да е страна на линията. По-пълно обобщение на този модел е дадено в края на Глава 4.

В края на тази глава има таблица на Матрицата на Тривиума, която представя този Тривиумен модел за развитие на детето по начин, който отговаря на различните методи и подходи към домашното училище, които ще разгледаме в тази глава.

1. МЕТОД НА „ГОТОВИЯ ПАКЕТ” (SCOPE AND SEQUENCE METHOD)

Повечето от нас, които са били обучавани в класна стая с класове, са запознати с Метода на готовия пакет. Първата презумпция на този метод е, че има енциклопедия от информация, която всяко дете трябва да научи. Втората презумпция е, че можем да разделим тази енциклопедия на ефективни малки части на дванадесет класа и 180 учебни дни на година. Третата презумпция е, че всяко дете трябва да бъде способно редовно да смила тези части заедно с други деца, чиято възраст е с не повече от девет месеца разлика от неговата. Така, точно както в автомобилен завод, докато всяко дете се движи по образователния конвейер, по линията към него се закрепват различни части, и след дванадесети клас то излиза от академичния завод като завършен продукт. Това е фабричният модел за образование. Той пренебрегва множество неща, като възпитание в правилно поведение и морален характер. Докато семействата са давали възпитанието в държание и морал, фабричният модел все още е бил производителен. Но когато все повече продукти на тази система сами стават родители, семействата започват да се разпадат. Така семейството дава все по-малко правилно поведение и морален характер, за да запази този фабричен модел в действие. Затова конвейерът започва да произвежда продукти, които не работят правилно. Самата фабрика никога няма да бъде способна да даде необходимото възпитание в поведение и морал – тя никога не може да замести семейството.

Няма нищо лошо в идеята, че има определени неща, които всяко дете трябва да научи (обхват, scope), и че има различни нива на изучаване (последователност, sequence). (Забележете, не казваме, че задължително се съгласяваме с възгледа на всеки за това, какво би трябвало да бъде „готовият пакет” за всяко дете). Проблемът не е в обхвата и последователността, а в това как се прилагат. Не можем да напъхаме всички деца в един и същ калъп. При равни други условия (а те никога не са), програмата на „готовия пакет” трябва да бъде приспособена за детето, а не детето за програмата. С други думи, трябва да изоставим ефективния фабричен модел – който може да работи добре за автомобилите, и да приемем органичния семеен модел – който работи добре за истински, живи и израстващи деца.

Издателите на традиционни учебници (A Beka, Bob Jones, Rod and Staff, и др.) използват метода на „готовия пакет,” издавайки учебници за всеки предмет за всеки клас. Тези учебни материали са били първоначално написани за използване във формалната класна стая. Някои училищата за кореспондентно обучение (Christian Liberty, Seaton, Calvert, и др.) събират учебници от различни източници. За да работи с учебници за класно обучение (и особено с готовите пакети за класове на училищата за кореспондентно обучение, с техните наръчници за учителя и тестове и т. н.), учителят в домашното училище ще трябва да приспособи своя метод на преподаване, съобразявайки го с ограниченията по време и честота очаквани от учебната програма на учебника.

Друга форма на метода на „готовия пакет” е работният текст (Alpha Omega, Christian Light, School of Tomorrow, и др.) Уроците и тестовете на ученика не са сложени в отделни учебни материали, а са включени в текста на ученика. (И тук учителят има отговорите.) Текстът е разделен на малки единици, които трябва да бъдат усвоени. Тъй като ученикът може да върши работата главно сам, работният текст намалява нуждата от учителски надзор. Специализирана форма на работния текст е програмно-интерактивният текст (Waldo Sweet, Artes Latinae, Homeschool Greek), който води ученика стъпка по стъпка през нормалния учебен процес (познание на факти, разбиране как се съчетава информацията, мъдрост как да се използва информацията), докато постоянно потвърждава или поправя отговорите на ученика. Програмно-интерактивният метод се използва главно при езиците.

Приложният Тривиум ни дава общи “обхват и последователност” на познание, разбиране и мъдрост. За всеки предмет първо трябва да бъдат усвоени фактите (познанието), след това теорията (разбирането) и накрая практиката (мъдростта). Също така всяко дете преминава през ранно ниво на познание в развитие и възпитание (преди десетгодишна възраст), през по-късно ниво на познание (от десет до дванадесет години), ниво на разбиране (тринадесет до петнадесет), ниво на мъдрост (шестнадесет до седемнадесет или осемнадесет) и окончателно ниво, в което съвестта бива напълно развита (деветнадесет до двадесет и една). Разбира се, всеки, който преподава по подхода на Тривиума, ще използва някои работни тетрадки и учебници. Но учителят ще редактира и подрежда материалите, за да ги вмести в нивата на развитие на Тривиума. Материалите с „готов пакет” са особено полезни за отделното и по-интензивно изучаване на отделни предмети. Например, текстове с „готов пакет” често работят добре за изучаване на химия и физика, или геометрия и алгебра. Учебник по история, основан на метода на „готовия пакет,” може да служи като рамка за изучаването на история.

2. МЕТОД НА ШАРЛОТ МЕЙСЪН (ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ НАВИЦИ)

Методът чрез навици е бил развит през деветнадесети век от Шарлот Мейсън. Този метод се стреми да вложи навици на самодисциплина у децата чрез дневен режим, съсредоточеност, истинност, самоконтрол, сътрудничество и неегоистичност. Децата трябва да бъдат изложени на най-добрите източници на знание и от тях да се изисква устно да преразказват материала, за да развият внимание, концентрация и разбиране.

Преразказът е съществена част от метода чрез навици на Шарлот Мейсън, но то също се вмества много добре в приложния Тривиум. Преразказът изгражда и укрепва ума, към което се стремят и двата метода. Методът чрез навици насърчава децата да обичат учението, което ги води към самообразоване. Отново, тази идея е в сърцето на приложния Тривиум. В метода чрез навици има ударение върху “цели книги” и “живи книги.” Приложният Тривиум не спори с това. Шарлот Мейсън насърчава разходки сред природата и изготвяне на тетрадки по естествознание. Това съвпада с нивото на граматиката от приложния Тривиум. Искаме децата ни да се учат да наблюдават и да записват своите наблюдения.

В своята статия “Учене отвътре навън” (“Learning From the Inside Out,” Practical Homeschooling, Nov/Dec, 1997) Керън Андреола отбелязва, че “. . . Методът на Шарлот не е в съгласие със силното ударение на Дороти Сейърс върху запаметяването в ранните години.” “Истински интелектуален живот не се постига чрез упражняване на ума на детето, сякаш то не е нищо друго, а машина за запаметяване.” Ние също ще се разграничим от Дороти Сейърс тук. Въпреки че запаметяването на групи от факти (дати, географски факти, латински сентенции и т. н.) може да има някаква стойност на ранна възраст, много по-ценно е запаметяването на литературни текстове – проза и поезия – и на повече от един език. Ранната и висока степен на овладяване на език е по-ценна от ранното запаметяване на имената на президентите. Освен това, фактите се научават по-добре и с по-малко тежка работа, когато са поставени в рамка вместо да са изолирани като абстракции.

В по-голямата си част методът чрез навици на Шарлот Мейсън и приложният Тривиум се съчетават твърде добре. Те се допълват и подкрепят взаимно. Когато се съчетаят, те обогатяват опита на домашното училище.

3. МЕТОД НА „НИКАКВО УЧИЛИЩЕ” (ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ СРЕДАТА)

Методът на „никакво училище” (Джон Холт) се стреми да осигури неструктурирана и ненасочвана среда от книги и ресурси. Родителите 1) осигуряват модел на интерес към учението, 2) въвличат своите деца в своя собствен опит като възрастни, 3) снабдяват ги с богата среда от ресурси, 4) винаги са налице да отговарят на въпроси и да предлагат неща, за да помогнат на децата да развиват собствените си интереси. Ето дефинициите на понятието „никакво училище” от думите на привържениците на „никакво училище”:

. . . Привържениците на „никакво училище” се различаваме от другите домашни учители в степента, до която ние позволяваме на децата да бъдат отговорни за своето собствено образование. . . Привържениците на „никакво училище” вярват, че естественото любопитство на здравото дете, което достъп до богата среда, ще води детето да научи онова, което то трябва да знае. . . Учението движено от самото дете е по същество активно. Децата правят неща, защото са поели отговорността за извършване на действията необходими за изпълняване на техните желания. Методът на „никакво училище” е съсредоточен около идеята за ученето, като ученикът е в центъра на действието и е източник на дейност, а не върху идеята за преподаването (учителят е в центъра на действието и е източник на дейност). . . . Детето се научава, че ако иска нещо да стане, то трябва да го направи да стане. . . . Семействата с „никакво училище” не основават миниатюрни класни стаи, с време отделено за учене, родител играещ ролята на учител, с формални планове за уроците и наложена учебна програма. Извън тази граница ние се различаваме според това колко ред се опитваме да въведем в учебния процес. “Радикалните” привърженици на „никакво училище” налагат слаба или никаква структура, макар че има налице книги и други материали да действат като ръководство. Други позволяват на децата да учат каквото желаят, но оказват силно организационно съдействие, за да помогнат на децата да постигат своите цели. (Съдействието може да бъде във формата на уроци, работни тетрадки или дори възложени задания.) Някои семейства използват учебни програми за някои предмети (често за математиката), но са по-свободни за други. Повечето се опитват да извлекат учение от дейностите на всекидневния живот. – Eric Anderson, Unschooling Undefined, http://www.olin.wustl.edu/Staff/bradford/unschool.html

. . . Един по-добър начин да изразим позицията на метода „никакво училище” е, че децата не трябва да бъдат насилвани да учат нещо против волята си. . . . Привържениците на метода „никакво училище” се доверяват на децата да изберат да учат и осъзнават, че най-дълбокото и най-удовлетворяващо учение идва когато някой е най-малко въодушевен, ако не и страстно привързан към даден предмет. . . . „Никакво училище” означава, че родителите съзнателно са решили да оставят на ученика много, повечето или всичките решения за това какво и как да изучава. . . . Те вярват, че има толкова много, което си заслужава да се научи, и толкова много начини да се научи нещо, че няма основателна причина да принуждаваш някого да изучава определени материали в определено време или по определен начин. Обединени от това вярване, привържениците на „никакво училище” се отличават с високата си степен на увереност, че децата ще спечелят от това, че им се позволява огромно количество свобода, за да избират свои собствени образователни пътища. — Pam Sorooshian, Defining Unschooling, http://www.comenius.org/chn/netnews/unschool.htm

Вярвам, че учим най-добре, когато ние, а не други, решаваме какво ще опитаме да изучаваме, а също и кога, как и по каква причина или цел; когато ние, а не други, в края на краищата избираме хората, материалите и опита, от който и чрез който ще се учим; когато ние, а не други, отсъждаме колко лесно, бързо или колко добре учим и кога сме научили достатъчно; и над всичко, когато усещаме целостта и откритостта на света около нас и нашата собствена свобода и сила и умения в него. Какво да правим тогава? Как можем да създадем или да помогнем да бъдат създадени тези условия за учене? – John Holt, What Do I Do Monday

Заключението на Джон Холт в книгата How Children Learn е добро определение за този метод. „Птиците летят, рибите плуват, човекът мисли и се учи. Следователно няма нужда да мотивираме децата за обучението чрез придумване, подкупване или заплахи. Няма нужда да ги тормозим, за да сме сигурни, че те учат. Това, което трябва да направим, и всичко, което трябва да направим, е да доведем възможно най-много от света в училището или класната стая; да дадем на децата толкова помощ и водителство, колкото искат от нас; да слушаме с уважение, когато искат да говорят; и след това да се махнем от пътя им. За останалото можем да им се доверим.” — http://www.unschooling.com/

Тогава какво е „никакво училище”? Не мога да говоря от името на всеки, който използва понятието, но мога да говоря за моя собствен опит. Нашият син никога не е имал академичен урок, никога не му е било казвано да чете или да изучава математика, естествени науки или история. Никой не му е говорил за правопис. Никога не е полагал изпит и не е бил задължаван да учи или запаметява нещо. Когато хората питат, “Какво правите?”, моят отговор е, че следваме нашите интереси – а нашите интереси неизбежно водят към естествените науки, литературата, историята, математиката, музиката – всички неща, от които хората са се интересували преди някой да е мислил за тях като “предмети.” — Earl Stevens, What is Unschooling?

Основният принцип на защитниците на метода „никакво училище” е детето да бъде оставено да определя своята собствена посока. Целият смисъл на Писанията е в противоречие с такъв възглед.

Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си. – Притчи 29:15

Първата половина на този стих ни казва, че детето трябва да бъде дисциплинирано с тояга и изобличавано за своето лошо поведение. Лошото поведение може да се проявява по много начини, включително и интелектуално лошо поведение.

Възпитавай [„катехизирай”] детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее. – Притчи 22:6

Ние трябва да възпитаваме интелектуално нашите деца. Те не трябва да бъдат оставени да определят своята собствена посока.

. . . Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си. Който ражда безумно чадо ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост. Безумен син е тъга на баща си и горест на тая която го е родила. – Притчи 10:1; 17:21, 25

Не трябва да отглеждаме глупаци, а глупаци са тези, които са оставени сами на себе си, а не са възпитавани в Господните пътища. Не искаме да ограничаваме тази мъдрост или глупост до външното поведение. Тя включва вътрешното и интелектуално поведение.

. . . от онова, което препълва сърцето, говорят устата. – Матей 12:34

Трябва да се съсредоточим върху втората половина на Притчи 29:15 – “пренебрегнатото дете засрамва майка си.” Децата не трябва да бъдат оставяни “необучавани.” Трябва да бъдат възпитавани и обучавани. Често казваме, че “малкото дете се нуждае повече от възпитание, отколкото от обучение.” Забележете, не казваме “ детето се нуждае само от възпитание и не се нуждае от обучение.” Възпитанието и обучението вървят ръка за ръка, но при по-малките деца преобладава възпитанието и тази нужда от възпитание постепенно отстъпва на повече обучение със съзряването на детето. Ако сме прилагали възпитанието на ранна възраст, порасналото дете ще бъде подготвено за много обучение и ще се нуждае от много малко възпитание. Но нито във възпитанието, нито в обучението защитаваме идеята детето да бъде оставено изцяло на своите собствени интереси. Децата не са малки възрастни.

На основата на Писанието изцяло отхвърляме възгледа за „никакво училище” – принципно и на практика – особено преди десетгодишна възраст. Ученията на Писанието за първородния грях и пълната извратеност би трябвало завинаги да сложат край на спора. Ние защитаваме дисциплинираното, подходящо за възрастта обучение за всички възрасти. Детето трябва да бъде обучавано в себевладение и самодисциплина и то трябва да придобива средствата и подготовката, от които се нуждае, преди да може да предприеме целенасочено изследване на заобикалящия свят. То също се нуждае от академично обучение, за да може да използва тези възможности най-благоприятно.

След като веднъж сме изградили такава дисциплина в нашето дете, тогава осигуряването на отворена среда с богати ресурси може да бъде най-доброто, което можем да направим за него. Когато детето узрява, особено на нивото на мъдрост, трябва постепенно да му даваме повече свобода в това, което следва. Но дори учениците наближаващи пълнолетие – двадесетгодишна възраст – се нуждаят от някаква структура в своята среда. Така че напълно обратно на метода за „никакво училище” ние препоръчваме богата на ресурси среда за дисциплинирани ученици. Колкото по-дисциплиниран е ученикът, толкова е по-свободен неговият достъп до ресурси.

4. ПОДХОД НА ТЕМАТИЧНИ ПАКЕТИ (UNIT STUDY APPROACH)

Изучаването на конкретен въпрос или тема – изследването им от гледна точка на естествените науки, изящните изкуства, математиката, езика, историята и литературата – това се нарича тематични пакети.

Когато всички предмети са свързани в една обща тема, това се нарича тематично насочени пакети. Тематични пакети се създават около личен характер (Konos, Advanced Training Institute), научни интереси (Alta Vista) и история (Weaver).

Или родителят може сам да изгради свои собствени ориентирани по интереси тематични пакети, използвайки всички предмети за следване на определен интерес. За едно дете, което е по-малко мотивирано да учи, може би съставянето на тематичен пакет по тема, в която то има силен интерес, ще послужи да запали неговия интерес и по други предмети. Ако едно дете има особен интерес към оръжията, могат да се формират уроци около история на оръжията, физика и химия на оръжията, математика на оръжията, език и литература на оръжията, закони относно оръжията и т. н.

Подходът на тематични пакети работи добре в ранното и късното ниво на познание, когато детето поема фактическа информация. Умът обикновено запазва информацията по-точно и изчерпателно, когато тя не е просто сбор от изолирани факти, а е част от взаимосвързано цяло. Младият мозък събира тази информация в малки свързани части, което по-късно помага да се изграждат полезни връзки. Дори ако не използваме подхода на тематични пакети, би било по-полезно да съставим ранното изучаване малки тематични пакети – малки раздели от свързани факти.

По време на нивото на разбиране е важно да отделим предметите, за да преподаваме дисциплините на предметите – език, логика, математика, отделните науки и т. н., а тези предмети изискват много време. Това може доста да ограничи количеството свободно време за следване на тематични пакети. Съчинението, литературата, историята и географията могат да бъдат следвани като тематичен пакет, но другите предмети могат само да докоснат тематичните пакети, като главно следват своя отделен курс.

Този подход може да работи добре в късното ниво на мъдрост, когато ученикът впряга своето познание и разбиране да следва конкретно приложение или проект. Например, ако ученикът участва в дебат, неговото изучаване може да бъде специално оформено да следва темата на дебата.

5. СТАНДАРТЕН КЛАСИЧЕСКИ ПОДХОД

Стандартният класически подход обхваща трите формални предмета на класическия Тривиум: граматика (латинска, гръцка и т. н.), логика (неформалните заблуди и формална условна логика) и риторика (съчинение, речи, дебат и т.н.). Тези предмети дават на учениците трите формални инструмента, с които да учат сами. Глави 5, 6 и 7 на тази книга се занимават с предметите на стандартния класически подход. Въпреки че трите формални предмета на Тривиума съставляват същността на този подход, технически този подход може също да включва математическия Квадривиум заедно с учебна програма за велики книги. (В седемте свободни изкуства Квадривиумът е допълнение на Тривиума. Квадривиумът е описан в Приложение 1, Статия 4.)

Стандартният класически Тривиум трябва да бъде разграничен от Приложния Тривиум, който е образователен модел и метод за преподаване, а не учебна програма за един предмет. Объркахте ли се? За съжаление терминологията увеличава объркването. Приложният Тривиум взема идеята или философията на трите формални предмета на класическия Тривиум и приспособява тази философия към въпросите за детското развитие и развитието на предметите. Трите етапа или нива на обучение, през които децата преминават – граматика, логика и реторика, или както ние ги наричаме, знание, разбиране и мъдрост – това образователният модел на приложния Тривиум. Трите стъпки или нива за преподаване на предмет – граматика, логика и реторика – или факти, теория и практика – това образователният метод на приложния Тривиум.

Тази книга се отнася главно за приложния Тривиум, но тя включва в този приложен Тривиум трите формални предмета на класическия Тривиум. Бихме могли да кажем, че стандартният класически Тривиум сега е скрит в своето дете, приложния Тривиум. Предимствата на стандартния класически Тривиум са разгледани в Глави 5, 6 и 7.

6. ПРИНЦИПЕН ПОДХОД (PRINCIPLE APPROACH)

Принципният подход започва с Розали Слейтър през 1965, когато тя публикува своята голяма червена книга: Teaching and Learning America’s Christian History: The Principle Approach. В тази книга тя формулира седем принципа за американската християнска история и управление, които са извлечени от Библията.

  1. Принцип на индивидуалността. Бог поддържа неповторимата самоличност и роля на всяко индивидуално нещо, което е създал. Движението на християнството на запад разширява и вътрешната, и външната индивидуална свобода навсякъде, където отива.

  2. Принцип на самоуправлението. Богоугодното правило е отвътре навън. Истинската свобода е да управляваш сам себе си, а не външно възпиран. Всяка истинска свобода започва с индивидуалното себевладение, разширяващо се в семейството, в общността, в институциите на нацията – църква, бизнес, държавна власт.

  3. Принцип на християнския характер. Вътрешният характер на човека ще повлияе върху неговата външна среда. Характерът на християнина на себевладение, лична отговорност и производителност произвеждат плодове, които ще доведат неговата външна среда под Божия ред и управление.

  4. “Съвестта е най-святото от всички притежания” – Джеймс Медисън. Всеки човек управлява себе си като се съгласява да върши което е правилно според неговата собствена съвест, която е притежание дадено ни от Бога като настойничество.

  5. Принцип на библейската форма на управление. Писанието поучава представително управление, обвързано със закони, с разделение и баланс на властите.

  6. Принцип на местното самоуправление. “Свободата е индивидуална отговорност . . .“ – Самуел Адамс. Управлението започва с индивида и се простира навън. Самоуправлението е семе, което трябва да бъде посято.

  7. Принцип на политическото единство. Вътрешното съгласие по принцип произвежда на практика външно съгласие. Всички области на управление ще работят в единство, когато са единни по дух – в своите вярвания, в своите принципи и в своите цели.

Целите на принципния подход са да образоват децата в библейски мироглед, да развият тяхната способност да мислят библейски и да прилагат Божието Слово във всички области на техния живот, да изградят в тях правилната самодисциплина, включително отговорността за самообразоване.

С метода на принципния подход ученикът изследва предметите като история, управление или литература като се съсредоточава върху Божието управление в света. Ученикът открива:

  1. Божието провидение в историята.

  2. Принципите на самоуправление, които защитават свободата.

  3. Личностите, които запазват, ръководят, регулират или насочват в тези области на живота, включени в този предмет.

Този метод използва тетрадка, организирана около четирите R (researching, reasoning, relating, recording – изследване, разсъждаване, свързване и писане – бел. пр.)

  1. Изследване – определяне на Божиите принципи и цели по отношение на конкретен предмет.

  2. Разсъждаване – от тези истини, определяне на значението и важността на предмета в Божието управление.

  3. Свързване – прилагане на тези принципи към характера на всеки ученик.

  4. Писане – писане на индивидуални приложения на библейските принципи в живота.

Принципният подход може да бъде разбран като приложение на естествения Тривиум, макар и стеснен до съсредоточаване върху Божието управление в света. Методът набляга на събиране на факти от първични източници, анализиране на тези източници, за да се разпознаят принципите, и след това прилагане на тези принципи в нашия живот.

  1. Изследването е разпознаване на основните факти – познанието – на Божието провидение.

  2. Разсъждаването е търсене на теория – разбиране – за самоуправлението.

  3. Свързването и писането са практическото приложение – мъдростта – на отговорното използване и разширяване на Божието управление в целия живот.

Подходът на седемте принципа е основан върху изучаване на американската история, но и той, и практическият метод на четирите стъпки могат да бъдат разширени да включват всички други дисциплини и да бъдат приспособени към различите нива на развитието на детето.

7. ФОРМАЛНО ИЛИ НЕФОРМАЛНО РАННО АКАДЕМИЧНО ОБУЧЕНИЕ

Има хора, които вярват, че трябва да запознаваме всяко дете с формалното, структурирано обучение от вида „класна стая” от възможно най-ранна възраст – от четиригодишна възраст или дори по-рано. Те вярват, че ако чакаме прахосваме време. Ранните години са академично много важни. Други вярват, че трябва да отложим такова формално академично обучение до осем или десетгодишна възраст.

Изследвай, и ще откриеш

Изследванията показват, че ако започнем такова формално обучение твърде рано, това причинява проблеми в развитието. Системите на детето – като зрение, слух, нервна система и координация – които не са все още напълно развити, са под натоварване. През ранните години мозъкът все още не е оформен, за да се справи със сложно абстрактно мислене. Той е по-добре приспособен да приема непосредствени указания. Ако бъде насилен да отиде отвъд своето развитие, ще му липсва правилно разбиране и ще съхранява информацията в по-малко достъпни места, отколкото ако е обучен на същите тези неща, когато е подходящо развит и е подготвен да ги приеме. (За по-подробно разглеждане на този въпрос, вижте Приложение 1, Статия 11, „История и изследване на обучението по математика.”)

Морална основа за академичното обучение

Ако положим добра основа на самодисциплина и морален характер през ранните години на детето, академичното обучение в по-късните години ще бъде по-плодотворно. Вместо да се съсредоточаваме единствено върху академичните занимания в ранните години, ние също трябва да възпитаваме нашето дете в правилно поведение и да развиваме неговия морален поглед като го учим да изпълнява задължения по къщната работа, въвличаме го в служение към другите и заедно следваме специални проекти, които са предназначени да изградят в него черти на усърдие, постоянство, внимание към подробностите и други подобни. (За по-подробно разглеждане на това виж Глава 11.) Колкото повече четем на децата, толкова по-развити ще бъдат техните умове – по-богат речников запас, по-голям запас от мисловни категории и по-изобилна любов към познанието. Говорим за пълната противоположност на “никакво училище.”

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее. – Притчи 22:6

Против снизхождението

Тъй като някои хора, както сме ние, не защитават ранното формално структурирано академично обучение, други си правят извода, че ние задължително препоръчваме снизходителен, неизискващ, дори немарлив подход към училището преди десетгодишна възраст. Може ли някой да каже, че четенето и разказването на Чарлз Дикенс, запомнянето на гръцката и еврейската азбука, запаметяването и рецитирането на текстове от Библията и от класическата литература, изучаването на говорене, четене и писане на чужди езици – че вършенето на такива неща преди десетгодишна възраст попада в категорията „снизходително и неизискващо”? Определено не! И все пак всички тези неща се правят от онези, които възприемат подхода за по-късното формално академично обучение. Ние сме съгласни от все сърце, че ранното обучение е важно. Не сме съгласни само с възгледа, че е задължително да се следва съвременната методология на ранно формално академично обучение. Вместо това защитаваме класическия метод на обучение, преобладаващ до двадесети век, който набляга на неформалното обучение до възраст, в която формалното обучение става възможно в процеса на развитие. Защо се опитваме да тъпчем умовете на децата с неща във време и по начин, които правят материала по-малко смилаем?

През 20 век образованието е било непрекъснато разширяващ се експеримент във все по-ранно формално академично обучение, съпътстван от постоянно умножаващи се “образователни недъзи” и неща, за които никога преди не се е чувало. Данните показват пряка връзка между ранното формално академично обучение и образователните недъзи, и това дава основание за значителна предпазливост относно тази съвременна методология. Още веднъж, ние препоръчваме нещо по-близко до класическата методология на отлагане на официалното обучение като основно правило, но има много и различни изключения и родителят най-добре може да разпознае кое е най-добро за неговото дете.

Представете си тези две крайности: От една страна имаме строга, ограничена, скована, сурова, формална военна среда на класна стая. От друга страна неформална, свободна, импровизирана, повърхностна среда на „прави каквото ти е приятно.” Сега ви казваме, че трябва да избирате между тези две среди. Какво правим? Казваме, че има само две възможности. Това е известно като заблудата „или-или.” Това е като да кажем, “ако не си фашист, значи си анархист.” Но има много други възможности освен фашист или анархист. Хората, които подкрепят ранното формално академично обучение, не са задължително като военна академия, както и хората, които подкрепят късното формално академично обучение не са задължително от хипи-средата. Ние вярваме, че да вкарваме малките деца в твърде строга структура е неплодотворно, но твърде малко структура също е неплодотворно. Ние не говорим за крайни противоположности, а за различни точки по скала, и най-добрата точка е различна за различните семейства и различните деца на различни възрасти и при различни обстоятелства.

Напрягане на мозъка

Подчертаваме, че физическите качества на мозъка трябва да бъдат напълно развити преди да се въвличаме в дейностите, които поставят товар върху тези качества. Когато се следва това правило, учението напредва много бързо и по-задоволително. Ако има някои прости, но точни диагностични тестове, които определят дали умът е физически готов, бихме ги препоръчали. Засега най-добрият тест, който познаваме на пазара, е родителската преценка – интуицията на домашното училище – внимателно замислен метод, съгласно който мама и татко, след като са работили с детето, стигат до съгласие, “Да, той е готов за това,” или “Не, прибързваме, тук ще почакаме.” Моля забележете, че в този процес родителят се учи също толкова, колкото и детето. Подозираме, че това е първоначалният замисъл.

Някои родители са малко невъздържани. Те искат да управляват своите деца като еврейски роби, без да им дават слама за тухлите. (Поне такъв може да е възгледът на детето за това.) Тези родители могат да бъдат движени от желанието си да покажат напредъка на своите деца или очакват децата им да показват способности на ниво на възрастни. Или просто се опитват да намерят начини да държат любопитните малки пакостници достатъчно заети и далеч от неприятности. Но децата са доста жилави твари и докато сме в час с това, което става, и не се опитваме да насилваме нещата прекалено много преди времето им, малко тук и малко там няма да претовари малкия детски мозък и те ще продължават да напредват с добра стъпка.

Но съществува и обратната трудност да правим твърде малко или да сме твърде снизходителни. Това може да се дължи на леност или на снизходителен дух от страна на родителите. Или на умората от работата по възпитаване на множество малки пакостници. Но знаете ли? Децата са жилави и в това направление. Ако не смекчаваме твърде много нещата, малко мекост тук или там няма да смекчи мозъците на малките момчета и момичета.

Те ще преживеят лекия потоп или леката суша.

А сега може ли да назовете родители, които не са виновни и за двете описани по-горе тенденции? Какво ни поддържа в равновесие? Любовта към Бога и към нашите деца. Какво ни изважда от равновесие? Светската похот и плътта. Виждате, че това по същество е духовен проблем. Не можем да учим децата си на дисциплина, ако ние самите я нямаме. Една от причините, поради които Бог ни е дал деца, е да ни подтикне към самодисциплина. Всичко зависи от нас да свършим работата си като родители.

Обърнато решение

Нашата култура е обърната наопаки. Обучавани сме да вярваме, че всичко зависи от правителството, икономиката или църквата. Ставаме зависими от тези неща, които всъщност зависят от нас. Тези, които не управляват сами себе си, ще бъдат управлявани от други и към тях ще се отнасят като към деца. След като веднъж разчупим модела да бъдем съобразявани с външната структура, която светът налага върху нас, тогава вътрешната структура и самодисциплина, които са били вградени в нас чрез действието на Христовия Дух, ще започнат да работят от нас да преобразуват нещата около нас. Когато възстановим библейската власт и ред в семейството, ще открием, че родителите действат много по-отговорно – както се полага на зрели възрастни хора. След това редът трябва да навън от семейството към цялото общество. Тогава ще сме способни да възстановим християнския ред и управлението на закона.

Ние оплакваме културния упадък, който прави необходимо родителите да разчитат на външни структури за да запазят реда в семействата си – били те закостенели строги учебни програми или училища с класна стая или други. Решението на това положение не е да им даваме повече външни структури. Решението е да изградим структура вътре в тях, която ще направи външната структура по-малко необходима. Решението е да насърчаваме самодисциплината на родителите. С други думи, решението е да направим родителите да пораснат. Тогава структурата в родителите ще създаде външната структура, от която децата се нуждаят докато развиват своя вътрешна структура в Господното възпитание и наставление, давано от техните родители. Това ще направи децата още повече да почитат и уважават своите родители, което означава, че ще ги обичат повече. Ще бъде възстановен правилният ред. Божият ред. И Бог ще бъде прославен.

Пълнене на кофи или палене на огън

Крис Дейвис от Илайджа Къмпани цитира У. Б. Ийтс, “Образованието не е пълнене на кофа, а запалване на огън.” (Или може би Плутарх го е казал.) Способността за формално академично обучение не се проявява до около десетгодишна възраст. Преди това време можем да загубим твърде много време да преподаваме прости неща, често раздразвайки и ученика, и родителя. Вместо да учим петгодишното дете да брои с пръсти – и да ни отнеме пет дена да го направим, можем да изчакаме докато детето навърши девет или десетгодишна възраст и да го научим за десет секунди – ако вече не го е научило само.

Тласкането на детето към формално академично обучение на ранна възраст може да унищожи повече възможности, отколкото да създаде. Децата, които са били принуждавани в много ранна възраст често в късните години изостават поради академична преумора. Разбира се, никога не трябва да обезсърчаваме детето да учи, но не трябва и да налагаме прекалено много академично обучение до точка на напрягане или раздразнение. Трябва да подтикваме и да предизвикваме нашето дете, за да го направим по-силно. Когато вашето дете е готово да научи нещо, научете го. Когато има въпрос, отговорете. Насърчавайте въпросите – и го учете на правилните начини за задаване на въпроси.

Всяко дете е различно, има преждевременно развити деца-чудо, които подхващат академичното учение и стигат по-далеч и по-бързо от другите деца. Но дори тези деца през ранните си години все пак се нуждаят повече от възпитание, отколкото от обучение. Умно дете, което е недисциплинирано, зле възпитано и неморално, може да бъде истинска скръб, особено ако също е академично обучено. Формалното академично обучение не е същото като детско възпитание.

Подготовка за академично развитие

Бог е създал семейството да възпитава и отглежда детето с богоугодни принципи, ценности и цели. Няма законен заместител на семейството. Това, което най-много искаме да правим с децата в ранните години, е да ги възпитаме да действат в управляваната от Писанието християнска култура на нашия дом, възпитавайки ги за да заемат в края на краищата своето собствено място на себевладение в богоугодна култура. Ранното детско възпитание и развитието на физическите и умствените качества са подготовка за повече формално академично обучение. На десетгодишна възраст, след като детето се е научило да чете и неговият речников запас и мисловни категории са били добре развити чрез неформално обучение, формалните предмети на Тривиума могат лесно и бързо да бъдат научени, и академичното развитие ще бъде радост за детето.

Така че нашето внимание преди десетгодишна възраст е към изграждане на езикови умения – говорене, четене и писане – особено речников запас. Това е основният показател за интелигентност през целия живот. Правете нещата по конкретен начин. На десетгодишна възраст, когато мозъкът се променя физически и започва да създава сложни връзки, започваме по-сложното и абстрактно обучение. С това ударение през ранните години полагаме правилна основа за пълно академично натоварване по-късно.

Идеалното и реалното

По наше мнение, идеалното би било да се усвоят писмено и говоримо няколко езика и да се познава голям обхват литература преди десетгодишна възраст, което би положило широка и здрава основа за изучаването на формална математика и граматика на около десетгодишна възраст. Всичко като че ли казва, че това е най-добрата посока. Но никога не сме казали “никога не преподавайте математика преди десетгодишна възраст.” Цялата идея е точно толкова смешна, колкото звучи. Не можете да избегнете излагането на вашите деца на аритметични действия. Те сами ще ги открият на много ранна възраст. Обучавайте ги това, което са готови да научат. Но ги обучавайте конкретно, а не абстрактно. Именно това е неформалната математика. Тя не е да оставите детето да открива каквото иска. Също, никога не сме казвали “никога не преподавайте формална математика преди десетгодишна възраст.” Винаги сме казвали, че това е решение, което трябва да се вземе от родителя, и ако имаме преждевременно развито малко дете, което иска да изучава математика и работи добре с учебници, тогава вероятно ще сбъркаме, ако го възпираме. Но ако прилагаме принуда отвъд способностите на неговото развитие, е по-вероятно да причиним аномалии в развитието. С други думи,

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно. – Ефесяни 6:4

Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават. – Колосяни 3:21

Не вкарвайте класната стая в дома

Апостол Павел дава тези предупреждения в Ефесяни и Колосяни именно защото е необходимо и трябва да му се обърне внимание. Само защото нещо може да бъде характеризирано като “дисциплинирано” не означава, че накрая ще е много полезно. Ние не одобряваме вида строгост на формалните абстрактни тетрадки, тъй като са „раздразняване” на правилното развитие на детето. Насърчаваме други средства и времеви разписания, които постигат точно същите цели с толкова или повече дисциплина, но с по-малко отделено време и с по-задоволителни резултати. С други думи, не вкарвайте класната стая в дома, но вместо това насочвайте детето си. Това освобождава време за други добри и важни неща, като четене на глас. И все пак, както винаги казваме, родителите са най-добрите съдии за това кое е най-добро за тяхното семейство и това, което може да е твърде много за едно семейство, може да не е достатъчно за друго. Социалистическото униформено академично обучение не е несъвместимо с домашното училище!

(За повече по темата вижте Глава 12, Аритметика.)

Обобщение

  1. Напълно отхвърляме метода на „никакво училище” принципно и на практика. “Немарливото обучение е липса на обучение.”

  2. Потвърждаваме дисциплинираното, подходящо за възрастта обучение за всички възрасти. Не, настояваме на него. Но дисциплинирано не означава задължително формално тясно абстрактно академично обучение с учебници.

  3. Преди десетгодишна възраст, насърчаваме – като общо правило – изграждането на езикови умения, основно познание и конкретна перспектива, докато възпитаваме характера в богоугодно отношение и лична дисциплина. Това изгражда широка и здрава основа за по-късното формално академично обучение.

  4. Преди десетгодишна възраст не одобряваме – като общо правило, но не като абсолютно правило – бремето на формалното тясно абстрактно академично обучение с учебници. Обикновено това не е най-добрата употреба времето, и в дълъг период има потенциал да създава повече проблеми.

  5. Настояваме, че родителите са най-добрите съдии за нуждите на своето собствено семейство. Няма униформен план за всички. Бог е планирал властта да бъде в родителите.

ВСЕКИ МЕТОД И ПОДХОД ИМА СВОЕТО МЯСТО

МАТРИЦА НА ТРИВИУМА
Мястото на различните подходи в Приложния Тривиум


Ранно
познание

Преди 10г

Познание
10-12г

Разбиране
13-15г

Мъдрост
16-18г

Узряла
съвест

19-20г

1. Метод на готовия пакет
Традиционен с учебници и програмно-интерактивен

2. Обучение чрез навици
Шарлот Мейсън
 

3. Богата на ресурси среда
За дисциплинирани ученици
Обратно на "никакво училище"

4. Подход на тематични пакети
Ориентиран по теми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Ориентиран по интереси

5. Стандартен класически подход
Граматика, Логика и Риторика

6. Принципен подход
Изследване, разсъждаване, свързване, писане

ФИГУРА 10A


В таблицата по-горе сме поместили всеки метод или подход във възрастовата колона, за която според нас е най-добър в приложния Тривиум. Това не означава, че не може да се използва в друга възраст, когато е правилно приспособен. Няма нищо окончателно и неизменно в тази таблица. Очевидно повечето от методите или подходите ще продължат да действат в известна степен и форма и в годините на зрялост.

Нашата идея е следната: Преподаването на Формалния Тривиум – Граматика, Логика и Риторика – може да бъде смятано за отделен подход – Формален класически подход (номер 5 от таблицата). Но ние не трябва да бъркаме формалния Тривиум с приложния Тривиум. Приложният Тривиум трябва да бъде по-голямата рамка или матрица, върху която изграждаме цялата система на образование, просто защото това е начинът, по който учим – дори и никога да не преподаваме формалния Тривиум.

Както можете да видите, всички тези методи и подходи не са взаимно изключващи се. Тривиумът трябва да бъде матрицата, върху която изграждаме нашата учебна програма, като подбираме всеки подход според стила на учене на всяко дете и възможностите и ограниченията на нашият живот като семейство.

Въпрос: Колко неизменни са тези възрастови разграничения за всяко ниво на Тривиума?

Отговор: Те не са неизменни, но следват закономерно развитие през трите нива. Различни хора ги разграничават по различни начини и им дават различни имена. Ние преместихме възрастовите граници с една година по-късно в сравнение с Дороти Сейърс. (Вижте Приложение 1, Статия 1, „Изгубените методи на учене.”) Други преместват възрастовите граници с една или повече години по-рано в сравнение с Дороти Сейърс. Различията се дължат главно на различия в определенията и на различия в това как всеки човек оценява средния напредък на развитието на детето. Когато преценим различията, откриваме, че само сме се опитвали да измерим колко широка е средата. Като разширяваме или намаляваме обсега на всяко ниво (или етап), всеки достига до приблизително едно и също място, завършвайки нивото на мъдростта (или поетичния период, или етапа на риториката) на седемнадесет или осемнадесетгодишна възраст.

Можем да сравним тези различия с различията между Strong’s Concordance и Young’s Concordance – същия материал, различно подреждане. Просто подхождаме към едни и същи проблеми от различни гледни точки.

Нашите разделения са основани главно на:

  1. Някои съвети в Писанието.

  2. Научни изследвания – главно по развитието на мозъка.

  3. Лични наблюдения – с нашите собствени деца.

  4. Случайни свидетелства – наблюденията на много други.

  5. Просто здрав разум – нашите възгледи за ред и хармония.

Според нас основните разделения са:

  1. Десетгодишна възраст, когато мозъкът претърпява забележителни физически промени.

  2. Някъде в Своята тринадесета година (вече беше навършил дванадесет) Исус беше намерен самостоятелно да задава въпроси на по-възрастните и това явно отбелязва момента на израстване в мъдрост (Лука 2:41-52).

  3. Двадесетгодишна възраст, която е библейската възраст на пълна отговорност (Числа 14:22-35; 32:11; Второзаконие 2:14-16; 1 Коринтяни 10:5; Евреи 3:8-4:5; Юда 5, и т. н.; Изход 30:14; Левит 27:3, 5 и т. н.), а също е приблизителна възраст на зрялост в развитието на мозъка.

Нашите деления – десет, тринадесет, шестнадесет, осемнадесет, двадесет – трябва да се смятат за горни прагове, не долни граници. С други думи, детето трябва да бъде в:

Късно ниво на познание не по-късно от десетгодишна възраст;

Ниво на разбиране не по-късно от тринадесетгодишна възраст;

Ниво на мъдрост не по-късно от шестнадесетгодишна възраст;

Ниво на зрялост не по-късно от осемнадесет или деветнадесетгодишна възраст;

Възрастно ниво на пълна отговорност не по-късно от двадесет или двадесет и една годишна възраст.

Отново, това не е неизменно. Може да има много малко деца, които излизат извън тези възрасти, но голямото мнозинство ще покрие или ще подобри тези възрастови граници.

Предишна глава | Съдържание | Следваща глава


* * * * *
Harvey & Laurie Bluedorn, Teaching the Trivium
Copyright © 2001 Harvey and Laurie Bluedorn
превод Copyright © 2005 Юлияна Матеева